начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Постаовление по чл.433



Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот bird_of_paradise » 13 Апр 2013, 12:00

renydymytrova написа:.......коментираните решения на ВКС / Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г., .....са тълкувателни....

Той донякъде е прав, но думите са неподходящи. Решенията не са тълкувателни, но са задължителни за долустоящите съдилища ( за ВКС не са :lol: ). Цялата тази теза за задължителността им идва от ТР № 1/2009 ОСГТК, защото с решенията по 290 се уеднаквявала практиката. След като са задължителни, значи са като ТР. Да, ама не- уеднаквяване може да има, когато са задължителни за всички, а самият факт, че за ВКС не са е аргумент против задължителността им( ако не ме лъже паметта имаше магистратско брожение по този въпрос- категорично отричаха приложението им, защото не са тълкувателни по см. на чл. 130 ЗСВ и според мен са прави).
Отделно, какво се получава на практика- при оценяем иск, ако материалният ти интерес не позволява да минеш границата по чл. 280, ал.3, ерго- ВКС няма да ревизира казуса ( ако е налице и допустимост по осн. предвидени в чл. 280, ал.1 т.1-3 ГП). Постановеният съдебен акт, дори да е в противоречие на постановените СР по чл. 290, какъвто и да е порокът му ( освен нищожност) си влиза в законна сила. Какво от това, че били за уеднаквяване на практиката, като няма кой да санкционира въззива, респективно да ти ревизира решението.
Е, т`ва е цялата безмисленост на задължителността. И заради ал.3 на 280 станахме свидетели, как на практика влизат в сила всякакви решения, по които ВКС е безгласна буква.

neutralen написа:Както има един израз по този повод - не ме затрудняват въпросите а отговорите.

Има още един израз: "И, когато мислиш, че вече знаеш отговорите- животът ( правото, практиката, ТР) взели, че сменили въпросите". :)
Хубав, слънчев ден на всички.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот renydymytrova » 13 Апр 2013, 13:42

bird_of_paradise написа:
Е, т`ва е цялата безмисленост на задължителността. И заради ал.3 на 280 станахме свидетели, как на практика влизат в сила всякакви решения, по които ВКС е безгласна буква.

Птичке, кажи ми, че имаш предвид чл.280 ал. 2. :shock:
Принципно си абсолютно права,...Dura lex, sed lex, но и това е инструмент за ограничаване достъпа до касационно обжалване, какъвто въобще е смисълът на чл.280/аргумент от ТР № 1/2009 ОСГТК/. Въпреки това мисля, че в никакъв случай не могат да се поставят под общ знаменател Решенията на ВКС /по чл.290 и чл.291/ и тилкувателните решения на ВКС /по чл.292 или по чл. 124 от ЗСВ/, те по съществото си са различни, не само, но и дори заради задължителността. ВКС може да издава всякакви решения, правилни, неправилни, противоречиви, едно след друго, но издаде ли ТР по смисъла на закона, то е окончателно и разрешава правилни, неправилни и противоречиви практики веднъж-завинаги поне що се отнася до съдилищата и администрацията или до настъпването на момент, в който "Господстващите възгледи в официалната и по конкретни дела съдебна практика не могат да бъдат неизменни. Тяхната преходност е следствие от непрекъснато настъпващите изменения в регулираната от конкретния закон материя, обусловени от динамиката на развитието на обществените условия и законодателство. В изпълнение на регламентираната в чл.124 от Конституцията функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Изоставянето на съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от решения на ВКС по чл.290 ГПК, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС се налага при промяна на обществените условия и законодателство. Естеството на настъпилите промени изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, което поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативният акт, макар и законовата уредба, чиято промяна е закъсняла във времето, текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели. Изменението на съдебната практика, с което предхождащото я тълкуване се променя, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени е принос в правото, осигуряващ неговото развитие. "/
От друга страна ако говорим за бариери и твърде неопределяеми или с висока доза на субективизъм основания за допустимост, то чл.280 ал.1 т.3 бие всички рекорди! "...точното прилагане на закона...развитието на правото..." Иди ги доказвай! Най-трудно и отнсително определяеми са тези хипотези, въпреки ТР № 1/2009 ОСГТК, от където са предишният и следващият цитат.
"Когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС. Когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл.290 ГПК и чл.124 ЗСВ. В тези случаи, поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, ще е от значение за развитие на правото, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК."
Именно в този текст се крие отговорът на въпроса защо решенията на ВКС не са задължителни за самия него - за да може когато прецени, че е необходимо, да ги ревизира./аз още не съм попадала на такова чудо, но все пак съм млад юрист :wink: / Сегашното положение има недостатъци, но представяш ли си какво би станало, ако ВКС не можеше да прилага действията, прокламирани в последния цитат. :!: :)
P.S. Брей, колко изписах, но Касационното ми е слабост! :P Поздрави.
renydymytrova
Младши потребител
 
