`Несъобразена скорост` с велосипед.

[webadmin]

Да започна с това, че не съм юрист. Вероятно съм и първия който има АКТ от КАТ за движение с `несъобразена скорост` с ППТ - в случая , велосипед.
Накратко :
- Движа се по булевард, в дясната лента, при наличието на две ленти разделени с двойна, непрекъсната осева линия. Автомобил срещу мен прави обратен завой. Респективно - застава пред мен , не успявам да спра и се блъскам в задната му броня /с велосипеда/. Чупя при удара задното му стъкло.
Пристига КАТ. Прави акт на шофьора на автомобила за неспазване на маркировката /обратен завой при двойна непрекъсната линия/ , прави акт и на мен, с велосипеда за `несъобразена с пътните условия скорост`.
В самия акт написах възражение.
Още вчера /27.07.2011 / се срещнах с адвокат. Ще подадем жалба към КАТ в тридневния срок. После - при наказателно постановление - и към РС. Проблема обаче е, че според адвоката най вероятно ще ми наложат глоба до 50 лева. Което ме спира от търсене на справедливост в съда.
Дами и господа. Не става дума за 50-те или т.н. лева. Бесен съм, че всъщност аз съм в правото си. Шофьора на автомобила не оспорва че е нарушил правилника. Някакъв абсурд е това !
Въпроса ми - какви са ми възможностите за да защитя усещането си, че все пак живея в държава, а не на територия ?

[bebitor]

Ще падне, защото не виждам в коя от хипотезите на чл. 20 сте.
Що се отнася до 50-те лв, вижте сам:

Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.09.2010г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ,
в открито съдебно заседание на осми септември
през две хиляди и десета година
в състав:

Председател : ЕЛГА ЦОНЕВА
Членове : СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ЙЪЛДЪЗ АГУШ

