неимуществени вреди от имуществено престъпление

[reg_reg1]

Здравейте.
Намерих едно решение по чл. 290 ГПК /задължително за съдилищата/, с което се присъжда обезщетение за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди от кражба. Да разбирам ли и че за други имуществени пресътпления ще може да се приложи - например за унищожаване и поврежда /чл. 216 НК/, палеж /330 и сл. НК/ и т.н.
Ето го и решението:



Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева

чл. 48,

чл. 86 ЗЗД,

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК


————————————————————————————————


Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1030 от 22.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1215 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 987/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1580 лева, съставляващи стойност на противозаконно отнети от непълнолетната С. Д. златни и сребърни бижута; обезщетение в размер на 1000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения и стрес вследствие на извършената кражба и обезщетения за забава в размер на законната лихва.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 53 ЗЗД относно отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина.

В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието, че когато не е доказано точното участие на всеки от съизвършителите на деликта, предявения иск за вреди срещу един от тях е неоснователен.

В решение № 5 от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1105/2007 г. на Пловдивски районен съд; решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр. д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр. д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр. д. № 34/1973 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България е прието, че в производството по иск за вреди, предявен от пострадалия от деликта срещу един от извършителите, съдът не е длъжен да определи степента на съпричиняването.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище.

Когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.

В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че непълнолетната С. Д. - дъщеря на ответницата Е. П. П., ведно с А. А., също непълнолетна, на 09.04.2008 г. са извършили кражба от дома на ищцата - отнели са противозаконно златни пръстени, плочка и обици, които същия ден са продали в златарско ателие. Част от откраднатите бижута са били възстановени на ищцата след изземването им от купувача. Прието е, че не е установено по безспорен начин, че накитите, чиято стойност се претендира (извън възстановените), са били собственост на ищцата, както и че не е установено кои от претърпените от ищцата имуществени вреди са причинени от дъщерята на ответницата - деянието е осъществено ведно с трето лице, без да е доказано точното участие на всеки от съизвършителите.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Г. С. К. се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; формирал и неправилен извод, че собствеността върху откраднатите вещи не е доказана и в нарушение на чл. 53 ЗЗД е отхвърлил иск, предявен срещу един от извършителите на деликта.

Ответника по касационната жалба Е. П. П. я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от касационния жалбоподател оплаквания са основателни.

Правилен, в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивният съд, че на 09.04.2008 г., непълнолетната С. Д., ведно с А. А., също непълнолетна, са извършили кражба от дома на ищцата, отнемайки противозаконно златни накити, които същия ден са продали в златарско ателие. Неправилен, формиран в нарушение на чл. 53 ЗЗД е изводът, че когато деянието е осъществено от неколцина и съотношението на вината между съизвършителите не е установено, кредиторът не може да насочи иска си за вреди срещу един от тях.

Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Съдът не е обсъдил в тяхната цялост доказателствата за собствеността върху откраднатите вещи, чиято стойност е предмет на исковата претенция и е формирал извод, че претенцията е изцяло недоказана без да съпостави извънсъдебните признания на непълнолетната С. Д. и показанията на разпитания по делото свидетел К. С.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.

По делото е установено по безсъмнен начин, че непълнолетната С. Д. - дъщеря на ответницата Е. П. П., на 09.04.2008 г. е участвала в кражба на накити, собственост на ищцата. Установено е и че непосредствено след извършване на кражбата накитите са били продадени в златарско ателие; че част от бижутата са били иззети от ателието на 11.04.2008 г. и на 21.04.2008 г. върнати на ищцата. От показанията на свидетеля К. С., съпоставени с обясненията на непълнолетната С. Д., дадени пред инспектор Д. при Второ РПУ, [населено място], в присъствието на родителя и - ответницата Е. П. се установява, че освен възстановените бижута, от дома на ищцата са били отнети и масивна плочка от жълто злато с буква "К" и пръстен с буква "Г" - бижута, подарени на ищцата от свидетеля С.

При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата 322,25 лева, съставляващи съгласно приетата по делото оценителна експертиза стойност на плочка от жълто злато с буква "К" и пръстен с буква "Г", която сума ответницата следва да заплати на основание чл. 48 ЗЗД в качеството си на родител, упражняващ родителските права върху непълнолетната С. Н. Д.

По делото не е установено, че непълнолетната С. Д., действайки в съучастие с друго лице е отнела от дома на ищцата и пръстен, представляващ плетеница от бяло и жълто злато и чифт обици от сребро, както и че при противозаконното му отнемане един от възстановените пръстени е бил непоправимо унищожен. Извод, че ищцата е притежавала такива вещи не може да бъде изведен както от свидетелските показания, така и от приложените по делото сертификати за бижута, които не установяват собственика на вещта. Искът за обезщетение в размер на стойността на изброените вещи е неоснователен, поради което в тази му отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Основателна е и предявената претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни от ищцата стрес и тревога от загубата на имущество, който следва да бъде уважен съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД в размер на 200 лева, както и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27,68 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да се присъдят направените в инстанционното производство съдебни разноски, съобразно уважената част от иска общо в размер на 312, 64 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, В. касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1215 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 987/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която предявените от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. обективно съединени искове са отхвърлени по иска с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД до 522,25 лева и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до 27,68 лева.