Мнения: 73
Регистриран на: 29 Юли 2007, 21:38

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот bird_of_paradise » 13 Апр 2013, 14:39

втора алинея, правилно сте ме разбрала. Лапсус.

.... останалото, което написах няма значение и заличавам.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот neutralen » 16 Апр 2013, 20:26

:roll: Образуваното Тълкувателно дело № 2/2013 г за което споменава "райската птица" в т.10 съдържа следния въпрос за тълкуване: - " От кога започва да тече новата погасителна давност за вземането, когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК"
Отговорът е много лесен, съдържа се в закона (ЗЗД) и не виждам защо трябва да се тълкува.
Отговорът е - новата погасителна давност започва да тече с предприемане на действие за принудително изпълнение - чл.116, буква "в" от ЗЗД. От прекъсването на давността почва да тече нова давност - чл.117 ал.1 от ЗЗД.
Както се вижда - няма нищо сложно. :D
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот bird_of_paradise » 16 Апр 2013, 23:56

neutralen написа:Отговорът е много лесен

:roll: Толкова, че има точно три становища.
Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното изпълнително действие, и съответно от този момент започва да тече новата погасителна давност.
Според друго становище, правните последици на прекратяването на изпълнителното производство също настъпват по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, но с изтичане на 2- годишния срок, през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед на това се приема, че новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2- годишния срок по чл .433, ал.1, т.8 ГПК(чл.33,ал.1,б.”д”ГПК отм.).
Според трето становище, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител.


Иначе, морето е наистина до колене, а власите се давят на края на Дунава. :D
А, някои дори не мислят за плуването.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот neutralen » 17 Апр 2013, 10:18

:roll: Погасителната давност (ПД), по своята правна същност представлява едно преобразуващо/потестативно право упражнявано от Дл. по съдебен ред (чл.120 от ЗЗД) по пътя на Възражение във висящ съдебен процес, или по исков ред ( чл.439 от ГПК) при висящо изп. производство.
Пречка за упражняване на това право по реда на чл.439 от ГПК се явява прословутото Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС с което се прави едно тълкуване contra legem на ЗЗД в частта за ПД, като се приема, че по време на Изп.производство "давност не тече", като се изоставя съществуващото преди това правилно становище, че по време на Изп. производство "давността тече".
Тъй като цит. Постановление продължава да действа, очевидно е че именно то създава проблеми при тълкуването и прилагането на закона.
Когато разгледаме посочените от "Райска птица" по горе 3 становища, виждаме че всички в една или друга степен противоречат на цитираното Постановление 3/1980 г, още повече че в образуваното ТД 2/2013 г, въпросът е от кога почва да тече "новата" ПД.
Следва да се има предвид, че ex lege се погасява временно "правото на принудително изпълнение" с изтичане на 2 годишния срок, а не самото Изп.произв., което се прекратява с Постановление на СИ/ЧСИ (чл.433,ал.1 от ГПК).
Тъй като съгл. Постановл.3/1980 г по време на Изп. произв. "давност не тече", очевидно е че Първото и Третото становище се явяват "неправилни" - противоречащи на Постановление № 3/1980 г.
Изводът е че, "новата" ПД почва да тече ex lege с изтичането 2-годишния преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Ако се абстрахираме от неправилното становище на Постановление 3/1980 г, че по време на Изп.производство "давност не тече" и възприемем правилното становище на ЗЗД, че по време на Изп. производство "Давността тече", то правилно се явява Първото становище - ПД почва да тече от последното изп. действие, а не от изтичането на 2-годишния преклузивен срок.
Но това не е "новата" ПД. Новата ПД почва да тече от следващото "действие за принудително изпълнение", което предполага нова молба от Вз до СИ/ЧСИ и образуване на ново Изп.дело. 8)
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот nqgol » 15 Юли 2015, 10:29

ТР по тълкувателно дело №2/2013г. отдавна е публикувано,а не виждам коментари във форума.Почити по всяка точка има особени мнения.
Според мен решението по т.10 ще създаде много проблеми на СИ,особено на държавните.Има много Изп. Дела, които не са прекратени въпреки,че 2 год. не е предприемано ИД,а само са искани справки,проучвания и т.н.,за които вече твърдо е постановено,че не са ИД.Забележете,че образуването на Изп. Дело също не е ИД и не прекъсва давността :?: .Съответно са изминали повече от 5 год. от последното ИД и така на практика ИЛ вече е обезсилен поради изтекла давност.Така взискателите вече са изгубили възможността да съберат вземането си.Това е вследствие на бездействието на СИ,който е трябвало навреме да прекрати Изп. Дело(тогава взискателя щеше да има 3 год. да образува ново Изп. Дело и да предприеме някакво ИД). И тогава какво да правят взискателите,освен да заведат иск срещу Министерството на Правосъдието,като принципял на ДСИС за нанесени щети поради неизпълнение на служебните си задължения(да прекрати навреме ИДело)
nqgol
Потребител
 
Мнения: 114
Регистриран на: 23 Апр 2006, 21:53

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот ivanov_p » 15 Юли 2015, 11:07

Има цяла отделна тема за това ТР. Иначе е правилно когато се отменя старо ТР, с което съдилищата са се съобразявали, а и другите участници в процеса, решенията по новото да действат занапред. На практика много хора са си спазвали законите с даденото от ВС тълкуване, а в един момент се оказват прецакани. Държавата няма как да се е минала, защото тя е с други давностни срокове.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4507
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот bludniq_sin » 15 Юли 2015, 11:12

Аз имам следните притеснения:
-
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Т.е - аз го разбирам така - прекъсва се давността, не само когато мярката е в състояние да доведе до постъпване на парични суми, но само тогава, когато тя действително доведе до това. Т.е изпратен запор до банка без да си сигурен, че длъжникът има банкова сметка там не е изпълнително действие. Това за мен означава следното - без значение колко е дълга (примерно 540 лв) и дали изобщо има какво да се предприеме срещу даден длъжник (ФЛ) по изпълнително производство (той може да няма никакво секвестируемо имущество) трябва например кредиторът изпрати запорни съобщения до всички 29 банки (толкова ли бяха) в страната, за да има шанс мярката да се счете за годна да спре давността, но това ще се случи само ако действително постъпи някаква сумичка от тия мерки. Ама тва, че тая операция струва по 18 лв на банка и с това увеличавам двойно (в случая) задължението на длъжника законодателя не го касае.

Относно тая работа с давността .. не го приемам. Перемцията нали е санкция срещу бездействието на взискателя. Излиза, че взискателя търпи две санкции за бездействието си - от една страна се прекратява делото и разноските до момента остават за негова сметка, от друга изведнъж за изтекли 2 от 5-те години давност по отношение на вземането по изп.титул. Още повече с тълкуването излиза, че всъщност може да са изтекли и 5-те години давност тъй като началната дата на давността не е изтичането на 2-те години, с които екс леге делото е прекратено, а датата на предприемане на валидно изп. действие.

Какво става ако длъжникът плаща доброволно? Постигнато е споразумение с взискателя ежемесечно да внася по 100 лв. Това не обезсмисля ли предписването на нови действия от страна на взискателя? Защо взискателя да предписва мерки и с това да увеличава дълга на длъжника, ако длъжникът погасява доброволно задължението си? И друго - всички знаят, че ЧСИ понякога бави (и то сериозно) разпределянето и плащането към взискателите. Не ми се струва правилно датата на постъпване на сумата при взискателя да е без значение.

ВКС казва, че "Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това." Ако е без правно значение защо ал. 2 на 433 казва, че то трябва да влезе в сила първо?

