как можем да развалим дарение направено от мен??

[REVOLUTION]

Ако има връзка с другата тема както е посочил колегата и сте убеден , че детето не е биологично ваше , то тогава това пътя на защита.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 209
гр. София, 19.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
Г. Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1930 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. чл. 290 – 293 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 2298/ 12.12.2013 г. по гр. д. № 3166/ 2013 г, с което Софийски апелативен съд е отменил решение № 4143/05.06.2013 г. по гр. д. № 4165/ 2012 г. на Софийски градски съд и е отхвърлил исковете на Д. В. П. срещу А. Х. Ф. и Е. В. Ф. с правна квалификация чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договора по н. а. № 33/ 21.08.2008 г, с който Д. П. е учредил на А. Ф. безвъзмездно право на ползване на апартамент, описан в нотариалния акт и е дарил на Е. Ф. собствеността върху същия апартамент. Обжалването е допуснато по следните въпроси:
1. Събраните доказателства, че към сключването на договора за дарение е изтекъл преклузивният срок за оспорване на презумпцията за бащинство и не е бил предявен искът по чл. 33, ал. 2 СК от 1985 г. (чл. 62, ал. 2 СК от 2009 г), достатъчни ли са, за да изключат правото на унищожаване на този договор, когато то е обосновано с твърденията, че измаменият е въведен в заблуждението, че надарява дете, на което е биологичният баща, и майката на детето?
2. При установяване на фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД относими ли са личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора чрез умишленото му въвеждане в заблуждение?
К. Д. В. П. обжалва решението с оплакванията за съществено процесуално нарушение (въззивният съд не е обсъдил всички относими доказателства, – чл. 12 ГПК) и за неправилно приложение на материалния закон (чл. 29 ЗЗД). Претендира разноски.
Ответниците по касация А. Ф. и Е. Ф. възразяват, че жалбата е неоснователна. Претендират репарация на разноските пред настоящата инстанция.
По първия въпрос касационната инстанция намира, че доказателствата за това, че към сключването на договора за дарение е изтекъл преклузивният срок за оспорване на презумпцията за бащинство и не е бил предявен искът по чл. 33, ал. 2 СК от 1985 г. (чл. 62, ал. 2 СК от 2009 г), са недостатъчни да изключат правото на унищожаване на този договор, когато то е обосновано с твърденията, че измаменият е бил въведен в заблуждение,че надарява дете, на което е биологичният баща, и майката на детето.
Правната уредба на произхода е система за установяване и оспорване на биологичната връзка между родител и дете. Произходът се подчинява на принципа на истинност. Той е проявява на стремежа на законодателя да се установи обективната истина относно биологичната връзка на произход между родителя и детето. Произходът се подчинява и на принципа за стабилност. Обяснението му е в това, че произходът на физическото лице е юридически факт, които е от значение за цели групи правоотношения от всички клонове на обективното право. Ето защо, при конкуренция на двата принципа законодателят допуска отклонение в истинността и дава приоритет на стабилността. Това обяснява кратките срокове и ограничения брой лица, легитимирани да оспорват произхода на физическото лице.
Произходът от бащата се определя от зачеването. Зачеването е факт, който се доказва трудно. За това законодателят и в СК от 1985 г. и в СК от 2009 г. предвижда три способа за установяване на произхода на физическото лице от бащата: 1) предположение (презумпция) за бащинство; 2) иск за установяване на бащинство и 3) припознаване. Прилагането на съответния способ установява произхода от бащата като факт с правно значение. Никой от трите способа обаче не установява в необходимата степен факта на действителната биологична връзка между детето и мъжа, от когото е заченато.
Следователно изтичането на преклузивния срок на чл. 33, ал. 1 и 2 СК от 1985 г. (чл. 62, ал. 1 и 2 СК от 2009 г), през който законът допуска да бъде оспорено предположението за бащинство, стабилизира произхода на физическото лице от бащата като факт с правно значение (юридически факт). Пропускането на този срок обаче- е без значение за биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то в действителност е заченато. Следователно умишлено създадената от майката погрешна представа за биологична връзка между детето и мъжа, от когото то в действителност е заченато, е годна да покрие фактическия състава на измамата по чл. 29 ЗЗД. За този извод е без значение дали произходът от бащата на физическото лице-страна по договора е установен чрез някой от законовите способи. Няма значение и това дали произходът е стабилизиран.
По втория въпрос касационната инстанция намира, че за фактическия състав на чл. 29 ЗЗД имат значение (относими са) доказателствата за личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Измамата, включително и по гражданското право, се установява само по съдебен ред - чрез иск или възражение (арг. от чл. 32 ЗЗД). Личността на страната по договора, която твърди измамата, е обстоятелство, годно да обоснове или да изключи възможността точно тя да бъде въведена в заблуждение. Въвеждането в заблуждение е факт, който поражда правото на унищожаване на договора. Това означава, че доказателствата за качествата, опитността и знанията на лицето, което се позовава на измамата, провеждат насрещното доказване по осуетяване на осъществяването на правопораждащия факт. За успешното провеждане на насрещно доказване относими са доказателствата за качествата, опитността и знанията, които личността проявява в сходни житейски ситуации, близки до тази, в която е сформирана погрешната представа.
Касационната инстанция, като разгледа жалбата и провери въззивното решение, съгласно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна по следните съображения:
За да отхвърли исковете с правна квалификация чл. 29 ЗЗД за унищожаване на двата договора по н. а. № 33/ 21.03.2008 г, с които ищецът (сега касатор) е дарил съответно на първата ответница правото на ползване, а на втората правото на собственост върху процесния апартамент, въззивният съд е изключил възможността касаторът да е въведен в заблуждение, опорочило неговата воля, а именно да е имал погрешната представа, че надарява дете, на което е биологичният баща и майката на това дете. В. съд е базирал правния извод на факти, отнесени в две групи. Приел е, че всяка една е достатъчна, за да изключи въвеждането в заблуждение като факт, пораждащ правото на унищожаване. В първата група е поставил богатия житейски и социален опит на касатора и това, че при успешната си търговска дейност той е подпомаган от екип от адвокати. Във втората група е поставил установения произход на втората ответница от бащата и това, че към датата на сключване на договора той е стабилизиран, защото е изтекъл преклузивният срок за оспорване на презумпцията за бащинство и искът по чл. 33, ал. 2 СК от 1985 г. не е предявен (отм). К. предпоставките за пораждането на правото по чл. 29 ЗЗД като кумулативни, въззивният съд е счел за ненужно да обсъжда останалите събрани доказателства.
Касационната инстанция намира за неправилен предприетия подход за решаването на спора. С оглед дадените по-горе отговори, принципното установяване на качествата на личността или установяването на качества, опитност и знания, които страната е проявила в житейски ситуации, коренно различни спрямо тази, в която е сформирана погрешната представа, са недостатъчни, за да изключат възникването на правото на унищожаване на договора. В. съд е извел богатия житейски и социален опит на касатора от проявените от него качества като успешен търговец. Те са без значение за това, какви качества касаторът проявява в личния си живот и особено при вземане на решения, в основата на които стои силна емоция. Изводът за силна емоция стои като опитно правило чрез въведените конкретни твърдения за създадената у касатора от първата ответница погрешна представа – чрез дарението да обезпечава материално детето, на което е биологичният баща, и неговата майка - жената, която е била напусната от своя съпруг (вече бивш) в напреднала бременност и която е родила детето, без да търси от касатора помощ и подкрепа до случайна тяхна среща повече от половин година след раждането, жената, на която касаторът започва да плаща по 5 000 лв. месечна издръжка и с която заживяват на съпружески начала заедно с детето половин година преди договора за дарение и с която впоследствие се разделят поради съмнения за изневери и влошени отношения непосредствено след сключената сделка. В. съд е бил длъжен да отчете възможността касаторът да бъде измамен при сключването на договора за дарение, с оглед конкретните обстоятелства на сформиране на погрешната представа.. Не съществува опитно правило, съгласно което опитният търговец, за когото е изключено да бъде измамен в стопанската дейност, да не може да бъде измамен в личния живот и особено при вземане на решения, зад които стои силната емоция, а не икономически интерес. В аспекта на изложеното пропускането на срока по чл. 33, ал. 2 СК и настъпилото стабилизиране на произхода на втората ответница от бившият съпруг на първата ответница, са обстоятелства, които не са в състояние да изключат, а дори допълнително обосновават извода, че договорът за дарение е сключен при основанието на чл. 29 ЗЗД. Мотивът на касаторът е бил да обезпечи материално детето, което е считал за свое и неговата майка, точно поради стабилизирания произход на това дете. Именно установеният и стабилизиран произход от бащата осуетява възможността законът да е източник на имуществени права и задължения с длъжник касатора, включително възможността за наследствено правоприемство. Следователно въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички относими доказателства, които са от значение за фактическия състав на съдебно упражненото потестативно право. Обжалваното решение е постановено при съществено процесуално нарушение на чл. 12 ГПК, което е причина въззивният съд неправилно да изключи предпоставките, пораждащи правото по чл. 29 ЗЗД.
След отмяна на обжалваното решение, касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество (чл. 293, ал. 3 ГПК). Това е така, защото предходните инстанции са уважили всички доказателствени искания на страните и са събрали всички посочени доказателства, включително тези пред въззивната. В. съд е третирал новите като допустими, като последица от липсата на доклад, който първата инстанция е била длъжна да направи, но не е извършила..
Договорът по н. а. № 33/ 21.03.2008 г. свидетелства за сключените два договора, които инкорпорира. К. е надарил първата ответница с право на ползване, а втората – с право на собственост върху описания в нотариалния акт апартамент. Неговата материална доказателствена сила като официален удостоверителен документ извежда осъществяването на първия юридически факт за възникването на правото на унищожаване по чл. 29 ЗЗД – двете сделки са сключени. Установява и участието на първата ответница в нотариалното производство в лично качество и в качеството на законен представител на втората ответница. Това означава, че при установяване на останалите факти, които пораждат потестативното право, съдът е длъжен да приеме, че измамата по договора за учредяване на право на ползване изхожда от страната по него (първата ответница) и че втората ответница, която е надарената с правото на собственост, е знаела за измамата.
Касационната инстанция намира, че не касаторът е биологичният баща на надарената втора ответница и първата ответница не е майката на негово дете. Към тази дата произходът на втората ответница от бащата е стабилизиран, но това е последица от приложеното и необорено по законния ред предположение, че бившият съпруг на първата ответница е бащата на детето. Установяването на произхода като юридически факт е резултат от презумпция на закона (чл. 32, ал. 1 СК от 1985 г). Зачеването е презумирано, а не установено. Стабилизирането на този произход като последица от погасената възможност за оспорване по предвидения от закона ред също не рефлектира върху действителното положение. Предметът на делото допуска доказването на този факт, но за него липсват събрани доказателства. Следователно съдът е длъжен да приеме, че ако касаторът при сключването на двата договора е считал, че надарява дете, на което е биологичен баща и майката на това дете, то той е въведен в заблуждение.
Касационната инстанция намира, че у него е била създадена такава погрешна представа и тя е предизвикана от първата ответница. Това се установява от събраните гласни доказателства. Б., която е нейна сестра, свидетелства, че в периода на съжителство между страните и преди дарението първата ответница поддържа пред всички, че касаторът е биологичният баща на детето. Такова впечатление първата ответница създава и когато придружава касатора в адвокатската кантора, която подпомага неговата търговската дейност (така свидетелите П. и В.). При тези посещения първата ответница е отправяла многократно искания към касатора да прехвърли на нея и на детето имот, за да ги обезпечи материално. К., първата ответница и нейното дете са заживели като семейство от септември 2007 г, след като тя е подала искова молба за развод с В. Ф., лицето което произходът на втората ответница сочи като неин баща. К. всеки месец превежда на първата ответница по 5 000 лв. за парична издръжка на детето. Води детето на лекарски прегледи и обяснява на познати, че детето е негово. И тримата свидетели са убедени, че към сключването на договора касаторът е считал втората ответница за свое дете, а първата ответница за майката на това дете. Техните показания са във взаимна връзка и логична последователност и тяхната достоверност не се опровергава от тези на Б. – свидетелят, доведен от ответниците. Това, че свидетелят не е чувал касаторът да твърди, че е баща на детето, не свидетелства какво убеждение е имал към сключването на договора. За релевантния факт са без значение и показанията на този свидетел, че след прекратяване на връзката между страните (през май 2008 г) той многократно е заявявал, че ще си върне даденото обратно.
Както вече бе обяснено с отговора на въпросите, пропуснатата възможност за оспорване на произхода на втората ответница по надлежния ред, не изключва възможността за поддържане на заблудата в касатора. Не я изключват и гласните доказателства, че касаторът е успешен в търговската си дейност и в нея е подпомаган от екип от адвокати. Възможно е опитният и успешен търговец да бъде измамен в личните отношения и при вземането на решения, зад които стои силна емоция. Сферите са различни. Това прави възможно една и съща личност да прояви различни, включително взаимоизключващи се качества.
Допълнителен аргумент за това, че касаторът е бил въведен в заблуждение, следва от самите договори, инкорпорирани в н. а. № 33/ 21.03.2008 г. Дарението е едностранен безвъзмезден договор (чл. 225 ЗЗД), а това означава, че касаторът се е разпоредил със своя апартамент в полза на двете ответници без насрещна престация. Дареното имущество е на значителна стойност - четиристаен апартамент на близо 200 кв. м, в южен квартал на [населено място], ново строителство. Обичайно подобни разпоредителни сделки се извършват в полза на лица, които са особено близки на дарителя. Мотивът за дарение в полза на първата ответница може да намери житейско обяснение в това, че към 21.03.2008 г. тя е 25-годишна, с 13 години по-млада от касатора и в сексуални отношения с него. Мотивът за дарение в полза на втората ответница трудно може да намери обяснение. Надарената с право на собственост е именно тя. На първата е учредено право на ползване.
Касационната инстанция намира, че сключването на двата договора, инкорпорирани в един нотариален акт, е в пряка причинна връзка с погрешната представа. Това установяват и четиримата свидетели, включително доведеният от ответниците. Б. също дава показания, че пред него касаторът е споделял мотива си за дарението – да обезпечи материално двете ответници. Изложеното осъществява и последния факт от състава на чл. 29 ЗЗД. Това означава, че касационната инстанция дължи произнасяне по възраженията за погасителна давност на правото на унищожаване на двата договора, което ответниците правят в писмения отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД правото на унищожаване на договора поради измама се погасява с тригодишна давност и тя започва да тече от деня, в който измамата е открита. П. свидетелства за това, че касаторът узнава, че не е биологичният баща на втората ответница при проведен в негово присъствие в края на м. април телефонен разговор. Исковете са предявени на 15.03.2012 г. - преди да изтече срокът на погасителната давност. Останалият доказателствен материал не опровергава показанията. Напротив, приет е запис на заповед за сумата 93 000 евро, който първата ответница е издала в полза на дружество, на което касаторът е управител. Записът на заповед е с падеж 28.04.2006 г. Следователно срокът на погасителната давност на менителничното задължение е изтекъл на 28.04.2009 г. (чл. 531, ал. 1 ТЗ). Страните не спорят, че в неговите граници касаторът, като органен представител на дружеството-поемател, не е предприел действия по упражняване на правата по менителничния ефект срещу първата ответница-длъжник за сумата 93 000 евро. Обстоятелствата, че ценната книга е в негово държане (записът на заповед е представен от него) и върху него липсват отбелязвания за частични плащания, са допълнителен аргумент за тезата, че към дарението и до изтичане на срока на погасителната давност по менителничният ефект, касаторът е считал първата ответница за майката на своето дете. Следователно правото на унищожаване на двата договора не е погасено по давност.
Касационната инстанция следва да отмени неправилното въззивно решение и да уважи основателните исковете с правна квалификация чл. 29 ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се поставят всички разноски, които касаторът е направил по делото. Отговорността за разноските е гражданска деликтна. Ответниците следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2298/ 12.12.2013 г. по гр. д. № 3166/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
УНИЩОЖАВА на основание чл. 29 ЗЗД договора по н. а. № 33/ 21.03.2008 г, с който Д. В. П. ЕГН [ЕГН] дарява на А. Х. Ф. ЕГН [ЕГН] правото на ползване, а на Е. В. Ф. ЕГН [ЕГН] правото на собственост върху апартамент № В 806, находящ се в жилищната сграда в [населено място], [улица], етаж 8, вход В, състоящ се от дневна, кухненски бокс, три спални, балкон, мокро помещение, баня с тоалетна и антре, при съседи стълбище и асансьор, калкан с вх. Б, от два страни – двор, ап. № 5, застроен върху 173. 47 кв. м, ведно с 26. 46 ид. части от общите части на сградата и 0. 6547% ид. части, равняващи се на 29. 50 кв. м. от УПИ, върху който е построена сградата, находящ се в [населено място],[жк], [улица]с площ от 4 505 кв. м, съставляващ парцели ІV-1492, 1493от квартал 3 по плана на [населено място], м. „М. ливади – Запад”, при съседи, описани в нотариалния акт.
ОСЪЖДА А. Х. Ф. и Е. В. Ф. да заплатят на Д. В. П. солидарно сумата 8 335 лв. – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Трябвало е да си направите обратно писмо , но не сте го сторили.Изобщо сами сте се уплели в калчищата, от които е мноооого трудно да се излезле.

[machinespirit]

Дай да видим един такъв форум! Ама не от типа "Опел клуб" или "БГ-мама", където се разменят мнения от сорта "...моята ръжда е по-благородна от твоята" или "... аз го купих от еди къде си, ама пък там е ...".
Дай де (ако може да е на руски, френски, английски или италиански, че немския нещо го недолюбвам).

.... това единствено щото явно имаш опит в американски и немски форуми

Защо не поиска за пример български форуми, бе, приятел ?
Имам опит в български. Ти имаш ли ?

Един път съм влизал немски, каквото попитах ми отговориха? Не беше на Opel беше на VW. Никой не ме изкара бозайник, дето отдавана нещо трябвало да му се каже. Може би, защото ги недолюбваш немците, са ти правили напук, знам ли.
В американски съм влизал основно в музикални и във форума на "Steam" . Извинявай, че ще разочаровам ама точно там, където има всякаква паплач, когато ги помолиш ти помагат повече, отколкото в повечето от форумите, които са пълни само с твои сънародници.
Стигат ли ти примерите ?

Като имаш повече знания от някой друг, това те качва на златен трон и имаш право да гледаш от високо, така ли ?
Да не би в училище "Доктор Хаус" да са го превърнали в предмет от програмата за обучение ?

Удобно ли е, като сме тръгнали да се разпитваме, да те попитам и аз нещо ? Специално в тази тема, която е с точно определен предмет на дискутиране, какво влезе да напишеш ?
...и това , защото имаш много опит навсякъде.

И за последно по кръчмарската тематика, извинете много, че се държа като форумен морализатор. Интересно, специално тези, към които е ясно, че се обръщам в момента, по тази логика как се държат ?

А сега по темата:
Публикуваното решение би могло да бъде доста полезно. Не забравейте, че правото да искате разваляне на правна сделка се погасява сле определен срок, който започва да тече от узнаването на обстоятелството, което ви дава основание да искате разваляне.

Казусът Ви е интересен, но наистина сте направил прекалено много грешки. За вбъдеще обезпечавайте интелектуално всяко подобно начинание. Работата на юристите е да ви помогнат с необходимите процедури и да ви дадат разяснения по даден въпрос. Да се обвържете с правни сделки или спор, обаче, е преди всичко, Ваше начинание. Вие сте длъжен да се информирате възможно най-подробно преди да започнете каквито и да е действия. Да реагирате на сляпо, обикновено води до подобно задълбочаване на проблемите.

Моят съвет е , Ако изпитвате някакви бащински чувства към това дете, по-скоро се опитайте да започнете производство за родителски права. Честно казано, според мен, онзи, който е в най-голяма опасност в случая май е това дете.

[doc03]

Един път съм влизал немски, каквото попитах ми отговориха? Не беше на Opel беше на VW.

Влизал си във форум, организиран от питащи, които по емпиричен път са придобили някакви знания. Защото никой механик, няма да ти диктува "Прави 1, прави 2 ...", че да си смениш сам ремъка на ангренажа, колкото и да е елементарно.
Не сравнявай несравними неща!

[jasta13]

Извинете ме Машинендух. Ще поясня форумен морализатор, с манталитет на съдия в Другарски съд.

Интересно ми е в немски, английски и т.н. форум какво ли ще настане ако се появи някой и потърси помощ по следния начин- "Тропа ми колата. Какво ли може да е?" Сигурно ще се намерят доброжелатели, които да започнат да задават пояснителни въпроси- "каква е колата", "къде тропа" и да получат отговор от сорта на "синя", "отзад". След това питащия да изчака да се разгори полемика и да заяви "някакви интерпретации чета тук, на този модел, от цилиндровия блок се носи стържещ звук, преди известно време монтьор- мошеник ми смени накладките на спирачките и не ми каза, че следващия модел се продава на промоция, само за да ми вземе парите". Всъщност дали има такива питащи по разните му чуждестранни форуми или те са си нашенски патент, както и отговарящите?

[razvalianedarenie]

Много Ви благодаря Revolution, показахте на всички че не съществуват неразрешими казуси, всичко зависи от адвоката и също от хуманното разбиране от страна на съдиите, не всичко са само членове, алинеи и точки, но и малко човечност трябва от тяхна страна.


А вие, джаста праста, от километри е видно че не сте Никакъв юрист, истинските юристи и въобще юристите, НЕ ОБИЖДАТ и НЕ СЕ ЗАЯЖДАТ с хората, не ги третират като животни!

И не се подиграват с мъката и нещастието на клиентите(активни или потенциални).

[machinespirit]

Направо ми стана смешно. Защо пишете и двамата в темата изобщо? За да се дъвчем на тема как се случват нещата ли?

doc03, ти честно ли си мислиш, че във форумите за автомобили няма механици ? И наистина ли смяташ, че това, че имаш кетап за нещо означава, че няма как да придобиваш страшно много нови познания, свързани с него, по емпиричен път или чрез контактуване ?
Друг е въпросът ако механник ти обясни как да си свалиш ремъка, ще тръгнеш ли да го правиш ? Защото моят механик, ми го е обяснявал. Нямам намерение да ми карат колата с автовоз до сервиза. По принцип като ти обяснят нещо как става или как се прави, не винаги ти дават хляба си в ръцете. Практиката и теорията са неща, които се усвояват с години, а не с 10 страници във форум.
Ако прекалено много си ценим труда, то е по-хубаво въобще да не взимаме отношение.
Срявнявам несравними неща. И вярвам, че като посъветвам един човек как да си реши проблема няма да ми покаже среден пръст и да ми каже "Мерси балък", нито ще стана по-беден.

jasta13, ти не беше юрист, нали ? В кантората, в която работих 60 % от хората влизаха изразявайки проблемите си по начин, от който дори не си сигурен какво се е случило. Често срещани изказвания бяха:"Племеника ми се опитва да ми вземе имота, искам да го осъдим!" , "Не ми дават да излизам извън граница, какво мога да направя ? " , "Уволниха ме ", "Защо да ти нося оригинала, нали ти казах какво пише", "Ако имате дете, дето сте разбрали ,че не е ваше как можете да спрете издръжката?" .

От ей този казус с решението на ВКС, който колегата над мен е постнал спечелих повече, отколкото ако ми бяха дали 20 лева. Защото научих нещо, което ще ми помогне.

Вчера съм отговарял на e-mail запитване от 16 въпроса. Мислиш, че някой ще ти даде всичко нужно и че има фанфари като им помогнеш ли ? Не пич, дори не ти отговарят в 2/3 от случаите. Работиш за останалата 1/3, за името си и за да си лягаш спокоен.

Айде да спрем до тук. Знам,че доникъде няма да стигнем, особено какъвто съм форумен морализатор, с манталитет на съдия в Другарски съд Само ще осерем темата, ако вземем да се обясняваме кой какъв е.

[bird_of_paradise]

Хубаво е да се прочетат и предходните две решения по делото, по което ВКС се е произнесъл. Тогава ще се установи, че фактите изобщо не са идентични, респективно не "лягат" на фактологията изложена тук и според мен не е панацея за този казус.

Детето е с установен произход от друг баща, който не е оборен, а ответникът е въведен в заблуждение, че е биологичен баща, поради което е извършил дарението. Самата ответница е признала ( признала неизгоден факт), че дарената не е дъщеря на дарителят- ищец.
Материалноправният въпрос, по който е допусната касацията е:

неоспорването на произхода на детето по реда на чл. 33 СК(отм.) чрез съответния иск за оспорване на бащинство и въобще неизвършването на правни действия от трети лица/в конкретния случай презюмирания баща или първата ответница/ съставлява ли пречка ищецът да е бил въведен в заблуждение и измамата по чл. 29 ЗЗД съдържа ли като елемент от фактическия състав извършването на действия от страна на трети лица/предявяване на иск за произход/ и следва ли да се приеме, че измама не е налице при неизвършването им;

В конкретния случай фактите са маааалко, но достатъчно съществено, по-различни

Виждаме че масово е имало недоразумение при интерпретирането на казуса, затове трябва да уточним фактите:
1. аз съм дарителя, който е дарил имотите на детето, на което официално съм бащата
2. детето е приело дарението на имотите от мен, бащата, чрез неговия Законен представител
3. този Законен представител ..бях пак аз

Да се приеме, че е възможно приложението на разрешението дадено в цитираното по-горе решение, при деца, чийто произход е установен от брак, след изтичане преклузивните за това срокове сериозно ще повлече конфликт с трайно установената практика на ВКС по въпроса с установяване на произхода и сроковете за това, защото на практика ще се дерогират императивни норми на СК ( идеята е, че за да е успешен един такъв иск ще трябва да се прави ДНК анализ, за да се установи истината за заблудата- разпечатки от фейса не са доказателство за истинноста на изявлението). И идва следващото ми "умозаключение"- при развод между страните по този казус единия родител ще плаща издръжка, а по друго дело ще бъде установено, че същия не е биологичния баща на детето, за което СК и СР му вменяват разни задължения.... което е правен абсурд.

п.п. Не ми се рови в сайта на ВКС, но се питам съдията докладчик Геника Михайлова ли е? Защото, ако съм права, няма какво да се учудвам на заключението "няма значение и дали произходът е стабилизиран".

п.п.п. machinespirit, юрист съм, но другарския съд, който ми развяваш, си го прибери там, където слънце не огрява. Участието в този форум е на доброволен принцип и нямам задължение, влизайки тук, да давам мнение на поставените въпроси, за да ... "си лягаш спокоен".