ОСЪЖДА Е. П. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. да заплати на Г. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 322,25 (триста двадесет и два лева и 0,25 ст.) лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди и сумата 200 (двеста) лева обезщетение за неимуществени вреди от противозаконно отнемане на вещи на 09.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от 09.01.2009 г.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 27,68 (двадесет и седем лева и 0,68 ст.) лева, както и сумата 312, 64 лева разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

[svettoslav]

Е това едва ли трябва да е загадка за някого.Изненадан съм от решението на Варненския съд.Нищо по-различно от всеки иск по чл.45 ЗЗД при дадено резултатно престъпление.
Доколкото разбирам,нямало е дело,тъй като крадецът е малолетен.Ако имаше такова-щяха да си претендират естествено само имотната вреда.Всяка друга несътавомерна имуществена или пък неимуществена-след това по този ред,какво чудно има?!
Интересно е дали районния съд е постановил същото.Вероятно може да се провери в регистъра на съд. актове.

По-интересно е друго.Къде остава чл.48 ал.3 ЗЗД ?

[svettoslav]

Макар че като гледам пракитката по чл.48 ЗЗД,тази ал.3 все едно я няма в закона. Щом като родителите упражнявали род. права,то това значи,че ал.3 не може да се приложи. Накратко.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... 7b-h7B2Rjg

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... d3kdno45Lw

Абсолютно противното е законното.Сега нямам учебник по облигационно право пред себе си,но в ал. 3 се казва ясно,че ТЕЗИ ЛИЦА НЕ ОТГОВАРЯТ.... ако са нилеце другите условия. Тоест родителите не отговарят,настойниците не отговарят.Ясно е,децата живеят при тях и те упражняват правата.Тоест субектите по ал.3 са са тия по ал.1,те не са други!!!

А насам-натам в съда,това се казва,както се вижда-щом са родители-отговарят.
Пълни глупости са според мен,доводите,че това еотговорност за чужди действия.Видно е от ал.3,че се касае са собстена,макар иособена по харатера си "вина"-да са били в състояние да предотвратят последиците-
Напр. бащата да си пие бирата на капанчето,а идиотчето му да налага когото хване от другите деца.Или пък майката да гледа онова че си играе с огъня,но да си хихикат с другите патки на седянка и детето й да запали. каквото има наблизо.
Нещо такова си го представям,само че пък така, както си го представям, като че ли излиза,че има и конкретна непрадпазливост и у родителите в случая.Направо наказателна дори.Че може и умишлено да излезе,ако майката незнайно на какво разчита,виждайки детето,че пали една баля със слама в двора на съседите,му казала да я изгаси с вода от чешмата и отишла да гледа "Дързост и красота", 52 678 500-та серия,да не вземе да пропусне нещо за Рич Форъстър...

Ама пък да осъдиш родителите само защото детето им е говедо и не са го оставили в соц. дом или не са лишени от род права,поради неполагане на грижи или други причини,не са го дали за осиновяване,щото,макар и да расте като идиот,все пак са се надявали на нещо,че ще стане човек.
Конкретните възпитателни мерки ли да доказват по делото?!? Колко мило му говорят,как го водят на уроци,а всъщност стената ще те чуе,вместо него.
И в случая тия хора са на улицата,заради това нещо,тъй като имаме деликт !!! Къщата отива на продан.
Като гледам имат парво на регресен иск по чл.54.Така е наистина,но ако лицата по чл.48 ЗЗД ОТГОВАРЯТ !
А отговарат ли винаги,щом са "родители". Или щом онзи е "хулиганин"-както казва Апелативни съд-отговарят Трябвало е да расте "нехулиганин"

Значи тогава и субекта по чл.47 ал.2 ЗЗД не може,по същата логика,да избегне отговорност.Независимо от това,че през нощта,докато е спал дълбоко,онзи е разбил вратата и е запалил жилището на съседите? Може би е трябвало да го хване с белезници за кревата преди да си легне,ама пък тогава ще го съдят наказателно за противозаконно лишаване от свобода(макар и онзи да не знае на марс ли е или на земята).Такъв е закона!

Има ли нещо различно в основанията за неотговорност по чл.47 ал.2 и по чл.48 ал.3? Аз не виждам такова.А общото,освен писаното в закона,май е и това, че не прилагат от садО.


По чл.50 ЗЗД например не се изисква вина,отговаря си,друг евъпроса дали е справедливо.

[svettoslav]

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... h8Eg7vEKag

Тука обаче има отграничаване.Може и да е правилно,не знам,но така пак ал.3 на чл.48 остава мъртва.Къде е изключението,щом като пак се говори за "родителски грижи",за "възпитание",за майчинство,бащинство и тям подобни незаконни фантасмагории.

[svettoslav]

Значи в крайна сметка по чл.47 е конкретна вина,а по чл.48 била "обща" неконкретизирана и полузаконна,произтичаща от правна връзка-бащинство,майчинство,настойничество и толкоз.Да си мислил какво говедо осиновяваш