чл.59, ал.3 от НК, приложена от прокурора

[ntguilty]

Колеги, здравейте!
Имам следния казус: осъден, който изтърпява наказание лишаване от свобода за 1 г.по присъда от 2011 г.за деяние, извършено същата година, има задържане под стража по дело, прекратено спрямо него през 2003-та година. Задържането е било за срок от два месеца. Пред съда тези обстоятелства не ми бяха известни, като съда не е приложил зачитане на времето на това задържане. Както и да е, пуснах молба до прокуратурата да се зачете този срок. Районния прокурор ми отказа, окръжния също. Ето какво пише окръжния П:"В случая по отношение на двете деяния не е възможно приложението на чл.23 от НК., тъй като преди извършване на последното е налице влязъл в сила окончателен акт - постановление за частично прекратяване на наказателното производство, т.е. разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК е неприложима, което пък от своя страна изключва приложението на чл.59, ал3 от НК."
Според мен той не е прав. Ако може по вещи да кажат становището си!
Благодаря Ви предварително!

[svettoslav]

Колеги, здравейте!
Имам следния казус: осъден, който изтърпява наказание лишаване от свобода за 1 г.по присъда от 2011 г.за деяние, извършено същата година, има задържане под стража по дело, прекратено спрямо него през 2003-та година. Задържането е било за срок от два месеца. Пред съда тези обстоятелства не ми бяха известни, като съда не е приложил зачитане на времето на това задържане. Както и да е, пуснах молба до прокуратурата да се зачете този срок. Районния прокурор ми отказа, окръжния също. Ето какво пише окръжния П:"В случая по отношение на двете деяния не е възможно приложението на чл.23 от НК., тъй като преди извършване на последното е налице влязъл в сила окончателен акт - постановление за частично прекратяване на наказателното производство, т.е. разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК е неприложима, което пък от своя страна изключва приложението на чл.59, ал3 от НК."
Според мен той не е прав. Ако може по вещи да кажат становището си!
Благодаря Ви предварително!

Получих съобщението Ви,колега,но нямам опит по тоя въпрос.

Де да знам,може би е правилно.До преди малко бях на друго мнение.

[1968]

Прав е прокурора, няма основание за приспадане на задържането по прекратеното производство при изтърпяване на наложеното наказание.

[ntguilty]

Прав е прокурора, няма основание за приспадане на задържането по прекратеното производство при изтърпяване на наложеното наказание.

Колега, а бихте ли разтълкували разпоредбата на чл.59 , ал.3, като се аргументирате защо е прав прокурора - в случая - и районния, и окръжния. Има ли разлика в третирането, когато производството е прекратено и, от друга страна, когато е завършило с оправдателна присъда, и изискването за приложение на чл.23, ал.1 от НК не се ли отнася само за завършило с оправдателната присъда. Не е ли справедливо задържаните неоснователно да бъдат компенсирани по този ред? Затова запитах, някои, които имат повече познания да си кажат становището. Благодаря ви!

[kpavlova]

Може и да сме си говорили по този въпрос тук, а може би не , не помня добре.
Не мисля, че има разлика в приложното поле на чл.59, ал.3 НК според това дали деецът е оправдан или производството е прекратено с прокурорски акт, принципно отменим по 243, ал.9.Т.е. оправданият от съд е още по -стабилно и безсъмнено невиновен
Вариантите за тълкуване на текста на чл.59, ал.3 , които съм виждала / чела практически са 3 :
1.двете деяния, само едното от които е признато за престъпление, да са извършени преди да има влязъл в сила правораздавателен акт / на съд или прокуратура/,за което и да било от тях .Мисля, че е най-разпространеното тълкуване.Това и следва стриктно от НК, нетърпящ свобода на мисълта.
2.второто е по -свободна интерпретация на текста - за да не може да се приложи 59, ал.3 трябва деянието, за което деецът е оправдан или делото е прекратено да е извършено след влязлата в сила осъдителна присъда.Тогава може да се говори , условно казано и за целите на чл.59 за "повторност" и "рецидивиране".Идеята е , че само осъдителната присъда , предшестваща деянието, за което деецът е оневинен с прокурорски или съдебен акт отрицава съвкупността.
3.третото тълкуване, признавам, е твърде свободно, по -скоро прецедентно/ като постановени актове, мисля/ и контра легем.Аз споделям него.Мисля, че винаги, когато е налице задържане по дело, приключило с оправдателен акт - оправд.присъда, пост.прекр.- задържането трябва да се приспада от наказание ЛС.Ограничението на чл.59, ал.3 противоречи на чл.6 КЗПЧС и на чл.31, 30 КРБ.Не може да се говори за съвкупност, когато едното деяние е признато за непрестъпно.Съвкупност между престъпление и непрестъпление не може да има.Текстът е в разрез с презумпцията за невиновност, а тя е фундаментален принцип на наказателното правораздаване.По какво се различава / освен по ареста / гражданинът, който никога не е бил субект на нак.преследване и МНЗС от този, който е бил, но сме го оневинили в крайна сметка ? и т.н.Малко е спорно, дали ако осъденият би бил компенсиран така/ с приспадане/, искът му по ЗОДОВ за незаконно задържане по другото дело би се явил неоснователен, но дали пък и това не е една добра разменна монета /говоря по принцип, не в случая Ви - погасит.давност за иск по ЗОДОВ е изтекла/
Опитайте да се качите на по -горна прокуратура, например - тази, която уеднаквява прокурорската практика

[1968]

kpavlova, в ал.3 се сочи, че 23 следва да може да се приложи по отношение на деянията, независимо дали едното е престъпление или не.Няма смисъл на обжалва, практиката на прокуратурата в тази насока е единна.Иначе първия ти вариант е съответен на смисъла на НК.При втория - за приложението на ал.3 няма значение поредността на актовете, от значение е времето на извършване на деянието.ntguilty, няма значение дали се касае за оправдателна приксъда или прекратено производство.В случая е важно по отношение на деянията да може да се приложи чл.23 от НК.Това е единия вид "компенсация".Другия е както каза kpavlova ЗОДОВ.А житейската справедливост е съвсем друго нещо и в случая не намира основание за приложение, освен ако не променят НК втази насока.

