Наркобаба осъди дядо измамник, пробутал й брашно вместо херо

[pati2]

Р Е Ш Е Н И Е

№ 559

С о ф и я, 26 н о е м в р и 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 н о е м в р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА

при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1694/2013 година.

Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частната обвинителка Р. Д. С. от Б. адв.С.К. от АК-Б. против въззивна присъда № 5 от 17.07.2013 г., постановена от Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 76/2013 г., която се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК и с която се отправят няколко разнопосочни искания : от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд до осъждане на подс.С. по предявеното му обвинение от ВКС при използване на правомощията му по чл.354, ал.5 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касаторката Р. С., редовно уведомена, не взема участие лично или чрез повереника си адв.К. от АК-Б. в производството пред ВКС.
Подсъдимият С. С., нередовно призован на известните по делото адреси, чрез служебния му защитник адв.И.Д. от АК-Сливен оспорва жалбата.

Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 189 от 25.04.2012 г., постановена по НОХД № 135/2012 г. на районен съд-Нова Загора подсъдимият С. Й. С. от [населено място], област Сливен е признат за виновен в извършването на 18.08.2011 г. в Нова Загора на престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените от частната обвинителка Р. С. от Б. разноски в размер на 1000 лева.
Присъдата е била обжалвана от подс.С. с оплаквания за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и за неправилно приложение на материалния закон относно съставомерността на деянието му като престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1 от НК с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по това обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от прокурора или от първоинстанционния съд.
С въззивна присъда № 4 от 12.07.2012 г., постановена от Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 283/2012 г. първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият е признат за невинен в извършване на инкриминираното деяние и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.211 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Тази присъда е била обжалвана от повереника на частната обвинителка адв.С.К. от АК-Б. с оплакване за необосноваността й и постановяване при нарушение на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
С решение № 646 от 04.02.2013 г. по н.д.№ 1981/2012 г. ВКС – І н.о. е отменил новата въззивна присъда заради неправилното приложение на материалния закон и е върнал делото на въззивния съд с конкретни указания по приложението му.
При новото разглеждане на делото и образуваното ВНОХД № 76/2013 г. Сливенският окръжен съд с нова въззивна присъда № 5 от 17.07.2013 г. е отменил първоинстанционната осъдителна присъда и като е признал наново подсъдимият за невинен в извършване на престъплението по чл.211 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК, го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение.
В касационната жалба на повереника на частната обвинителка Р.С. адв.С.К. от АК-Б. е заявено като касационно основание това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради направените от въззивния съд незаконосъобразни правни изводи с искане обжалваната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато за поредното му разглеждане от друг състав на окръжния съд или на основание чл.354, ал.5 от НПК ВКС да встъпи в ролята на въззивен съд и подс.С. да бъде осъден по предявеното му обвинение.
В писмено възражение защитникът на подс.С. адв.Д. от АК-Сливен оспорва жалбата и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения :
Жалбата на повереника на частната обвинителка в голямата си част преповтаря доводите, изложени пред предишния касационен състав, но вече като в т.1 от същата се солидаризира със становището на прокуратурата и на първоинстанционния съдебен състав, изоставяйки твърденията на доверителката му и на брат й за осъществен спрямо нея грабеж на процесната сума. Това го е мотивирало да иска връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за потвърждаване осъждането на подс.С. за измама, алтернативно, позовавайки се на правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.5 от НПК, да настоява за решаване на делото от настоящата инстанция, възползвайки се от правомощията на въззивна инстанция. Тези оплаквания обаче са последица от съществени процесуални нарушения, допуснати от втория въззивен състав, които обаче водят до отмяна на новата въззивна присъда и повторно връщане на делото на окръжния съд, тъй като не е налице хипотезата на ал.5 на чл.354 от НПК и няма как ВКС да упражни правомощията по изр.2-ро на тази процесуална норма.
