Обжалване на намаляване на адвокатско възнаграждение

[kalahan2008]

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал образуване на изп. дело и извършване на изпълнителни действия - запор на банковата сметка на длъжника.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение за образуване на изп. дело /200 лв./+за водене на изп. дело /60 лв./, които са минималните възнаграждения по по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Длъжникът /"Топлофикация София" АД/ е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение /въпреки че това е минималният размер по наредбата/. ЧСИ е уважил възражението и е намалил адвокатското възнаграждение на 200 лв.
Допустима ли е жалба от взискателя срещу разпореждането за намаляване на адвокатското възнаграждение? На какво основание? Какъв е способът за защита на взискателя?

[system]

Здравейте, уважаеми колеги, здравей, Калахан! Тъй като в чл. 435 ал. 1 от ГПК не е изрично уредена обжалваемостта на разноските по изпълнението от взискателя, според мен е приложим по аналогия чл. 435 ал. 2 от ГПК. Налице е непълнота, изразяваща се в неуреденост на защитата на взискателя срещу неправилно определени разноски по изпълнението. Разпоредбата на чл. 423 ал. 2 т. 7 от ГПК се отнася за подобен случай - защита срещу неправилно определени разноски по изпълнението, и съответства на целта на закона. Налице са предпоставките на чл. 56 ал. 2 от ЗНА. Така че жалбата на взискател срещу разпореждане на СИ за намаляване на адвокатското възнаграждение е допустима, доколкото възнаграждението на адвокат за изп. дело е част от разноските на взискателя по изпълнението.

[ivanov_p]

Даже в съд адвокатските по изпълнитените започнаха да ги намаляват до 200 лв., вкл. и по големи дела, където са хиляди лева. Едва ли ще има смисъл от обжалване, особено срещу Топлото в София.

[ivan_lawyer]

На практика трябва да редуцирате - устно - писмено или на резолюция възнаграждението. Тоест - да го редуцирате сами - спрямо себе си - като взискател, това е горе-долу като отстъпление, ма - по-добре птичка в ръката, отколкото - еди-какво си.

[kalahan2008]

Здравейте, уважаеми колеги, здравей, Калахан! Тъй като в чл. 435 ал. 1 от ГПК не е изрично уредена обжалваемостта на разноските по изпълнението от взискателя, според мен е приложим по аналогия чл. 435 ал. 2 от ГПК. Налице е непълнота, изразяваща се в неуреденост на защитата на взискателя срещу неправилно определени разноски по изпълнението.

Здравей, system,
И аз смятам така.
Работата е там, че, както вече няколко човека ми казват, вкл. и ivanov_p, в СГС била сформирана своеобразна "трайна съдебна практика" по въпроса, която приема, че:

Изпълнителното дело, за което са определени /“признати“/ от ЧСИ спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение от 4.12.2015 г. и молба за налагане на запор върху банкова сметка ***.12.2015 г., към датата на издаване на атакуваното постановление за разноски от адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер, несъответен на осъщественото процесуално представителство. При това положение направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лева следва да бъдат намалени до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на сумата 200 лв. Обжалваното постановление на ЧСИ М.- К. от 15.12.2015 г., с което е отказано намаляване на възложените на длъжника разноски за платено от взискателя адвокатско възнаграждение при условията на чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде постановено намаляване на посочените разноски до размер на сумата 200 лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Очевидно размерът на хонорара зависи не от предприетите изпълнителни действия, а от качеството на длъжника - ако е Топлофикация, значи вземането е лесно събираемо, значи не се дължи хонорар за водене на изп. дело (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1).
Не знаех за тази практика на СГС, но щом съществува, това вече е силно възмутително. От къде на къде определени длъжници ще са привилегировани?

На практика трябва да редуцирате - устно - писмено или на резолюция възнаграждението. Тоест - да го редуцирате сами - спрямо себе си - като взискател, това е горе-долу като отстъпление, ма - по-добре птичка в ръката, отколкото - еди-какво си.

