293а НК

[sunshine_75]

Здравейте, колеги!
Имам нужда от помощ (и аз, като един друг питащ..). Ето и конкретният казус, който ми тревожи главата: По ч.гр.д. е издаден ИЛ на основание чл. 404, вр. чл. 416 ГПК (поръчителят по кредит е платил задължението на кредитополучателя и е поискал издаването му, не е провеждано исково производство). Разпореждането на съда по това ч.гр.д. има ли характера според Вас на "влязъл в сила съдебен акт" по смисъла на 293а??? Изчетох всичката налична практика на ВКС в Сиела и Апис, а също и предложената от чичко Гугъл, предвид новия ГПК (по отношение изменението на НК от 2006 г.). Моят отговор е свързан със съпоставката с чл. 244 от ГПК (отм.) - т.е. няма такъв акт, ТР от 1983 г. си е приложимо и в моя казус, ведно с всички решения на ВКС до 2010 г., но ... горестоящи колеги са на противно мнение - разпореждането е точно такъв акт... Още повече, че няма как законодателят през 2006-та да е предвидил 404 и 416, генерирани през 2008-ма, а е имал предвид присъди и определения, освен решенията... Ама не мога да намеря стенограмите в момента...
Та в тези топли нощи, моля за помощ: аргументи в подкрепа или против моето становище... Ще се зарадвам и на двете. Благодаря предварително на всеки отзовал се.

[sunshine_75]

Всички ли сте в отпуск?...

[Гост.]

И да са, повечето сме закрастени с този форум и хвърляме по един поглед .

Не знам дали ще съм ви от полза ( а бих искала, заради прочетеното от вас), защото не съм запозната с практиката, която сочите ( не ми е приоритет наказателното), но ако следващите думи могат да са от полза- моля:
Доколкото ми е известно производството по чл. 410 и сл. ГПК улеснява принудителното изпълнение на посочени в заявленията притезания като съдът се произнася на база ограничена проверка на твърденията по реда на чл. 411 ГПК. По реда на ГПК от 2008 г. разпореждането е обективирано в заповедите за изпълнение, които съгласно чл. 404, ал. 1 ГПК представляват изпълнително основание. Изпълнителната сила на заповедите е поставена под въпрос за срок от 14 дни от дата на получаване на заповедта от длъжника, в които срок длъжникът може да депозира възражение.
Неподаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадена ЗИ(1), или оттеглянето му ( 2), или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК(3), имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение ( издадената заповед влиза в сила и се издава ИЛ за претендираните суми в нея).
Отмяна на издадената заповед и ИЛ е възможно единствено по реда на чл. 423

[sunshine_75]

Наличието дори само на възможност за отмяна на заповедта ми се струва достатъчно основание същата да не квалифицира длъжника като осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт...Т.е. има механизъм, по силата на който "нещата" да се променят... А когато иде реч за наказателна отговорност, ми се струва много грубо да се разширява приложното поле на понятието... Много големи благодарности, Поли! Липсва ми именно тази гражданско-процесуална гледна точка... А една работа, като не се работи...

[Гост.]

Не знам, но този механизъм е толкова имагинерен, че не знам как да те убедя, че повече от рядко може да се проведе успешно това възражение. По 423 се разглеждат само посочените в нормата основания за ревизия, а те като цяло са все процесуални и при уважаването им нещата ще се върнат до предявяване на иск по реда на чл. 422. Всъщност има нещо, което да те ползва- ако имаш доказателства, че длъжникът е имал знание за издадената заповед и ИЛ повече от месец, нещата пък съвсем стават необратими и няма като как да се иска отмяната и.

Факт е, че с издадената заповед и И не се решава спора със сила на пресъдено нещо ( покойния професор е написал цяла книга по въпроса) , защото съда не се произнася по гражданските права на страните, а е ограничен само на база твърденията им, но е факт и че влезе ли в сила заповедта, без оглед причината( от 1 до 3 от горния ми пост) пътя на принудителното изпълнение е отворен.

[nk7702n]

Наличието дори само на възможност за отмяна на заповедта ми се струва достатъчно основание същата да не квалифицира длъжника като осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт...Т.е. има механизъм, по силата на който "нещата" да се променят... А когато иде реч за наказателна отговорност, ми се струва много грубо да се разширява приложното поле на понятието... Много големи благодарности, Поли! Липсва ми именно тази гражданско-процесуална гледна точка... А една работа, като не се работи...

Аз смятам, че би следвало да се счита за влязъл в сила съдебен акт, независимо от възможността за възражение по чл. 423 от ГПК, щом като може да се образува успешно изпълнително производство и да се събира принудително вземането. Ето и едно решение, съгласно което е оправдан подсъдимият, но поради липса на достатъчно средства за изпълнение на задължението по смисъла на чл. 293а от НК :

Р Е Ш Е Н И Е №145
Гр.Пазарджик,19.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПЕТИ ЮЛИ 2011 год. В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ВЕСЕЛИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ПУНТЕВА
НАДЕЖДА АНДОНОВА

Секретар :Сн.П.
Прокурора А.Панков
сложи за разглеждане докладваното от съд.Веселинов ВНОХД № 369 по описа за 2011 год.

