начало

Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ

Казус по 313 от НК

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Казус по 313 от НК

Мнениеот nescafe » 31 Мар 2011, 14:50

Ако някой се е сблъсквал с подобен казус,да напише,как го е разрешил,защото ситуацията е много неприятна-има повдигнато обвинения по чл.313 от НК,но пред повече от 5 г има наложена адм,глоба по чл.78 НК,която естествено не беше платена до преди 2 месеца.Сега извадихме свидетелство за съдимост и в него излиза "чисто досие",т.е. тази глоба Я НЯМА.Може ли лицето да се възползва отново от възможностите на чл.78 НК и само свидетеслвтото ,ще бъде ли дотатъчен аргумент.И най-важното-ще бъде ли достатъчно оснвоание това свидетелство или няма да се сметне за приложим 78 в случая,при условиео,че се е възползвало 1 път лицето от него .Моля,съвсем отговорно,ако някой може да помогне,веднага с идеи,да пише до утре.Срокът е адски кратък,но делото е в понеделник.Ако има някакви варианти,да ги прилагаме поне утре.Благодаря Ви!
Последна промяна nescafe на 31 Мар 2011, 21:38, променена общо 1 път
nescafe
Младши потребител
 
Мнения: 37
Регистриран на: 25 Май 2010, 18:49

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот datajumanji » 31 Мар 2011, 15:15

Чл. 313б. (1) Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
========================

Пич, ти да не се бъзикаш???
datajumanji
Потребител
 
Мнения: 159
Регистриран на: 23 Сеп 2009, 14:19

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот gandalf_bg » 31 Мар 2011, 16:36

Сигурен ли си, че глобата не е по 78а НК? /не може 2 пъти по 78а/
gandalf_bg
Младши потребител
 
Мнения: 85
Регистриран на: 13 Фев 2008, 20:17

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот Гост. » 31 Мар 2011, 20:43

gandalf_bg написа:Сигурен ли си, че глобата не е по 78а НК? /не може 2 пъти по 78а/


:roll: За моженето- може( да не спорим - П 7/85г.)
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот nescafe » 31 Мар 2011, 21:34

Поли,много ще съм благодарна,ако изкажеш своето мнение,защото съм виждала,че си много наясно с нещата и ще се радвам,ако обясниш малко повече за 78а от НК и дали сега свидетелство за съдимост на лицето има шанс,да се приложи или няма шанс.И какъв да бъде доводът,че все още не е ималко заседание,защото същото беше отлагано по здравословни причини,но вече има насрочена дата.Със сигурност ли може да се прилага отново 78 а,но да се има предвид,че на свидетелството пише,че лицето не е осъждано,може ли сега да мине пак по 78 а и как да формулираме тезата си.предварително благодаря,на Поли и очаквам да помогне,с каквото е по силите й.
nescafe
Младши потребител
 
Мнения: 37
Регистриран на: 25 Май 2010, 18:49

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот Гост. » 31 Мар 2011, 23:56

:D За виждането- мисля не сме се виждали, но знае ли човек. :roll:

Въпреки апела няма да ви зарадвам( ала и често греша, та не се осланяйте на моето твърдение- нека колегите пеналисти ме поправят).
Дали може да се прилага многократно института на 78а директно потвърдих възможността като посочих релевантен акт. Тук няма спор.
Дали, във вашето конкретно дело ще се приложи?- не, по причина изложена в първия ви пост( чл. 86, ал.1 т.3).


Съвсем встрани- има разлика между свидетелство за съдимост и справка за съдимост. Надявам се да я правите, както и да си познавате доказателствата по кориците на делото :).
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот plamena26 » 01 Апр 2011, 09:18

Поли е абсолютно права и в този случай 78а не може да бъде приложен.Щеше да може ако лицето си беше платило глобата и най-малко една година след като е платило е извършило новото престъпление.
Все пак в чл.313 НК е предвидена алтернативно глоба и то от 100 до 300лв.Може би в зависимост от самото деяние ще му бъде наложено именно това наказание, което като размер на глобата ще е по-малко от това по 78а.Вярно лицето ще се води осъждано, но тъй като за него до сега не е настъпила реабилитация по право то една година след като си плати глобата ще настъпи реабилитация.Извода е че ако се преборите за глоба го накарайте да я плати, защото без да я плати реабилитация няма да настъпи.
plamena26
Потребител
 
Мнения: 325
Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
Местоположение: София

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот svettoslav » 01 Апр 2011, 15:22

Имало е повод да се обсъждат подобни случаи.
Според мен може и да е възможно.
Най-напред,ясно е,че втори път 78а може да се приложи.
Въпросът явно е,кога и как става това нещо?
Ако преди около 5г. е имало наказване по 78а,доколкото съгл. цитираното ППл.ВС освободеният по 78а не може да се поставя в по-неблагоприятно положение от този,с наложена наказателна глоба,то всички правила,приложими спрямо глобата и касаещи съотношението между тези две наказания(глоба- адм.78а НК),ще намерят приложение и спрямо 78а.
Щом е така,то по арг. от мотивите на това ППл.ВС,правилата за давност при изпълнение на наказание "глоба" ще ползуват и дееца,санкциониран по 78 а НК.Щом пък това е така,то тогава давността за изпълнение на 78а(в случай че не са налице пречки по чл.82 ал.5 НК) ще е изтекла.А щом пък това е така,то тогава започва да тече и срока по чл.86 ал.1 т.3 НК,касаещ реабилитацията.Този срок е едногодишен.И в случай че е изтекъл-за лицето няма прекчи да ползува отново чл.78а,т.к ограничението по 78а б."б" предл. второ не важи.
Така смятам.
Да допълня само,че в тази връзка може да се постави и въпроса за общ порицане и лиш. от права по чл.86 ал.1 т.3 НК.
В случай че държавата бездействува и не налага общ. порицание,което да се търпи,защо да не може лицето да бъде реабилитирано,след настъпване невъзможността за изпълнение? Да са го изпълненили,изтекли за сроковете(няма какво да превъзпитават,да поправят/поне така се презумира,де,иначе може и да има / :) ).Поради това,след този момент смятам че започва да тече съответния срок по чл.86 ал.1 НК.

Може и малко "защитно" да разсъждавам,но какво от това?Та нали за това....
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот Гост. » 01 Апр 2011, 15:53

Всичко е ок., но:
има наложена адм,глоба по чл.78 НК,която естествено не беше платена до преди 2 месеца

аз го тълкувам, че преди два месеца е изпълнил чрез плащане паричвата санкция.