[portokal]

Птиче, вярно е, че казусите не са идентични, обаче според мен решението е напълно приложимо като практика и тук. Ако се опитаме да извлечем принципа, който да използваме, той според мен би бил: действителната, ама баш действителната биологична, а не документално установената истина за произхода може в определени случаи (като например - предмет на измама, водеща до унищожаване на сделки) да има правно значение, нищо, че по принцип няма такова, т.е. нищо, че иначе сме задължени да приемем установения документално произход за верен.

При нашия човек би могло да се говори и за симулация, ако наистина целта е била да се избягнат кредитори, но първо, той твърди, че не става дума за конкретно задължение и не знаем дали волята им към онзи момент е била дарителят да си остане фактическият собственик, и второ, което им е посочил и Революцията - нямат обратно писмо. За питащия - така нареченото обратно писмо е писмено доказателство (документ, подписан от теб и от... хм... другата страна по сделката, в твоя случай според мен би следвало да е от майката като законен представител, а не пак от теб, щото нали...), каквото ще ти трябва в съда, ако се позоваваш на симулация, защото в тези случаи нямаш право да ползваш свидетелски показания. Симулативна сделка значи "фиктивна" сделка, при която привидно прехвърляш собственост, но страните - и двете! - се уговаряте истинският собственик да останеш ти, тоест прехвърлянето да е привидно.

Отношението ми към врътките на хитрите свраки за избягване на плащания към кредитори е силно негативно, но така или иначе темата се засегна.

П.П. Геника Михайлова изглежда да е докладчикът, да. В решението според мен има логика.

[bird_of_paradise]

С риск да си навлека гнева на цялото магистратско войнство тук, мисля, че когато се дава отговор по реда на 290 ГПК трябва да се мисли и за възможните последици. Да не се глобализира, ми е мисълта.
От друга страна, може и да са опитали да поправят някаква несправедливост в СК нов с нулев ефект.

За приложимостта: срокът за оспорване на произхода е преклузивен и изтекъл( ако вярвам на съседната тема), но едно такова дело ще повлече правния абсурд да се даде възможност в идентични ситуации на съмняващия се ( в общия случай, защото не е дефинирано, презумптивен баща ) да прави последваща проверка ( аз не знам по какъв друг начин би трябвало да се защитава ответник, в светлината разрешенията дадени в цитираното СР, освен да направи доказателствено искане за допускане на ДНК експертиза, `щото нали презумпция, ама СК може и да не го взимаме под внимание- съдебно не е установено, а имаме някакви съмнения от страната.... Е, то и в това дело няма да е съдебно установено с диспозитив, ама да разлаем кучетата, след като насреща си имаме само твърдения).
И, както вече написах, каква последица от това, че си пропуснал срока? ( без да се отклонявам дали вече ще го наричаме "преклузивен")- никаква, само ти трябва имот( ама ако може да е на крупна стойност, хубаво местоположение и ново строителство, че като чета и това е имало значение), който да дариш и след това да гледаш филма- хем в съдебно дело е установено, че не ми е кръв, но ми е наследник и ще ме наследява; хем не ми е кръв, ама ще му плащам издръжката треперейки дали в онзи отрязък от една година време ще прояви достатъчно морал, за да оспори само произхода си. Ами, ако не?

Всъщност, ти как би се произнесла при един иск за издръжка, или делба, ако ти представят едно СР по облигационен иск, в което правнрелевантните факти, установени по делото, ясно и недвусмислено казват, ответникът по иск за издръжка, или наследодател, не е биологичен родител на детето? Ще съобразиш закона, ако и страните да се позовават на задължителността на мотивите за тях, но според мен искът си е допустим, защото те не ангажират съда, а СК не държи сметка за биологичната връзка и дава приоритет на титула. Презумптивен, разбира се, нищо, че всички ще знаят тайнството на тайната.


Идета на решенията по 290 по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото е да отстранят съществуващо неправилно схващане при разрешаване на идентични правни въпроси, не да отварят кутията на Пандора.

п.п. подкрепих Ванко, защото според мен визираше чичо Павлов, но в светлината на новите "обстоятелства" от питащия намирам един такъв иск за неприложим.