от guero » 11 Мар 2012, 20:16
Ето и самото определение на ВКС
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
[населено място], 20 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 594 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. чрез пълномощника му адв. М. срещу определение № 68 от 15.03.2011г. на В окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 23/2011г., с което е потвърдено определение на В районен съд от 14.12.2010г. по гр.д. № 120/2009г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че са налице неотстранени нередовности на исковата молба, но не е дал изрични указания за уточняване на исковете, както и не е взел предвид, че всички недостатъци на исковата молба с изключение на неправилното посочване на лица като наследници на С. Г., са били основание за предходното прекратяване на производството, но определението за прекратяване е било отменено. Що се отнася до ответниците С. Г., Н. М. и М. С., които се явяват наследници на А. К. Г., но неправилно са посочени за наследници на С. К. Г., който не е починал, то това е техническа грешка.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпроса може ли съдът да прекрати производството по делото когато в указания срок са посочени наследници с три имена и адреси, но погрешно е отразено чии наследници са те, с позоваване на определение № 10 от 16.01.2009г. по ч.гр.д. № 2250/2008г на ВКС, ІV г.о.; също така сочи три въпроса, решавани противоречиво от съдилищата: 1/ може ли да се изисква повторно отстраняване на нередовности на исковата молба и да се прекрати делото, ако въззивната инстанция при предходно прекратяване се е произнесла по същите нередовности; 2/. длъжен ли е съдът да даде изчерпателни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, ако установи от поведението на ищеца, че не е разбрал дадените му указания; 3/. длъжен ли е съдът да укаже възможността за ползване на правна помощ. Приложени са определения на ВКС, Софийски апелативен съд, Кюстендилски окръжен и Пазарджишки окръжен съд.
Ответникът Д. К. А. е депозирал отговор, с който оспорва жалбата.
Ответницата М. С. чрез назначения от съда особен представите адв. П. също оспорва жалбата.
Останалите ответници не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №120/2009г. на В районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател против Д. А., М. Г., С. Г., А. Г. и [фирма], с която е предявен установителен иск за собственост и е заявено искане за обезсилване на нотариален акт за определена площ. След изискани от съда уточнения е заявено, че се предявява главен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване, че към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил собственост на Х. М. Ц., чийто наследник е ищеца и евентуален установителен иск за собственост към настоящия момент. Ищецът е посочил, че с решение на поземлената комисия собствеността не е възстановена в стари реални граници поради липсата на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, които могат да бъдат издадени след провеждане на процедури по попълване на кадастъра по реда на чл.134, ал.2, т.3 ЗУТ. Правният интерес на ищеца е обоснован с твърдение, че трите групи ответници се легитимират по силата на нотариални актове, съставени в периода 1997-2005г., като собственици на части от бившата нива, понастоящем представляващи три отделни имота по кадастралния план на местн. „О. ч.” и в полза на техните праводатели има издадени позитивни решения на ПК /кои са праводателите и по какъв начин е възстановена собствеността им не е посочено/.
С определение от 03.12.2009г. производството е било прекратено поради неотстраняване на нередовности, а именно: липса на индивидуализация на имота по граници към момента на обобществяването му; липса на обосновка относно легитимацията на ответниците с оглед характера на предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ; липса на конкретизация дали имотът е възстановен на ответниците или те са наследници на лице, което е било собственик на имота. Определението е било отменено от въззивната инстанция В окръжен съд с определение от 11.05.2010г., в което съдът е приел, че имотът е индивидуализиран по действащия кадастрален план и искът е насочен срещу лица, които претендират да са собственици и оспорват претенциите на ищеца, което е достатъчно за легитимацията му.
С разпореждане от 17.05.2010г. първоинстанционният съд е изпратил на ответниците препис от последната поправена искова молба. Тъй като при размяната на книжата е установено, че ответникът А. Г. е починал преди завеждането на делото, то съдът е дал указания на ищеца да заяви дали насочва иска си срещу наследниците на Г., като представи нова искова молба срещу тях. С молба от 22.11.2010г. ищецът е заявил, че представя поправена искова молба за наследниците на С. К. Г.. Съдът е дал указания да се прецизира петитума по отношение на наследниците на С. Г.. На 14.12.2010г. е постъпила поправена искова молба. С определение от същата дата първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че на ищеца са давани многократни възможности за отстраняване на нередовности на исковата молба и въпреки това такива са налице, а именно: има разминаване между титулната част на исковата молба, в която като ответници са посочени С. Г., Н. М. и М. С. като наследници на С. Г., който всъщност не е починал, а горните лица са наследници на А. Г.; не са посочени съседите на нивата към момента на обобоществяването; искът е предявен срещу дружество, каквато пасивна легитимация по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустима; не е прецизиран петитума и съдържанието на иска не отговаря на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като се иска установяване, че към момента на образуване на ТКЗС процесната нива включва в себе си имоти по сега действащия план; по отношение на иска по чл. 124, ал.1 ГПК изобщо не е заявен петитум.