И второ, но съвсем съществено( и ВКС се е произнесъл по този въпрос примерно с Решение № 305 гр. София, 22 юни 2009г. )- за наложената глоба по 78а, съдът служебно издава ИЛ, който, имай малко вяра, е приведен в изпълнение ( така щото как е изпълнил? правомерно колегата ще обясни).
А давността няма място, когато има образувано ИД ( чл.82 ал.5).
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот plamena26 » 01 Апр 2011, 18:00

Колегата Светослав е казал нещо интересно и аз лично имам доста такава практика, действително разсъжденията му са силно защитни.Казвам го с една дума за всички които мислят да се скатаят от наказание, малко е в страни от казуса.
Ако е изтекла давноста за изпълнение на наказанието безспорно то няма да бъде изпълнено.Но това е абсолютна пречка за настъпване на каквато и да е реабилитация в бъдеще.За да настъпи реабилитация задължително трябва да има изтърпяно наказание.
Не е вярно че не се изпълнява общественото порицание, най-често се слага на таблото в съответната община, практиката да се публикува във вестник е по-рядка защото няма държавни издания, а частните искат пари като за публикуване на обява.По Хоризонт и Христо Ботев също се четат присъди.Ако осъдения работи или учи, присъдата се прочита на събрание пред колектива или се слага на таблото за съобщения в съответната институция.Как точно ще се изпълни решава съда за всеки конкретен случай.
plamena26
Потребител
 
Мнения: 325
Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
Местоположение: София

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот svettoslav » 01 Апр 2011, 18:18

Това дали е платил по ИД или не,не се споменава.Така или иначе от значение е.Но пък е въпрос,който е допълнителен,извън възможността да се прилагат правилата относно наказанието "глоба" към това по 78а НК.
А пък дали е имал ИД или не-не ме интересува честно казано.Ако е имал-ще си носи последиците от осъждането(интересно държавата не запорира ли трудово възнаграждение и не предприема ли изп. действия като взискател или само си го образува и толкоз?-не че ме интересува много. Или тя нашата държава е много богата и тия вземания не ги брои.Ми на мен що ми се обаждат от НАП оня ден,че съм превел 1.80 лв. по-малко или някакви стотинки там бяха,не се сещам...
Пък и това за давността сме го посочили относно глобата.

П.П. А сега ако взема и да предполагам дали ако все пак е имал ИД,то същото е образувано след срока за изпълнение по 82 ал.1 т.5 НК,множко сякаш ще ми дойде откъм предположенията.

А това за "свидетелството за съдимост",за което споменава питащия,просто не е за приказ.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот svettoslav » 01 Апр 2011, 18:44

plamena26 написа:Ако е изтекла давноста за изпълнение на наказанието безспорно то няма да бъде изпълнено.Но това е абсолютна пречка за настъпване на каквато и да е реабилитация в бъдеще.За да настъпи реабилитация задължително трябва да има изтърпяно наказание.


О`К! А как осъдения да си изпълни конфискацията,при положение че никой не я изпълнява?Сам няма механизъм.Доста наказания има в закона(чието налагане не съм изследвал),където при бездействието на органа по наказването ще води до последици,неблагоприятни за осъдения?
Самоизпълнение на наказание не може да има.Така че при решаването на принципния въпрос за последиците от неизпълнение на наказанието не по вина на осъдения,срокът за реабилитация почва да тече от изтичането на сроковето по чл.82 НК.
Честно казано,не знам и за лишаване от почетни звания по чл.50 ал.3 примерно.Интересно би било да се види как става.Трябва сам ли да ги занесе в някое държавно учреждение.Щом държавата бездействува,той какво да прави?

В последна сметка,макар че се повтарям,как да се ползува от реабилитацията,след като по отношение на осъдения не може вече да има изпълнение,поради изтичане на сроковете за това?
Пр. изтекъл 3-год срок по чл.86 ал.1 т.2 НК,касаещ реабилитация след пробацията,където през времето на пробация-6м.,нашият човек така я изпълнявал че никой не разбрал.Имало частично изпълнение,не му е активирана процедура по замяна с ЛОС или др. мярка и какво става?
А ако никой не го е търсил за изпълнение на пробацията?Загубили се документите в селото,където трябвало да ходи да се разипсва,някой след това бездействувал,друг след него забравил и така изтекъл срока за изпълнение по чл.82 ал.1 т.5 НК.И какво да направи той после? Кога да я изпълнява тая пробация че да се смята някой ден за неосъждан?
Проблемът може да дойде от това плащане,което е направено.Защото работата заприличва на неизпълнение на наказанието(78а) по вина на осъдения.Въпреки това сие теза,която трябва да се развие.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот svettoslav » 01 Апр 2011, 18:59

Чисто хипотетично-помилване относно "глоба" или "конфискация" или ЛОС преди да е започнало изпълнение?
Не знам..вярно че веднъж е помилван от Президента,ама що да не може втори път от закона?Реабилитацията се свързва с изпълнение като условие,но само ако е възможно.
Също би се усложнило и положението,където нашият човек позаплашил Пр.на РБ,че ако не го помилва-лошо.Първанов се уплашил и го помилвал.Тук съм съгласен,както и при всички случаи на създаване препятствия за изпълнението.
Но ако се е разболял и така го е отложил примерно ефективното,после продължил да боледува,абеее доста боледувал и изтекъл срока по 82 ал.1 т.4 ,няма ли да почне да тече срок за реабилитация?
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот svettoslav » 01 Апр 2011, 20:00

И още нещо,може би най-важното по същество.
Съгл. чл.87 НК,регламентиращ реабилитацията по съдебен ред,в ал.3,решавайки въпроса за глобата(предл. последно)има изисване тя да е платена.
Не може да има съдебна реабилитация ако не е платена.Тоест налице е изрично изискване за фактическо изпълнение на наказанието.
Което ми говори,че при реабилитация по право такава може да настъпи и ако не е платена(щом е настъпила невъзможността за плащане-изтекъл е срока по чл.82 ал.1 т.5 НК).Все пак тая глоба не е някакво си вземане,а наказание от НК,което вече не може да подлежи на изпълняване.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Казус по 313,ал.3 от НК