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурор СТИЛИЯН ГРОЗЕВ
като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 236
по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 изр.2 ЗАНН във вр.с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е частна жалба от В.Д. *** срещу разпореждане № 1535/11.05.2010г., постановено по НАХД № 1076/2010г. на РРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата.
Развиват се съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Претендира се отмяната на разпореждането и връщане на делото на РРС за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба – ПП при ОД на МВР Русе, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе дава становище, че разпореждането на РРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, от лице с правен интерес, отговаря на формалните изисквания на закона и е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане № 1535/11.05.2010г., постановено по НАХД № 1076/2010г. на РРС, е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата.
В мотивите на оспореното разпореждане РРС е приел, че е подадена жалба срещу наказателно постановление № ПП-РРП-0014/01.04.2010г., издадено от Началника на сектор ПП-КАТ на ОД на МВР Русе, с което на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, на В.Д.Д. е наложено наказание глоба в размер на 50.00лв. РРС е изложил мотиви, че съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП наказателни постановления като процесното не подлежат на обжалване, тъй като не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.
Жалбата срещу наказателното постановление била подадена от лице без право на жалба, поради което жалбата е върната на В.Д.Д. и производството по делото е прекратено.
Съдът, при така установените факти, прави следните правни изводи:
Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС - Конвенцията/ е ратифицирана от Република България и същата е в сила за нея от 07.09.1992г., като съгласно правните норми на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България тя е част от вътрешното ни право и има предимство пред нормите на националното ни право.
Това действие на този международен акт е непосредствено.
Ноторно известен е факта, че считано от 01.01.2007г. Република България е част от ЕС и от момента на присъединяването й действащото общностно право (понастоящем съюзно право) - първично и вторично законодателство, също става приложимо за България, нейните институции, физически и юридически лица.
Юридически задължително за Българската държава е и правото създадено след присъединяването на страната ни. Част от първичното право на Европейския съюз е и Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на Лисабонския договор от 01.12.2009г. Договорът от Лисабон е ратифициран от 40-то Народно събрание със закон, приет на 21 март 2008г. Законът за ратифициране е обнародван в ДВ, бр.36 от 04.04.2008г. и е влязъл в сила за Република България, считано на 01.12.2009г., с което са изпълнени изискванията на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария.
Съгласно чл.120, ал.1 от Конституцията съдът осъществява контрол за законност на актовете и действията на административните органи. В чл.120, ал.2 от Конституцията държавата гарантира право на всеки гражданин и всяко юридическо лице /ЮЛ/ да обжалва всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Наказателното постановление по своята правна същност е правораздавателен акт, а не административен такъв. С него се ангажира административно-наказателната отговорност на различните частни правни субекти за извършени от тях административни нарушения. В този смисъл се касае за едно „наказателно обвинение” на административен орган, овластен с това правомощие от закона.
Касационният съд на първо място приема, че е налице несъответствие на чл.189, ал.5 от ЗДвП с нормата на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно тази норма "всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд”. Разпоредбата на чл.6, т.1 е общо приложима, т.е. важи за всички производства, за разлика от т.2-3, които са с изключителна насоченост и приложимост в наказателните производства.
Съдът по правата на човека в Страсбург вече е имал възможността да се произнесе по конкретен казус - предвидена съдебна необжалваемост на наказателно постановление. За да се мотивира приложимост на нормата на чл.6, т.1 от Конвенцията, трябва да се установи наличието на нейните предпоставки.
На първо място се изисква наличието на някакво право. Не е спорно, че в административно-наказателното производство органът разполага с известна свобода /властта/ да изгражда своето решение /за санкцията/ спрямо засегнатото лице. Когато обаче то бъде постановено, следва всяко лице, засегнато от него, да има законовите и фактически гаранции да поиска извършването на контрол върху този акт пред съдебен орган, като се отговори от съда дали актът на администрацията е постановен при спазване на установени законови рамки. Свободата да се взема решение от администрацията, още повече такова, което е и правораздавателно по своя характер, не може да е неограничена, най-малкото тя следва да се подчинява на основните и общоприети административни принципи.
Предвид изложеното, когато възникне юридически спор относно такова право с твърдение за неговото нарушение и с твърдение за неправомерност на това нарушение, следва той да се разрешава в контекста на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Тази норма е приложима при породен спор между граждани /лица/ и държавни органи, когато е налице „наказателно обвинение”.
Това понятие “наказателно обвинение” в практиката на Европейския съд по правата на човека има едно по-широко тълкуване. Съдът в Страсбург приема, че чл.6, т.1 от Конвенцията е приложима и по отношение на административните нарушение, когато за тях има предвидени финансови санкции и те са наказателни по своя характер, каквито са например глобите и лишаването от права.
Това превръща тези санкции в „наказателни”, а от там производството по техния контрол се приема, че има „наказателен” характер по см. на нормата, респ. подлежи на съдебен контрол.
Така напр. в делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v. Slovakia) с решение от 2.09.1998год. ЕСПЧ се е занимавал непосредствено и се е произнесъл по въпроса дали наказание, наложено по силата на едно наказателно постановление се обхваща от понятието „наказателно обвинение” по см. на Конвенцията. В цитираното решение се мотивира следното: „за да се определи дали едно обвинение следва да се квалифицира като "наказателно" за целите на Конвенцията, първото нещо, което трябва да се види, е дали разпоредбата, дефинираща нарушението, представлява част от наказателното право според правната система на държавата - ответник; след това трябва да се изследва характера на нарушението, а накрая и характера и тежестта на наказанието, което може да бъде наложено на лицето….”. В т.57 от решението се казва: „….за да се приложи чл.6 по силата на думите "наказателно обвинение", достатъчно е въпросното нарушение, по своя характер, да е "наказателно" от гледна точка на Конвенцията или да води до такива санкции за извършителя, които, по своя характер и степен на тежест, принадлежат като цяло към "наказателната" сфера (вж. р-то по делото Луц срещу Германия (Lutz v. Germany) от 25 август 1987 год.) и „….в обобщение, общият характер на правната норма, нарушена от жалбоподателя, заедно с възпиращата и наказателна цел на наложеното му наказание, в достатъчна степен показват, че по смисъла на чл. 6 от Конвенцията, въпросното обвинение е наказателно по естеството си /т.58/.
