има ли реабилитация тук ?

[reg_reg1]

1. лицето е осъдено за престъпление извършено като непълнолетно и е получило наказание Обществено порицание. Присъдата влиза в сила 2003г.и е изпълнена веднага.
2. 2006г. му влиза в сила присъда 3м условно с 3 г. изпитателен срок, за деяние извършено пак 2006г.
3. 2007г. му влиза в сила присъда 3 м условно с 3г. изпитателен сорк, деянието е извършено преди деянието по т.2
Т.е. деянията по т. 2 и т.3 са в реална съвкупност, обаче никой не е правил групиране и определяне на общо наказание.
А ето го и проблема:
През 2011г лицето върши пак престъпление
Въпросът е може ли за това 4-то престъпление да му се наложи пак условна присъда?
Знам, че за първото престъпление е настъпила реабилитация по право. Има ли надежда да е настъпила реабилитация и по т.2 и т.3
Ако може да ми посочите и някаква практика.
Благодаря много.

[eliana]

според мен ,щом вече веднъж лицето е било реабилитирано по право, не може да има реабилитация по право по т.2 и т.3. тук е възможна съдебна реабилитация, но още не е изтекъл срока- той започва да тече след изпитателния, тоест 3 год. и 3 месеца е реабилитационния срок.
относно условното осъждане- първо реабилитацията, после условното,но съм виждала какво ли не-цял списък с условни присъди една след друга.

[sunshine_75]

reg_reg1, и аз в момента се боря с почти същия казус (осъден като непълнолетен, реабилитиран по право; осъден като пълнолетен на 4 м. ЛС с 3 г. изп. срок и след идтичането му: ново престъпление). Пракитка има обилна, и колкото обилна, толкова и безумно противоречива, включително и на ВКС. Ако не Ви е късно, в понеделник ще Ви предоставя част от номерата на съдебните решения.

[svettoslav]

Не става

[svettoslav]

Пък и в крайна сметка толкова чак да ги мислите тия осъдените... То остана все реабилитации да има за всички. В крайна сметка пък ще почне ли някога да се поправя? Щом няма изгледи-мястото му е в затвора.Сигурно даже от доста време насам.Натъква се на какво ли не човек,вкл. и на споразумение за пробация при приложението на чл.55/макар ида му е 6-то,7-мо поред осъждане/,за деяние в изп. срок,за да не се активира условното преди това.Отделно от туй избягва и налагането на ефективно за новото п-е,т.к нова условна не може!Че се намират прокурори-иди-дойди,ама и съдия да го одобри-това вече и Краси Мургавичкия не го одобрява. Но всяко чудо за три дни.Сега ги е нацвъкал още 2-3 деянийца..

[reg_reg1]

Благодаря Ви.
sunshine_75, наистина ще съм Ви задължен за практиката, особено ако е на ВКС!

[blossom1]

По т.2 и 3 не е възможна реабилитация по чл.86 НК, а само по чл.88а. Тъй като деянията са в съвкупност ще трява да се извърши кумулация, при която като се определи общо най-тежко наказание и общ изпитателен срок, от последния ще се приспадне изтърпяната част от изпитателния срок. Ще се получи, че срокът е изтекъл 2009г./в най-благоприятния вариант/, от когато наказанията по т.2 и 3 ще се счетат за изтърпени и започва да тече срокът по чл.88а, ал.1 - в случая пет години, изтичащи 2014г. Моето мнение е, че не е настъпила никаква реабилбитациа за второто и третото осъждане. За последното престъпление за мен чл.66 е неприложим.

[sunshine_75]

1. В подкрепа на тезата, че реабилитация по право е възможна само веднъж, без значение дали касае непълнолетен или пълнолетен извършител, са постановени напр. следните решения: Р № 51/1996 г. по НД 656/1995 г., І н.о., Р № 296/2004 г. по НД № 917/2003 г. на І н.о., Р № 751/2004 г. по н.д. № 611/2003 г. та І н.о., Р № 59/2010 г. на ОС Кърджали.
2. В подкрепа на точно противоположната теза, че когато едно лице е било реабилитирано по право веднъж като непълнолетно, МОЖЕ да бъде реабилитирано по право и за престъпление, извършено от него като пълнолетно, са постановени следните съдебни решения: Р № 201/2009 г. по н.д. № 662/2008 г-, ІІІ н.о. на ВКС, Присъда от 16.02.2009 г. по нчхд№ 740/08 г. на ОС – София, Р от 27.12.2010 г. по внохд № 899/2010 г. на ОС – София, Р № 9715/2007 г. на ВАС по адм.д. № 5930/2007 г., Р № 80/2010 г. по нд№ 86/2010 г. на ОС - Смолян.

