http://www.rs-lovech.bg/2010/sv/10/00704710/812a2010.htm
Забележете какво имаме:
* Двама пенсионери подали жалба до РПУ-то за полицейско бездействие, осъществили гражданския си дълг.
* Двама полицаи, дълбоко възмутени и обидени от жалбата.
* Глоба от по 2500лв на глава... ... ...
Иди после и се оплачи, че полицаите не са си вършили работата... или въобще смей да се оплачеш от нещо, дори и наум
Моето лично мнение е, че съдът се е олял в строгостта си към двама пенсионери, да не говорим, че съставомерността е силно под въпрос - изтъкнатите в мотивите твърдения на пенсионерите не са нито вулгарни, нито цинични... Май съдия Христов хич не е и помирисвал съдебната практика
на ЕКПЧ относно клеветата/обидата. Но, какво пък - нека си знаем, че живеем
в полицейска държава Няма да си играем на шикалки я...
- Дата и час: 30 Ное 2024, 03:52 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
9 мнения
• Страница 1 от 1
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
Без мотиви, трудно може да се прецени обосноваността на присъдата.
- 1968
- Потребител
- Мнения: 571
- Регистриран на: 21 Окт 2005, 15:02
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
Каквито и да са мотивите, в изложените цитати няма нито обида, нито клевета.
Да не говорим за членовете които е изредил съдията .
Това е нелепо и смешно.Пази Боже да не попадам на такива съдии където не си знаят законите и техните тълкования.
А за полицаите пък да не говорим.Вместо да се стреснат , че срещу тях има оплакване от това ,че не са си изпълнили задълженията, те ходат да се занимават с глупости и да съдят двама възрастни хора (ПРИ ТОВА НЕОСНОВАТЕЛНО), които са станали очевидци или свидетели на някакво деяние, както и за действията на полицията.
Да не говорим за членовете които е изредил съдията .
Това е нелепо и смешно.Пази Боже да не попадам на такива съдии където не си знаят законите и техните тълкования.
А за полицаите пък да не говорим.Вместо да се стреснат , че срещу тях има оплакване от това ,че не са си изпълнили задълженията, те ходат да се занимават с глупости и да съдят двама възрастни хора (ПРИ ТОВА НЕОСНОВАТЕЛНО), които са станали очевидци или свидетели на някакво деяние, както и за действията на полицията.
- sisi19
- Потребител
- Мнения: 910
- Регистриран на: 06 Май 2009, 12:44
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
Има една книга (синя на цвят) "Обида и клевета в практиката на Софийския районен съд". Горещо я препоръчвам. Авторите са събрали сполучлив "букет"
от дела със систематизирани коментари към всяко от тях. Аз лично все още
не вярвам на очите си. Ще следя да видя какво ще се случи на въззивна (ако
хорицата въобще обжалват).
от дела със систематизирани коментари към всяко от тях. Аз лично все още
не вярвам на очите си. Ще следя да видя какво ще се случи на въззивна (ако
хорицата въобще обжалват).
-
teogeo - Активен потребител
- Мнения: 1596
- Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
Не само трябва да обжалват, но и да пуснат жалба за "набедяване" заедно с един многоооо гооолям граждански иск за неимуществени вреди.
- sisi19
- Потребител
- Мнения: 910
- Регистриран на: 06 Май 2009, 12:44
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
1968 написа:Без мотиви, трудно може да се прецени обосноваността на присъдата.
Някои от участниците във форума, не са юристи и нямат дори начално юридическо образование, във връзка с което, ще са ти необходими много нерви и излишно свободно време, за да им обясняваш непонятни за тях неща, които в крайна сметка едва ли ще разберат!
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
НЯКОИ ИМА ЛИ ИНФО ЗА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПРИ ОБЖАЛВАНЕ НА ГЛОБА ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДА НА ОСН. ЧЛ.89 АЛ. 3 ОТ ГПК?
мН. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО
мН. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО
- avril
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 29 Сеп 2008, 13:26
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
Ето ги и мотивите:
МОТИВИ : Срещу подсъдимите М.Р.Д. *** предявено с тъжба от Б.К.К. и Г.И.Г. обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.147, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, за това, че на 17.11.2009 г. в подадена жалба с вх.№ 9577/17.11.2009 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, са разгласили позорни обстоятелства за Б.К.К. и Г.И.Г., в качеството им на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на службата или функцията им, като написали, че не са си свършили добре работата, че са поддържали нерегламентирани връзки с посочените от подсъдимите в жалбата извършители на деянието, че не са проявили интерес по повод това, което се е случило и не са реагирали на подадения сигнал, като клеветата е била извършена публично.
Тъжителят Б.К. е предявил граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими М.Д. и И.Д. за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, който иск беше приет за разглеждане ведно с наказателното производство, а тъжителят К. беше конституиран като граждански ищец.
Тъжителят Г.Г. е предявил граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими М.Д. и И.Д. за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, който иск беше приет за разглеждане ведно с наказателното производство, а тъжителят Г. беше конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание, редовно призовани, и двамата тъжители се явяват лично и поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение, както и предявените граждански искове. Тъжителят Б.К. развива подробни доводи и аргументи в подкрепа на обвинението, като счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства и моли съда да наложи на подсъдимите предвиденото в закона наказание. Тъжителят Г. се солидаризира с казаното от К. и заявява, че няма какво повече да добави.
Подсъдимите се явява лично в съдебно заседание. Подсъдимата Д. дава подробни обяснения, като сочи, че тя е позвънила в полицията в гр.Ловеч за помощ и описва предимно скандала със семейство Станчеви. Както тя, така и подсъдимият И.Д. пледират за невинност и искат да бъдат оправдани. Защитникът им – адвокат Н. от ЛАК също пледира за оправдателна присъда по отношение на двамата, като изтъква многобройни доводи и развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, като основно акцентира на обстоятелството, че с написаното от тях в жалбата до Началника на РПУ – Ловеч са упражнили гарантираното си от Конституцията право да изразяват свободно мнението си. Сочи също така, че никой от тъжителите не е посочен поименно в жалбата и в нея се изразявало едно общо недоволство от действията на полицията, предвид дългогодишния им конфликт със семейство Станчеви. Алтернативно пледира, в случай, че двамата подсъдими бъдат признати за виновни, да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НПК, тъй като деянието е малозначително. Оспорва основанието и размера на предявените граждански искове, като се мотивира с обстоятелството, че не са представени доказателства какви служебни проверки са били извършени на двамата тъжители.
От събраните по време на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и от обясненията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителите Б.К.К. и Г.И.Г. *** и били служители на МВР с месторабота РУ на МВР – Ловеч.
Подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. ***, където отглеждали крави. От доста години между тях и семейство Станчеви – свидетелите Виолета Ганчева Станчева, Здравко Г. Станчев и Генади Здравков Станчев, които имали къща в с.Радювене, съществувал конфликт и влошени взаимоотношения.
На 14.11.2009 г., в с.Радювене отново възникнал скандал между подсъдимите Динчеви и семейство Станчеви. Повода бил счупено странично огледало на автомобила на свидетеля Здравко Станчев от кравите на Динчеви, когато последните ги изкарвали на паша. В скандала се намесили и съпругата на Станчев – свидетелката Виолета Станчева и синът му - свидетеля Генади Станчев. Имало отправени реплики и заплахи и от двете страни, както и опити за физическа разправа. Подсъдимата Д. се обадила за съдействие в РУ на МВР – Ловеч. Същото направил и свидетелят Генади Здравков, като след обаждането слязъл към центъра на селото, за да изчака служителите на полицията. Сигнала бил получен от дежурния по ОДЧ при РУ на МВР-Ловеч, който изпратил на място полицейските служители в състав : тъжителите Б.К. и Г.Г., както и свидетелите Петко Иванов Петков и И.К. Иванов. В центъра на селото те били посрещнати от свидетеля Генади Здравков, който ги завел на мястото на инцидента. Когато пристигнали, там били Виолета и Здравко Станчеви, както и подсъдимият И.Д., а подсъдимата М.Д. била вече излязла извън селото с кравите. Полицейските служители изслушали страните в конфликта, видели счупеното огледало. Тъжителят К. съставил протокол за предупреждение на основание чл.63 от ЗМВР на свидетеля Генади Станчев, с който го предупредил да не се саморазправя и заплашва подсъдимият И.Д., както и че всички спорни въпроси между тях, следва да ги разрешават по съдебен ред. Като свидетел по протокола се подписал тъжителят Г.Г.. От свидетелят Здравко Станчев пък били снети писмени обяснения. След това, Станчеви обяснили на полицейските служители, че в носената от подсъдимата Д. торба имало оръжие. Решили да проверят сигнала, след което и четиримата се качили в служебния автомобил и излезли извън селото, за да търсят Д.. В момента когато я видели с кравите, ги настигнали с тяхната кола Станчеви и им обяснили, че подсъдимият Д. се обадил на съпругата си по мобилния телефон, че полицаите отиват към нея. Служителите на полицията преценили, че ако действително е имало такова оръжие, то то вече е скрито и е безмислено да проверяват Д., поради което отпътували обратно към гр.Ловеч. Още същият ден тъжителят К. изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР-Ловеч, в която описал посетения от тях скандал в с.Радювене.