Заключението на съда в т.59 е че „в светлината на гореизложеното, Съдът счита, че чл.6, т.1 е приложим в настоящия случай” и „при все, че да се възложи на административните власти да преследват и наказват по-леките правонарушения не противоречи на нормите на Конвенцията, следва да се подчертае, че засегнатото лице трябва да има възможност да обжалва всяко постановено срещу него решение пред съд, който предлага гаранциите на член 6”.
Когато се установи приложимост на чл.6 от Конвенцията, същият гарантира на всяко лице правото на „….гледане на неговото дело ……от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона” /вж. ЕКЗПЧОС/. Всъщност това е „правото на достъп до съд”. Под съд, се разбира принципно орган, който има широките правомощия да постановява задължителни решения по поставените пред него въпроси, който, дори да не е част от обичаен съдебен механизъм на дадената държава, трябва да е извън /независим/ от изпълнителната власт.
По изложените съображения, следва правният извод, че когато един административно-наказващ орган, постановява дадено решение и с него значително влияе върху правната сфера на частните субекти, вкл. и когато налага финансова санкция, той не може да бъде единствен коректив на това решение. Смисълът на чл.6 от ЕКЗПЧОС е именно в това - когато има такова засягане на частни права от решение на държавен орган, засегнатото лице да има гарантираното право да иска, породеният правен спор относно това засягане, да бъде разрешен в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Нещо повече това право на достъп до съд не трябва да бъде ограничавано от каквито и да е необосновани правни или практически пречки.
В този смисъл следва да се приеме, че оспореното пред касационния съд разпореждане на РРС, е постановено в нарушение на разпоредба от международно правен акт, който има превес над националното ни законодателство и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията е приложим.
По силата на чл.13, абзац първи от Конвенцията "всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази Конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти".
Съдът в Страсбург в своите решения приема също, че всяко ограничение на правото на съд, каквото безспорно е това, което е регламентирано в чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ , трябва да има своя законова цел и да бъде пропорционално на нея.
Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на Лисабонския договор за функционирането на ЕС /в сила от 01.12.2009г./, дава още по-широка защита, като засилва гаранциите за зачитане и съблюдаване на същите. Съгласно Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде: предвидено в закон от вътрешното право на държавата - членка и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само, ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. За да има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва „пречката” да засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата - да се приложи тя.
Признатите от Съюза цели от общ интерес са напр. тези за защита на националната сигурност, обществения ред или обществено здраве), както и ограничението, което се налага, да е продиктувано от необходимостта да се защитят правата на други хора.
Следва да се подчертае и факта, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е в противоречие не само на международно-правен акт, част от вътрешното ни право, но и на първично общностно право /вж.Хартата на основните права на ЕС и Договора за функциониране на ЕС/. С въведеното в специалния закон ограничение на правото на жалба против НП, постановяващо административна санкция „глоба” под определен имуществен праг, се нарушава принципа на пропорционалността, който е основен принцип, заложен в ДФЕС.
Националният законодател фиксира определен размер на необжалваемите минимуми за наложените санкции, без по какъвто и да е никакъв начин да сочи с какво се оправдава тази правна пречка, в защитата на какви други права са обосновава тя, за да се преценява дали тя е предвидена именно при съблюдаване принципа на пропорционалността.
В установената своя практика Съдът в Люксембург приема, че „основните права са неразделна част от общите правни принципи, които съюзът защитава и че в това отношение той следва конституционните традиции на държавите членки, а също така и указанията, които се съдържат в международните инструменти за защита на човешките права, за създаването на които държавите -членки са сътрудничели или към които са се присъединили.
Конвенцията в този контекст придобива особено значение /така напр. т.71 от решение от 12.06.2003г. по д.С-112/00 Шмидберген против правителството на Република Австрия/. По долу в решението /т.81-82/ съдът доразвива в мотивите си предпоставките, при които една законодателна пречка, създадена от държава-членка, може да бъде оправдана от гледна точка на общностното право и принципа на пропорционалността-извършен справедлив баланс между двете конкуриращи се права /интереси/, както и дали ограничението на обема на едното право е пропорционално на преследваната от закона /ЗДвП/ цел.
Законовото ограничение на правото на жалба, регламентирано в чл.189, ал.5 от ЗДвП, безспорно ограничава ефективното и надлежно упражняване на международно признатото право на справедлив съдебен процес от безпристратен съд, като е в нарушение и на акт на общностното право /ДФЕС и Хартата на основните права на ЕС/.
Предвид непосредственото действие на разпоредбите на ЕКЗПЧОС /аргумент от чл.5, ал.4 от Конституцията/, както и принципа за „директния ефект” на нормите на общностното право, всеки гражданин може да се позовава на тях пред националните юрисдикции и да иска тяхното прилагане. Най-прекият път за прилагане на правото на ЕС, когато същото е ясно и безпротиворечиво, е правораздаването от националните юрисдикции, по повод на отнесен до тях правен спор.
По изложените съображения частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане като незаконосъобразно поради противоречие с норма от международен характер и общностното право на ЕС следва да бъде отменено, като делото се върне на РРС за разглеждане по същество.
По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1535/11.05.2010г., постановено по НАХД № 1076/2010г. на РРС.
ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

