НЧХД и граждански иск

[pirin1998]

Здравейте, бих искал да се обърна към вас със следния въпрос. Водя НЧХД за клевета срещу изключително агресивен мошеник, който ме злепостави с изказване пред един вестник. До този момент са разпитани свидетелите и на двете страни и по моя оценка няма начин да не спечеля делото. очаква се последното заседание. Поради различни причини - дълго насрочване на делото, дълго издирване на обвиняемия, подкупване на адвоката ми и смяната му след това, моя служебна заетост нещата се проточиха и през март следващата година изтича давността и очевидно няма как да бъде постигната присъда. Кое е по-добро за мен - да прекратя още сега ЧХ-то и да започна гражданско дело, да изчакам все пак какво ще реши първоинстанционния съд и тогава след прекратяването по давност да заведа граждански иск? По сегашното дело беше допуснат и граждански иск - дължи ли такса по него при положение, че съдът няма да го разгледа заради прекратяване на наказателното производство? Благодаря предварително и ще ви бъда много задължен, ако ми помогнете с избор на почтен адвокат, защото съм безкрайно разочарован от почтенността на адвокатите, на които попаднах - хвърлих сериозни суми, а резултатът е нулев

[eurolinker]

... през март следващата година изтича давността и очевидно няма как да бъде постигната присъда.

Наказатеното преследване е възбудено от вас, така че не можем да говорим за давност. Забравете за това понятие, т.к. към момента то не ви касае. Останалите въпроси, според мен би трябвало да отпадат (с оглед горенаписаното)...Още повече, че

По сегашното дело беше допуснат и граждански иск

Остава да си намерите читав повереник.
[quote]

[ch3oh]

Наказатеното преследване е възбудено от вас, така че не можем да говорим за давност. Забравете за това понятие, т.к. към момента то не ви касае.

Имам чувството, че питащият го интересува погасителната давност, на която наказателното производство не влияе по никакъв начин.

[Гост.]

Може ли и аз?
смятам, че се твърди да изтича м. март 2013г. давностният срок за наказателно преследване ( предвид алтернативните наказания и нормата на чл. 82 ал.4 вр. ал.1 т.5 НК - 3години, доста време само за разпит на свидетели, но светът крие чудеса).
Горното, според последната тенденция в съдебните актове на ВКС е пречка да се разгледа и искът по 45 ЗЗД.- в тази му част, при тези факти( прекратено наказателно производство), производството също ще бъде прекратено.
Без значение какъв точно факир е повереникът на тъжителя ( според мен).

С оглед посоченото е безпредметно да обсъждаме въпросите с ДТ в НЧХД за ГИ.

[pirin1998]

Благодаря много за разясненията, а има ли адвокат, който да се ангажира с делото - гражданско или наказателно. Може и на лични.

[Гост.]

Нямате активирана опция за получаване на лични съобщения.
Не сте посочил и от къде сте( в смисъл производството пред кой съд е висящо, от което зависят бъдещите ви действия).

[pirin1998]

От София, делото е на първа инстанция, как става активирането на лични съобщения

[eurolinker]

Наказатеното преследване е възбудено от вас, така че не можем да говорим за давност. Забравете за това понятие, т.к. към момента то не ви касае.

Имам чувството, че питащият го интересува погасителната давност, на която наказателното производство не влияе по никакъв начин.

И аз имам същото чувство. Коментарът ми по-горе е във вр. чл. 80 ал 1 НК.

[nak111]

Решение № 635 от 3.06.2003 г. на ВКС по н. д. № 536/2002 г., III н. о., докладчик съдията Вероника Имова

Относно гражданския иск в наказателния процес

Бюлетин на ВКС бр. 4/2003 г., стр. 14

чл. 305 НПК,

ПП № 9 от 1961 г. на ВС на НРБ, изм. с ПП № 7/1987 г. на ВС на НРБ

Съдът се произнася по гражданския иск и когато наказателната отговорност е погасена по давност, защото основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не само престъплението, в което се е изразило това деяние.

------------------------

Производството е по реда на чл. 349, т. 1 НПК.

