Не е резултатно престъплението...

[ivan_karamazov]

Здравейте! Прегледах тестовете, които са били давани на изпита за адвокати и младши адвокати и там попаднах на доста противоречиви въпроси. Един такъв е:

Не е резултатно престъплението:
а) обидата
б) измамата
в) изнасилването

Тотално се обърках и отворих учебника на Антон Гиргинов, където пише, че и трите престъпления са резултатни. Някой може ли да ме осветли по въпроса? Къде е уловката?

[svettoslav]

Здравейте! Прегледах тестовете, които са били давани на изпита за адвокати и младши адвокати и там попаднах на доста противоречиви въпроси. Един такъв е:

Не е резултатно престъплението:
а) обидата
б) измамата
в) изнасилването

Тотално се обърках и отворих учебника на Антон Гиргинов, където пише, че и трите престъпления са резултатни. Някой може ли да ме осветли по въпроса? Къде е уловката?

Да ги скъсаме половината,ако може още тука,а на казуса-останалите,за да не потим на устния,че може да ни набият накрая.

[svettoslav]

Аз лично съм долавял доста несъответствия на уч. на Гиргинов с други теоретици.При това по доста разнообразни въпроси.Но това с резултатните и формалните си има и сериозна сложност.Не случайно в цит. уч. има не малко квалификации,според мен погрешни,тъй като "резултат"-ът автора го възприема понякога доста разширително.Дори, самтаймс,излиза,по неговата "желязна" логика,че едва ли не всички п-я ще са резултатни,така щото все нещо предизвикват,все някакво(едва ли не каквото и да било) изменение в общ. отношения създават.

Пр: Носил формени дрехи на МВР(не знам дали е в уч.),но някой ще приеме,че е формално,друг би казал,аааа,как формално,бе,има резултат- "НОСИ" ОПРЕДЕЛЕНИ ДРЕХИ.
В сферата на теорията си остават тия разграничения,тъй като не виждам практическа значимост.Но така или инак тряба да се знаят,щото късат много лошо,било и на държавни,било на семестр. изпити.

На прима виста,в отговора на казуса,по-скоро обидата да е.Другите не стават за игнориране.Вероятно са(се) изходили от това,че при нея не е необходимо за състава,адресата да се е почувствал обиден.Обиждаш го и толкоз.Тоест резултат няма предвиден в състава на П,макар и по естеството си,често да води до унижаване,а не само до опита за това.Просто състава не изисква да е настъпило някакво душевно страдание(при накърнена чест или достойнство),макар и така да се получава.

Докато при измамата и изнасилването едва ли може да се каже същото.За измамата няма какво да се говори изобщо.Ясен имотен при това резултат.Малко по-сложничко е при изнасилването,с оглед резултатността.В смисъл имаш съвкупление без съгласие на пострадалата(разл. състави на изнасилване това казват всъщност,макар да не съм подготвен в момента).Идеята е тази именно-да не е имало съгласие за това.
При някои състави на Изнас. няма принуда от страна на дееца(чл.152 ал.1 т.1 например).Резултататът следователно би следвало да е накърняване на сексуалната й неприкосновеност. Последното обаче пък налага друг въпрос-напр. някой да каже "Ами какво е различното при обидата",щом при този състав на Изнас. може изобщо и да не е разбрала?Ако така и не е разбрала,опит за изнасилване ли ще е налице?
В смисъл- там НЕ СЕ Е ОБИДИЛ,а пък тук - и ТЯ "НЕ СЕ Е ОБИДИЛА"(било защото не е разбрала,т.к.непосредствено преди това е имала същи отношения с др. лица или пък макар и да е разбрала-какво толкова за нея?!?)И какво остава при този ссътав на Изн.-едно съвкупление без нейно съгласие,за което няма резултат,ОСВЕН САМОТО ДЕЯНИЕПри обидата-каже или извърши нещо унизително,втория път-[b]само извърши[/b] Аргументът за резултата при чл.152 в различните му хипотези обаче е това,че все пак имаме фактическо (физическо)накърняване на личната телесна неприкосновеност(пряк контакт с тялото на пострадалата),вкл. и полова такава,която е всъщност значимата в случая (макар и без принуда в някои хипотези).

Успех по -нататък,на когото му предстои.

[valerieva_d]

За обидата в учебника на Стойнов пише, че е резултатно престъпление, тъй като е довършена, когато унизителните думи или действия бъдат възприети от пострадалия. Изнасилването е резултатно , ясно е защо, както и за измамата. Така че от всички 3 най не резултатно ми се вижда и на мен обидата

[plamen1nikolov]

Аз лично съм долавял доста несъответствия на уч. на Гиргинов с други теоретици.При това по доста разнообразни въпроси.Но това с резултатните и формалните си има и сериозна сложност.Не случайно в цит. уч. има не малко квалификации,според мен погрешни,тъй като "резултат"-ът автора го възприема понякога доста разширително.Дори, самтаймс,излиза,по неговата "желязна" логика,че едва ли не всички п-я ще са резултатни,така щото все нещо предизвикват,все някакво(едва ли не каквото и да било) изменение в общ. отношения създават.