Да, чудесно. Адвокатът сам ще си редуцира възнаграждението под определения в закона минимум, за да не го стори ЧСИ или СГС.
Но нека да припомним на СГС също така следната норма от Закона за адвокатурата:

Чл. 132. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и:
......
5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;

Искам някой да ми обясни - адвокатът не може да си пише хонорар, който е по-нисък от определения в Наредба № 1 минимум, но съществува и риск този хонорар да бъде редуциран от съда под минимума.
Това за мен е правен парадокс, своеобразен Параграф 22. Надявам се някой граждански съдия от СГС да ми обясни как се решава това противоречие.

[kdkrastev1234]

Практиката по места е различна. В София масово ги намалят до 200 лв. - за образуване на ИД. В Бургас не е така.

Щом делото е в София, колегите правилно са те посъветвали да не жалиш. Не само че вероятно ще загубиш, но рискуваш и да те осъдят да платиш хонорара на другата страна. Като сложиш таксите за администриране, риска не си заслужава Аз поне не жаля в София.

А по повод на хонорар под минимума - решения в този смисъл са все още изключения. Тенденцията е обаче да се увеличават. Защото в доста европейски страни разноските са за сметка на взискателя. Взаимства се от тяхната практика. Което за мен не правилно. Ето ти извадка от мотивите на едно такова решение:

"С Решение от 05.12.2006 год. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай - приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4 ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.С Решение от 23.11.2017 год. по съединени дела С - 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4 параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 параграф 1 ДФЕС. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 год. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата."

[ivanov_p]

След излизането на прочутото ТР2/2015 г., аз не виждам правно основание на взискателя да се присъждат разноските за възнаграждение на адвокат, може би затова съдилищата ги свеждат до 200 лв., зер някой помогнал на взискателя да си напише молбата, но не и повече.

[kalahan2008]

След излизането на прочутото ТР2/2015 г., аз не виждам правно основание на взискателя да се присъждат разноските за възнаграждение на адвокат, може би затова съдилищата ги свеждат до 200 лв., зер някой помогнал на взискателя да си напише молбата, но не и повече.

В ТР 2/2015 г. не се коментира изобщо адвокатското възнаграждение. Този въпрос се компентира обаче в друго ТР - т. 3 на ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС. С него се прие, че при възражение за прекомерност на адвокатското възражение, то може да се намали не до трикратния размер на минимума, а до минимума, определен в наредбата.
Създадената от СГС практика обаче влиза в противоречие не само със Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 5 ГПК, но и с т. 3 от ТР 6/2012.

[doondie]

Прочетох всичко дотук, но има нещо, което не ми е ясно. Как може съдът да постановява незаконосъобразни решения? Значи адвокатите трябва да се съобразяват със законови и подзаконови разпоредби от страх от дисциплинарни последствия, а съдът – не?

Друго, което не ми е много ясно, е какво става, когато съдът намали разходите като прекомерни, особено в случай, когато те са минималните по закон. В случая разходите са 260, но ЧСИ ги е намалил на 200 (имат ли те право на това изобщо?). Значи взискателят е платил 260 лв на адвоката, но да речем съдът "уважава" само 200 лв и осъжда длъжника да ги плати. По този начин взискателят е на загуба от 60 лв, понеже дори да е искал, адвокатът не е можел да го таксува по-малко, така ли? Но и да не става дума за минимума, а примерно платени 500, но "признати" само 300, тогава остатъкът е за сметка на взискателя/ищеца?! Ако съдът е намалил сумата, не би ли следвало защитникът да възстанови разликата на клиента си? Ясно, че не е длъжен, но не е ли морално да го направи, без да се страхува от дисциплинарни действия срещу себе си? Досега не съм наемал адвокат, затова не съм сигурен как точно става - подписва се договор за правна защита или се плаща "на парче", т.е. за конкретно свършена дейност?

