Въпрос за условна присъда

[doondie]

Аз наистина незнам какво да правя. Мисля че три години ходене по мъките ми стига! Наистина нямам сили за още три години чакане и да работя за по 20-30 лева без договори. Аз мислех че за това е условната присъда. Да съм на свобода да започна работа и да мога да съм полезен на обществото, а този случай аз и моето семейство страдаме вече 3 години. Живеех с надеждата че този ад ще свърши октомври месец. Прекалено много е 6 години това

За съжаление, колкото повече чета, толкова повече се убеждавам, че няма да получиш реабилитация сега, а 3 години след края на изпитателния срок на втората присъда. От една страна, съдиите масово са като коне с капаци - районните гледат да вземат решения, които очакват следващата инстанция да потвърди, без значение справедливо ли е спрямо молителя или полезно за обществото, или дори в духа на закона, важното е да не им се отмени решението, а окръжните, които могат да решават, каквото си искат, понеже са крайна инстанция в случая, се оправдават с незадължителни решения на ВКС. Въпреки че има едно решение, което е различно от установената "съдебна практика" (аз бих се срамувал да се позовавам на практика, а не на вътрешно убеждение и самостоятелно мислене, а уж били независими, с висок морал и не знам си какво), то не било достатъчно, за да се говори за противоречива съдебна практика. Това, разбира се, е пълна глупост! И едно различно върховно съдийско решение да има, за мен това е повече от достатъчно да се поиска тълкувателно решение.

Четох дело, в което някой беше осъден условно на 3 месеца с 3 години изпитателен срок. Съответно той трябвало да чака 6 години, преди да може да се реабилитира, понеже имал предишна реабилитация. Ако присъдата му беше ефективна, тогава щеше да чака 3 г. и 3 месеца (3 г. след срока на присъдата, която в случая е 3 месеца). Съответно съдии масово излизат с оправданието, че несправедливо голямата разлика в сроковете се погасявала от това, че единият бил на свобода (с условна присъда), а другият - в затвора. Естествено, не им изнася да вземат предвид факта, че за ефективна присъда деянието или е по-тежко, или има допълнителни утежняващи обстоятелства (като неизтекла условна присъда), т.е. е заслужено да бъде ефективна. Затова няма как фактът, че човек с условна присъда можел според съдиите да си живее живота "както преди", да оправдава значително по-дългия срок за реабилитация, защото той е заслужавал присъдата да бъде условна, но въпреки това пак ще се води осъждан, нищо че е на свобода. Излиза, че заслужено по-тежката присъда е смекчаващо обстоятелство при определяне на срока за реабилитация и обратното - заслужено отложената присъда е утежняващо обстоятелство. Пълен абсурд! Някои дори допускат, че теоретично реабилитация можела да настъпи преди края на изпитателния срок. За мен това е изсмукано от пръстите, понеже не видях нито една присъда, при която изпитателният срок да е с повече от 3 години по-дълъг от самата присъда. Да не говорим, че продължителността на изпитателния срок е изключително произволно определяна, обикновено в кръгли години. В твоя случай специално присъдата е намалена с времето, което си прекарал в ареста, но изпитателният срок не е намален дори с един ден. Това за какво говори? За безпринципност както на Съд, така и на Прокуратура. Видях дело, в което Прокуратурата обжалвала, само и само делото да се води спечелено от нея.

Самите съдии признават:

Макар и това да не е изрично уредено в закона, по мнение на този съдебен състав, за съдебната реабилитация е от значение именно изпитателния срок

Някои просто дословно преписват части от мотиви на ВКС и това уж било тяхното решение. Щеше да е забавно, ако не беше трагично. Моето мнение е доста по-смело - така написан, чл. 87, ал. 1 от НК изобщо не се отнася до условните присъди. Дори да се приеме, че се отнася и за тях, то приравняването на "срока на наказанието" с "изпитателния срок" е произволно и несправедливо както за частния, така и за публичния интерес. Законодателят изрично е упоменал условните присъди както в предходния чл. 86, така и в следващия чл. 88а. Логично, това щеше да бъде направено и в чл. 87, ако такава е била волята му. Със своята "съдебна практика" вместо независимо критично мислене съдът изземва функциите на законодателя, като дописва чл. 87 така, че да оправдава "практиката" му. И почти никой съдия няма достойнството да се противопостави на този порочен модел.

