чл.78 а от НК

[ivo_todorov]

Благодаря, беше ми много спешно

[c_sotirova]

Здравейте! Искам да попитам следното: при ПТП с нанесена средна телесна повреда и образуване на съдебно производство по чл.78 а от НК - възможно ли е да се проведе закрито заседание без да се уведоми потърпевшия; да се даде присъда от 3000 лв и една година, която да се обжалва и да не се уведоми потърпевшия; да не му е дадена възможност да предяви своите искания. Какви са правата на пострадалия в този случай и какво може да направи?Благодаря ви предварително.

[marmarinov]

Ще се опитам да бъда кратък, тъй като колегите ще допълват. Заседанието не е закрито /може и да е закрито ако пострадалия или водача са агенти под прикритие, но това е друг въпрос/, а за него по принцип се призовават прокурора и обвиняемият. В това производство не се допуска граждански иск. Явяването на двамата посочени по горе не е причина за отлагане на делото,т.е ако не се яви никой съдията си постановява Решението само със секретарката, но в протокола ще си пише открито заседание. Като влезе в сила, пострадалия се обръща към граждански съд и се ползва от Решението по отношение на вината и т.н.

[ivan_lawyer]

Какви агенти под прикритие, като обявяват, че делото е в закрити врати, поради факта, че има агенти под прикритие?
Много смешно ми се видя.

[c_sotirova]

Като влезе в сила решението каква е процедурата - има ли някакви такси за гражданско дело и какви?

[marmarinov]

Най-добре е да се обърнете към адвокат. Ще Ви ориентира за практиката на съда за търсеното обезщетение при сходни дела. Иначе таксата е 4 % от цената на иска. Разбира се има вариант и ищеца /пострадалия в случая/ да бъде освободен от такса, но за това е нужно ред доказателства, които съда да приеме.
Ще използвам случая да обърна внимание на уважавания Иван, че да отговаряш на човек, който няма под ръка НПК, с текстове от него е проява на лош вкус. Дадох един смешен, но разбираем пример, кога делото може да се гледа "при" / а не "в" / закрити врати и дамата го схвана. А какво се пише в едно разпореждане на съдията-докладчик по чл.256 НПК е въпрос на талантлива мотивировка

[engen]

искам да попитам във връзка с чл.78а- имам повдигнато обвинение по този член за ПТП с причинена средна телесна повреда. това добър изход ли е в стуацията, или има ли смисъл да се пледира невинен, когато другия участник е дете?
пп обясниха ми, че когато единия участник в инцидента е дете то задължително другия е виновен

[portokal]

78 а ал.6 дали има предвид "множество престъпления" като раздел по Общата част или в тесен смисъл.
Нормално е да се тълкува стриктно - в тесен смисъл -множество престъпления, а не деяния.От друга страна не може в един закон нещата да се употребяват в различен смисъл?

Не знам защо съм я пропуснала тази дискусия. Намерих я с търсачката, след като чух мнение, че 78а при продължавано не се прилага.
Същия въпрос си го задавах преди известно време - тогава по делото никой не твърдеше, че 78а не е приложим по тази причина, но аз сама си задавах въпроса. Тогава се "успокоих" с едно лично запитване за мнение до колега от София, в чиито знания вярвам - мнението беше точно същото като казаното от Карлсон, но пък не знаех, че мненията са "районирани".

Чл. 26 е, вярно, в раздела "множество престъпления" - но не е ли от значение това, че е формулиран като изключение - правилата на чл. ... не се прилагат при... (а вместо това е еди-как си)? Ако приемем, че този текст урежда изключение от множеството, това много добре се "връзва" и с аргумента, че може деянията да са много, но престъплениЕТО е едно.

_______________

Когато "изскочи" още някое престъпление, такова, че да образува съвкупност - мисля, че категорично трябва възобновяване, няма причина от случайности да зависи отговорността. Вярно, че също такава "случайност" по горе-долу обясними причини въвежда и чл. 26, ал. 6, но все пак...

[portokal]

Иначе "не се прилагат при множество престъпления" според мене би трябвало да значи именно материалноправната предпоставка деянието, за което ще се прилага 78а, да не е в съвкупност с друго такова, защото ако приемем, че се касае за "процесуална съвкупност", то тогава излиза, че няма абсолютно никакъв проблем за всяко деяние да си тече отделно производство, което да си влиза отделно в съда и да си се прилага 78а ен брой пъти. А друг обаче да се води осъждан за същата съвкупност, обаче нахакана в едно дело.