Това че Топлофикация-София има наглостта да претендира прекомерност на минималните такси, при положение че е виновна, няма да го коментирам. Няма да коментирам и наличието на нормативно установени минимални такси на първо място, тъй като ще изляза извън темата. Само ще споделя какво ми каза една по-умна от мен кака преди години, когато я питах колко ще ми струва нещо (т.нар. писмо от счетоводител). Съответно цената беше £150, докато всички останали таксуваха £50. Аз изразих учудване от цената, на което тя отговори, че това включва да е на разположение за консултация и помощ 24/7 (образно казано), съответно може да ми напише и 5 писма, ако ми трябват, и прочие, докато повечето други счетоводители и счетоводителоподобни не поемаха никакъв ангажимент след това. В този смисъл, на какво основание съдът си позволява да намалява дори минималните такси, установени със закон или подзаконов нормативен акт, при положение че клиентът на адвоката не му плаща само за някакво единично действие? От адвокат до адвокат има разлика в крайна сметка, т.е. качеството на услугата е различно, затова докато за по-високи хонорари съм съгласен, то за минимума няма какво да се обсъжда. Или спазват закона – нали това са призвани; понякога дори са буквояди, само и само да оправдаят решенията си – или предлагат промени на законодателя! Разбирам, че липсата на контрол, отчетност и отговорност водят до ерозия на нравствените разбирания на съдиите, а, види се, и на "юристи" като настоящия и бъдещия главен прокурор, но да си създадат граждански съвет, ако трябва, за да им служи за връзка със здравия разум и човечността.

[kdkrastev1234]

Прав си, не е редно. Но фактите са си факти.

Мога да дам още един съвет. В началото искайте само хонорар от 200 лв. за образуване на ИД и кажете на ЧСИ да не налага запори в срока за доброволно изпълнение. Веднага щом изтече, поискайте приемане и на хонорар за водене и действия по събирането на вземането. Щом длъжникът не е изпълнил доброволно, явно изпълнителните действия са необходими, независимо от финансовото му състояние. И той следва да си плати за тях.

Иначе няма никаква логика големия длъжник да плаща по-малък хонорар, щото видите ли имал пари. Напротив, щом има средства значи умишлено не погасява задължението си. Което би било основание за засилена отговорност, включително и наказателна. А евентуален проблем с платежоспособността би бил по-трудно преодолим. Точно защото повечето средства, означават и повече рискове. Скоро имах изп. дело срещу А1. Ми голяма фирма, ама се оказаха с 6 млн. публични задължения по актове. Познай какъв зор е да си събереш вземането.

[kalahan2008]

Иначе няма никаква логика големия длъжник да плаща по-малък хонорар, щото видите ли имал пари. Напротив, щом има средства значи умишлено не погасява задължението си. Което би било основание за засилена отговорност, включително и наказателна. А евентуален проблем с платежоспособността би бил по-трудно преодолим. Точно защото повечето средства, означават и повече рискове.

Принципно е така, но има и икономически и политически фактори:
https://www.mediapool.bg/parnoto-v-sofi ... 00693.html

За първите девет месеца "Топлофикация София" е натрупала задължения в размер на 88 млн. лева, като общият размер на всички натрупани задължения е 756 млн.лв.

Очевидно чрез тези 60 лв., с които се редуцира адвокатското възнаграждение за събиране на разноските по спечеления ОУИ срещу Топлофикация /по делото е установено, че Топлофикация начислява на ищеца задължения за парно за съседния апартамент, който не е собственост на ищеца/, Топлофикация цели да погаси натрупаните задължения към "Булгаргаз" в размер на 756 млн.лв. Разбира се, с помощта на необжалваеми съдебни решения на най-големия окръжен съд в страната.
Щеше да звучи налудничево, ако не живеехме в България.

[gudio]

Може да се приеме, че намаляването на адв. хонорар от СИ е частично прекратяване на изпълнението - за сумата, с която е намален хонорарът - чл.435, ал.1, т.3 от ГПК. Единични състави на СГС биха уважили такава жалба. Масата е - "бий частника!". Има няколко гениални решения, цитирани из нета - един съдЯ сметнал цената на издръжката на самоосигуряващо се лице по данни на НСИ и т.н. и преценил, че на адвокат му стигат 3000 лв. на месец да живее, поради което му намалил хонорара. Друг беше писал, че страната трябвало да избере адвокат, нерегистриран по ЗДДС и намалил хонорара с 20 %. По мое дело бяха писали, че нямало данни адвокатът да бил регистриран по ЗДДС - ЧСИ няма удостоверителна компетентност относно разпечатка от "Публичния бюлетин на регистрираните по ЗДДС лица" в сайта на НАП и не може да прилага такива по изпълнителното дело в потвърждение на твърденията на адвоката, че е регистриран, както и данъчната фактура, издадена от адвоката не била достатъчно доказателство, че е регистриран...

