Начало
Органи
Актуална информация
ЗАПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОСКИ С ОТСТЪПКА
ЛЕКЦИИ ОТ ПРАВНИ СЕМИНАРИ
ЕДИННА ЕЛЕКТРОННА СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
За контакти
БАНКОВА СМЕТКА
Интернет връзки
За членове
ЗАЯВЛЕНИЯ
English
ВПИСАНИ АДВОКАТИ
Решения при АК Пазарджик
СНИМКИ ПРИЕМ АДВОКАТИ
ПОКАНА ОБЩО СЪБРАНИЕ








<< Начало | Актуална информация |


Становище по Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма

| Адвокатска колегия гр. Пазарджик

 ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ Г-ЖА РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА


ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ


 


С Т А Н О В И Щ Е


     НА 


        АДВОКАТСКИЯ СЪВЕТ ПРИ АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ - ПАЗАРДЖИК


 


                УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,


        УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ,


 


На 10.08.2020 г., Адвокатският съвет при Адвокатска колегия – Пазарджик, проведе своето извънредно и неприсъствено заседание, на което обсъди проекта за Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, изготвен от Висшия адвокатски съвет. 


След обсъждането бе прието следното решение:


Адвокатският съвет при Адвокатска колегия – Пазарджик,  категорично се противопоставя на предложения проект за Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и на каквито и да било други подобни правила, уреждащи, така предложението изменения за вменяване на задължения за адвокатите във връзка с нормите на ЗМИП.


Адвокатът трябва да служи на законните интереси и права на физическите и юридическите лица (търговски дружества, неправителствени организации), които са му поверени да отстоява и защитава. Той се ръководи от тях като спазва закона и ги поставя над своите интереси и над тези на свои близки и колеги. Затова негово основно и първостепенно задължение е да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността му поверително сведение и изисква опазването на професионалната тайна от своя персонал и от всяко лице, с което си сътрудничи в професионалната дейност. Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му  които са му поверени от друг адвокат относно негов клиент. Адвокатът може да разкрие поверителна информация само доколкото това е необходимо, за да се защити в хода на производства (гражданскоправни, административноправни, наказателноправни, дисциплинарни и други), свързани със спор между него и мен като негов клиент.


Кореспонденцията между клиент и адвокат, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Неприкосновени са адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация. Te също не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване, независимо от местонахождението им. Не може да се иска достъп до клиентски сметки или информация за тях. Разговорите между клиент и адвокат не могат да се подслушват и записват, но могат да бъдат наблюдавани. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателство и подлежат на незабавно унищожаване. Адвокатът не може да бъде разпитван относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Това важи и за младши адвокат (лице, придобило юридическа правоспособност и положило необходимия изпит, но което няма две години юридически стаж) и за адвокатския сътрудник (лица на трудов договор, наети от адвокатите, които се вписват в регистър към адвокатската колегия).


Изключения от принципа на опазването на адвокатската тайна има във връзка с прането на пари и финансирането на тероризма. Прането на пари представлява преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото. При възникване на съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризъм всяко лице, което по занятие извършва правни консултации (адвокат, юрисконсулт), е задължено да събере информация относно операцията или сделката и да уведоми държавните органи, освен когато тази информация му е станала известна при или по повод участие в съдебно или досъдебно производство, което тече в момента, предстои да бъде открито или е приключило (например, ако му е споделена информацията в качеството на обвиняем).


За неизпълнение на задължението за опазване на адвокатската тайна, адвокатът носи дисциплинарна отговорност, като може да му се наложат следните наказания:




  • порицание;




  • глоба от една до осем минимални работни заплати;




  • лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;




  • лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;




  • лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.




Порицанието и глобата могат да се налагат и заедно с друго наказание. В маловажни случаи може да му се направи само лично предупреждение.


Освен това за нарушаването на адвокатската тайна може да му се търси наказателна отговорност за издаване на чужда тайна, поверена му в качеството на адвокат, която е опасна за доброто име на някого. Наказанието за това е лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева.


 


Решение №18 по к.д. №12/97 г. на Конституционния съд потвърждава, че правото на зачитане на личната тайна, включително в отношенията между адвокат и клиент, е приложимо в сферата на стопанските отношения както за физическите, така и за юридическите лица. Подобна теза е и в съответствие с трайната практика на Европейския съд за правата на човека, която приема, че от фундаменталните човешки права (като право на собственост, право на справедлив процес) се ползват и юридическите лица.


Като едно от основните конституционни права правото на клиента, на което съответства задължението на адвоката за опазване на професионалната тайна, както и редица други права на гражданите, може да бъде ограничавано, но само със закон, и то при наличие на извънредни обстоятелства: обявяване на война, на военно или друго извънредно положение (чл. 57, ал. 3 от конституцията).


В последно време се дискутират въпросите за задълженията за събиране на информация относно клиенти и сделки, които се съдържат в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМСФТ).