И съжалявам, че закъснях...

[toshko_berk]

Според мен едно лице може да бъде реабилитирано по право два пъти - като непълнолетно и пълнолетно по арг. от чл.86 ал.2. Затова и в случая, при условие че се групират наказанията по присъдите от реалната съвкупност, реабилитационният срок по първата присъда ( като непълнолетен) трябва да е изтекъл, при съвкупността също трябва да е настъпила реабилитация по право, затова и за последен път е приложим института на условното осъждане.

[sunshine_75]

Според мен ситуацията е идиотска, и вместо да се готви 150-то ТР за 78а, можеше да се реши този спорен в практиката въпрос.... Аз лично ще се въздържа да споделя собственото си мнение в случая, факт е, че другата седмица ще стъпя именно на тези противоречия, за да искам, на база установеното съмнение, то да се тълкува в полза на виновния...

[reg_reg1]

Много Ви благодаря sunshine_75
Като сме се хванали на тази тема бих жела да питам и следното:
1. Лицето е осъдено като непълнолетно и след това реабилитирано през 2000г.
2. Като пълнолетно, през 2003г го осъждат, с влязла в сила присъда, на 3 м условно с 3 г изпитателен срок за престъпление през 2003г.
3. През 2007г. го осъждат пак на 3м условно с 3 г. изпитателен срок, за деяние извършено 2002г. т.е. деянията по т.2 и т.3 са в реална съвкупност. Групиране обаче не е правено.

Ако приемем, че попаднем на състав който прецени, че след реабилитация като непълнолетен е допустима отново реабилитация по право, то настъпилата реабилитация за престъплението по т.2 ще бъде ли пречка за реабилитация по право и за деянието и по т.3
Според мен реабилитацията по право за деянието по т.2, няма да бъде пречка за реабилитация по право и за деянието по т.3 тъй като се касае за едно осъждане, предвид наличието на реална съвкупност.
Притесняват ме някои решения на ВКС в които пише че при групиране изпитателния срок по условните присъди губил своето самостоятелно значение и започвал да тече нов срок, считано от влизане в сила определението за кумулация.
Т.Е. ако през 2011г за престъпленията по горните т.2 и т.3 съдът реши да направи кумулация - определи общо накщазание 3 м. ЛС с 3 г. изп. срок, то изпитателния срок ще изтече чак през 2014г. Т.Е. за престъпленията по т.2 и т.3 значи, че към днешна дата няма настъпила реабилитация.

[sunshine_75]

Спорът не е дали следва да есе определи общо наказание на двете условни, според мен дали е извършено или не групиране, е без значение. Важният и решаван във времето и в различната съдебна практика въпрос е, дали изобщо е възможно да бъде реабилитиран по право, след като е бил реабилитиран по право като непълнолетен... Ако се реши тази част от "задачата", темата с определянето на общо наказание не стои - това е ирелевантно за реабилитацията. Дано съм била полезна.

[svettoslav]

Ако приемем, че попаднем на състав който прецени, че след реабилитация като непълнолетен е допустима отново реабилитация по право...

Няма как такъв състав да прецени така,тъй като е абсолютно незаконно. Ако пък хихотетично се предложони(не знам защо обаче) че може да има такова постановяване,със сигурност няма да влезе в сила,тъй като ще бъде отменено(освен ако и Прок. се занимава с "местно право").
Чл.86 ал.2 - Р."По право" може втори път само ако второто деяние е извършено от него като непълнолетно.

[sunshine_75]

ЕТО ТОВА ИМАМ ПРЕДВИД:

Р Е Ш Е Н И Е №201



гр.София, 12 юни 2009 год.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ПАВЛИНА ПАНОВА



При участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА

секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа

докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело № 662/2008 год.



Производството е образувано по инициатива на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РБ, съгласно чл.420, ал.1,изр.2 и във вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК и чл.348,ал.1,т.1 от НПК с ИСКАНЕ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по нохд№ 16/07 год. на РС гр. К. и внохд№81/08 год. на ОС гр. К. и за отмяна на поставените по тях актове : присъда 02/17.01.08 год. и въззивно решение №56/07.07.08 год. като делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав. В искането като основание за възобновяване се сочи нарушение на закона .

С присъда № 2/17.01.2008 г., по нохд№ 16/07г. на РС гр.Кърджали, потвърдена с решение № 56/07.07.2008 г. по ВНОХД№ 81 / 2008 г. на ОС гр. К., осъдения С. И. Л. е признат за виновен за престъпление по чл.325, ал. З, във вр. с ал.2 НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл.66 НК за срок 5 години от влизане присъдата в сила . Според искането за възобновяване приложението на института на условното осъждане в случая е незаконосъобразно, тъй като към момента на извършване последното деяние от осъдения Л. - на 27.09.2005 г., той вече е осъждан за престъпление от общ характер на “лишаване от свобода” и последващо отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода е недопустимо.

В съдебно заседание осъденият С. И. Л. не се явява редовно призован като вместо него се явява определения от САК и назначен от съда, съгласно чл.94, ал.1,т.7 НПК, за служебен защитник на подсъдимия - адвокат Б, който оспорва като неоснователно искането на Главния прокурор.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането като основателно.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО :

Искането изготвено от Главния прокурор на РБ е допустимо. То е насочено срещу подлежащ на възобновяване съдебен акт съгласно чл.419 НПК. Изготвено е от оправомощен за целта процесуален субект и е подадено в изискуемия се от закона шестмесечен срок – депозирано е в първостепенния съд на 03.12.08 год., присъдата на който е потвръдена с въззивно решение, влязло в сила на 07.07.08 год..

Разгледано по същество ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ Е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

С присъда № 2/17.01.2008 година, постановена по нохд№ 16/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал С. И. Л. от гр. К. за виновен в това, че на 27.09.2005 година в гр. К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм и е извършено повторно, поради което и на основание чл.325, ал. З, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години. С присъдата подсъдимият Л е признат за невиновен да е извършил деянието и при условията на продължавано престъпление и е оправдан по обвинението във вр. с чл. 26, ал.1 отНК.

На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

По жалба от подсъдимия, в производство по внохд № 81 /08 г. на ОС гр. К., с решение № 56/07.07.2008 г. присъдата е потвърдена.

Няма основание за възобновяване. Данните по делото не сочат на нарушение на закона при прилагането от съдилищата на института на отлагане изпълнението на наказанието на осъдения по последното му осъждане.

Видно от данните за съдимост на Л. , на стр.75-79 от досъдебното производство, той е осъждан както следва:

Като непълнолетен , с присъда № 40/16.04.1997 г. по нохд№ 69 /1997 г. на РС Кърджали, влязла в сила на 30.04.1997 г. Л. е признат за виновен за престъпление по чл. 197, т.2 във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК и чл.54 НК и е осъден на "обществено порицание".

Със споразумение от 08.03.01 год., одобрено с определение по нохд№ 11 /2001 г. на РС Кърджали от същата дата, е признат за виновен за престъпление извършено на 02.01.01 г., по чл. 343, ал. 1,6. "б" , вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което,вр.с чл.54 НК му е наложено наказание "глоба" от 500 лв.. Съгласно споразумение, одобрено с протоколно определение по нохд№71 /2001 г. от 22.03.2001 г., е признат за виновен за престъпление извършено на 29.07.2000г., по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание "глоба" от 300 лв.. Четвъртото му осъждане е за престъпление от общ характер по което с одобрено с протоколно определение по НОХ дело № 288/2001 г. на РС Кърджали, влязло в сила на 21.06.2001 г. споразумение, е признат за виновен по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, като по чл.66, ал.1 НК, изпълнението му е отложено за 3 /три/ години/.