Не ми харесва т. 10. Според мен това ще доведе до много по-агресивно поведение на кредиторите, много повече разходи от тяхна страна, което увеличава задължението на длъжника.
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
bludniq_sin
Потребител
 
Мнения: 967
Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот manol0 » 15 Юли 2015, 14:42

Ако разгледаме този текст смислово и с връзка с по-предишния:
"Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си.Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица." ,то тогава текста:
"Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.... : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, ...... и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." , би могъл да се тълкува и така:
Давността се прекъсва с предприемане на съответното ИД от избрания способ(преминаването от един способ към друг също прекъсва давността),като давността остава прекъсната до постъпването на парични суми от продан или плащания на ТЗЛ,след което започва да тече нова давност.Така,ако Д има сметка в банка и К й наложи запор,до до плащане от Банката(ТЗЛ) давност няма да тече,а ще започне след плащане и ако в течение на 2 год.(ако няма следващо плащане) К не предприеме ИД,то ИзпД следва да бъде прекратено.Подобно би било положението и при налагане на възбрана в/у несеквестируем имот(което е възможно според т.1 на това ТР)
Такова тълкуване явно противоречи на духа на това ТР,но следва логично от посочения текст.Май ВКС трябва да излезе с тълкуване на Тълкувателното си Решение :)
manol0
Младши потребител
 
Мнения: 56
Регистриран на: 22 Мар 2009, 15:02

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот ivan_lawyer » 15 Юли 2015, 15:42

Издържано е решението, по т. 10 особено. Въпросът е дъвкан многократно и наистина следваше да се реши така.

Какво значи да се подарят на кредитора още 2 години към давността. Значи делото се прекратява на 2-рата година, но на него му текат тепърва 5-те години. Стават 7. А давността е предвидена да е 5. По време на процес сроковете спират, но не и когато няма резултат от процеса.

Перемцията е много належащо благо, защото кредитора ляга на изпълнителния си лист и заспива. Какво означава вечен дълг. Кредиторът има винаги възможност да извърши изпълнителни действия. Друг е въпросът, че ЧСИ са се ояли и не могат (функционална импотентност) да се справят със задълженията си. Има опис на движими вещи, а длъжникът все ще има нещо. Както и да е. Мотивите на ВКС са много обстойни и задълбочени.

Прекъсването на давността с изпълнителни действия е еднозначно понятие. Фактор от рода - постъпване на суми е несъстоятелен. Описът на един имот и постъпването на суми е различно. Ако се чака реална продажба на вещта могат да минат месеци.

Има 50 % несъбираеми вземания и в това явно е настъпена нечия обувка. Защото може би кредитора не иска да отпише тези дългове, не се знае. ЧСИ-то също печели от куха статистика.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот manol0 » 15 Юли 2015, 20:54

Тъй,ама в цитирания текст ясно се е казано,че давността се прекъсва от кое да е ИД до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Значи до като не постъпи плащане давността е прекъсната,т.е. не тече,а започва да тече след постъпване на плащане и ако 2 години след това взиск. не предприеме последващо ИД,то Изп. Дело следва да бъде прекратено.
Ако е вярно обратното тълкуване,то ще има много случаи при които след извършване на опис или налагане на възбрана по една или друга обективна причина минават повече от 2 год. до като има възможност да се извърши друго валидно ИД(което да донесе пари) и така въпреки,че има възбрана,опис и т.н. Изп. Дело следва да бъде прекратено,а ако не бъде,то всички последвали ИД трябва да бъдат обезсилени и взискателят да върне получените по тях парични постъпления в едно с таксите,които е прибрал СИ и отделно дължи лихви на Длъжника.Е от туй по-голяма несправедливост,къде?
Ако това е така,то сигурно ще има много искове срещу МП по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД или към ЧСИ.Все пак по тяхна вина взискателят ще понесе непозволено увреждане.За това като се замисля,май има резон тълкуването,че ако има предприето някакво ИД,до получаване на резултат(пари) от него,давността не тече.

