заверка "вярно с оригинала"

[nk7702n]

Естествено, че не е едно и също да завериш копие на документ, за да удостовериш, че съответства на оригинала на официалния документ, с това да издадеш като длъжностно лице заверен препис от официален документ в качеството си на длъжностно лице.
П.П. В някои общини все още не я правят тая разлика, за съжаление.

[sunnyset]

Извинете ....
Поне в милиционерницата правим разлика между "препис" и "заверено копие".
Копието може да бъде заверено и от страна по делото ... май така беше. Не така обаче стоят нещата с преписа, май ...
Или не съм прав ?

Е, какво пречи, ако не може да направите заверка на "препис", да представите същия този "препис" пред съдебния състав? Преписът на официален документ е официален документ.

[doc03]

Тук говорим не за препис, а за копие. Издалият документа (преписа), до колкото знам, е различен.

[sunnyset]

Включването ми по темата е в отговор на bird_of_paradise. Тя пожела да види решение на ВКС, посочено от nak111, в което се коментира, че преписът на официален документ също е официален документ.

... Дано не забравя в понеделник да постна решение на ВКС в което пише, че преписите от официални документи са също официални документи..........

но надявам се да не забравите, така щото ми стана интересно- решението на Н.О. ли е или на Г./Т.О.?
Ако е на последните две- прилага се чл. 179, ал.2 ГПК, но за наказателните състави?
Ще си позволя да напомня, че бих искала да се запозная с този съдебен акт.
Благодаря.

Не знам кое е това решение, иначе бих го посочила тук , но пък аз съм попадала на следното:

Преписите на официалните документи са също официални документи, когато те са съставени от длъжностно лице в кръга на неговата служба и то с подписа си удостоверява идентичността на преписа с оригинала.

Цитат от книга на проф. Маргарита Чинова. Темата е относно писмените доказателствени средства в наказателния процес.

[nk7702n]

Ако съдим по темата " Заверка " Вярно с оригинала от частноправен субект, а не от длъжностно лице в кръга на изпълняваната от него дейност", очевидно се касае за заверено копие на официален документ, което си е частен документ, затова и правилно колегата Светослав се насочи към разпоредбата на чл. 313 ал.2 от НК. Относно заверените преписи на официални документи не забелязах да има спор, че са официални документи.
Допълвам, не знам дали това решение имахте предвид относно официално заверените преписи, но реших да го постна :

, м.”Л.- зона В” с площ от 445 кв.м. на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли владението, служещо като основание за придобиване на имот по давност, да е явно демонстрирано по отношение на собственика на имота и 2. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: следвало ли е в конкретния случай съдът да изключи от доказателствата по делото представените от Столична община заповед за отчуждаване на имота и съобщения за отчуждаването, тъй като този въпрос касаел правилното приложение на чл.183 от ГПК и на чл.94, ал.2 от Закона за националния архивен фонд.

С писмени отговори от 27.10.2010 г. и от 12.11.2010 г. ответниците Т. В. Д. и Столична община оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените от ищците субективно съединени установителни искове за собственост, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на наследодателката на ответницата Т. Д.- Р. И. А. и на нейната сестра А. И. А. /въз основа на нотариален акт за продажба № 9, том XV по нот.д.№ 2728 от 13.07.1956 г. Приел е, че със заповед № РД-40-940 от 16.06.1987 г. този имот е бил отчужден по реда на З. за изграждане на техникум по металургия, а със заповед № РД-43-498 от 23.10.1992 г. по искане на Т. Д. е било отменено отчуждаването на ½ ид.ч. от имота. Вследствие на това след 1992 г. имотът е съсобствен при равни квоти на Т. Д. и Столична община. По твърдението на ищците за придобиване на имота поради осъществявано от тях давностно владение през периода от 1994 г. до завеждане на делото през 2009 г., въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да са осъществявали явно владение върху този имот- разпитаните по делото свидетели не установявали факта на завладяване на имота, което да е доведено до знанието на собствениците на имота, нито пък са доказали, че ищците не са допускали собствениците да ползват имота си в периода след 1994 г. до завеждане на делото през 2009 г.

С оглед тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касаторите правен въпрос /следва ли владението, служещо като основание за придобиване на имот по давност, да е явно демонстрирано по отношение на собственика на имота/ е от значение за изхода на делото. Приетото в обжалваното решение по този въпрос обаче не противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС, обективирана в решение № 238 от 11.04.2000 г. по гр.д.№ 1031 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 3025 от 01.02.2006 г. по гр.д.№ 2241 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1187 от 17.12.2008 г. по гр.д.№ 4662 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о.: както в тези решения, така и в обжалваното решение на Софийския градски съд е прието, че за да се придобие един имот на основание чл.79, ал.1 от ЗС, недобросъвестният владелец следва да е установил явно и непрекъснато владение върху имота в продължение на повече от 10 години. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Посоченото определение № 138 от 25.02.2009 г. по гр.д.№ 4755 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. е постановено по реда на чл.288 от ГПК, тоест с него ВКС не се е произнесъл по правни въпроси, касаещи владението, а само е обсъждал въпроса дали конкретно въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване, поради което това определение не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.