Ся да задам повторно идиотския въпрос: май наистина практиката тръгна в насока, че множеството е множество по смисъла на 78а, когато е предмет на същото обвинение, но не и когато подсъдимият е осъден (с влязла вече в сила присъда в конкретния случай, за който питам) за друго престъпление, което с престъплението по настоящото обвинение образува съвкупност?

Т.е. когато са в отделни дела, дори присъдата по едното да е влязла в сила, винаги 78а?

[svettoslav]

Власт на прокурора-както реши,така ще ги внесе.
Да не би да бе по-различно положението,когато за убийство не можеше да има съкратено съд. следствие?Макар и Пр. да осъзнава,че няма умисъл,а е такова по 124 НК,внася ОА именно за умишлено.И няма съкратено.Много акъл за тая работа не се ще.Власт на прокурора.Какво от това,че бил осъден по 124 в кр. сметка?
Тук така решил-5 пъти по 78а,макар да знае,че е продължавано.И обратно-има две деяния по 26 НК,внася го и за двете-няма 78а.Така решил.
Сигурно не е случайно и искането на Гл. прокурор за обявяването на противоконституционността относно последното предл. на чл.26,ал.6 НК(Р.№1 на КС 2005 г.Като иска-включва го,ама днеска нещо не му се включва..

[portokal]

Много властен тоя прокурор - чак и наказанието да зависи от него...
Както и да е, оказа се, че и мнението на РимТимТим се среща. А и има логика в него. В Апис нищо не открих.

[kpavlova]

Ами мнението на Рим Тим Тим е правилното.Не може приложението на материалноправен институт да зависи от процедирането, от субективния избор на процедиране / разделяй или обединявай /, от случайности - като това дали в един район е "вършал" дееца, с каква скорост се развиват делата и подобен низ от установени величини ...
Практически не се прилага така, обаче, поне при нас май, прилага се - ограничението - само за "процесуална " съвкупност - съдът решава въпроси на чл.23, обвинения в едно дело.В противен случай има риск от лавинообразно възникване на дела с основания за възобновяване .
Или както сами са си самопризнали, в пристъп на безсилие, в законопроекта, който не е станал закон, понеже имало по -належащи въпроси за решаване :

Същевременно, предвижда се отпадане на ограничението пред приложението на института в случаите на множество престъпления, тъй като практиката показа, че липсва обективен критерии за приложението му и това, само по себе си, сериозно разколебава идеята, вложена от законодателя, при формулиране на ограничението. Така, в случай че едно лице извърши повече от едно престъпления и за преследването му се образуват повече от едно досъдебни производства, които не бъдат обединени, това лице ще може да се ползва от предвидената законова привилегия по всяко едно от делата. Ако, обаче, за преследването на извършената съвкупност от престъпления се образува едно единно досъдебно производство, приложението на института ще бъде изключено. По този начин приложението на един материалноправен институт се поставя в зависимост от приложението на процесуалноправен такъв, което е неуместно.

И сега се получава нещо като противоконституционно правоприлагане - за едни може, за други не може
П.П. Между другото, все още срещам решения и на въззив, в които отказват приложение при продължавано престъпление

[fani_i]

Поддържам становището, че чл. 26 не следва да изключва приложението на чл. 78а, поради безспорно (или вече не?) установеното в доктрината, а и в закона положение, че продължаваното престъпление не е множество от престъпления, а от деяния. Самата дефиниция на продължаваното престъпление (още повече, изразът "престъпление" е в единствено число) е достатъчно ясна в тази посока и за мен не е възниквало колебание относно прилагането на чл. 78а. Изненадана съм от тълкуването на пернишкия (или кой беше съд).
Не може за целите на правоприлагането извън института на чл.78а продължаваното престъпление да е едно, а по смисъла на чл. 78а, ал.7 да се третира като множество престъпления.
Явно доктрината, пък и законовите дефиниции, вече не се отчитат при тълкуването на отделни норми. Докъде ще ни доведе това, не смея да мисля...

[kpavlova]

Не е ПОС, пак е в района на САС, ще махна обаче кой е съда, за да защитим невинните, нали се интересуваме от противоречивата практика, а не от източниците й

Р Е Ш Е Н И Е



гр.......31.03.2010 година







В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А







...............окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Мл.Съдия:



при участието на секретаря И.М. и с участието на прокурора В. Д., след като изслуша докладваното от съдия .... ВНАХ № 130 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:



Съдебното производство пред ....... окръжен съд е образувано по протест на прокурор при РП - .........., против решение № ......постановена по НАХД № ....год.по описа на РС ........