В заключение - борбата със закостенялото мислене в съдебната система според мен е обречена, тъй като очевидно за самостоятелност и независимост на отделния съдия не може да се говори. Всички сме се вторачили в безконтролната прокуратура, използвана за политически и икономически рекет от настоящия главен прокурор, а не виждаме, че съдът правораздава, позовавайки се на съдебна практика, а не на закона и индивидуалното убеждение за справедливост. Тъй като нищо не губиш (освен време, душевно спокойствие и средства, разбира се), на твое място бих опитал да защитя правото си на свободен живот след изтичане на изпитателния срок на присъдата. Бих ползвал като аргумент и факта, че предишната присъда е от преди повече от 10 години, както и че по нея си осъден единствено на глоба, тъй като случаят е бил маловажен, затова бих претендирал за реабилитация по право. Алтернативно, бих оспорил т.нар. съдебна практика из основи. Съответно бих показал, че не мога да работя нормална работа, т.е. не мога да съм полезен на обществото, като съм "осъждан" цели 3 години след края на изпитателния срок. Дори да попаднеш на независим съдия, той вероятно пак би казал, че трябва поне още 2 години да чакаш. За мен лично идеята на чл. 86, ал. 2 от НК е да трябва да се мине през съд преди повторно реабилитиране - да се прецени поведението на молителя, покрил ли е евентуални щети и прочие. Защо 3 години да се чака дори при условна присъда? Този произволен срок изобщо не взема предвид тежестта на деянието. Нали затова присъдата е условна? Кому е нужно още едно "условие" от фиксирани 3 години за реабилитация? Има логика да се добавя такова изискване единствено към тези, които са заслужили ефективна присъда.

Пожелавам ти все пак да намериш нормални хора, за които един надпис не е всичко, и да почнеш сигурна работа или собствен бизнес, докато чакаш да минат тези 3 години. Успех! о/

[mineski]

Благодаря за подкрепата. Успех и на теб и на всички които се включиха в темата

[mineski]

Извинете и един последен въпрос на който в ДАИ не успяха да ми обяснят. Започвам курс за С категория и няма проблем да се явя, а за такси не може? Каква е разликата като и двата курса са пред ДАИ?

[doondie]

Извинете и един последен въпрос на който в ДАИ не успяха да ми обяснят. Започвам курс за С категория и няма проблем да се явя, а за такси не може? Каква е разликата като и двата курса са пред ДАИ?

Това, че си осъждан, не значи, че не можеш да шофираш. В този смисъл няма изискване кандидатите за придобиване на категория за управление на МПС да са с чисто съдебно минало. За такси вероятно има изискване кандидатът да не е осъждан, тъй като ще извършва обществени превози, за което му се издава лиценз. Явно разбирането е, че щом си осъждан, значи не си благонадежден, поради което и искат да си реабилитиран. Щом не могат да ти обяснят, значи не го решават те.

В заявлението за лиценз се изисква "Свидетелство за съдимост на професионално компетентното лице". Не пише, че трябва да си неосъждан, но вероятно в някаква наредба е посочено, поради което го и изискват.

[ilian_todorov]

Извинете и един последен въпрос на който в ДАИ не успяха да ми обяснят. Започвам курс за С категория и няма проблем да се явя, а за такси не може? Каква е разликата като и двата курса са пред ДАИ?

Едното е право на работа, другото е правоспособност за шофиране. Това е разликата.