Пр: Носил формени дрехи на МВР(не знам дали е в уч.),но някой ще приеме,че е формално,друг би казал,аааа,как формално,бе,има резултат- "НОСИ" ОПРЕДЕЛЕНИ ДРЕХИ.
В сферата на теорията си остават тия разграничения,тъй като не виждам практическа значимост.Но така или инак тряба да се знаят,щото късат много лошо,било и на държавни,било на семестр. изпити.

На прима виста,в отговора на казуса,по-скоро обидата да е.Другите не стават за игнориране.Вероятно са(се) изходили от това,че при нея не е необходимо за състава,адресата да се е почувствал обиден.Обиждаш го и толкоз.Тоест резултат няма предвиден в състава на П,макар и по естеството си,често да води до унижаване,а не само до опита за това.Просто състава не изисква да е настъпило някакво душевно страдание(при накърнена чест или достойнство),макар и така да се получава.

Докато при измамата и изнасилването едва ли може да се каже същото.За измамата няма какво да се говори изобщо.Ясен имотен при това резултат.Малко по-сложничко е при изнасилването,с оглед резултатността.В смисъл имаш съвкупление без съгласие на пострадалата(разл. състави на изнасилване това казват всъщност,макар да не съм подготвен в момента).Идеята е тази именно-да не е имало съгласие за това.
При някои състави на Изнас. няма принуда от страна на дееца(чл.152 ал.1 т.1 например).Резултататът следователно би следвало да е накърняване на сексуалната й неприкосновеност. Последното обаче пък налага друг въпрос-напр. някой да каже "Ами какво е различното при обидата",щом при този състав на Изнас. може изобщо и да не е разбрала?Ако така и не е разбрала,опит за изнасилване ли ще е налице?
В смисъл- там НЕ СЕ Е ОБИДИЛ,а пък тук - и ТЯ "НЕ СЕ Е ОБИДИЛА"(било защото не е разбрала,т.к.непосредствено преди това е имала същи отношения с др. лица или пък макар и да е разбрала-какво толкова за нея?!?)И какво остава при този ссътав на Изн.-едно съвкупление без нейно съгласие,за което няма резултат,ОСВЕН САМОТО ДЕЯНИЕПри обидата-каже или извърши нещо унизително,втория път-[b]само извърши[/b] Аргументът за резултата при чл.152 в различните му хипотези обаче е това,че все пак имаме фактическо (физическо)накърняване на личната телесна неприкосновеност(пряк контакт с тялото на пострадалата),вкл. и полова такава,която е всъщност значимата в случая (макар и без принуда в някои хипотези).

Успех по -нататък,на когото му предстои.

Трябва да се съглася със svettoslav.

Особната част на проф. Гиргинов страда от много съществени недостатъци и логически грешки. Трябва обаче тутакси да се отбележи, че все пак самата книга е означена като "Курс лекции", а това директно я изключва от категорията "научен труд".
Съществена грешка при разглеждането на съставите, е че проф. Гиргинов разглежда въпросите за субекта на престъплението на първо място, а това е погрешно.


Относно обидита, не е никакво резултатно престъпление. От обективна страна, не е необходимо щото да се изследва дали обидните думи или действия са засегнали пострадалия. Достатъчно е да са отправени обидни изрази или действия и пострадалият да ги е възприел. Няма ли "възприемане", въобще липсва престъпление по чл. 146, защото не е налице съставомерност. Интересен пример ни дава Иван Николов (буржоазен юрист) от практиката на буржоазния ВКС : "Подсъдимата е обидила пострадалата, казвайки от балкона на къщата си обидните думи за нея на своята слугиня в момента, когато пострадалата стояла наблизо пред пътната си врата и ги чула". Това че пострадалата ги е чула не е никакъв "резултат", защото, ако беше резултат, то трябва да признаем самото казване за опит в случай, че не е налице присъствие на пострадалия, сиреч ще се стигне до абсурдното положение, че е налице опит без да е наченато изпълнителното деяние, тъй като повелята, която стои зад диспозицията на чл. 146 повелява :

"Ти си длъжен да не казваш или да не извършваш нещо унизително.....на другиго в негово присъствие....".

Ето защо, но вече от субективна страна, в р. 1363-51-III се казва : "Не е необходимо деецът при престъплението "обида" да е имал намерение да унизи честта или достойнството на пострадаля, за да счете, че деянието е умишлено. Достатъчно е съдът да констатира, че виновният е имал съзнанието, че онова, което казва, МОЖЕ да унизи честта или достойнството на лицето, до което се отнася". Тук логиката е ясна, не нужно щото да има съзнание за унизяване на честта (сиреч съзнание за резултат), тъй като такъв резултат не е предвиден в състава на чл. 146 и затова не е нужно такъв да бъде съзнаван от субективна страна.