Имало е семинар на 31 май 2013 г. (петък) в гр. Поморие, хотел „Сънсет Ризорт”на тема "Практически въпроси по ГПК във връзка с тълкувателно решение на ВКС по т.д. №2/2013г." с Лектори:
Борислав Белазелков - Съдия във Върховния касационен съд
Светла Цачева - Съдия във ВКС
Георги Дичев - Частен съдебен изпълнител, СГС, Председател на КС на КЧСИ
Там вероятно са разяснени тези и други тънки моменти,въпреки,че въпросите по т.10 май не са разглеждани.Ако може някой да открехне....
manol0
Младши потребител
 
Мнения: 56
Регистриран на: 22 Мар 2009, 15:02

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот neutralen » 15 Юли 2015, 21:50

manol0, чети внимателно както Тълкувателното решение, така и закона(ЗЗД) и не си измисляй собствени "тълкувания". Това са прости неща - Всяко изпълнително действие ПРЕКЪСВА давността. Когато давността се прекъсва, тя почва да тече, а не спира, както ти твърдиш. С всяко прекъсване на давността започва да тече нова 5-годишна давност.Толкова ли е трудно да го разбереш. Съдия Борислав Белазелков е бил Докладчик по цитираното Тълкувателно решение.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот manol0 » 17 Юли 2015, 23:43

Така е,просто разсъждения...но така и не е изяснен смисъла на текста "до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица".Ако е както го тълкува bludniq_sin,мисля че ще кредиторите имат големи проблеми.Пример ИЛ за 5000 лв.издаден по ЗЗ(Иима решения на ВКС,че давността на ИЛ следва тази на вземането-в случая 3 год.),година след издаването му К образува ИД(не прекъсва давността).Длъжника има 2 имота-Единия оценен на 100000 лв.,другия на 10000.естествено насочва изпълнението(прекъсва давността,но не е сигурно) към по-евтиния и след около год. и половина се стига до ПП,която се проточва и минават повече от 2 год.По някаква причина(погиване на имота,оказва се,че длъжника не е собственик и т.н.) продажбата не се случва и не се стига "до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица",тогава първото,а и последващите ИД се оказват не валидни и не прекъсват давността.Така се оказва,че СИ трябва да прекрати Изп. Дело.Ако не го направи и К не се сети да го поиска,то следващи ИД-продажба на другия имот(който вече може и да е несеквестируем),продажба на движими вещи и т.н. са обезсилени по право.Дори да се стигне до изпълнение и се съберат пари в резултат на последвали ИД,то Д чрез иск по чл.124 ще си ги върне от К с лихвите.Така се оказва,че и давността на ИЛ също е изтекла и К не може да си събере вземането по съдебен ред.Това е само един от многото възможни ситуации в този смисъл
Кредиторът е платил сума ти съдебни такси,хонорари и накрая не само,че не може да си събере вземането заради изтекла давност,ами и ще плати и лихви на Д и таксите по изпълнението.
Доктрината в това ТР е че Кредиторите са професионални събирачи на дългове,които тормозят нещастните Длъжници.В много случаи обаче е обратно,да не говорим за вземанията за непозволено увреждане,където жертвите на престъпления никога няма да могат да получат обезщетение.Освен да включат и тях в изключенията по т.8 на чл. 433,ал.1.
И какво от това,че с това ТР се допуска налагането на възбрана в/у несеквестируем имот,след продажба на движимите вещи,няма каво друго валидно ИД да се предприеме и ИД ще бъде прекратено.Длъжниците са по-скъпи на ВКС от Кредиторите.Не мисля,че това ТР ще върне по-бързо Длъжниците в гражданския оборот, по-скоро Кредиторите силно ще намалеят,след като осъзнаят каква промяна в практиката се е случила.
manol0
Младши потребител
 
Мнения: 56
Регистриран на: 22 Мар 2009, 15:02

Re: Постаовление по чл.433

Мнениеот manol0 » 21 Юли 2015, 15:41

И все пак,как да се тълкува текста в ТР 2/2013 "Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.... : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, ...... и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." ?
Погледнато граматически,смисъла е:предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Това не се вързва с духа на ТР,а и с ГПК,но как иначе да се тълкува?
Ако смисълът е,че се давността се прекъсва само от валидни изпълнителни действия,текстът трябваше да е нещо като:"Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.... : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, ...... и т. н. ако в резултат постъпят парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица."
manol0
Младши потребител
 
Мнения: 56
Регистриран на: 22 Мар 2009, 15:02

Предишна

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта


cron