"Години непрестанен труд,
и дълг, и ипотеки –
след малко ще поемат път
по техните пътеки!
Какви ли мерки не съм взел,
и как не съм ги плашил!
Не може нищо да ги спре -
свирепите апаши!
Пазачът нейде се е скрил,
и как да се покаже?
Покаже ли се, знае че
от бой ще го размажат!
“Макаров”- ецът в мойта длан
патрон в цевта си крие.
За пет секунди – да река –
до крак ще ги избия!
Но после трябва да лежа
до края си в затвора,
и без със нищо да спася
от кражби други хора.
Стоя и мисля си - какъв
ли изход да намеря?
Не е ли, мисля, най-добре
да гръмна премиера?
И някой шеф от МВР –
та стига да се правят
на мачовци и на царе,
а нищо да не правят!
Да дойдат истински мъже -
които ще се справят:
от кражби, рекет и терор
народа да избавят!"
Продължението е на автора
- Дата и час: 21 Ное 2024, 20:17 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Клуб на младия поет-юрист
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
71 мнения
• Страница 4 от 4 • 1, 2, 3, 4
Re: Клуб на младия поет-юрист
Някъде в Америка един шеф обещал на всеки, който успее да преплува езерото с крокодилите, по 5 милиона долара. Ако някой се пробва, но не успее, семейството му щяло да получи 3 милиона. Известно време нямало желаещи, всички се ослушвали, но един се хвърлил. Смело подскачал, криел се, борил се, плувал всякакъв стил и на края, със сетни сили, целият в рани, успял да стигне до отсрещния бряг. И естествено, запсувал:
- Кой ме бутна?
Оказала се жена му. От там идва пословицата "Зад всеки успял мъж стои една жена."
- Кой ме бутна?
Оказала се жена му. От там идва пословицата "Зад всеки успял мъж стои една жена."
- diqnailieva
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 09 Окт 2016, 18:37
Re: Клуб на младия поет-юрист
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
ДЕНЯТ НА КНИГАТА Е!
https://e-burgas.com/uploads//2020/04/d62d5a64be8dc23cd4979c6883412440.jpg
ДЕНЯТ НА КНИГАТА Е!
https://e-burgas.com/uploads//2020/04/d62d5a64be8dc23cd4979c6883412440.jpg
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Клуб на младия поет-юрист
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
Един от най-светлите и значими празници за нас.
Няма по-голямо богатство от познанието, а един от основните начини за неговото получаване е писмеността.
Честит празник и на всички учители, ученици и дейци на културата, както и на всички, чиято професия се основава на четмо и писмо!
Да бъдем здрави и да живеем с вяра…!
И в предишно мое отбелязване на този светъл празник цитирах уважавания - Андрей Пантев, което ще повторя и сега:
„…Единственото сериозно завоевание в културно историческата ни битност, не е в спечелените битки, някои от които са и безсмислени, а нашата почит към науката, културата, изкуството. Респектът ни към възрожденския облик на учителя. Днес това е невъзможно да бъде възстановено, но този престиж да учиш, да четеш, да се образоваш, е далечният ни завет от делото на Крил и Методий. Много преди французите да измислят определението „културен империализъм“, двамата Солунски братя са разбрали, че писмеността, културата и просветата могат да имат и политическо предназначение и ефект. Поради тази причина те са изградили интуитивно и програмирано един имунитет, който ни прави хем граждани на света, хем самородни, самоличностни хора. Ние тук създадохме култ към просветата. Благородството на делото на Кирил и Методий е, че поне в четенето следва да сме равни.”
ЧЕСТИТ 24 МАЙ!
Един от най-светлите и значими празници за нас.
Няма по-голямо богатство от познанието, а един от основните начини за неговото получаване е писмеността.
Честит празник и на всички учители, ученици и дейци на културата, както и на всички, чиято професия се основава на четмо и писмо!
Да бъдем здрави и да живеем с вяра…!
И в предишно мое отбелязване на този светъл празник цитирах уважавания - Андрей Пантев, което ще повторя и сега:
„…Единственото сериозно завоевание в културно историческата ни битност, не е в спечелените битки, някои от които са и безсмислени, а нашата почит към науката, културата, изкуството. Респектът ни към възрожденския облик на учителя. Днес това е невъзможно да бъде възстановено, но този престиж да учиш, да четеш, да се образоваш, е далечният ни завет от делото на Крил и Методий. Много преди французите да измислят определението „културен империализъм“, двамата Солунски братя са разбрали, че писмеността, културата и просветата могат да имат и политическо предназначение и ефект. Поради тази причина те са изградили интуитивно и програмирано един имунитет, който ни прави хем граждани на света, хем самородни, самоличностни хора. Ние тук създадохме култ към просветата. Благородството на делото на Кирил и Методий е, че поне в четенето следва да сме равни.”