По втория посочен от касаторите въпрос /следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства/ също няма противоречие между обжалваното решение и приетото в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС: въззивният съд е постановил решението си, след като подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е извършил преценка на тяхната достоверност. Поради това не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, по въпроса как следва да се прилага нормата на чл.183 от ГПК, когато по делото се представят официално заверени преписи от документи вместо оригиналите, вече има задължителна съдебна практика /например решение № 766 от 03.02.2011 г. по гр.д.№ 1590 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което официално заверените преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите/. Освен това, нормата на чл.183 от ГПК точно възпроизвежда нормата на чл.101 от ГПК /отм./, поради което многобройната съдебна практика по приложението на чл.101 от ГПК /отм./ се прилага и по отношение на новия чл.183 от ГПК и не се налага даване на ново тълкуване на тази правна норма.

С оглед всичко гореизложено касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Столична община юрисконсултско възнаграждение за делото пред ВКС в размер на 761 лв., определени съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Т. А. Б. и В. Д. Б. срещу решение от 09.07.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 4581 от 2010 г.

ОСЪЖДА Т. А. Б.- ЕГН [ЕГН] и В. Д. Б.- ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място],[жк], ул.560 № 30 да заплатят на Столична община- [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 761 лв. /седемстотин шестстотин и един лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


][/sp]

[lexy21]

Я и аз смут да внеса - доколкото разбрах, темата е за т.н. "частен препис" - този по чл. 183 от ГПК

Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

И въпросът е - какво престъпление има или "можем да добутаме", ако на копие от документ липсва последния ред от оригинала, който ред се твърди да е от съществено значение за изхода на гр.д., а така направеното копие не го е обхаванало, но пък е заверено "вярно с оригинала" и в този си вид е представено като заверен от страната препис по чл. 183 от ГПК. Гражданският съд е постановил решението си на база на този препис. Няма доказване на такова престъпление, по който и да било текст, освен, ако преписът на е на ръка /тогава не говорим за копие/, което не съм виждала от студентка.

[nk7702n]

Лекси, съвсем забравихме, че копието е представено от страна по гражданско дело, тълкувайки понятията "заверено копие", официално заверен препис" и др.. За чл. 183 от ГПК пък съвсем. А какво мислиш за идеята относно декларирането, че текстът на преписа съответства на оригинала в случаи, в които примерно е налице очевидно несъответствие?Имам предвид приложимостта на чл. 313 от НК? По тоя казус от темата не ми се вижда приложима посочената норма, защото липсващата част от текста не навежда на мисълта за извършено документно престъпление, но ако предположим, че не е така, ако се констатира друго по - съществено несъответствие ?

[svettoslav]

А какво мислиш за идеята относно декларирането, че текстът на преписа съответства на оригинала в случаи, в които примерно е налице очевидно несъответствие?Имам предвид приложимостта на чл. 313 от НК? По тоя казус от темата не ми се вижда приложима посочената норма, защото липсващата част от текста не навежда на мисълта за извършено документно престъпление, но ако предположим, че не е така, ако се констатира друго по - съществено несъответствие

Казуса може да го разиграваш всякак. Говорим за класически случай на преднамерено манипулиране при сканирането на док.
Ако е "декларация" по ал.1 -имаш престъпление,ако го разглеждаш като ЧД по ал.3-пак си в състава. Въпросът е какво е точно престъплението.
Има доста практика по 313 ал.1 НК. А що се отнася до "същественото" и несъщественото" несъответствие,не знам как да се отрази на умисъла -щом целенасочено го правиш-за какво говорим?;тези неща може да се рефлектират на обществената опасност;формално най-малко, има престъпление.

[svettoslav]

А сега се замислих в/у нещо интересно.

Опит ли ще имаш или довършено,ако вместо да изтриеш трите важни последни реда,вземеш,че махнеш един ред по средата,който "не е нещо съществено..." и го депозираш в съда като "верен с оригинала" ?

На практика няма как да стане,трябва да е кьорав наистина,но за мен е опит като казус,ако не е разбрал какво е направил всъщност.

[nk7702n]

А сега се замислих в/у нещо интересно.

Опит ли ще имаш или довършено,ако вместо да изтриеш трите важни последни реда,вземеш,че махнеш един ред по средата,който "не е нещо съществено..." и го депозираш в съда като "верен с оригинала" ?

На практика няма как да стане,трябва да е кьорав наистина,но за мен е опит като казус,ако не е разбрал какво е направил всъщност.

