заверка "вярно с оригинала"

[doxa]

Колеги, имам следния казус:
По гражданско дело страната представи копие на официален документ, заверен „вярно с оригинала“, подпис и печат. Установи се обаче, че това копие не отговаря по съдържание на официалния документ. При копиране на оригинала, не е отпечатан (умишлено) последния ред на първата страница от документа, съставляващ 2 страници. Във връзка с това съдът постановява решение, пряко свързано с неотпечатано изречение от официалния документ. Във връзка с това се сезира прокуратурата, която образува и води разследване по чл. 311 НК, а след това повдигна „първоначално обвинение“ по чл. 316 вр. с чл. 308 срещу страната. Накрая обаче прекрати производството на осн. чл. 24, т. 1 НПК (липсва състав на престъпление), защото: нямало предмет на престъпление - копието не било предмет на престъпление по чл. 308, ал. 1, респ. по чл. 316; нямало опорочен документ, върху оригинала на документа не било въздействано, оригинала бил истински.
Не мога да обжалвам, защото от престъплението няма вреди, респ. пострадал/ощетено ЮЛ.
Въпросите, които възникват за мен са:
- какъв документ е копието на официален документ, заверено с частна заверка „вярно с оригинала“ – официален ли е или не;
- за да бъде предмет на престъпление по чл. 308 и сл. НК, необходимо ли е преправката да бъде върху самия оригинал или е без значение начина на въздействие.
Благодаря предварително за коментарите! Ако може да посочите и практика на ВКС.

[neutralen]

Налице са данни за деяние по чл.313, ал.1 от НК - заверката "Вярно с оригинала", представлява декларация пред орган на властта. Деянието следва да е извършено с пряк умисъл.

[svettoslav]

Трябва действително да се види малко практика по чл.313 ал.1-дали за "декларация" може да се приеме и заверката.
Въ всички случаи е волеизявление на някого. При това с конкретно правно значение.Тоест,копието от документа също е документ.Възниква въпроса за състав на чл.309 НК. И там обаче не е съставомерно тъй като не се говори за док. с невярно съдържание. Самото "преправяне" на частния док. също не ми се вижда да е налице,доколкото обективно е създаден такъв(частен) с невярно съдържание(касателно заверката "В.О").

Съвсем отделен е въпроса как ще се докаже умисъл.Трудна работа.Винаги ще се каже от някого накрая(ако бъде стигнато до там) "..ами незнам..това съм видял,това съм заверил..може и да не е излязъл целия документ...не съм го доогледал..." Дори да прозира умисъл не е лесна работа за доказване.

Що се отнася до тия "декларации" има логика за чл.313 НК,но не знам как се тълкува.Че като стана дума за декларации,то и чл.290 а НК говори за такива работи,но не съм се ровил.Може да се направи сравнението.Но на прима виста 290 а ми се вижда специален спрямо 313 ал.1 НК.

В омента просто нямам време да проверя практика по чл.313 ал.1,но пък ал.3 говори за нещо интересно-частен документ .Този състав е специален от своя страна към 313 ал.1 НК и това се вижда с "просто око".
Смятам твърдо,че заверката е документ(доколкото е изявление с конкретно пр.значение,има си и подпис).И ако е съзнателно направено,значи имаме потвърждаване на неистина у него.

[svettoslav]

Относно сигнала по прокуратурата-пускай друг пък каквото стане.Все пак сте спечелили делото,което е по-важното.

[neutralen]

Какво общо има чл.290а от НК в случая

[nk7702n]

:shock: Какво общо има чл.290а от НК в случая

Много общо има, в случая се касае за деклариране на неистина пред надлежен орган - съд. Въпреки че по - точният състав е на чл. 313 ал.3, доколкото говорим за заверен препис на официалния документ.Аз съм скептично настроена, че ще се постигне кой знае какъв резултат, съдейки от активността на прокуратурата в момента,но нищо не пречи на постващия да опита и да подаде отново жалба.