ЧЕСТИТ 24 МАЙ!
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Клуб на младия поет-юрист
Честит празник, Никодимчо - бългаино-юристе поет!
- miko_pk
- Потребител
- Мнения: 242
- Регистриран на: 20 Сеп 2010, 19:20
Re: Клуб на младия поет-юрист
Аз също си "играя" със стиховете, ама нямам талант. Впрочем - юристът Асен Ошанов - той почина, но той е авторът на "Детелини", която песен Лили Иванова изпя и пее.
Неслучайно навремето ни правеха конкурсите с литература и история. Литературата е така дълбоко в мен, аз обичам все още да чета, макар да станаха непосилни книжните издания.
Не трябва да закърняваме езиково, Станислав Стратиев е автор на сценариото за "Оркестър без име", дори "сухари" са ми споделяли - че им е интересно, той "вплита" тематиката от Александър Дюма - за "Тримата мускетари", като представя едни "нахъсани" млади хора (тук може и да греша), но какви хубави реплики, мизан-сцени, как приятно протича всичко.
Станислав Стратиев е обаче много добър автор на детски книжки, "Капитаните от Бискайския залив", това е нещо съвършено, ако някой има малки деца - препоръчвам. Там има всичко - и Крушата Рагаца, която отива в Париж и среща - един Ананас, на име Анастас, просто все едно авторът те води за ръка, неусетно стигаш до усмивка и до финал.
Притчата за Авел и Каин, как децата си играят на брега на реката, правят от глина всякакви фигурки, но едното направи пистолет и - уби другото - силно.
Гео Милев е пък направо великолепен - с неговата градация - "Септември", могъщ.
Христо Ботев - няма какво да споменаваме, той е направо в гените ни, заедно с Иван Вазов, аз мисля, че не е лошо преди да излезеш на работа, да прочетеш 1 (едно) стихче от някой.
Неслучайно навремето ни правеха конкурсите с литература и история. Литературата е така дълбоко в мен, аз обичам все още да чета, макар да станаха непосилни книжните издания.
Не трябва да закърняваме езиково, Станислав Стратиев е автор на сценариото за "Оркестър без име", дори "сухари" са ми споделяли - че им е интересно, той "вплита" тематиката от Александър Дюма - за "Тримата мускетари", като представя едни "нахъсани" млади хора (тук може и да греша), но какви хубави реплики, мизан-сцени, как приятно протича всичко.
Станислав Стратиев е обаче много добър автор на детски книжки, "Капитаните от Бискайския залив", това е нещо съвършено, ако някой има малки деца - препоръчвам. Там има всичко - и Крушата Рагаца, която отива в Париж и среща - един Ананас, на име Анастас, просто все едно авторът те води за ръка, неусетно стигаш до усмивка и до финал.
Притчата за Авел и Каин, как децата си играят на брега на реката, правят от глина всякакви фигурки, но едното направи пистолет и - уби другото - силно.
Гео Милев е пък направо великолепен - с неговата градация - "Септември", могъщ.
Христо Ботев - няма какво да споменаваме, той е направо в гените ни, заедно с Иван Вазов, аз мисля, че не е лошо преди да излезеш на работа, да прочетеш 1 (едно) стихче от някой.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Клуб на младия поет-юрист
Това е един стих, който се появи като благодарност за добър приятел и колега, който по някакъв назнаен начин се появяваше точно в най-ужасните за мен моменти и успяваше чудадейно с добра дума, усмивка и малко здрав разум са сложи ред в разбърканите ми мисли.
Колко е хубаво човек да има до себе си по един точно такъв приятел! /адвокат е /
На моят рицар в сияйни доспехи, М..., благодаря ти за всичко!
Ангел-спасител
Идва във ден неуречен,
Моят рицар със сияйни доспехи,
Въоръжен е със мила усмивка,
Оръженосец му е южния вятър...
Идва във ден неуречен,
Моят рицар с блестящи доспехи,
Идва от битка със злото,
Защитавал невинни девици.
Идва във ден неуречен,
Моят супер-герой със сърце
и душа приютили доброто,
Слънцето му е съотборник,
А морето приятел.