За да постанови оправдателна присъда, окръжният съд е възприел изцяло нова фактическа обстановка, като се е доверил на показанията на частната обвинителка св.Р.С. и на брат й, св.Кр.С., преразпитани в хода на въззивното съдебно следствие. Като „основен аргумент” да възприеме твърденията на св.С. съдът е посочил осъждането й за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, че можела „да направи разлика между брашно и хероин и че е в затвора за наркотици” и на досъдебното производство не било иззето вещество, което да е било предмет на сделка между нея и подс.С.. И като упреква районния съд в „непроявена процесуална активност” да разпита св.С., съдът е счел присъдата му за „незаконосъобразна от гледна точка на процесуалните норми, така и от наказателноправна страна”, без да излага подробни съображения. Изходът, който е видял е невъзможността да постанови присъда за по-тежко наказуемо престъпление при липса на такова обвинение в първата инстанция, и то по въззивна жалба само на осъдения подсъдим.
Всъщност, верен е само последният извод по приложение на нормата на чл.336, ал.1, т.1 от НПК досежно правомощието на въззивната инстанция да постанови нова присъда за видяното по-тежко наказуемо престъпление грабеж при условията на опасен рецидив. Когато обаче законодателят е посочил, че за прилагане на посоченото правомощие на въззивния съд се изисква да е имало обвинение за това (по-тежко наказуемото) престъпление в първата инстанция, е имал предвид обвинение не само като правна квалификация, а и като факти (фактическо обвинение). В случая съдът е възприел твърденията на св.С. и на брат й св.С., които са коренно различни и противоположни на тези на св.Д., св.З., както и на обясненията на подс.С.. Освен че последните изобщо не са коментирани от съда, те не са съпоставени с показанията на С. и С., което би могло да доведе до други фактически изводи за случилото се. Проблемът е обаче в това, че възприемайки нова фактическа обстановка, съдът съществено променя обстоятелствената част на обвинението с факти, по които подсъдимият не се е защитавал, тъй като такива фактически обстоятелства не са му били предявени при повдигането и предявяването на обвинението и с обвинителния акт, внесен в районния съд. Прокурорът не се е доверил на твърденията на св.С. и св.С. и като ги е отрекъл, е внесъл обвинение за измама, а не за осъществен над нея грабеж. Тук следва да се посочи и несъобразяването на съда с нормата на чл.355, ал.1 от НПК относно задължителността на указанията на касационната инстанция, дадени в предишното отменително решение. В същото ВКС, без да е изразил критика по възприетите от двете инстанции факти, е изяснил незаконосъобразността на атакуваната въззивна присъда заради смесване на понятията гражданскоправна и наказателноправна измама и в тази насока е указал какви правни изводи могат да се извлекат от приетите за установени факти при налични обективни и субективни признаци на престъплението по чл.209, ал.1 от НК като един от основните състави на наказателната измама. И накрая, докато първият състав на окръжния съд е приел несъставомерност на деянието като измама, а като нищожна гражданскоправна сделка, в атакуваната понастоящем присъда съдът, след като приема деянието да е осъществило състав на по-тежко наказуемо престъпление, е оправдал изцяло подсъдимия, без да съобрази, че оправдателна присъда може да се постанови само когато деянието (като фактическо обвинение) не съставлява въобще престъпление по НК.
Всички тези пропуски както в доказателствената дейност на съда, така и по правилното приложение на материалното право налагат обжалваната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.354, ал.5, изр.1-во от НПК за отстраняването им.

С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 от НПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 5 от 17.07.2013 г., постановена по ВНОХД № 76/2013 г. от Сливенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.

[svettoslav]

Р Е Ш Е Н И Е

№ 559

С о ф и я, 26 н о е м в р и 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 н о е м в р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА

при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1694/2013 година.

Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частната обвинителка Р. Д. С. от Б. адв.С.К. от АК-Б. против въззивна присъда № 5 от 17.07.2013 г., постановена от Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 76/2013 г., която се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК и с която се отправят няколко разнопосочни искания : от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд до осъждане на подс.С. по предявеното му обвинение от ВКС при използване на правомощията му по чл.354, ал.5 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касаторката Р. С., редовно уведомена, не взема участие лично или чрез повереника си адв.К. от АК-Б. в производството пред ВКС.
Подсъдимият С. С., нередовно призован на известните по делото адреси, чрез служебния му защитник адв.И.Д. от АК-Сливен оспорва жалбата.

Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 189 от 25.04.2012 г., постановена по НОХД № 135/2012 г. на районен съд-Нова Загора подсъдимият С. Й. С. от [населено място], област Сливен е признат за виновен в извършването на 18.08.2011 г. в Нова Загора на престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените от частната обвинителка Р. С. от Б. разноски в размер на 1000 лева.
Присъдата е била обжалвана от подс.С. с оплаквания за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и за неправилно приложение на материалния закон относно съставомерността на деянието му като престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1 от НК с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по това обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от прокурора или от първоинстанционния съд.
С въззивна присъда № 4 от 12.07.2012 г., постановена от Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 283/2012 г. първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият е признат за невинен в извършване на инкриминираното деяние и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.211 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Тази присъда е била обжалвана от повереника на частната обвинителка адв.С.К. от АК-Б. с оплакване за необосноваността й и постановяване при нарушение на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
С решение № 646 от 04.02.2013 г. по н.д.№ 1981/2012 г. ВКС – І н.о. е отменил новата въззивна присъда заради неправилното приложение на материалния закон и е върнал делото на въззивния съд с конкретни указания по приложението му.
При новото разглеждане на делото и образуваното ВНОХД № 76/2013 г. Сливенският окръжен съд с нова въззивна присъда № 5 от 17.07.2013 г. е отменил първоинстанционната осъдителна присъда и като е признал наново подсъдимият за невинен в извършване на престъплението по чл.211 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК, го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение.
В касационната жалба на повереника на частната обвинителка Р.С. адв.С.К. от АК-Б. е заявено като касационно основание това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради направените от въззивния съд незаконосъобразни правни изводи с искане обжалваната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато за поредното му разглеждане от друг състав на окръжния съд или на основание чл.354, ал.5 от НПК ВКС да встъпи в ролята на въззивен съд и подс.С. да бъде осъден по предявеното му обвинение.
В писмено възражение защитникът на подс.С. адв.Д. от АК-Сливен оспорва жалбата и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения :
Жалбата на повереника на частната обвинителка в голямата си част преповтаря доводите, изложени пред предишния касационен състав, но вече като в т.1 от същата се солидаризира със становището на прокуратурата и на първоинстанционния съдебен състав, изоставяйки твърденията на доверителката му и на брат й за осъществен спрямо нея грабеж на процесната сума. Това го е мотивирало да иска връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за потвърждаване осъждането на подс.С. за измама, алтернативно, позовавайки се на правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.5 от НПК, да настоява за решаване на делото от настоящата инстанция, възползвайки се от правомощията на въззивна инстанция. Тези оплаквания обаче са последица от съществени процесуални нарушения, допуснати от втория въззивен състав, които обаче водят до отмяна на новата въззивна присъда и повторно връщане на делото на окръжния съд, тъй като не е налице хипотезата на ал.5 на чл.354 от НПК и няма как ВКС да упражни правомощията по изр.2-ро на тази процесуална норма.
За да постанови оправдателна присъда, окръжният съд е възприел изцяло нова фактическа обстановка, като се е доверил на показанията на частната обвинителка св.Р.С. и на брат й, св.Кр.С., преразпитани в хода на въззивното съдебно следствие. Като „основен аргумент” да възприеме твърденията на св.С. съдът е посочил осъждането й за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, че можела „да направи разлика между брашно и хероин и че е в затвора за наркотици” и на досъдебното производство не било иззето вещество, което да е било предмет на сделка между нея и подс.С.. И като упреква районния съд в „непроявена процесуална активност” да разпита св.С., съдът е счел присъдата му за „незаконосъобразна от гледна точка на процесуалните норми, така и от наказателноправна страна”, без да излага подробни съображения. Изходът, който е видял е невъзможността да постанови присъда за по-тежко наказуемо престъпление при липса на такова обвинение в първата инстанция, и то по въззивна жалба само на осъдения подсъдим.
Всъщност, верен е само последният извод по приложение на нормата на чл.336, ал.1, т.1 от НПК досежно правомощието на въззивната инстанция да постанови нова присъда за видяното по-тежко наказуемо престъпление грабеж при условията на опасен рецидив. Когато обаче законодателят е посочил, че за прилагане на посоченото правомощие на въззивния съд се изисква да е имало обвинение за това (по-тежко наказуемото) престъпление в първата инстанция, е имал предвид обвинение не само като правна квалификация, а и като факти (фактическо обвинение). В случая съдът е възприел твърденията на св.С. и на брат й св.С., които са коренно различни и противоположни на тези на св.Д., св.З., както и на обясненията на подс.С.. Освен че последните изобщо не са коментирани от съда, те не са съпоставени с показанията на С. и С., което би могло да доведе до други фактически изводи за случилото се. Проблемът е обаче в това, че възприемайки нова фактическа обстановка, съдът съществено променя обстоятелствената част на обвинението с факти, по които подсъдимият не се е защитавал, тъй като такива фактически обстоятелства не са му били предявени при повдигането и предявяването на обвинението и с обвинителния акт, внесен в районния съд. Прокурорът не се е доверил на твърденията на св.С. и св.С. и като ги е отрекъл, е внесъл обвинение за измама, а не за осъществен над нея грабеж. Тук следва да се посочи и несъобразяването на съда с нормата на чл.355, ал.1 от НПК относно задължителността на указанията на касационната инстанция, дадени в предишното отменително решение. В същото ВКС, без да е изразил критика по възприетите от двете инстанции факти, е изяснил незаконосъобразността на атакуваната въззивна присъда заради смесване на понятията гражданскоправна и наказателноправна измама и в тази насока е указал какви правни изводи могат да се извлекат от приетите за установени факти при налични обективни и субективни признаци на престъплението по чл.209, ал.1 от НК като един от основните състави на наказателната измама. И накрая, докато първият състав на окръжния съд е приел несъставомерност на деянието като измама, а като нищожна гражданскоправна сделка, в атакуваната понастоящем присъда съдът, след като приема деянието да е осъществило състав на по-тежко наказуемо престъпление, е оправдал изцяло подсъдимия, без да съобрази, че оправдателна присъда може да се постанови само когато деянието (като фактическо обвинение) не съставлява въобще престъпление по НК.
Всички тези пропуски както в доказателствената дейност на съда, така и по правилното приложение на материалното право налагат обжалваната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.354, ал.5, изр.1-во от НПК за отстраняването им.