С Присъда №110/04.05.2011 год.по НОХД№2429/10 год.Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия Г.Т.Я. със снета самоличност за НЕВИНОВЕН в това,че от 19.03.2009 до 29.10.2010 год.в гр.Пазарджик при условията на продължено престъпление след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт-Заповед №35 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№89/09 год.по описа на Пазарджишкия районен съд,влязло в сила на 19.03.2009 год.и в продължение на 1 година от влизането му в сила,не е изпълнил задължението си в размер на 4200 лв.главница,ведно със законната лихва върху нея да изплащането на вземането към кредитора Р.С. Н. от гр.П-к въпреки наличието на парични средства на обща стойност 5092 лв.,поради и което на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по обвинението по чл.293а НК.
Присъдата е протестирана от Пазарджишката районна прокуратура,в който протест се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.В тази връзка се иска въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.2 НПК да отмени оправдателната присъда по отношение на подсъдимия и да постанови нова,осъдителна,признавайки го за виновен в извършване на горепосоченото деяние с налагане на съответно наказание.
Не се сочат нови д-ва.
Прокурорът поддържа протеста.
Защитата на подсъдимия в с.з.пред настоящата инстанция излага доводи да се потвърди присъдата като законосъобразна и обоснована.
Окръжният съд като въззивна инстанция след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото,при спазване разпоредбите по чл.313 и сл.НПК,намери за установено следното:
Протестът е неоснователен.
От събраните в процеса писмени и гласни д-ва и доказателствени средства,които първоинстанционния съд е обсъдил поотделно и в съвкупност,е била приета за безспорно установена следната фактическа обстановка по обвинението:
В началото на 2003 год. подсъдимия потърсил св.Н.,с когото се познавал,като целта му на срещата с него била да го убеди да му стане поръчител за кредит към банка ДСК,клон Пазарджик,който кредит бил за сумата от 5000 лв.Н. се съгласил и му станал поръчител.
В края на м.ноември 2003 год.от банка ДСК уведомили Н.,че подсъдимия е просрочил 3 вноски,поради което се налагало сумите да се удържат от неговата заплата.Н. на няколко пъти се срещнал с Я.,който го уверявал че до няколко дни ще се издължи.Това обаче на станало,поради което на Н. бил наложен запор на заплатата и удръжки в размер на 160 лв.през първия месец и по 100 лв.за всеки следващ.
През м.май 2007 год.Я. чрез пощенски запис изплатил сумата от 1500 лв.на св.Н. за това,че от м.ноември 2006 до м.април 2007 год.е бил преустановил плащанията.От м.май 2007 год.той отново престанал да плаща задълженията си към поръчителя Н..На 17.11.2008 год.Я. подписал Запис на заповед,с която се задължавал да изплати на Н. сумата от 4200 лв.Въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№89/09 год.на ПРС длъжникът-подсъдимия Я. бил осъден да заплати на Н. сумата в размер на 4200 лв.за задължение по Запис на заповед и законна лихва върху главницата,считано от 10.01.2009 год.,за което бил издаден и изпълнителен лист.В тази връзка по молба на Н. до СИС при ПРС било образувано изп.д.№2015/09 год.за изпълнение на вземането по този изп.лист.Изпратена била и покана за доброволно изпълнение до Я.,която получил на 04.03.2009 год.в с.Патриарх Евтимово чрез Кмета на селото.
От приетата по делото финансово-икономическа експертиза е установено,че законната лихва върху главницата от 4200 лв.за периода от 10.01.2009 до 30.04.2010 год.,които суми се дължат от подсъдимия,е в размер на 648.60 лв.,респ.общо което той дължи главница и лихви възлиза на сумата от 4848.60 лв.
От приетата техническа експертиза,която се е произнесла по въпроса за стойността на притежаваните земеделски земи от подсъдимия,намиращи се в землището на с.Патриарх Евтимово по Решение на Асеновградския районен съд по гр.д.№853/07 год.,влязло в сила на 03.09.2008 год.е установено,че тя възлиза общо за двата имота на сумата 4628 лв.
В хода на ДП са били събрани и данни,че подсъдимия е бил собственик и на л.а.ВАЗ 21011 С РЕГ.№****,рама №****,двигател №****,оранжев на цвят,като от оценъчната експертиза е установено,че той е на стойност 464 лв.Установено е също така,че този автомобил е бил снет от отчет в масивите на МВР през 2008 год.Това е станало по повод предвид представеното по делото писмено д-во-бележка под №0013920/21.04.2004 год.на „Електрометал Инженеринг”ЕООД-София,от която е видно,че този л.а.,собственост на Я.,е бил предаден на дружеството като отпадък за сумата от 150 лв.Същият е бил спрян и от движение.
В с.з.пред първоинстанционния съд е допусната и приета и допълнителна техническа експертиза,изготвена от същото в.л.Г.,който е дал и първоначалното заключение в досъдебната фаза на процеса,от която е установено че е внесена корекция в стойността на притежаваните от подсъдимия поземлени недвижими имоти/земеделски земи/,посочени по-горе в първоначално приетата експертиза.От тази експертиза е видно,че общо за двата имота стойността възлиза на сумата3419 лв.-имущество,което Я. *** 2009 год.Експертът Г.,***.и от настоящата инстанция с оглед изясняването на въпроса,свързан с формирането на цената на притежаваните от подсъдимия земеделски земи изясни,че при определянето им той се е съобразил с Наредбата,регламентираща този начин,която е приета с Постановление на МС №118/98 год.,включително и с последното и изменение от 2006 год.За да изготви допълнителната експертиза той е направил и справка в две агенции за недвижими имоти в гр.Пазарджик,участващи в брокерски къщи в страната,които са му дали информация,че при евентуално сключени такива сделки с такива земи продажната цена е била много по-ниска от реалната такава.Вещото лице изясни още,че преди да изготви допълнителната оценъчна експертиза той е направил и справка в системата за Агро-пазарна информация във връзка със средните цени на земеделските земи за процесния период,които са били обвързани с категоризацията на земята-в случая земеделските земи на Я. са се обхващали от 4-та категория,каквато е била земята в с.Патриарх Евтимово,намиращо се в Асеновградска община.
За да възприеме описаната по-горе фактическа обстановка по обстоятелствата на обвинението първостепенния съд се е позовал на обясненията на подсъдимия като основно гласно доказателствено средство,показанията на св.Н. и Янева,заключенията на експертизите,както и на всички останали писмени д-ва,събрани в досъдебната фаза на процеса и включени в доказателствения материал по реда на чл.283 НПК.Всички писмени и гласни д-ва и доказателствени средства са били еднопосочни е непротиворечиви и по този начин са обосновали в пълна степен възприетите обстоятелства,предмет на доказване по чл.102 НПК,с оглед на което са били изцяло кредитирани.
На база така събрани и преценени д-ва и доказателствени средства,при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК инстанцията по същество е направила правния извод,че в случая обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин/чл.303 ал.2 НПК/,поради което на основание чл.304 НПК е оправдала Я. за извършеното от него деяние по чл.293а НК.
Въззивният съд намира така направения извод от правна страна за правилен,законосъобразен и обоснован.В тази връзка по начало правилно е прието предвид хипотезиса на посочената правна норма по чл.293а НК,че в случая за да е осъществен състава от обективна страна е необходимо наличието и на трите признака:влязъл в сила съдебен акт,установяващ парично задължение за дееца,наличието на парични средства или имущество на подсъдимия,които му позволяват изпълнението на това задължение и неизпълнението на същото в срок от 1 година от влизане всила на съдебния акт.Субективната страна на това деяние изисква деецът да съзнава че е задължен парично с влязъл в сила съдебен акт,че има парични средства или имущество,с които да удовлетвори кредитора и въпреки това съзнателно да не изпълни съдебното решение.Освен това съдът е приел още от правна страна,че конкретното деяние така,както е внесено от прокуратурата като обвинение за т.нар.продължено престъпление,не представлява такова предвид събраните по делото д-ва,за който свой извод също така е изложил убедителни правни съображения в мотивите си към присъдата,който извод е съобразен и с правната доктрина,и който напълно се споделя от въззивния съд.
Безспорно е установено по делото от събраните д-ва, че двете от предпоставките на обективната страна на деянието са били налице – подс.Я. е бил задължен по силата на влязъл в сила съдебен акт-Запис на заповед /несъдебно изпълнително основание/ да изплати на св. Н. сумата от 4200 лв., ведно със законната лихва, и продължение на 1 година от влизането му в сила на посоченото изпълнително основание той е бездействал и не го е погасил. Третата предпоставка – той да има в патримониума си наличие на парични средства или имущество, с което да стане това погасяване, не е била налице – към инкриминирания период неговото налично имущество е било на стойност 3419 лв. – предвид заключението на техническата експертиза за стойността на земеделските земи, които той е притежавал като недвижимо имущество, а от друга страна липсата на други някакви парични средства, с които да удовлетвори вземането на Н.. Ето защо след като е приел, че при отсъствието на третата предпоставка от обективната страна на престъплението – наличието на достатъчно средства, с които да покрие задължението към кредитора, то се явява несъставомерно, съдът е направил законосъобразен и обоснован извод с оглед постановената оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. В тази насока въззивната инстанция приема за неоснователни поддържаните в протеста доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че присъдата на ПРС като законосъобразна и обоснована ще следва да се потвърди, а протестът като неоснователен – да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК Окръжният съд



Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №110/04.05.2011 год. по НОХД №2429/10 год. на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

[Гост...]

Има нещо не така в това решение. Възможно да са събрани доказателства, но да не са коментирани ( смятам ги за относими!), но все таки- кога точно е влязъл в сила съдебния акт? , за да отпочне теченето на 1г. срок? Инак, някак страда един от признаците на обективната страна на деянието ( леле, че о написах).

Въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№89/09 год.на ПРС длъжникът-подсъдимия Я. бил осъден да заплати на Н. сумата в размер на 4200 лв.за задължение по Запис на заповед и законна лихва върху главницата,считано от 10.01.2009 год.,за което бил издаден и изпълнителен лист.В тази връзка по молба на Н. до СИС при ПРС било образувано изп.д.№2015/09 год.за изпълнение на вземането по този изп.лист.Изпратена била и покана за доброволно изпълнение до Я.,която получил на 04.03.2009 год.в с.Патриарх Евтимово чрез Кмета на селото.

и какво станало след като получил поканата, че не е ясно? защото чл. 420 ГПК казва, че принудителното изпълнение се спира при депозирано възражение в срок( и няма "влязъл в сила съдебен акт", а по почин на тангото- две назад) именно при издадена ЗНИ и ИЛ по чл. 417 т.9 ( запис на заповед) до момента в който се постанови съдебно дирене по реда на чл. 422 ГПК, ерго едва след това ще се заздрави издадената ЗНИ и ИЛ, но пък тогаз вече ще си имат и съдебно решение.
Всъщност от това, че са коментирали дата на връчване нищо не следва, защото по чл. 417 ГПК вариациите стават още по-оплетени: може и да се спре принудителното изпълнение с просто възражение( 417 т.9), ама може и да не( 417 т.1-8), освен ако не представи надлежно обезпечение.
( заповедното е голяма яма)

п.п. sunshine_75, от вчера си мисля да предложа нещо- дали нямате познат магистрат от гражданско отделение, който да хвърли поглед върху доказателствата и да даде конкретен съвет, защото тук детайлите са важни ( дати, надлежно връчване).