[neutralen]

Всички декларации са частни свидетелстващи/удостоверителни документи. В случая заверката "Вярно с оригинала" се прави по силата на чл.183 от ГПК, което квалифицира деянието по чл.313, ал.1 от НК, а не като деяние по чл.290а от НК, което има предвид декларации извън случаите по чл.313 от НК

[doxa]

Благодаря Ви за коментарите. За съжаление срещам противоречива практика на ниво - РС и ОС, по отношение на частната заверка "вярно с оригинала" на копие от официален документ. Ще обжалвам постановлението за прекратвяне пред РС по реда на чл. 243 НПК и ще пусна един сигнал до прокуратурата да видим какво ще измислят.
Вижте и едно интересно решение на РС - Русе, потвърдено от ОС- Русе.
Р E Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 20.04.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският Районен съд ,осми наказателен състав в публично заседание на 04.04.2012 година в състав :

Председател: Елица Димитрова
при секретаря М.П. .………………………………………………………………
и в присъствието на прокурора Красимир И.………………………………………..
Като разгледа докладваното от съдията НАХД № 489/2012г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по гл. 28 от НПК .
С постановление от 11.07.2011г. Русенската Районна прокуратура е внесла материалите по Досъдебно производство № 153/2011г. по описа на РРП срещу Р.И.Р. ЕГН ********** за престъпление по чл.316 ал.1 вр.чл.308 ал.1 от НК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на члч78а НК, което се поддържа
Обв. Р. дава обяснения и твърди,че не е извършвал престъплението,в което е обвинен. Основната теза ,която се развива в тях е, че той отрича да е предавал на когото и да е инкриминирания документ, в частност на св.Д.С. ,от една страна, а от друга твърди ,че няма никаква представа как документът е попаднал в ОО”КД-ДАИ” гр.Русе. В такъв смисъл и защитата иска обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р.И.Р. е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, разведен, управител на „Искра-98" ООД - гр.Русе, неосьждан, ЕГН: **********,*** 2010 г „Искра-98” ООД - гр.Русе, представлявано от управителя обв. Р.И.Р. притежавало лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане,валиден до 30.04.2014 и лиценз за вътрешни превози на пътници в Република България,издаден въз основа на Наредба 33/99 на МТ,като към този лиценз имало издаден и одобрен списък на ППС,с които се осъществява превоза.
На 09.08.2010г. фирма „Искра-98” ООД - гр.Русе, представлявана от управителя й обв. Р.И.Р., като наемател, сключила договор за наем на автобус „Фолксваген Крафтер”, с рег. № Р 5584 РВ с ЕТ „Николай Падалски” - гр.Русе, като „наемодател”, с договорен месечен наем в размер на 200 лева, за неопределен срок от време. На 10.08.2010г. с този автобус трябвало да бъде извършен курс по маршрутното разписание от гр.Русе за гр.Добрич от св. Г.Й.Г., съдружник към „Искра-98” ООД - гр.Русе. Понеже св. Г. бил възпрепятстван да изпълни курса по маршрутното разписание се уговорил със св. Д.Д.С. той да изпълни курса, като за целта му предал договора за наем на автобуса „Фолксваген Крафтер”, с рег. № Р 5584 РВ и пътен лист № 810876/10.08.2010г.
На 10.08.2010г. сутринта в гр.Русе, св. Д.С. в изпълнение на уговорката със св. Г.Г. управлявал автобус „Фолксваген Крафтер”, с рег.№ Р 5584 РВ, собственост на „Евролийз Ауто”, клон Русе, изпълняващ междуобластен обществен транспорт на пътници от гр.Русе за гр.Добрич по маршрутно разписание 18101, възложено от Община - Русе на „Искра-98” ООД - гр.Русе.
Служители на ОО „КД ДАИ” - гр.Русе в състав св. К. И. Ц. и св. В.Д.С. спрели управлявания от св. С. автобус за проверка непосредствено след потеглянето му по бул.Освободител, тъй като тръгнал пред Автогарата .
От извършената проверка било установено, че св. С. не разполагал с удостоверение за обществен превоз на пътници или лиценз на ЕИО, изискващи се по реда на чл.40, ал.4 от Наредба №2/2002г. във връзка с Наредба №33/1999г. на Министерство на транспорта. За посоченото нарушение св. В.С. съставил на св. С. АУАН № 103192/10.08.2010г., който той подписал без възражения, като му било указано в 3-дневен срок да представи изискуемите документи в ОО КД ДАИ - Русе. По време на проверката на св.Д. било представено фотокопие от лиценз за ЕО на името на „Кракра”ООД,което той не приел за документ във връзка с осъществения превоз. След проверката св.Д.С. се обадил на св.Г.Г. и го информирал,че автобуса е спрян и следва да се представи в ДАИ лиценз,на което Г. му оказал ,че трябва да посети офиса на фирмата и от там да му предадат документа.
Св.С. веднага сутринта отишъл в офиса на „Искра 98”, където междувременно обв.Р. /уведомен за случилото се от св.Г./ оставил документи на секретарката –св.Б.Н. ,да ги предаде на шофьора- Д.С.
Още на същия ден в деловодството на ОО „КД ДАИ” - гр.Русе, лично от св. С. са били представени писмени обяснения от него във връзка със съставения му АУАН/написани от св.Н./, копие на договор за наем на автобус „Фолксваген Крафтер", копие на лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, заверен „Вярно с оригинала", подпис и печат. Тези документи били предадени на св. С. в офиса на фирма „Искра-98" ООД - Русе, от св. Б.Н., а тя ги била получила от управителя на фирмата - обв. Р.Р., като той й указал да ги предаде на св. С. във връзка с извършена му проверка от органите на ОО „КД-ДАИ" - Русе.
Към дата 10.08.2010г. фирма „Искра-98" ООД - Русе не е притежавала лиценз под № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, а към същата дата фирмата е притежавала единствено лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане и лиценз за вътрешни превози на пътници в Република България. Св. Н.Х.Х., служител на ОО „КД-ДАИ" -гр.Русе, на длъжност „Главен специалист инспектор" завела горепосочените документи, представени от св. С. с датата на постъпването им в деловодството -10.08.2010г. При последвала проверка в програма „Лицензи" на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" се установило, че към 10.08.2010г., „Искра-98" ООД -гр.Русе притежавала единствено лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта, но не и лиценз за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане. Към него момент фирмата притежавала лиценз № 01150 за превоз на пътници на територията на Република България, като същият се придружавал от списък с автобуси. Автобус „Фолксваген Крафтер”, с рег. № Р 5584 РВ не бил включен в списъка с превозните средства към посочения лиценз.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването графическа експертиза №187/29.04.2011г., ръкописният текст „Вярно с оригинала", положен в долната част на лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта е изпълнен от обв. Р.И.Р.. Подписът, положен вдясно от „Вярно с оригинала" в горепосоченият документ, е положен от обв. Р.. Експертизата е допуснала, че печатът, положен вдясно след „Вярно с оригинала" и непосредствено след подписа е на фирма „Искра-98" ООД - гр.Русе.
От заключението на назначената по делото техническа експертиза № 217/16.05.2011г. е видно, че в представените за изследване копие на Лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта и Лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане на „Искра - 98" ООД - гр.Русе са налице девет сходства и четири различия в текстовите части на бланките. Различията се изразяват в заличаване на първоначално нанесения текст и вмъкване на сега съществуващия. Начинът, по който са изпълнени различията е чрез компютърно сканиране на оригинален лиценз, конвертирането на бланката в текстови формат, заличаване и нанасяне /дописване/ на желания текст и разпечатване на принтер на вече променения лиценз. При сравняване на копие на Лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта и копие на Лиценз № 0581 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, заверено копие № 405810003 на ЕТ „Кракра - Ж.М." се установяват две сходства и единадесет различия в текстовите части на бланките. Различията се изразяват в други текстове и номера.
Копие на Лиценз №2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане на „Искра-98" ООД - гр.Русе, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта е копие на оригинален документ, а именно на лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане на „Искра-98" ООД - гр.Русе, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта, с направените промени в текстовата му част. В този си вид копие на Лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане на „Искра-98" ООД -гр.Русе, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта с направените в него промени и подправки не представлява официален документ.
Така установената и изложена фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал - доказателства от гласни доказателствени средства - обясненията на обв. Р.И.Р., показанията на свидетелите П. И. Д., Константин И. Цанев, Н.Х.Х., В.Д.С., Г.Й.Г., Б.А.Н., Ж.П.М. и Д.Д.С., експертните заключения по назначените графическа и техническа експертизи, доказателства от писмени доказателствени средства - копия на лицензи, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, писма, справки, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост,АУАН, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколите за следствените действия ,приложени по делото