Идва моят герой,
носи крилете на ангел-спасител,
Прегръдката взимам сама,
Без дори да го питам ❤️
Колко е хубаво човек да има до себе си по един точно такъв приятел! /адвокат е /
На моят рицар в сияйни доспехи, М..., благодаря ти за всичко!
Ангел-спасител
Идва във ден неуречен,
Моят рицар със сияйни доспехи,
Въоръжен е със мила усмивка,
Оръженосец му е южния вятър...
Идва във ден неуречен,
Моят рицар с блестящи доспехи,
Идва от битка със злото,
Защитавал невинни девици.
Идва във ден неуречен,
Моят супер-герой със сърце
и душа приютили доброто,
Слънцето му е съотборник,
А морето приятел.
Идва моят герой,
носи крилете на ангел-спасител,
Прегръдката взимам сама,
Без дори да го питам ❤️
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 973
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Клуб на младия поет-юрист
Едно малко стихче, което се появи днес като пожелание за лятната почивка на един близък приятел
На М*
Желая ти сияен морски изгрев,
На скрит и ласкав малък плаж,
Вълни преплели нежни длани,
Делфини, търсещи дъга…
Желая ти кристален летен ден,
И южен вятър, носещ свобода,
Очите светли на девойка,
И малко късче топлота.
И златен залез ти желая,
Прегърнал аромата на море,
Обагрено небе във лавадула,
И кратък топъл летен дъжд.
Желая ти вълшебна вечер,
Събрала в шепи всеки дъх,
Пътечка лунна във морето,
Вълшебна, чиста свобода!
Аз 23.08.2024г.
На М*
Желая ти сияен морски изгрев,
На скрит и ласкав малък плаж,
Вълни преплели нежни длани,
Делфини, търсещи дъга…
Желая ти кристален летен ден,
И южен вятър, носещ свобода,
Очите светли на девойка,
И малко късче топлота.
И златен залез ти желая,
Прегърнал аромата на море,
Обагрено небе във лавадула,
И кратък топъл летен дъжд.
Желая ти вълшебна вечер,
Събрала в шепи всеки дъх,
Пътечка лунна във морето,
Вълшебна, чиста свобода!
Аз 23.08.2024г.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 973
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Клуб на младия поет-юрист
Днес един прекрасен човек, адвокат, който гордо мога да нарека приятел има рожден ден. Този човек се появява като някакъв ангел - хранител в най-ужасните ми часове и ми дава по мъничко надежда, точно толкова, колкото да продължа. Благодаря!
Това малко стихче се появи за него тази сутрин:
На М. Честит рожден ден!
Минутите летят, лети животът...
Летим през болки и сълзи,
Летим през болести и мъка…
През радости и смехове…..
Летиш насреща през живота си,
Забързан, устремен, красив….
Пропускаш разни малки радости,
Пропускаш мигове, планети,
Пропускаш цели светове.
Пропускаш розовите утрини,
И малките сълзи роса,
Пропускаш детските усмивки,
И тишината на леса…..
Сега те моля: - За минутка,
Където си, поспри, седни,
Широко отвори очите си
И виж прекрасните дъги.
Във дланите и във сърцето си,
Ти носиш топла доброта,
Парченце остави за себе си,
Не давай всичко на света!
Аз 15.10.2024г.
Това малко стихче се появи за него тази сутрин:
На М. Честит рожден ден!
Минутите летят, лети животът...
Летим през болки и сълзи,
Летим през болести и мъка…
През радости и смехове…..
Летиш насреща през живота си,
Забързан, устремен, красив….
Пропускаш разни малки радости,
Пропускаш мигове, планети,
Пропускаш цели светове.
Пропускаш розовите утрини,
И малките сълзи роса,
Пропускаш детските усмивки,
И тишината на леса…..
Сега те моля: - За минутка,
Където си, поспри, седни,
Широко отвори очите си
И виж прекрасните дъги.
Във дланите и във сърцето си,
Ти носиш топла доброта,
Парченце остави за себе си,
Не давай всичко на света!
Аз 15.10.2024г.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 973
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Клуб на младия поет-юрист
НОТАРИАЛНА НУЖДА
Подпиши се тук и там,
сделка минахме със вам.
Ала вглъбен със моя клиент,
забравих най-големия си ангажимент.
Дъра - бъра, два чадъра,
нотариални актове получих аз,
ала за тоалетната ключенцето
остана ми в сакенцето.
Не тъжете, не плачете
и деликт от мене не търсете.