С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 от НПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 5 от 17.07.2013 г., постановена по ВНОХД № 76/2013 г. от Сливенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.

Браво на Съда!Браво и на patinka

[svettoslav]

Аз мисля, че до теорията за разрешената от правото сделка с брашното се е стигнало, щото на ВКС му се е сторило обществено неприемливо да рече - не намира опора в закона тълкуване на разпоредбата на чл. 209, което неоправдано да стеснява приложното й поле по начин, който поставя изискване актът на имуществено разпореждане, осъществен от пострадалия, де е правомерен и да преследва разрешена от закона цел. Обстоятелства от този порядък не са елемент от състава на престъплението, респективно не следва да се ценят при фактическото обосноваване на съставомерните признаци на деянието.
Фактът, че това може да има за последица "обгрижването" на интересите на една "особена категория" жертви на престъпление, за които думата "жертва" е последното, което би му хрумнало на човек, променя единствено личното усещане на хората за справедливост. В някои случаи - драстично
П.П. Каква е граждонскоправната "порода" на сделката /естествено тогава, когато измамливият способ въобще включва сделка/ няма значение.

Права си.Може и да не е елемент на сделка заблуждаващото изявление.В повечето случаи е.

П.П. Относно обгрижването интересите на Х или У-те така или иначе са обгрижени.От закона.Сделката като сключена при измама следва да се унищожи а парите-съответно върнати.Ако е нищожна-също.И тук ли ще възразим с/у "обгрижването" ? Няма да го предяви в НОХдело ГИ,ще го предяви в гражаднско.Там неморалните и престъпниците могат безнаказано да претендират от съда-а той да им отсъжда.

