начало

Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела

чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот nk7702n » 19 Окт 2012, 21:43

neutralen написа:Че аз да не казвам обратното - прочети какво съм написал на 26.Юли и на 1.Авг. по тази тема. Това което съм написал днес е по повод на написаното от последния участник.
Предпоставките по чл.56 ал.1 от НПК са КУМУЛАТИВНО дадени - когато са налице ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на обвиняемия се взема една от мярките за неотклонение по чл.58 от НПК.
Всички други тук твърдят, че дори и да са налице горните предпоставки, на обвиняемия може да не се вземе мярка за неотклонение. И ти ли не можеш да разбереш за какво става дума.

Ама от всички май само ти не си разбрал кой какво точно казва!? :lol: Законът казва, че " може да се наложи", тоест, че не е задължително Четеш в закона каква е целта на налагане на МН и всички относими норми на НПК и ти ставя ясно като бял ден! :lol:
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот neutralen » 19 Окт 2012, 22:14

Това, че не си прочела какво съм написал е малкия проблем в случая.
Големия проблем е че не си прочела какво пише в закона - чл.56, ал.1 от НПК - цитирам:
Чл.56.(1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл.57.
Искаш да кажеш, че от горния текст следва, че на обвиняемия може и да не се вземе мярка за неотклонение, въпреки ако и да са налице кумулативно дадени горните две предпоставки.
Искаш да кажеш, че този текст от закона е някакво пожелание - ако искаш ще вземеш мярка на обвиняемия, ако не искаш няма да му вземеш мярка за неотклонение, примерно, щото този обвиняем ти харесва по някакви си твои критериии.
Смисълът на цитирания чл.56, ал.1 от НПК, е че извън горните случаи, посочени в него, не може да се взема мярка за неотклонение, спрямо обвиняем, и още по-стриктно погледнато, мярка за неотклонение се налага само на обвиняем, а не на лица, за които няма доказателства, че са извършили престъпление. Това означава в случая думата "може".
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот nk7702n » 19 Окт 2012, 22:22

:lol: :lol: :lol: Браво, отворил си закона най - после и си го прочел. Имаш напредък. Сега вземи да се занимаеш с различните видове тълкуване на посочената разпоредба и на думата " може ". System те е насочил към историческото тълкуване по - горе. Ама дали си разбрал какво иска да каже? :shock:
" Може" означава, че органът има право на преценка доколко са налице предпоставките, посочени в закона и че не е длъжен да взема МН по всяко наказателно производство. :!:
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот neutralen » 19 Окт 2012, 22:58

Не очаквам да си признаеш грешката, нито ти, нито другите.
Виж чл.11 ал.2 от НПК, както и ТР № 1/12.12.2007 г на ОСНК на ВКС, където е дадено тълкуване на думата "може".
Така, че аз не съм единствения, който знае смисъла на думата "може".
След като прочетеш това ТР, прочети какво съм написал на 26.Юли и на 1.Авг. по тази тема.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот nk7702n » 19 Окт 2012, 23:08

neutralen написа:Не очаквам да си признаеш грешката, нито ти, нито другите.
Виж чл.11 ал.2 от НПК, както и ТР № 1/12.12.2007 г на ОСНК на ВКС, където е дадено тълкуване на думата "може".
Така, че аз не съм единствения, който знае смисъла на думата "може".
След като прочетеш това ТР, прочети какво съм написал на 26.Юли и на 1.Авг. по тази тема.

Хубаво, щом казваш. А, може ли още един въпрос? :lol: Възможно ли е от всички само ти да си прав, а всички останали колеги да грешат? :roll:
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот neutralen » 19 Окт 2012, 23:13

Утре ще ти отговоря. Лека нощ !
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот nk7702n » 19 Окт 2012, 23:23

Някаква много далечна връзка, не знам каква, откриваш явно с това Постановление, защото то няма нищо общо с темата.
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК, докладчик съдията Блага Иванова
чл. 28 ЗАНН

Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. :shock:





--------------------------------------------------------------------------------


Министърът на правосъдието на Република България, на основание чл. 125 вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 и чл. 126, ал. 1 от ЗСВ, е направил искане Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: дали преценката за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН е по целесъобразност или по законосъобразност и дали съдът има правомощие да осъществява контрол върху тази преценка.

Искането за приемане на тълкувателно решение е предизвикано от противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 28 ЗАНН.