Касационната жалба е подадена от защитата на подсъдимия Й. К. срещу въззивно решение от 30.05.2002 г. по в. н. о. х. д. № 385/2001 г. на С. градски съд, наказателна колегия, 4-ти въззивен състав.

В жалбата се изтъква касационно основание - съществено процесуално нарушение. Основният довод е, че при прекратено наказателно производство съдът не може да се произнася по гражданския иск в наказателния процес, както е сторил въззивният съд. Иска се отмяна на решението и прекратяване производството по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила въззивното решение като законосъобразно. Според прокурора съдът се произнася по основателността на гражданския иск по реда на чл. 305 НПК и когато производството по делото е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване на дееца.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

С присъда от 11.05.2000 г. по н. о. х. д. № 415/1997 г. на С. районен съд подсъдимият Й. К. е признат за виновен в това, че на 30.12.1992 г. в гр. С., като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по непредпазливост е причинил смъртта на С. М., вследствие умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и чл. 54 НК е осъден надве години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда е бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществените вреди от деянието за М. М. в размерна 2000 деноминирани лева и по 1000 деноминирани лева за Т. М. и за С. М., в едно със законната лихва от датата на увреждането 30.12.1992 г.

В производството пред СГС, образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители, съдът е констатирал, че междувременно на 30.06.2000 г. е била изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК за наказателно преследване на деянието, извършено на 30.12.1992 г. и е прекратил изцяло производството по делото, след като е отменил присъдата на С. районен съд.

По частна касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители, с Решение № 94 от 27.02.2001 г. на ВКС, I наказателно отделение, съдът е отменил протоколно въззивно определение, постановено на 4.12.2000 г. по в. н. о. х. д. № 1464/2000 г. в гражданскоосъдителната част и гражданската част, в които производството е било прекратено и е върнал делото за ново разглеждане в отменението части.

При повторното разглеждане на делото в отменените части, с въззивно решение от 30.05.2002 г. по в. н. о. х. д. № 385/2001 г. на С. градски съд, 4-ти състав, съдът е потвърдил присъдата на С. районен съд, 2-ри състав, постановена на 11.05.2000 г. по н. о. х. д. № 415/1997 г. на С. районен съд, в частта, в която подсъдимият Й. К. е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на 2000 деноминирани лева за М. М. и по 1000 деноминирани лева за Т. М. и за С. М., ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното плащане на главницата за всяка от взискателките, както и направените разноски от ищците в размер на 150 лева. Присъдени са държавните такси върху уважените размери на исковете.

При повторното разглеждане на делото съдът се е съобразил с указанията по чл. 358, ал. 1, т. 2 НПК на Върховния касационен съд по приложението на закона, при същите фактически положения, приети за установени от въззивния съд.

Неоснователно е искането на защитата на подсъдимия за прекратяване наказателното производство в гражданската част като недопустимо. С отменителното касационно решение ВКС е дал разяснения по приложението на закона относно гражданскоправните последици от деянието, което е погасено по давност за наказателно преследване. Разграничени са институтите на давността в наказателното и гражданското право.

Правилно е прието, че погасителната давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД за реализиране на гражданските последици от деянието, предмет на обвинението, което е и деликт, не е изтекла. Ето защо, производството в гражданската част на делото е допустимо и гражданските искове предявени срещу дееца следва да се разгледат по същество. Правилно СГС е приел в мотивите си, че от събраните по делото доказателства, относими към деликвентното поведение на подсъдимия К. е установено от фактическа страна, че той е извършил деянието, с което виновно е причинил смъртта на пострадалия М. Установените по делото от доказателствата факти са, че на 30.12.1992 г. в гр. С., пред кафе-клуб "Ш.", Й. К. като е ударил С. М. на два пъти по лицето, същият е паднал назад на тротоара на главата си и е получил счупване на черепната основа с увреждания, несъвместими с живота, от което е последвала и смъртта му.

Изследвайки изводите на първостепенния съд относно правното основание на исковете по чл. 45 ЗЗД, съдът е стигнал до законосъобразния извод за доказаност на деянието, дееца и вината като последици на гражданската отговорност на дееца.

Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът е преценил, че обезщетенията са присъдени съразмерно на болките и страданията за всеки от ищците и в рамките на пълните размери на предявените претенции е отмерил размера на обезщетенията за всеки от тях. Правилно са присъдени и поисканите лихви, начиная от датата на увреждането до окончателното плащане на главниците за всеки от ищците.

Съдебната практика на ВКС на РБ е последователна в тълкуването на закона относно допустимостта на гражданския иск в наказателния процес, независимо от настъпването в хода на процеса на основанията за погасяване на наказателната отговорност за подсъдимия, каквото е изтичане срока на абсолютната давност за наказателно преследване. Тогава, когато при извършен деликт давността за реализиране на гражданската отговорност от причинителя на деликта не е изтекла, за лицето, претърпяло вреди от деянието или неговите наследници, въпреки погасяване давността за наказателно преследване срещу дееца, се запазва правната възможност за търсене на обезщетение за вредите от деликта.

За разлика от института на давността по чл. 81 НК, давността по ЗЗД и по-конкретно тази за непозволено увреждане по чл. 114, ал. 3 във вр. с чл. 110 ЗЗД, не познава понятието "абсолютен срок" за погасяване правото на иск за обезщетение. Когато гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, на основание чл. 64 НПК поради липсата на специални правила действат правилата на ГПК, според които и във връзка с чл. 115 ЗЗД давността не тече с предявяването на иска и докато трае процесът относно вземането.

Следователно петгодишната погасителна давност за правото на иск на ищците М. в случая е започнала да тече от датата на увреждането 30.12.1992 г., но не е текла по време на наказателния процес, в който исковете им са били приети в рамките на давността за съвместно разглеждане в наказателния процес, с определение на съда от 17.06.1997 г. по н. о. х. д. № 415/1997 г. на СРС.

Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не само престъплението, в което се изразило това деяние. Според ПП № 9/1961 г. на ВС "основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Ако деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва (чл. 12, ал. 2 НПК - отм.; виж. чл. 305 НПК), съдът уважава гражданския иск, ако с деянието са причинени вреди и са на лице условията за гражданска отговорност".

Съществуващият в съдебната практика спор - кое е основанието на гражданския иск в наказателния процес, деянието въобще или само престъплението, в което деянието се е изразило, е разрешен по задължителен начин в раздел I, абз. 1 от Постановление № 9/1961 г. на Пленума на ВС. Същото тълкуване важи и при сега действуващият НПК, предвид разпоредбата на чл. 305 НПК, съгласно която съдът се произнася по гражданския иск и когато наказателната отговорност е погасена по давност, какъвто е конкретният случай.



Решение № 631/2002 г. от 8.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 515/2002 г., I н. о., докладчик съдията Ружена Керанова

Относно гражданския иск в наказателния процес

Бюлетин на ВКС, бр. 11/2002 г., стр. 4

чл. 60 и сл.,

чл. 305 НПК

Когато наказателната отговорност е погасена по давност, съдът е длъжен да се произнесе по предявения граждански иск в наказателния процес.

------------------------

Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка Т. С. срещу въззивното решение на К. окръжен съд, постановено по в. н. ч. х. д. № 673/2001 г.

В жалбата на частната тъжителка се излагат съображения, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и по-конкретно на разпоредбата на чл. 64, ал. 3 НПК. В допълнението си към жалбата е посочено още, че въззивният съд не е спазил задължителните указания, дадени от Върховния касационен съд с решение, постановено по н. д. № 539/2001 г. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт.

Жалбата е основателна. Делото се разглежда за втори път пред Върховния касационен съд, след като с Решение № 583 от 6.12.2001 г. по н. д. № 539 от 2001 г., е отменено въззивно решение от 10.07.2001 г. по в. н. ч. х. д. № 172/2001 г. на К. окръжен съд, с което е отменена присъда, постановена по н. ч. х. д. № 284/1997 г. на К. районен съд в гражданскоосъдителната й част и е прекратено производството в тази част. Делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд на основание чл. 357, ал. 1, т. 4 НПК с конкретни и задължителни указания за правилното приложение на закона.