Туй що е оставено при мен,
рядко се задържа повече от ден.
За това се моля силно аз -
достъп до тоалетна да има за Вас.
Ако да стискате не върви,
ключарят бързо дано Ви посети.
Това стихотвеорение си има история, която е следната:
В един изключително натоварен ден - един от анжаиментите ми бе при нотариус - да минем сделка. При нотариуса има тоалетна, която се заключва - сиреч за клиенти не е достъпна, а само за наши хора.
Та, нотариусът ми даде ключа, аз използвах тоалетната, но клъючът остана у мен. Намерих го чак вечерта - когато се прибрах вкъщи. Доколкото бяхме там сутринта, а клъчът намерих около 19:00 ч..... Веднага през пилешкия ми мозък се разигра сценарий, в който всички служители от нотариалната кантора са стискали цял ден ;D.
Ключът върнах на другия ден по обед и да - наистина са стискали, защото резервният ключ е бил еди къде си и на момента са нямали достъп до него.
Та, така се роди горното стихотворение - на един дъх. Това е единственото ми произведение. Писано е в началото на 2023 г. Друго нямам, не се очкава и да имам .
Подпиши се тук и там,
сделка минахме със вам.
Ала вглъбен със моя клиент,
забравих най-големия си ангажимент.
Дъра - бъра, два чадъра,
нотариални актове получих аз,
ала за тоалетната ключенцето
остана ми в сакенцето.
Не тъжете, не плачете
и деликт от мене не търсете.
Туй що е оставено при мен,
рядко се задържа повече от ден.
За това се моля силно аз -
достъп до тоалетна да има за Вас.
Ако да стискате не върви,
ключарят бързо дано Ви посети.
Това стихотвеорение си има история, която е следната:
В един изключително натоварен ден - един от анжаиментите ми бе при нотариус - да минем сделка. При нотариуса има тоалетна, която се заключва - сиреч за клиенти не е достъпна, а само за наши хора.
Та, нотариусът ми даде ключа, аз използвах тоалетната, но клъючът остана у мен. Намерих го чак вечерта - когато се прибрах вкъщи. Доколкото бяхме там сутринта, а клъчът намерих около 19:00 ч..... Веднага през пилешкия ми мозък се разигра сценарий, в който всички служители от нотариалната кантора са стискали цял ден ;D.
Ключът върнах на другия ден по обед и да - наистина са стискали, защото резервният ключ е бил еди къде си и на момента са нямали достъп до него.
Та, така се роди горното стихотворение - на един дъх. Това е единственото ми произведение. Писано е в началото на 2023 г. Друго нямам, не се очкава и да имам .
- hristev
- Потребител
- Мнения: 449
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Клуб на младия поет-юрист
Есен
Смразяващ вятърът повя,
Листата есенни обрули,
Със пръсти среса сухата трева,
С мъгли постла полята голи.
Повя над хорските души,
През улиците празни мина,
До облаците прати вест,
Че слънцето на юг замина...
И рукнаха сълзи от дъжд,
Студен и лек като покров,
Небето цялото в тъга
На слънчицето прати зов...
А вятърът студен довя
Мъгли и облаци дъждовни,
Скова той голата земя,
В очакване на снеговете....
Тогава ... във нечакан час,
От юга Слънчо се пробуди,
Протегна ласкави лъчи,
Помилва нежни минзухари...
За миг, всред ледните мъгли,
Се позлатиха небесата,
И блесна щедрата земя,
Готова да роди живот,
Когато Слънчо се събуди...
Аз 17.11.2024г.
Смразяващ вятърът повя,
Листата есенни обрули,
Със пръсти среса сухата трева,
С мъгли постла полята голи.
Повя над хорските души,
През улиците празни мина,
До облаците прати вест,
Че слънцето на юг замина...
И рукнаха сълзи от дъжд,
Студен и лек като покров,
Небето цялото в тъга
На слънчицето прати зов...
А вятърът студен довя
Мъгли и облаци дъждовни,
Скова той голата земя,
В очакване на снеговете....
Тогава ... във нечакан час,
От юга Слънчо се пробуди,
Протегна ласкави лъчи,
Помилва нежни минзухари...
За миг, всред ледните мъгли,
Се позлатиха небесата,
И блесна щедрата земя,
Готова да роди живот,
Когато Слънчо се събуди...
Аз 17.11.2024г.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 973
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
71 мнения
• Страница 4 от 4 • 1, 2, 3, 4
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта