Люлякът ми замириса...

[Ваня Александрова]

(: с усмивка :)

Елите слънцето огря
с усмивката си кротка.
И Ежко в старата гора
излезе на разходка.
Тревичка тук, иглика там,
в това приятно време
не иска Ежко да е сам,
другарче ще си вземе.
Две катерички, скок-подскок,
съгледа той на клон висок.
"Елате на разходка, мили!
Чудесно слънце свети.
Защо в клонака сте се скрили?"
"Днес, Ежко, сме заети!
Виж как работи се юнашки -
хралупата метем с опашки!"
"Метете!", Ежко-Бежко рече.
"Ще ида да повикам Мечо!"
Но Мечо спал бе зяла зима
и Ежко го завари
да тупа с дрянов клон килима
и козяците стари.
Дори и Зайо дългоух
поседнал бе до трънка
да кърпи своя сив кожух
с една иглица тънка.
По клонките цвъртяха птички.
За Ежкова беда,
те бяха весели, но всички
строяха си гнезда.

Погледа Ежко натъжен,
постла си меки листи,
па седна в пролетния ден
бодлите да си чисти.

ДОРА ГАБЕ

(Дано не бъркам автора! Моля за извинение, ако е така!)

[11111]

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете

[:)))]

Цитирам по памет, но авторът категорично е Владимир Башев

Вятър сиви къдели развлича.
Вятър нишки дъждовни плете,
А над мене в капчуците плаче:
"Не дойде! Не дойде! Не дойде!"

Не се сърдя, любимо момиче.
Аз разбирам - дъждът те е спрял.
Тоз от двамата, който обича,
Е дошел.

[Алекс]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неканен гостенин!
Не ме оставяй ти отвън, на пътя,
вратите не залоствай!

Ще вляза тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя!
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида!

Н.Вапцаров

[sake6080]

Как то летом на рассвете
Заглянул в соседний сад -
Там смуглянка-молдаванка
Собирает виноград.
Я краснею, я бледнею,
Захотелось вдруг сказать:
"Станем над рекою
Зорьки летние встречать".

Припев:
Раскудрявый клён зелёный лист резной
Я влюблённый и смущённый пред тобой
Клён зелёный, да клён кудрявый
Да раскудрявый, резной.

А смуглянка-молдаванка
Отвечала парню в лад:
"Партизанский молдаванский
Собираем мы отряд.
Нынче рано партизаны
Дом покинули родной.
Ждёт тебя дорога
В партизанский лес густой."

Припев.

И смуглянка-молдаванка
По тропинке в лес ушла.
В том обиду я увидел,
Что с собой не позвала.
О смуглянке-молдаванке
Часто думал по ночам
Вдруг свою смуглянку
Я в отряде повстречал.

Припев.

[Deftones]

Като ти е замирисал люляка - ходи се измий в банята, защото няма да е приятно да се спи с теб тогава.

[biker 17]

Не съм поет - това е ясно,
но пробвах нещичко да съчиня
и ако нямаш нищо против -
на теб бих искал да го посветя.

Развълнуван или притеснен,
към теб посягам и немея,
докосвам те в един момент
и радостно благоговея.

Сред цветя и пойни птички,
чезна в звънкия ти смях,
и бих искал, ако може
да сме свободни като тях.

biker 17

[margcha]

SYPER ste :-)

НЕПАТЕТИЧНА ИЗПОВЕД

Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
когато ме залееш
със златните вълни на косите си -
изслушай ме.

Отдавна не бяха ме наричали
най-добрият човек на света
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало
е миналото на един романтичен юноша,
танцувал върху маси и покриви -
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга.

Често падах,
губех равновесие
от прекалена искреност.

Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции
и в хотели сънувах
своите сънища.
Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам,
защото се плаша от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца
и от хората с неподвижни хоризонти…

Пусти пътища ли извървях,
малко ли събрах,
или пък много разпилях -
но сега не притежавам нищо друго
освен себе си,
освен тихото желание
да се раздам до последния атом.

Ако това ти е достатъчно -
залей ме
със златните вълни на косите си.

tova e samo Stefan Canev

[vot]

Из полицейски протокол за разпит:
"Отначало обвиняемият упорито мълчеше. После изведнъж започна да отрича предишните си показания."