[ivanov_p]

След излизането на прочутото ТР2/2015 г., аз не виждам правно основание на взискателя да се присъждат разноските за възнаграждение на адвокат, може би затова съдилищата ги свеждат до 200 лв., зер някой помогнал на взискателя да си напише молбата, но не и повече.

В ТР 2/2015 г. не се коментира изобщо адвокатското възнаграждение. Този въпрос се компентира обаче в друго ТР - т. 3 на ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС. С него се прие, че при възражение за прекомерност на адвокатското възражение, то може да се намали не до трикратния размер на минимума, а до минимума, определен в наредбата.
Създадената от СГС практика обаче влиза в противоречие не само със Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 5 ГПК, но и с т. 3 от ТР 6/2012.

Възнаграждението не се коментира, но се прие, че изпълнителното производство не е съдебно, а страната може да си върне разноските за адвокат само в съдебното производство. Разноските в изпълнителното са по отделна норма и там не присъства присъждане на разноските за адвокат.
Има още нещо, след излизане на изпълнението от държавата СИ се явяват "адвокати" на взискателя, действат по пълномощие за събиране на вземането. Ако взискателят си е наел още един пълномощник да помага на него и СИ, си е за негова сметка.

[system]

Може да се приеме, че намаляването на адв. хонорар от СИ е частично прекратяване на изпълнението - за сумата, с която е намален хонорарът - чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

Не се бях сещал за подобен довод. И не е лишен от смисъл. Стигнахме до единодушие, че жалбата срещу намаляване от СИ на адвокатския хонорар на взискателя е процесуално допустима. Само че дискусията се измести към законосъобразността и обосноваността на такова намаляване на хонорара - както от СИ, така и от съда при обжалване на разноските по изпълнението.
В чл. 10 т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения са уредени възнаграждение за образуване на изпълнително дело - 200 лева, и възнаграждение за представителство по вече образувано изпълнително дело, според интереса (няма да цитирам нормата). Преобладаващото становище е, че двете възнаграждения не се поглъщат, т.е. когато адвокатът е инициирал образуването на изпълнителното дело и впоследствие е осъществявал представителство по вече образувано изпълнително дело, се дължат и двете възнаграждения.
"Намаляване" до 200 лева означава на практика присъждане на хонорар само за образуването на изпълнителното дело, а не и за представителство по вече образувано изпълнително дело. По мои наблюдения се прибягва до това решение, когато по вече образувано изпълнително дело няма направени искания от адвоката на взискателя за извършване на изпълнителни действия, или когато длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение. Няма да коментирам правилността на подобно разрешение, но вероятно се е наложило за избягване на злоупотреби спрямо длъжници, които минават за "сигурни" платци - застрахователните дружества, електроснабдителните дружества и т.н. Дали "Топлофикация София" влиза в категорията на сигурните платци, не знам

[kalahan2008]

