от nk7702n » 08 Сеп 2011, 09:40
Така ли? И каква е тази дума, защото нещо не ми звучиш убедително..!? Ти имаш ли такава практика или просто си тълкуваме разпоредбите?
Ето пр. решение по чл. 123 от НК :
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.Бургас 13. 04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаския апелативен съд наказателна колегия в публичното си съдебно заседание на девети март през две хиляди и десета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Кошничаров
ЧЛЕНОВЕ : 1. Асен Гюзелев
2. Димитър Димитров
при участието на секретаря Елена Павлова и апелативния прокурор Жанет Красимирова, сложи за разглеждане внохд № 21 по описа за 2010 г. докладвано от съдията Асен Гюзелев и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 155 от 15.12.2009 г. постановена по нохд № 338/2008 г.по описа на Бургаския окръжен съд, подсъдимия М. Д. С. е признат за виновен в това, че на 16. 05.2007 г. в гр. П., на бетонова база, собственост на “А” ООД, със седалище с. Т.,като оператор на станция за размесване на бетон, по непредпазливост причинил смъртта на И. П. , поради немарливо изпълнение на действия, които спадат към правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, независимо от изискванията на чл.13 и чл.18 ал.2 от Наредба № 3/14.05.96 г. за инструктажа на работниците и служителите по хигиена на труда и противопожарна охрана; чл.281 ал.1 от КТ; т.2, 3 и 6 от длъжностна характеристика на “оператор за инсталация за размесване на бетон”, поради което и на осн. чл.123 ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Признал е същия подсъдим за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение във връзка с чл.18 ал.3 от наредба № 3/96 г.; чл.164 ал.3 т.2 и чл.191 ал.2 от Наредба № 7/23.09.99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване; т.1, 4 и 5 от длъжностна характеристика на “оператор на инсталация за размесване на бетон; чл.29
- 2 -
ал.1 и чл.30 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения.
Признал е подсъдимия З. Н. З., за виновен в това, че по същото време и място по непредпазливост е причинил смъртта на И. П. , поради немарливо изпълнение на действия, които спадат към правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на т.2, 3 и 6 от длъжностна характеристика “оператор на инсталация за размесване на бетон”, поради което и на осн. чл.123 ал.1 вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години.
Признал е същия подсъдим за нивинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение във вр. с чл.164 ал.3 т2 и чл.191 ал.2 от Наредба № 7/23.09.99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване; т. 1, 4 и 5 от длъжностната характеристика на “оператор на инсталация за размесване на бетон”; чл. 29 ал.1 и чл.30 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения.
Със същата присъда е признал подсъдимия С. Б. Г. за невинен в това, че по същото време и място, в качеството на собственик и управител на “Ф.” ЕООД със седалище гр. В. Т. , по непредпазливост причинил смъртта на И. П. , поради немарливо изпълнение на действия, спадащи към правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, независимо от задълженията му по чл.4 ал.1 т.3; чл. 14 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ; чл.2; чл. 164 ал.3 т.2 ; чл.165 ал.1 и ал.2; чл.191 ал.2 от Наредба № 7/23.09.99 г.; чл. 24 т. 6, чл.50 т.6 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, чл.4 ал.1, чл. 5 ал.1 т.3 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска, чл.275 от КТ, поради което и на осн. чл.304 от НПК по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
Осъдил е подсъдимите М. Д. С. и З. Н. З. да заплатят в полза на държавата по сметка на БОС сумите от по 1778.25 лв и равностойността на 5 щатски долара в блг. лева, направени по делото разноски.
Бургаския окръжен прокурор е протестирал присъдата в частта и, с която подс. С. Б. Г. е признат за невинен и моли за отменяването и, с постановяване на нова, с която бъде признат за виновен по чл.123 ал.1 от НК. В съдебно заседание, представителят на апелативна п. , след запознаване с мотивите на първоинстанционния съд, заявява, че споделя съображенията относно
- 3 -
невинността на подс. Г. и не поддържа протеста срещу тази част на присъдата. По отношение жалбата на подс. С. , намира същата за неоснователна, като предвид допуснатото от същия нарушение по правилата за безопасност на труда, с непровеждане на инструктаж на пострадалия, неговата наказателна отговорност е правилно ангажирана и наложеното наказание е законосъобразно и справедливо. Моли за потвърждаване на присъдата в тази и част.
Подсъдимия З. Н. З. е обжалвал присъдата чрез своя защитник адв. К. , като неправилна и незаконосъобразна, но с изрична молба е оттеглил направената от него жалба
Подсъдимия М. Д. С. също е обжалвал присъдата, която жалба поддържа и в съдебното заседание. Изтъкват се съображения, че макар и формално да липсва подпис на пострадалия в тетрадката за периодичен инструктаж, такъв е бил провеждан на 09.01.2007 г. и на 02.04.2007 г. и изискванията по ТБТ са спазени. Моли за отменяване на присъдата в частта и, с която е признат за виновен и постановяване на оправдателна присъда спрямо него.
