nelinka123 написа:според колегите писали по гражданския казус, чл. 82 не би ли могъл дас е приложи като общ за им. вреди, поясняващ чл. 51 и отг. да бъде чл. 82 във вр. с чл. 51
И аз писах нещо подобно... тъй като 51 не казва какъв е обхвата на "всички вреди" а въвежда критерия за непосредственост, то според мен е логично да се прилага субсидиарно и 82 ...
Ето едно решение в тази насока:
Р Е Ш Е Н И Е
Номер: ………421……………. Година 2013г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 09.10. 2013 година
В публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ гр. д . № 179 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от С.С.Д. *** , ЕГН ********** против А.К.И. ***, ЕГН **********. С исковата молба са предявени два обективно съединени иска- иск за заплащане на сумата 120 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане 20.08. 2008г. до окончателното изплащане и иск за заплащане на сумата 10 000 , представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане 12.05. 2010г. до окончателното изплащане, както и сторените съдебно- деловодни разноски .
С влязло в сила определение №355/ 31. 05. 2013г. на окръжен съд Пазарджик е прекратено производството по делото по отношение на иска за заплащане на сумата от 10 000 лв. Производството е висящо по отношение на иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 120 000 лв.
Ищцата чрез процесуалния си представител ,адвокат Д.В. *** поддържа иска . Моли съда иска да се уважи . Излага съображения в представената писмена защита . Сочи доказателства в подкрепа на иска.
Ответникът , чрез процесуалния си представител,адвокат М.М. *** оспорва иска . Моли съда иска да се отхвърли ,като неоснователен. Подробни съображения излага в писмения отговор и в писмената защита по предмета на спора .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК счита , че предявения иск е основателен.
1.Правно основание на иска .
Правното основание на предявения иск следва да се определени от съдържание на исковата молба – обстоятелствата ,които са изложени в исковата молба и от направеното искане . От съдържанието на исковата молба съдът прави извода ,че е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение ,за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане. Правното основание на иска е нормата на чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 51 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД.
2. Фактически състав на правната норма .
При този вид искова защита в тежест на ищеца е да установи и докаже следните елементи от фактическия състав на правната норма :
- деяние / действие или бездействие/ ;
- противоправност на деянието / деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов нормативен акт ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да не се вреди другимо „ /.
- виновност на деянието/ под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост , под формата на „ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност.
- вреда /под формата на претърпяна загуба или пропусната полза /;
- причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда / вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането ( чл.. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързано с резултата ;
- при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното / чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже или ,че деянието му е случайно или , че е бил невменяем по време на извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана , крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му.
3. Фактическа страна на правния спор .
Установено е по делото ,че през 2008г. ответника е бил едноличен собственик и управител на търговското дружество „Хаос -2007“ ЕООД гр. Пазарджик . В това качество ответника е предприел изграждането на многофункционална жилищна сграда в гр. Пазарджик ,на ул.“Г.Бенковски“№ 95. Установено е по делото ,че ответника не е разполагал с първоначални средства ,за изграждането на сградата , поради което помолил ищцата да финансира бъдещия строеж със сумата 120 000 лв., необходими за изграждането на грубия строеж. Срещу тази сума ответника обещал на ищцата , че ще й прехвърли собствеността върху един апартамент и два магазина от бъдещата сграда . Междувременно ответника И. избрал изпълнител на строежа ,търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД гр. Пазарджик с едноличен собственик на капитала и упраивтел на дружеството , лицето Р.И.Д. . На 20. 08.2008г ищцата С.С.Д. предала сумата от 120 000 лв. на изпълнителя „Ромеда Билд „ ЕООД , чрез управителя на фирмата Р.И.Д. . Сумата била дадена в офиса на дружеството изпълнител , като при даването на парите, освен ищцата и собственика на търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД , Р. И. Д. , присъствал ответника А.И. и синът на ищцата, св. Г.Д.З. . Срещу дадената сума Р.Д. издал разписка на ищцата . Препис от разписката е представена ,като доказателство по делото.От съдържанието на разписката се установява ,че сумата от 120 000 лв. е дадена от ищцата на собственика, на търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД , Р. И. Д. за обезпечаване на груб строеж с възложител ,фирма „Хаос – 2007“ ЕООД , представлявана от А.И. – управител . Представен е по делото договор за строителство от 16. 09. 2008г. , сключен между търговското дружество „Хаос -2007“ ЕООД гр. Пазарджик с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството А.К.И. ,като „възложител „ и търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД гр. Пазарджик с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството , лицето Р.И.Д. , като „изпълнител „ . Предметът на договора е изграждането в груб строеж на процесната жилищна сграда в гр. Пазарджик ,на ул.“Г.Бенковски“№ 95.