По мое лично мнение в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения изкуствено са разграничени хипотезите на чл. 10, т. 1 (образуване на изп. дело) и чл. 10, т. 2 (водене на изп. дело). Това е така, тъй като на основание чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е длъжен с молбата за образуване на изп. дело да посочи и изпълнителния способ, т.е. "образуването" и "воденето" на изп. дело на практика са неразривно свързани.
По-различно е положението, когато договорът за правна помощ включва задължение на адвоката да "води" изп. дело и е предвидено възнаграждение за тази дейност, но адвокатът не е изпълнил своето договорно задължение и не е посочил изпълнителен способ или пък е възложил на ЧСИ сам да определи изп. способ - чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Не коментирам и целесъобразността на това нормативно решение на Висшия адвокатски съвет - минималният размер на възнаграждението да е в пропорционална зависимост от материалния интерес, доколкото наистина пускането просто на една молба за образуване на изп. дело (често е бланка) не представлява никаква правна сложност. Но това не бива да се абсолютизира - в някои случаи воденето на изп. дело изобщо не е лесна работа, особено когато има трудности със събиране на вземането.
По мое мнение избраният от ВАдвС подход по чл. 10 от Наредбата не е най-удачният - би следвало да се отчитат фактори като броя и вида на изпълнителните способи и продължителността на изпълнителното производство. А такива фактори невинаги могат да се предвидят предварително при сключване на договора за правна помощ.
Истината е, че Топлофикация няма публични задължения на този етап. Няма и запорирани сметки. Което е много учудващо. Това е фактор, който улеснява събирането на вземането. Но все пак - по мое мнение не е правилно съдът да преценява целесъобразността на Наредба № 1. По-правилно би било, ако съдът инцидентно проверява валидността на чл. 10 от Наредбата, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК. Нещо, което обаче аз не виждам да се прави. Защото тогава ще бъдат засегнати други интереси.
Преди 2 години по настояване на Мая Манолова ГПК беше изменен и законодателят въведе изискване за посочване на банковата сметка на ищеца при осъдителни искове (чл. 127, ал. 4 ГПК). Тогава обаче беше пропуснат фактът, че и при установителни искове също се присъждат суми - за разноски. Затова е по-удачно законодателят да въведе изискване за посочване на банкова сметка по всички искове (не само осъдителни). Освен това когато ответникът спечели дело, също му се присъждат разноски - може би е удачно да се предвиди задължение ответникът да посочва банкова сметка с отговора на исковата молба.
Истината е, че Топлофикация и ЧЕЗ не плащат доброволно, а предпочитат да им се запорират сметките (дори казват коя точно сметка да им се запорира) и така си спестяват административен ресурс за доброволно плащане. Такова мързеливо поведение на длъжника не следва да се толерира.
Общоизвестен факт е, че срещу комунални дружества не се печели лесно, не защото делата са чак толкова трудни. Излиза, че ищецът, който трудно е спечелил ОУИ срещу Топлофикация, след като се е наложило да иска 2 допълнителни експертизи за доказване на очевадни неща (че не ползва парното на съседа си чрез някакви отклонения от топлопреносната инсталация) и иска да си събере разноските за тези експертизи (и адв.възнаграждение, разбира се), трябва да търпи санкция за недобросъвестното поведение на подобни длъжници. Ето това вече не е честно.

[sofiadio]

По гр. дело 72051/2018 ответника си посочи адв. възнаграждение 1100 лева ! ВИЖДАМ, че става въпрос за ИЗМАМА, след като вече се поставят по 200 лв възнаграждение. ТОВА с 1100 лева ИЗМАМА ли е, изпращах писмо до адоката, взел 1100 лева пратката от ЕКОНТ се върна след 9 разпореждания, тъй като адвоката на ден е променял адреса и часа за да доставка и после не е ходил в уречения час и така не можаха да го намери ЕКОНТ да му връчи документите,и ПРАТКАТА СЕ ВЪРНА НЕДОСТАВЕНА, а е взел 1100 лева хонорар на СБАЛДБ Прод. Ив. Митев ул. Ив. Гешов 11 ???

[ivan_lawyer]

Всички писали по-горе са вегетарианци. Не може да оцелее адвоката без пари.

Първо това е кралска длъжност - няма сняг - няма дъжд - аз съм на делото. Ма - боли ме краченцето - на делото съм.

Трябва да се жулят красни хонорари - хем ще ходим на море - имаме си почивна станция - хем това е пряк път да възпира гражданите да се съдят - все пак е мотив - да не се съдят.

Иначе е и така и така.
Моето мнение е - че адвокатите сме алчни. Но не мога се спра дайте ни заповедните на концесия и ще се кротна. Умишлено не споменавам името на Виолеита Герова която прецица.

Осъдих я - тя си продължава монотонна.

Нема да се кротнеме за хонорарите - това е храна. Те котките се бият за територия и храна и изобщо планетарно погледнато - трябва да се взимат хонорари.

[pitasht]

Абе аз колкото работа върша по изпълнителни дела и то с години, тия идея нямат.
Дай ми разводи и граждански дела, като чуя за изпълнително и косата ми настръхва - то описи - там си отива половин ден, то възбрани, то запори, то вдигане, то налагане. Клиентите и тях ги хапе - ха вдигни, ха наложи. Луда работа е. Ще плащам, няма да плащам. Преговори, разговори.
Последните ми преговори с една банка траяха един месец - мисля имах насреща си малоумен служител, да не уточнявам пола.
За туй време щях да съм развела хората и доволни да си тръгнат по пътя, пък ние се препъвахме на едни 500лева и обяснения от сорта защо като ЧСИ е направил разпределние банката не може да си прави каквото тя си реши разпределение на постъпиата сума.
Ама съзряха истината.
Ако питате мен да се увеличат многократно възнагражденията за изпълнителни дела, но кой ме пита.