[ilian_todorov]

Аз наистина незнам какво да правя. Мисля че три години ходене по мъките ми стига! Наистина нямам сили за още три години чакане и да работя за по 20-30 лева без договори. Аз мислех че за това е условната присъда. Да съм на свобода да започна работа и да мога да съм полезен на обществото, а този случай аз и моето семейство страдаме вече 3 години. Живеех с надеждата че този ад ще свърши октомври месец. Прекалено много е 6 години това

За съжаление, колкото повече чета, толкова повече се убеждавам, че няма да получиш реабилитация сега, а 3 години след края на изпитателния срок на втората присъда. От една страна, съдиите масово са като коне с капаци - районните гледат да вземат решения, които очакват следващата инстанция да потвърди, без значение справедливо ли е спрямо молителя или полезно за обществото, или дори в духа на закона, важното е да не им се отмени решението, а окръжните, които могат да решават, каквото си искат, понеже са крайна инстанция в случая, се оправдават с незадължителни решения на ВКС. Въпреки че има едно решение, което е различно от установената "съдебна практика" (аз бих се срамувал да се позовавам на практика, а не на вътрешно убеждение и самостоятелно мислене, а уж били независими, с висок морал и не знам си какво), то не било достатъчно, за да се говори за противоречива съдебна практика. Това, разбира се, е пълна глупост! И едно различно върховно съдийско решение да има, за мен това е повече от достатъчно да се поиска тълкувателно решение.

Четох дело, в което някой беше осъден условно на 3 месеца с 3 години изпитателен срок. Съответно той трябвало да чака 6 години, преди да може да се реабилитира, понеже имал предишна реабилитация. Ако присъдата му беше ефективна, тогава щеше да чака 3 г. и 3 месеца (3 г. след срока на присъдата, която в случая е 3 месеца). Съответно съдии масово излизат с оправданието, че несправедливо голямата разлика в сроковете се погасявала от това, че единият бил на свобода (с условна присъда), а другият - в затвора. Естествено, не им изнася да вземат предвид факта, че за ефективна присъда деянието или е по-тежко, или има допълнителни утежняващи обстоятелства (като неизтекла условна присъда), т.е. е заслужено да бъде ефективна. Затова няма как фактът, че човек с условна присъда можел според съдиите да си живее живота "както преди", да оправдава значително по-дългия срок за реабилитация, защото той е заслужавал присъдата да бъде условна, но въпреки това пак ще се води осъждан, нищо че е на свобода. Излиза, че заслужено по-тежката присъда е смекчаващо обстоятелство при определяне на срока за реабилитация и обратното - заслужено отложената присъда е утежняващо обстоятелство. Пълен абсурд! Някои дори допускат, че теоретично реабилитация можела да настъпи преди края на изпитателния срок. За мен това е изсмукано от пръстите, понеже не видях нито една присъда, при която изпитателният срок да е с повече от 3 години по-дълъг от самата присъда. Да не говорим, че продължителността на изпитателния срок е изключително произволно определяна, обикновено в кръгли години. В твоя случай специално присъдата е намалена с времето, което си прекарал в ареста, но изпитателният срок не е намален дори с един ден. Това за какво говори? За безпринципност както на Съд, така и на Прокуратура. Видях дело, в което Прокуратурата обжалвала, само и само делото да се води спечелено от нея.

Самите съдии признават:

Макар и това да не е изрично уредено в закона, по мнение на този съдебен състав, за съдебната реабилитация е от значение именно изпитателния срок

Някои просто дословно преписват части от мотиви на ВКС и това уж било тяхното решение. Щеше да е забавно, ако не беше трагично. Моето мнение е доста по-смело - така написан, чл. 87, ал. 1 от НК изобщо не се отнася до условните присъди. Дори да се приеме, че се отнася и за тях, то приравняването на "срока на наказанието" с "изпитателния срок" е произволно и несправедливо както за частния, така и за публичния интерес. Законодателят изрично е упоменал условните присъди както в предходния чл. 86, така и в следващия чл. 88а. Логично, това щеше да бъде направено и в чл. 87, ако такава е била волята му. Със своята "съдебна практика" вместо независимо критично мислене съдът изземва функциите на законодателя, като дописва чл. 87 така, че да оправдава "практиката" му. И почти никой съдия няма достойнството да се противопостави на този порочен модел.