При новото разглеждане на делото с решение от 5.04.2002 г. по в. н. ч. х. д. № 673/2001 г. К. окръжен съд отново е отменил присъда № 427 от 2.06.2000 г. по н. ч. х. д. № 284/1997 г. на К. районен съд, в частта, с която П. В. и Р. В. са осъдени да заплатят на основание чл. 45 ЗЗД на Т. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на от по 30 000 стари лева, ведно с лихва от 25.08.1993 г., както и в частта, в която гражданският иск е отхвърлен до пълния му предявен размер. Отново е прекратил производството по гражданския иск на основание чл. 64, ал. 3 НПК.

Решението на въззивния съд е постановено при съществено процесуално нарушение. Налице е касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК, на което правилно се позовава касаторката. Нарушена е разпоредбата на чл. 358, ал. 1 НПК. Според това процесуално правило, което има императивен характер, при новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно стадия, от който трябва да започне новото разглеждане, прилагането на закона, освен когато се установяват други фактически положения, отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В случая при новото въззивно разглеждане на делото, окръжния съд не е изпълнил задължителните указания, дадени с решението на ВКС.

Давността за наказателно преследване е изтекла пред въззивната инстанция и законосъобразно съдът се е позовал на чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК.

Касае се за започнато наказателно производство преди възникване на коментираното прекратително основание. Давността погасява самата наказателна отговорност на едно неосъдено лице., т. е. материалноправните последици на престъплението и по-специално възможността да бъде наложено и изпълнено наказание. Когато наказателната отговорност е погасена по давност, съдът обаче е длъжен да се произнесе по предявения граждански иск и в съответствие с чл. 305 НПК, във връзка с чл.45 ЗЗД да ангажира само гражданската отговорност на подсъдимия/подсъдимите.

В този смисъл неправилни са изводите на въззивния съд относно разпоредбата на чл. 64, ал. 3 НПК, в смисъл, че същата "... не поставя като изискване наказателното преследване да е прекратено преди да има присъда от първата инстанция, а във всички случаи, когато се прекратява наказателното производство, следва да се прекрати и гражданския иск".

Позоваването на цитираните решения от съдебната практика не навеждат на извода, правен от въззивния съд. Решение № 442/1982 г. касае прекратяване на наказателно производство с постановление на прокурор, което безспорно сочи, че основанието за прекратяване на наказателното производство е настъпило в досъдебна фаза. Решение № 617/1981 г. касае прекратяване на наказателно производство, образувано по тъжба в разпоредително заседание. Тоест и в двата случая прекратителното основание е настъпило преди съдебната фаза на процеса.

Неизпълнението на задължителните указания в отменителното решение на ВКС е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, изключващо необходимостта от обсъждане на останалите касационни основания, посочени в жалбата - налице ли е влязла в сила присъда по отношение на една от подсъдимите, основателността на жалбата на частната тъжителка, досежно размера на присъденото обезщетение. Процесуалното нарушение е отстранимо само в инстанция, която го е допуснала и съставлява основание за нова отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за отстраняването му.

При новото разглеждане на делото трябва да залегнат в изводите на съда задължителните указания по тълкуването и приложението на закона в предходното отменително и настоящото решения на Върховния касационен съд.











Решение № 694 от 15.12.2003 г. на ВКС по н. д. № 546/2003 г., II н. о., докладчик зам.-председателят Румен Ненков

Бюлетин на ВКС, бр. 7/2003 г., стр. 17

чл. 305,

чл. 316,

чл. 332, ал. 1, т. 4,

чл. 21 ал. 1, т. З НПК

Въззивната инстанция е длъжна да се произнесе по гражданската част на обжалваната присъда и когато наказателното производство срещу подсъдимия подлежи на прекратяване поради изтичане на давността за наказателно преследване.

------------------------

Касационното производство е образувано по жалба на М. М., подадена в качеството му на частен обвинител и граждански ищец, против въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е отменена и наказателното производство е прекратено на основание чл. 332, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. З НПК. В жалбата се поддържа, че въззивното решение като цяло е незаконосъобразно, а по-подробно се развива довод за неправилно прекратяване на производството и по отношение на гражданския иск.