Мнениеот nescafe » 02 Апр 2011, 23:57

На въпроса за ИД-ами няма до момента никакво такова,нито е запорирана заплатата,нито е изпратено писмо-покана или подобие,което честно казано си е парадокс,но.....,а за реабилитацията по право-и аз си мисля,че би следвало да е настъпила,но......Важното сега е ,дали имаме защитна теза да дадем предложение все пак,да се приложи 78 а,и ако се даде такова,поне как да го защитим и да формулираме съвсем основателно, най-малкото с ТР на ВКС,ако някой разполага с такова или друго подобно,нека го публикува или с възможна обоснована теза,а всичко е въпрос според мен на "помилване" от съда.Затова трябва да се пробва.Въпреки всичко ,законът казва,че е възможно прилагането отново 78 а НК,а това,че са минали близо 5г,не може ли даговорим за давностен срок,без да имаме предвид,че не е изминала 1 г от плащането на глобата,разбира се.Иска ми се да има, макар и мъничка надежда,да се защитим правдоподобно и да се въползваме от правовите "вратички" на закона,защото все пак говорим ,за една попълнена бланка,без причинени имуществени вреди или каквото и да е било последствие-няма последствия от всичко това,доказа се,че е само тази попълнена бланка с невярно съдържание,но не са настъпили,какивтои да е последици от това.така,че си мися,че трябва да има възможен вариант за прилагането на адм.глоба,а не по-тежкия вариант-осъждане.Надявам се да обсъдим и предложена теза.
nescafe
Младши потребител
 
Мнения: 37
Регистриран на: 25 Май 2010, 18:49

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот Гост. » 03 Апр 2011, 03:24

Преди да се отзова на апела на Морфей( и моята физика го изисква)- не напразно ви попитах знаете ли си доказателствата по кориците на делото.

До тук има двукратно посочване на 5г. срок- в пост първи " преди повече от 5г.", а в пост последен " преди близо 5г.".
Е, няма да стане така!
Някои факти се изследват доста назад във времето( дори и да не съм права, все смятам, че обвинението има теза/силно защитна при това/ след като сам не е приложил нормата на чл. 24- никой от тях не иска да го милват по главица :D , защото е влошил положението на обвиняемия...) и не се твърди, а се доказва с относими документи има или няма ИД, предходното дело се вади от архива и се чете( когато се налага, а при реабилитация една справка по него никога не вреди- най-малкото, за да имате знание издаден ли е ИЛ или не, защото се прави съответна отметка.../ пак поддържам твърдението си, че решаващия съд служебно е издал ИЛ при това не по-късно от 7( не знам защо помня 3 като срок) дни след влизане в сила на СР.... не ми се рови за нормата, вменяваща им този ангажимент- проверете в правилника за администрацията на разните съдилища).

За да споменавате идеята за правопогасяващо възражение като да не сте наясно с разпоредбата и на чл. 162 ДОПК :roll:
гр. Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново,първи състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯНА ЛАЗАРОВА



при участието на секретаря Д.С., изслуша докладвано от съдия Лазарова Адм. д. № 667 по описа за 2010година и за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.