В заключение - борбата със закостенялото мислене в съдебната система според мен е обречена, тъй като очевидно за самостоятелност и независимост на отделния съдия не може да се говори. Всички сме се вторачили в безконтролната прокуратура, използвана за политически и икономически рекет от настоящия главен прокурор, а не виждаме, че съдът правораздава, позовавайки се на съдебна практика, а не на закона и индивидуалното убеждение за справедливост. Тъй като нищо не губиш (освен време, душевно спокойствие и средства, разбира се), на твое място бих опитал да защитя правото си на свободен живот след изтичане на изпитателния срок на присъдата. Бих ползвал като аргумент и факта, че предишната присъда е от преди повече от 10 години, както и че по нея си осъден единствено на глоба, тъй като случаят е бил маловажен, затова бих претендирал за реабилитация по право. Алтернативно, бих оспорил т.нар. съдебна практика из основи. Съответно бих показал, че не мога да работя нормална работа, т.е. не мога да съм полезен на обществото, като съм "осъждан" цели 3 години след края на изпитателния срок. Дори да попаднеш на независим съдия, той вероятно пак би казал, че трябва поне още 2 години да чакаш. За мен лично идеята на чл. 86, ал. 2 от НК е да трябва да се мине през съд преди повторно реабилитиране - да се прецени поведението на молителя, покрил ли е евентуални щети и прочие. Защо 3 години да се чака дори при условна присъда? Този произволен срок изобщо не взема предвид тежестта на деянието. Нали затова присъдата е условна? Кому е нужно още едно "условие" от фиксирани 3 години за реабилитация? Има логика да се добавя такова изискване единствено към тези, които са заслужили ефективна присъда.

Съгласен с теб, но все пак следва да се има предвид при определяне на присъдата, не какво според съда е справедливо или не, а каква е волята на законодателя. В НК има членове, които според мен не са справедливи. Например:
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

На (1) би трябвало да се добави "склонява чрез някаква форма на принуда", а (2) изобщо не трябва да я има. Примерно някой системно предоставя ключа от квартирата си на приятели за да си водят гаджета е нещо безобидно и не би трябвало да е наказуемо, дори тези гаджета да са проститутки.
Текстовете за прането на пари са много разтегливи.
Има престъпления, които могат да бъдат извършени само от мъже, което е дискриминация.

Справедливостта в законите е дело на законодателя. Съдът е длъжен само да ги прилага.

[Melly]

..................... Ще се наложи да почакате за шофьор на такси, а и ще трябва да заведете дело за реабилитация. Дотогава ще работите друго.
Тук има и добри адвокати, но обикновено си мълчат и не помагат на хората. Не са длъжни.
Ние всезнайковците обаче сме с добри души и когато можем, помагаме.

Ето къде може да се обадите на адвокати:
https://www.nbpp.government.bg/%D0%BA%D ... 1%82%D0%B8

Мила родна картинка: съветите се нижат един след друг от потребител, вживяващ се в ролята на майка-кърмачка.
В същото време, поради това че е анонимен, не носи никаква отговорност за чуждите съдби.

[ilian_todorov]

..................... Ще се наложи да почакате за шофьор на такси, а и ще трябва да заведете дело за реабилитация. Дотогава ще работите друго.
Тук има и добри адвокати, но обикновено си мълчат и не помагат на хората. Не са длъжни.
Ние всезнайковците обаче сме с добри души и когато можем, помагаме.

Ето къде може да се обадите на адвокати:
https://www.nbpp.government.bg/%D0%BA%D ... 1%82%D0%B8

Мила родна картинка: съветите се нижат един след друг от потребител, вживяващ се в ролята на майка-кърмачка.
В същото време, поради това че е анонимен, не носи никаква отговорност за чуждите съдби.

Ако не бях "анонимен" каква отговорност щях да нося? Отиваш в кантората на адвокат и той ти дава неправилни съвети. Каква отговорност ще понесе?
Да вземем да закрием форума, защото тук всички сме анонимни.

П.П. Поне аз съм си написал името и не го крия, както ти си направила.

