обвинение по 290 НК ?

[nak111]

Здравейе!
Налице е досъдебно производство. Прокурорът счита, че един от свидетелите е излъгал и му повдига обвинение по чл. 290 НК.

Въпросът ми е : Допустимо ли е преди приключване на наказателното производство, прокурорът да повдига обвинение за лъжесвидетелстване?

Не следва ли първо съдът да не кредитира с доверие показанията на въпросния свидетел, делото да приключи с влязла в сила присъда и едва тогава прокурорът да повдигне обвинение на този свидетел по чл. 290 НК?

Сега какво може да се получи - по повдигнатото обвинение по чл. 290 НК лицето да бъде признато за виновно, а пък по другото дело /по което е лъгал/ другият състав да кредитира с доверие показанията на този свидетел.
До колко съдът по другото дело /делото по което са дадени лъжливите показания/ ще бъде обвързан с евентуална присъда за лъжесвидетелстването по делото по чл. 290 НК?
Моля по възможност да ми посочите и практика.
Благодаря Ви!

[nk7702n]

Допустимо е по всяко време да се започва ДП за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК, а също и след приключване на делото, в хода на което е дал свидетелски показания разпитаният свидетел. Доколкото чл. 25 и чл. 26 от НПК не предвиждат като основание за спиране на производството по въпросното дело започването на ДП по чл. 290, не би следвало да бъде спряно това дело, а съдът следва да кредитира свидетелските показания по вътрешно убеждение при постановяване на решението си.

[svettoslav]

До колко съдът по другото дело /делото по което са дадени лъжливите показания/ ще бъде обвързан с евентуална присъда за лъжесвидетелстването по делото по чл. 290 НК?

Няма основание за обвързване.Всеки си преценява самостоетелно.
От,друга страна,ясно е че при наличие на две противоречиви постановления на съда,основани (и) на факта на /лъже/свидетелстването,имаме сериозен проблем.Едното решение не е правилно.Това си е вече друг въпрос,основание за евентуална отмяна на неправилното и т.н.

[lucius_seneca]

До колко съдът по другото дело /делото по което са дадени лъжливите показания/ ще бъде обвързан с евентуална присъда за лъжесвидетелстването по делото по чл. 290 НК?

Няма основание за обвързване.Всеки си преценява самостоетелно.
От,друга страна,ясно е че при наличие на две противоречиви постановления на съда,основани (и) на факта на /лъже/свидетелстването,имаме сериозен проблем.Едното решение не е правилно.Това си е вече друг въпрос,основание за евентуална отмяна на неправилното и т.н.

Изобщо не става въпрос за две решения/постановления.Едното ще е присъда, а другото ако е гражданско и ли адмимнистративно ще е решение, ако не е ще е също присъда(определение в случаите на споразумение ).

От изхода на наказателното дело до голяма степен ще зависи и изхода на гражданското/наказателното/административното дело по което са депозирани тези показания.
По силата на чл.413 от НПК:

Чл. 413. (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.

(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

1. извършено ли е деянието;

2. виновен ли е деецът;

3. наказуемо ли е деянието.

(3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета.

Докато е наказателното преследване е във фазата на досъдебното производство няма основания за спиране на гражданското/административното дело, когато започне съдебната фаза е възможно делото по което са били депозирани невярните свидетелски показания да бъде спряно на основание ГПК, чл.229, ал.1, т. 4:

Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:

1. по съгласие на страните;

2. в случай на смърт на някоя от страните;

3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;

5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;

6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;

7. в изрично предвидените в закон случаи.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.

Ако междувременно решението по гражданското/административното дело са влезли в сила,преди да е внесен обвинителен акт в съда и да е спряно производството по тях то:

Глава двадесет и четвърта.
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ






Основания за отмяна





Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;

2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;

3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

от ГПК


Та така.

[svettoslav]

До колко съдът по другото дело /делото по което са дадени лъжливите показания/ ще бъде обвързан с евентуална присъда за лъжесвидетелстването по делото по чл. 290 НК?

Няма основание за обвързване.Всеки си преценява самостоетелно.
От,друга страна,ясно е че при наличие на две противоречиви постановления на съда,основани (и) на факта на /лъже/свидетелстването,имаме сериозен проблем.Едното решение не е правилно.Това си е вече друг въпрос,основание за евентуална отмяна на неправилното и т.н.

Изобщо не става въпрос за две решения/постановления.Едното ще е присъда, а другото ако е гражданско и ли адмимнистративно ще е решение, ако не е ще е също присъда(определение в случаите на споразумение ).

От изхода на наказателното дело до голяма степен ще зависи и изхода на гражданското/наказателното/административното дело по което са депозирани тези показания.
По силата на чл.413 от НПК:

Като пиша "постановления" и "решения" или пък "съдебен акт", имам предвид именно някакъв СЪДЕБЕН АКТ.Ясно е че е ПРИСЪДА. Мислех,че родовото понятие "ПОСТАНОВЛНЕНИЯ",включва и присъди. Да е по-ясно,добре,присъда да е. Ти сериозно ли помисли,че някакви си "постановления" и "решения"...

Сигурно Постановления на Пл. и ТРешения на ВС...
П.П. Ако е одобрено споразумение,пак ли е присъда?
Та така,де.