В протеста се поддържа, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в хода на досъдебното производство и на проведеното съдебно следствие в първоинстанционният съд са събрани безспорни и категорични доказателства, чиято преценка поотделно и в тяхната съвкупност подкрепя фактическата обстановка очертана в прокурорският акт и води до единствения извод за виновност на подсъдимият в извършване на престъплението, за което е депозирано постановление за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Прави се искане .ОС да постанови съдебен акт, с който да отмени протестираното решение и да признае подсъдимия Д.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.314 ал.1 вр.чл.26 НК. Алтернативно се иска въззивния съд да отмени решението на РС .... и да върне делото за ново разглеждане на същия съд при констатирани нарушения на първоинстанционното производство.

В депозираният допълнителен протест се развиват подробни съображения в подкрепа на горепосочените искания. Поддържа се, че в следствие на стеснително тълкуване на случаите, в които законодателят е инкриминирал деянието по чл.314 от НК първоинстанционният съд е стигнал до погрешният извод за несъставомерност на извършеното от подсъдимия престъпление.

Срещу сезиращият акт не са подадени писмени възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВОП поддържа депозирания протест и допълнителните писмени съображения към него. Пледира въззивният съд да отмени акта на РС . и да постанови нов, с който да признае подсъдимият Д.Д. за виновен в извършено престъпление по чл.314 вр.чл.26 НК, а алтернативно - да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд.

Подсъдимият Д.Д. не се явява и не се представлява.

..... окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, и след цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.314 ал.1 от НПК, приема за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл.319 НПК от надлежна страна и същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество той е основателен, макар и по съображения различни от посочените в него.

С постановеното решение, РС ... е признал подсъдимият Д.П.Д. *** за невиновен в това, в условията на продължавано престъпление на 25.02.2009г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца умишлено да е станал причина да се внесат неверни обстоятелства относно самоличността на извършител и лице подлежащо на медицинско изследване в официални документи - акт за установяване на административно нарушение № 605/25.05.2009 г. на РУ-МВР..... и талон за медицинско изследване № 0234757/25.02.2009 г., съставени съгласно установеният ред, въз основа на негово невярно заявление, че името му е Я. А. С., като го е оправдал да е извършил престъпление по чл.314 вр.чл.26 ал.1 НК.

При извършената служебна проверка обаче, въззивният съд намира, че в случая не може да извърши оценка на правилността на изводите на атакувания пред него съдебен акт, тъй като същия е бил постановен в нарушение на закона и при допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от прокуратурата по смисъла на чл.348 ал.2 и ал.3 т.1 НПК, несъобразени от първостепенния съд, което налага отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от прокуратурата.

Нарушенията се изразяват в следното:

Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание визиран в чл.78а от НК дава възможност да се санкционират извършителите на деяние, за които не е оправдано да се използва наказателна репресия и при което дееца се третира по-благоприятно, в сравнение с общия ред за търсене на наказателна отговорност. Този вид освобождаване от наказателна отговорност може да се ангажира само при наличие на кумулативните предпоставки, изрично указани от законодателя в чл.78а ал.1-6 от НК.

В случая с прокурорското постановление е направено предложение подсъдимият Д. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК с налагане на административно наказание, за извършено от него престъпление по чл.314 вр.чл.26 НК.

Следва да се отбележи обаче, че действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл.78а ал.6 НК/ред.ДВ.бр.75 от 2006г./, изрично изключва приложимостта на този институт на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при множество престъпления, дори при наличие на останалите основания на чл.78а ал.1-5 НК.

Очертаната в прокурорското постановление фактическа обстановка и цитираната наказателна разпоредба на престъпния състав осъществен от подсъдимият Д., касаят продължавана престъпна дейност, която според наказателната доктрина и практика представлява множество престъпления. Същото се потвърждава и от систематичното място в НК на този вид престъпна дейност, а именно в Глава втора – „Престъпления”, Раздел IV – „Множество престъпления”.

Множеството престъпни прояви е първият обективен белег на продължаваното престъпление. Това е така, защото при продължаваното престъпление са извършени два или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината при което предшестващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Волята на законодателя, въплътена в променената алинея 6 на чл.78а НК/ДВ.бр.75/2006г./ е ясна - да се изключи приложимостта на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за някои престъпни посегателства, при които по-благоприятното третиране на съответните извършители е обществено неоправдано.