[webadmin]

Благодаря за отговора. Вече има изпратена /с обратна разписка/ жалба до началника на КАТ-Русе. Сега остава да изчакам /евентуалното/ наказателно постановление и да отиваме в съда.
Апропо, разсъждавайки за прословутия чл. 20 /несъобразена скорост/ , се замислям че за да се влезе в хипотезите би било логично да се направи експертиза, коя всъщност би била съобразената скорост за конкретната ситуация, респективно да се докаже, че съм се движил с велосипеда си над нея /над `съобразената` скорост/.
Очевидно е, че няма как с велосипед да развия нещо повече 15-20 км/ч , дори при максимално усилие по равен път. Тотална каша ...

[marti_gor]

bebitor, в подобен казус като този на webadmin, атакувахме НП затова, че в АУАН и в текстовата част на НП е описана цялата разпоредба на чл. 20, ал. ІІ от ЗДвП, а като ПРАВНО ОСНОВАНИЕ е посочено чл. 20, ал. ІІ, предл. 1. Считаме че по този начин наказателното обвинение е лимитирано, ограничено само в несъобразявани с атм. условия. При това положение според Вас ще падне ли НП или е необходимо да се подсилим, тъй като насрочиха заседанието чак за септември.

[daksus]

Благодаря за отговора. Вече има изпратена /с обратна разписка/ жалба до началника на КАТ-Русе. Сега остава да изчакам /евентуалното/ наказателно постановление и да отиваме в съда.
Апропо, разсъждавайки за прословутия чл. 20 /несъобразена скорост/ , се замислям че за да се влезе в хипотезите би било логично да се направи експертиза, коя всъщност би била съобразената скорост за конкретната ситуация, респективно да се докаже, че съм се движил с велосипеда си над нея /над `съобразената` скорост/.
Очевидно е, че няма как с велосипед да развия нещо повече 15-20 км/ч , дори при максимално усилие по равен път. Тотална каша ...