С оглед на установената фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията на обвиняемия ,че тъй като микробуса „Крафтер” не бил включен в списъка към вътрешния лиценз за превоз на пътници ,а бил ползван преди това от фирма „Кракра” изискал лиценза на тази фирма от св.Ж.М. и именно този лиценз бил предаден на св.Д.С.. Тези обяснения,свързани и с посещението същият ден на св.М. са опровергани от показанията на св.Б.Н. и св.М.. Обясненията на подсъдимият,че е подписвал с вярно с оригинала и полагал печат на икриминирания документ във връзка с ползването му от св.Г.Г. във връзка с кредитиране се опровергават от показанията на св.Г.. Обясненията на обвиняемият ,че е предизвикал той проверката на св.Г. на инкриминираната дата се опровергават от показанията на св.Д. и от показанията на св. К.Ц. / от дос.произв/. Видно от показанията на св.Д., обвиняемият не е сигнализирал контролните органи,че превозвачът не спазва изискванията на Наредбата и договора с Общината. Подобно инициативно поведение ,видно и от обясненията на обвиняемият ,би довело до санкциониране на „Искра 98” и до прекратяване на договора с Общината,което логично не е в интерес на обвиняемия. Още по-малко логично звучи и обяснението на обвиняемият,че неговата цел била след проверката да бъде санкциониран св.Г. за неспазване на мястото на тръгване по линията Русе-Добрич и така той да заплати дължимите суми към Автогарата, при положение ,че превозвача е „Искра 98”. Нещо повече именно превозвачът носи имуществена санкция по чл.102 ал.5 ЗАвтП
Обясненията на обвиняемият,че не е оставял документи да бъдат предадени на св.Д.С. по повод на проверката, се опровергават от показанията на св.Б.Н. ,от тези на св.С./ че като е посетил офиса вече са знаели за случая и по разпореждане на обв.Р. ,св.Н. е написала обясненията му по случая и му е предала документи/ .Така обясненията на обв.Р. ,че по негово разпореждане св.Н. е следвало да направи копия на документи,оставени от св.М. се опровергават и от показанията на двамата свидетели
Тезата на обвиняемият,че не е знаел за сключения договор от 09.08. за наем на микробуса „Крафтер” ,който той подписал, се опровергава от неговите обяснения ,че веднага след проверката е поискал от св.Ж.М. да му предостави на добра воля лиценза си. Факт е, че документите във връзка с проверката ,св.Д.С. не иска от св.Г.Г. и не той се разпорежда за изготвянето им,а обвиняемият,видно от показанията на св.Б.Н. .Показанията на последната относно предаването на документите на св.Д.С. са последователни по отношение на това, че документите й са били оставени от обвиняемия ,че в същият ден св.Ж.М. не е оставял лиценза на Кракра за копиране и тя не е извършвала такова действие. А видно от обясненията на обв.Р. и показанията на св.М. две копия от лицензите са се намирали у шофьорите,обслужващи общите им линии. Всъщност представянето на лиценза на „Кракра 50” във връзка с проверката не би довело до отпадане на отговорност на превозвача , тъй като линията Русе-Добрич се обслужва от „Искра 98” ,представен е и договор за наем и то не с „Кракра 50” ,а с ЕТ”Н.Падалски” . Обясненията на обв.Р.,че е разпоредил на секретарката си ,че св.Ж.М. ще дойде и ще донесе еврокопие от лиценза си или самия лиценз ,за да бъде направено фотокопие ,което да се даде на св.Д.С. не намира опора в показанията на св.М. и св. Н.,при положение ,че законово е уредено положението,че лиценза не може да се предоставя на други фирми-нелицензирани и при положение,че липсва договореност между превозвачите / напр.договор за наем на МПС/
Тезата на обв.Р.,че не е знаел за инкриминирания документ се опровергава от положения негов подпис и надпис „Вярно с оригинала” и печат ,като обяснението ,че е възможно инкриминирания документ да е създаден ,за да се ползва от св.Г. във връзка със закупуването на други автомобили или за кандидатстване за кредит е опровергано от показанията на Г.. Тезата ,че обв.Р. е поставял подписа си на подобни документи и то при установеното ,че фирмата му не е притежавала такъв лиценз априори изключва незнанието на тези факти
Тезата на защитата на обвиняемия, че с оглед на липсата на стройна организация в КДІ-ДАИ –Русе за приемането на документи и възможността някой служител да е „подхвърлил” инкриминирания документ е нелогична. Факт е ,безспорно установен по делото ,че заверено копие на Лиценз № 2724/07.05.2009г. на Министерство на транспорта на Република България - за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, издаден за „Искра-98" ООД - гр.Русе е с направените промени в текстовата му част - чрез компютърно сканиране на оригинален лиценз, конвертирането на бланката в текстови формат, заличаване и нанасяне /дописване/ на желания текст и разпечатване на принтер на вече променения лиценз. При сравняване на копие на Лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта и копие на Лиценз № 0581 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, заверено копие № 405810003 на ЕТ „Кракра - Ж.М." се установяват две сходства и единадесет различия в текстовите части на бланките. Факт е ,че копието от лиценз в преправения му вид носи подписа на обв.Р. и изпълнен от него текст „Вярно с оригинала” и щемпъл от печата на фирмата ,на която е управител. Така липсва логическа последователност на тезата на защитата, че някой друг/ различен от обвиняемия / или от лицето представило документа –Д.С. е разполагал с този документ във вида му предоставен в ДАИ-Русе ,а именно с променените текст и с поставен подпис на обвиняемия. Дори хипотепично да съществува възможност някой служител на ДАИ да подменя документи ,видно от показанията на св.Н.Х. такъв случай не е регистриран до сега в службата й,а и липсват каквито и да са дори индиции за интерес от подобна злоупотреба в ДАИ-Русе в ущърб на обвиняемия. Същевременно факта,че „Искра 98” ООД е ползвала заверено копие от лиценза на „Кракра-Ж.М.” във връзка с обслужвани линии в областта към селата Юделник ,Пиргово,Сваленик , но не и за линията Русе-Добрич, сочи единствено ,че в автобусите, обслужващи линията се е намирало такова копие /видно от показанията на св.М./. Дори да е направено фотокопие от заверения лиценз на „Кракра-Ж.М.” или от оригинала , такова копие не би имало значение като документ във връзка с проверката, тъй като линията Русе-Добрич не се изпълнява от превозвача „Кракра” и за тази линия липсва договор с „Искра 98”ООД, самостоятелно МПС-Крафтер не е включено във списъка на ползваните от Искра 98 автобуси по издадения вътрешен лиценз