На 17.11.2009 г. подсъдимите Динчеви депозирали жалба в РУ на МВР – Ловеч, заведена с вх.№ 9577/17.11.2009 г., подписана и от двамата и адресирана до Началника на управлението. Освен до Началника на РУ на МВР-Ловеч, жалбата била адресирана и до Районния прокурор на гр.Ловеч, с копия до Началника на противопожарната охрана – гр.Ловеч и Министъра на вътрешните работи. В жалбата Динчеви изложили тяхната версия за случилото се на 14.11.2009 г. в с.Радювене. На втора страница от жалбата посочили, че „…Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода….”, а на трета страница от жалбата написали, че „…дошлите полицаи, които не са реагирали….”.
Така депозираната жалба, станала повод за извършване на служебна проверка в РУ на МВР-Ловеч, разпоредена от началника на управлението. Били депозирани докладни записки от тъжителите К. и Г., а от участвалите в конфликта лица, в т.ч. и подсъдимите Динчеви били снети обяснения. Обяснения по случая били снети също така и от редица жители на с.Радювене. Резултатите от проверката били обобщени от Цанко Ангелов – Началник група „ООР” при РУ на МВР-Ловеч, който в докладна записка до Началника на управлението описал установеното по случая, както и действията на пристигналите на място полицейски служители. Извода му бил, че последните са направили всичко необходимо за изясняване на фактическата обстановка и са предприели действия съобразно правомощията си.
С писмо от 04.12.2009 г., Началника на РУ на МВР – Ловеч уведомил подсъдимите Динчеви за резултатите от проверката и предприетите във връзка с това действия.
По делото не се установиха данни, които да подкрепят твърдяното от тъжителите, че във връзка с жалбата на Динчеви, случаят е бил наблюдаван от Министерство на вътрешните работи. Не се установиха и данни за проверки или взето отношение по работата им във връзка със случая от други компетентни и висшестоящи органи от системата на МВР.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.148, ал.2, изр.1-во, във връзка с ал.1, т.3, във връзка с чл.147, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, като на 17.11.2009 г., в подадена жалба с вх.№ 9577/17.11.2009 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, в съучастие като извършители, са разгласили позорни обстоятелства, че : „Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода….” и че „…дошлите полицаи, които не са реагирали….”, по отношение на Б.К.К. и Г.И.Г. – полицейски служители в РУ „Полиция” – Ловеч, в качеството им на длъжностни лица, при изпълнение на службата им.
Съдът намира, че подсъдимите са извършители на посоченото деяние. Осъществили са изпълнителното деяние чрез действие, като писмено, в подадената от тях жалба са разгласили несъществуващи позорни обстоятелства, свързани с твърденията им относно поведението на тъжителите на 14.11.2009 г. в с.Радювене, при изпълнение на служебните им задължения като полицейски служители и с оглед задълженията им да осигурят обективно изясняване на случилата се конфликтна ситуация и гарантират правата на участвалите в нея страни. Разгласяването е станало като несъществуващите позорни обстоятелства били доведени до знанието на Началника на РУ на МВР – Ловеч, а в последствие, предвид назначената вътрешна проверка и до техните колеги от управлението.
От обективна страна разгласените позорни обстоятелства са неистински, тъй като внимателния анализ на събраните по делото писмени доказателства и най-вече от показанията на разпитаните свидетели се установи, че пристигайки на мястото на инцидента, тъжителите К. и Г. са изпълнили съвестно задълженията си и са реагирали съобразно дадената им компетентност. На първо място, въпреки, че само те двамата като автопатрул са били изпратени на произшествието, то тъй като е липсвала достатъчна предварителна информация какво се е случило, са осигурили подкрепление вземайки със себе си и колегите си – свидетелите Петков и Иванов. Сам по себе си, този факт навежда на извода за професионално отношение към изпълнение на служебните задължения и липсата на „неглижиране” на проблема. Недоказани останаха твърденията на подсъдимите в жалбата, че дошлите полицаи не са проявили интерес какво се е случило, кой е виновен и какъв е повода, както и че тъжителите и свидетелите Генади и Здравко Станчеви са шушукали в полицейския автомобил. Напротив от разпитаните по делото свидетели става ясно, че полицаите и в частност тъжителите К. и Г. са изслушали подробно обясненията и на двете страни в конфликта, без да проявяват предубеденост или пристрастност към някоя от тях. В подкрепа на тези показания е и обстоятелството, че още същият ден тъжителят К. е изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР-Ловеч, в която подробно е описал случая и което описание съвпада с установеното в хода на съдебното следствие. Не отговаря на истината и твърдението, че тъжителите не са реагирали. Видно от материалите по преписка № 9577/09 г. на РУ „Полиция” – Ловеч, от свидетелят Здравко Станчев са били снети писмени обяснения, а на свидетеля Генади Станчев е бил съставен предупредителен протокол по чл.63 от ЗМВР. Освен, че с това те са предприели действия в рамките на дадените им от закона правомощия, то този факт опровергава и твърденията на подсъдимите, че тъжителите са били с особено отношение и пристрастни по отношение на семейство Станчеви, тъй като е видно, че спрямо тях са били предприети действия с цел предотвратяване по-нататъшното развитие на конфликта, докато спрямо Динчеви такива не е имало. А и от друга страна, от законова гледна точка, тъжителите, в качеството си на полицейски служители и с оглед дадените им правомощия, е нямало какво повече да направят по възникналия скандал между двете фамилии. Успокоили са „страстите”, предупредили са свидетелят Генади Станчев, като в протокола са му указали, че спорните въпроси следва да ги разрешават в съда. Нямало е как да реагират на твърденията на Динчеви, че спрямо тях е било упражнено физическо насилие от страна на Генади и Здравко Станчеви, защото това обстоятелство дори и безспорно установено, не касае поведението на тъжителите по простата причина, че пристигайки на мястото, полицейските служители не са заварили действия на физическа саморазправа между спорещите. Дори и да е имало такива преди пристигането на полицейските служители, то подсъдимите е следвало да защитят правата си по съответния законов ред, но не и да отправят в жалбата позорящите, неистински обстоятелства спрямо тъжителите, изразявайки по този начин съмнения в обективността и професионализма на пострадалите и в подчинеността им единствено и само на закона. Именно в този контекст, тези обстоятелства са позорящи и се отразяват отрицателно на репутацията на пострадалите в качеството им на длъжностни лица, каквито безспорно са те по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК. Още повече, че подсъдимата М.Д., както и самата тя заявява в дадените пред съда обяснения, не е била вече на мястото, когато са пристигнали полицейските служители и е нямала непосредствени впечатления от случилото се в нейно отсъствие.
Що се отнася до въпроса кой първи се е обадил в полицейското управление, дали това е била подсъдимата Д. или свидетелят Генади Станчев, който въпрос е един от акцентите в защитната теза на подсъдимите, то съдът счита изясняването му и обсъждането му за ирелевантно по отношение предмета на доказване по настоящето дело. Безспорно е, както се посочи по-горе, че между двете фамилии е възникнал скандал, безспорно е също така, че полицейските служители са се отзовали своевременно на получения сигнал и факта кой е подал сигнала или кой първи се е обадил, е без значение относно установяването на изнесените в жалбата позорящи обстоятелства спрямо тъжителите. Дори и безспорно доказано обстоятелството, че Д. се е обадила в полицейското управление, то това по никакъв начин не касае истинността на изнесените в жалбата твърдения за действията на тъжителите.
Съдът не кредитира и становището на защитата за несъставомерност на деянието поради това, че пострадалите не са били поименно посочени в жалбата от подсъдимите. Подсъдимите са направили в жалбата коментар на поведението на тъжителите, които конкретно, като дежурен автопатрул са били изпратени по сигнала, поради което не може да се приеме, че клеветническите твърдения са отправени до определена категория хора, в случая, до полицията като институция призвана да охранява реда и правата на гражданите.