[doondie]

Ако не бях "анонимен" каква отговорност щях да нося? Отиваш в кантората на адвокат и той ти дава неправилни съвети. Каква отговорност ще понесе?

В нормалните държави се носи отговорност за некадърност. В България, доколкото виждам в Закона за адвокатурата, има заложена застраховка "Професионална отговорност", но така е написано, че едва ли някой някога е съден за "виновно неизпълнение на неговите задължения". Идеята на тази застраховка на Запад е, че покрива и НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, както и неумишлено причиняване на вреди в резултат на реализиране на професионална дейност. Що за идиотска формулировка е "виновно неизпълнение"? Боже...

Подмятането за анонимността е по-скоро за поемане на отговорност с името си, т.е. с репутацията си, не толкова за някаква имагинерна персонална отговорност. Това обаче е просто един форум, не адвокатска кантора и прочие. В подфорума за юристи да си държат сметка за мненията, колкото искат. Да се говори за "отговорност" и опити за вменяване на вина за изразяване на мнение в публичната секция е несериозно и смешно, тъй като има за цел единствено умишлено разводняване на темата и нападки, т.е. тролене. Затова най-добре игнорирай подобни безсъдържателни коментари. Току-виж решили да напишат нещо по темата следващия път.

Съгласен с теб, но все пак следва да се има предвид при определяне на присъдата, не какво според съда е справедливо или не, а каква е волята на законодателя.

За справедливост се прави оценка, когато се присъждат неимуществени вреди например или се решава продължителност на наказание, когато за него не е предвидена фиксирана продължителност/размер. Въпроса за проституцията настрана, когато е налице празнота или неяснота в закона и няма единодушна "съдебна практика" (да се чете "стадно мислене" с негативна конотация), тогава отделният съдебен състав следва да стигне да собствено заключение каква е т.нар. воля на законодателя. Винаги съм се дразнел от арогантността на съдиите в такива ситуации - дори не се опитват да потърсят реалната воля на "законодателя", а сами решават какво е имал предвид. Навремето така се чувствах в училище, когато ни караха да правим литературни анализи - бях убеден, че повечето от съжденията авторът на произведението изобщо не ги е имал предвид 100 години по-рано.

Случаят с чл. 87 от НК за мен е идентичен - привидно липсва еднозначност и всеки съдебен състав излага собствени мотиви, които да му служат за оправдание за допълваща законотворческата дейност. Очевидно "законодателят" не е имал предвид условните присъди въобще, но масово съдиите приемат точно обратното. Дори един съдебен състав на ВКС е приел, че не се взима предвид изпитателният срок, макар да приема, че се отнася и до условните присъди. Досега само за един съдия от окръжен съд (в Сливен ли, къде беше) съм видял, че споделя моето виждане, но другите 2-ма от състава на практика са обезсилили мнението му. Няма никаква житейска логика чл. 87 да се отнася до условните присъди. Никаква. Точно обратното - нито са посочени изрично, нито имат основание свободните съчинения, че срокът, в който изпълнението на наказанието можело да се "активира", изразявал срока на наказанието. По тази логика може да се вземе и 5-годишната давност за изпълнение на наказанието като неговия "срок", понеже след това не може да се "активира", и чак след това да се добавят 3-те години. Това, очевидно, са пълни глупости! За съжаление, такава е реалността - осъдените с ефективни присъди се реабилитират понякога с години по-рано от тези с условни присъди, но не защото такава била волята на т.нар. законодател, а защото шепа съдии така са решили и няма кой да им се противопостави.

@mineski Бих отишъл до София да протестирам пред сградата на ВКС с теб с искане за иницииране на тълкувателно дело, дори да сме само двамата. Въпросът е принципен. Всеки заслужава втори шанс в разумен срок.

[mineski]

Дай контакти да се свържа с теб doondie

[ilian_todorov]

Ако не бях "анонимен" каква отговорност щях да нося? Отиваш в кантората на адвокат и той ти дава неправилни съвети. Каква отговорност ще понесе?

