Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2015

[bludniq_sin]

lexi

Според мен в казуса е споменато, че парите са служебни във връзка с възможността като граждански ищец да се конституира ощетеното юридическо лице.

и аз така мисля.

Какво мислите за приложението на чл. 68?

Струва ми се, че нормата не намира приложение именно поради факта, че с определение по 306 съдът се произнесъл по въпроса за изпълнението на общото наказание при неговото определяне. (гледам 306 нпк и после 25 нк)

[sarrummann]

Те първите две вече са квалифицирани и има наказание за тях. Въпросът беше за тепърва извършеното ново престъпление.

Аз също писах, че не е налице съвкупност. Но после се замислих, че май трябваше да се пише, че е налице съвкупност за първите две престъпления.
Какво мислите за приложението на чл. 68?

[bananarama]

Теорията казва, че съставното престъпление е от категорията на привидната идеална съвкупност,
защото негов непосредствен обект са различни по характер обществени отношения. Примерът е даден за грабежа, който винаги засяга както личността на жертвата, така и условията за нормално упражняване правото на собственост. Това е за онеззи колеги, които приемат, че е налице само едно извършено престъпление.

[nelinka123]

хайде малко коментари и по гражданския

[vaniaoz]

Гражданският не представлява голям интерес, а и е доста спорен.Видно от публикацията в страницата на ВСС едва 220 души сме решавали гражданския казус, а наказателният е решаван от 594.

Аз лично търся, но не намирам подобно решение, ако намерите нещо качете го.
Мисля ,че иска по чл.51, ал.от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД ,включват в себе си търсене на пропуснати ползи, затова не би трябвало да се предяват едновременно.

[nelinka123]

ами да и аз мисля така, и може би неотговарянето по този въпрос най-много ще понижи оценката

[nelinka123]

някои наясно ли е скритерия за оценяването дали има някаквър принцип пр. 1 единица на грешен въпрос

[victorgapa]

victorgapa, опасния рецидив по б. "а" или по б. "б". Това се чудя аз. И това в светлината на постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г. в който се казва:

1. (Изм., постановление № 6/83 г., Пл.) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК е налице, когато:
а) деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;
б)наложеното му наказание да не е по-малко от една година лишаване от свобода;
в)изпълнението на това наказание да не е отложено по чл. 66 НК.
Когато за предишното престъпление е наложено наказание по-малко от една година лишаване от свобода, макар и без приложение на чл. 66 НК, или когато то е една или повече от една година лишаване от свобода и изпълнението му е отложено на основание чл. 66 НК, второто деяние не може да бъде квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК.
Със заличаване на думите "такова престъпление или друго тежко престъпление" законодателят е възприел принципа, че за опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК не е необходимо второто деяние да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Ако деецът е осъждан за тежко умишлено престъпление, второто деяние ще бъде опасен рецидив, когато в Особената част на Наказателния кодекс за съответния вид престъпление е предвиден квалифициран състав за опасен рецидив. Второто деяние може да бъде опасен рецидив не само когато деецът е изтърпял наказанието лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, но и когато е осъден на лишаване от свобода без приложение на чл. 66 НК и е извършил деянието преди започване или по време изтърпяване на наказанието.
2. (Изм., постановление № 6/83 г., Пл.) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК . Размерът на наложените наказания лишаване от свобода е без значение. Изисква се обаче поне за едно от тях изпълнението на наказанието да не е отложено по чл. 66 НК. Когато наложените наказания за предишните умишлени престъпления от общ характер са без лишаване от свобода, не следва да се вземат предвид. Непредпазливите престъпления и тези, които се преследват по тъжба на пострадалия, също са без значение.
Опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане.
Член 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда.

Та б. "а" или б "б"?

По б. "а" - такива са моите виждания. По горецитираното решение на ВКС в сегашния НК б. "а", "б" и "в" са в една буква - "а"

[puh1982]

Здравейте, колеги! Аз писах по ГП казус. Първите два часа се чудих с правната квалификация. Притесни ме фактът, че има влязло в сила решение, което не е изпълнено, но въпреки това и чл. 82 от ЗЗД не ми се връзваше много. Накрая писах, че предявеният иск е чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД, но впоследствие като се замислих, стигнах до извода, че е голяма глупост, защото смесих деликтна с договорна отговорност. Чудих се много дали пък искът не е по чл. 50, ал.1 от ЗЗД, но се отказах впследствие. Срещнах доста решения, но както повечето колеги изтъкват, те не са след предявен иск по чл. 109, а само за причинени течове и не се претендират пропуснати ползи от наеми. Първите дни след като изпитът мина, си мислех, че правното основание наистина е чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, НО това влязло в сила решение, което не е изпълнено, сериозно ме притеснява. Сега, когато прочетох квалификациите на колегите по чл. 82 от ЗЗД и си мисля, че може да има резон, защото след ровенето из нета за подобен род решения, някъде прочетох, че с иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД не могат да се присъдят пропуснати ползи. Той обхваща само обезщетение за претърпени вреди. Друг е въпросът, че реално, такъв иск може да бъде предявен, но съдът ще го отхвърли в тази му част. В момента не се сещам, но ще потърся въпросното решение. А ако някой е по-паметлив, нека да припомни частта от казуса, в която се казваше, че Христов е предявил нов иск като освен изложеното в иска по чл. 109 от ЗС е искал от съда И... В крайна сметка - аз за себе си не храня големи надежди - както се казва: Когато човек не очаква нищо, не може да остане разочарован. Дано има хора, които да са се справили, още повече, че и аз лично (понеже се занимавам предимно с гражданско право), наблюдавам тенденция по намаляване броя на цивилистите за сметка на тези, които избират наказателното право. В тази връзка - съпругът ми също е колега и преди три години се класира в конкурс за първоначално назначаване - прокурор в РП. Оттогава е в системата и наистина не е шега работа - който има сериозни намерения, да затяга колана и да се подготви за яко и перманентно четене. Между другото - имат много интересни обучения /модули/ към НИП, които са електронни. А относно казуса - като публикуват решението, тогава ще се види кой е бил прав. Желая успех на всички и нека по-добрите победят!

[puh1982]

Ето нещо много сходно с нашия ГП казус в събота:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 204 / 28.07.2010г гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА



Окръжен съд- гр.Хасково...................................................................втори състав

На....четиринадесети юли.................................................две хиляди и десета година в публично заседание в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДЕЛЧЕВА

Членове : ТОДОР ХАДЖИЕВ

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ





секретар...Мая Славилова .........................................................................................

прокурор....................................................................................................................

като разгледа докладваното от........съдия..Делчева...........................................

В гр.д.№ 338/2010г.,за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по чл 196 и следв.от ГПК

С обжалваното решение № 259 /20.04.2010г., постановено от Хасковски районен съд по гр.д № 2623/2009г. по описа на същия съд,е отхвърлен предявения иск от Т.Д.Т. против Г.В.И. от *** сумата в размер на 1760 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран добив на масло от 1 дка лавандула.

Постъпила е въззивна жалба от Т.Д.Т. от ***,чрез пълномощника му адв.Румен Георгиев срещу посоченото решение,в която се прави оплакване,че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по отношение събирането и преценката на доказателствата и моли да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение,с което да бъде уважен предявения от него иск, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Изложени са подробни съображения в жалбата в подкрепа на оплакванията. Изтъква се,че по гр.д № 2419/2008г. по описа на ХРС е уважен иска по чл.109 от ЗС, с решение на първоинстанционния съд,което било потвърдено от въззивния съд, но съдът по настоящето дело не взел предвид ,че показанията на свидетелите Т. и Щ. по посоченото дело са в съществено противоречие с показанията по делото, чието решение е предмет на настоящата жалба.Посочва се също,че неправилни били изводите на съда,че ищецът не е положил грижата на добър стопанин, защото не засял останалата незасегната от изпусканата от язовира вода част от нивата,като са изложени подробни съображения както относно полагане на грижа на добър стопанин, като ищецът засял нивата с царевица,така и за наличие на доказателства- св.показания на В.Ж.В. и св.Г.Т.,че ищецът е имал намерение да закупи разсад и засее нивата с лавандула Като е игнорирал обстоятелството, че фактите и обстоятелствата, установени от съда по гр.д № 2419/2008г. по описа на РС-Хасково по иска по чл.109 от ЗС са въз основа на показания на свидетели Т. и Щ.,които са в корелативна връзка с предявения иск за пропуснати ползи по настоящето дело , съдът неоснователно не е обсъдил в атакуваното решение приложените по делото решения по гр.д.№ 2419/ 2008г. на ХРС и не било обсъдено противоречието в показанията им по настоящето дело. Посочва,че доказателствата не били обсъдени в тяхната връзка,с което били допуснати съществнени процесуални нарушения и бил постановен незаконосъобразен съдебен акт.Моли същият да бъде отменен и вместо него да се постанови съдебно решение, с което да бъде уважен предявения иск за пропуснати ползи, както и иска за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение,а така също и да бъдат присъдени разноските по делото.Представени са доказателства.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил в законноустановения срок. Въззиваемият чрез адв.Нитова намира жалбата за неоснователна,тъй като било недопустимо да се смесват доказателства от едно дело и се обсъждат по друго дело, а освен това ищецът не доказал състава на чл.45 от ЗЗД.

Съдът , като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия и с оглед на правомощията си по чл.269 от ГПК,констатира следното :

Ищецът Т.Д.Т. от *** в исковата си молба,че ответникът Г.В.И. бил арендатор и ползвал съседен имот на нивата му,която била от 9040 дка, находяща се в м.Чобан дере” ,землището на ****.Една от границите на нивата му била –водоем на Държавен поземлен фонд.На 26.10.2008г. ищецът установил,че нивата му откъм границата й с язовира била наводнена от придошлата от язовира вода,която се изпускала посредством маркучи, прокарани през прокопан от ответника канал.В действителност водата не могла да изтече към реката, а заляла част от нивата на ищеца,тъй като ответникът не използвал преливника в язовира,а прокопал през стената този отвор за изпускане на водата в едно дере-на синора между нивата на ищеца и съседен имот.Ищецът установил,че около 2 дка била засегнатата от водата площ и не можел да обработва мястото.Освен това в нивата имало плодни дръвчета-сливови Сливовите дръвчета били увредени и изсъхнали Нивата била изорана и подготвена за засяване с лаванула, но ищецът не могъл да я засее,тъй като растението не понасяло навлажнена почва, което можело да са установи от статия в интернет, както и че засаждането става от средата на м.октомври,и от статията било видно какъв добив може да се получи Ищецът твърди,че за засаждането на тази част от нивата заявил на доставчик 2000 бр.коренчета., от които впоследствие се отказал.Вследствие на наводняването на нивата ищецът претърпял пропуснати ползи от нереализиран добив на етерично масло от лавандула с площ от 1 дка.Предвид на изложеното моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 1760 лв.,представляваща обезщетение за пропуснатите ползи, изразяващи се в стойността на нереализиран добив на масло от 1 дка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането.Представя доказателства

Ответникът в писмения си отговор възразява,като посочва,че нивата не е била подготвена за сеитба с някакви култури,а и той не е наводнявал и то умишлено нивата на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът представя доказателства,че е собственик на нива от 9040 дка в местността “Чобан дере”,в землището на ***, която е придобил чрез съдебна спогодба по гр.д № 1215/2000 г.по описа на Хасковски районен съд.

По делото е представен препис от решение № 768/ 01.12.2009г.,постановено по гр.д № 2419/2008г по описа на Хасковски районен съд,с което съдът е осъдил Г.В.И. на основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните действия,с които пречи на Т.Д.Т. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху нива от 9040 дка в местността”Чобан дере”, землището на ***,а именно да преустанови изпускането на водите от ползвания от него язовир в нивата и да прегради направения преливник,който ги насочва към имота,както и да освободи за преминаване пътя между язовира и нивата.Решението е било обжалвано и потвърдено от Хасковски окръжен съд с решението на ХОС, постановено на 31.03.2010г. по В.гр.д № 50/2010г.От изявленията на пълномощниците на страните пред делото пред въззивния съд по настоящето дело се установява,че понастоящем е влязло в сила решението на съда по предявения иск по чл.109 и чл.45 от ЗЗД.

По настоящето дело първоинстанционния съд е обсъдил показанията на св.Г.Т.,съпруга на ищеца,че били подготвили за засаждане 2 дка от долната част на нивата, защото там мястото било по-равно,за засаждане с лавандула.Същата твърди,че са поръчали коренчета за лавандула,но след като нивата била наводнена,се отказали от разсада, но не получили обратно парите.Св.В.В., дава показания, че през пролетта на 2008г поръчал за ищеца 2000 коренчета разсад от лавандула сорт”Севтополис”,но през есента ищецът му казал, че се отказва от разсада,защото мястото било мокро и не можело да се сее.От показанията на св.В. е видно,че той не е вземал пари от ищеца за разсада и не е давал пари на човека ,който произвежда разсада.

По делото са разпитани като свидетели и полицаите,които са дошли да извършат проверка по повод на оплакването на ищеца за на0водняване на нивата му.Разпитани като свидетели по делото и двамата полицаи-св.Т. и св.Щ. дават показания,че около 30 см от нивата била засегната от вода, като намокреното място било до вадата и в нея можело да се ходи свободно.Св.Т. излага становище,че може би тежък трактор не може да влезе в мястото,а св.Щ. бил в нивата ,която се намирала до стената на язовира,но не слизал в долната част,където се вливала водата. Разпитани по делото са св.Д.М., съсед на ищеца,както и св.В.П..Св.П. дава показания,че имало едно петно около 10 см. навлажнено в нивата на ищеца.От показанията на св.М. се установява,че наводняване към дерето е имало около 6-7 кв.м или около 50 см навътре в нивата на Т..Най-голямото намокрено петно според свидетеля било 6-7 кв.м

Съдът е назначил е съдебно-агрономическа експертиза,от която се установява, че стойността на 1 кг етерично масло от лавандула”Севтополис” на международния пазар за периода от 2005г до м.януари 2010г е около 50 щ.д до 60 евро с тенденция за спадане, като посочената стойност е след обработка на маслото в “Българска роза” АД-гр.Казанлък.От заключението на вещото лице се установява,че средният добив от масло от лавандула от 1 дка площ за цвят е 200-300 кг или средно 250 кг / дка, като масло се придобива от 8-10 кг от 1 дка и в редки случаи до 12 кг от дка, като годината 2008г била неблагоприятна за отглеждането на лавандула.От заключението на вещото лице също се установява,че лавандулата не може да се отглежда на влажди почви.