Обстоятелството, че разгласените позорни обстоятелства са по отношение на полицейски служители, при изпълнение на службата им, квалифицира деянието по чл.148, ал.1, т.3 от НК, като безспорно е качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК.
От субективна страна подсъдимите М. и И. Динчеви са осъществили деянието при пряк умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. Съставът на престъплението е осъществен дори и когато позорящите обстоятелства се изнасят, като слух или съмнение. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Р № 51/19.11.1980 г. на ІІ н.о. на ВКС. Отправили са клеветническите твърдения със ясното съзнание, че подадената от тях жалба ще достигне до лицата, за които е била адресирана.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимите за виновни и ги осъди.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото се изяснява от писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите, както и от обясненията на подсъдимата Д..
Причини за извършване на престъплението се явяват желанието на подсъдимите да дискредитират доброто име и професионални качества на тъжителите пред Началника на РУ на МВР - Ловеч съзнавайки, че К. и Г. са служебно зависими от него.
Съдът призна подсъдимите Динчеви за невиновни и ги оправда по обвинението в частта с квалификация по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 от НК, за това да са разгласили позорните обстоятелства публично. Клеветническите твърдения са били обективирани писмено, в жалбата до Началника на РУ на МВР – Ловеч от 17.11.2009 година. Престъплението клевета е резултатно, като престъпния резултат настъпва, когато клеветническите твърдения достигнат до знанието на трето лице, в случая – Началника на полицейското управление. Факта, че в последствие, в резултата от назначената от него проверка, те са станали достояние и на други лица и колеги на тъжителите, не прави клеветата нанесена публично, тъй като престъплението вече е било довършено с узнаване на твърденията от началника на управлението.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите И.П.Д. и М.Р.Д. по обвинението, за което ги призна за виновни, съдът базирайки се на принципите на законност и индивидуализация съобрази следното :
- обществената опасност на деянието извършено от двамата подсъдими е завишена в сравнение с типичната за този вид престъпления, с оглед степента на засягане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на тъжителите в обществото, на положителната оценка на професионалните им качества като полицаи за техните служебни прояви. Отправянето на клеветнически твърдения към представители на полицията, засяга отрицателно не само обществената оценка спрямо наклеветените полицаи, но и спомага за изграждане на едно негативно отношение към органите на Министерство на вътрешните работи като цяло, разколебава доверието в обективността и професионализма на българската полиция. Затова и съдът не приема довода на защитата за малозначителност на деянието.
- от друга страна, обществената опасност на двамата подсъдими е ниска, касае се за зрели хора, с чисто съдебно минало, семейни и трудово ангажирани. Съдът отчете и обстоятелството, че при подаване на жалбата от 17.11.2009 г., до голяма степен подсъдимите са се ръководили и от желанието да защитят правата си, предвид продължаващия във времето конфликт със семейство Станчеви и съпътстващата в подобни случаи емоционална възбуда, макар и жалбата да е била подадена три дни по-късно от случилото се на 14.11.2009 година.
При обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК съдът съобрази, че не са налице основания за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, предвид квалификацията на престъплението и разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че наказанията на двамата подсъдими следва да се определят при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което на основание чл.148, ал.2, изр.1-во, във връзка с ал.1, т.3, във връзка с чл.147, ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК им наложи наказания глоба в размер на 2 500 лева за всеки от тях, които следва да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт и обществено порицание за всеки от тях, което следва да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзела в с.Радювене, Ловешка област.
Съдът намира така наложените наказания на подсъдимите за справедливи и, че съответстват на обществената опасност на деянието и авторите му, като чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи отчасти предявения от Б.К.К. солидарно против подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. граждански иск, като осъди последните да му заплатят сумата 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 1 500 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът уважи отчасти и предявения от Г.И.Г. солидарно против подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. граждански иск, като осъди последните да му заплатят сумата 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 1 500 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Безспорно се доказа, че подсъдимите Динчеви с виновното си и противоправно поведение са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане, като са разгласили позорни обстоятелства за ищците Б.К. и Г.Г.. Неминуемо при това положение и като се има предвид, че тези обстоятелства са станали достояние и на прекия ръководител на ищците – Началника на РУ на МВР – Ловеч, се накърнява доброто име и професионална репутация на ищците като граждани и полицаи. В следствие на назначената вътрешна проверка от Началника на управлението, тези позорни обстоятелства са станали достояние и други техни колеги. Събраните в хода на делото писменни и гласни доказателства категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното поведение на подсъдимите и ответници по иска, от една страна и от друга – настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в претърпени морални страдания от ищците, които съдът по справедливост определи в размер на сумата от 400 лева за всеки от двамата, като за разликата до претендирания размер от 1 500 лева отхвърли и двата иска, като неоснователни и недоказани. Не бяха установени данни, както твърдят ищците, че освен проверката назначена от Началника на РУ на МВР-Ловеч, е била извършвана и друга такава, от по-висшестоящ орган от системата на МВР, както и че случая е бил наблюдаван от Министерство на вътрешните работи. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. да заплатят солидарно на Ловешки районен съд сумата 50 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ : Срещу подсъдимите М.Р.Д. *** предявено с тъжба от Б.К.К. и Г.И.Г. обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.147, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, за това, че на 17.11.2009 г. в подадена жалба с вх.№ 9577/17.11.2009 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, са разгласили позорни обстоятелства за Б.К.К. и Г.И.Г., в качеството им на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на службата или функцията им, като написали, че не са си свършили добре работата, че са поддържали нерегламентирани връзки с посочените от подсъдимите в жалбата извършители на деянието, че не са проявили интерес по повод това, което се е случило и не са реагирали на подадения сигнал, като клеветата е била извършена публично.
Тъжителят Б.К. е предявил граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими М.Д. и И.Д. за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, който иск беше приет за разглеждане ведно с наказателното производство, а тъжителят К. беше конституиран като граждански ищец.
Тъжителят Г.Г. е предявил граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими М.Д. и И.Д. за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, който иск беше приет за разглеждане ведно с наказателното производство, а тъжителят Г. беше конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание, редовно призовани, и двамата тъжители се явяват лично и поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение, както и предявените граждански искове. Тъжителят Б.К. развива подробни доводи и аргументи в подкрепа на обвинението, като счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства и моли съда да наложи на подсъдимите предвиденото в закона наказание. Тъжителят Г. се солидаризира с казаното от К. и заявява, че няма какво повече да добави.
Подсъдимите се явява лично в съдебно заседание. Подсъдимата Д. дава подробни обяснения, като сочи, че тя е позвънила в полицията в гр.Ловеч за помощ и описва предимно скандала със семейство Станчеви. Както тя, така и подсъдимият И.Д. пледират за невинност и искат да бъдат оправдани. Защитникът им – адвокат Н. от ЛАК също пледира за оправдателна присъда по отношение на двамата, като изтъква многобройни доводи и развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, като основно акцентира на обстоятелството, че с написаното от тях в жалбата до Началника на РПУ – Ловеч са упражнили гарантираното си от Конституцията право да изразяват свободно мнението си. Сочи също така, че никой от тъжителите не е посочен поименно в жалбата и в нея се изразявало едно общо недоволство от действията на полицията, предвид дългогодишния им конфликт със семейство Станчеви. Алтернативно пледира, в случай, че двамата подсъдими бъдат признати за виновни, да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НПК, тъй като деянието е малозначително. Оспорва основанието и размера на предявените граждански искове, като се мотивира с обстоятелството, че не са представени доказателства какви служебни проверки са били извършени на двамата тъжители.
От събраните по време на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и от обясненията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителите Б.К.К. и Г.И.Г. *** и били служители на МВР с месторабота РУ на МВР – Ловеч.
Подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. ***, където отглеждали крави. От доста години между тях и семейство Станчеви – свидетелите Виолета Ганчева Станчева, Здравко Г. Станчев и Генади Здравков Станчев, които имали къща в с.Радювене, съществувал конфликт и влошени взаимоотношения.
