заповедно производство-държавна такса

[kontrol]

І.

( в този смисъл- искането от инспектората на ВСС до П на ВКС за иницииране на такова.

Знае ли се докъде е стигнала работата? Сигнал 6/ VІ.2009 г. май не формулира такъв въпрос.

ІІ. Не мога сега да чета предишните страници (те са и по-стари), но:
Обезпечителното производство се развива като едностранно до един момент – после става спорно и двустранно. От момента, в който се засягат чужди права.
Същото е и със заповедното. Исковото също може да се развие като де-факто безспорно и едностранно с опростено произнасяне (неприсъствено и при признание на иска). Но поначало се предполага, че гражданите не водят дела при липса на спор – 78 ІІ ГПК.
Заповедното производство е гражданско дело 359 КТ*. То е сурогат - за някои права - на осъдителното исково (защита-санкция при неупражнено по-рано право на иск, СПН; 410 ГПК; а не: принудителна реализация на права, понякога не съвсем същите). Установителният иск е ограничен по предмет от осъдителния петитум на предхождащото го заявление.**

Съгласен съм с Pink_Floyd и че при определянето на ДТ по исковото съдът също се доверява на твърденията на ищеца; обикновено не събира служебно доказателства за дължимата ДТ***. И в заповедното Дл има интерес да възрази при неточна квалификация на заявителя –- за да се предпази от повторен процес по правилната, а това косвено влияе и на заявителя.

Друг е въпросът, когато едновременно и безусловно със ЗИ се издава ИЛ –- 2 хипотези, които ТарДТ разграничава, макар засега да определя еднаква такса.

* Струва ми се, че тази разпоредба е проява на засилената защита на алиментните правоотношения и в частност на конституционната защита на труда. Не би трябвало да се разглежда стеснително, още повече че самият КТ прави разлика между "искове по трудови спорове" и "производство по трудови дела".
**по ЗСГ неподаването на отделни ИМ и ОИМ е технически възможно, з-то възражението се е обосновавало, което пък е било възможно, з-то молбата (сега заявление) трябвало да бъде скрепена с несъмнителни писмени доказателства (~417 сега).
В някои случаи заповедното е предпоставка за исковото (Австрия).
*** наистина въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат и от съда и да се събират доказателства - чл. 70 ГПК; обаче това не би трябвало да се отнася до факти от значение за решението по същество - в този см. отн. подсъдността - БГПП, 8 изд. § 29 ІІ 2.

[sticky]

Kолеги, някой да има практика по въпроса?

[sticky]

Пействам част от едно Решение на ВКС, което засяга въпроса, макар и obiter dictum:

По поставения въпрос настоящият състав на ІV г. о. намира следното:
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество - ищци или ответници по трудов спор /чл. 359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните , но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.

Ако някой иска номера на решението моля да ми пише на лс.

[jenny_m]

