Здравейте! Моите дела приключиха най – накрая, но има нещо в решението , което днес двама адвокати не можаха да ми обяснят за това отново се обръщам към Вас.
Подадох си въззивна жалба в която исках от окръжен съд да ми отмени връщането на работа, да ми присъди парите за отпуските и споменах , че съда в Раднево не се е мотивирал за адвокатския хонорар без да искам правна защита от окръжен за него.Във възивната си жалба не претендирам за направени разноски в окръжен съд.Бях пуснал молба в районен съд за допълване на решението относно адвокатския хонорар в районния съд и с определение съдията ми го присъди, но това се случи след като вече бях подал въззивната жалба.
Ответника също беше подал въззивна жалба, но поради това, че не плати държавна такса му я върнаха.След това подаде частна жалба срещу определението на съдията за адвокатския хонорар, но отново не плати ДТ и нея му я върнаха. Срока за обжалването на определението изтече на 09.05.2012 гд. Посъветвах се с адвокат и той ми каза, че след като не е обжалвано е влязло в сила и ми се дължи хонорара.
В отговора на ответника няма претенции за направени разноски пред въззивна инстанция, нито се оспорва присъждането на хонорара от районен съд.
Днес разбрах че делото е върнато в районен съд , има го публикувано в окръжен съд, не можах да се справя с пускането на линк към него за това го публикувам тук и ще Ви помоля, ако е възможно да ми отговорите на няколко въпроса, ако не Ви затруднявам, на които адвокатите днес дадоха противоречиви отговори:
1) Може ли влязло в сила определение за допълване на решение да се изменя от въззивна инстанция, то няма ли силата на решение.Определението е за 720 лв , а го изменят на 237 лв. в зависимост от уважения иска.
2) Мен ме осъждат да заплатя на ответника 156 лв за двете инстанции, такива претенции няма в тяхния отговор на въззивната ми жалба.
3) И сега най интересното е първо ми приспадат 643 лева от иска а след това в решението долу ми ги дават или не ми ги дават тук адвокатите се объркаха и аз така и не разбрах дължа ли му ги или ми ги дължи? Единия адвокат каза, че имам да вземам 498 лева, а другото е обяснение, а втория адвокат каза че осъждат ответника да ми плати 498 + 643 , но защо първо ми ги приспадат а след това ми ги дават не можа да ми отговори.И ако наистина го осъждат да ми заплати 498 +643 лева защо ми приспадат от адвокатския хонорар според уважения иск, след като това е до стотинка целия ми иск.
4) А въпросните 290 литра от където произтичат тези 643 лева изобщо не съществуват но с това ще се оправям с вещото лице и супер експертизата и без доказателства
![Laughing :lol:](./images/smilies/icon_lol.gif)
на друго място, както ме посъветваха днес адвокатите
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Р Е Ш Е Н И Е
№ 169/18.07.2012 година Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският окръжен съд ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести юни 2012 година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар С.С.
Прокурор
като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА
въззивно гражданско дело номер 237 по описа за 2012 година.
Обжалвано е решение № .., постановено по гр. дело № .., по описа на Р. районен съд.
Въззивникът И.Г.К. обжалва решението в частта, относно възстановяването му на работа, неприсъждане на обезщетение за неползван отпуск и немотивиране за направени разноски за адвокатска услуга. Заявява, че не е поискал от съда възстановяване на предишната работа. Моли да се отмени решението в тази част и да се уважи иска му за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, като размерът му от 1 505 лева да бъде намален на 1 142.62 лева, съобразно заключението на счетоводната експертиза от .. и осъди работодателя да му заплатят тази сума.
Въззиваемият ЕТ “Т.М.”*** е подал писмен отговор, в който оспорва като неоснователна въззивната жалба относно неуважаването на предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ. Заявява, че решението следва да бъде обезсилено в частта, в която е уважен искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, тъй като ищецът не е предявил този иск.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1КТ и чл.224, ал.1 КТ
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника на трудово правоотношение на длъжност “шофьор на тежкотоварен автомобил”. Издадена е заповед № .., с която трудовият договор е прекратен поради уволнение, връчена на ищеца на .. На .. на лицето е връчена нова заповед № .., с която трудовият договор е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради дисциплинарно уволнение. Видно от двете заповеди, същите не са подписани от едно и също лице. Установено е, че първата заповед е подписана от М.Т.М., който е на длъжност “ръководител транспортна дейност” при ответника. По делото е представено обаче пълномощно от ., с която едноличният собственик упълномощава М. М. да подпише от името на търговеца обжалваната заповед № .. Поради това, същата не е нищожна поради противоречие със закона. Действително, в чл. 56 - чл.60а от ТЗ, относно едноличният търговец, не е предвидена изрична възможност за упълномощаване от страна на едноличния собственик на друго лице, което да извършва действия по управление, но това не означава – липсата на изрична уредба, че упълномощаване не е допустимо в такъв случай.