Съществен момент в тезата на обвиняемият, че документът който всъщност е предаден на св.Д.С. е чернобяло копие на лиценз за Общността на превозвача „Кракра 50” и еврокопие на същия лиценз, който св.М. оставил по негова заръка в офиса. Тази теза донякъде кореспондира с част от показанията на св.Д.С., че служител на ДАИ ,приемащ документите го накарал да положи своя подпис и надпис „вярно с оригинала” на документ, за който всъщност Д.С. не дава никаква изчерпателна информация за вида на лиценза. Напълно е възможно това да е лиценза за превоз на товари на „Искра 98” ,тъй като в показанията си и св.Н. и св.М. не твърдят ,че в същият ден св.М. е оставял оригинала на лиценза си или негово еврокопие за ксерокопиране
Обективно и безспорно установен факт на база експертизата е ,че представеното копие на лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници срещу заплащане, издаден за „Искра-98" ООД - гр.Русе е копие на оригинален документ- лиценз № 2724 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, издаден за „Искра-98" ООД - гр.Русе ,с направени промени в текстовата му част
Видно от показанията на св.М. ,вкл. и приобщените такива, при ползването на микробуса „Крафтер” от страна на П./ наемодател към Искра 98/ е имало фотокопие от завереното копие на лиценза на „Кракра” ,потвърдено и от показанията на св.Д. ,но за този микробус св.М. и обв. Р. не са сключвали договор ,а документа е бил взет обратно от М. и във връзка с този превоз той не е давал своя лиценз ,за да му бъде направено копие,още повече че по силата на чл.8 от ЗАвтП Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
Твърди се ,че обв.Р. няма мотив и интерес от ползването/ представянето на инкриминирания документ, тъй като е ангажирана личната административнонаказателна отговорност на св.Д.С. и микробуса е спрян от движение
Според чл.6 и чл.7 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и се издава удостоверение по образец, за всяко превозно средство. Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността. Освен отговорността на конкретния водач, на самият превозвач се налагат санкции по чл.96 ЗАвтП ако допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността; ако . преотстъпи издаденото му разрешително за превоз на пътници или товари; ползва преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или допусне извършването на превоз без редовно издадено или с преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или товари и т.н.
Т.е.макар и че „Искра 98” е разполагала с лиценз 01150 за превоз на пътници, превозът е осъществяван с микробус,за който няма издадено удостоерение и не е включен в списъка. За да е „редовен” в този случай превоза е необходим лиценз на Общността , а на представения документ му е предаден вид на такъв. Към момента на проверката –м август 2010г се е изисквало по Наредба 33/99г и ЗАвтП представянето на копие от лицензията за превоз на пътници. Видно и от обясненията на обвиняемият представянето на лиценз би довело до по-ниска санкция, а с оглед показанията на св.Д. и св.Г., както и с оглед обясненията на Р., превозът по маршрутната линия Русе-Добрич може да се осъществи в случая само чрез лиценз на Общността, какъвто вид е представен на инкриминирания документ
Така с деянието си от обективна и субективна страна обв. Р.И.Р. осъществил състава на престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, тъй като на 10.08.2010г., в гр. Русе, пред Началник Отдел „Контролна дейност” ДАИ - Русе, съзнателно се ползвал от преправен официален документ - заверено копие на Лиценз № 2724/07.05.2009г. на Министерство на транспорта на Република България - за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, издаден за „Искра-98” ООД - гр.Русе, на който неустановено лице въздействало чрез компютърно сканиране на оригиналния документ, конвертиране на бланката в текстови формат, заличаване на първоначално нанесения текст - „на товари” и нанасяне (вмъкване, дописване) на текста - „на пътници с автобус”, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението било извършено чрез действие. Обв.Р. е използвал процесния документ чрез двама посредствени извършители – св.Н. и св.С.. В случая е налице формата на изпълнителното деяние, при която лицата , чрез които преправеният документ е получен в ОО”КД-ДАИ” нямат умисъл за това ,т.е. деянието извършено тях не е виновно ,а съответно и съставомерно. Обв.Р. е знаел за факта на преправянето на лиценза – същият върху него е изписал думите „вярно с оригинала”,подписал се е и е положил печата на фирмата, което се установява както от назначената по делото графологическа експертиза, така също и от изричното изявление на обв.Р. в съдебно заседание, че той е автор на ръкописния текст