"Обгрижването" на неморалния измамен не е ръководното тук и няма причина да бъде.Такова е общественоопасното деяние на измамника.Явно, че безусловната съд. практика,почиваща на разума(а може би на неразума и беззаконието) възприема,че обществената опасност не е различна в случаите, където измамения има противоправни цели.И няма причина да е различна,тъй като и в двата случая "пострадалия " "...очаква нещо,а получава нищо" . Ама,чакайте да ви кажа сега,онова "нещо"(което в случая дори НИКОЙ И ХАБЕР НЕ Е ИМАЛ ДА ГО ДОСТАВЯ/а може и възможност за това в зависимост от обстоятелствата/)колко страшно е....На чл.209 не му дреме колко е страшно,тъй като той иска да възпре именно измамника,а не да го погали и да му даде орден "Стара планина" І степен ,поради това,че имаме и друг закононарушител.Това казва е ВКС...постеливо с две изречения, със или без брашно,трици или кукурузен грис за качамак...

П.П. Относно бисерите на някои потребители-считам че следва да се отведат в "Общи дискусии"(темата- "Малко смях"),тъй като определено са много забавни.

[pati2]

Р Е Ш Е Н И Е N 45



гр. Сливен, 27.03. 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА



при участието на прокурора Виолета Калайджиева и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов внохд. N571 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:







Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на С. Й.С. *** срещу присъда № 189/25.04.2012г, постановена по НОХД № 135/2012г. по описа на РС-гр.Нова Загора.

С присъдата, предмет на въззивен контрол, РС-Нова Загора е признал подс. С. за виновен в това, че на 18.08.2011г, в гр.Нова Загора, при условията на опасен рецидив, след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Р.Д.С. *** заблуждение, че й продава хероин, а вместо това й продал брашно, с което й причинил имотна вреда в размер на 1500лв, поради което и на основание чл.211 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б.”Б” и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да търпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

Подс. С. е осъден да заплати на частния обвинител С. разноски по делото в размер на 1000лв.

Недоволен от присъдата, подс. С. я обжалва изцяло. В жалбата се съдържат оплаквания, че присъдата е необоснована, неправилна и постановена при непълнота на доказателствата. Жалбоподателят твърди, че делото било разгледано от първоинстанционния съд без да се призове и разпита главния свидетел А.Д.А., който му дал въпросното брашно да го предаде на С., но не му казал за съдържанието на торбичката. Счита за несправедливо срещу него да се повдига обвинение за измама, а срещу Р.С. да няма обвинение за закупуване на хероин. Позовава се и на тежкото си здравословно състояние,.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура-гр.Сливен изразява становище, че жалбата е основателна, тъй като първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон и е допуснал нарушения на процесуални правила. В мотивите на присъдата липсвал анализ на доказателствената съвкупност, въпреки че събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства били противоречиви и не изяснявали еднозначно приетата за установено фактическа обстановка. Тъй като в конкретния случай се преследвал един неправомерен резултат, изразяващ се в недопустима от закона сделка- продажба на наркотично вещество, неправилно РС-Нова Загора приел, че е налице съставомерно деяние, квалифицирано като измама. Изразява се становище, че продажбата на наркотични вещества без надлежно разрешително не е от кръга на защитените обществени отношения, поради което е недопустимо да се предостави наказателно-правна защита на една забранена и неправомерна дейност, доколкото с процесната престъпна деятелност не са накърнени обществени отношения от кръга на защитените. Освен това, били допуснати и процесуални нарушения на досъдебното производство. което от своя страна водело до накърняване на процесуалните им права. Иска се отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото на РП-Нова Загора поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС-гр.Нова Загора.

В с.з. частният обвинител и неговият повереник не се явяват.

В с.з. подсъдимият се явява лично и с назначен защитник, който моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато на прокурора.

От анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, Сливенският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

През юли 2011г подсъдимият се запознал със св. Р.С. чрез техния общ познат А.Д.А.. А. поискал от подс.С. да участва в продажбата на хероин на С., тъй като можел да го набави чрез познати от затвора. А. се опасявал С. да не се усъмни в качеството на предлагания от него наркотик и затова настоявал подсъдимият да й продаде хероина вместо него. С. се съгласил, тъй като изпитвал остър недостиг на пари. А. му дал две торбички с прахообразно вещество и двамата с лек автомобил отишли до стадиона в гр.Нова Загора, където подсъдимият скрил двете торбички под един камък, след което се разделили. С. се усъмнил, че може да има нещо нередно, но не се отказал от сделката, защото имал нужда от пари.

След предварителна уговорка, подс. С. и свид. С., се срещнали на 18.08.2011г, в гр.Нова Загора, на заведението ”Чадъра”. Р.С., която се представила за „Верка” била придружавана от своя брат - свид. К.С.. Тримата тръгнали с лек автомобил,, управляван от С. в посока стадиона в гр.Нова Загора, където спрели близо до мястото на скритите пакети със стока. С. ги взел и ти предал на С., която ги претеглила с везна, платила сумата 1500лв, взела пакетите и си тръгнала заедно с брат си. Малко след това, А.А. позвънил по телефона на подсъдимия и му казал, че е извън града. На въпроса на подсъдимия какво е сложил в пакетите, А. му казал, че е печено брашно.

След като С. и брата й тръгнали от гр.Нова Загора, още по пътя за Бургас, тя разбрала, че е вместо хероин й продали брашно. Веднага с брат си се върнали обратно на същото заведение в гр.Нова Загора. Обадила се на А. и около 17часа се видели в заведението. Там дошли и свидетелите Д.Д. и З.З.. Двамата свидетели присъствали на разговора Те чули, че С., която се представила за „Верка”, се оплаква на А., че подс. С. я измамил, продавайки й брашно вместо хероин, за сумата 1500лв.

До късно вечерта свидетелите Д. и З. придружавали С., брат й и А. в издирването на подсъдимия в гр. Нова Загора, гр. Стара Загора и околните села, но не го открили, по –късно С. подала жалба до полицията в гр. Бургас, че спрямо нея е извършен грабеж от подс.С..

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин в резултат на извършения подробен анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

След като се запозна с направените във въззивната жалба оплаквания, взе предвид доводите на страните, събраните доказателствата по делото и извърши цялостна преценка на обжалваната присъда в рамките на правомощията си по чл.314 ал.1 от НПК, Сливенският Окръжен Съд намери, че жалбата е основателна макар и не по съображенията, изложени в нея.

Настоящата инстанция констатира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на неговия защитник, което се явява основание за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