Жалбоподателят С.А.М. ***,действащ лично и чрез пълномощника си адв.Пенчев,оспорва пред настоящата инстанция Решение№83/26.07.2010г. на директора на ТД на НАП-Велико Търново,с което е потвърдено разпореждане изх.№2505/2007/000007 от 02.07.2010г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Велико Търново,ИРМ-Русе.Жалбоподателят моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт,с който да отмени оспорения акт като незаконосъобразен,основан на невярно тълкуване и прилагане на нормите,уреждащи погасителната давност на публичните вземания.Сочи,че публичното вземане,предявено за събиране по изп.д. №2505/2007г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ-Русе е установено и наложено с Решение от 25.04.2006г. по а.х.д№1081/2005г. по описа на РС-Велико Търново,с което на жалбоподателя е определено административно наказание „глоба „ в размер от по 650лв. за две престъпления,за които е освободен от наказателна отговорност,като това решение на първоинстанционният съд е потвърдено с решение от 06.12.2006г. по а.х.д.№518/2006г. на Окръжен съд-Велико Търново. Жалбоподателят твърди в жалбата си до настоящата инстанция,че съдебният акт,с който му е наложена глобата,предявена за събиране по процесното изп.д.№2505/2007г. е влязъл в сила на 06.12.2006г.,а на 12.12.2006г. служебно е издаден изпълнителен лист,при което допълнително е начислена за събиране държавна такса в размер на 3лв.М. сочи,че във Възражение,депозирано под №38873/29.06.2010г. в ТД на НАП-Велико Търново е заявил,че е налице погасяване по давност на публичните вземания по посоченото изпълнително дело на три различни основания- алтернативно,а именно : - погасителна давност по чл.82,ал.1,б”а” във вр. с ал.2 от ЗАНН- изтичане на законоустановения двугодишен давностен срок от влизане в сила на акта за налагане на наказанието; -погасителна давност по чл.82,ал.3 във вр. с чл.82,ал.1,б.”а” от ЗАНН- изтичане на срок,надвишаващ с една втора законоустановения двугодишен давностен срок /т.нар. ”абсолютна давност”/; -погасителна давност по чл.82,ал.2,изр.2 във вр. с чл.82,ал.1”б.”А4 от ЗАНН – изтичане на законоустановения двугодишен давностен срок след прекъсване на давността.Навежда доводи,че в обжалваното Решение №83/26.07.2010г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново,с което е потвърдено Разпореждане с изх.№2505/ 2007/000007 от02.07.2010г. на публичен изпълнител,не са обсъдени всички наведени от жалбоподателя аргументи,като органът по приходите е изтълкувал погрешно и е приложил невярно разпоредбите на чл.79 и чл.82 от ЗАНН и чл.171 от ДОПК.М. сочи още в жалбата си,че действително в разпоредбата на чл.79 от ЗАНН е посочено,че наказателните постановления и решения на съда,с които са наложени глоби или присъдени парични обезщетения в полза на държавата,се изпълняват по реда на държавните вземания,но погасителната давност се урежда с материалноправни норми,а такива по отношение на държавните вземания по наказателни постановления и съдебни решения за глоби,според жалбоподателя, се съдържат в разпоредбата на чл.82 от ЗАНН,а не в чл.171 от ДОПК,както счита ответника.Аргументира се ,че посочената правна норма – чл.171 от ДОПК изрично посочва,че 10-годишната абсолютна давност установява общите правила за погасителна давност на публичните вземания,като в самата разпоредба изрично е посочено, „.. освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок”.М. твърди,че позоваването от страна на Директора на ТД на НАП-Велико Търново на разпоредбата на чл.171 от ДОПК е некоректно,тъй като в случая в чл.79 от ЗАНН във вр. с чл.82 от ЗАНН е предвиден по-кратък срок относно погасителната давност на публичните вземания, произтичащи от глоби или други обезщетения, наложени с наказателни постановления или съдебни решения и този срок е 5годишна погасителна давност.Според жалбоподателя направеният от органът по приходите извод,че с образуването на изпълнителното производство по ДОПК за събиране на глобата се прилага единствено погасителната давност по чл.171 от ДОПК е неверен и не държи сметка за общия характер на правилото,съдържащ се в посочената правна норма,както и не отчита смисъла и систематиката на специалните правила по чл.82 от ЗАНН.Навеждат се и доводи за ирелевантност в това производство на констатацията на органът по приходите относно обстоятелството,че жалбоподателят не е получил съобщението за доброволно изпълнение,тъй като е бил посочил неверен постоянен адрес.Твърди,че ответникът или обвиняемият нямат задължение да посочват пред съда постоянния си адрес,тъй като това са формални лични данни,с които всеки оправомощен орган може да се снабди надлежно в рамките на своята компетентност. Според жалбоподателя анализът на събраните в хода на производството доказателства налагат за установено от фактическа страна,че в рамките на 2годишен срок от влизане в сила на съдебното решение,с което му е наложено административно наказание „глоба” е образувано изп.д.№2505/2007г. за събиране на вземането и следователно няма как да са налице първите две основания за погасяване по давност,изложени в първоначалното възражение,а именно:изтекла погасителна давност по чл.82,ал.1,б.”а” във вр. с ал.2 , изр.първо от ЗАНН/изтичане на законоустановения двугодишен давностен срок от влизане в сила на акта за налагане на наказанието/,както и да е налице изтекла погасителна давност по смисъла на чл.82,ал.3 във вр. с чл.82,ал.1,б.”а” от ЗАНН /изтичане на срок,надвишаващ с една втора законоустановения двугодишен давностен срок.Жалбоподателят развива съображения,че ако обаче се приеме ,че изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение съставлява действие на надлежен орган, предприетото за изпълнение на наказанието,с което се прекъсва давността,то на 06.08.2007г.,когато е изпратено съобщението за доброволно изпълнение изх.№2505-000001/06.08.2007г.. е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност,то в двугодишния срок след тази дата-до 06.08.2009г. не са били предприемани каквито и да било действия от надлежен орган по принудителното събиране на вземането,които биха съставлявали прекъсване на давността.Според жалбоподателя въз основа на установените факти и обстоятелства се налага извода,че е налице третото посочено във възражението му до административния орган основание за погасяване по давност на предявеното за събиране административно наказание-„глоба”, а именно това по смисъла на чл.82,ал.2,изр.второ от ЗАНН като давността е изтекла на 06.08.2009г.. С. Монов моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт,с която да отмени като неправилно и незаконосъобразно решение № 83/26.07.2010г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново,с което е потвърдено Разпореждане изх.№2505/2007/000007 от02.07.2010г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново,с което е отказано да бъде признато за погасено по давност публично вземане,установено с изпълнителен лист от 12.12.2006г. по а.х.д.№1081/2005г. по описа на РС-В.Търново, като съдът разпореди да бъде прекратено изп.д.№2505/2007г. като образувано за събиране на погасени по давност вземания.В писмени бележки жалбоподателят доразвива съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата-Директорът на ТД на НАП-гр.Велико Търново, чрез представител по пълномощие,оспорва същата като неоснователна и моли настоящата инстанция да я отхвърли със законните последици от това.Аргументира се, че в разпоредбата на чл.162,ал.2,т.6 от ДОПК са определени вземанията за глоби като публични държавни вземания,поради което същите се подчиняват на общата погасителна давност,освен ако в друг закон не е предвидена друга по-кратка давност. Твърди че неправилно жалбоподателят тълкува разпоредбата на чл.82,ал.1 от ЗАНН досежно погасителната давност.Сочи,че разпоредбата на чл.82,ал.4 от ЗАНН е категорична,че тригодишната погасителна давност няма да се прилага когато за събиране на глобата е образувано изпълнително дело,като в конкретния случай има образувано изп.д.№2505/2007г. по описа на АДВ и въпросното изпълнително дело е образувано преди да е изтекъл срокът по чл.82,ал.1 от ЗАНН.Моли съда да потвърди решението на Директора на ТД на НАП-В.Търново като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,съобразно изискванията на закона,взе предвид становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Решение по жалба срещу действията на публичен изпълнител №83/26.07.2010г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново,с което е оставена без уважение жалба с вх.№27203/14.07.2010г.,подадена от С.А.М. и са потвърдени като законосъобразни действията на публичен изпълнител ,обективирани в Разпореждане №2505/2007/000007/02.07.2010г.,с което е отказано да се прекрати производството за събиране на публични държавни вземания поради изтекла давност по посоченото изп.д.№2505/2007г. по описа на ТД на НАП-В.Търново,ИРМ-гр.Русе.Решението е съобщено на жалбоподателя на 11.08.2010г. посредством получаването на препоръчано писмо,което обстоятелство е удостоверено от представената и приета като доказателство по делото надлежно заверена страница от Опис на препоръчаните пратки за разнос.Жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция е подадена чрез Директора на ТД на НАП на 18.08.2010г.,видно от вписания вх.№ върху самата жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи досежно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт от компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител,чието действие се обжалва и в определения от чл.268,ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото действие представлява и отказът за прекратяване на изпълнителното производство/, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаи когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглеждания, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както действието на публичния изпълнител,така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно,съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност- наличието на компетентност, изискването за писмена форма,спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорената заповед е издадена след редовно сезиране с жалба от правоимащо лице. Обжалваният пред административния орган отказ да бъде прекратено производството по принудително събиране на публични вземания също е издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП-гр.В.Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 225, ал. 1 от ДОПК. Поради това както отказът на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП-гр.В.Търново, представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им.Видно от заглавната страница на решението по жалба срещу действия на публичен изпълнител №83/27.07.2010г. като издател на акта е вписан Христо Костадинов в качеството му на директор на Териториална дирекция на НАП- гр.Велико Търново.Решението обаче е подписано със запетайка.В хода на съдебното производство по делото е представена и приета като доказателство Заповед №ЗМ-484/27.04.2010г. на Изпълнителния директор на НАП,от която е видно,че на основание чл.10,ал.1,т.1 от Закона за националната агенция по приходите,чл.8,ал.2 от закона за обществените поръчки,чл.32,ал.1 от Закона за защита на личните данни и чл.28,ал.2 от Закона за достъп до обществена информация е оправомощена Мария Георгиева Попова-Заместник-директор на ТД на НАП-В.Търново,при отсъствие на титуляра/ законоустановен отпуск,командировка и др./-Христо Константинов Костадинов да изпълнява правомощията на Директор на ТД на НАП-Велико Търново.От представените по делото доказателства категорично се установява,че на посочената дата,на която е издадено оспорваното в настоящето производство решение именно Мария Попова е изпълнявала функциите на Директор на ТД на НАП-В.Търново и в този смисъл така издаденото решение представлява административен акт,издаден от компетентен орган ,в кръга на неговите правомощия.Настоящата инстанция намира за необходимо изрично да акцентира върху обстоятелството, че е необходима по-голяма прецизност от органа, издал оспорения административен акт,като в него като издател следва да се посочва конкретното лице, издало акта и актът,от който то черпи правомощията си,като решенията се подписват от техния действителен издател, а не със запетайка.Тази непрецизност обаче-подписване на оспореното решение със запетайка не прави решението незаконосъобразно,тъй като в хода на производството по категоричен начин се установява надлежното оправомощаване на Мария Попова да изпълнява функциите на директор на ТД на НАП-В.Търново и в частност да издава решения,каквото е оспорваното.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма,съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на изискванията на чл.59 от АПК, като съдържа посочване на фактическите и правни основания за постановяването му,както и подробни мотиви,защо горестоящият административен орган счита,че действията на публичния изпълнител при ТД на НАП-В.Търново са законосъобразни.