То тоз дето ще плаща - си плаща още преди да извадя изп.лист. Другото е ходене по мъките.

[ivan_lawyer]

Одобрявам - изпълнителните дела се затлачиха отново.
Масово ЧСИ (и ДСИ) се превърнаха на чиновници.

Примерно - имат лист за 7 000 лева - не му се ходи на полева работа - нещо, което ме изумява.
Виж-ако е Банка длъжника, ако е някой на заплата длъжника, ако е нещо лесно-събираемо - веднага.

Така, че хонорарите са ни оправдани. Има една клика във ВКС, която е гадна, злобна и има неприязън към нас, адвокатите. Това е - 1-во - неетично, 2-ро - неколегиално (делили сме едни стаи в Студентски град, търкали сме едни и същи банки, едни и същи лекции, накрая се правят на Велики масони и зидари, и то жените и мъжете - това не мога разбера, примерно мъжете - имат териториална претенция спрямо друг, жените би трябвало да са по-лъчезарно настроени).

Ние как си мълчим за корупцията - много добре се знае - кой, кога и колко.

[kalahan2008]

Моето мнение е - че адвокатите сме алчни.

Най ми е любимо, когато някой говори от мое име, без да ме е питал.
Това, че някой адвокат е алчен, не значи, че има право да обобщава за всички свои колеги.
Така създава лошо име за цялата гилдия. И влияе на отношението към своите колеги, без да го касае това.
Така че - който иска да си прави обобщенията за адвокатите - нека да говори в 1 л., ед.ч.

То тоз дето ще плаща - си плаща още преди да извадя изп.лист.

Истината е, че в закона няма норма, която да изисква ответникът по осъдителен иск или пък страна по установителен или конститутивен иск да посочва банковата си сметка. Затова по такива искове и когато е отхвърлен осъдителен иск, загубилата делото страна не знае банковата сметка на този, който е спечелил делото.
Монополисти като ЧЕЗ и Топлофикация чакат да им запорираш сметката, за да си прибереш парите. А това включва и допълнителен адвокатски хонорар в изпълнителното дело. Не че не могат да пращат парите с пощенски запис - могат, но когато става дума за такива големи дружества, никой не си прави труда.
Отделно стои въпросът как се прилага чл. 96 ЗЗД - как се открива сметка на името на кредитора - мисията невъзможна.

Примерно - имат лист за 7 000 лева - не му се ходи на полева работа - нещо, което ме изумява.

Какво значи "полева работа"? Да ходи на опис на движими вещи в жилището на длъжника? Пълна загуба на време поради 2 причини:
1. Почти всички вещи са несеквестируеми. Тези, които са секвестируеми /телевизори, компютри и др./ са лесно преместваеми. Тъй като длъжникът бива предварително известен за бъдещия опис, за него е най-лесно да пренесе у съседите секвестируемото движимо имущество и да чака спокойно ЧСИ/ДСИ да дойде да описва "един хладилник...един двукрилен гардероб..." и т.н.
De lege ferenda - трябва да се промени ГПК така, че да позволява "изненадващи" описи на движими вещи, без предварително уведомяване /чрез ПДИ или призовка за принудително изпълнение/.
2. Напълно неадекватна уредба на публичната продан на движими вещи. Правил съм го - не става. Никой не идва да купува second-hand вещи, а и да дойде, събраните суми са толкова малко, че не си струва упражнението. Продан на тротоара пред жилището - абсурд. Само циркове и нищо повече.
De lege ferenda - да се усъвършенства уредбата за продан в магазин. Имаше един ЧСИ от Добрич, който си отвори магазин, но хората ревнаха, че не бил търговец /законът наистина не дава право на ЧСИ да е търговец/ - и затвори дюкянчето до чаршията.

Да не говорим за допълнителни усложнения, като например - описи на домашни животни - трябва разрешение от ДВСК. Трябва логистика - да се даде горкото животинче на кланица и да се продаде на пържоли, за да може Н.В. Банката да събере някой и друг лев /главно за лихви/.

Хайде сега, кажете ми каква е тази "полева дейност", че нещо не разбрах. То да се приказват празни приказки и да се вземат хонорари лесно, и баба знае така, но да се действа е друго.