Подсъдимият в качеството си на обвиняем е бил привлечен да отговаря за това, че на 18.08.2011 г. в гр. Нова Загора при условията на опасен рецидив , с цел да набави за себе си имотна облага , възбудил у Р.Д.С. заблуждение, че ще й продава хероин, а вместо това й продал брашно, с което й причинил имотна вреда в размер на 1500 лв. Измамата безспорно е резултатно увреждащо престъпление, като резултатът е причиняване на имотна вреда на чуждо имущество. Целта на деецът е да мотивира физическото лице, което владее имуществения предмет, противозаконно да извърши с него акт на физическо или юридическо разпореждане. Във всички случаи актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа, относно правното основание или условията за това разпореждане. Неправилните представи на измаменото лице могат да се проявят в най общо три форми. При заблуждението се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанията или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Заблуждението, неправилната представа на измаменото лице, е пряка и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет. Другите две форми, само за яснота, са неопитността и неосведомеността. В конкретния случай прокурорът е посочил, че обвиняемият е възбудил заблуждение у пострадалата. Прокурорът обаче не се е съобразил с обстоятелството, че при измамата изпълнителното деяние задължително включва действието, което също може да се прояви в няколко форми. На първо място възбуждането на заблуждение е такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи. Поддържането на заблуждението е налице тогава когато деецът проявява активност с цел утвърждаването на една невярна представа и има определен принос за заблуждението, а използването на заблуждението на неопитността или неосведомеността ще е налице когато субектът има съзнание за вече формирана превратна представа, с която се солидаризира без да я утвърждава. В конкретния случай прокурорът не е изяснил в обстоятелствената част на обвинението по какъв начин подсъдимият – обвиняем е възбудил заблуждение у пострадалата. Напротив, оскъдната част от обвинението в тази насока се ограничила само да посочи, че обвиняемият се е запознал с пострадалата чрез техен общ познат А.Д.А., и последният е настоявал обвиняемият да намери хероин, който той – А. и С. да закупят. Не е изяснено или поне не е посочено от обвинението какви разговори са водели подсъдимият С. и постр. С. преди тя да предприеме пътуването до гр. Нова Загора и по какъв начин тя е била мотивирана да предприеме това пътуване. Така обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на изискванията да даде яснота за механизма за извършване на престъпното деяние. Този резултат е и заради това, че прокурорът е игнорирал редица доказателства събрани входа на досъдебното производство, включително и е допуснал непълнота при събирането на такива, свързани с разпит на свидетели. Ако беше сторил това, прокурорът би достигнал до известно колебание относно обстоятелството кое е лицето възбудило и евентуално поддържало заблуждение у С., че ще й осигури и продаде хероин. Съществуват данни, а и доказателства, че подсъдимият С. не е това лице. В тази насока не е следвало да бъдат пренебрегвани неговите обяснения, които са логични, последователни и се подкрепят от доказателствата събрани в хода на производството.

Изводът който може да бъде изведен е, че уговорката за продажбата на наркотичното вещество е осъществявана от друго лице - А.Д.А., който се е свързал със свид. С.. В случая подсъдимият и обвиняем С. е следвало да предаде приготвените пакетчета с наркотично вещество и да получи пари. Ако бъде доказана тази фактология, то тогава не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия за извършено от него престъпление „измама”, тъй като той въпреки, че както сам признава, е имал някакви съмнения, от субективна страна е бил уверен, че предава на С. пакетче с хероин. Липсата на умисъл във всички случаи ще изключи наказателната отговорност на обвиняемия за измама. Поради непълното разследване, извършено на досъдебното производство, тези факти не са изяснени в пълнота, което е довело до неубедителното изложение на обвинителната теза. Така фактически с изготвеният обвинителен акт е допуснато сериозно процесуално нарушение, тъй като е ограничено правото на защита на обвиняемия, а и възможностите на неговия защитник да осъществи адекватна защита против обвинението. Липсва изложение на тези обстоятелства, свързани с действията на обвиняемия, които целят да възбудят заблуждение у пострадалия, както и действията му свързани с поддържането на това заблуждение и мотивирането на пострадалото лице да предприеме пътуване от гр.Бургас до гр. Нова Загора.

Само за яснота настоящата инстанция счита, че следва да изложи и съображения относно правомерността на повдигнатото на обвиняемия обвинение, свързано с поддържаната от прокурора фактическа обстановка. Основните начала на наказателното право го представят като специфично средство за защита от престъпното посегателство на обществените отношения, в които се съчетават индивидуалните интереси и интересите на обществото. Законодателят е формулирал това в чл. 1 от НК като изрично е посочил, че целта на закона е защитата от престъпни посегателства на личността, правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. При установяване на отделните наказателно правни решения трябва винаги да се съобразява сложната обществена цел, свързана със специалната и генерална превенция. Проблемът дали винаги в наказателното право отговорността е израз на укоримостта или тя е възможна и без нея, което е характеристика на гражданско-правните отношения, по принцип е предмет на дискусия. Но ако се приеме твърдението, че същността на наказателната отговорност е укоримостта, порицанието, трябва да се признае и фактът, че материален носител на тази отрицателна оценка е преди всичко наказанието. Наказанието във всеки конкретен случай следва да бъде такава санкция, която е функция от деянието, което засяга защитата на личността или правата на гражданите или цялостния установен в страната правов ред. Не може, по принцип, наказателното право да защитава деяния , които по съществото си са престъпни, независимо от различните схващания и в тази насока. Разбира се Назателния кодекс предвижда особени хипотези за отпадане на наказателната отговорност., например тези свързани с крайна необходимост и неизбежна отбрана. В теорията на българското наказателно право обаче не е чуждо схващането, че не е нужно да е предвидено в наказателния закон оправдателно основание, което отнема противоправността на едно деяние, осъществяващо определен законен състав на престъплението. Достатъчно е неговата несъставомерност да бъде обоснована от едно правно положение, което лежи в друг отрасъл на правото или по точно казано – деянието да не противоречи на правния ред с неговата цялост и единство.