[sunshine_75]

Благодаря да помощта, колега!
Но КОЙ е влезлият в сила съдебен акт??? Записът на заповед ли (поне това виждам в последния абзац) ?!?! 293а е престъпление против правосъдието, а не против кредиторите.... И се опитвам да изясня за себе си кой е този устойчив съдебен акт, който да защитя с ангажиране на наказателната отговорност... В това решение не го виждам... Не говоря за правните последици, нито за наличие на засължение, нито за принудителното изпълнение...
Не ми е идеята да отърва от наказателна отговорност кредитополучателя - има 1/4 ид. част от НИ без НА и стойността му не покрива по некакъв начин задължението. Но въпросът е принципен и именно на това основание са ми отменили акта - да диря правната природа на съдебния акт...

[sunshine_75]

Letola,
Всичкото народ е във ваканция... Но когото хванах, му подпалих чергите Имам време досаттъчно, но опитът ми показва, че когато нещо не е в "коловозите", точно в този форум му се намират релси... Имам една идея за конкретна дама, която беше чудесен граждански съдия, а в момента е в НО... Благодаря за идеята.

[Гост...]

...Но КОЙ е влезлият в сила съдебен акт??? Записът на заповед ли (поне това виждам в последния абзац) ?!?! 293а е престъпление против правосъдието, а не против кредиторите.... И се опитвам да изясня за себе си кой е този устойчив съдебен акт, който да защитя с ангажиране на наказателната отговорност... В това решение не го виждам... Не говоря за правните последици, нито за наличие на задължение, нито за принудителното изпълнение...
Не ми е идеята да отърва от наказателна отговорност кредитополучателя - има 1/4 ид. част от НИ без НА и стойността му не покрива по некакъв начин задължението. Но въпросът е принципен и именно на това основание са ми отменили акта - да диря правната природа на съдебния акт...

Пак съм аз ( нищо, че с другия ник ), та- погледнете Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство- специално приложение № 2, 3 и 5. Ще се убедите сама, че разпореждането по чл. 407 ГПК, когато става дума за заповедно производство при уважаване на заявлението е обективирано в самата заповед за изпълнение( някаква законодателна пестеливост).

[sunshine_75]

Запис на заповед - поне това е в постнатото решение - последния абзац... И това категорично е различно от заповед за изпълнение по ГПК, нали??

[nk7702n]

Запис на заповед - поне това е в постнатото решение - последния абзац... И това категорично е различно от заповед за изпълнение по ГПК, нали??

Съжалявам, че се намесих в разговора Ви, гледам, че няма добри отзиви в предходния пост, но няма значение. Всъщност, въз основа на ЗЗ е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, след образувано частно гражданско дело , след което е образувано изпълнително производство и е връчена призовка за доброволно изпълнение. Мисля, че можеше и по - добре да ги формулират нещата в решението, но смисълът е ясен. Надявам се да съм Ви била полезна! Ще потърся още практика, когато имам възможност.
Допълвам, конкретно на въпроса Ви за ЗЗ е приложим чл. 417 от ГПК :

Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
А, относно евентуалното приложение на чл. 423 от ГПК / едно бъдещо несигурно събитие /, ако съдът уважи възражение срещу такава заповед за изпълнение след влизането и в сила и образуване на изпълнително дело / сравнително рядко явление /, тя се обезсилва от съда, както и ИЛ въз основа на нея. Което ме навежда на мисълта, че дотогава би следвало тя се счита за влязъл в сила съдебен акт, независимо, че не се основава на протекло по общия исков ред производство / може и да няма такова при неподадено възражение/.
Това е засега. Приятен ден от мен!

[Гост.]

Не приех постнатото решение, защото от изписаното не се установява, как го написах, признак от обективната страна на престъпното деяние. Толкоз.

sunshine_75,
ако се разровите из съдебните актове ще установите, че пеналистите приемат самата заповед за изпълнение за съдебен акт по смисъла на чл. 293а ( то няма никаква разлика между нея и разпореждането, когато е уважено заявлението. В противен случай( при отказ).

Към присъда по НОХД № 305/2010 г. на Панагюрския РС
Против подсъдимия И.Л.Й. ***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за престъпление по чл. 293а от НК.

Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено за разглеждане в съдебно заседание. При определяне на наказанието счита, че следва да се наложи наказание пробация на подсъдимия, с оглед обстоятелството, че делото се разглежда по реда на Глава ХХVІІ от НПК и подсъдимият признава фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, както и че се признава за виновен.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Изразява съжаление за случилото се. Счита, че деянието което е извършил е несъставомерно, предвид на което моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.

Процесуалният представител на подсъдимия, поддържа становище, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Моли съда да постанови оправдателна присъда , тъй като се касае за несъставомерно деяние, което не представлява престъпление по текста по смисъла на чл. 292а от НК.

Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият Й. ***. В момента е безработен. Видно от приложената на л.44 по делото характеристична справка, подс. Й. е с положителни характеристични данни, няма криминалистична и съдебна регистрация и не се води на отчет в РУП Панагюрище. Ползва се в квартала, в който живее с добро име. Видно от приложената по делото Справка за съдимост, Й. има наложено административно наказание по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК и му е наложена глоба в размер на 600 лева.

Свидетелят М живее също в град Панагюрище. Преди години той и Й. са били в приятелски отношения. През м. юни 2004г. , подс. Й. имал голяма нужда от пари и затова се обърнал за помощ към приятеля си М. Свидетелят М веднага се отзовал на молбата на Й. и на 21.06.2004 година предоставил на подс. Й. паричен заем в размер на 1500 лева. За целта двамата изготвили и подписали Договор за паричен заем/л.34/. Според същия договор за паричен заем, подс. Й. се задължил да върне заема от 1500 лева в срок до 30.06.2004 година. На 30.06.2004г. М поканил Й. да върне взетата по договора сума от 1500 лева, но подс. Й. заявил, че в момента е в затруднено материално положение и ще върне парите по-късно в края на лятото, т.е. през м. Септември 2004г.

Впоследствие през м. септември 2004г. подс. Й. върнал на св. М сумата от 1200 лева и заявил, че остатъка от 300 лева ще издължи скоро и тогава св. М подписал разписка за получените 1200 лева , която разписка останала в подс. Й. като доказателство за плащането.

От тогава св. М непрекъснато подканял подс. Й. да се издължи и по останалата сума по договора за заем.Това продължило до лятото на 2010г. подс. Й. непрекъснато обещавал, че ще се издължи, но не го сторил докато против него не се образува настоящото наказателно производство.

Още през м. юни 2008г св. М след консултация с адвокат, подал молба до РС Панагюрище за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 от ГПК. На това основание М се сдобил със заповед №16/11.06.2008г за изпълнение на парично задължение, въз основа на договора за паричен заем и изпълнителен лист от същата дата срещу И.Л.Й. ***. Подсъдимият Й. не обжалвал така постановената Заповед №16 влязла в законна сила на 11.06.2008г, както и издадения на името М Изпълнителен лист.

На 15.07.2008 година, св. М подал молба до съдия изпълнител при РС Панагюрище за образуване на изпълнително дело срещу И.Л.Й.. По тази молба е образувано изп.дело №53/2008г по описа на ДСИ при РС Панагюрище. По изпълнителното дело е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. На това основание, по горното изп. Дело на подс. Й. са изпращани няколко покани за доброволно изпълнение, но същия не реагирал на поканите. Взискателят отправил в писмен вид молба до ДСИ да изиска информация от ТД на НАП за наличие на декларирани доходи от страна на длъжника - подс. Й.. Едва, когато от ТД на НАП се получил отговор, че Й. има декларирани доходи за финансовата 2008г и 2009г., св. М се мотивирал да подаде Жалба до РП Панагюрище, в която да сезира прокуратурата за престъпление по чл. 293а от НК извършено от подс. Й..*** проверка по Жалбата на М, по така образуваната преписка се приложиха всички необходими документи в т.ч. и тези събрани по изп. Дело№53/2008г.

От така събраните и приложени по делото данъчни декларации подадени на осн. чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009г е видно, че подс. Й. е декларирал доход сума от годишна данъчна основа в размер на 484.18 лева. От подаденото от подс. Й. приложение за доходи от други дейности за 2009г./към същата Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ-2009г/ е видно, че подсъдимият е декларирал и още една сума от 726.47 лева, като сума получена от други дейности. Към така цитираната данъчна декларация и приложението към нея, са приложени и служебни бележки 5 броя./л29-33/ .

Горната фактическа обстановка безспорно се установи от приложените по досъдебното производство № 389/2010 г. по описа на РУП – Панагюрище писмени доказателства, приети по делото, както и от свидетелските показания на свидетеля Л П М.

При така установеното от фактическа страна съдът прие, че деянието, което е извършил подсъдимия Й. не е съставомерно, съгласно разпоредбата на чл. 293а от НК.

Безспорно е установено, че той е осъден да изпълни парично задължение, но не с влязъл в сила съдебен акт. Издадена е заповед за изпълнение и е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, издаден по тази заповед, която не е обжалвана от подсъдимия. Обективният признак на състава на престъплението по чл.293а от НК, обхваща само влезлите в сила осъдителни съдебни решения, постановени в исков процес, които освен, че са необжалваеми по силата на присъдено нещо, съдържат забрана за втори процес относно същия спор, имат обвързваща сила относно предмета на спора и се ползват с изпълнителна сила. Разпорежданията по чл. 410 и чл. 417 от ГПК – за издаване на изпълнителен лист не се ползват със силата на присъдено нещо, нито по отношение на изпълнителното право, нито по отношение на правото на иск.

Съдът прие, че фактическият състав на деянието, за което е обвинен подсъдимия, не съдържа от обективна и субективна страна признаците на чл. 293 а от НК, поради което същият бе оправдан по повдигнатото обвинение.

Следва да се отбележи, че само влезлите в сила осъдителни съдебни решения, постановени по исков процес, които освен, че са необжалваеми по силата на присъдено нещо, съдържат забрана за втори процес относно същия спор, имат обвързваща сила относно предмета на спора и се ползват с изпълнителна сила. Не може да се тълкува разширително съдържанието на понятието влязло в сила осъдително съдебно решение за парично задължение. Това е така, защото чл. 293а от НК, като норма на материалното наказателно право има санкционен характер и съгласно чл. 46 ал.3 от Закона за нормативните актове и следва да се тълкува ограничително.