От събраните по делото доказателства съдзът стига до следните правни изводи:

По делото безспорно е установено , че е имало наводняване в нивата на ищеца и че то е в резултат от действията на ответника . С влязло в сила решение по гр.д № 2419/2008г по описа на Хасковски районен съд,съдът е осъдил Г.В.И. на основание чл.109 от ЗС да преустанови неоснователните действия,с които пречи на Т.Д.Т. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху нива от 9040 дка в местността”Чобан дере”землището на ****,а именно да преустанови изпускането на водите от ползвания от него язовир в нивата на ищеца. Спорен е въпросът каква част от нивата е била наводнена.Показанията на свидетелите са различни. Разпитаните като свидетели полицаи дават показания,че наводнението е около 20-30 см,която площ е близка до посочената от св.В.П.-кмет на селото,че наводнената площ е била около 10 см. От показанията на св.М. се установява,че площта е била около 6-7 кв.м и обхващала 50 см. от нивата.Неговите обяснения са подробни, след оглед на нивата,докато показанията на св.В.П. сочат,че неговата проверка е била насочена върху причината за наводнението –оглед на тръбата,а не толкова на нивата.Не без значение е и обстоятелството,че разпитаните по делото полицаи посочват около 20-30 см наводнение на нивата, докато същите свидетели Щ.Т., разпитани по делото по иска по чл.109 от ЗС са дали други показания,въз основа на които в решението си въззивния съд по гр.д № 50/2010г е приел,че наводнената площ е около 600- 700 кв.м.Затова следва да се приемат най-достоверни показанията на св.М.

Твърдението на ищеца,че има пропуснати ползи от отказа да засади нивата с лавандула поради наводнението й , същият подкрепя с научни статии за възможността да се получи добив от лавандула-масло,както и по делото е назначено вещо лице за установяване на количеството лавандулово масло,което би могло да бъде получено..За да се уважи иска по чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже както наличието на деяние, противоправно извършено от страна на ответника, така и вреди- пропуснати ползи , които да са в резултат, в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на ответника. Наводняване на част от нивата е имало безспорно, което следва да се приеме че е в размер на 6-7 кв.м Правилно районният съд е стигнал до извода,че ищецът е имал нива в размер на 9040 дка и е могъл да засее друга част от същата,след като е поръчал разсад за лавандула. От друга страна св.Васев,който е поръчал за ищеца разсад дава показания,че не е платил разсада,който е поръчал.При тези обстоятелства,правилно съдът е приел,че пропусната полза ищецът не е претърпял,тъй като ищецът е декларирал само намерение да засее нивата с лавандула и да получи печалба от засяването и отглеждането й, но не е предприел конкретни действия.Макар да е имало навлажняване на част от нивата на ищеца от страна на ответника, което е в резултат на поведението на ответника , и следва да се приеме,че е виновно съгласно презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД, следва ищецът да докаже вреди, които да са в причинна връзка с поведението на ответника. Ищецът претендира пропуснати ползи, каквито съгласно чл.45 от ЗЗД като резултат от непозволеното увреждане би могъл да претендира.Но за доказване на тяхното настъпване следва да има сигурни данни, че вероятността да настъпят тези ползи,от които ответникът го е лишил е обективна, че възможността се приближава до действителното настъпване на ползата. В конкретния случай,като се има предвид,че поръчаният разсад на лавандула не е бил заплатен,че нивата е с площ от 9040 дка, а малка част от същата е била наводнена и ищецът не е извършил конкретни действия , за да осигури настъпване на ползата чрез засаждане на друга част от нивата, незасегната от наводнението,не може да се приеме,че вероятността от настъпване на ползи от засяване на нивата,ако не беше наводнението, би настъпила.В резултат на липса на голяма вероятност ищецът да реализира ползи от засяването на нивата си с лавандула и получаване на лавандулово масло,не може да се приеме,че е налице и пропусната полза .В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, поради което решението като законосъобразно следва да бъде потвърдено,предвид на което съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА решение № 259/20.04.2010г.,постановено от



Хасковски районен съд по гр.д № 2623/2009г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

[puh1982]

Гражданският не представлява голям интерес, а и е доста спорен.Видно от публикацията в страницата на ВСС едва 220 души сме решавали гражданския казус, а наказателният е решаван от 594.

Ваня, къде точно в страницата на ВСС е качена тази статистика? Ако не ме лъже паметта, кандидатите за младши съдии тази година сме около 950, а сборът на цифрите, които си цитирала е малко над 800. Това означава, че има около 150 човека, които са се отказали...

[ndimitrov]

Гражданският не представлява голям интерес, а и е доста спорен.Видно от публикацията в страницата на ВСС едва 220 души сме решавали гражданския казус, а наказателният е решаван от 594.