Установява се поделото,че по време на строителството , през 2009г., ответника предложил на ищцата ,вместо обещаните един апартамент и два магазина да и продаде три магазина , № 1, № 4 и № 5 , като поискал допълнително сумата от 10 000 лв. Ищцата се съгласила , като през месец май на 2010г. превела сумата по банковата сметта на търговското дружество „Хаос – 2007“ ЕООД.
Установява се също така ,че ответника уговорил със синът на ищцата Г.Д.З. прехвърляне на имотите по нотариален ред , на 25. 06. 2010г., при нотариус Т. Д . На посочената дата ответника не се явил за изповядане на сделката . При направената след това справка в службата по вписванията гр. Пазарджик синът и снахата на ищцата установили ,че обещаните три магазина били продадени на 14. 06.2010г. от ищеца на търговското дружество „Еврогарант „ООД гр. Пазарджик ,представлявано от А.Д.В. . В подкрепа на този факт по делото е представен нот. акт за продажба на недвижими имоти № 187/ 14. 06. 2010г.
По делото е представен препис от влязла в сила присъда № 292/ 05. 12. 2011г.на районен съд Пазарджик по НОХД № 654/ 2011г. ,с която ответника А. К.И. е признат за виновен в това ,че през лятото на 2008г. с цел да набави за собствената си фирма „Хаос – 2007“ ЕООД имотна облага е въвел в заблуждение ищцата С.С.Д. *** и поддържал заблудата до средата на м. май 2010г. за това , че след като построи пет етажна жилищна сграда в гр. Пазарджик , ул. „Г.Бенковски „ № 95 ще прехвърли на ищцата собствеността на един апартамент и два магазина ,а в последствие на три магазина , без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността , с което е причинил на ищцата имотна вреда в размер на 120 000 лв. , престъпление по чл. 210 ал. 1 т.5 от НК във вр.с чл. 209 ал. 1 от НК.
Тази фактическа страна на спора съдът приема въз основа на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на св. Г.Д.З. , М.О.З. , Р.И.Д. и А. Д.В.. Обясненията на св. Г.З. и М.З. съдът преценява според нормата на чл. 172 от ГПК , като приема ,че показанията на свидетелите относно спорните по делото факти не противоречат на обясненията на другите разпитани по делото свидетели , както и на събраните в тази насока писмени доказателства .
4. Правни изводи .
Въз основа на установената фактическа страна на спора съдът прави извода ,че изцяло е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане .
1/ Налице е „деяние“ на ответника А.И. под формата на „действие „ – активна човешка дейност , която е довела до промяна във външния свет / в обективната действителност /. Деянието на ответника се състои в извършване на престъплението „измама „ / умишлено въвеждане на едно друго лице в заблуждение,за да набави за себе си дееца имотна облага / . Промяната се изразява в причинена имотна вреда на ищцата .
По отношение на въпроса „ извършено ли е деянието от ответника ? „ съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК , относно задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд .
2/Причинени имуществени вреди на ищцата . Имуществените вреди са под формата на „претърпяна загуба „ / чл. 82 от ЗЗД / , реално намаляване на имуществото на ищцата .
3/ Противоправност на деянието извършено от ответника . Противоправността се състои в нарушаване на конкретни правни норми ,а това са нормите на чл. 210 ал. 1т. 5 от НК във вр.с чл. 209 ал. 1 от НК, касаещи извършване на престъплението „ измама“ .
По отношение на въпроса „ за противоправността на деянието ? „ съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК , относно задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд .
4/ Виновност на деянието ,извършено от ответника . Вината е под формата на „пряк умисъл“ /деецът е съзнавал и искал настъпването вредните последици / .
По отношение на въпроса „ за вината ? „ съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК , относно задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд .
5/ Налице е причинна връзка между виновното и противоправно деяние на ответника и причинените вреди . Вредите не са случаен резултат на деянието , а негово обективно и закономерно следствие. Те са пряка и непосредствена последица на увреждането .