На 14.11.2009 г., в с.Радювене отново възникнал скандал между подсъдимите Динчеви и семейство Станчеви. Повода бил счупено странично огледало на автомобила на свидетеля Здравко Станчев от кравите на Динчеви, когато последните ги изкарвали на паша. В скандала се намесили и съпругата на Станчев – свидетелката Виолета Станчева и синът му - свидетеля Генади Станчев. Имало отправени реплики и заплахи и от двете страни, както и опити за физическа разправа. Подсъдимата Д. се обадила за съдействие в РУ на МВР – Ловеч. Същото направил и свидетелят Генади Здравков, като след обаждането слязъл към центъра на селото, за да изчака служителите на полицията. Сигнала бил получен от дежурния по ОДЧ при РУ на МВР-Ловеч, който изпратил на място полицейските служители в състав : тъжителите Б.К. и Г.Г., както и свидетелите Петко Иванов Петков и И.К. Иванов. В центъра на селото те били посрещнати от свидетеля Генади Здравков, който ги завел на мястото на инцидента. Когато пристигнали, там били Виолета и Здравко Станчеви, както и подсъдимият И.Д., а подсъдимата М.Д. била вече излязла извън селото с кравите. Полицейските служители изслушали страните в конфликта, видели счупеното огледало. Тъжителят К. съставил протокол за предупреждение на основание чл.63 от ЗМВР на свидетеля Генади Станчев, с който го предупредил да не се саморазправя и заплашва подсъдимият И.Д., както и че всички спорни въпроси между тях, следва да ги разрешават по съдебен ред. Като свидетел по протокола се подписал тъжителят Г.Г.. От свидетелят Здравко Станчев пък били снети писмени обяснения. След това, Станчеви обяснили на полицейските служители, че в носената от подсъдимата Д. торба имало оръжие. Решили да проверят сигнала, след което и четиримата се качили в служебния автомобил и излезли извън селото, за да търсят Д.. В момента когато я видели с кравите, ги настигнали с тяхната кола Станчеви и им обяснили, че подсъдимият Д. се обадил на съпругата си по мобилния телефон, че полицаите отиват към нея. Служителите на полицията преценили, че ако действително е имало такова оръжие, то то вече е скрито и е безмислено да проверяват Д., поради което отпътували обратно към гр.Ловеч. Още същият ден тъжителят К. изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР-Ловеч, в която описал посетения от тях скандал в с.Радювене.
На 17.11.2009 г. подсъдимите Динчеви депозирали жалба в РУ на МВР – Ловеч, заведена с вх.№ 9577/17.11.2009 г., подписана и от двамата и адресирана до Началника на управлението. Освен до Началника на РУ на МВР-Ловеч, жалбата била адресирана и до Районния прокурор на гр.Ловеч, с копия до Началника на противопожарната охрана – гр.Ловеч и Министъра на вътрешните работи. В жалбата Динчеви изложили тяхната версия за случилото се на 14.11.2009 г. в с.Радювене. На втора страница от жалбата посочили, че „…Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода….”, а на трета страница от жалбата написали, че „…дошлите полицаи, които не са реагирали….”.
Така депозираната жалба, станала повод за извършване на служебна проверка в РУ на МВР-Ловеч, разпоредена от началника на управлението. Били депозирани докладни записки от тъжителите К. и Г., а от участвалите в конфликта лица, в т.ч. и подсъдимите Динчеви били снети обяснения. Обяснения по случая били снети също така и от редица жители на с.Радювене. Резултатите от проверката били обобщени от Цанко Ангелов – Началник група „ООР” при РУ на МВР-Ловеч, който в докладна записка до Началника на управлението описал установеното по случая, както и действията на пристигналите на място полицейски служители. Извода му бил, че последните са направили всичко необходимо за изясняване на фактическата обстановка и са предприели действия съобразно правомощията си.
С писмо от 04.12.2009 г., Началника на РУ на МВР – Ловеч уведомил подсъдимите Динчеви за резултатите от проверката и предприетите във връзка с това действия.
По делото не се установиха данни, които да подкрепят твърдяното от тъжителите, че във връзка с жалбата на Динчеви, случаят е бил наблюдаван от Министерство на вътрешните работи. Не се установиха и данни за проверки или взето отношение по работата им във връзка със случая от други компетентни и висшестоящи органи от системата на МВР.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.148, ал.2, изр.1-во, във връзка с ал.1, т.3, във връзка с чл.147, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, като на 17.11.2009 г., в подадена жалба с вх.№ 9577/17.11.2009 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, в съучастие като извършители, са разгласили позорни обстоятелства, че : „Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода….” и че „…дошлите полицаи, които не са реагирали….”, по отношение на Б.К.К. и Г.И.Г. – полицейски служители в РУ „Полиция” – Ловеч, в качеството им на длъжностни лица, при изпълнение на службата им.
Съдът намира, че подсъдимите са извършители на посоченото деяние. Осъществили са изпълнителното деяние чрез действие, като писмено, в подадената от тях жалба са разгласили несъществуващи позорни обстоятелства, свързани с твърденията им относно поведението на тъжителите на 14.11.2009 г. в с.Радювене, при изпълнение на служебните им задължения като полицейски служители и с оглед задълженията им да осигурят обективно изясняване на случилата се конфликтна ситуация и гарантират правата на участвалите в нея страни. Разгласяването е станало като несъществуващите позорни обстоятелства били доведени до знанието на Началника на РУ на МВР – Ловеч, а в последствие, предвид назначената вътрешна проверка и до техните колеги от управлението.
От обективна страна разгласените позорни обстоятелства са неистински, тъй като внимателния анализ на събраните по делото писмени доказателства и най-вече от показанията на разпитаните свидетели се установи, че пристигайки на мястото на инцидента, тъжителите К. и Г. са изпълнили съвестно задълженията си и са реагирали съобразно дадената им компетентност. На първо място, въпреки, че само те двамата като автопатрул са били изпратени на произшествието, то тъй като е липсвала достатъчна предварителна информация какво се е случило, са осигурили подкрепление вземайки със себе си и колегите си – свидетелите Петков и Иванов. Сам по себе си, този факт навежда на извода за професионално отношение към изпълнение на служебните задължения и липсата на „неглижиране” на проблема. Недоказани останаха твърденията на подсъдимите в жалбата, че дошлите полицаи не са проявили интерес какво се е случило, кой е виновен и какъв е повода, както и че тъжителите и свидетелите Генади и Здравко Станчеви са шушукали в полицейския автомобил. Напротив от разпитаните по делото свидетели става ясно, че полицаите и в частност тъжителите К. и Г. са изслушали подробно обясненията и на двете страни в конфликта, без да проявяват предубеденост или пристрастност към някоя от тях. В подкрепа на тези показания е и обстоятелството, че още същият ден тъжителят К. е изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР-Ловеч, в която подробно е описал случая и което описание съвпада с установеното в хода на съдебното следствие. Не отговаря на истината и твърдението, че тъжителите не са реагирали. Видно от материалите по преписка № 9577/09 г. на РУ „Полиция” – Ловеч, от свидетелят Здравко Станчев са били снети писмени обяснения, а на свидетеля Генади Станчев е бил съставен предупредителен протокол по чл.63 от ЗМВР. Освен, че с това те са предприели действия в рамките на дадените им от закона правомощия, то този факт опровергава и твърденията на подсъдимите, че тъжителите са били с особено отношение и пристрастни по отношение на семейство Станчеви, тъй като е видно, че спрямо тях са били предприети действия с цел предотвратяване по-нататъшното развитие на конфликта, докато спрямо Динчеви такива не е имало. А и от друга страна, от законова гледна точка, тъжителите, в качеството си на полицейски служители и с оглед дадените им правомощия, е нямало какво повече да направят по възникналия скандал между двете фамилии. Успокоили са „страстите”, предупредили са свидетелят Генади Станчев, като в протокола са му указали, че спорните въпроси следва да ги разрешават в съда. Нямало е как да реагират на твърденията на Динчеви, че спрямо тях е било упражнено физическо насилие от страна на Генади и Здравко Станчеви, защото това обстоятелство дори и безспорно установено, не касае поведението на тъжителите по простата причина, че пристигайки на мястото, полицейските служители не са заварили действия на физическа саморазправа между спорещите. Дори и да е имало такива преди пристигането на полицейските служители, то подсъдимите е следвало да защитят правата си по съответния законов ред, но не и да отправят в жалбата позорящите, неистински обстоятелства спрямо тъжителите, изразявайки по този начин съмнения в обективността и професионализма на пострадалите и в подчинеността им единствено и само на закона. Именно в този контекст, тези обстоятелства са позорящи и се отразяват отрицателно на репутацията на пострадалите в качеството им на длъжностни лица, каквито безспорно са те по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК. Още повече, че подсъдимата М.Д., както и самата тя заявява в дадените пред съда обяснения, не е била вече на мястото, когато са пристигнали полицейските служители и е нямала непосредствени впечатления от случилото се в нейно отсъствие.