В конкретният случай институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК при множество престъпления е неприложим, поради което и наказателното производство следва да протече по общия ред и след внасяне на обвинителен акт от прокуратурата.

Допуснатото закононарушение е съществено, тъй като съвсем неоправдано, при това в значителна степен е облагодетелствало подсъдимия.

За отстраняването на нарушението е наложителна отмяна на протестирания съдебен акт и връщане на делото на прокуратурата за продължаване на наказателното производство по общия ред. Именно и поради това е безпредметно обсъждането на доводите по същество в депозираният протест и допълнителния такъв.



Водим от горното и на основание чл.377 вр.чл.334 т.1 пр.1 вр.чл.335 ал.1 т.1 от НПК, . окръжен съд





Р Е Ш И :





Отменява решение № 344/17.12.2009, постановена по НАХД № ...год.по описа на РС ........

Прекратява съдебното производство и връща делото на РП ..... за разглеждане по общия ред.

Решението е окончателно.









Председател: Членове:

[fani_i]

Павлова, права си, че е без значение кой е съдът, просто беше споменат, та се позовах...
Не знам, за мен е смущаващо. Вярно е, че систематичното място на чл.26 е в "Множество престъпления", но систематичното място е само един от спомагателните критерии за тълкуване на нормата, доколкото самото й съдържание се нуждае от такова, за да се прецени институтът.
Случаят обаче не е такъв, доколкото считам, че съдържанието на нормата на чл.26 не поставя под съмнение броя на престъпленията , отделен е въпросът, че всяко от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, трябва да е съставомерно само по себе си. Това обаче не прави продължаваното престъпление множество престъпления, след като самият закон е предвидил да го третира като едно престъпление. Иначе нямаше да го има самият текст на чл.26. Просто щяха да си бъдат реална съвкупност, без да се налага въобще да се създава институт на продължаваното престъпление. На практика такова тълкуване (множество престъпления = продължавано престъпление) обезсмисля самия институт, отрича го.
Да не говорим, че тълкуването му в този смисъл се явява само за целите на правоприлагането по чл. 78а, т.е ограничаването му, защото не знам дали същия съдебен състав, при друго дело, в което и останалите предпоставки по чл. 78а не са налице, ще приеме същото тълкуване и ще отрече, че самият закон приема продължаваното престъпление като едно. За мен или престъпленията са самостоятелни във видовете съвкупност, или едно продължавано, при предпоставките на чл.26, като това тълкуване следва да е валидно при прилагането и на чл. 78а НК.

[georgiev_sfbg]

Ипотечен кредит
от poli_74 на 12 Ное 2009, 15:22

Имам ипотечен кредит в банка, който от няколко месеца не успявам да плащам изцяло, а частично. Директорът на банката обаче, който е един измамник в града и всички го знаят, ме заплашва, че ще намери клиенти да купят къщата на цената, на която е остатъка от кредита, дори без кредита да е станал съдебен и т.н. Може ли да го направи, ще е редно ли без да е спазил цялата процедура да ни изхвърли на улицата, както всъщност направи той самият с мен? Остави ме без работа преди около 6 месеца, знаейки, че с моята заплата се изплаща ипотеката и предпочете да съкрати мен - сама жена с дете на 15 години, а не друг колега, който беше в много по - добро социално положение.
Благодаря предварително

Пишете на кирилица! Следващ Ваш пост, написан на латиница, ще бъде изтрит!
Линк за транслитерация:
http://www.kredor.com/lat2bg
zodiac

viewtopic.php?f=20&t=38993&p=375250#p375250

чл.78 а от НК
poli_74 на 06 Яну 2009, 11:00

Здравейте и Честта Нова Година на всички тук, моля да ми кажете какво точно е наказанието по следното :
Административно наказание на основание чл.78 а НК за извършено престъпление по чл.308 ал.1 вр.чл.20 ал.1 и ал.2, вр. чл.26 ал.1 и ал.2 НК

Благодаря предварително

viewtopic.php?f=13&t=34334&st=0&sk=t&sd=a

Кредит, обвързан със застраховка живот и починал длъжник
от poli_74 на 12 Дек 2008, 09:28