Ето защо, наказателната отговорност на неизправния длъжник не може да се обосновава с разширяване на обхвата на разглеждания обективен признак по отношение на видовете съдебни решения. Щом като в случая, деянието на подсъдимия е несъставомерно поради отсъствие на решаващ признак от обективния състав на чл.293а от НК, липсва основание да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. В този смисъл е и решение № 615 от 14.01.2002г. на ВКС по Нак.д. № 578/2001 г., Второ нак.отделение.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

град Ловеч, 01.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично заседание на трети ноември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : В.К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХД №1462 по описа на ЛРС за 2011 година и за да се произнесе, съобрази :
Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
С постановление от 17.09.2011 год.по досъдебно производство №12/2011 год. на ОД на МВР-Ловеч Цветан Маринов-Зам.районен прокурор при Районна прокуратура-Ловеч е направил предложение на основание чл.242,ал.1 от НПК до Ловешки районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.375 от НПК,с което да бъде освободена от наказателна отговорност по чл.78а от НК Б.Г.Н. *** за престъпление по чл.293а от НК.
По внесеното постановление е образувано НАХД №1462/2011 год.на Ловешки районен съд.С разпореждане от 21.09.2011 год. е насрочено делото при условията на чл.376 и сл.от НПК.
В съдебно заседание деецът,редовно призован не се явява.
С постановлението на Районна прокуратура-Ловеч е приета за установена следната фактическа обстановка:
С постановление на Районна прокуратура – Ловеч от 08.04.2011г., било образувано досъдебно производство №12/2011 година по описа на ОД на МВР – Ловеч, срещу Б.Г.Н. ***, ЕГН **********, затова, че след като бил осъден да изпълни парично задължение на стойност 1329,64 лв., представляващо неизпълнено задължение по издаден на 14.10.2009г. Изпълнителен лист в полза на „ВиК” АД – Ловеч, по влязъл в сила на 14.10.2009г. съдебен акт /Заповед №711/13.08.2009г. по ч. гр. дело №1085/2009г. по описа на Районен съд – Ловеч/ и в продължение на една година от влизането му в сила – до 14.10.2010г., не изпълнил задължението си към кредитора „ВиК” АД – Ловеч, въпреки наличие на парични средства и имущество за това -престъпление по чл.293а от НК.
В хода на производството било установено, че обвиняемият Н. ***. Занимавал се основно със строителство, но не бил в трудови правоотношения с конкретен работодател. Бил неосъждан.
Със Заповед №711/13.08.2009г. издадена по ч. гр. дело №1085/2009г. по описа на Районен съд – Ловеч, Н. бил задължен да заплати парична сума на „ВиК” АД – Ловеч, по неизпълнени към посочения кредитор, задължения представляващи 1329,64 лв. с 950,54 лв. – мораторна лихва от 01.06.1999г. до 28.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 1329,64 лв., считано от 29.07.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 45,60 лв. – разноски по делото.Според основанието за издаване на въпросния съдебен акт, задължението произтичало от неплатена, но доставена и потребена от потребителя Н. питейна вода за периода от 28.05.1999г. до 29.09.2008г. /л.10/. След влизане в сила на 14.10.2009г. на посочената съдебна заповед, по молба на кредитора - в негова полза бил издаден и съответния Изпълнителен лист. Същият бил депозиран в Съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Ловеч, след което на 24.11.2009г. било образувано изп. дело №602/2009г. Съгласно писмена информация от 26.05.2011г. на НАП – ТД – Велико Търново, на 23.11.2009г., Н. сключил трудов договор с „Винал” АД София, но на същата дата бил прекратен /л.56/. Същевременно, същият не бил подпомаган от Д „Социално подпомагане” – Ловеч и не бил получавал парично обезщетение за безработица и парично обезщетение за временна неработоспособност /л.18, 24/. Според съставена в ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция” Справка, рег. № 35617/04.05.2011г. през едногодишния период, считано от 14.10.2009г. до 14.10.2010г., Н. притежавал три леки автомобила /”Застава Юго” с рег. № ОВ 8054 А; „Трабант 601” с рег.№ОВ 7746 АС и „Ланчия У 10” с рег. № ОВ 1001 АС/л. 21/. Независимо от това, в полза на кредитора, обвиняемият Н. не извършил никакви плащания. С Молба от 14.12.2009г. по изп. дело №602/ 2009г. Н. изразил съжаление за случилото се, като декларирал пред съдия – изпълнителя, че имал намерение да изпълнява задължението си на равни месечни вноски от по 30 лева всяка /л.40/. Впоследствие, отново не постъпили парични суми по сметка на Районен съд - Ловеч.

В една част от приложените материали, Н. бил изписан като Б.Б.Н., а в друга част – като Б.Г.Н.. Съгласно Справка изх.№ АО – 2129/05.05.2011г. на Община – Ловеч, двете имена са на едно и също лице с ЕГН **********. Това обстоятелство било изяснено и от извършените от разследващият полицай процесуално – следствени действия с участието на Б.Г.Н..