В нормалните държави се носи отговорност за некадърност. В България, доколкото виждам в Закона за адвокатурата, има заложена застраховка "Професионална отговорност", но така е написано, че едва ли някой някога е съден за "виновно неизпълнение на неговите задължения". Идеята на тази застраховка на Запад е, че покрива и НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, както и неумишлено причиняване на вреди в резултат на реализиране на професионална дейност. Що за идиотска формулировка е "виновно неизпълнение"? Боже...

Подмятането за анонимността е по-скоро за поемане на отговорност с името си, т.е. с репутацията си, не толкова за някаква имагинерна персонална отговорност. Това обаче е просто един форум, не адвокатска кантора и прочие. В подфорума за юристи да си държат сметка за мненията, колкото искат. Да се говори за "отговорност" и опити за вменяване на вина за изразяване на мнение в публичната секция е несериозно и смешно, тъй като има за цел единствено умишлено разводняване на темата и нападки, т.е. тролене. Затова най-добре игнорирай подобни безсъдържателни коментари. Току-виж решили да напишат нещо по темата следващия път.

Съгласен с теб, но все пак следва да се има предвид при определяне на присъдата, не какво според съда е справедливо или не, а каква е волята на законодателя.

За справедливост се прави оценка, когато се присъждат неимуществени вреди например или се решава продължителност на наказание, когато за него не е предвидена фиксирана продължителност/размер. Въпроса за проституцията настрана, когато е налице празнота или неяснота в закона и няма единодушна "съдебна практика" (да се чете "стадно мислене" с негативна конотация), тогава отделният съдебен състав следва да стигне да собствено заключение каква е т.нар. воля на законодателя. Винаги съм се дразнел от арогантността на съдиите в такива ситуации - дори не се опитват да потърсят реалната воля на "законодателя", а сами решават какво е имал предвид. Навремето така се чувствах в училище, когато ни караха да правим литературни анализи - бях убеден, че повечето от съжденията авторът на произведението изобщо не ги е имал предвид 100 години по-рано.

Случаят с чл. 87 от НК за мен е идентичен - привидно липсва еднозначност и всеки съдебен състав излага собствени мотиви, които да му служат за оправдание за допълваща законотворческата дейност. Очевидно "законодателят" не е имал предвид условните присъди въобще, но масово съдиите приемат точно обратното. Дори един съдебен състав на ВКС е приел, че не се взима предвид изпитателният срок, макар да приема, че се отнася и до условните присъди. Досега само за един съдия от окръжен съд (в Сливен ли, къде беше) съм видял, че споделя моето виждане, но другите 2-ма от състава на практика са обезсилили мнението му. Няма никаква житейска логика чл. 87 да се отнася до условните присъди. Никаква. Точно обратното - нито са посочени изрично, нито имат основание свободните съчинения, че срокът, в който изпълнението на наказанието можело да се "активира", изразявал срока на наказанието. По тази логика може да се вземе и 5-годишната давност за изпълнение на наказанието като неговия "срок", понеже след това не може да се "активира", и чак след това да се добавят 3-те години. Това, очевидно, са пълни глупости! За съжаление, такава е реалността - осъдените с ефективни присъди се реабилитират понякога с години по-рано от тези с условни присъди, но не защото такава била волята на т.нар. законодател, а защото шепа съдии така са решили и няма кой да им се противопостави.

Би могло да се помисли адвокатът заради груби грешки да връща част или целия хонорар, както и в тежки случаи да заплати неустойка на клиента си. Ако не го направи в определен срок, да загубва права. Кой ще определя обаче дали е направил "груби грешки" е добър въпрос. Може да се промени ЗАдв и при загубено дело да се връщат парите, ако това е договорено.
Имах предвид несправедливи текстове в материалния закон, че съдът е длъжен да ги прилага.
Виждам, че си от Плевен и предполагам знаеш колко некадърни и предубедени съдии и прокурори има в ПлРС и ПлРС? В ОС и ОП са по-малко, но и там се намират.