С обжалваното определение от 15.03.2011г. В окръжен съд по ч. гр.д. № 23/2011г. е потвърдил определението за прекратяване като е изтъкнал, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени в продължение на две години, въпреки дадените много възможности и указания. Според този съдебен състав исковата молба е нередовна поради неустановеност на пасивната легитимация по главния иск вкл. липса на конкретизация на имота както и поради липса на редовно искане към съда по евентуалния иск.
Жалбоподателят поддържа, че определението противоречи на определение № 10 от 16.01.2009г. по ч. гр.д. № 2250/2008 на ІVг. на ВКС г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Според него когато ищецът узнае за смъртта на ответника след предявяването на исковата молба, но в процедура по чл. 129, ал.2 ГПК, то съдът при своевременно искане следва да конституира наследниците на починалия и да разгледа делото. Цитираното определение на ВКС не разрешава поставения от жалбоподателя правен въпрос дали следва да се прекрати производството, ако страната е посочила наследниците на починал ответник, но вместо името на починалия е посочила името на жив ответник. А и в обжалваното определение въззивният съд не е отрекъл възможността да бъдат конституирани наследниците на А. Г., а само е констатирал, че те са посочени като наследници на С. Г., който не е починал и въпреки дадените указания грешката не е отстранена. Следователно не е налице визираното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Основанието на чл. 280, ал.1, т.2 се поддържа предвид разрешаването на три въпроса: 1/ може ли да се изисква повторно отстраняване на нередовности на исковата молба и да се прекрати делото, ако въззивната инстанция при предходно прекратяване се е произнесла по същите нередовности; 2/. длъжен ли е съдът да даде изчерпателни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, ако установи от поведението на ищеца, че не е разбрал дадените му указания; 3/. длъжен ли е съдът да укаже възможността за ползване на правна помощ?
По първия въпрос не е представена съдебна практика и следователно не е установено противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Определение от 05.01.2009г. по гр.д. от 2008г. на Кюстендилски окръжен съд разглежда хипотеза, в която е прекратено производство поради нередовност на исковата молба, но съдът не е уважил искане за продължаване на срока, необходим за снабдяване с определен документ. Тази хипотеза и изводите на съда са неотносими към настоящия случай. За пълнота е необходимо е да се отбележи, че основанията за прекратяване на производството в отмененото определение на В районен съд и в обжалваното сега определение на В окръжен съд не се припокриват. А и второто прекратяване е предприето след поредица нови указания и уточнения на претенциите, т.е. при вече различно съдържание на исковата молба.
С втория въпрос са свързани две от приложените определения. Определение № 1114 от 25.06.2010г. по ч.гр.д. № 968/2010г. на Софийски апелативен съд сочи, че указанията на съда при нередовна искова молба трябва да са изрични и конкретни. Определение от 22.01.2009г. по ч.гр.д. № 11/2009г. на Пазарджишки окръжен съд също обръща внимание, че даваните указани за уточняване на исковата молба трябва да са конкретни - да е ясно обстоятелствената част ли следва да се изяснява или петитума, какви несъответствия следва да се отстранят и т.н. В настоящия случай всички давани от съда указания са били конкретни, поради което липсва противоречие със сочените определения.
Определение № 670 от 30.12.2010г. по ч.гр.д. № 548/2010г. на ВКС, ІІІг.о. разрешава третият от посочените въпроси за задължението на съда заедно с указанията за нередовности на иска да съобщи на ищеца, че може да ползва правна помощ. Този въпрос обаче не е от значение за изхода на настоящето производство. Видно от образците на книжа, връчвани по ГПК, одобрени с Наредба № 7 от 22.02.2008г., че изпращаните до страните съобщения съдържат изрично уведомление, че при необходимост може да бъде заявено искане за ползване на правна помощ. Такива са и съобщенията, изпращани до ищеца в конкретния случай /л.24, 61, 74, 87 от първоинстанционното дело/, а и в определен момент преди прекратяване на производството той е ангажирал свой пълномощник - адвокат.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението поради липса на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 68 от 15.03.20г. на В окръжен съд по частната касационна жалба на Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Последна промяна
guero на 12 Мар 2012, 20:50, променена общо 3 пъти
три години загубено време, а времето е фактор, който изобщо не ви ползва ако и да имате допуснато обезпечение на иска. 
Мъкааааа, мъка....., ако ме разбираш, де.....в състав: ...........