Заповедта е издадена и при стриктно спазване на административно производствените правила.

Основният довод за незаконосъобразност на оспорвания акт е неправилно приложение на материалния закон.Страните не спорят досежно обстоятелството, че с Решение №1459/25.04.2006г.,постановено по АНД№1081/2005г. по описа на Районен съд-Велико Търново,С.А.М.,на основание чл.78а от Наказателния кодекс е освободен от наказателна отговорност за извършените от него на 17-18.12.2003г. в гр.Велико Търново,престъпления по чл.356,ал.1 от НК и чл.216,ал.6, във вр. с ал.5,пр.1 във вр. с ал.1 от НК,като за всяко от така извършените престъпления му е наложено административно наказание глоба в размер на 650лв.Това решение на първоинстанционния съд е обжалвано пред Окръжен съд-гр.В.Търново,за което е образувано ВНАД№518/2006г. по описа на този съд.С решение от 06.12.2006г. Окръжен съд-В.Търново е потвърдил решението,постановено по АНД№1081/2005г. по описа на РС-В.Търново.Въз основа на така влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист №2742 от 12.12.2006г. досежно събиране наличие на държавно вземане,представляващо наложена глоба в полза на държавата в размер на 1300лв.,както и 3лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.Този изпълнителен лист е издаден на Агенция за държавни вземания- гр.Русе.В същият изпълнителен лист е посочено,че С.А.М. ***.Видно от направеното вписване върху придружителното писмо изпълнителният лист е получен в АДВ-гр.Русе на 27.12.2006г.Полученият изпълнителен лист фактически е постъпил в отдел „Публични изпълнители” на АДВ-Русе на 26.02.2007г.,когато е входиран с №80-04 06007031/стр.29 от делото/,а на 21.03.2007г. вече образуваното изпълнително дело с №2505/2007г. по описа на АДВ-Русе е било предадено за публичен изпълнител Станчев,видно от резолюцията върху самия изпълнителен лист.Няма спор и относно факта,че на 06.08.2007г. на С.М. е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх.№2505-000001/06.08.2007г. на адрес за кореспонденция с.Караманово. Съобщението е върнато неполучено от адресата,тъй като той не живее на посочения адрес.Безспорно,че към момента на постановяване на съдебното решение и към датата на издаване на изпълнителния лист М. ***.Това обстоятелство обаче не е отбелязано в издадения изпълнителен лист.В този смисъл твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя,че още при образуването на изпълнителното дело публичния изпълнител е знаел,че длъжникът живее в гр.Велико Търново,тъй като в решението за освобождаване на М. от наказателна отговорност за извършените от него престъпления се посочва,че той само е роден в с.Караманово,но е живущ *** се опровергава от съдържанието на изпълнителния лист.Към датата на образуване на изпълнителното дело публичният изпълнител не е разполагал с други данни относно адресът,на който длъжникът живее, тъй като при него се намира само и единствено изпълнителния лист,а не препис от решението,с което на М. е наложено наказание глоба в полза на държавата.В този смисъл единственият адрес,на който публичният изпълнител следва да търси длъжника и да му изпраща призовка за доброволно изпълнение е този посочен в изпълнителното основание ,в изпълнителния лист/макар съдът издал въпросният изпълнителен лист в него да е посочил само мястото на раждане на лицето във връзка с последващото издаване на бюлетин за съдимост на лицето освободено от наказателна отговорност, който бюлетин за съдимост се изпраща за съхранение именно в съответния съд по месторождението,а не по местоживеенето на това лице/.Вярно е,че публичният изпълнител разполага с възможността да направи съответната справка и да се информира служебно относно постоянния и настоящия адрес на лицето,както и да направи справка в публичния регистър каквото действие е направено по-късно.Съдът намира за необходимо да посочи, че споделя довода на жалбоподателя,че е ирелевантно обстоятелството дали длъжникът е посочил неверен адрес пред съда , респективно публичния изпълнител,но за пълнота на изложението ще отбележи,че обвиняемият е длъжен да посочи адрес,на който се намира и на който следва да бъде призоваван и при напускането на който без да уведоми за това съда,ще следва санкция-промяна на мярката за неотклонение,респективно обявяване на лицето за издирване. Както правилно е отбелязал и М. в жалбата си до настоящата инстанция в рамките на 2-годишен срок от влизане в сила на съдебно решение,с което му е наложено наказание-глоба, е образувано изп.д.№2505/2007г. по описа на АДВ-РД- Русе.За яснота съдът намира за необходимо изрично да посочи,че решението ,с което на С.М. е наложено наказание глоба в размер на 65-лв. за всяко от извършените две престъпления е влязло в сила на 06.12.2006г. и следователно 2годишния срок,в който следва да се образува изпълнително производство,за да не бъде погасено същото по давност изтича на 05.12.2008г.Въпреки известната неяснота относно кой е началния момент-датата на образуване на изпълнителното дело- за събиране на публичното вземане,с оглед липсата на изрично волеизявление за образуване на такова изпълнително дело върху изпълнителния лист,следва да се приеме като дата на образуване на изпълнителното дело датата на постъпване на изпълнителния лист в отдел „Публични изпълнители” на АДР-РД- Русе,а именно 26.02.2007г..Следователно няма как да се приеме,че са налице навежданите от жалбоподателя две основания,че задължението му ,произтичащо от наложената му глоба е погасено по давност поради наличието на основанията,визирани в чл.82,ал.1,б.”а” във вр. с ал.2,изр.първо от ЗАНН нито пък че погасено на основание чл.82,ал.3 във вр. с чл.82,ал.1,б.”А” от ЗАНН