Преди извършване на процесното деяние на 27.09.2005 год., той е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, за първото от които е реабилитиран по право като непълнолетен извършител. По второто, третото и четвъртото осъждане те са в реална съвкупност. По първите две от тях са му наложени наказания, които не са лишаване от свобода. По вид те са глоби. Налагането на наказанието “глоба” по предходно осъждане на дееца не е формална пречка за последващо прилагане на института на условното осъждане, при липсата на другите ограничения, предвидени в чл.66 НК. Четвъртото осъждане, по нохд№288/01 год. на РС Кърджали е за деянието в съвкупност с посочените две. От данните в бюлетин /л.78/ от досъд.пр., деянието по нохд№288/01 год. на РС Кърджали е извършено на 17.02.01 год., т.е. то се намира в съвкупност с деянията по осъжданията по нохд№11/01г.и нохд№71/01 г.. Независимо че няма данни за кумулиране на наказанията по тези три дела, наложеното наказание “лишаване от свобода” от две години по чл.325, ал.2 НК е за най -тежкото от съвкупността, което му се е следвало за определяне по реда на чл.23, ал.1 НК. Изпитателният срок на отлагане изпълнението му от три години е започнал да тече от 21.06.01 год. и е изтекъл на 21.06.04 година, т.е., преди да извърши процесното деяние на 27.09.05 год. по нохд№16/07 год. на РС Кърджали. Следователно за него той е реабилитиран по право. Към момента на определяне наказанието на Л. за престъплението по нохд№16/07 год. на РС Кърджали за него са настъпили правните последици на реабилитация по право на пълнолетно лице, съгласно чл.86, ал.2,вр. с 1,т.1 НК.

Реабилитацията по право, настъпила за първото му осъждане като непълнолетен извършител, не лишава осъдения от правните последици на реабилитацията, настъпваща по право за престъпление извършено от него като пълнолетен, за което му е наложено наказание лишаване от свобода , ако в срока на отлагане изпълнението му, той не е извършил друго престъпление. От последната , съгласно закона, той може да се ползва само еднократно.

Воден от тези мотиви ВКС на РБ намира, че не са налице данни за възобновяване на наказателното производство по делото , тъй като законът е приложен правилно от съдилищата. Спазени са формалните предпоставки, предвидени в закона, за отлагане изпълнението на наказанието на осъдения Л. по чл.66, ал.1 НК с присъда№2/17.01.2008 г., по нохд№ 16/07 год. на РС гр. К., потвърдена с решение №56/07.07.08 год. по внохд№81/08 год. на ОС гр. К..

Предвид тези мотиви ВКС на РБ



Р Е Ш И :



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ИСКАНЕТО на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на РБ за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство по нохд№16/07 год. на Районен съд гр. К. и по внохд№81/08 год. на Окръжен съд гр. К., за отмяна на поставените по тях присъда №02/17.01.08 год. и въззивно решение №56/07.07.08 год. ,с което същата е потвърдена.



Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

[svettoslav]

Много Ви благодаря sunshine_75
Като сме се хванали на тази тема бих жела да питам и следното:
1. Лицето е осъдено като непълнолетно и след това реабилитирано през 2000г.
2. Като пълнолетно, през 2003г го осъждат, с влязла в сила присъда, на 3 м условно с 3 г изпитателен срок за престъпление през 2003г.
3. През 2007г. го осъждат пак на 3м условно с 3 г. изпитателен срок, за деяние извършено 2002г. т.е. деянията по т.2 и т.3 са в реална съвкупност. Групиране обаче не е правено.

Ако приемем, че попаднем на състав който прецени, че след реабилитация като непълнолетен е допустима отново реабилитация по право, то настъпилата реабилитация за престъплението по т.2 ще бъде ли пречка за реабилитация по право и за деянието и по т.3
Според мен реабилитацията по право за деянието по т.2, няма да бъде пречка за реабилитация по право и за деянието по т.3 тъй като се касае за едно осъждане, предвид наличието на реална съвкупност.
Притесняват ме някои решения на ВКС в които пише че при групиране изпитателния срок по условните присъди губил своето самостоятелно значение и започвал да тече нов срок, считано от влизане в сила определението за кумулация.
Т.Е. ако през 2011г за престъпленията по горните т.2 и т.3 съдът реши да направи кумулация - определи общо накщазание 3 м. ЛС с 3 г. изп. срок, то изпитателния срок ще изтече чак през 2014г. Т.Е. за престъпленията по т.2 и т.3 значи, че към днешна дата няма настъпила реабилитация.

Щом са "изтърпени" условните присъди,последващо групирне на същите(което е вече без практическо значение)не може да почне да тече изп. срок втори път.Защото не е възможно да се "търпи" втори път наказанието. Така щом веднъж е заличена възможността отлагането на изпълнението на наказание ЛОС на осн чл.66 НК да се "прекрати" и да си изтърпи ефективно,с изтичането на изп.срок,с това "условно наказание" е приключено, "изтърпяно е ".