Бургаския апелативен съд след цялостна проверка за правилността на протестираната и обжалвана присъда съгл. чл. 313 и 314 от НПК, като взе предвид становището на прокурора и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:
Търговското дружество “А”ООД от 24.11.2006 г. след редица промени в наименованието и собствениците на капитала, е било вписано в търговския регистър с едноличен собственик на капитала подс. С. Г.
В регистъра за търговски дружества на Великотърновския окръжен съд е било вписано еднолична дружество с ограничена отговорност с фирма “Ф.” ЕООД с предмет на дейност “Мениджмънт и управление на ч. р...” с адрес на управление гр. В. Т. , с едноличен собственик на капитала З. К. На 31.03.2006 г. бил сключен договор между двете дружества за предоставяне от страна на изпълнителя “Ф.” ЕООД на необходимата работна сила за производството на бетонови и варови разтвори в обектите на извършителя “А” ООД, един от които бил в Производствена база гр. П..
Пострадалия И. П. имал сключен трудов договор № 20/01.04.2006 г. с фирмата “Ф.” ЕООД за длъжността “общ работник” на Б. в. П. Сключено било и допълнително споразумение към трудовия договор и новия управител на дружеството подс. С. Г. на 01.01.2007 г. и П. бил запознат с длъжностната си
- 4 -
характеристика и проведен първоначален инструктаж от св. А. ръководител отдел.
Периодичния инструктаж и инструктаж на работното място на работещите в Б. възел П. бил възложен със заповед на управителя подс. С. Г. на подс. М. С. – оператор на инсталация за размесване на бетон. В това си качество същия имал задълженията да проверява техническата изправност на инсталацията преди започване на работата, да проверява правилното и зареждане със суровини и производството на готовата продукция, да поддържа инсталацията в изправност, да сигнализира за повреди извън неговата компетентност и да отстранява такива при работа само във връзка с неговата компетентност, да спазва правилата за извършване на товаро-разтоварна дейност, както и отговарял за спазването на изискванията на ЗЗБУТ, както и всички нормативни актове и вътрешни инструкции, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд по време на работа.
Подс. З. З. също работел като оператор на инсталация за размесване на бетон и имал същата длъжностна характеристика и задължения като на подс. С..
През 2007 г. подс. С. до датата на инцидента провел два пъти инструктаж на работещите в инсталацията, като в книгата за инструктажи не бил положен подпис от пострадалия П. на 09.01.2007 г. и на 02.04.2007 г. факт, който не се оспорва по делото.
В длъжностната характеристика за общ работник, какъвто е бил пострадалия се включвали редица задължения по указване на шофьорите на камиони къде да спират за товарене на бетон, да взема проби и ги носи в лабораторията, да почиства района на възела, а вечер след приключване на работата и спиране на машините, да влезе в помещението на кантара или там, където количката спира и да почисти натрупалия се бетон. Самата количка се движила по вертикален релсов път и в тези случаи е следвало да се стопира с ками и след като участъка бъдел обезопасен, тогава работника да влезе в помещението и да изчисти. Кантарът за дозировка на материалите се намирал на нивото на земята в помещение от метални стени и врата. На вратата имало брава и краен изключвател и при отварянето и той се изключвал, като по този начин принудително се спирала работата на електромотора. Всичко това е било с цел да се обезопаси помещението при отворена врата и присъствието на хора в него.
И двете тройни съдебнотехнически експертизи сочат на възможност да се имитира затворена врата, като с летва се подпре лоста на
- 5 -
изключвателя. Тогава е можело да се влезе в помещението и при работен режим на количката. Съществувала и друга възможност ако вратата на
кантара се отвори преди количката да се задвижи нагоре, още докато се пълни с материали и след това се затвори, като в това положение електромотора да задвижи въжето и количката нагоре в присъствието на човек в помещението. Имало и звукова сигнализация – сирена, която се включвала при започване на работа на количката.
Бетоновия възел бил снабден с компютърно управление, като движението на количката нагоре и надолу било предварително зададено от операторите и не било необходимо да се стартира постоянно. Операторната зала била до самото помещение на кантара, като операторите са имали пряка видимост към него.
На 16.05.2007 г.бетоновия възел в с. Т. трябвало да произведе 5.5 куб.м. бетон за замазка. В операторната зала на работа били операторите подсъдимите С. и З. , които задали чрез компютъра необходимото количество, което следвало да се произведе. Пострадалия П. също бил на работа. При четвъртото издигане на количката към смесителя, когато тя била на два-три метра от земята се чул силен удар от страната, където била количката. Подс. С. излязъл навън и видял, че вратата на кантара е широко отворена и количката е паднала долу. Върнал се при подс. З. и му казал, че има скъсано въже. Спрели машината и започнали да оглеждат помещението на кантара. Видели, че обувките на П. с в близост до количката и веднага се обадили на управителя подс. Г. и с помощта на другите колеги от базата отремонтирали предните ламарини, представляващи една от стените на помещението и част от дясната релса, и с помощта на фадрома успели да издърпат количката за да освободят трупа на П. Пристигналия екип на “Бърза помощ” само констатирали смъртта му, като от заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че е получил множество травми, несъвместими с живота и непосредствената причина за смъртта е остра сърдечна и дихателна недостатъчност в резултат на тежката гръдна травма.