Субект на престъплението по чл.316 от НК, може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение на това създало порочния документ, т.е. неговият автор. Документната подправка, обхваща създаването на неистински документ и преправянето на истински такъв. Преправен документ е съществуващ истински документ, в който чрез преправка - чрез внасяне на промени в съществени елементи на неговото съдържание, се засягат съществени елементи на изразеното в него мисловно съдържание и правно значение. В резултат на преправката се създава писмено изявление, каквото привидният автор /авторът на документа в първоначалния му вид/ не е обективирал. Друг обективен признак на състава на престъплението е характеристиката на документа, а именно, наличието на официален документ. Определение на понятието официален документ е дадено в чл.93, т.5 от НК. Официален е всеки документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. Също така, за наличието на официален документ не следва само да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила, а и от годността на документа да създаде заблуждение у другиго, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. В тази връзка, опороченият по настоящото дело документ е официален, тъй като създава заблуждението у другиго, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Съдът счита,че процесният инкриминиран документ е предмет на престъплението , тъй като и ползваното вече изготвено чрез "компютърно изображение на вписани промени в същестуващ текст" и "отпечатаното на принтер" като "копие" е "документ по смисъла на наказателното право"."По смисъла на наказателното право" документът представлява конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявлението. За характеризирането на изявлението като документ нямат значение нито авторът на материализиране на изявлението, нито ползваните за това материализиране начин и средства, затова и материализираното посредством компютърна техника, респ. размножено посредством същата или друга техника изявление е документ толкова, колкото е изготвеният ръчно или чрез използването на каквото и да било техническо средство текст. В постановлението на РРП е посочено ,че във вида на изготвянето на копието на лиценза з № 2724 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане на „Искра-98” ООД - гр.Русе, издаден на 07.05.2009г. от Министерство на транспорта с направените в него промени и подправки не представлява официален документ в смисъл ,че документа не е истински, а преправен.
Сочи се, че представеното от подсъдимия, опосредено чрез св.Д.С. копие не е документ, тъй като е черно бяло, а оригиналът цветен. От това се прави извод, че представеното копие не представлява конкретно материализиране на конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило и затова не е документ по смисъла на чл. 308 ал. 1 НК, поради което липсва предмет на престъплението. Законът не изисква неистинският документ да бъде изготвен дотолкова "качествено", че да не може да се отличи от истинския. Поради това, е налице годен предмет на престъплението, тъй като копието на лиценза привидно се явява официален удостоверителен документ, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, съдържащ удостоверяването на определено фактическо обстоятелство. Законът в чл. 93, т. 6 НК изисква на документа да е "придаден вид", че представлява съответното писмено изявление Доколко създаденият неистински документ е годен да заблуди други лица е фактическо положение.В случая оригиналният документ е използван посредством сканиране за създаването на файл, в който е променено съдържанието му. След отпечатването на принтер на този нов файл полученият документ не е преправен документ, а нов документ, за който сочените като автори нямат отношение, тъй като там се намират копия от подписите им, а не оригинали. Така полученият нов документ, който има променено и невярно съдържание, се явява и неистински, понеже не е издаден от длъжностните лица, но му е придаден външен вид, че произлиза от тях/ в този смисъл и Решение № 2 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 660/2009 : Решение № 333 от 7.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 340/2008 г., III н. о., НК, Решение № 151 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 724/2010 г., II н. о., НК,в които е посочени ,че ксерокопия на документи могат да бъдат годни предмети на документно престъпление.Следва да се отбележи, че доктрината и практиката са категорични по въпроса, че преписът, респективно ксерокопието възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него. Когато като оригинален документ бъде използван препис, от който не личи репродукционния му характер, това по съществото си представлява използване на неистински или преправен документ, какъвто е настоящият казус
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент обв. Р. бил пълнолетен и психически здрав. Той съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Обвиняемият съзнавал, че към 10.08.2010г. фирма „Искра-98” ООД - гр.Русе не притежавала Лиценз № 2724/07.05.2009г. за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане от Министерство на транспорта на Р.България, но въпреки това съзнателно се ползвал от преправен официален документ - заверено лично от него копие на Лиценз № 2724/07.05.2009г. на Министерство на транспорта на Република България - за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, издаден за „Искра-98” ООД - гр.Русе, на който неустановено лице въздействало, като заличило първоначално нанесения текст - „на товари” и нанесло чрез вмъкване, дописване текста - „на пътници с автобус”, предоставяйки го на св. Д.С. да го представи в ОО „КД-ДАИ” - гр.Русе, във връзка със съставен му Акт за установяване на административно нарушение № 103192/10.08.2010г и следващите се действия по аобразуваното административно-наказателно производство
Въз основа на изложеното съдът намира,че обв.Р. следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание.
При индивидуализацията на административното наказание съдът отчита, като смекчаващи вината обстоятелства липсата на минали осъждания и много добрите характеристични данни на дееца. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства .Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът определя за обвиняемия Р. наказание при наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, предвидено в чл.78а ал.1 и ал.4 от НК,а именно ГЛОБА в размер на 1 000 лв. (хиляда лева). Така определеното наказание в максимална степен би постигнало целите по чл.36 ал.1 от НК и най-вече личната превенция.
Мотивиран така ,съдът :