Въззивното производство е било образувано по жалба на подсъдимия Н. П. против осъдителна присъда, с която е бил признат за виновен в това, че като непълнолетен на 22.06.1995 г. умишлено причинил на М. М. тежка телесна повреда, поради което му е наложено наказание на основание чл. 128, ал. 1 и чл. 63, ал. 1, т. З НК и частично е уважен гражданският иск на пострадалия до размер на 3000 лв.

С решението на втората инстанция, предмет на касационната проверка, правилно по искане на подсъдимия Н. П. е приложен института на давността като на основание чл. 332, т. 4 НПК присъдата е отменена в наказателната й част и наказателното производство е прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. З НПК. При отчитане на редукцията по чл. 63, ал. 1, т. З НК престъпното деяние на непълнолетния извършител е наказуемо с лишаване от свобода до три години. Наказателното преследване в случая се изключва, поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 4, ал. 2 и З НК. Това обстоятелство е настъпило към момента на постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт. Затова прекратяването на наказателното производство, водено против подсъдимия е напълно правилно и законосъобразно.

В касационната жалба основателно се поддържа, че възникването на основанието по чл. 21, ал. 1, т. З НПК по принцип не съставлява пречка за продължаване разглеждането на гражданския иск. По силата на чл. 305 НПК съдът, който постановява присъдата, е длъжен да се произнесе по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност. При това посоченият текст на процесуалния закон е специален по отношение на общата разпоредба на чл. 64, ал. З НПК. Въззивната инстанция е втора първа инстанция по съществото на наказателното дело, поради което съвсем не случайно съгласно чл. 316 НПК тя следва да прилага правилата за първата инстанция, доколкото законодателят не е предвидил особени правила. Ако давността за наказателно преследване беше изтекла при първоинстанционното разглеждане на делото и подсъдимият беше направил искане по чл. 288, ал. 2 НПК производството да продължи, съдът щеше да е длъжен с присъдата си да се произнесе по гражданския иск и нямаше да има принципна преграда да го уважи на деликтно основание - чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. Без съмнение неговият акт би могъл да бъде предмет на последващ контрол от по-горните съдебни инстанции. На още по-силно основание втората инстанция би трябвало да се произнесе по гражданската част на присъдата в рамките на въззивната жалба, когато давността за наказателно преследване е изтекла пред нея. Така необоснованата продължителност на наказателното производство няма да увреди толкова съществено интересите на пострадалия, поне в качеството му на граждански ищец. Следователно въззивният съд неправилно е посочил разпоредбата на чл. 332, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. З НПК като основание за отмяна и на гражданската част на обжалваната пред него присъда.

В мотивите на обжалваното решение обаче втората инстанция правилно е констатирала, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на абсолютните основания за отмяна. Следователно в случая въззивният съд в крайна сметка законосъобразно е отменил изцяло присъдата на районния съд, като правното основание за това се съдържа в разпоредбата на чл. 333, ал. 2 НПК . Поначало гражданският иск също е приет за разглеждане от незаконен съдебен състав и следователно това процесуално действие не може да породи правни последици. Същевременно липсват предпоставки за започване на ново съдебно производство по НПК. Това означава, че гражданският иск вече може да бъде разгледан единствено по правилата на Гражданско-процесуалния кодекс . Искът е с цена 15 000 лева и е постъпил в районния съд, поради което на основание чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК делото следва да се препрати по подсъдност на съответния окръжен съд за започване на гражданско съдебно производство.

[ch3oh]

Чудя се защо заблуждавате хората с остаряла практика:

Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, докладчик председателят на отделение Добрила Василева
Бюлетин на ВКС, бр. 5/2005 г., стр. 34
чл. 115, ал. 1, б. "ж" ГПК,

чл. 84 НПК

------------------------

Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 87 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по някои спорни въпроси на погасителната давност:

2. Висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение:
а) ако процесът е приключил с прекратяване в досъдебната фаза, респективно след връщане на делото от съда за доразследване на органите на предварителното производство?
б) ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд?


РЕШИ:


2. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.

[Гост.]

Чудя се защо заблуждавате хората с остаряла практика:...