При така установената фактическа обстановка, разследващият орган, привлякъл Н., като обвиняем, затова че, с деянието си осъществил от обективна и субективна страна, признаците от състава на престъпление по чл.293а от НК, затова, че след като бил осъден да изпълни парично задължение /на стойност 1329,64 лв., с 950,54 лв. мораторна лихва от 01.06.1999г. до 28.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от 1329,64 лв., считано от 29.07.2009г., до изплащане на вземането, както и сумата от 45,60 лв. - разноски по делото/, представляващо неизпълнено задължение по издаден на 14.10.2009г. Изпълнителен лист в полза на „ВиК” АД – Ловеч, по влязъл в сила на 14.10.2009г. съдебен акт /Заповед №711/13.08.2009г. по ч. гр. дело №1085/2009г. по описа на Районен съд – Ловеч/ и в продължение на една година от влизането му в сила – до 14.10.2010г., не изпълнил задължението си към кредитора „ВиК” АД – Ловеч, въпреки наличие на средства от възнаграждение по Трудов договор с „Винал” АД – София за времето от 23.11.2009г. до 23.05.2010 г. и имущество за това - три леки автомобила /”Застава Юго” с рег. № ОВ 8054 А; „Трабант 601” с рег.№ОВ 7746 АС и „Ланчия У 10” с рег. № ОВ 1001 АС/. По време на проведения разпит в качеството си на обвиняем,същият потвърдил за съществуването на описаните парични задължения към „ВиК” АД – Ловеч, като подробно обяснил, че не разполагал със средства за изпълнението им. Признал вината си, изтъквайки, че сключения на 23.11.2009г. трудов договор с „Винал” АД – София, бил прекратен на същия ден. Същевременно, заявил, че два от леките автомобили, посочени в обвинението /”Застава Юго” с рег. № ОВ 8054 А и „Трабант 601” с рег.№ОВ 7746 АС/ били продадени от него на трети лица, преди постановяване на съдебния акт и издаване на изпълнителния лист. Изтъкнал, че понастоящем единствено осъществявал владение само върху третия лек автомобил /„Ланчия У 10” с рег. № ОВ 1001 АС/ - придобит от него на 31.07.2008г. /л.21/. Изказал съжаление за случилото се, като заявил, че за в бъдеще имал намерение да възстанови на дружеството – кредитор, дължимите парични суми.
При така установената фактическа обстановка,прокурорът е приел, че с деянието си Н. е осъществил от обективна и субективна страна, признаците от състава на престъпление по чл.293а от НК: като след като бил осъден да изпълни парично задължение /на стойност 1329,64 лв., с 950,54 лв. мораторна лихва от 01.06.1999г. до 28.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от 1329,64 лв., считано от 29.07.2009г., до изплащане на вземането, както и сумата от 45,60 лв. - разноски по делото/, представляващо неизпълнено задължение по издаден на 14.10.2009г. Изпълнителен лист в полза на „ВиК” АД – Ловеч, по влязъл в сила на 14.10.2009г. съдебен акт /Заповед №711/13.08.2009г. по ч. гр. дело №1085/2009г. по описа на Районен съд – Ловеч/ и в продължение на една година от влизането му в сила – до 14.10.2010г., не изпълнил задължението си към кредитора „ВиК” АД – Ловеч, въпреки наличие на имущество за това - три леки автомобила /”Застава Юго” с рег. № ОВ 8054 А; „Трабант 601” с рег.№ОВ 7746 АС и „Ланчия У 10” с рег. № ОВ 1001 АС.
От така изяснената фактическа обстановка съдът приема,че деецът Б.Г.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.293а от НК,като след като бил осъден да изпълни парично задължение /на стойност 1329,64 лв., с 950,54 лв. мораторна лихва от 01.06.1999г. до 28.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от 1329,64 лв., считано от 29.07.2009г., до изплащане на вземането, както и сумата от 45,60 лв. - разноски по делото/, представляващо неизпълнено задължение по издаден на 14.10.2009г. Изпълнителен лист в полза на „ВиК” АД – Ловеч, по влязъл в сила на 14.10.2009г. съдебен акт /Заповед №711/13.08.2009г. по ч. гр. дело №1085/2009г. по описа на Районен съд – Ловеч/ и в продължение на една година от влизането му в сила – до 14.10.2010г., не изпълнил задължението си към кредитора „ВиК” АД – Ловеч, въпреки наличие на имущество за това - три леки автомобила /”Застава Юго” с рег. № ОВ 8054 А; „Трабант 601” с рег.№ОВ 7746 АС и „Ланчия У 10” с рег. № ОВ 1001 АС.От обективна страна са налице всички признаци на престъплението по чл.293а от НК-влязъл в сила съдебен акт/ Заповед №711/13.08.2009г. по ч. гр. дело №1085/2009г. по описа на Районен съд – Ловеч / и наличие на имущество за изпълнение на задължението по осъдителния акт.Деянието е осъществено чрез бездействие,а именно въпреки наличие на имущество/подробно описано в постановлението/,деецът не е изпълнил в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт задължението си към кредитора «ВиК»АД-Ловеч.Правилно прокурорът е отчел обстоятелството,че сключения трудов договор е бил прекратен на 23.11.2009 год. и не е включил в обвинението наличието на средства от трудово възнаграждение,тъй като такива действително не са получавани от обвиняемият.Съдът не споделя направеното възражение от обвиняемия при разпита в досъдебното производство,че два от трите автомобила са продадени и не са в негово владение,тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока.Видно от писмо от 02.05.2011 год. на Община-Ловеч и справка от КАТ-Ловеч собственик на посочените в обвинението три леки автомобила е обвиняемият Н..
От субективна страна деянието е извършено от дееца виновно,при пряк умисъл,като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
С постановлението Районна прокуратура-Ловеч правилно е приела,че деецът не е осъждан за престъпление от общ характер,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти,глава осма от НК,както и че се касае за престъпление,за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация,поради което са налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът като взе предвид фактическите обстоятелства по постановлението на Районна прокуратура-Ловеч,обстоятелствата, при които е извършено престъплението,данните за личността на извършителя,чистото съдебно минало ,ниска обществена опасност на дееца и че за престъплението е предвидено наказание-до една година лишаване от свобода или пробация,както и че няма причинени с деянието вреди,прие,че са налице условията на чл.78а от НК.
Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене,не е осъждан за престъпление от общ характер,не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а,поради което следва да се приеме,че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съдът,като отчете изложените обстоятелства намира,че Б.Г.Н. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.293а от НК и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание-глоба в размер на 1000,00 лева,в минималния предвиден размер по чл.78а ал.1 от НК за престъплението по чл.293а от НК,като съобрази предмета на престъплението,личността на дееца и, че ще се постигнат целите на наказанието.
На основание чл.24,ал.1,т.8 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 12/2011 год.по описа на ОД на МВР-Ловеч следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 378,ал.4,т.1 от НПК,във връзка с чл.78а от НК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН Б.Г.Н. ***,ЕГН:**********,за това,че след като бил осъден да изпълни парично задължение /на стойност 1329,64 лв., с 950,54 лв. мораторна лихва от 01.06.1999г. до 28.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от 1329,64 лв., считано от 29.07.2009г., до изплащане на вземането, както и сумата от 45,60 лв. - разноски по делото/, представляващо неизпълнено задължение по издаден на 14.10.2009г. Изпълнителен лист в полза на „ВиК” АД – Ловеч, по влязъл в сила на 14.10.2009г. съдебен акт /Заповед №711/13.08.2009г. по ч. гр. дело №1085/2009г. по описа на Районен съд – Ловеч/ и в продължение на една година от влизането му в сила – до 14.10.2010г., не изпълнил задължението си към кредитора „ВиК” АД – Ловеч, въпреки наличие на имущество за това - три леки автомобила /”Застава Юго” с рег. № ОВ 8054 А; „Трабант 601” с рег.№ОВ 7746 АС и „Ланчия У 10” с рег. № ОВ 1001 АС,поради което и на основание чл.78а,във връзка с чл.293а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.