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА обвиняемия Р.И.Р. ***, роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с висше образование, разведен, управител на „Искра-98” ООД - гр.Русе, неосъждан, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това ,че на 10.08.2010г., в гр. Русе, пред Началник Отдел „Контролна дейност" ОО ДАИ -Русе, съзнателно се ползвал от преправен официален документ - заверено копие на Лиценз № 2724/07.05.2009г. на Министерство на транспорта на Република България -за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, издаден за „ИСКРА-98" ООД - гр.Русе, на който неустановено лице въздействало чрез компютърно сканиране на оригиналния документ, конвертиране на бланката в текстови формат, заличаване на първоначално нанесения текст - „на товари" и нанасяне (вмъкване, дописване) на текста - „на пътници с автобус", като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност,поради което и на основание чл.316 вр.чл.308 ал.1 и чл.78а от НК,го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в полза на държавата,по бюджета на съдебната власт ,по сметката на Районен съд гр.Русе в размер на 1 000 лв.(хиляда лева).
Решението подлежи на обжалване и протест пред Русенския Окръжен съд в 15 дневен срок от съобщаването му на страните.

Не мога да намеря обаче практика на ВКС за заверката вярно с оригинала на копие на официален документ, където начинът на въздействие не е върху самия официален документ е направо върху копието.