Някои съдилища приемат, че преценката за "маловажност" на административното нарушение е дискреционно правомощие на административнонаказващия орган и представлява решение по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Други, че в проверката за законосъобразност на наказателното постановление се включва и хипотезата "маловажен" случай, която, ако е била налице, наказващият орган е бил длъжен да я приложи, а ако не е сторил това, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд на Република България, за да се произнесе, взе предвид следното:

В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН , като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи. Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото (виж решенията по делата "И. Д. срещу България от 28.05.2005 г., 43578/98, 2005, ЕСПЧ 271, параграфи 45, 47-49, "шеврол срещу Франция" от 13.02.2003 г., 49636/99, 2003, ЕСПЧ 83, параграфи 76 и 77 "Ле Комт, Ван Льовен и Де Майер срещу Белгия" от 23.06.1981 г., 6878/75, 7238/75, 1981, ЕСПЧ 3, § 51, ал. 3, спол, С. Р. О. срещу България от 15.06.2006 г., 57785/00, 2006, ЕСПЧ 627, § 73, "Янакиев срещу България" от 10.08.2006 г., 40476/98, 2006, ЕСПЧ 725, параграфи 67 и 68 и др.).

По тези съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд на Република България,

РЕШИ:

Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот alexdb » 20 Окт 2012, 17:05

neutralen написа:Много наивно обяснение.
Наложената Мярка за неотклонение, когато се обжалва се отменя от Съда, "когато от доказателствата по делото НЕ МОЖЕ да се направи основателно предположение, че "обвиняемия" е извършил престъпление", а не защото, "обвиняемия", може да се укрие, да извърши друго престъпление и т.н. - няма отменена мярка на обвиняем на това основание/чл.57 от НПК/.
Виж в този смисъл това което съм написал на 26.Юли, и 1.Авг. в тази тема.
Така наречените "обвиняеми" в няко и случаи даже се освобождават от Съда от "задържане под стража" именно поради липса на доказателства по делото, а не защото няма опасност да се укрият или извършат други престъпления.


Неотрален извинява, но нещо доста бъркаш щатовете. Думата "може" е ясна и няма какво да се тълкува.
Относно доказателствата по делото и т.н. и доста сбърканата практика по инерция също не върви. Прочети някое и друго решение по тези въпроси на Съда в Страсбург. Реално мякрата "НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАКАЗАНИЕ И РЕПСЕРИЯ". Единствената цел, която следва да обслужва е обезпечаване на доказателствата и бързина на процеса. Дали обвиняемия е виновен и това се установява в някаква степен от доказателствата, като основание е много-много спорно. Реално дали е виновен и какво наказание следва да получи се решава в "справедлив и публичен процес", а не в някакво производство с друг предмет. Тази практика трябва да се ограничи и преустанови, защото е една от причините за многобройните осъждания на България в Страсбург.
Даже и Попова по повод безкрайните задържания и налагане на мерки "задържане под стража" изрази подобно становище и изрично отбеляза, че прокуратурата и органите на досъдебното следва да са си свършили работата и да са събрали съответните доказателства, а не да искат мярка и след това да събират.
alexdb
Потребител
 
Мнения: 105
Регистриран на: 18 Окт 2012, 18:48

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот nk7702n » 20 Окт 2012, 21:58

Абсолютно вярно. За съжаление много хора не го разбират и се произнасят по принцип, без да се замислят за целите по чл. 57 от НПК и характера на МН. :roll:
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот neutralen » 21 Окт 2012, 20:17

Чл.11, ал.2 от НПК - "Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законтите точно и еднакво спрямо всички граждани."
Предлаганото от вас тълкуване на чл.56 ал.1 от НПК е в пълно противоречие с горецитираната правна норма, която е един от основните принципи на нашия наказателен процес.
Според вашето тълкуване излиза, че можем да привлечем едно лице като обвиняем без да му вземаме мярка за неотклонение, а в друг сходен случай на друго лице да вземем мярка за неотклонение. Според вас излиза, че можем да не вземаме мярка за неотклонение за лица извършили тежки престъпления. Според вас излиза, че в НПК няма правна норма, която да задължава горните длъжностни лица да вземат мярка за неотклонение на обвиняемия.
Ще вземаме мярка за неотклонение срещу бай ром, срещу разни кокошкари, клошари и други нещастници, срещу хора които не са ни симпатични или такива, които не разбират въпроса "Кво шъ праим сега?", но няма да вземаме мярка за неотклонение на разни борсуци, кокони, на синчета на политици, магистрати и всякакви връзкари, щото видите ли чл.56, ал.1 от НПК ни давал това право - можем да вземем мярка, може и да не вземем. Къде го прочетохте второто предложение, не ми е ясно. Само не мислете обикновените хора за прости. Става въпрос за корупционни практики във всички случаи, когато обвиняемия е без мярка за неотклонение - плаща си, за да не му се вземе мярка за неотклонение, взема си автобуса или самолета, напуска България и на границата казва - Ако ме видиш още един път, ожени се за мене.
За това става дума, а не за някаква "репресия". Има ли обвиняем, трябва да има мярка за неоклонение. Няма ли мярка за неотклонение - става въпрос за корупция, а не само за неравнопоставеност по смисъла на чл.11, ал.2 от НПК.
Последна промяна neutralen на 21 Окт 2012, 20:30, променена общо 1 път
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот nk7702n » 21 Окт 2012, 20:27