НАЛАГА НА Б.Г.Н.,с горния адрес,АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ-ГЛОБА в размер на 1000,00/хиляда/лева,която да заплати в полза на държавата,по сметка на бюджета на съдебната власт.

ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по досъдебно производство № 12/2011 год.по описа на ОД на МВР-Ловеч.

Препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура-Ловеч.

Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено пред Ловешки окръжен съд.

Всъщност, личното ми мнение казва, че каквото и да е на Ловешки съд не бива да се чете .

[sunshine_75]

И мене Панагюрище повече ме кефи.... Всъщност, изрових една камара актове, всеки противоречив на предходния... nk7702n, благодаря на всеки колега, отделил от времето си, положил усилия, да чете и да пише тук, във форума. По никой начин, моля Ви, не приемайте съмненията ми като негативна реакция.
В колебанията си на тема: Да го разпна ли или да го помилвам?, установих, че всъщност не съм догледала нещата още в самото начало - кредиторът е с местоживеене в друг съдебен район, а в моя живее само длъжникът... Така че на основание чл. 68, б. "а" ЗЗД ще пратя нещата на друго място... Въпреки всичко, въпросителните за мен си остават, издаването на заповед за изпълнение е по-скоро охранителна дейност и не може да носи в себе си същата сила като осъдителен съдебен акт, т.е. не попада под защитата на чл. 293а НК. Съжалявам, че не познавам новия ГПК достатъчно, а и никой не успя да ме грабне от цивилните процесуалисти - последното издание, под което стои името на Професора е по-скоро подигравка с него...
Ще препратя всичката съдебна практика на компетентната пр-ра и ще проверявам периодично какво се случва. Така че темата я оставям "отворена" и въпреки че работата ми по случая ще приключи, вълненията ми си остават.
Лека вечер, лека нова седмица.

[nk7702n]

На Вас също успешна нова седмица, sunshine_75! Ще очаквам с интерес развитието на тази тема.

[svettoslav]

А,бе,съдебен акт е,с който е "осъден" по смисъла на закона. Не е несъдебен все пак.Баш-баш си е съдебен.

Когато ги нямаше тия процедури по заповедното,биха били налице и подобни несъдебни(примерно д-р за заем) на основание който си вади ИЛ.Именно с последния се "осъжда" да плати.Но ИЛ не е съдебен акт,а резултат на разпореждането за издаването му. Със ЗИ се присъжда вземането. Независимо от думичката "осъжда","разпорежда","постановява" .

[pitasht]

Да се включа и аз защото едни прокурор явно е на мнение че няма ссътавомерност на деянието по чл. 293 а при заповудните производства, независимо дали длъжникът е възразил или не. Аз принципно прочетох и мислих и също останах в двоумение. Принципно има логика да е прав прокурора и да тълкуваме нещата стриктно но ... имам едно питане което някак съвсем ме обърка ако все пак клиентът ми е избрал чл. 417 гпк издазена е заповед за незабявно изпълнение влязла в сила и неоспорена в изп.дело изминали са 2 години от заповедта и този човек не може да образува исково дело срещу длъжника си защото уж няма сила на пресъдено нещо но за заявитель безспорно има, то да смятам ли че същият този човек се е прецякал и не може да търси нак. Отговорност отдлъжника си?
А иначе самата запис на заповед не е съдебния акт, това за горните твърдения, все едно моят нотариално заверен договор дя е съдебен акт, няма начин. Доколкото разбирам съдебното решение в Нк се тълкува като съдебен акт в широк смисъл на думата, било то разпореждане определение и т.н.
И още едно питане ако платилият поръчител в изп. Дело си извади изп. Лист по силатя ня плащането без да води процес излиза че също не би могъл да търси нак. Отговорност. А може би норматевната база е остаряля и трябва не тълкуватулно а законодателно да се уточни за да няма 3 мнения по едни въпрос.