Ваня, къде точно в страницата на ВСС е качена тази статистика? Ако не ме лъже паметта, кандидатите за младши съдии тази година сме около 950, а сборът на цифрите, които си цитирала е малко над 800. Това означава, че има около 150 човека, които са се отказали...

Има хора които не са се явили... да така е... P.S. ВСС вече има Фейсбук страница и статистиката е от там и от новините на БНТ...

[ndimitrov]

според колегите писали по гражданския казус, чл. 82 не би ли могъл дас е приложи като общ за им. вреди, поясняващ чл. 51 и отг. да бъде чл. 82 във вр. с чл. 51

И аз писах нещо подобно... тъй като 51 не казва какъв е обхвата на "всички вреди" а въвежда критерия за непосредственост, то според мен е логично да се прилага субсидиарно и 82 ...

Ето едно решение в тази насока:

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: ………421……………. Година 2013г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 09.10. 2013 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ гр. д . № 179 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от С.С.Д. *** , ЕГН ********** против А.К.И. ***, ЕГН **********. С исковата молба са предявени два обективно съединени иска- иск за заплащане на сумата 120 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане 20.08. 2008г. до окончателното изплащане и иск за заплащане на сумата 10 000 , представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане 12.05. 2010г. до окончателното изплащане, както и сторените съдебно- деловодни разноски .

С влязло в сила определение №355/ 31. 05. 2013г. на окръжен съд Пазарджик е прекратено производството по делото по отношение на иска за заплащане на сумата от 10 000 лв. Производството е висящо по отношение на иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 120 000 лв.
Ищцата чрез процесуалния си представител ,адвокат Д.В. *** поддържа иска . Моли съда иска да се уважи . Излага съображения в представената писмена защита . Сочи доказателства в подкрепа на иска.
Ответникът , чрез процесуалния си представител,адвокат М.М. *** оспорва иска . Моли съда иска да се отхвърли ,като неоснователен. Подробни съображения излага в писмения отговор и в писмената защита по предмета на спора .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК счита , че предявения иск е основателен.

1.Правно основание на иска .
Правното основание на предявения иск следва да се определени от съдържание на исковата молба – обстоятелствата ,които са изложени в исковата молба и от направеното искане . От съдържанието на исковата молба съдът прави извода ,че е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение ,за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане. Правното основание на иска е нормата на чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 51 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД.

2. Фактически състав на правната норма .
При този вид искова защита в тежест на ищеца е да установи и докаже следните елементи от фактическия състав на правната норма :
- деяние / действие или бездействие/ ;
- противоправност на деянието / деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов нормативен акт ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да не се вреди другимо „ /.
- виновност на деянието/ под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост , под формата на „ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност.
- вреда /под формата на претърпяна загуба или пропусната полза /;
- причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда / вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането ( чл.. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързано с резултата ;
- при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното / чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже или ,че деянието му е случайно или , че е бил невменяем по време на извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана , крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му.

3. Фактическа страна на правния спор .
Установено е по делото ,че през 2008г. ответника е бил едноличен собственик и управител на търговското дружество „Хаос -2007“ ЕООД гр. Пазарджик . В това качество ответника е предприел изграждането на многофункционална жилищна сграда в гр. Пазарджик ,на ул.“Г.Бенковски“№ 95. Установено е по делото ,че ответника не е разполагал с първоначални средства ,за изграждането на сградата , поради което помолил ищцата да финансира бъдещия строеж със сумата 120 000 лв., необходими за изграждането на грубия строеж. Срещу тази сума ответника обещал на ищцата , че ще й прехвърли собствеността върху един апартамент и два магазина от бъдещата сграда . Междувременно ответника И. избрал изпълнител на строежа ,търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД гр. Пазарджик с едноличен собственик на капитала и упраивтел на дружеството , лицето Р.И.Д. . На 20. 08.2008г ищцата С.С.Д. предала сумата от 120 000 лв. на изпълнителя „Ромеда Билд „ ЕООД , чрез управителя на фирмата Р.И.Д. . Сумата била дадена в офиса на дружеството изпълнител , като при даването на парите, освен ищцата и собственика на търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД , Р. И. Д. , присъствал ответника А.И. и синът на ищцата, св. Г.Д.З. . Срещу дадената сума Р.Д. издал разписка на ищцата . Препис от разписката е представена ,като доказателство по делото.От съдържанието на разписката се установява ,че сумата от 120 000 лв. е дадена от ищцата на собственика, на търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД , Р. И. Д. за обезпечаване на груб строеж с възложител ,фирма „Хаос – 2007“ ЕООД , представлявана от А.И. – управител . Представен е по делото договор за строителство от 16. 09. 2008г. , сключен между търговското дружество „Хаос -2007“ ЕООД гр. Пазарджик с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството А.К.И. ,като „възложител „ и търговското дружество „Ромеда Билд „ ЕООД гр. Пазарджик с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството , лицето Р.И.Д. , като „изпълнител „ . Предметът на договора е изграждането в груб строеж на процесната жилищна сграда в гр. Пазарджик ,на ул.“Г.Бенковски“№ 95.
Установява се поделото,че по време на строителството , през 2009г., ответника предложил на ищцата ,вместо обещаните един апартамент и два магазина да и продаде три магазина , № 1, № 4 и № 5 , като поискал допълнително сумата от 10 000 лв. Ищцата се съгласила , като през месец май на 2010г. превела сумата по банковата сметта на търговското дружество „Хаос – 2007“ ЕООД.