Хронологично няма спор и относно обстоятелството,че първото съобщение за доброволно изпълнение е изпратено на 06.08.2007г. и че това съобщение не е надлежно връчено на длъжника.Следващото действие предприето от публичния изпълнител за събиране на публичното вземане,за което е образувано изп.д.№25005/2007г. е проучване на осигурителния доход на С.М..Видно от приложената в изпълнителното дело справка,съдържаща данни за размера на осигурителния доход и за това осигуряван ли е през процесния период С. А.М.,представляващи извлечение на персоналния регистър на осигурените лица в НАП С.М. е осигуряван за месеците януари,май,юни,юли,август,септември,октомври,ноември и декември 2009г. и месец януари 2010г. от осигурител „Кобико плюс”ООД, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.”Кукуряк”№26А.Приложена е и справка,от която по категоричен начин се установява,че жалбоподателят работи по трудово правоотношение и е осигуряван за времето месец февруари-месец април 2010г.В тази връзка публичният изпълнител на 15.05.2010г. е изпратил запорно съобщение изх.№2505/ 2007/0000004/15.05.2010г., до трето задължено лице работодател,с което е наложил запор върху трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение.На същата дата е издадено и постановление за налагане на обезпечителни мерки..Към датата на налагане на запора няма данни трудовото правоотношение на М. с посоченото дружество да е прекратен.Такъв извод- че към датата на налагане на запора върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, трудовото му правоотношение е било прекратено-не може да бъде направен и от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение без изходящ номер и дата на издаване,издадено от „Кобико плюс”ЕООД,относно това,че М. е работил по трудово правоотношение от 18.05.2009г. до 31.03.2010г.,тъй като от приложеното извлечение от персоналния регистър за осигурените лица жалбоподателят е осигуряван като работещ по трудово правоотношение именно при този работодател и през месец януари 2009г.,и през месец април 2010г.Документът,с който се установява прекратяването на трудов догово, е заповед за прекратяване на трудово правоотношение каквато в хода на производството не е представена.Обстоятелството дали към датата на налагане на запора върху трудовото възнаграждение С.М. е бил или не в трудово правоотношение е ирелевантен в това производство.Съществува правна възможност да бъде ангажирана отговорността на работодателя,ако той след получаване на запорното съобщение е изплатил суми на М.,а не е превел същите за погасяване на задължението на жалбоподателя ,произтичащо от влязлото в сила решение.Доколкото неизпълнението на работодателя на запорно съобщение е извън предмета на това производство, съдът не следва да го обсъжда.Настоящата инстанция обаче намира за необходимо да отбележи,че не споделя доводите,развити в писмени бележки от жалбоподателя,че така направения запор е недействителен,тъй като е насочен върху имуществено право,което не принадлежи на длъжника.Предвидена е възможността публичният изпълнител да насочва изпълнението към вземания на длъжника от трети лица.Всяко действие насочено към вземане на жалбоподателя от трето лице и произтичащо от трудово възнаграждение,обезщетение за неизползван отпуск или друг вид договорено възнаграждение, е надлежно извършено.В този смисъл несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя,че така наложения запор е недействителен,тъй като е насочен върху имуществено право,което не принадлежи на длъжника.Основавайки се именно на данните от регистъра на трудовите договори публичният изпълнител е установил,че работодател на жалбоподателя е конкретното дружество и че за процесния период на М. е изплащано и се следва трудово възнаграждение,внасяни са съответните осигурителни вноски и не на последно място няма данни трудовият договор на „Кобико плюс”ЕООД със С.М. да е прекратен.

Съдът намира за несъстоятелен довода на жалбоподателят,че в случая задължението на С. Монов за публично вземане,установено с решение от 25.04. 2006г. по а.х.д.№1081/2005г. на РС-Велико Търново,влязло в сила на 06.12.2006г. е погасено по давност поради изтекла давност на основание чл.82,ал.2,изр..второ във вр. с чл.82,ал.1,б.”а” от ЗАНН,тъй като погасителната давност е започнала да тече след прекъсването й на основание чл.82,ал.2 изр.второ от ЗАНН и е изтекла на 06.08.2009г.,като действието по налагане на запор върху трудовото възнаграждение е извършено след изтичането на погасителната давност.Няма спор,че изпълнителното дело за събиране на конкретното публично вземане е образувано на 26.02. 2007г. Безспорно е и,че давността по чл.82,ал.2 ЗАНН се прекъсва с всяко действие предприето за изпълнение на наказанието и поради това,че в случая е образувано изпълнително производство и е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на 06.08.2007 г., давността е прекъсната и от този момент е започнал да тече нов давностен срок,макар и съобщението за доброволно изпълнение,макар и на неверен адрес, е действие.Следва да се отбележи,че разпоредбата на чл.82,ал.4 от ЗАНН е категорична, че разпоредбата на чл.82,ал.3 от ЗАНН не се прилага по отношение на глобата,когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.Следователно с образуване на изпълнително дело за събиране на публичното вземане от длъжника С. Монов в срока по чл.82,ал.4 от ЗАНН е неприложима разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН и по отношение на това вземане вече следва да се прилагат разпоредбите на ДОПК.След образуване на изпълнителното производство приложение следва да намерят разпоредбите в ДОПК,уреждащи давността при събиране на публични задължения. Съгласно чл.171,ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1януари на годината, следваща годината,през която е следвало публичното задължение да бъде заплатено. В този смисъл обстоятелството,че от изпращане на съобщение за доброволно изпълнение от 06.08.2007г- е прекъсната давността и от този срок следва да тече нова давност,която е изтекла към 06.08.2009г. са ирелевантни за конкретния случай.Както вече бе посочено разпоредбата на чл.82,ал.4 от ЗАНН категорично изключва приложението на общите разпоредби относно давността,съдържащи се в чл.82,ал.3 от ЗАНН.От момента на образуване на изпълнителното дело започва да тече 5годишна погасителна давност, която очевидно към момента на подаване на възражението на жалбоподателя срещу постановлението,с което му е наложен запор върху трудовото възнаграждение- 15.05.2010г. не е изтекъл.Всички действия,предприети от публичния изпълнител за събиране на публичното вземане от глоба,което е извършено през периода от 06.08.2007г. ,в рамките на 5годишния погасителен срок, са извършени в рамките на срока,преди да бъде погасено публичното вземане по давност.В тази връзка настоящата инстанция не споделя доводите,съдържащи се в решение на Административен съд- гр.Смолян по адм.д.№146/2008г.,че за да се избегне погасяването на глобите по давност от публичния изпълнител следва да бъдат предприемани изпълнителни действия, спиращи или прекъсващи давността,през срок не по-голям от две години.В самото решение съдът е приел,че когато се касае за задължения за държавна такса тези задължения се погасяват с общата 5годишна давност.В съдебния акт,постановен от Административен съд-Смолян,който съдебен акт не е задължителен за настоящата инстанция,липсват мотиви защо съдът счита,че задълженията за глоби не представляват публични вземания и се погасяват с по-кратка погасителна давност от останалите публични вземания.Разпоредбата на чл.162,ал.2,т.6 от ДОПК е категорична,че публични вземания са държавните вземания по влезли в сила присъди,решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините,каквото е настоящето вземане.Гарантирането на обществения интерес налага събирането на публични вземания в полза на държавата и общините да се погасяват с една по-дълга погасителна давност,каквато е тази по чл.171,ал.1 от ДОПК.Алогично е твърдението на жалбоподателят, че разпоредбата на чл.82,ал.4 от ЗАНН изключва приложението само на абсолютната давност по чл.82,ал.3,която е тригодишна,но не и общата двугодишна давност по чл.82,ал.1,б.”А” от ЗАНН.Противно на логиката е да бъде изключвана по-дългата давност,уредена в ЗАНН ,но да се приеме приложение на общата погасителна давност от две години.Самата разпоредба на чл.82,ал.4 от ЗАНН дава основание на настоящата инстанция да счита,че при наличие на административно наказание глоба и при наличие на образувано изпълнително дело за събиране на глобата не се прилагат горните разпоредби, т.е следва да се прилагат особените разпоредби за събиране на публични вземания,съдържащи се в ДОПК , поради което правилно и законосъобразно е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство поради изтекла давност.

