чл.185, б. "б" от ЗЗД МНОГО СПЕШНО!!!

[mar4o]

Колеги, съгласно чл.185, б. "б" от ЗЗД- Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е собственик на спорното право.
Тази забрана означавали, че адвокат не може да участва в наддаване при провеждане на публична продан, ако не е участвал в делото и ако не е пълномощник на накоя от страните.

[system]

Колеги, съгласно чл.185, б. "б" от ЗЗД- Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е собственик на спорното право.
Тази забрана означавали, че адвокат не може да участва в наддаване при провеждане на публична продан, ако не е участвал в делото и ако не е пълномощник на накоя от страните.

"Относно спорните права, които са подсъдни на съда ... във ведомството на който действат..." Адвокатът не действа във "ведомството" на никой съд. Той е регистриран към съответната адвокатска колегия и е длъжен да има кантора в този район, но има правомощия да "действа" в цялата страна. Мисля, че тази разпоредба е изгубила сила в частта си относно адвокатите. Но може да греша.

[daria]

Колеги, ако някой има съдебна практика по въпроса, нека я публикува. Аз също смятам, че няма пречка адвокат да участва в публична продан, но от друга страна при изм.на разпоредбата на чл.185 б "б" ЗЗД са изключени само нотариусите и са добавени съдиите по вписванията. Намерих само едно решение, но то касае само юрисконсултите.

Решение № 135 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 88/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

чл. 290 ГПК


чл. 379 ГПК (отм.)


чл. 185 ЗЗД

В обективното ни право съществуват законни ограничения за купуване на някои имоти, продиктувани от специален обществен интерес, които са такива не само при обикновените покупко-продажби, но и при принудителната продажба. От гледна точка на правно логическото им съдържание, разпоредбите на чл. 379, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 185 ЗЗД имат забранителен характер и създават за посочените в тях лица задължение за въздържане от извършване на визираните в тях правни действия. От този им характер следва, че нормата на чл. 185 ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително, а трябва да засяга текста само в приложното му поле така, както то изчерпателно е очертано от законодателя. Тълкуването трябва да разкрива само действителната му воля и затова е недопустимо чрез него да се придава такъв смисъл на ограничението, който да надхвърля смисъла и съдържанието на нормата, в която то се съдържа. Смисълът на ограничението, предмет на тълкуване на нормата на чл. 379 ГПК (отм.), е публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастието на съдебния изпълнител и за лична заинтересованост на съдебните органи при наддаването за имоти, намиращи се в района на съда, където те се числят или във ведомството, на който действат. Несъмнено е, че такава зависимост не е налице по отношение на юрисконсулта на която и да е от страните в изпълнителния процес поради липса на служебна обвързаност с органите, визирани в чл. 185, ал. 2 ЗЗД. Адресати на нормата на чл. 185 ЗЗД не могат да бъдат лица, извън посочените в нея. Тази норма установява едно изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот. Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона.


--------------------------------------------------------------------------------


Производство по чл. 290 и сл. ГПК.


Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. срещу решение № 81 от 21.10.2008 г. (погрешно посочена 2007 г.), постановено по гр. д. № 127/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 90 от 9.05.2008 г. по гр. д. № 581/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен иск за прогласяване недействителността на публична продан поради нарушаване на чл. 379 ГПК (отм.).


Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Счита, че е недопустимо извършеното от въззивния съд разширително тълкуване на чл. 185 ЗЗД като норма с изчерпателно изброяване на лицата, до които се отнася забраната да бъдат купувачи на определени вещи, поради което моли да се касира обжалваното от него решение.


Ответниците по касация В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. не са изразили становище по касационната жалба.


С определение 303 от 8.06.2009 г. касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - липсата на съдебна практика по същественият процесуалноправен въпрос относно вида на нормата на чл. 185 ЗЗД с оглед на правно-логическото й съдържание и за допустимостта на правоприлагането й по аналогия по отношение на лица, извън посочените в нея.


Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на


Второ отделение, търговска колегия, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:


С обжалваното решение № 81 от 21.10.2008 г. (погрешно посочена 2007 г.), постановено по гр. д. № 127/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 90 от 9.05.2008 г. по гр. д. № 581/2007 г. на Бургаския окръжен съд. С това решение по иск на В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 379, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 185 ЗЗД е призната за недействителна по отношение на настоящия касатор извършената по изп. д. № 12/2006 г. по описа на ЧСИ с рег. № 709 публична продажба и е отменен Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 11.08.2006 г. на апартамент "Б" със застроена площ 89 кв. м., находящ се в гр. Б., ул. "И" № 75, заедно със склад № 10 с площ 7,66 кв. м. и със съответните общи части от сградата, както и гараж № 2 със застроена площ 20 кв. м.


За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция приела от фактическа страна, че купувачът на процесния недвижим имот и ответник по иска, а сега касатор, в качеството си на юрисконсулт на взискателя е извършвал от името на работодателя си всички процесуални действия през периода от обявяването до приключването на публичната продан. За да счете извършената продан за недействителна, въззивният съд приел, че въпреки изчерпателното изброяване на лицата, до които се отнася забраната на чл. 185 ЗЗД, по аналогия същата следва да се отнесе и до юрисконсулта на дружеството-взискател, доколкото изпълняваната от него работа е идентична с тази, която изпълнява адвокатът, като според изложеното в съобразителната част на решението разликата е само във вида на договора, на основание на който се осъществяват процесуалните действия.