neutralen написа:Чл.11, ал.2 от НПК - "Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законтите точно и еднакво спрямо всички граждани."
Предлаганото от вас тълкуване на чл.56 ал.1 от НПК е в пълно противоречие с горецитираната правна норма, която е един от основните принципи на нашия наказателен процес.
Според вашето тълкуване излиза, че можем да привлечем едно лице като обвиняем без да му вземаме мярка за неотклонение, а в друг сходен случай на друго лице да вземем мярка за неотклонение. Според вас излиза, че можем да не вземаме мярка за неотклонение за лица извършили тежки престъпления. Според вас излиза, че в НПК няма правна норма, която да задължава горните длъжностни лица да вземат мярка за неотклонение на обвиняемия.
Ще вземаме мярка за неотклонение срещу бай ром, срещу разни кокошкари и други нещастници, срещу хора които не са ни симпатични или такива, които не разбират въпроса "Кво шъ праим сега?", но няма да вземаме мярка за неотклонение на разни борсуци, на синчета на политици, магистрати и всякакви връзкари, щото видите ли чл.56, ал.1 от НПК ни давал това право - можем да вземем мярка, може и да не вземем. Къде го прочетохте второто предложение, не ми е ясно. Само не мислете обикновените хора за прости. Става въпрос за корупционни практики във всички случаи, когато обвиняемия е без мярка за неотклонение - плаща си, за да не му се вземе мярка за неотклонение, взема си автобуса или самолета, напуска България и на границата казва - Ако ме видиш още един път, ожени се за мене.
За това става дума, а не за някаква "репресия". Има ли обвиняем, трябва да има мярка за неоклонение. Няма ли мярка за неотклонение - става въпрос за корупция, а не само за неравнопоставеност по смисъла на чл.11, ал.2 от НПК.

:lol: :lol: :lol: Откакто те чета, Neutralen, все на милиционер, ама от Бай Тошово време ми лъхаш!!! И какво е това превратно тълкуване на правните норми, а!? :mrgreen: Щом си рекъл, всички ще ги задържаме под стража, пък! :lol: Някакво си " Може" ще ни спре ли!? :lol: :lol: :lol: Шегаджия!
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот neutralen » 21 Окт 2012, 22:22

За разлика от теб не знам какви са били милиционерите по времето на бай Тошо, но всеки ще ти каже, че правото не започва от теб, ако си мислиш така.
И един виц:
"Разговор между сержант и редник от английската армия.
- Редник Уйлямс, знаете ли че имате нещо общо с маршал Монтгомери.
- Вие ме ласкаете сър. И какво е то?
- И двамата сте стигнали тавана на званията си."
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот nk7702n » 21 Окт 2012, 22:41

neutralen написа:За разлика от теб не знам какви са били милиционерите по времето на бай Тошо, но всеки ще ти каже, че правото не започва от теб, ако си мислиш така.
И един виц:
"Разговор между сержант и редник от английската армия.
- Редник Уйлямс, знаете ли че имате нещо общо с маршал Монтгомери.
- Вие ме ласкаете сър. И какво е то?
- И двамата сте стигнали тавана на званията си."

:lol:
Ти трябва да знаеш по - добре, нали въведе в една друга тема възрастовия критерий за определяне кой какви познания има. :roll: :roll:
Не мисля, че правото е започнало от мен. Няма и да свърши с мен. Просто се опитвам да ти кажа, че не звучиш никак убедително. Да не кажа смешно.Нищо лично. Всеки се развива. Всичко тече, всичко се променя! Приятна вечер! :)
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот neutralen » 21 Окт 2012, 22:56

Приятна вечер и от мен !
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: чл. 223, ал.2 НПК при ненамерен обвиняем

