начало

Прокуратурата е осъдена да плати 60 000 лева заради нежеланието да намери виновните за срутената сграда на „Алабин“ Прокуратурата е осъдена да плати 60 000 лева заради нежеланието да намери виновните за срутената сграда на „Алабин“

решение 4 / 11.03.1982 ОСНК

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


решение 4 / 11.03.1982 ОСНК

Мнениеот renydymytrova » 19 Мар 2014, 01:01

Бих желала да помоля, ако някой от колегите разполага с това решение, моля да ми го прати. Ще съм много благодарна на отзовалите се.
renydymytrova
Младши потребител
 
Мнения: 73
Регистриран на: 29 Юли 2007, 21:38

Re: решение 4 / 11.03.1982 ОСНК

Мнениеот bird_of_paradise » 19 Мар 2014, 04:21

Решение № 4 от 11.III.1982 г. по н. д. № 59/81 г., ОСНК
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1982 г.
чл. 219, ал. 3 ,

чл. 205, ал. 1, т. 3 ,

във връзка с чл. 202, ал. 2, т. 1 НК
Когато умишлената безстопанственост по чл. 219, ал. 3 НК е улеснила извършеното длъжностно присвояване по чл. 205, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, тя се поглъща от него. Същата следва да се вземе пред вид при преценката на размера на наказанието за извършеното длъжностно присвояване.
----------------------------

Прието е, че подсъдимата като длъжностно лице съзнателно е сключвала неизгодни сделки и от това са произлезли значителни вреди на МРЗ "Г. Димитров" в размер на 29 412,10 лв., че на основание чл. 220 и 54 НК й е наложено наказание две години лишаване от свобода. Квалификацията на тези деяния е неправилна. Не може да се приеме, че нейната дейност се е състояла от поредица сделки. Тя като длъжностно лице с редица действия е извършвала една постоянна дейност за закупуване на карти за пътуване и една от функциите й е да получава авансови суми за закупуване на картите. Извън правомерната си дейност тя е закупувала и голямо количество ненужни карти на лица, които вече били снабдени с такива. Същите е унищожавала. Целта й е била само да получи в своя фактическа власт по-големи по размер авансови суми, от които да присвоява. Така тя умишлено е разпилявала средствата на предприятието в големи размери, за да улесни длъжностното присвояване - предмет на първата точка от обвинението.

Ето защо деянието й следва да бъде квалифицирано по чл. 219, ал. 3 НК. Същото е извършено преди и по време на самото присвояване, като от субективна и обективна страна е свързано с него. Върховният съд, ОСНК, намира и приема, че умишлената безстопанственост по чл. 219, ал. 3 НК е улеснила извършеното длъжностно присвояване на подсъдимата по чл. 205, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 202, ал. 2, т. 1 НК и се поглъща от него. Същото следва да се вземе пред вид при преценката на размера на наказанието за извършеното длъжностно присвояване.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: решение 4 / 11.03.1982 ОСНК

Мнениеот renydymytrova » 19 Мар 2014, 04:29

Благодаря за среднощната помощ! :)
renydymytrova
Младши потребител
 
Мнения: 73
Регистриран на: 29 Юли 2007, 21:38

Re: решение 4 / 11.03.1982 ОСНК

Мнениеот svettoslav » 19 Мар 2014, 15:56

Доста странно решение, бих казал.Не че "диспозитива" най-отгоре, по принцип не е адекватен,а това в закона си го пише така или иначе.

Фактологията е много постна,така че не виждам изобщо какво може да се разбере от решението в този му вид.

Във всички случаи обаче,когато се касае за "безстопанственост чрез сключване на неизгодни сделки"-престъплението е по чл.220 НК,както е прието от предходната инстанция. Независимо че е по-леконаказуемо.Съставът е специален спрямо този по чл.219 НК.И това е така,тъй като обстоятелството кой състав изключва другия не се определя ни най-малко от санкцията,а от характеристиката на престъплението.И в чл.220 НК е предвидена вреда,а деянието е описано специфицирано,конкретно,чрез сделка.
Има си и особено тежък случай по ал.2-там е от 3 до 10г.

Вредата от сделката също е налице-платената за картите цена,която е изгубена.Така че си имаме 220 НК.

Що се отнася до унищожаването на картите(т.к не са й били нужни,доколкото хората си имали вече такива) то това си е съвсем отделен въпрос извън състава на чл.220 НК. В резултат на унищожаването на тези карти също може да има вреда(ако са могли все пак да се ползуват някакси-това е неясно от фактите);ако е така-няма пречка да отговаря за друго престъпление-по чл.216 НК,по 219 ал.3 или пък дори за 319 НК(доколкото тия карти все пак са документи) в зависимост от целта му.
А целта е май че ясна-да не останат следи от дейността му,целяща присвояването на авансовите суми.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11


Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 51 госта


cron