Що се отнася до въпроса кой първи се е обадил в полицейското управление, дали това е била подсъдимата Д. или свидетелят Генади Станчев, който въпрос е един от акцентите в защитната теза на подсъдимите, то съдът счита изясняването му и обсъждането му за ирелевантно по отношение предмета на доказване по настоящето дело. Безспорно е, както се посочи по-горе, че между двете фамилии е възникнал скандал, безспорно е също така, че полицейските служители са се отзовали своевременно на получения сигнал и факта кой е подал сигнала или кой първи се е обадил, е без значение относно установяването на изнесените в жалбата позорящи обстоятелства спрямо тъжителите. Дори и безспорно доказано обстоятелството, че Д. се е обадила в полицейското управление, то това по никакъв начин не касае истинността на изнесените в жалбата твърдения за действията на тъжителите.
Съдът не кредитира и становището на защитата за несъставомерност на деянието поради това, че пострадалите не са били поименно посочени в жалбата от подсъдимите. Подсъдимите са направили в жалбата коментар на поведението на тъжителите, които конкретно, като дежурен автопатрул са били изпратени по сигнала, поради което не може да се приеме, че клеветническите твърдения са отправени до определена категория хора, в случая, до полицията като институция призвана да охранява реда и правата на гражданите.
Обстоятелството, че разгласените позорни обстоятелства са по отношение на полицейски служители, при изпълнение на службата им, квалифицира деянието по чл.148, ал.1, т.3 от НК, като безспорно е качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК.
От субективна страна подсъдимите М. и И. Динчеви са осъществили деянието при пряк умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. Съставът на престъплението е осъществен дори и когато позорящите обстоятелства се изнасят, като слух или съмнение. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Р № 51/19.11.1980 г. на ІІ н.о. на ВКС. Отправили са клеветническите твърдения със ясното съзнание, че подадената от тях жалба ще достигне до лицата, за които е била адресирана.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимите за виновни и ги осъди.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото се изяснява от писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите, както и от обясненията на подсъдимата Д..
Причини за извършване на престъплението се явяват желанието на подсъдимите да дискредитират доброто име и професионални качества на тъжителите пред Началника на РУ на МВР - Ловеч съзнавайки, че К. и Г. са служебно зависими от него.
Съдът призна подсъдимите Динчеви за невиновни и ги оправда по обвинението в частта с квалификация по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 от НК, за това да са разгласили позорните обстоятелства публично. Клеветническите твърдения са били обективирани писмено, в жалбата до Началника на РУ на МВР – Ловеч от 17.11.2009 година. Престъплението клевета е резултатно, като престъпния резултат настъпва, когато клеветническите твърдения достигнат до знанието на трето лице, в случая – Началника на полицейското управление. Факта, че в последствие, в резултата от назначената от него проверка, те са станали достояние и на други лица и колеги на тъжителите, не прави клеветата нанесена публично, тъй като престъплението вече е било довършено с узнаване на твърденията от началника на управлението.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите И.П.Д. и М.Р.Д. по обвинението, за което ги призна за виновни, съдът базирайки се на принципите на законност и индивидуализация съобрази следното :
- обществената опасност на деянието извършено от двамата подсъдими е завишена в сравнение с типичната за този вид престъпления, с оглед степента на засягане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на тъжителите в обществото, на положителната оценка на професионалните им качества като полицаи за техните служебни прояви. Отправянето на клеветнически твърдения към представители на полицията, засяга отрицателно не само обществената оценка спрямо наклеветените полицаи, но и спомага за изграждане на едно негативно отношение към органите на Министерство на вътрешните работи като цяло, разколебава доверието в обективността и професионализма на българската полиция. Затова и съдът не приема довода на защитата за малозначителност на деянието.
- от друга страна, обществената опасност на двамата подсъдими е ниска, касае се за зрели хора, с чисто съдебно минало, семейни и трудово ангажирани. Съдът отчете и обстоятелството, че при подаване на жалбата от 17.11.2009 г., до голяма степен подсъдимите са се ръководили и от желанието да защитят правата си, предвид продължаващия във времето конфликт със семейство Станчеви и съпътстващата в подобни случаи емоционална възбуда, макар и жалбата да е била подадена три дни по-късно от случилото се на 14.11.2009 година.
При обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК съдът съобрази, че не са налице основания за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, предвид квалификацията на престъплението и разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че наказанията на двамата подсъдими следва да се определят при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което на основание чл.148, ал.2, изр.1-во, във връзка с ал.1, т.3, във връзка с чл.147, ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК им наложи наказания глоба в размер на 2 500 лева за всеки от тях, които следва да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт и обществено порицание за всеки от тях, което следва да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзела в с.Радювене, Ловешка област.
Съдът намира така наложените наказания на подсъдимите за справедливи и, че съответстват на обществената опасност на деянието и авторите му, като чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи отчасти предявения от Б.К.К. солидарно против подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. граждански иск, като осъди последните да му заплатят сумата 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 1 500 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът уважи отчасти и предявения от Г.И.Г. солидарно против подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. граждански иск, като осъди последните да му заплатят сумата 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 1 500 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Безспорно се доказа, че подсъдимите Динчеви с виновното си и противоправно поведение са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане, като са разгласили позорни обстоятелства за ищците Б.К. и Г.Г.. Неминуемо при това положение и като се има предвид, че тези обстоятелства са станали достояние и на прекия ръководител на ищците – Началника на РУ на МВР – Ловеч, се накърнява доброто име и професионална репутация на ищците като граждани и полицаи. В следствие на назначената вътрешна проверка от Началника на управлението, тези позорни обстоятелства са станали достояние и други техни колеги. Събраните в хода на делото писменни и гласни доказателства категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното поведение на подсъдимите и ответници по иска, от една страна и от друга – настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в претърпени морални страдания от ищците, които съдът по справедливост определи в размер на сумата от 400 лева за всеки от двамата, като за разликата до претендирания размер от 1 500 лева отхвърли и двата иска, като неоснователни и недоказани. Не бяха установени данни, както твърдят ищците, че освен проверката назначена от Началника на РУ на МВР-Ловеч, е била извършвана и друга такава, от по-висшестоящ орган от системата на МВР, както и че случая е бил наблюдаван от Министерство на вътрешните работи. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. да заплатят солидарно на Ловешки районен съд сумата 50 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
- reg_reg1
- Потребител
- Мнения: 101
- Регистриран на: 17 Яну 2011, 22:38
Re: СР по обида/клевета или как съдът запушва усти
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Л О В Е Ш К И Я Т ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА МОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ В.НАК.Ч.Х.ДЕЛО № 6 по описа на съда за 2011 ГОДИНА, за да се произнесе, съобрази:
Производство е по чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 102/20.10.2010 год., постановена по нак.ч.х.дело №812/2010 год., Ловешкият районен съд, първи наказателен състав, е признал М.Р.Д. и И.П.Д.,***, за виновни в това, че на 17.11.2009 год. в подадена жалба вх.№ 9577/17.11.2009 год. по описа на РУ на МВР – Ловеч в съучастие като извършители са разгласили позорни обстоятелства, че „Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат.Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода…” и че…дошлите полицаи, които не са реагирали” по отношение на Б.К.К. и Г.И.Г. – полицейски служители в РУ Полиция – Ловеч в качеството им на длъжностни лица при изпълнение на службата им и на основание чл.148 ал.2 изр.първо във връзка с ал.1 т.3 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК ги осъдил на глоба в полза на държавата в размер на 2 500 лв. за всеки от тях, както и обществено порицание за всеки от тях, което да се изпълни по радиовъзела в с.Радювене, като ги оправдал по обвинението в това да са разгласили позорните обстоятелства публично по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 от НК.Осъдил М.Д. и И.Д. да заплатят солидарно на Б.К. и Г.И.Г. по 400 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 17.11.2009 год. до окончателното изплащане, както и разноски по делото – по 6 лв.Предявените искове до 1500 лв., като неоснователни и недоказани, отхвърлил.Осъдил М.Д. и И.Д. да заплатят по сметката на съда 50 лв. държавна такса за уважените граждански искове.
Постъпила е въззивна жалба от М.Д. и И.Д. против присъдата.Подробно се развиват съображения, че с написването на жалба до МВР не е осъществен съставът на престъплението по чл.148 ал.2 във връзка с чл.147 ал.1 от НК.Въззивниците са упражнили правото си да сигнализират надлежните органи за възникнал инцидент.Поискана е защита по надлежен ред чрез жалба до държавен орган.По никакъв начин не са причинили вреда на въззиваемите.В демократичното общество е опасно да се толерира от съда наказателно преследване на проявата на гражданска позиция и изразяване на мнение.Освен това в сигнала си до МВР не са направили конкретно оплаквания срещу тъжителите.Използваните думи са „неутрални” и не съдържат нищо обидно, клеветническо или позорно.Алтернативно се предлага, ако въззивната инстанция намери, че са налице признаците на престъплението, за което са предадени на съд въззивниците, да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК или – в краен случай – да се освободят въззивниците от наказателна отговорност при условията на чл.78 а от НК.