При изготвянето на новия обвинителен акт прокурорът може да съобрази тези теоретични постановки, ако счете, че приетата и доказана фактология по делото не се различава от тази, която пестеливо е изготвил в настоящия обвинителен акт.

Ръководен от изложените съображения и на основание на чл. 335 ал.1т.1 от НПК, съдът





Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ присъда № 189 от 25.2012г, постановена по НОХД № 135/2012г по описа на Районен съд-гр.Нова Загора.



ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр. Нова Загора за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.



Решението не подлежи на жалба и протест.

[ntguilty]

Удивен съм, но... това е нормално...тук. Култура, граждани и селски труженици! Включително и правна култура, или и тя е при другата култура на българина. Днес едно лице - страна в нак. дело ми каза, че ... ама това е практика на н-ският районен съд. О, Боже! Но какво да се прави, като си в Рим, прави като римляните, щом практиката е да се нарушава Закона, така да е...
Гледам как тоя щял да ръководи Върховния съд, оня. А културата? Тя само правна ли е?
Каквото си дробим, братя българи, това ще си сърбаме, а и каквото ни надробят...

[doc03]

Подсъдимият имал ли е адвокат?

[neutralen]

Вероятно за това са го осъдили, щото ако нямаше адвокат, който да ядосва съда, може би щяха да го оправдаят.

[georgiev_sfbg]

[mrkiril]

А ако бабето е искала да го предаде в полицията,или да го унищожи ?Може по този начин да се бори с дрогата.

[sunshine_75]

http://www.court.sliven.net/uploads/007 ... 8b2414.htm

Последни новини, така да се каже

[pati2]

...а какво е "катка"?

[svettoslav]

:D

...а какво е "катка"?

Патка

[prim444]

http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/01/14/ ... _izpulnil/

Норвежец бе осъден за измама, защото не изпълнил поръчково убийство

Историята бе разказана от норвежки явестник "Варден". На снимката от интернет страницата на изданието са двама от адвокатите в съдебната зала.


Това съобщил полицейски източник за агенция "Ройтерс", с което потвърдил публикация в местен вестник, разказваща за случай от средата на 2014г.

Мъжът се съгласил да убие 17-годишен младеж, но органите на реда така и не успели да докажат, че той изобщо е имал намерение да го направи. Те установили само, че е взел пари и е купил ножове.

Поради това норвежецът е бил обвинен в измама на клиент.

Според полицията той е приел наказанието и е платил глобата.

Поръчителят е 21-годишен мъж, който получил 2 години затвор. По-голяма част от присъдата обаче е условна, тъй като е признал вината си. Той казал на следствието, че искал момчето да бъде ликвидирано, защото отхвърляло романтичните му послания.

За целта, както твърди поръчителят, са платени 60 000 крони, а измамникът твърди, че е взел само 40 000.

Сред доказателствата по делото са и SMS-и от възложителя, в които пише: "Защо още е жив??? Не можеш да свършиш работата!!! Трябваше да бъде убит!!! Стига си се обяснявал. Защо, по дяволите, не го направиш?" както и "Да, сега ти си на ход! ............. – нали получи достатъчно пари!! Ще вадиш ли ножа или не?".

В чата измамникът започнал да твърди, че има познат, който ще свърши работата за 30 000 крони. "Това са само приказки, за да получи пари", коментира сега прокуратурата.