Казус

[stelaa]

Иванова започнала работа като шивач в ООД. Същата имала сключен трудов договор, като трудовото й възнаграждение било минималното за страната. Отишла в банка да тегли кредит, но от там й отказали с основанието, че същата не получава достатъчно доходи. След което Иванова отишла при управителя на дружеството и го помолила да изготви нов трудов договор, в който да пише, че получава по- високо трудово възнаграждение (същата в действителност няма да получава визираното в новия трудов договор възнаграждение). Управителят на дружеството изготвя новия трудов договор, след което Иванова отишла в банката с вече новия трудов договор и й отпуснали желания от нея размер на кредита.
1) Има ли извършено престъпление от страна на Иванова? Ако да- какво е то? Има ли извършено престъпление от страна на управителя на дружеството и ако да- какво е то?
2) Има ли съучастие?

[ivanov_p]

От страна на Иванова има извършено престъпление, ако прибирайки се от работа е обрала банката.
Иванова има трудов договор за заплата от 600 лв. и е занесла този договор в банката. Нарушение ще има ако работодателят не й плаща по 600 лв.
Това да не е задача от Бургашкия свободен университет?

[sunrise]

От страна на Иванова има извършено престъпление, ако прибирайки се от работа е обрала банката.
Иванова има трудов договор за заплата от 600 лв. и е занесла този договор в банката. Нарушение ще има ако работодателят не й плаща по 600 лв.
Това да не е задача от Бургашкия свободен университет?

Сигурен ли си?
Щото според мен зависи отговора от някои други обстоятелства.

[ivanov_p]

Зависи единствено от направени самопризнания и от двамата, но пак се стига до редовно подписан и регистриран в НОИ договор и няма как да има измама. Именно предвид измененията при трудовите договори и регистрирането им този пример е нереален, но дори и да не се регистрираха при законен договор между другеството и жената, подписан от компетентен орган уговореното задължение е налице.

[sunrise]

Именно! Зависи от това дали договорът е регистриран в НАП/не в НОИ/. Ако е , няма проблем, той като страните имат право да си променят уговорките между тях по всяко време. Ако обаче просто са подписали такъв, с ясното съзнание да не поемат задължения по него, нерегистриран в НАП, то ще е налице престъпление.

[svettoslav]

Зависи от това дали договорът е регистриран в НАП/не в НОИ/. Ако е , няма проблем, той като страните имат право да си променят уговорките между тях по всяко време. Ако обаче просто са подписали такъв, с ясното съзнание да не поемат задължения по него, нерегистриран в НАП, то ще е налице престъпление.

Според мен не зависи дали е регистриран ТД или не.Страните са обвързани по силата на самия ТД.Ако работодателя не го е регистрирал-носи съответната АНО.


Второ,какво престъпление по-точно ще има,ако са го подписали с "ясното съзнание да не поемат задължение по него"(без оглед регистриран или не в НАП).
Може и да има някакво такова,просто да посочим деянието.

[svettoslav]

Да си кажа аз набързо,че тр. да изчезвам.

Според мен може да е престъпление само по 311 НК. Поради факта,че представителя на работодателя е дл. лице по смисъла на чл.93 НК.Оттам-и документът-трудов договор от тази гледна точка е и официален.
Аз се занимавам и с гражданско право уж, и така,на прима виста,ми звучи малко странно действително-как така трудов договор-официален документ...обаче длъжностно лице ли го е съставило(тоест станал ли е едно от условията,доколкото има изявление и на работника) ? Такова е по смисъла на чл.93 НК,според мен. А що се отнася до "официалния документ"-за мен,пак така на прима виста,ми се вписва в чл.93 т.5 НК .Поне за сега Именно защото ТД е съставен (и) от дл. лице(представител на работодателя).

Що се отнася до работника-то той е съучастник очевидно.За мен е съизвършител,не просто подбудител или помагач.

П.П. Що се отнася до някаква "измама" -то подобно нещо в би могло да бъде налично само ако кредитополучателя няма изначално никакво намерение да връща каквото и да било.
Тогава въпросът би бил дали имаме обикновена измама по 209 + документно престъпление или само документна измама по 212 НК.
Това зависи вече от подробностите.

А сега, дай 50 лв.

[bludniq_sin]

И аз още по-набързо. Според мен 311 - да, измама според мен няма (какви са вредите, които са елемент от състава? а ако кредитът се обслужва редовно?), съучастие - до толкова до колкото престъплението е формално и жената не участва в изпълнителното деяние (съставянето), и до колкото съставът не предвижда документа да е използван считам, че има подбудителство. Толкоз. Ако съм оцапал разсъжденията поправяйте с червено

П.С а 316? Кога се прилага точно? Може ли и 316 и подбудителство по 311?

[svettoslav]

....Толкоз. Ако съм оцапал разсъжденията поправяйте с червено

А,бе,глей сега значи...то ако си оцапал разсъжденията-малка работа.Ама друго да не оцапаме-че тогава вече,малко по-сложно иде работата...

[doc03]

При почти идентичен казус бе образувано и водено за 316 вр. с чл.309 (трудовият договор е частен документ) вр. с чл.20, ал.3. Само че не беше използвано пред банка
Така и не ми стана ясно, обаче, при положение че се подписва този договор, доколко може да се говори, че "за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност"

[ivanov_p]

Подобни измами са по чл. 248а НК и там не се иска да има щета за банката, което е разликата между него и 209НК.
Единственият начин да се установи вина е самопризнания и на двамата участници. Самият договор за работа след като е регистриран е действащ по отношение на уговореното и не може да е носител на "неверни сведения".

[svettoslav]

Самият договор за работа след като е регистриран е действащ по отношение на уговореното и не може да е носител на "неверни сведения".

А,бе,действащ си е и без да е "регистриран". Щом са го сключили-обвързани са страните.Независимо от писаното в КТ,че работодателят нямал право да го допуска,без да му е връчил екземпляр от уведомлението,заверено от НАП.
Това евентуално нарушение на КТ от страна на работодателя не означава че ТПО не е възникнало по силата на сключения договор.
Работника си работи,заплатата му се дължи.

2.Що се отнася до чл.248 а НК,то това не е измама.И не просто няма изискване за щета на банката,а изобщо няма такова и за отпускане на кредита.

3.Касателно "неверните сведения",визирани в договора-щом и двете страни по ТД са били наясно,че такива пари не се дължат и това е само " фиктивност",за какви "верни" сведения може да става дума?
Та нали именно тук е заблудата ...за да се получат "по-облекчени условия за кредитиране". Самият ТД е и НИЩОЖЕН освен всичко друго. Един път противоречи на морала,втори път-никой не желае да се пораждат тези последици,които формално са визирани в него.Тоест,налице е и "симулация" на сделката.