Установява се също така ,че ответника уговорил със синът на ищцата Г.Д.З. прехвърляне на имотите по нотариален ред , на 25. 06. 2010г., при нотариус Т. Д . На посочената дата ответника не се явил за изповядане на сделката . При направената след това справка в службата по вписванията гр. Пазарджик синът и снахата на ищцата установили ,че обещаните три магазина били продадени на 14. 06.2010г. от ищеца на търговското дружество „Еврогарант „ООД гр. Пазарджик ,представлявано от А.Д.В. . В подкрепа на този факт по делото е представен нот. акт за продажба на недвижими имоти № 187/ 14. 06. 2010г.
По делото е представен препис от влязла в сила присъда № 292/ 05. 12. 2011г.на районен съд Пазарджик по НОХД № 654/ 2011г. ,с която ответника А. К.И. е признат за виновен в това ,че през лятото на 2008г. с цел да набави за собствената си фирма „Хаос – 2007“ ЕООД имотна облага е въвел в заблуждение ищцата С.С.Д. *** и поддържал заблудата до средата на м. май 2010г. за това , че след като построи пет етажна жилищна сграда в гр. Пазарджик , ул. „Г.Бенковски „ № 95 ще прехвърли на ищцата собствеността на един апартамент и два магазина ,а в последствие на три магазина , без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността , с което е причинил на ищцата имотна вреда в размер на 120 000 лв. , престъпление по чл. 210 ал. 1 т.5 от НК във вр.с чл. 209 ал. 1 от НК.

Тази фактическа страна на спора съдът приема въз основа на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на св. Г.Д.З. , М.О.З. , Р.И.Д. и А. Д.В.. Обясненията на св. Г.З. и М.З. съдът преценява според нормата на чл. 172 от ГПК , като приема ,че показанията на свидетелите относно спорните по делото факти не противоречат на обясненията на другите разпитани по делото свидетели , както и на събраните в тази насока писмени доказателства .

4. Правни изводи .
Въз основа на установената фактическа страна на спора съдът прави извода ,че изцяло е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане .

1/ Налице е „деяние“ на ответника А.И. под формата на „действие „ – активна човешка дейност , която е довела до промяна във външния свет / в обективната действителност /. Деянието на ответника се състои в извършване на престъплението „измама „ / умишлено въвеждане на едно друго лице в заблуждение,за да набави за себе си дееца имотна облага / . Промяната се изразява в причинена имотна вреда на ищцата .
По отношение на въпроса „ извършено ли е деянието от ответника ? „ съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК , относно задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд .
2/Причинени имуществени вреди на ищцата . Имуществените вреди са под формата на „претърпяна загуба „ / чл. 82 от ЗЗД / , реално намаляване на имуществото на ищцата .
3/ Противоправност на деянието извършено от ответника . Противоправността се състои в нарушаване на конкретни правни норми ,а това са нормите на чл. 210 ал. 1т. 5 от НК във вр.с чл. 209 ал. 1 от НК, касаещи извършване на престъплението „ измама“ .
По отношение на въпроса „ за противоправността на деянието ? „ съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК , относно задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд .
4/ Виновност на деянието ,извършено от ответника . Вината е под формата на „пряк умисъл“ /деецът е съзнавал и искал настъпването вредните последици / .
По отношение на въпроса „ за вината ? „ съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК , относно задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд .
5/ Налице е причинна връзка между виновното и противоправно деяние на ответника и причинените вреди . Вредите не са случаен резултат на деянието , а негово обективно и закономерно следствие. Те са пряка и непосредствена последица на увреждането .

От доказателствата по делото съдът прави извода ,че презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД не е оборена от ответника в съдебното производство . Основното възражение на ответника за това , че няма вина за причинените вреди на ищцата се свърза със съдържанието на разписката от 20. 08. 2008г.

Ответникът, чрез процесуални си представител, твърди ,че не е получил сумата от 120 000 лв. Твърди, че тази сума не е дадена на него , а на собственика на фирма“Ромеда Билд „ .Твърди ,че не е подписвал документа за получаване на сумата и че не е страна по правоотношението ,предмет на разписката от 20. 08. 2008г. Всички тези възражения на ответника са неоснователни , тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства . Действително сумата от 120 000 лв. не е дадена на ответника А.И. и той не е подписал разписката от 20. 08. 2008г. Даването на сумата обаче и подписването на разписката не бива да се разглежда , като изолиран факт , който да не се свързва с другите факти и правоотношения ,установени по делото .