Касационната жалба е основателна.


В обективното ни право съществуват законни ограничения за купуване на някои имоти, продиктувани от специален обществен интерес, които са такива не само при обикновените покупко-продажби, но и при принудителната продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 379, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 490 от сега действащия ГПК, в наддаването нямат право да вземат участие длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД, а ако имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, проданта е недействителна, съгласно ал. 2 на същия текст. От гледна точка на правно логическото им съдържание, цитираните разпоредби имат забранителен характер, създаващи за посочените в тях лица задължение за въздържане от извършване на визираните в тях правни действия.


От този им характер следва, че нормата на чл. 185 ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително, а трябва да засяга текста само в приложното му поле така, както то изчерпателно е очертано от законодателя. Тълкуването трябва да разкрива само действителната му воля и затова е недопустимо чрез него да се придава такъв смисъл на ограничението, който да надхвърля смисъла и съдържанието на нормата, в която то се съдържа. А несъмнено е, че смисълът на ограничението, предмет на тълкуване на нормата на чл. 379 ГПК (отм.) е публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастието на съдебния изпълнител и за лична заинтересованост на съдебните органи при наддаването за имоти, намиращи се в района на съда, където те се числят или във ведомството, на който действат. Несъмнено е, че такава зависимост не е налице по отношение на юрисконсулта на която и да е от страните в изпълнителния процес поради липса на служебна обвързаност с органите, визирани в чл. 185, ал. 2 ЗЗД.


Изложеното позволява да се обобщи, че на поставения въпрос може ли по пътя на тълкуването на нормата на чл. 185 ЗЗД да се приеме, че нейни адресати могат да бъдат и лица, извън посочените в нея отговорът следва да бъде отрицателен. Обсъжданата норма установява едно изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот. Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона. Като е приел, че участието на касатора в качеството на юрисконсулт на взискателя е основание за прогласяване недействителността на извършената публична продан, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, което налага постановеното от него решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения срещу касатора иск.


При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени пред всички инстанции в размер на 3 863 лв., удостоверени с посочените в списъка по чл. 80 ГПК документи.


Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № № 81 от 21.10.2008 г. (погрешно посочена 2007 г.), постановено по гр. д. № 127/2008 г. на Бургаския апелативен съд, както и оставеното с него в сила решение 90 от 9.05.2008 г. по гр. д. № 581/2007 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:


ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. срещу Д. И. Н. с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 379, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 185, ал. 2 ЗЗД за признаване за недействителна по отношение на Д. И. Н. извършената по изп. д. № 12/2006 г. по описа на ЧСИ с рег. № 709 публична продажба и е отменен Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 11.08.2006 г. на апартамент "Б" със застроена площ 89 кв. м., находящ се в гр. Б., ул. "И" № 75, заедно със склад № 10 с площ 7,66 кв. м. и със съответните общи части от сградата, както и гараж № 2 със застроена площ 20 кв. м.


ОСЪЖДА В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. да заплатят на Д. И. Н. направените по делото разноски в размер на 3 863 лв.



--------------------------------------------------------------------------------

[gudio]

Не рискувайте. Има съвсем прясно решение на ВКС, но сега нямам време да го търся - семейство адвокати "изгоряха" с офис, придобит на публична продан в Сф.
Това си е направо "ограничена правоспособност" някаква и не е ясно защо седи разпоредбата, но тълкуването е доста широко понякога - относно "спорните права" се приема, че тези - предмет на публична продан са си баш-"спорни". Има я обаче и в доста европейски "кодификации" и това е положението.

[mar4o]

Колега, ако имаш възможност публикувай съдебното решение! Благодаря предварително!!!

[bird_of_paradise]

Бяга ми смисъла на тази разпоредба.
Има длъжник, имот изнесен на ПП, насреща купувач готов да плати обявената цена- каква връзка с покупката има професията само законодателят знае.

[ivan_lawyer]

Няма връзка, но адвокатите имат много подмолно влияние, не че не са хора от плът и кръв, но е факт тяхното влияние в ЧСИ средите. По-неприятно усещане от общуване с адвокат няма - то е всъщност естествено - предвид професията да бъдеш непрекъснато царя на правната пирамида, ама царят затова е цар - за да прави незабележими отстъпки и да внася спокойствие в джунглата на неспокойните. Предвид възможността адвокатите да повлияят на една продан - възможности бол, вече не е така толкова, но - има тази възможност, реална е. Според мен чисто теоретично законодателят се стреми да изчисти съмнението у външните зрители - т.нар. аудитория, относно чистотата на сделката по публичната продан. Така или иначе проданта е насилствено завземане на имота на другиго, а има резон от малко външна чистота на облагодетелстването на спекулата по този блажен метод - Първо наддаване, второ наддаване, разпродаване.