ВВ съдебно заседание въззивниците лично и чрез защитника си адвокат Н. поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения.Навеждат се доводи, че молбата до МВР е подадена преди инцидента и извършването на проверка.В молбата е изразена оценка или мнение и не се съдържат клеветнически квалификации.Със завеждането на наказателни дела не би се защитил авторитетът на полицаите.От МВР не е извършвана проверка, а такава е била възложена на Дирекцията в Ловеч.Спрямо длъжностните лица би трябвало да се дава възможност за критика и изразяване на становища, особено за полицейски служители и държавни органи.Публичната критика на един държавен служител е законно право на всеки гражданин на едно демократично общество.Защитникът се позовава на решение № 7/1996 год. на Конституционния съд.Предлага да се отмени присъдата на Ловешкия районен съд и вместо нея да се постанови оправдателна присъда, като се присъдят и разноските за двете инстанции.
Лично въззивникът И.Д. в защита поддържа, че три години чакат да бъдат решени споровете им с причинителите на конфликта, плащат данъци, от които се заплаща на полицаите, а няма никаква развръзка.
Въззиваемите Б.К. и Г.Г. излагат съображения, че присъдата на районния съд е правилна, обоснована, въззивниците и пред въззивната инстанция продължават да твърдят, че полицаите не са си свършили работата, в жалбата изрично е посочено, че полицаите, дошли на мястото на инцидента / определено това са тъжителите / не са предприели действия и не са се интересували какво е станало.
Съдът, като съобрази становищата на страните, запозна се с доказателствата и извърши проверка при условията на чл.314 от НПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е дал възможност на страните да представят доказателства в подкрепа на заетите становища.Извел е фактическата обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства в тяхната връзка и взаимозависимост.Така установените фактически положения настоящата инстанция възприема като правилни и основани на доказателствения материал.
Установено е, че въззивниците живеят в с.Р., Л. област, пенсионери са и гледат животни.В същото село, без да са съседи с Д., живеят свидетелите В. Г. С., З. Г. С. и Г. З. С..Между въззивниците и С. от няколко години съществувал конфликт, отношенията били влошени.През 2007 год. въззивниците подавали жалба до органите на МВР и Районна прокуратура – Ловеч за нанесен побой на И.Д. от Г. С..
На 14.11.2009 год. отново възникнал скандал между Д. и семейство С..Въззивниците изкарвали кравите си на паша и докато били на улицата, минал с автомобила си свидетелят З. С..Било счупено страничното огледало на автомобила и по този повод започнали размени на обиди, заплахи.Намесили се и В. С. – съпруга на З. С., синът Г. С..Имало сблъсък, при което въззивничката М.Д. паднала на земята.От това положение се обадила на телефон 166, търсейки помощ от органите на МВР.Обадил се е свидетелят Г. С., на когото дежурният казал да изчака полицейските служители в центъра на селото.В това време въззивничката извела кравите извън селото.Свидетелят С. посрещнал на площада в центъра на селото полицаите – въззиваемите Б.К. и Г.Г., както и колегите им – свидетелите П. И. П. и И. К. И., изпратени да проверят сигнала и да вземат мерки за потушаване на конфликта.С личния си автомобил придружил служебния автомобил на МВР до мястото на инцидента.Там Б.К. и Г.Г. разговаряли със З. С. и В. С., които ги изчакали, както и с въззивника И.Д., който дошъл малко по-късно.Въззиваемият К. съставил протокол за предупреждение на основание чл.63 от ЗМВР на Г. С..Като свидетел на протокола се подписал въззиваемият Г.Г..З. С. написал обяснения за случилото се.С. сигнализирали полицаите, че в торбата си въззивничката носи оръжие и полицаите тръгнали със служебния автомобил да проверят подадения сигнал.Междувременно с автомобила си ги настигнали С. и обяснили, че Д. се е обадил по телефон на съпругата си и я предупредил за проверката, която ще й бъде извършена.Въззиваемите решили, че такава проверка вече ще е безпредметна и си тръгнали.Още същия ден К. изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР – Ловеч за предприетото по повод на постъпилия сигнал за конфликт в с.Радювене, Ловешка област.
На 17.11.2009 год. въззивниците подали жалба до РУ на МВР – Ловеч, регистрирана с вх. №№ 9577/17.11.2009 год., като жалбата била адресирана и до Районния прокурор – Ловеч, с копия до Началника на Противопожарна охрана – Ловеч и Министъра на вътрешните работи.В жалбата въззивниците описали инцидента от тяхна гледна точка.На втора страница от жалбата посочили:”…Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат.Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво сее случило, кой е виновен, какъв е повода…”, а на трета страница от жалбата:….дошлите полицаи, които не са реагирали…”.
По повод на постъпилия сигнал за неизпълнени задължения от полицейските служители – въззиваемите Б.К.К. и Г.И.Г., била извършена проверка в РУ на МВР – Ловеч съгласно разпореждане на Началника на управлението.Такива били и указанията в писмото на Началник на сектор „Административно обслужване на граждани” при МВР от 19.11.2009 год. във връзка с полученото там и регистрирано с вх. № 7937/09 год. копие от жалбата на Д. / л.28 от ВНЧХД № 6/2011 год. /.Били изискани докладни записки от въззиваемите, а от участниците в конфликта и посочените като очевидци от Д. лица – били снети обяснения.След събиране на тези данни била изготвена справка рег. № 44 451/15.12.2009 год. от Началник сектор „БОП” до Директора на ОД – МВР – Ловеч с обобщение и констатации, че не са установени пропуски и тенденциозно отношение в действията на полицейските служители, посетили инцидента”, както и че „подаденият сигнал в частта, касаеща служителите на РУ МВР полицай Б.К. – КО и полицай Г.И. – ВПА е неоснователен” /л.27 от ВНЧХД //.С писмо рег. № 45 101/17.12.2009 год. зам.директорът на ОД МВР – Ловеч уведомил въззивниците за извършената проверка по повод на подадената жалба до Министъра на МВР и директора на ОД МВР – Ловеч и резултатите от нея.
При така изяснената фактическа обстановка и настоящата инстанция приема, че с действията си въззивниците са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.2 изречение първо във връзка с ал.1 т.3 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Следва да се има предвид, че наведените оплаквания от въззивниците са развити като възражения в защитната пледоария на адвокат Н. пред първоинстанционния съд и съдът подробно ги е обсъдил в мотивите към обжалваната присъда.Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, за да приеме, че деянието е съставомерно и от обективна, и от субективна страна.
Преди всичко неоснователно е възражението, че деянието не е осъществено на 17.11.2009 год., а както се поддържа от защитника – при снемане на обясненията в хода на проверката във връзка с подадената жалба.Именно чрез тази жалба са разпространени позорните клеветнически обстоятелства досежно това, че полицаите не са си свършили работата.Неоснователно е и възражението, че написаното в жалбата не съставлява разпространяване на позорни обстоятелства, а представлява критика, каквато държавните служители следва да приемат, както и това, че „шушукането” в колата не може да се приеме като обидно, позорно обстоятелство.Наивно е да се поддържа такова становище при положение, че в контекста на цялата жалба с оплаквания, че не са взети мерки от полицейските служители, с така описаното им поведение достатъчно ясно се внася съмнение за проявена пристрастност, нерегламентирани отношения с другите участници в конфликта.
Вярно е, че всеки гражданин има конституционното право да отправя критика, но тя трябва да е съобразена с действителността и да не накърнява достойнството и честта на личността.Не следва да се основава на неверни данни и обстоятелства, открито позорящи лицето, за което са отправени.Изнесените обстоятелства в жалбата на въззивниците не отговарят на действителността, както е установено от събраните доказателства за предприетите действия от въззиваемите във връзка с конфликта на 14.11.2009 год.Полицаите са извършили действията от тяхна компетентност.При установените обстоятелства, те не са имали право да предприемат други действия.И пред настоящата инстанция въззивниците продължават да твърдят, че никой не им обръща внимание и не желае да ги защити, но в същото време установяват, че и досега не са предприели действия да предадат на съд някой от семейство С..
Първоинстационният съд е обосновал и отказа да приеме основателно възражението за неадресираност на позорните обстоятелства, след като не са посочени конкретно имената на въззиваемите.Правилно е прието, че въззивниците не може да не са съзнавали, че посочвайки конкретно деня, мястото и конкретния конфликт, по повод на който са изпратени полицейски служители да вземат мерки, оплакванията им ще имат конкретна насоченост.