Ето защо настоящата инстанция намира,че оспореният в настоящето производство акт като правилен обоснован и законосъобразен следва да бъде оставен в сила, а жалбата на С. Монов като неоснователна и недоказана да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест.В полза на ответника в настоящето производство следва да бъде присъдена сумата 150лв.,представляваща ЮК възнаграждение,съобразно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.М. ***, действащ лично и чрез пълномощника си адв.Пенчев,против Решение№83/26.07.2010г. на директора на ТД на НАП-Велико Търново,с което е потвърдено разпореждане изх.№2505/2007/000007 от 02.07.2010г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Велико Търново,ИРМ-Русе, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.А.М. *** ,да заплати на директора на ТД на НАП-гр.В.Търново сумата 150лв./Сто и петдесет лева/-разноски-за юрисконсулт,съобразно Наредба№1 за минималните адвокатски възнаграждения

Решението не подлежи на обжалване.


Да конкретизирам: моята теза е противна на тезата на Светослав за давността. Аргументът- делото по 78а е административно и наложеното наказание също- от там насетне по отношение изпълнението и давността се прилагат други норми ( ДОПК- чл. 171 вр. чл. 168 т.3), не НК.

За да настъпи реабилитация задължително трябва да има изтърпяно наказание.

Тук не съм съгласна- аз смятам, че е възможно и да не е изпълнено( неплатена глобата по 78а), но за тази цел трябва да имаш влязъл в сила съдебен акт, където си направил правопогасяващо възражение и същото е уважено. Това, разбира се, не в наказателно производство.

Спокойна нощ. :)

п.п. отново обръщам внимание изложеното да поставите под съмнение( става хубава тема).
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот svettoslav » 03 Апр 2011, 15:27

poli_g написа:Да конкретизирам: моята теза е противна на тезата на Светослав за давността. Аргументът- делото по 78а е административно и наложеното наказание също- от там насетне по отношение изпълнението и давността се прилагат други норми ( ДОПК- чл. 171 вр. чл. 168 т.3), не НК.

За да настъпи реабилитация задължително трябва да има изтърпяно наказание.

Тук не съм съгласна- аз смятам, че е възможно и да не е изпълнено( неплатена глобата по 78а), но за тази цел трябва да имаш влязъл в сила съдебен акт, където си направил правопогасяващо възражение и същото е уважено. Това, разбира се, не в наказателно производство.



Честгно казано,не виждам разлика при глобата по НК и по 78 а( в случай че е образувано ИД).
И при наказ. глоба,щом имаме ИД давност не тече,следователно, вземането се погасява пак по правилата на ДОПК.


За да настъпи реабилитация задължително трябва да има изтърпяно наказание.

Тук не съм съгласна- аз смятам, че е възможно и да не е изпълнено( неплатена глобата по 78а), но за тази цел трябва да имаш влязъл в сила съдебен акт, където си направил правопогасяващо възражение и същото е уважено. Това, разбира се, не в наказателно производство.

[/quote]

Сматам че няма пречка и органа по изпълнението да го прекрати.Или пък да имаш решение на на Адм. орган,който отменя отказа и го задължава да го прекрати(без значение дали ПИ го е прекратил,доколкото така или иначе неговота бездействие е незаконнои това е констатирано).Същото е и положението,където ако Дл. възрази ПИ не предприеме действие по произнасяне по възражението за давност.Не се произнася и толкоз.Срещал съм подобен случай.

Но така или иначе тия въпроси са значими само ако е има/ло ИД.

И все пак си остава съмнителния въпрос може ли да почне а тече срок за реабилитация,когато виновно(умишлено,съзнателно) не си изпълнил задължението си(присъдата).

nescafe написа:На въпроса за ИД-ами няма до момента никакво такова,нито е запорирана заплатата,нито е изпратено писмо-покана или подобие,което честно казано си е парадокс,но.....,а за реабилитацията по право-и аз си мисля,че би следвало да е настъпила,но......Важното сега е ,дали имаме защитна теза да дадем предложение все пак,да се приложи 78 а,и ако се даде такова,поне как да го защитим и да формулираме съвсем основателно, най-малкото с ТР на ВКС,ако някой разполага с такова или друго подобно,нека го публикува или с възможна обоснована теза,а всичко е въпрос според мен на "помилване" от съда.Затова трябва да се пробва.Въпреки всичко ,законът казва,че е възможно прилагането отново 78 а НК,а това,че са минали близо 5г,не може ли даговорим за давностен срок,без да имаме предвид,че не е изминала 1 г от плащането на глобата,разбира се.Иска ми се да има, макар и мъничка надежда,да се защитим правдоподобно и да се въползваме от правовите "вратички" на закона,защото все пак говорим ,за една попълнена бланка,без причинени имуществени вреди или каквото и да е било последствие-няма последствия от всичко това,доказа се,че е само тази попълнена бланка с невярно съдържание,но не са настъпили,какивтои да е последици от това.така,че си мися,че трябва да има възможен вариант за прилагането на адм.глоба,а не по-тежкия вариант-осъждане.Надявам се да обсъдим и предложена теза.