Здравейте, пиша от името на познат за да ни насочите къде и как ще ни помогнат, случаят е следният преди около 2 години вторият баща тегли кредит обвързан със застраховка живот, след около една година обаче умира от цероза мисля, кокато жената която живее с него в този момент се е поинтересувала в банката какви документи трябва да набавят за да поеме банката застраховката , казва че нехайна служителка почти не и е обяснила точно какво се прави, и ето сега наследниците получават писмо от ЧСИ в което са упоменати чл.139, 142 и 149 от НКП, въпросът ми е следният може ли с адвокат да се успорва това след като вече е при ЧСИ и дали съгласно тези членове може да се отнеме недвижимото имущество на наследниците , след като сумата е около пет хиляди мисля , или само ще има запор на сметките на същите

viewtopic.php?f=27&t=34115&p=297630#p297630

помощ
от poli_74 на 23 Окт 2008, 14:14

Здравейте,
Работя в банка , и преди около година моя добра позната на която бях съдействала за кредит , реши да погаси задължението си по кредита и внесе сумата по сметката си. След около два дни , на мен спешно ми трябваха пари и я попитах дали ще ми услужи със сумата по сметката и в банката, и тя ми отговори че няма проблем стига да е за кратко време, аз и казах че ще ги ползвам около два месеца и ще внасям съответно месечните погасителни вноски както и се случи, преди около три месеца госпожата ми се обади че смешно трябва да погася всичко и ми даде срок 3 дни мисля, при което аз и отговорих че до три дни ще и върна 1600 лв. и останалите 1000 ще дам до края на месеца, така и стана видях се с нея и и върнах тези 1600 лв. и дори и казах внеси ги в банката защото има вече една вноска и ще текат нак.лихви по нея, и до края на месеца като имам другата част от парите ще погасиш всичко.
Онзи ден получавам призовка от полицията и се оказва че тя е подала жалба срещу мен , в която изобщо неупоменава че се понаваме и имаме тези уговорки , и т.н.
Никога не съм имала проблеми от този вид, дори незнам какво може да се случи от тук нататък .
Моля ако някой знае или предполага какво следва да ми отговори, пропуснах да кажа, че от известно време дори и звъня за да върна останалите 1000 лв., но тя не ми отговаря. Факта че е излъгала че ме познава и всичко останало до какво може да доведе, аз дори в момента работя в банка на длъжност кредитен инспектор

Благодаря на всички които ще ми помогнат

viewtopic.php?f=13&t=33347&p=285996#p285996

...Хм!

[kpavlova]

За мен или престъпленията са самостоятелни във видовете съвкупност, или едно продължавано, при предпоставките на чл.26

А, така трябва да е за всички, мисля, Фани, няма спор.
Понеже съм спорила доста на тая тема, аргументите на поддръжниците на онова становище на работната група, дето съм го цитирала преди година или повече , а вече и понастоящем виси като "указание" някъде из сайта на Прокуратурата- че и продължаваното престъпление било "множество престъпления", съвсем не изразяват неразбиране за института.
Според тях просто в чл.78 а, ал.6 законодателят не е назовал материалноправния институт "множество", а само заглавието на раздела, в който 26 се намира.Той си е "Множество престъпления".И вътре е съвкпуността, продължаваното престъпление и видовете рецидив.Такъв подход не е непознат на НПК- да борави не с институти на матер. НП, а със системата от норми, ведно със заглавието, част от нормата/ напр.споразумение не се допуска за престъпления по еди коя си глава, еди кой си раздел и т.н./...
На което бих отговорила, че 26 все пак започва с "разпоредбите на чл.23-25 не се прилагат", те.е. разпоредбите за множество престъпления не се прилагат... и самия чл.26 е норма, формулирана като изключение в раздела..
Както и да е Не е теор.спор, а практически проблем.
Верният отговор на въпроса "каква е била волята на законодателя" може и да е е "законодателят съвсем не е бил наясно какво мисли по въпроса, като не е мислил и практически просто И по тая причина в град Х.- осъден, а в град У- освободен по 78 а, и да живее равенството пред закона
П.П.Отгоре на всичко не мога да разбера по това решение на Н-ски въззивен съд това същ проц.нарушение - невнасяне на делото по общия ред - чии права нарушава сега при постановена оправдателна присъда - на оправдания подс. или на невнеслия делото по общия ред протестиращ оправдаването прокурор.Защото

Допуснатото закононарушение е съществено, тъй като съвсем неоправдано, при това в значителна степен е облагодетелствало подсъдимия

не е сред основанията по 335 или 348, ал.3
Явно просто стига да се приеме протеста за съответен

[svettoslav]