Обстоятелството, че въззивниците са длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК не се оспорва от въззиваемите.Разгласяването на позорни обстоятелства по отношение на длъжностни лица по повод на тяхната дейност е престъпление по чл.148 ал.2 изр.първо във връзка с ал.1 т.3 от НК и обосновано и законосъобразно районният съд е признал въззивниците за виновни в извършването на такова престъпление в съучастие като извършители.Не може да се приеме, че деянието е с явно малозначителни последици, както е приел и първоинстанвционния съд – в случая са засегнати доброто име не само на конкретните полицейски служители, но твърденията, че „полицията е тяхна // на С. /, които се поддържат и пред тази инстанция, спомагат за създаване на един негативизъм към трудната и отговорна работа на органите на МВР.
Съдът е проявил обективизъм при обсъждане обществената опасност на въззивниците, обстоятелствата, при които са извършили престъплението / до голяма степен насочеността на отрицателното им отношение към полицейските служители се преплита с негативното отношение към семейство С. /.Съдът е приел, че и минималното наказание глоба, предвидена в чл.148 ал.2 от НК се явява несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на чл.55 т.1 от НК.Настоящата инстанция споделя този извод на съда.Намира обаче, че недостатъчно е оценено обстоятелството, че въззивниците са пенсионери, наложената глоба в размер на 2 500 лв. за всеки от тях / общо 5 000 лв. за семейството / се явява твърде тежко наказание / дори и при положение, че няма конкретно данни за имотното състояние, което трябва да се има пред вид съгласно чл.47 ал.1 от НК
Съдът намира, че присъдата следва да се измени, като се намали размерът на наказанието глоба по отношение на въззивниците до размера на 1500 лв. в съответствие с разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК.
В тази връзка незаконосъобразно е искането на защитника в случай, че се приеме въззивниците да са извършили престъплението, да се приложи институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 а от НК.Първоинстанционният съд е изложил по повод на такова искане съображения, позовавайки се на разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК /редакция на ЗИД НК – Д.в.бр.26/2009 год. /, изключваща прилагането на чл.78 а ал.1 – ал.5 от НК за престъпление спрямо орган на власт при и по повод изпълнение на служебните му задължения.
При този изход на делото в наказателната му част, настоящата инстанция намира, че се явяват основателни и предявените граждански искове за причинено непозволено увреждане.Размерите, в които са уважени от районния съд, определят едно справедливо обезщетяване на претърпените неимуществени вреди във връзка с неприятността да бъдат проверявани действията им в продължение на месец.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.3 и чл.337 ал.1 т.1 от НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 102/20.10.2010 год., постановена по нак.ч.х.дело № 812/2010 год. на Ловешкия районен съд, първи наказателен състав, като НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба в полза на държавата по отношение на М.Р.Д. и И.П.Д. от 2 500 на 1 500 / ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН / ЛВ. ЗА ВСЕКИ ОТ ТЯХ.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
№
гр.Ловеч, 04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Л О В Е Ш К И Я Т ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА МОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ В.НАК.Ч.Х.ДЕЛО № 6 по описа на съда за 2011 ГОДИНА, за да се произнесе, съобрази:
Производство е по чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 102/20.10.2010 год., постановена по нак.ч.х.дело №812/2010 год., Ловешкият районен съд, първи наказателен състав, е признал М.Р.Д. и И.П.Д.,***, за виновни в това, че на 17.11.2009 год. в подадена жалба вх.№ 9577/17.11.2009 год. по описа на РУ на МВР – Ловеч в съучастие като извършители са разгласили позорни обстоятелства, че „Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат.Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода…” и че…дошлите полицаи, които не са реагирали” по отношение на Б.К.К. и Г.И.Г. – полицейски служители в РУ Полиция – Ловеч в качеството им на длъжностни лица при изпълнение на службата им и на основание чл.148 ал.2 изр.първо във връзка с ал.1 т.3 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК ги осъдил на глоба в полза на държавата в размер на 2 500 лв. за всеки от тях, както и обществено порицание за всеки от тях, което да се изпълни по радиовъзела в с.Радювене, като ги оправдал по обвинението в това да са разгласили позорните обстоятелства публично по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 от НК.Осъдил М.Д. и И.Д. да заплатят солидарно на Б.К. и Г.И.Г. по 400 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 17.11.2009 год. до окончателното изплащане, както и разноски по делото – по 6 лв.Предявените искове до 1500 лв., като неоснователни и недоказани, отхвърлил.Осъдил М.Д. и И.Д. да заплатят по сметката на съда 50 лв. държавна такса за уважените граждански искове.
Постъпила е въззивна жалба от М.Д. и И.Д. против присъдата.Подробно се развиват съображения, че с написването на жалба до МВР не е осъществен съставът на престъплението по чл.148 ал.2 във връзка с чл.147 ал.1 от НК.Въззивниците са упражнили правото си да сигнализират надлежните органи за възникнал инцидент.Поискана е защита по надлежен ред чрез жалба до държавен орган.По никакъв начин не са причинили вреда на въззиваемите.В демократичното общество е опасно да се толерира от съда наказателно преследване на проявата на гражданска позиция и изразяване на мнение.Освен това в сигнала си до МВР не са направили конкретно оплаквания срещу тъжителите.Използваните думи са „неутрални” и не съдържат нищо обидно, клеветническо или позорно.Алтернативно се предлага, ако въззивната инстанция намери, че са налице признаците на престъплението, за което са предадени на съд въззивниците, да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК или – в краен случай – да се освободят въззивниците от наказателна отговорност при условията на чл.78 а от НК.
ВВ съдебно заседание въззивниците лично и чрез защитника си адвокат Н. поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения.Навеждат се доводи, че молбата до МВР е подадена преди инцидента и извършването на проверка.В молбата е изразена оценка или мнение и не се съдържат клеветнически квалификации.Със завеждането на наказателни дела не би се защитил авторитетът на полицаите.От МВР не е извършвана проверка, а такава е била възложена на Дирекцията в Ловеч.Спрямо длъжностните лица би трябвало да се дава възможност за критика и изразяване на становища, особено за полицейски служители и държавни органи.Публичната критика на един държавен служител е законно право на всеки гражданин на едно демократично общество.Защитникът се позовава на решение № 7/1996 год. на Конституционния съд.Предлага да се отмени присъдата на Ловешкия районен съд и вместо нея да се постанови оправдателна присъда, като се присъдят и разноските за двете инстанции.
Лично въззивникът И.Д. в защита поддържа, че три години чакат да бъдат решени споровете им с причинителите на конфликта, плащат данъци, от които се заплаща на полицаите, а няма никаква развръзка.
Въззиваемите Б.К. и Г.Г. излагат съображения, че присъдата на районния съд е правилна, обоснована, въззивниците и пред въззивната инстанция продължават да твърдят, че полицаите не са си свършили работата, в жалбата изрично е посочено, че полицаите, дошли на мястото на инцидента / определено това са тъжителите / не са предприели действия и не са се интересували какво е станало.
Съдът, като съобрази становищата на страните, запозна се с доказателствата и извърши проверка при условията на чл.314 от НПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е дал възможност на страните да представят доказателства в подкрепа на заетите становища.Извел е фактическата обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства в тяхната връзка и взаимозависимост.Така установените фактически положения настоящата инстанция възприема като правилни и основани на доказателствения материал.
Установено е, че въззивниците живеят в с.Р., Л. област, пенсионери са и гледат животни.В същото село, без да са съседи с Д., живеят свидетелите В. Г. С., З. Г. С. и Г. З. С..Между въззивниците и С. от няколко години съществувал конфликт, отношенията били влошени.През 2007 год. въззивниците подавали жалба до органите на МВР и Районна прокуратура – Ловеч за нанесен побой на И.Д. от Г. С..