Мнениеот alexdb » 22 Окт 2012, 19:54

neutralen написа:Чл.11, ал.2 от НПК - "Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законтите точно и еднакво спрямо всички граждани."
Предлаганото от вас тълкуване на чл.56 ал.1 от НПК е в пълно противоречие с горецитираната правна норма, която е един от основните принципи на нашия наказателен процес.
Според вашето тълкуване излиза, че можем да привлечем едно лице като обвиняем без да му вземаме мярка за неотклонение, а в друг сходен случай на друго лице да вземем мярка за неотклонение. Според вас излиза, че можем да не вземаме мярка за неотклонение за лица извършили тежки престъпления. Според вас излиза, че в НПК няма правна норма, която да задължава горните длъжностни лица да вземат мярка за неотклонение на обвиняемия.
Ще вземаме мярка за неотклонение срещу бай ром, срещу разни кокошкари, клошари и други нещастници, срещу хора които не са ни симпатични или такива, които не разбират въпроса "Кво шъ праим сега?", но няма да вземаме мярка за неотклонение на разни борсуци, кокони, на синчета на политици, магистрати и всякакви връзкари, щото видите ли чл.56, ал.1 от НПК ни давал това право - можем да вземем мярка, може и да не вземем. Къде го прочетохте второто предложение, не ми е ясно. Само не мислете обикновените хора за прости. Става въпрос за корупционни практики във всички случаи, когато обвиняемия е без мярка за неотклонение - плаща си, за да не му се вземе мярка за неотклонение, взема си автобуса или самолета, напуска България и на границата казва - Ако ме видиш още един път, ожени се за мене.
За това става дума, а не за някаква "репресия". Има ли обвиняем, трябва да има мярка за неоклонение. Няма ли мярка за неотклонение - става въпрос за корупция, а не само за неравнопоставеност по смисъла на чл.11, ал.2 от НПК.



Абе братче, ти може и да не знаеш какво е милиционер от бай тошово време, ама разсъжденията ти са точно такива. Защо не искаш да схванеш нещо много просто - мярката за неотклонение не е репресия, не е и наказание и няма нищо общо с това дали някой е виновен и колко тежко престъпление е извършил. За престъплението и наказанието си има закон и наказателната отговорност се осъществява с тази цел. Работата на досъдебното производство е да събере необходимите доказателства и да предаде обвиняемия на съд за да си получи наказанието.
А това пък за случаите, което го даваш като пример, направо бие на "крещяща некомпетентност".
Извинявай, но нямаме различно прилагане на закона ако примерно лицето Х е обвинено за "нанасяне на телесна повреда" и лицето У е обвинено в съкото престъпление, за това трябва и на двамата да се вземе една и съща мярка :)))). Точно пък по тоя начин ще нарушиш чл.11, който цитираш. Ако по отношение на първия има някоя предпоставка, свързана с целите на закона, а при другия тази предпоставка отсъства е естествено в първия случай да вземеш мярка, а във втория не.
Налагане на мярката за неотклонение не е свързана с вината, а е правна възможност, която трябва да се прилага единствено и само за обезпечаване на целите на процеса - събиране на необходимите доказателства, да се попречи на обвиняемия да пречи на органите на разследване, да не може да се укрие (но само когато има основателни съмнения под основателни не се разбира просто предположение) и да не извърши друго престъпление (но какво следва да се разбира под друго престъпление си има няколко тълк. решения и то не е др. престъпление по принцип, а друго престъпление, което да може да повлияе и осуети нак. преследване по вече започналото производство). Всичко друго си е на ръба на закона, даже отвъд него. Казах ти, виж решенията на ЕСПЧ. Хората имат много богата практика и си дават зор надълго и нашироко да коментират в кои случаи и за колко време се смята за обосновано да се взима една или др. мярка, какво е превратно упражняване на закона и още куп интересни четива. Да не говорим, че имат супер-ярко изразена практика, че при постановяване на мярка "задържане под стража" и бездействие на органите на досъдебно производство повече от известен период от време (от месец до 3 месеца) считат, че е нарушено правото на свобода на обвиняемия. Не знам дали четеш статистиката, но за миналата година сме осъдени да платим над 5 млн. евро обещетения по такива дела по които са раздавани мерки като бонбончета.
Това не е сериозно, защото нещата стават "тука има - тука нема" - налагаш на някой мярка (която в повечето случай може да му причини вреда) и ако го осъдят хубаво, ако го оправдаят - айде държавата да плаща. Е от къв зор?
Изобщо обясни ми от къв зор трябва да взимаш мярка на някой, ако няма опасност да се укрие, няма опасност да извърши др. престъпление, няма опасност да ти унищожи доказателства и т.н. Дай едно смислено обяснение?!
alexdb
Потребител
 
Мнения: 105
Регистриран на: 18 Окт 2012, 18:48

Предишна

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 32 госта


cron