Не, нак 111 е адресирал поста си косвено против тезата ми за прекратяване на производството и в гражданската част.
Нямам лоши чувства към него ( от друга тема), но въпреки това:
Решение № 225 от 20.09.2004 г. по н. д. № 849/2003 г., I Н. О на ВКС, „съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че наказателната отговорност е погасена, но само когато погасяването й не е довело до прекратяване на наказателното производство”

...в настоящия случай, доколкото се прекратява наказателното производство поради амнистия, производството по гражданския иск също следва да бъде прекратено. В тази насока на първо място следва да се посочи, че гражданският иск в наказателното производство е акцесорен и разглеждането му е допълнителен предмет на доказване, който е функция на основния предмет на доказване. Основанието на гражданския иск в наказателното производство е деянието – предмет на обвинението. При тези характеристики на производството по гражданския иск, се налага извод за неговата непосредствена функционална връзка и зависимост от основния предмет на доказване в производството, очертан в чл. 102 от НПК. В този смисъл, когато съдът прекратява наказателното производство било поради амнистия или поради изтекла давност, той не се произнася по въпросите има ли извършено престъпление и участието на подсъдимия в него, извършено ли то виновно и др. А след като не се произнася по същество по тези въпроси, които са същинския предмет на наказателното производство, не може да се приеме, че съдът при прекратяване на наказателното производство следва да реши въпроса за гражданско правните последици от деянието. Поради това, съобразно разпоредбата на чл. 88 ал. 3 от НПК, „Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд”. Принципните характеристики на производството по гражданския иск в наказателния процес, както и цитираната норма от общата част на процесуалния закон сочат на извод, че прекратяването на наказателното производство в случая следва да доведе до прекратяване на производството и в гражданската му част, доколкото основанието на гражданския иск е деянието –предмет на обвинение и с прекратяване на наказателното производство основанието за продължаването по гражданския иск не е налице. В подкрепа на тази теза следва да бъде посочено тълкуването на разпоредбите на чл. 307 и чл. 305 ал. 5 от НПК. Нормата на чл. 307 от НПК изисква съдът да се произнесе по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като тази разпоредба е систематично разположена в раздел „Постановяване на присъдата”. Следователно, тя задължава съда да се произнесе по гражданския иск в посочените хипотези, в които се е произнесъл и по въпросите, касаещи съставомерност на деянието, като не може да се приеме, че изискване за такова произнасяне е налице при прекратяване на наказателното производство. Прекратяването на делото лишава съда от възможността да решава други въпроси, освен свързаните със самото прекратяване.

такива работи.

[kpavlova]

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. София, 19.05.2012 г.
На основание чл.126, ал.1, т.1, вр.124, ал.1, т.1 от Закона за
съдебната власт (ЗСВ) до Общото събрание е направено искане от
председателя на Върховния касационен съд за издаване на
тълкувателно решение по някои въпроси на противоречивата
съдебна практика относно разглеждането на гражданския иск в
наказателния процес при настъпване на основанията за погасяване
на наказателното преследване в хипотезите на изтекла
погасителна давност, последвала амнистия или смърт на дееца,
поради което и на основание чл.128, ал.1 и 3 и чл.129, ал.1 – 4
ЗСВ
РАЗПОРЕЖДАМ:
1. Да се образува тълкувателно дело № 2/2012 г. по описа
на наказателната колегия на Върховния касационен съд.
2. Определям съдия Капка Костова за докладчик по
делото.
3. Насрочвам разглеждането на делото за 19.06.2012 г.,
14.00 ч. в КОНФЕРЕНТНАТА зала на Върховния касационен съд,
Съдебна палата – гр.София, ет.2.
4. Копия от искането и настоящето разпореждане да се
изпратят на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР, МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО,
НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КАТЕДРИ,
„НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО” ПРИ СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, ПЛОВДИВСКИ
УНИВЕРСИТЕТ, ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, БУРГАСКИ
СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР КЪМ ИНСПЕКТОРАТА
НА ВСС, ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ НАУКИ–БАН, ОМБУДСМАН,
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОКРЪЖНИТЕ И АПЕЛАТИВНИ СЪДИЛИЩА И
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, които могат да изразят становище по
поставените за тълкуване въпроси или да изпратят писмено
становището си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД:
Съгласно заповед № 735/17.05.2012 г.
/Гроздан Илиев/

[pirin1998]

до kpavlova
Бихте ли се захванала с моя случай