[Pause]

Деянието не съставлява престъпление правилно са ви отговорили от прокуратурата.Просто е взет частен препис от официалният документ от лице което не автор на официалният документ,но при проверката се е установило, че не е тъждествен с оригинала и се е изключил от доказателствата с мнение за прокурор.

[nak111]

Не мога да обжалвам, защото от престъплението няма вреди, респ. пострадал/ощетено ЮЛ.

Може да нямата право да обжалвате по чл. 243 НПК /пред съда/, но няма никакви проблеми да обжалвате пред Окръжна прокуратура /за там срок няма/. Ако резултата не ви удовлетвори, ще пуснете "Молба за служебна проверка" /не жалба, въпреки че само в името е разликата /, до Апелативна прокуратура, с искане за отмяна постановлението на ОП. Ако АП ви отствири подавате "молба за служебна проверка" до ВКП относно постановлението на АП.
Дано не забравя в понеделник да постна решение на ВКС в което пише, че преписите от официални документи са също официални документи, т.е. за подправката им се носи отговорност на общо основание. Приятен уикенд.

[Pause]

Предметът на престъплението по Чл.308 от НК може да е само оригиналният официален документ,а не препис от него.В този смисъл е Решение №345/21.12.1988г. по нак.дело №375/88г.,ІІ н.о.

[svettoslav]

... постна решение на ВКС в което пише, че преписите от официални документи са също официални документи, т.е. за подправката им се носи отговорност на общо основание. Приятен уикенд.