П.П. Имам идея да се направи виртуална стена на срама на позорни съдийски решения, които са отменени на втора или трета инстанция, както и на оправдателни присъди. Ако не друго, то поне издалите тези съдебни и прокурорски актове ще отнесат негативни мнения и подигравки от прочелите "стената" граждани. С друго не могат да ги накажат.

[mineski]

Аз като шофьор на такси. Купих колата направена е. Взех психотеста и адвоката който ме уверяваше че се реабилитирам по право след изтичането на условната песен, сега запя друга песен. Ходих в ДАИ и казаха че просто под присъдите трябва да има написано РЕАБИЛИТИРАН! Не е нужно да е чисто и да пише че не съм осъждан

След размяна на кореспонденция с потребители "всезнайковци", виждам, че не си удовлетворен...
К`о пра`иш,
Ще продължите ли да си чешете клавиатурите, или ще потърсиш компетентна помощ от адвокат?
Само не ми разправяй, че всички адвокати са "маскари".

Melly разговарях с 3 адвоката и 3 прокурора и имам 6 различни мнения! И?

[ilian_todorov]

Аз като шофьор на такси. Купих колата направена е. Взех психотеста и адвоката който ме уверяваше че се реабилитирам по право след изтичането на условната песен, сега запя друга песен. Ходих в ДАИ и казаха че просто под присъдите трябва да има написано РЕАБИЛИТИРАН! Не е нужно да е чисто и да пише че не съм осъждан

След размяна на кореспонденция с потребители "всезнайковци", виждам, че не си удовлетворен...
К`о пра`иш,
Ще продължите ли да си чешете клавиатурите, или ще потърсиш компетентна помощ от адвокат?
Само не ми разправяй, че всички адвокати са "маскари".

Melly разговарях с 3 адвоката и 3 прокурора и имам 6 различни мнения! И?

Може да са шест различни мнения, но са от шестима професионалисти на които може да се има доверие, а не са мнения на анонимни всезнайковци, които само си чешат клавиатурите.

[serial]

Аз наистина незнам какво да правя. Мисля че три години ходене по мъките ми стига! Наистина нямам сили за още три години чакане и да работя за по 20-30 лева без договори. Аз мислех че за това е условната присъда. Да съм на свобода да започна работа и да мога да съм полезен на обществото, а този случай аз и моето семейство страдаме вече 3 години. Живеех с надеждата че този ад ще свърши октомври месец. Прекалено много е 6 години това

Защо без договори? Вие не дължите нищо и не могат да Ви запорират заплатата, а дори да дължите нетната заплата до минималната вече е защитена от ГПК и от ДОПК. Няма от какво да се притеснявате.

Брат ми имаше подобен проблем, но той е бил само веднъж осъждан и вече е реабилитиран по право. Преди това нямаше право да работи като учител.

А след като е реабилитиран може ли да работи като учител нали в ЗПУО 215 АЛ1 е записано, че не може въпреки реабилитацията? Моля отговорете защото имам същия казус. Благодаря

[ilian_todorov]

Аз наистина незнам какво да правя. Мисля че три години ходене по мъките ми стига! Наистина нямам сили за още три години чакане и да работя за по 20-30 лева без договори. Аз мислех че за това е условната присъда. Да съм на свобода да започна работа и да мога да съм полезен на обществото, а този случай аз и моето семейство страдаме вече 3 години. Живеех с надеждата че този ад ще свърши октомври месец. Прекалено много е 6 години това

Защо без договори? Вие не дължите нищо и не могат да Ви запорират заплатата, а дори да дължите нетната заплата до минималната вече е защитена от ГПК и от ДОПК. Няма от какво да се притеснявате.

Брат ми имаше подобен проблем, но той е бил само веднъж осъждан и вече е реабилитиран по право. Преди това нямаше право да работи като учител.

А след като е реабилитиран може ли да работи като учител нали в ЗПУО 215 АЛ1 е записано, че не може въпреки реабилитацията? Моля отговорете защото имам същия казус. Благодаря

В момента работи като учител на половин работен ден.