Виж, това с изтриването на един или два реда, нещо не ме насочва към умисъл и противоправно деяние по посочения от теб състав, защото може ксероксът да е повреден или някаква част от текста случайно да не е излезнала на копието. Как ще докажеш умисъла за извършване на точно това деяние?

[xakepxakep]

Здравейте,

Наложи се да помагам на роднина (ответник) по едно гражданско дело за собственост. Не съм юрист, но имам известни познания и опит. Сега сме на етап подадена (от адвоката ни, разбира се) касационна жалба пред ВКС, чакаме дали ще я приемат. Ходих с ответника да гледам делото и забелязах следното. Един документ на първа инстанция, на който се базира искът на ищеца, е копие със заверка от адвоката на ищеца "вярно с оригинала". На първа инстанция ищецът губи делото. На втора инстанция ищецът печели и решението може да бъде изпълнено независимо от подадената касационна жалба. Ние обаче внесохме обезпечение и ВКС спря изпълнението с определение. Ходих да гледам отговора на ищеца на нашата касационна жалба. Там видях горепосочения документ (приемо-предавателен протокол, който е след договор за покупко-продажба) – копие със заверка от адвоката на ищеца "вярно с оригинала". Изглеждаше същия, но случайно забелязах 2 съществени разлики. 1. И в двете копия имаше един и същи текст, дописан на ръка, но в двете копия текстът беше написан по различен начин. 2. Във второто копие сред имената на подписалите приемо-предавателния протокол имаше още едно име. Т. е. двете копия не бяха копия на един и същи оригинал, издаден от едно Министерство. Това ме навежда на мисълта, че или едното копие е фалшиво, или и двете. Дописаният на ръка текст казва (цитирам по памет): "неразделна част от настоящия приемо-предавателен протокол е скица ...". Тази скица я има и на първа инстанция – СРС (където ищецът губи), и на втора – СГС, но пак има разлика. На първа инстанция скицата е без промени и се вижда печатът (таблица) на изготвилата я проектантска организация. На втора инстанция обаче на скицата има нанесена на ръка щриховка (не е ясно от кого), която "показва" кой е имотът, за който претендира ищецът или по-точно процесния имот (около 7 м2), който е част от цялата щриховка. За всеки случай накарах ответника да даде молба за копия от всички документи, които се явяват в 2 различни варианта. Имаше и още 1 скица, на която печатът от версията на първа инстанция беше "изрязан" при снимането и на негово място имаше нов текст при представяне на втора инстанция. Чакам решението на ВКС и ако загубим, смятам да повдигна въпроса за различните версии (чрез адвоката ни). Евентуално ще се води дело за установяване на истинноста на документите и ако съдът реши в наша полза, можем да възобновим делото. Поне така е на теория по ГПК. Някой имал ли е подобен казус и съответно решение по него?

[nak111]

Решение № 116 от 21.III.1988 г. по н. д. № 123/88 г., ВК Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1989 г., стр. 6

чл. 311, ал. 1 НК

Преписите от официални документи са също такива официални документи, когато те се съставят от длъжностно лице в кръга на неговата служба и когато то с подписа си удостоверява идентичността на преписа с оригинала.

------------------------

За наличието на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е необходимо да са налице само посочените в този текст елементи - длъжностно лице, което съставя официален документ в кръга на служебните си задължения, вписване в този документ на неверни обстоятелства, както и съзнанието, че документът ще бъде използван като доказателство за съществуването на тези именно неверни обстоятелства. В конкретния случай всички тези елементи са налице. Преписите от официални документи са също такива официални документи, когато те се съставят от длъжностно лице в кръга на неговата служба и когато то с подписа си удостоверява идентичността на преписката с оригинала. В такива случаи преписът съдържа неверни обстоятелства винаги, когато в него се отрази нещо различно от това, което е вписано в оригинала. По делото е установено, че на подсъдимата е било възложено да изготвя в определените случаи преписи от издадените фактури - било когато фактурата е загубена, било поради обстоятелството, че на купувача са били необходими няколко екземпляра от една и съща фактура. Следователно тя е съставяла преписите в качеството си на длъжностно лице и в изпълнение на конкретни свои задължения по служба. Налице е и вписване на неверни обстоятелства. В преписите не е било възпроизведено цялото съдържание на оригинала. Пропуснати били закупените други части извън купето и двигателя. Като купувач бил вписан свидетелят Ш., макар и подсъдимата да знаела и да виждала по оригинала, че купувачът е бил подсъдимият. Съзнавала е, че изготвя документ с неверни обстоятелства, който ще бъде използван като доказателство за наличността на тези именно неверни обстоятелства. За наличието на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК няма значение дали неверните обстоятелства се отнасят до гражданско-правни, наказателно-правни, административно-правни или други някакви правоотношения. Същественото е, че тези обстоятелства са неверни, което в конкретния случай е установено по несъмнен начин.