Аз смятам, че идеята е да бъдат защитени полагащите труд по трудови правоотношения, както и да им се гарантира възможността изобщо да стигнат до съда и да получат правораздаване ... Не трябва да се гледа "БУКВАТА" на закона, а да се вникне в неговия ДУХ ... Необходимо е РАЗШИРИТЕЛНО ТЪЛКУВАНЕ на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и то във връзка с разпоредбите и на Кодекса на труда, както и на цялото европейско и национално законодателство, уреждащо трудовите правоотношения и защитата на лицата, полагащи труд по такива правоотношения. Най-редно е по заповедни производства да не се дължат държавни такси така, както и по искови производства. Логиката е такава. Сляпото прилагане на буквата на закона е страшно.
Моите уважения към съдиите, но при липса на изрично указване от страна на ВКС как да се процедира в случая, би трябвало да се изхожда именно от идеята, че държавата създава привилегии за работниците и служителите /както и за децата и др. категории/, като трябва да се прави всичко възможно за защита на интересите им, в това число да се прави възможното тези категории лица да получат правораздаване, като се предполага, че те не разполагат със средства за заплащате дори на държавните такси, поради което същите изначално не следва да бъдат изисквани от тях.
А и законът е правен от хора ... винаги има пропуски , неясноти и т.н. .... затова се попълват дупките по предвидените за това начини ... включително и чрез разширително тълкуване, прилагане по аналогия и т.н. ... тези неща не бива да се забравят ...
ОСВЕН ТОВА според мен в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК е указано просто, че не по всички производства /в случая = искове= претенции = дела/ работниците и служителите са освободени, а само по такива, които касаят трудовоправни спорове. По други граждански спорове дължат такси, но могат да бъдат оснободени след подаване на молба за освобождаване с оглед финансовото си състояние. ЦЕЛТА НА ЗАКОНОДАТЕЛЯ В Т. 1 , ал. 1 на чл. 83 от ГПК ИЗОБЩО НЕ Е БИЛА ДА СЕ ПРАВИ РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ИСКОВИТЕ И ЗАПОВЕДНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА, А ДА НАПРАВИ РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРУДОВОПРАВНИТЕ И ОСТАНАЛИТЕ СПОРОВЕ независимо от това по кой ред на ГПК тръгват - по общия исков ред или по реда на съкратеното заповедно производство, което също би могло да премине в исково при определени предпоставки.

[svettoslav]

Един-единствен път съм имал случай на указване да се внесе такса 2% върху претенцията.Не я обжалвах доколкото си спомням,вероятно щеше да падне.В такъв случай-направо си завеждате делото.

В почето случаи обаче,при възражението,когато се депозира такова,делото по иска чл.422 се движи по общия ред,понеже бил иск по чл.415 във вр. с 422 ГПК Като че ли не предмета на спора определя характера на производството(чл.310 т.1 ГПК),ами това че бил установителен?!?

И какво му е установителното да се пита човек,при условие,че имаш издадена ЗИ,с която Дл. вече е осъден(въпреки някой да "разпореждат да заплати",други "осъждат" / едва ли играта на думи променя съществото на нещата/ И така само си доказваш основателността на осъждането

[pitasht]

JENNY_m
НАПЪЛНО В ДУХА НА МОИТЕ МИСЛИ

[bird_of_paradise]

Заповедно ( детайлно мотивирано), предмет на заявлението неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение:arrow: Разпореждане ( съдът констатирал, че " не е внесена дължимата ДТ. По исково производтство такса не се дължи, но в заповедното, като особено такова се дължи по размер определен в ТДТССГПК. На осн. чл. 128 т.2 ГПК:arrow: БД с указания за заплащане на дължима ДТ".
Нито го прекратява, нито ми дава възможност и срок за жалба...

Какво, по дяволите, съм пропуснала за "безплатността"?

[ivanov_p]

Та в този ред на размисъл може ли да се събори издаден ИЛ по заповедно за трудово, по което не е платена ДТ?

[pitasht]

Та в този ред на размисъл може ли да се събори издаден ИЛ по заповедно за трудово, по което не е платена ДТ?

Аз мисля че не може. Но може да се търси отговорност на съдията защото не я е събрал но не да се отменя постановения акт на тези съображения.
Имаше едно време едни проверки от Инспектората само това проверяваха държавните такси кой как и защо ги събира- сега не съм чувала да има и всеки си прави каквото си реши.
Колко пъти пиша обяснявам и пак съдът негово си знае.
Пример пускам жалба против отказ на ТР до окръжен съд. Съдията ми обяснява да довнеса такса аз обяснявам защо не е нужно- получавам ново писмо с нови указания без мотиви да си довнеса 15лв Решавам да не довнасям и пускам наново документите в ТР.
Само след месец пускам нова жалба на друга фирма без такса да видя колко ще ми укажат, попадам на същия съдия 8 понякога съдбата е много шантава/ указва ми да внеса онази такса дето първия път внесох и не беше вярната такса- вес пак не си написах имената а пуснах жалбата само от името на фирата.
И ако това не е инат поне научих съда на това колко е таксата. За моя сметка обаче разбира се.