Първият факт е –за каква цел е дадена сумата от 120 000 лв. ? По делото е безспорно установено, че сумата е дадена от ищцата за финансиране на строеж с възложител фирма „Хаос- 2007“ ЕООД ,собственост на ответника А.И.. . Това е отразено и в разписката от 20. 08. 2008г.

Вторият факт е – какви правоотношения са установени по делото ? По делото е безспорно установено ,че ищцата С.С.Д. не се е намирала в никакви договорни отношения със собственика на фирма „Ромеда Билд „ . Формалното даване на парите на собственика на тази фирма не означава ,че договорните отношения са между ищцата и собственика на тази фирма . Напротив , ищцата се е намирала в преддоговорни отношения, макар да не са материализирани в нарочен писмен договор, именно с ответника А.И. , а не с лицето Р.Д. , като собственик на фирма „Ромеда Билд“ .Ответникът се е намирал в договорни отношения с фирма „Ромеда Билд „ , по силата на сключения договор за строителство от 16. 09. 2008г. С даването на парите ищцата е финансирала грубия строеж на сградата по договорка между нея и ответника А.И.,а не по договорка със собственика на фирма „Ромеда Билд „ . Никакви договорни отношения не е имало между ищцата и собственика на фирма „ Ромеда Билд „. Предаването на парите от ищцата на собственика на фирма „Ромеда Билд „ също е извършено по уговорка между ищцата и ответника А.И. . Формалният акт на предаването на парите от ищцата не материализира каквито и да било договорености със собственика на фирма „Ромеда Билд „ . По делото е безспорно установено , че парите са дадени от ищцата срещу обещанието на ответника да я възмезди с обекти от жилищната сграда.Договорните отношения са били между ищцата и ответника А.И. , като сумата от 120 00 лв. е дадена от ищцата по това договорно отношение ,а не по договорно отношение с изпълнителя на строежа. Ищцата не се е намирала в договорни отношения с изпълнителя на строежа.В такива отношения се е намирал ответника А.И..
В текста на чл. 12 от ЗЗД е посочено задължението при воденото на преговори/ преддоговорни отношения / и сключването на договори страните да действат добросъвестно . В противен случай те дължат обезщетение. От доказателствата по делото съдът прави извода ,че ответника е бил „недобросъвестен“ в отношенията с ищцата , тъй като поначало не е имал никакво намерение да спази уговорката , като обезщети ищцата с обекти от жилищната сграда .Недобросъвестният длъжник винаги отговаря за всички преки и непосредствени вреди,а не само в границите на „ предвидимите вреди „ / чл. 82 изречение второ от ЗЗД / . В тези граници отговаря и длъжника за вреди от непозволено увреждане / чл. 51 ал. 1 от ЗЗД/ .
Ще следва да се осъди ответника да заплати в полза на ищцата сумата 120 000 лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното изплащане / чл. 86 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/ . В конкретния казус деня на увреждането е 20. 08. 2008г., когато сумата от 120 000 лв. е предадена от ищцата на изпълнителя на строежа .

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответника да заплати в полза на ищцата сумата 180 лв. ,сторени съдебно – деловодни разноски .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.К.И. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на С.С.Д. *** , ЕГН ********** сумата 120 000 лв. / сто и двадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането 20. 08. 2008г. до окончателното изплащане , както и сумата 180 лв. ,сторени съдебно – деловодни разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Пловдив.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

http://www.court-pz.info/2013_2/0063d813_17991913.htm

[vaniaoz]

Здравей,

На страницата на ВСС, раздел "пресцентър".

Днес в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) се проведе писменият изпит на КОНКУРСА за заемане на длъжността „младши съдия” в окръжните съдилища, обявен с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 3/22.01.2015 г. Пропускът в сградата на университета бе осигурен от служители на Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието.
От общия брой допуснати кандидати - 952, се явиха 816 кандидати /от тях 2-ма се отказаха/, не се явиха 136 кандидати.
В 9,00 часа, в присъствието на членове на конкурсните комисии, в зала № 230 на УАСГ, се изтеглиха един казус от наказателно-правните науки и един казус от гражданско-правните науки.
От присъствалите кандидати 594 предадоха в запечатан плик отговори по казуса от наказателно-правните науки, а 220 – по казуса от гражданско-правните науки.

Пожелаваме успех на всички кандидати!

[vaniaoz]

"Недобросъвестният длъжник винаги отговаря за всички преки и непосредствени вреди,а не само в границите на „ предвидимите вреди „ / чл. 82 изречение второ от ЗЗД / . В тези граници отговаря и длъжника за вреди от непозволено увреждане / чл. 51 ал. 1 от ЗЗД/ ."