[svettoslav]

А сега се замислих в/у нещо интересно.

Опит ли ще имаш или довършено,ако вместо да изтриеш трите важни последни реда,вземеш,че махнеш един ред по средата,който "не е нещо съществено..." и го депозираш в съда като "верен с оригинала" ?

На практика няма как да стане,трябва да е кьорав наистина,но за мен е опит като казус,ако не е разбрал какво е направил всъщност.

Виж, това с изтриването на един или два реда, нещо не ме насочва към умисъл и противоправно деяние по посочения от теб състав, защото може ксероксът да е повреден или някаква част от текста случайно да не е излезнала на копието. Как ще докажеш умисъла за извършване на точно това деяние?

Явно излизаш извън контекста на темата и от това,което влага питащия.Говорим за казус,където се предполага според изнесените обстоятелства,че страната по делото съзнателно е манипулирала документа.

Кой какво и как ще докаже е отделен въпрос.

[svettoslav]

Решение № 116 от 21.III.1988 г. по н. д. № 123/88 г., ВК Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1989 г., стр. 6

чл. 311, ал. 1 НК

Преписите от официални документи са също такива официални документи, когато те се съставят от длъжностно лице в кръга на неговата служба и когато то с подписа си удостоверява идентичността на преписа с оригинала.

Това едва ли би било тайна за някого

[doxa]

Колеги, първо искам да Ви благодаря за дискусията, която направихте.
Преди да опиша казуса тук, срещнах противоречиви и твърде крайни коментари за правната същност на това, какво представлява частната заверка на копие от официален документ. За да продължи темата, считам че следва още веднъж да опиша казуса, а именно: съответното лице представи по няколко граждански дела това копие от официалния документ със частна заверка „вярно с оригинала“, като се подписа за верността им. Делата приключиха – тях няма да ги коментирам, доколкото не са предмет на дискусията. Образува се ДПв, разследването прие, че са представени като доказателство „заверени преписи от официален документ“; на лицето се повдигна първоначално обвинение по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 1, за това, че съзнателно се ползвал пред държавен орган – български съд, от преправен официален документ – копие от документа, като за самото преправяне не може да се търси наказателна отговорност. ДПв е прекратено, защото: копието на официален документ не е предмет на престъпление; липсва неистински, преправен или такъв с невярно; вещественото доказателство – оригинала на документа, е истинско, върху него не е въздействано.
Това, че копието беше представено по няколко дела е без значение за същността на въпроса ми, доколкото същото би имало значение за субективната страна от деянието (наличието на пряк умисъл за съставяне и използване), и относно доказателствената същност на въпроса, но това не е на преден план за момента. Ще ми се да се изясни материалната страна на въпроса: „що е това частна заверка на копие от официален документ“, а доказването да го оставим за органите на ДПв.
За в момента ще си спестя моето мнение по казуса, ще изчакам резултата от действията на прокуратурата. Но ще се радвам, ако някой цитира практика на ВКС, в която изрично или имплицитно се коментира използването пред български съд на копия от официални документи, които са заверени с вярно с оригинала, НО С МАНИПОЛИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ, като маниполацията не е върху самия оригинал, а при самото копиране (има разлика, и тя стои, според мен, в противоречивата практика). Защото ако приемем тезата, че няма престъпление (каквато практика срещам), не знам докъде ще стигнат нещята .... Още веднъж Ви благодаря за коментарите.

[Pause]

Много ще се радвам и ако намерите практика и когато копието на документа е взето от друго копие ,но не е сверен с оригиналният документ при вземането на първото копие.

[svettoslav]

Много ще се радвам и ако намерите практика и когато копието на документа е взето от друго копие ,но не е сверен с оригиналният документ при вземането на първото копие.

Не зная какво точно имате предвид,но въпросът се решава по същия начин.

И защо тази толкова желана практика,като си имате закон. Ако за всеки казус търсите специална практика,предлагам законите да ги отменим.
Не че е зле да свериш часовника,но ....по-скоро за допълване на собствените представи

Ако копието(от друго копие)е заверено "В.О",а пък всъщност не го е сверил с оригинала,а е гледал друго копие-значи е налице неистина.Знам за един колега,когото викаха в полицията по подобен случай. Естествено отговора е" Ами щом съм го заверил-значи съм видял оригинала" !
Поне формално, престъпление има според мен.Във вс. случаи това нещо е документ за мен. Ако изявлението върху копието "В.О" се разбира и като "декларация" по 313 ал.1-значи по тоя текст,тъй като идеална съвкупност с ал.3 ми се вижда изключена.Единият от двата състава ще е в случая- който се явява специфициран вид на другия.Тази "декларация" може да бъде част от документ,аз не виждам пречка и например в него да има и някакво друго правно значение.