От друга страна е безпредметно и обсъждането на обстоятелства във връзка с издадените заповеди, тъй като същите са отменени с обжалваното решение, а подадената въззивна жалба от работодателя е върната поради невнасяне своевременно на държавната такса. Разпореждането не е обжалвано.
Въззивният съд констатира, че ищецът не е предявил иск за възстановяване на предишната работа, поради което решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Горното е станало причина за отхвърляне на иска по чл.224, ал.1 КТ – за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Този иск е основателен. В исковата молба ищецът претендира за плащане на обезщетение за периода .. и .. в размер на общо 1505 лева. Във въззивната жалба претендира обезщетение в размер на 1 142.62 лева, според заключението на счетоводната експертиза от ..
С писменият отговор ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност за периода м. януари .г., до м. април .г., предвид разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ, което е основателно. Освен това сочи, че на ищеца със заповед № 50 му е разрешен платен годишен отпуск в размер на 2 дни за периода от .. до .., а със заповед № . платен годишен отпуск в размер на пет дни за периода от .. до .. същата година. С платежно нареждане от .. на ищеца е изплатено по сметката му обезщетение в размер на 150.94 лв. Прави евентуално възражение за прихващане между дължимите суми за обезщетение за неползван отпуск със сумата от 1 902.60 лева – представляваща стойност на 845 литра гориво, заплатено на ищеца за неизминатите километри за месеците юни – ..- 2 114 километра и надписани пътни листове. Съгласно заключението на счетоводната експертиза от .. полагащото обезщетение на ищеца е в размер на 1 293.60 лева и след приспадане на изплатената сума от работодателя в размер на 150.94 лева – остава дължима сумата 1142.66 лева. Съобразно заключението – допълнително - от .., разликата между предоставените и отчетени средства е 1390.88 лева. За изминати 11 716 км. са необходими 4 686.40 литра гориво. Зареденото гориво е 4 976.64 литра. Разликата е – заредено в повече 290.24 литра гориво, което е на стойност 643.80 лева/, при цена на литър гориво – 2.22 лева за процесния период.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че следва да уважи направеното възражение за прихващане в размер на сумата 643.80 лева, за което ищецът не е представил оправдателни документи. След приспадане на посочената сума от установения размер на дължимото обезщетение 1 142.66 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 498.86 лева.
Поради възприетия по-горе размер на уважения иск по чл.224, ал.1 КТ, следва да бъде отменено определението от 06.03.2012г., с което е изменено решението в частта за разноските. Съдът намира, че те са 237.60 лева, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № .., постановено по гр. дело № .., по описа на Р. районен съд в частта, относно иска за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ и ОТМЕНЯ определение №.. по същото дело, отнасящо се за присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ “Т.М.”***, със собственик Т.М.М., да заплати на И.Г.К. с ЕГН **********,***, сумата 498.86 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 86 ст./, представляваща разлика между дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск месец януари . година и дължимата сума 643.80 лева, представляваща стойността на 290.24 литра гориво, която сума е предоставена на ищеца, без да е било необходимо закупуването на това гориво от 290.24 литра, по възражение за прихващане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в общ размер 1505 лева.
ОСЪЖДА ЕТ “Т.М.”***, със собственик Т.М.М. да заплати на И.Г.К. с ЕГН **********,***, сумата 237.60 лева /двеста тридесет и седем лева и 60 ст./, представляваща направени по делото разноски в двете инстанции, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Г.К. с ЕГН **********,***, да заплати ЕТ “Т.М.”***, със собственик Т.М.М., сумата 156 лева, представляваща направени по делото разноски в двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Благодаря Ви предварително!