Първоинстанционния съд е положил максимални усилия за изясняване на причините довели до тази производствена авария и скъсване на въжето, движещо количката в бетоновия възел. Предвид противоречията в становищата на вещите лица от първоначалната тройна съдебнотехническа експертиза, назначена в досъдебното производство, в хода на съдебното следствие е била назначена повторна тройна съдебно техническа и електротехническа експертиза. Единодушното становище на вещите лица от повторната експертиза, причините за скъсване въжето са
- 6 -
както механични, така и електрически. Произшествието е станало по време на нормална работа на бетоновия възел и изправен релсов път. На четвъртото бъркало, количката е била пълна с 1 куб.м. смес и тръгвайки нагоре най-вероятно е срещнала препятствие и движението и е станало невъзможно. Същевременно двигателния механизъм е продължавал да работи и това е довело до преопъване на въжето над допустимото. Тогава то се е скъсало и от височина около два метра количката е паднала надолу, притискайки тялото на пострадалия. Според вещите лица е трудно да се определи точно какъв предмет е спрял движението на количката. Това би могло да бъде метална тръба или забравен инструмент от почистването и. Това е било второто скъсване на въжето от началото на работа на бетоновия възел в с. Т., като първото е било при пробното пускане след монтажа, именно поради забравена метална тръба, която спряла движението на количката. Не е била фабрично предвидена защита, нито електрическа, нито механична, от преопъване на въжето, и като цяло съоръжението е било изправно. Не е било възможно изключване на предпазното устройство и влизане на пострадалия в помещението при работен режим, освен при изключване лоста на превключвателя по описания начин – с опиране на летва в отсрещната стена.
В мотивите си към присъдата, първоинстанционния съд много подробно и аргументирано е обсъдил всички обстоятелства по делото относно горната фактическа обстановка, като изводите му се споделят от въззивната инстанция. В тази насока липсват и възражения от страните по делото.
При формиране на своите правни изводи, първоинстанционния съд е изброил изчерпателно нарушенията на нормите за безопасност на труда от подсъдимите С. и З.. За подс. М. С. това се явява пренебрегването на изискванията за периодичен инструктаж на работниците, особено що се отнася до работа с повдигателни съоръжения, която винаги крие рискове, сочещи на повишена опасност. Въззивната инстанция не споделя доводите на защитата на подс. С. , че това е едва ли не формално изискване и в конкретния случай не стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Вярно е, че в този случай, пренебрегвайки собствената си безопасност, пострадалия е влязъл в помещението на кантара при работен режим на количката. Дали това е станало с притискане на лоста на превключвателя или при затваряне на вратата на помещението, когато механизмите се задвижват, смисълът на този инструктаж е по никакъв повод да не се влиза в това помещение при работен режим и кръгът от бездействието на подсъдимия и настъпилата смърт на работника се затваря. Правилен и обоснован се явява извода на
- 7 -
първоинстанционния съд, че подс. С. следва да носи наказателна отговорност, тъй като нарушението му не се явява от административен характер и е едно от основните задължения при работа с машини и съоръжения.
Наложеното наказание на подсъдимия по чл.123 ал.1 от НК от четири месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК е законосъобразно и определено при пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и се явява справедливо.
Правилно и обосновано първоинстанционния съд е признал и подсъдимия З. за виновен по чл.123 ал.1 от НК. Въпреки оттеглената от него жалба, при служебната проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира нарушения на материалния и процесуален закон. Същия е имал възможност от работното си място, в седнало и право положение да наблюдава помещението на кантара и количката и при възникнала опасност, каквато е била влизането на пострадалия в него, да спре работата на механизмите. И за двамата подсъдими посочените в диспозитива на присъдата нарушения на правилата за безопасност обективно са допуснати и същите следва да носят наказателна отговорност за това, като предвид всички смекчаващи обстоятелства наказанието им е в предвидения законов минимум.
По отношение на подс. Г. в качеството му на управител на процесното дружество, правилно и обосновано първоинстанционния съд е признал същия за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.123 ал.1 от НК. Съображенията му са подробно аргументирани в мотивите към присъдата и се споделят от въззивната инстанция. Прочее, сам и представителя на апелативната п. не поддържа протеста срещу тази част на присъдата и същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горните съображения и на осн. чл. 338 от НПК, Бургаския апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 155 от 15. 12. 2009 г. постановена по нохд № 338/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесет дневен срок от връчване съобщението на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ост на дееца/признава частичн