Много си прав за всичко, само за скоростта от 15-20 не съм съгласен - по равен път може да се развие и по-висока скорост,а по стръмен и доста над посочената. Говоря по принцип така, че по добре не залагай на това твърдение освен ако не можеш да го докажеш на 100%
Не съм имал дела, подобни на това, но като чета ЗДвП все си мисля, че велосипедите не са ППС-та - арг. от чл.21, ал.1 таблица вр. чл.147, ал.3 - изрично изброяване на видовете ППС-та и никъде не виждам велосипедите като такива. Следователно нормата на чл.20, ал.2 е неприложима за теб и ти не си нарушил законна разпоредба - задължителен реквизит по чл.42, т.5 от ЗАНН. Така че няма за какво да се притесняваш

[svettoslav]

Допълнителни разпоредби
...
§ 6. По смисъла на този закон:

1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

2. "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

3. "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.

4. "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение.

5. "Пътен банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен.

6. "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

7. "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

8. "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

9. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) "Одобряване на типа (типово одобрение)" е процедура за удостоверяване, че даден тип пътно превозно средство, система, компонент или отделен технически възел отговарят на техническите изисквания, определени в наредбите по чл. 138, ал. 4.

10. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

[bebitor]

marti_gor, не знам дали ще падне или не. Честа практика е да се пише целия текст на члена, после да се санкционира само за част от описаното, примери много. Но не съм видяла НП и не мога да кажа.
Ето нещо по чл. 20- http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=358429

[daksus]

Допълнителни разпоредби
...
§ 6. По смисъла на този закон:

1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

2. "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

3. "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.

4. "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение.

5. "Пътен банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен.

6. "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

7. "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

8. "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

9. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) "Одобряване на типа (типово одобрение)" е процедура за удостоверяване, че даден тип пътно превозно средство, система, компонент или отделен технически възел отговарят на техническите изисквания, определени в наредбите по чл. 138, ал. 4.

10. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Нямаше нужда да хабиш толкова редове във форума знам ДР къде се намират
Аз просто си разсъждавам - това изречение "използвано за превозване на хора и/или товари" във връзка с другата фигура "водач на ППС" предполага наличието на поне две места на ППС-то - за водача и за превозваните хора респ. товари. Един традиционен велосипед няма две седалки а само една, за разлика от мотоциклетите и мотопедите. Също така ако велосипедът беше ППС, то трябваше да се регистрира (чл.143 ЗДвП) и да подлежи на проверка на техническата изправност (чл.147, ал.3 ЗДвП). Не съм чувал това да се прави за велосипедите. Разсъждавам си просто......

[nikiboy]

Още малко и АКТ за липса на ГО и ГТП на велосипеда , че и без колан, несъобразена скорост..... малииии, чудя се да се смея ли, да плача ли.
Няма оправия "у тъя държавъ".

[daksus]

Още малко и АКТ за липса на ГО и ГТП на велосипеда , че и без колан, несъобразена скорост..... малииии, чудя се да се смея ли, да плача ли.
Няма оправия "у тъя държавъ".

нали

[svettoslav]

Аз просто си разсъждавам - това изречение "използвано за превозване на хора и/или товари" във връзка с другата фигура "водач на ППС" предполага наличието на поне две места на ППС-то - за водача и за превозваните хора респ. товари. Един традиционен велосипед няма две седалки а само една, за разлика от мотоциклетите и мотопедите. Също така ако велосипедът беше ППС, то трябваше да се регистрира (чл.143 ЗДвП) и да подлежи на проверка на техническата изправност (чл.147, ал.3 ЗДвП). Не съм чувал това да се прави за велосипедите. Разсъждавам си просто......

Водача обикновено е превозващия се,А пък колко седалки има...ако ще да няма и нито една.Някой хора движат без седалки,така им е по-удобно.Тогава пък сигурно съвсем няма да е ППС.

Цитираната ДР на ЗДП като дефинира кое е ППС не поставя условие същото да е регистрирано.А,от друга страна,това е единствената разпоредба,която казва кое е такова . Очевидно е,че е такова.
А пък ако не е такова,със сигурност няма да стане ако му сложим още едно седло,така щото и водач и превозвани.. Остана всеки велосипед-такси екологично и биологично ...