От доказателствата по делото съдът прави извода ,че презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД не е оборена от ответника в съдебното производство . Основното възражение на ответника за това , че няма вина за причинените вреди на ищцата се свърза със съдържанието на разписката от 20. 08. 2008г.
Ответникът, чрез процесуални си представител, твърди ,че не е получил сумата от 120 000 лв. Твърди, че тази сума не е дадена на него , а на собственика на фирма“Ромеда Билд „ .Твърди ,че не е подписвал документа за получаване на сумата и че не е страна по правоотношението ,предмет на разписката от 20. 08. 2008г. Всички тези възражения на ответника са неоснователни , тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства . Действително сумата от 120 000 лв. не е дадена на ответника А.И. и той не е подписал разписката от 20. 08. 2008г. Даването на сумата обаче и подписването на разписката не бива да се разглежда , като изолиран факт , който да не се свързва с другите факти и правоотношения ,установени по делото .
Първият факт е –за каква цел е дадена сумата от 120 000 лв. ? По делото е безспорно установено, че сумата е дадена от ищцата за финансиране на строеж с възложител фирма „Хаос- 2007“ ЕООД ,собственост на ответника А.И.. . Това е отразено и в разписката от 20. 08. 2008г.
Вторият факт е – какви правоотношения са установени по делото ? По делото е безспорно установено ,че ищцата С.С.Д. не се е намирала в никакви договорни отношения със собственика на фирма „Ромеда Билд „ . Формалното даване на парите на собственика на тази фирма не означава ,че договорните отношения са между ищцата и собственика на тази фирма . Напротив , ищцата се е намирала в преддоговорни отношения, макар да не са материализирани в нарочен писмен договор, именно с ответника А.И. , а не с лицето Р.Д. , като собственик на фирма „Ромеда Билд“ .Ответникът се е намирал в договорни отношения с фирма „Ромеда Билд „ , по силата на сключения договор за строителство от 16. 09. 2008г. С даването на парите ищцата е финансирала грубия строеж на сградата по договорка между нея и ответника А.И.,а не по договорка със собственика на фирма „Ромеда Билд „ . Никакви договорни отношения не е имало между ищцата и собственика на фирма „ Ромеда Билд „. Предаването на парите от ищцата на собственика на фирма „Ромеда Билд „ също е извършено по уговорка между ищцата и ответника А.И. . Формалният акт на предаването на парите от ищцата не материализира каквито и да било договорености със собственика на фирма „Ромеда Билд „ . По делото е безспорно установено , че парите са дадени от ищцата срещу обещанието на ответника да я възмезди с обекти от жилищната сграда.Договорните отношения са били между ищцата и ответника А.И. , като сумата от 120 00 лв. е дадена от ищцата по това договорно отношение ,а не по договорно отношение с изпълнителя на строежа. Ищцата не се е намирала в договорни отношения с изпълнителя на строежа.В такива отношения се е намирал ответника А.И..
В текста на чл. 12 от ЗЗД е посочено задължението при воденото на преговори/ преддоговорни отношения / и сключването на договори страните да действат добросъвестно . В противен случай те дължат обезщетение. От доказателствата по делото съдът прави извода ,че ответника е бил „недобросъвестен“ в отношенията с ищцата , тъй като поначало не е имал никакво намерение да спази уговорката , като обезщети ищцата с обекти от жилищната сграда .Недобросъвестният длъжник винаги отговаря за всички преки и непосредствени вреди,а не само в границите на „ предвидимите вреди „ / чл. 82 изречение второ от ЗЗД / . В тези граници отговаря и длъжника за вреди от непозволено увреждане / чл. 51 ал. 1 от ЗЗД/ .
Ще следва да се осъди ответника да заплати в полза на ищцата сумата 120 000 лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното изплащане / чл. 86 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/ . В конкретния казус деня на увреждането е 20. 08. 2008г., когато сумата от 120 000 лв. е предадена от ищцата на изпълнителя на строежа .
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответника да заплати в полза на ищцата сумата 180 лв. ,сторени съдебно – деловодни разноски .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.И. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на С.С.Д. *** , ЕГН ********** сумата 120 000 лв. / сто и двадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането 20. 08. 2008г. до окончателното изплащане , както и сумата 180 лв. ,сторени съдебно – деловодни разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
http://www.court-pz.info/2013_2/0063d813_17991913.htm