На 14.11.2009 год. отново възникнал скандал между Д. и семейство С..Въззивниците изкарвали кравите си на паша и докато били на улицата, минал с автомобила си свидетелят З. С..Било счупено страничното огледало на автомобила и по този повод започнали размени на обиди, заплахи.Намесили се и В. С. – съпруга на З. С., синът Г. С..Имало сблъсък, при което въззивничката М.Д. паднала на земята.От това положение се обадила на телефон 166, търсейки помощ от органите на МВР.Обадил се е свидетелят Г. С., на когото дежурният казал да изчака полицейските служители в центъра на селото.В това време въззивничката извела кравите извън селото.Свидетелят С. посрещнал на площада в центъра на селото полицаите – въззиваемите Б.К. и Г.Г., както и колегите им – свидетелите П. И. П. и И. К. И., изпратени да проверят сигнала и да вземат мерки за потушаване на конфликта.С личния си автомобил придружил служебния автомобил на МВР до мястото на инцидента.Там Б.К. и Г.Г. разговаряли със З. С. и В. С., които ги изчакали, както и с въззивника И.Д., който дошъл малко по-късно.Въззиваемият К. съставил протокол за предупреждение на основание чл.63 от ЗМВР на Г. С..Като свидетел на протокола се подписал въззиваемият Г.Г..З. С. написал обяснения за случилото се.С. сигнализирали полицаите, че в торбата си въззивничката носи оръжие и полицаите тръгнали със служебния автомобил да проверят подадения сигнал.Междувременно с автомобила си ги настигнали С. и обяснили, че Д. се е обадил по телефон на съпругата си и я предупредил за проверката, която ще й бъде извършена.Въззиваемите решили, че такава проверка вече ще е безпредметна и си тръгнали.Още същия ден К. изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР – Ловеч за предприетото по повод на постъпилия сигнал за конфликт в с.Радювене, Ловешка област.
На 17.11.2009 год. въззивниците подали жалба до РУ на МВР – Ловеч, регистрирана с вх. №№ 9577/17.11.2009 год., като жалбата била адресирана и до Районния прокурор – Ловеч, с копия до Началника на Противопожарна охрана – Ловеч и Министъра на вътрешните работи.В жалбата въззивниците описали инцидента от тяхна гледна точка.На втора страница от жалбата посочили:”…Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат.Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво сее случило, кой е виновен, какъв е повода…”, а на трета страница от жалбата:….дошлите полицаи, които не са реагирали…”.
По повод на постъпилия сигнал за неизпълнени задължения от полицейските служители – въззиваемите Б.К.К. и Г.И.Г., била извършена проверка в РУ на МВР – Ловеч съгласно разпореждане на Началника на управлението.Такива били и указанията в писмото на Началник на сектор „Административно обслужване на граждани” при МВР от 19.11.2009 год. във връзка с полученото там и регистрирано с вх. № 7937/09 год. копие от жалбата на Д. / л.28 от ВНЧХД № 6/2011 год. /.Били изискани докладни записки от въззиваемите, а от участниците в конфликта и посочените като очевидци от Д. лица – били снети обяснения.След събиране на тези данни била изготвена справка рег. № 44 451/15.12.2009 год. от Началник сектор „БОП” до Директора на ОД – МВР – Ловеч с обобщение и констатации, че не са установени пропуски и тенденциозно отношение в действията на полицейските служители, посетили инцидента”, както и че „подаденият сигнал в частта, касаеща служителите на РУ МВР полицай Б.К. – КО и полицай Г.И. – ВПА е неоснователен” /л.27 от ВНЧХД //.С писмо рег. № 45 101/17.12.2009 год. зам.директорът на ОД МВР – Ловеч уведомил въззивниците за извършената проверка по повод на подадената жалба до Министъра на МВР и директора на ОД МВР – Ловеч и резултатите от нея.
При така изяснената фактическа обстановка и настоящата инстанция приема, че с действията си въззивниците са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.2 изречение първо във връзка с ал.1 т.3 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Следва да се има предвид, че наведените оплаквания от въззивниците са развити като възражения в защитната пледоария на адвокат Н. пред първоинстанционния съд и съдът подробно ги е обсъдил в мотивите към обжалваната присъда.Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, за да приеме, че деянието е съставомерно и от обективна, и от субективна страна.
Преди всичко неоснователно е възражението, че деянието не е осъществено на 17.11.2009 год., а както се поддържа от защитника – при снемане на обясненията в хода на проверката във връзка с подадената жалба.Именно чрез тази жалба са разпространени позорните клеветнически обстоятелства досежно това, че полицаите не са си свършили работата.Неоснователно е и възражението, че написаното в жалбата не съставлява разпространяване на позорни обстоятелства, а представлява критика, каквато държавните служители следва да приемат, както и това, че „шушукането” в колата не може да се приеме като обидно, позорно обстоятелство.Наивно е да се поддържа такова становище при положение, че в контекста на цялата жалба с оплаквания, че не са взети мерки от полицейските служители, с така описаното им поведение достатъчно ясно се внася съмнение за проявена пристрастност, нерегламентирани отношения с другите участници в конфликта.
Вярно е, че всеки гражданин има конституционното право да отправя критика, но тя трябва да е съобразена с действителността и да не накърнява достойнството и честта на личността.Не следва да се основава на неверни данни и обстоятелства, открито позорящи лицето, за което са отправени.Изнесените обстоятелства в жалбата на въззивниците не отговарят на действителността, както е установено от събраните доказателства за предприетите действия от въззиваемите във връзка с конфликта на 14.11.2009 год.Полицаите са извършили действията от тяхна компетентност.При установените обстоятелства, те не са имали право да предприемат други действия.И пред настоящата инстанция въззивниците продължават да твърдят, че никой не им обръща внимание и не желае да ги защити, но в същото време установяват, че и досега не са предприели действия да предадат на съд някой от семейство С..
Първоинстационният съд е обосновал и отказа да приеме основателно възражението за неадресираност на позорните обстоятелства, след като не са посочени конкретно имената на въззиваемите.Правилно е прието, че въззивниците не може да не са съзнавали, че посочвайки конкретно деня, мястото и конкретния конфликт, по повод на който са изпратени полицейски служители да вземат мерки, оплакванията им ще имат конкретна насоченост.
Обстоятелството, че въззивниците са длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК не се оспорва от въззиваемите.Разгласяването на позорни обстоятелства по отношение на длъжностни лица по повод на тяхната дейност е престъпление по чл.148 ал.2 изр.първо във връзка с ал.1 т.3 от НК и обосновано и законосъобразно районният съд е признал въззивниците за виновни в извършването на такова престъпление в съучастие като извършители.Не може да се приеме, че деянието е с явно малозначителни последици, както е приел и първоинстанвционния съд – в случая са засегнати доброто име не само на конкретните полицейски служители, но твърденията, че „полицията е тяхна // на С. /, които се поддържат и пред тази инстанция, спомагат за създаване на един негативизъм към трудната и отговорна работа на органите на МВР.
Съдът е проявил обективизъм при обсъждане обществената опасност на въззивниците, обстоятелствата, при които са извършили престъплението / до голяма степен насочеността на отрицателното им отношение към полицейските служители се преплита с негативното отношение към семейство С. /.Съдът е приел, че и минималното наказание глоба, предвидена в чл.148 ал.2 от НК се явява несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на чл.55 т.1 от НК.Настоящата инстанция споделя този извод на съда.Намира обаче, че недостатъчно е оценено обстоятелството, че въззивниците са пенсионери, наложената глоба в размер на 2 500 лв. за всеки от тях / общо 5 000 лв. за семейството / се явява твърде тежко наказание / дори и при положение, че няма конкретно данни за имотното състояние, което трябва да се има пред вид съгласно чл.47 ал.1 от НК
Съдът намира, че присъдата следва да се измени, като се намали размерът на наказанието глоба по отношение на въззивниците до размера на 1500 лв. в съответствие с разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК.
В тази връзка незаконосъобразно е искането на защитника в случай, че се приеме въззивниците да са извършили престъплението, да се приложи институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 а от НК.Първоинстанционният съд е изложил по повод на такова искане съображения, позовавайки се на разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК /редакция на ЗИД НК – Д.в.бр.26/2009 год. /, изключваща прилагането на чл.78 а ал.1 – ал.5 от НК за престъпление спрямо орган на власт при и по повод изпълнение на служебните му задължения.
При този изход на делото в наказателната му част, настоящата инстанция намира, че се явяват основателни и предявените граждански искове за причинено непозволено увреждане.Размерите, в които са уважени от районния съд, определят едно справедливо обезщетяване на претърпените неимуществени вреди във връзка с неприятността да бъдат проверявани действията им в продължение на месец.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.3 и чл.337 ал.1 т.1 от НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 102/20.10.2010 год., постановена по нак.ч.х.дело № 812/2010 год. на Ловешкия районен съд, първи наказателен състав, като НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба в полза на държавата по отношение на М.Р.Д. и И.П.Д. от 2 500 на 1 500 / ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН / ЛВ. ЗА ВСЕКИ ОТ ТЯХ.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
- reg_reg1
- Потребител
- Мнения: 101
- Регистриран на: 17 Яну 2011, 22:38
9 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 26 госта