А една традиционна каруца колко седалки трябва да има?Може да няма и една,сяда си на дините и пъпешите и айде,Марицоооо..газ..
Въпросът е за принципното използуване на ППС.Ами повече от явно е за какво се ползува велосипед- за превозване на хора.

[svettoslav]

Иначе -няма проблеми,не е нужно на всяка цена да се обединяваме около едно становище.Това му е интересното на правото.Е, и сложничкото

[Гост.]

§ 6. По смисъла на този закон:
19. "Велосипед" е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички

точка по този въпрос.

[svettoslav]

§ 6. По смисъла на този закон:
19. "Велосипед" е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички

точка по този въпрос.

Кой каза? А ако временно е с едно колело? А да те видя сега!?

[donchev]

Ако е с едно колело,тип цирк Глобус, няма да е ППС, съответно няма да е разрешено да участва в движението.

[portokal]

Ето едно такова, това е моторно обаче:

[webadmin]

Чисто теоретично си разсъждавам :
1. Има наказателно постановление, съда не го отменя, застрахователите на автомобила ме подгонват за щетите /задното стъкло/.
2. Няма наказателно постановление /или има такова, но съда го отменя/ . Каква се случва след това ? До колко съм в правото си да търся обещетение /и от кого/ за причинените вреди по велосипеда ?

Разсъждавам от тази гледна точка, че акта за виновността на ПТП-то е на мое име. Но ако съда го отмени, очевидно ми остава да водя гражданско дело срещу некомпетентност на издалия наказателното постановление Някой-Си-В-КАТ/ .А аз ще го направя ! Повтарям, не става дума въобще за 100-ната лева !
Да, адвоката на който плащам със сигурност ще ме посъветва, но никога не бих се лишил от допълнителна информация...

[TheOldMan]

По т. 1 - ми... плащате щети по автомобила, защото сте виновен (признат от съда за виновен). Дори и да не сте МПС по ЗДвП водача или неговия застраховател пак може да заведе иск срещу вас за възстановяване на щетата - примерно сте хвърлили саксия и тя е нанесла щети по МПС-то. Ако се докаже вашето участие в задвижването на саксията към МПС-то, могат да търсят от вас парите за ремонта, със или без позоваване на ЗДвП.

По т. 2 - трябва да докажете че водача на автомобила е виновен за щетата. Че ви е поставил в незъвможност да опазите вашата собственост. Ако това стане си завеждате иск срещу водача на МПС за възстановяване на щетата. Тук обаче вече няма да има значение дали има или няма акт от КАТ, дали е станало на пътя или в гаража на кооперацията, дали е щетата е предизвикана от автомобил или от пералня примерно... изобщо разправията ще си е съвсем частна между вас двамата.

А делото за некомпетентност на някой си пък няма да има съвсем нищо общо с вашия иск за възстановяване на щетата. Той е сметнал едно, съда е решил друго - ще е трудно да докажете умисъл в решението му отразено в АУАН-а.

[webadmin]

Днес ми пристигна като писмо с обратна разписка. Та, както се и предполагаше, Наказателното постановление е по чл. 20 ал. 2 , и е на стойност 30 лева. Разбира се, посочено ми е къде да ги платя и ми указват изрично, че `постановлението не подлежи на обжалване`.
Впрочем, прикачам сканирано копие от НП. Заличил съм единствено точния си адрес , ЕГН-то и последните цифри от свидетелството ми за управление на МПС, което не разбирам що ще в това постановление ?!

[webadmin]

Нещо не ми се получи прикачането ... но целия текст на `мотива` е :

1. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атм.условия, релефа, с условията на видимост, интензитета на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие.
с което виновно е нарушил :
чл.20 ал. 2 предл.1 от ЗДвП

Линк към сканираното постановление :
http://prikachi.com/images/486/3824486w.jpg