А,бе,интересна работа се очертава.
Все пак копието не е оригинал. За това се казва и копие от документ.Може да е сканирано копие,ксерокс-копие или намси кво -копие..какво пречи да е на ръка написано копието.Едно време така е било.Затова е нужна и заверката "В.О." в правните отношения.

За дае налице официален документ следва да има подпис на съответно дл. лице.При копието нямаш подпис върху документа,а изображение на такъв(може и на цветен пирнтер ).
Така че няма как да е официален документ.
Друг е въпроса,че някой може някъдсе да го пробута с оглед доказването на обстоятелства с пр. значение.
Възниква въпросът за самото копие естествено,в подобни хипотези.Копието е документ,все пак е само копие и не важи.Ако има и заверка В.О.-в определени случаи може и да важи(както пред съда).Тогава ще стане и документ вече с оглед подписаното удостоверяване.
В случай че се пробута копието нейде-най-вероятно би била налице някаква измама в подобни случаи,не и документно престъпление,доколкото съзнателното изтриване/заличаване,подправяне и т.н.(в повечето случаи по електронен начин) касателно самото копие, не виждам да излезе като документно п-е.По-скоро е средство за заблуда в класическия случай и би стояло в основата за някакъв поне опит за измама.

[bird_of_paradise]

... Дано не забравя в понеделник да постна решение на ВКС в което пише, че преписите от официални документи са също официални документи, т.е. за подправката им се носи отговорност на общо основание...

В страни от темата ( заверен препис на кофти фотокопие не мога да приравня на подправка), но надявам се да не забравите, така щото ми стана интересно- решението на Н.О. ли е или на Г./Т.О.?
Ако е на последните две- прилага се чл. 179, ал.2 ГПК, но за наказателните състави?
Ще си позволя да напомня, че бих искала да се запозная с този съдебен акт.
Благодаря.

[Pause]

Встрани от преценка на действията на пишещите ,фиктивен процес няма в ГПК да знаеш ,че няма престъпление и да пускаш жалби може ,да има и ответ например набедяване в престъпление което затормозява правосъдието.

[bird_of_paradise]

Встрани от преценка на действията на пишещите ,фиктивен процес няма в ГПК да знаеш ,че няма престъпление и да пускаш жалби може ,да има и ответ например набедяване в престъпление което затормозява правосъдието.

Опитай отново, че нищо не ти се разбира, друже.

[Pause]

Встрани от преценка на действията на пишещите ,фиктивен процес няма в ГПК да знаеш ,че няма престъпление и да пускаш жалби може ,да има и ответ например набедяване в престъпление което затормозява правосъдието.

Опитай отново, че нищо не ти се разбира, друже.

Имах впредвид разсъжденията на Светослав ,изопачени са в невярна светлина и имат вътрешна противоречивост особено в последният пост без да подменям темата.

[svettoslav]

Встрани от преценка на действията на пишещите ,фиктивен процес няма в ГПК да знаеш ,че няма престъпление и да пускаш жалби може ,да има и ответ например набедяване в престъпление което затормозява правосъдието.

Опитай отново, че нищо не ти се разбира, друже.

Имах впредвид разсъжденията на Светослав ,изопачени са в невярна светлина и имат вътрешна противоречивост особено в последният пост без да подменям темата.

Ей,шегаджия,ей сега ще дойда там и щи изям пишк*та...

[doc03]

Баси !?!
Тъкмо щях да напиша нещо, ама ме фана уплах ....
Никак не ми се иска да се разделям с някои свои дребни израстъци ..., поне не за сега ...

[sunnyset]

... Дано не забравя в понеделник да постна решение на ВКС в което пише, че преписите от официални документи са също официални документи..........

но надявам се да не забравите, така щото ми стана интересно- решението на Н.О. ли е или на Г./Т.О.?
Ако е на последните две- прилага се чл. 179, ал.2 ГПК, но за наказателните състави?
Ще си позволя да напомня, че бих искала да се запозная с този съдебен акт.
Благодаря.

Не знам кое е това решение, иначе бих го посочила тук , но пък аз съм попадала на следното:

Преписите на официалните документи са също официални документи, когато те са съставени от длъжностно лице в кръга на неговата служба и то с подписа си удостоверява идентичността на преписа с оригинала.

Цитат от книга на проф. Маргарита Чинова. Темата е относно писмените доказателствени средства в наказателния процес.

[doc03]

Извинете ....
Поне в милиционерницата правим разлика между "препис" и "заверено копие".
Копието може да бъде заверено и от страна по делото ... май така беше. Не така обаче стоят нещата с преписа, май ...
Или не съм прав ?