което тълкува ТР2/2013.От обясненията по-горе в текстаОт основно значение за преценката дали предприетите изпълнителни действия в рамките на изпълнителния способ въобще са прекъсвали погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД е задължителното условие за тяхната валидност. Ако изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то това условие няма да е изпълнено и нито едно от предприетите изпълнителни действия по прекратеното изпълнително производство няма да е валидно. Причината за това е обезсилването им по право с обратна сила, т.е. предприетите изпълнителни действия няма да се произвели процесуални и материални последици относно погасителната давност между взискателя и длъжника.
излиза,че всички действия се обезсилват,включително и тези които са предприети преди изтичането на 2 год. срок по чл.433,а.1,т.8.Същите разсъждения срещам и в други статии.В ТР2/2013 се казва...ако е налице прекратяване в хипотезата на перемпция, тогава няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Ако приемем горните тълкувания за верни,то прекратяването на всяко основание(не само по т.8 ), ще води до обезсилване на всички предишни ИД-я и давността по време на ИП изобщо няма да е била прекъсвана Аз ли не разбирам или авторът не е обяснил добре?Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право
В съд. практика не намирам подкрепа на такива твърдения.Съдиите обикновено приемат,че давността е прекъсната с последното ИД-е преди ИП да е перемирано по право.Обаче не съм видял решение на ВКС.