[suspenser]

Здравейте,

извинявайте, че се намесвам в темата, но тя е актуална за мен. Привлечен съм в качеството на свидетел (!?) по образувано досъдебно производство (ДП) за неплащане на издръжка на двете ми деца (17 и 10 год.), живеещи в чужбина (граждани вече на стара страна членка на ЕС) по тъжба подписан от повереник на бившата ми съпруга с приложено копие на пълномощно на български език (децата не могат да четат кирилица) подписано в чужбина, в което липсват адресите по постоянно местоживеене в чужбина на децата и майката. Повереника отказва да представи оригиналното пълномощно, казвайки, че не може да го намери (вероятно защото подписите на майката и по-голямото дете са поставени от друг). Независимо от това ДП е образувано. Обвинението в тъжбата е че "бащата повече от десет години не е плащал издръжка", което не е вярно, тъй-като преди повече от десет години още съм живял съвместно с майката във брак в чужбина (където за съжаление е доведох), което е видно от приложеното от повереника българско бракоразводно решение. Това според мен е набедяване в престъпление, но следователят каза, сам да съм подавал жалба, макар че той е задължен по закон според мен (и ако не си изпълни служебните задължения каква става ?).

Майката не е разпитана, защото липсва адрес в чужбина и повереника отказва да го даде, за да бъде призована като тъжител (свидетел) !! За да изкопчат информация от мен, дали съм плащал издръжка, ме призовават като свидетел (?!), т.е. да свидетелствам сам срещу себе си, че да бъда уличен в престъплкение. Това според мен е абсолютно недопустимо, поне по еврпейските стандарти. Единствено бих могъл да бъда разпитан като заподозрян. Не ми е известно, някой обвинен от Хагския трибунал да е рзпитван като свидетел срещу себе си, за това което е извършил. Така е и в тази държава стара членка на ЕС, където също съм преминал през наказателен (неуспешен за тъжителката) процес, т.е. не мога да бъда разпитван като свидетел срещу себе си, а само като заподозрян (!!). Доказателства се събират евентуално от други свидетели, а не от теб. Като заподозрян, уличен или обиняем единственото задължение е да потвърдиш или не самоличността си. По другите питания можеш да откажеш да даваш показания, та дори и да лъжеш, за да си спасиш кожата. Заподозрения дори не участва, дори и не знае за досъдебното производство където срещу него се събират доказателствата. Така е в Европа, Хагския трибунал и къде ли не, иначе са нарушени правата ти. Но в БГ, очевидно е точно обратното - призовават като свидетел и те принуждават да се замоизобличаваш, т.е. не можеш да мълчиш или да лъжеш, каквито права би имал на запад от река Дунав.

Понеже отказах да свидетелствам срещу себе си, следователят заяви, че срещу мен ще бъде повдигнато обвинение по чл. 290 НК. Имам призовка за след четири дни и вероятно е това.

Какво би следвало да правя при явяането си при следователя. Бих бил благодарен за всеки компетентен съвет.

[nk7702n]

Ако Ви повдигнат обвинение по чл. 290 от НК за затаяване на истина, ще бъдете привлечен в качеството на обвиняем и би следвало наистина да си ангажирате адвокат, защото трябва колега да се запознае с подробностите по ДП. По принцип имате право да откажете да свидетелствате в точно определени в закона случаи, а именно :
Ако Вие сте възходящ, низходящ, брат, сестра на обвиняем, или се намирате във фактическо съжителство с такова лице, както и ако бихте уличили себе си или друг свой близък в извършване на престъпление. Извън тези хипотези, при отказ за даване на свидетелски показания, разследващият полицай може да Ви наложи глоба.

[suspenser]

Благодаря за отговора, но не ми е ясно, кое от двете би могло да се случи, обвинение по чл. 290 от НК или глоба. Даването на показания би могло да ме уличи в престъпление.
- Мога ли да се позова пред следователя на чл.121. (1) от НПК?
- Трябва ли да се явя с адвокат или това да стане след предевявяне на обвинението или глобата?
- Правомерно ли е в моя случай да бъде образувано дознание, след като тъжбата според мен не отговаря на изискванията и мога ли да подам изпреварваща жалба срещу следователя или прокурорското постановление за образуваното досъдебно производство?
- Мога ли да бъда призован като свидетел срещу самия себе си, след като имам качество на заподозрян (както е в други европейски страни)? Според мен това е абсолютно недопустимо.


Бих бил благодарен за отговорите.

[Гост.]

Не сте привлечен- просто сте призован- има разлика.

Понеже отказах да свидетелствам срещу себе си, следователят заяви, че срещу мен ще бъде повдигнато обвинение по чл. 290 НК. Имам призовка за след четири дни и вероятно е това.

Няма да е за това ( някъде съвсем се вихрят в страсти), според мен, а по-скоро ще ви привлекат по 183 НК, за което не е нужно дори да е 10 годишен периода на неизпълнение, а само две месечни вноски. Установяване размера на дълга е само във връзка с привилегирования състав.


Всъщност, като цяло смятам, че колегата-повереник на майката, който си залага седалищните части в това дело, за едните пари, сериозно трябва да размисли... ама не ми е работа.


Ангажирайте си колега, който от цялата емоционалност, и евронатрапване ( лакърдиите по въпроса с редовността на инициирането някак не кореспондират с премълчаване на факта за какъв период не сте изпълнявал задължението си по СР), ще отсее важното и ще ви представлява и защитава в ДП.

Прочетох и част от историята ви http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... 35#p349635 - ако опитате да сте по-изчерпателен по отношение споделената фактология, вероятно ще получите повече и смислени отговори.