Копирах част от решението.Във връзка с него, се претендират пропуснати ползи от деликта и от облигационни отношения между страните, а в нашия казус няма облигационни отношения.

[law_master]

Мисля, че малко смесвате отделните институти: Облигационните отношения произлизат от определени източници - договорни (договори, сделки) и извъндоговорни (неоснователно обогатяване, деликт, водене на чужда работа без натоварване). В казуса според мен налице е извъндоговорно основание. От изброените три е приложим само деликта. Квалификацията според мен следва да е по основания състав - на чл. 45, а чл. 51 казва кои са вредите, които следва да се обезщетят, така както чл. 57-58 казва какво подлежи на връщане.

[nelinka123]

И аз писах нещо подобно... тъй като 51 не казва какъв е обхвата на "всички вреди" а въвежда критерия за непосредственост, то според мен е логично да се прилага субсидиарно и 82 ...

надявам се да е така
но това което ме притеснява е, че все пак решението не е постановено от ВКС.
дано има резултати към края на седмицата поне да не го мислим.

[puh1982]

И аз писах нещо подобно... тъй като 51 не казва какъв е обхвата на "всички вреди" а въвежда критерия за непосредственост, то според мен е логично да се прилага субсидиарно и 82 ...

надявам се да е така
но това което ме притеснява е, че все пак решението не е постановено от ВКС.
дано има резултати към края на седмицата поне да не го мислим.

Нели, аз не съм никак убедена за чл. 82 от ЗЗД, въпреки, че накрая също го добавих. Но той и систематически, и всякак е неотносим, в случая, като се замислих после. В отделен раздел е, касае обезщетяване неизпълнението след възникнало вече облигационно отношение. Даже като излязох от залата и глътнах малко свеж въздух, защото вътре направо бях забила и много се притесних, че съм обвързала чл. 45 с чл. 82 от ЗЗД. На ум си казах, че съм написала голяма глупост и заради това, че съм смесила институти, сигурно ще ме отцепят /и не само заради това, де/. Но от друга страна - някой колега беше изказал мнение, че след като има влязло в сила решение, а то е изпълнителен титул, може да се приеме, че отношенията между страните се уреждат като между кредитор и длъжник и затова може да се приложи и чл. 82. Но вътрешният ми глас, моето лично убеждение, някак не може да го приеме съвсем. Или е само чл. 45 от ззд, или е вр. с 51, но без 82. Не, че не ми се иска да е и 82, защото накрая - преди да си предам работата - и аз не знам защо, също го добавих. Относно резултатите - дано да ги изнесат до края на седмицата, че поне да разберем какво е решението, а не само да се чудим и да гадаем, но си мисля, че едва ли ще смогнат и е по-вероятно резултати да има чак след Великден.

[vaniaoz]

Още от въпросите по гражданския казус.
Интересно ми е, какво писахте за иска основателен ли е?
Как и в каква връзка коментирахте възраженията на ответника?Основателни ли са според вас?

[vadeal]

Здравейте колеги,
Аз също посочих чл.45 във вр. с чл. 51, ал.1 ЗЗД. По време на изпита дори и за секунда не съм се съмнявала, че това е правилното правно основание на иска. След това леко се разколебах, но въпреки всичко смятам, че чл.82 е излишен при така зададения казус. Смятам, че чл.82 ЗЗД следва да бъде правно основание на иск за пропуснати ползи по договорно отношение, когато реално има уговорка между две страни с насрещни права и задължения и е налице неизпълнение именно по този договор. В този случай, не мога да приема, че неизпълнението на едно изпълнителното основание би могло да се приравни на неизпълнение по договор. Чл.45 ЗЗД определя деликтната отговорност, а връзката с чл.51, ал.1 ЗЗД е задължителна, тъй като тя е необходима да се очертае именно обезщетението, което се търси - а ние много добре знаем, че претенция за вреди (от какъвто и да било характер) винаги вървят ръка за ръка с обезщетение. Ищецът неизчерпвайки правото, което му дава разпоредбата на чл.526 ГПК, не би могъл да претендира пропуснати ползи за неизпълнение на решението по чл.109 ЗС, поради това искът се явява неоснователен. По доказателствата - коментирала съм всяко едно от тях, общо взето го структурирах като съдебно решение. Относно последният въпрос - Подлежи ли решението на касационна проверка, смятам че тук се криеше немалка уловка. При пръв прочит на казуса, първото, което си помислих е - естествено, че подлежи на касационна проверка, съответно отговорът следваше да бъде "Да". Но при втори прочит на въпроса, се усетих какво ме питат и написах, че първо подлежи на въззивна проверка и след това на касационна. Записах и двата казуса, можех да реша и наказателния (стори ми се доста приятен), но за добро или за лошо се спрях на гражданския. Надявам се малкото, който сме решавали него да имаме късмет и да продължим напред. Късмет на всички!