[kpavlova]

То да беше само на прокуратурата единна практиката И ВКС - така, въпреки СГС

РЕШЕНИЕ № 409 ОТ 15.12.2009 Г. ПО Н. Д. № 428/2009 Г., Н. К., ІІ Н. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Жанина Начева

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 428 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 164/09 г. по описа на Софийския градски съд и отмяна на определение от 17.04.2009 г., с което след одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство съдът се е произнесъл допълнително с определение по въпроса за приложението на чл. 59, ал. 3 НК.
Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В него се твърди, че съдът нито е разполагал с процесуално основание да се произнесе по реда на чл. 306 НПК, нито са били налице условията на чл. 59, ал. 3 НК, за да се приспада времето, през което осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено. Настоява за отмяна на незаконосъобразното определение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането и намира, че следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното:
Главният прокурор на Република България е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на наказателното дело.
С определение от 17.04.2009 г. Софийският градски съд е одобрил споразумение, по което на осъдения К. В. А. е определено на основание чл. 23, ал. 1 НК общо, най-тежкото, наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода за съвкупността от две престъпления, извършени на 17.06.2008 г. - по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Респективно, съдът е прекратил наказателното производство по н. о. х. д. №. 164/09 г.
След одобряване на споразумението Софийският градски съд е констатирал, че в рамките на прекратеното с постановление от 14.05.2007 г. наказателно производство по следствено дело № 575/06 г. по описа на Ст. Сл. С, пр. № 10158/06 г. по описа на Софийска районна прокуратура (дознание № 520/06 г.), водено за деяние от 7.02.2006 г. по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, осъденият К. В. А. е бил с взета мярка за неотклонение задържане под стража в периода от 17.02.2006 г. до 20.11.2006 г. Поради това с отделно определение съдът е приспаднал от общото наказание времето, през което осъденият е бил със съответната мярка за неотклонение не само по н. о. х. д. № 164/09 г., но и задържането му по дознание № 520/06 г. (преобразувано в следствено дело № 575/06 г.).
При тези данни главният прокурор на Република България с основание посочва, че въпросите по чл. 59 НК са извън изрично очертания кръг от въпроси, които съдът може да реши с отделно определение по реда на чл. 306 от НПК. След влизане в сила на определението за одобряване на споразумението, неуреденото приспадане на времето на задържането на осъдения А., следва да се компенсира с приложението на чл. 59 НК от прокурора (чл. 417 НПК).
Основателен е и доводът за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 НК позволява приспадане на задържането по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК.
В конкретния случай престъпленията по влязлото в сила споразумение са били осъществени на 17.06.2008 г., т. е. след произнасянето на прокурора с постановление от 14.05.2007 г. за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 575/06 г. (по преобразуваното дознание № 520/06 г.).
Допуснатото нарушение може да бъде отстранено и от касационния съд, който на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК следва да възобнови наказателното дело, да отмени незаконосъобразното определение и да прекрати наказателното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 164/09 г. по описа на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение от 17.04.2009 г., с което на основание чл. 59, ал. 3 НК е приспаднато задържането на К. В. А. по следствено дело № 575/06 г. по описа на Ст. Сл. С, пр. № 10158/06 г. по описа на Софийска районна прокуратура (дознание № 520/06 г.) и прекратява наказателното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

Аз обаче не спирам да се надявам.Имаше слухове, че САП са се произнасяли в третия смисъл, още преди няколко години/ един прокурор от САП, вече е във ВКП/, но не съм чела постановлението/ то се позовава на международните актове/, не знам и дали е потвърдено нагоре.Сега звуча малко "ЕЖК", но си вярвам на източника, има го и увековечен този рядък случай в "материали от печата "/ специализирания/ като тълкуване на прокуратура в третия смисъл, малко контра легем .
Иначе в проекта на НК е махнато ограничението

3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако за времето на задържането осъденият не е бил обезщетен или то не е било зачетено по друго дело

[ntguilty]

Благодаря, kpavlova! Аз мисля също така. Всъщност, обаче, чл.23, ал.1 третира случаи, когато има съвкупност от П. Добре де - как ще се прилага чл.23, ал.1 когато производството е прекратено, т.е. нямаме факта на П. Мисля, че това е удивително, но житейски доста възможно, както се оказва по много, мнооого въпроси - да не се зачете едно неоснователно действие на държавната власт. Защо, интересно, чл.59, ал.3 говори за "деянията", а не за П-ята. Смятам, че това е важен аргумент в полза на нашето твърдение. Щом няма наказуемост, значи, деянието не е П. Прокуратурата не е права и срока по такова задържане следва да се зачете. Според мен, на прима виста, не може да се погаси това право и по давност. Разбира се, има предвидени и други начини за овъзмездяване. Но според мен, следва да действа за такива важни правоотношения един автоматизъм на държавната машина, защото правото в крайна сметка е наука за "справедливото", и сега аз трябва да се занимавам вече пред трета инстанция със този въпрос.