Колега,преди да напишете това,прочетохте ли преди вас писаното?Съмнявам се.

Сега остана и вместо Вас някой да се яви по делото.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот dimist » 03 Апр 2011, 16:03

Много се извинявам, ако смутя някого, но все пак - за каква реабилитация се говори, при положение , че човека е освободен от наказателна отговорност по реда на 78а ?
dimist
Потребител
 
Мнения: 711
Регистриран на: 26 Ное 2007, 14:58

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот Гост. » 03 Апр 2011, 16:04

Относим към момента на предполагаемто постановяване на СР по 78а
( пък ако не е този, то и следващите два съдържат идентични разпоредби)
ПРАВИЛНИК ЗА СЪДЕБНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ В РАЙОННИТЕ, ОКРЪЖНИТЕ, АДМИНИСТРАТИВНИТЕ, ВОЕННИТЕ И АПЕЛАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 33 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 20.04.2007 Г.)

В сила от 28.11.2004 г.
Издаден от Министерството на правосъдието
Обн. ДВ. бр.95 от 26 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.83 от 18 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.16 от 21 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.90 от 7 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 20 Април 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., отм. ДВ. бр.9 от 29 Януари 2008г.

Отменен с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища - ДВ, бр. 9 от 29 януари 2008 г.

Чл. 80. Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство, се изпращат в тридневен срок от влизането им в сила на съответните органи за връщане на иззети документи, ценности и други предмети. При отмяна на мярка за обезпечаване препис от присъдата или определението се изпраща незабавно на съответните органи.


Чл. 81. Служба "Деловодство" изпраща препис от присъдата или споразумението, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание (без глоба и конфискация), на прокурора за изпълнение най-късно в петдневен срок от влизането им в сила.


Чл. 82. (1) Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи в полза на държавата на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията за събиране на държавни вземания.
(2) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдът служебно издава изпълнителен лист и го изпраща на Агенцията за събиране на държавни вземания.


Чл. 83. Когато изпълнението на присъдата е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс и съдът е възложил полагането на възпитателни грижи, препис от присъдата се изпраща на ръководството по месторабота или на лицето, натоварено с възпитателни грижи. За непълнолетни препис от присъдата се изпраща на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.


Чл. 84. (1) Когато непълнолетен е настанен във възпитателно училище-интернат по реда на чл. 61 и чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс, препис от присъдата или определението с мотивите се изпращат на прокурора.
(2) Когато съдът е отложил изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, препис от присъдата с мотивите се изпращат на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.


Чл. 85. Препис от присъдите срещу военнослужещи на наборна служба, издадени от общите съдилища за престъпления, извършени от тях като граждански лица, се изпращат за изпълнение на военната прокуратура, в района на която е поделението им.


Чл. 86. На прокурора се изпращат и преписи от определенията по чл. 414ж и чл. 414к от Наказателно-процесуалния кодекс за одобряване на споразумения за прекратяване на наказателното производство, по чл. 433 от Наказателно-процесуалния кодекс за прилагане на принудителни медицински мерки и по чл. 30 от Наказателно-процесуалния кодекс за определяне на общо наказание, а решенията по чл. 78а от Наказателния кодекс се изпращат на бюрото за съдимост.


Чл. 87. Препис от решението за настаняване на лечение по Закона за народното здраве се изпраща за изпълнение на ръководителя на съответното здравно заведение.


Чл. 88. Всички действия по привеждане в изпълнение на присъдите се отразяват в книгата за изпълнение на присъдите от служба "Деловодство". Книгата се проверява ежемесечно от председателя на съда и от съдебния администратор, за което се съставя писмен протокол.


Чл. 89. Едновременно с изпращане на присъдата за изпълнение се съставя и бюлетин за съдимост съгласно Наредба № 1 от 2000 г. за организацията и работата на бюрата за съдимост, която се изпраща в Националния статистически институт.


Чл. 90. Служба "Деловодство" в едномесечен срок от влизане в сила на присъдите за престъпления, свързани с наркотични вещества, изпраща препис от тях и на Агенция "Митници".


Чл. 91. При служебно издаване на изпълнителен лист срещу лице, в полза на което има към делото гаранция или лична сума, се извършва прихващане и се издава изпълнителен лист само за разликата между дължимата и наличната сума. Прихванатата сума се внася в бюджета на съдебната власт. Когато присъдената сума е по-малка от гаранцията, разликата се освобождава с отбелязване върху гърба на банковото удостоверение.


Чл. 92. (1) При изпращане на препис от присъдата за изпълнение, издаване на изпълнителен лист, бюлетин за съдимост, карта за обвиняемо лице и при извършване на други действия въз основа на съдебния акт се прави съответна датирана бележка за това върху самия акт, която се приподписва от служителя, извършил тези действия.
(2) Когато документите по ал. 1 се предават в същото населено място, това може да се извърши срещу подпис върху самия съдебен акт, като се написват трите имена и длъжността на лицето, което ги е получило.
(3) Ако при изпълнението на съдебния акт е нужно да се направят много вписвания върху него, те може да се нанесат върху отделен лист (справка), който се подрежда непосредствено след съдебния акт и се номерира.


Чл. 93. За присъдените държавни такси, процесуални глоби и съдебни разноски по дела се издава изпълнителен лист в полза на съда. Изпълнителният лист се изпраща на Агенцията за събиране на държавни вземания, като съдът изисква да бъде уведомен за образуваното изпълнително дело.


Чл. 94. За присъдените в полза на държавата суми се издава служебно изпълнителен лист, който се изпраща на Агенцията за държавни вземания.


Чл. 95. Изпълнителните листове в полза на страните по делата се издават по тяхна молба.


Чл. 96. Всички изпълнителни листове се издават най-късно в тридневен срок от влизане на съдебния акт в сила или от постъпване на молбата на страните.


Да се обзаложим, Светослав, че има издаден ИЛ, същият е изпратен на АДВ( тогава) и има облазувано ИД.

Съвсем в страни- от време на време нашия съд прави питане до едно от предприятията, които обслужвам- изпълнено ли е СР, кога и по какъв начин ( отнети вещи/задържани по наш АУАН/ при дела по 235 )- дайте писмен отговор относно тези обстоятелства...
За АДВ, сега вече НАП( миналата година си прехвърлиха делата)- не съм наясно.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Казус по 313 от НК

Мнениеот svettoslav » 03 Апр 2011, 16:14

Честно казано,не че ми е работа,но и да има, и да няма, резултатът е ясен :
nescafe написа:по-тежкия вариант-осъждане
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Следваща

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 37 госта


cron