Наименованието на радела-по-скоро-да.Надали законодателят е имал предвид случаи,където прокурорът внася ОА за две престъпления(една 309-тка и едно по 314 или някакви други в реална или идеална съвкупност).Надали и рецидивите и повторността,където наказанията сами по себе си изключват 78 а НК са "множеството престъпления" по смисъла на изключението.
Или продължавано от десетина деяния-ще може,тъй като не било "множество",а две толкова мижави някакви си,в идеална съвкупност(където всички са се "чудили и маяли" дали изобщо има такава или едното "поглъща другото)били "множество" по смисъла на незнамси вече и аз какво

Също така-пак проблем-заради това,че прокурора решил да ги раздели(по "доказателстени съображения")двете производства-и така и по двете - 78а-за някакви си там престъпления,нямащи нищо общо едно с друго,освен дееца,проста реална съвкупност по 23 НК).А ако ги беше вкарал в един ОА-няма 78 а,тъй като били "множество".При това явно "класическо",по 23 НК.Голямо множество,голямо чудо,просто да се гръмнеш в залата.
И кое е редното сега?-Пр. да не включва две деяния(реална с.) в един ОА,тъй като..

[fani_i]

Павлова, въпреки уточнението, продължавам да си мисля, че именно неразбиране на института води до извода за неприложимост на чл. 78а към чл. 26 НК по три основни причини:
1. Ако законодателят беше имал предвид раздел, а не материалноправен институт, текстът щеше да бъде формулиран аналогично на посочения от теб случай - напр. "за престъпления по раздел...", което не е така;
2. Освен това, съдържанието на текста на чл. 26 изключва неговата общност с останалите текстове и уредените от тях видове престъпления. Даже това е повод да се замислим дали там въобще му е систематичното място, доколкото урежда особен вид престъпление, различно от множествеността - редица текстове в НК не са си на систематичното място, така че не винаги този критерий може да ни ориентира при тълкуване. Даже в случая е точно подвеждащ и преди да приложим систематично тълкуване, следва да си отговорим първо на въпроса на мястото ли си е текстът. В случая приемам, че си е на мястото единствено с оглед връзката му с чл. 23 и 25 (да ги изключи), но не и като вид престъпление, отговарящо на заглавието на раздела.
Тъй като явно няма спор, че престъплението по чл.26 е едно престъпление, въпреки поставянето му в този раздел, то именно вида на престъплението е водещият критерий и относно разсъждението дали законодателят е имал предвид раздел или институт. Знаейки, че престъплението не е множество, макар и уредено в този раздел, не би ми и хрумнало такова широко тълкувание.
3. И не на последно място, имайки предвид, че част от престъпленията от същия този раздел вече са включени в чл. 78а, ал.1, т."б", а чл. 26 изобщо не визира множество престъпления, то остават единствено реалната и идеална съвкупност. Едва ли заради двете форми на усложнена престъпна дейност законодателят би посочил цял раздел. Излиза, че веднъж повторността и рецидивите ще са изключени по силата на чл. 78 а, ал.1, т. "б", и втори път - по 78а, ал.7 - като част от целия раздел.
Точно последното разсъждение би ми било допълнителен довод за извода, че законодателят не е имал предвид раздел, а единствените останали извън регламента на чл. 78а множество престъпления - по чл. 23.

[svettoslav]

И не на последно място, имайки предвид, че част от престъпленията от същия този раздел вече са включени в чл. 78а, ал.1, т."б", а чл. 26 изобщо не визира множество престъпления, то остават единствено реалната и идеална съвкупност.

Изрично включване там няма.А се говори за осъдени лица и за такива,освободени от наказателна отговорност вече по 78а.Така се случва наистина,но какво от това?
Няма логика в това законодателят да има предвид идеална и реална (чл23 НК) само,а продължаваното не.Точно обратното.По-висока е обществената опасност при деянията по чл.26 ,"по принцип" така да го кажем.И това едва ли е спорно.
Как така за две престъпления в реална(различни по вид или с различна вина-едното умишлено,а другото непредпазливо напр.)да не може да има 78а,понеже има ОА и за двете,макар и сами по себе си да биха могли да минат по 78а,а пък за продължавано,при това доста опасно престъпление с двадесет и четири отделни деяния,но наказуемо до 3г.,(тъй като възстановили щетите и т.н.),извършвано в продължение на 3-4 години и т.н.да няма ограничение по 78а и да бъде освободен.
П.П.Относно продължаваното-много се е спорило дали да го има.Що ли го е нямало известно време?Извършил 40 кражби-едно осъждане.Няма лошо.