ЗМИП налага редица задължения, включително и на адвокатите, във връзка с борбата срещу изпирането на пари, едно от които е да събират информация и за клиенти, и за съмнителни операции и сделки. Според изричните разпоредби на ЗМИП само когато адвокатите знаят или се усъмнят, че някой техен клиент участва в изпиране на пари, са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката.


Въпреки това обаче

адвокатите не са задължени да съобщават на ДАНС

информацията, станала им известна при или по повод участие в съдебно или досъдебно производство, което е висящо, предстои да бъде открито или е приключило, както и информацията, свързана с установяване на правното положение на клиент.


Това правило е въведено при имплементирането на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, която освен това постановява, че "правната консултация остава подчинена на задължението за професионална тайна, освен ако юридическият съветник взима участие в дейностите по изпиране на пари или финансирането на тероризма, ако правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или ако адвокатът знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма".


Информацията не може да се използва като доказателство в съда, а може да служи само за насочваща информация на разследващите органи при събиране на доказателства за извършени престъпления.


Специфичните мерки за превенция , които следва да се предприемат от адвокатите, адвокатските дружества и адвокатските сдружения, както Конституционния принцип за неприкосновеност на отношенията клиент – адвокат, би следвало да се отнесат към Конституционния съд, за произнасяне , като същият трябва да се съобрази при произнасянето си и с конкретните норми на Директива 2015/849 на СЕ и Европейският парламент, а именно параграф 9 от същата, касаеща именно тези отношения.


Това положение е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз. В Решение 305/05 от 26.06.2007 Съдът на Европейския съюз е приел по отношение на Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г., че "Когато свободно практикуващи членове на професии, предоставящи юридически консултации, които са законно признати и контролирани, като например адвокати, оценяват правното положение на даден клиент или представляват даден клиент в съдебно производство, не би било подходящо директивата да наложи на тези юристи задължението, по отношение на тези дейности, да съобщават за подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Трябва да съществуват изключения от всяко задължение да се докладва информация, получена било преди, по време или след съдебно производство, или в процеса на оценяване на правното положение на даден клиент. Следователно правната консултация остава подчинена на задължението за опазване на професионална тайна, освен ако юридическият съветник взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансирането на тероризма, ако правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, или ако адвокатът знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризъм.


Интересен момент е, че когато са предвидени норми от най-висш ранг, които са съобразени с обстоятелствата на упражняване на адвокатската професия и защитават същата, какво ще се случи със Закон или Правилник, в които са транспонирани тези норми неправилно или ограничително, или противоречат на основен закон , а именно Конституцията на РБ чл. 134 от същата?


    В тази връзка следва да се проследи правото на ЕС и Решенията на Съда на ЕС, като същият се е произнесъл по преюдициално запитване , отправено от  Белгийският Конституционен съд (Cour d’arbitrage) , който се е обърнал към Съда на европейските общности, искайки преюдициален отговор във връзка с образувано пред Белгийския съд производство за обявяване недействителността на определени членове от местния Закон за мерките срещу изпиране на пари.


 Извършвайки преценка само по отношение на правото на справедлив съдебен процес, Съдът, от една страна, приема, че адвокатът не би могъл да изпълни по подходящ начин задачата си да съветва, защитава и представлява клиента си и следователно последният би бил лишен от правата, които са му дадени с член 6 от ЕКПЧ, ако в рамките на съдебното производство или на подготовката на такова адвокатът бъде задължен да съдейства на властите, като им предава информация, получена по време на правни консултации, проведени в контекста на такъв процес. От друга страна, с преюдициалното си заключение Съдът постановява, че правото на справедлив съдебен процес продължава да бъде гарантирано в достатъчна степен.


Съобразно чл.2 ал.1 от Закона за адвокатурата, Адвокатурата осъществява дейността си в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Основен елемент в отношенията между адвокат и клиент е задължението на адвоката да пази адвокатска тайна, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.45, ал.1 от Закона за адвокатурата и в чл.5, ал.1 и ал.2 от Етичния кодекс на адвоката. Това задължение всеки адвокат поема още с полагането на клетвата, която е регламентирана в чл.9, ал.1 от Закона за адвокатурата.


Адвокатската професия е конституционно закрепена в нормата на чл.134 от Конституцията на Република България, съгласно която Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се.


В горния смисъл, неотдавна бяха предприети действия именно по промяна на текстовете от ЗИМП, които противоречаха на основните закони и принципи и бяха приети и обнародвани от Народното събрание.


С оглед на всичко изложено до тук, считаме че нормите на ЗМИП и ЗМФТ в частта им, касаеща дейността на адвокатите, са противоконституционни, като с оглед на правомощията на Висшия адвокатски съвет по чл.150, ал.4 от Конституцията на Република България, молим същият да сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни текстовете от ЗМФТ и ЗМИП, по отношение упражняването на адвокатската професия.


   








 


    Гр. Пазарджик                    Председател:


 


    10.08.2020 г.                            Адв. Кирил Александров






































 



 
 
Back Home Top
         
© 2003, Aдвокатска колегия - Пазарджик | usloviq
obnovqvane
proekt
Created by Lex.bg. Design by Creato.biz