Относно изпитателните срокове,въпроса за приспадането ,съотв. невземането им предвид ,респ. началото на нов такъв след групирането, стои за разглеждане само ако не са изтекли всички срокове по групираните наказания почл.66.

[svettoslav]

ЕТО ТОВА ИМАМ ПРЕДВИД:

Р Е Ш Е Н И Е №201

Сигурно законодателя има предвид в чл.86 ал.2 че следва именно като пълнолетен да е бил реабилитиран(освен като такъв да е извършил и деянието).Може и така да е.

[lexy21]

Съншайн е абсолютно права.
Парадоксално вече толкова време никой не се ангажира с иницииране постановяването на ТР по този въпрос, при все, че не сме първите, които констатират коренно противоположната съдебна практика, включително на самия ВКС. А въпросът е важен и за определане на наказанието, и за възможноста за приложение на чл. 78а от НК. Едва ли някой се вълнува от моето тълкуване на разпоредбата , но, каквато и да е то, практиката няма скоро да се уеднакви без ТР, а е направо абсурдно подобен въпрос, с произтичащите от него сериозни последици, да бъде оставян във времето на произвола на субективното тълкуване на разпоредбата на всеки състав по инстанциите.

[sunshine_75]

РЕШЕНИЕ № 296 ОТ 28.05.2004 Г. ПО Н. Д. № 917/2003 Г., I Н. О. НА ВКС


Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2004 г.

РЕАБИЛИТАЦИЯ ПО ПРАВО НЕ НАСТЪПВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ ПЪЛНОЛЕТНО ЛИЦЕ, КОЕТО Е БИЛО ВЕДНЪЖ РЕАБИЛИТИРАНО, ВКЛЮЧИТЕЛНО КАТО НЕПЪЛНОЛЕТНО.
Чл. 86, ал. 2 НК

Докладчик: съдия Пламен Томов

Искането за условно осъждане е поначало невъзможно заради изискването на чл. 66, ал. 1 НК за липса на предишно осъждане. Жалбоподателят обаче смята, че трябва да се приеме за неосъждан, въпреки присъдата по н.о.х.д. № 321/1996 г. на П. военен съд, защото в дадения с нея петгодишен изпитателен срок не е извършил друго престъпление. Позовавайки се на възможностите за реабилитация по право (чл. 86, ал. 1, т. 1 и 4 НК) жалбоподателят пропуска ограничителната разпоредба на чл. 86, ал. 2 НК, която забранява повторна реабилитация по право на "пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано". Такава реабилитация Ч. вече е получил за първата от трите си досегашни присъди - по н.о.х.д. № 179/1992 г. на М. районен съд; тя също е била условна, но тъкмо в дадения с нея изпитателен срок е извършено деянието по н.о.х.д. № 321/1996 г. Основанието за настъпване на реабилитацията по право е било в чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, защото военният съд по посоченото дело е приложил чл. 69, ал. 2 НК спрямо условното наказание по н.о.х.д. № 179/1992 г. и това именно му е позволило и той да наложи условно наказание. Няма значение, че тази минала реабилитация е настъпила по време, когато Ч. е бил непълнолетен. "Всяка предишна реабилитация е пречка, за да се реабилитира по право едно пълнолетно лице" (р. 51-95/96-I, Б. 5/1996, с. 3). За осъждането по н.о.х.д. № 321/1996 г. е възможна само реабилитация по съдебен ред.
(Друг е въпросът, че ако подсъдимият можеше да бъде смятан за неосъждан, той би имал право да претендира не са ново условно осъждане, а за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК).


РЕШЕНИЕ № 751 ОТ 13.02.2004 Г. ПО Н. Д. № 611/2003 Г., I Н. О. НА ВКС


Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2003 г.
ПРИ УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ РЕАБИЛИТАЦИЯТА МОЖЕ ДА НАСТЪПИ ПО ПРАВО И КОГАТО ОСЪДЕНИЯТ Е ИЗВЪРШИЛ ДРУГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОК, АКО БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА УСЛОВНОТО НАКАЗАНИЕ.

Чл. 86, ал. 1, т. 1 НК

Докладчик съдия Пламен Томов

Върховният касационен съд намери предложението на окръжния прокурор за основателно, макар и не по всички съображения, изложени в него.
Районният съд наистина не е разполагал с пълни сведения за предишните осъждания на подсъдимия М. Х. и това не се дължи на нарушения при разглеждане на делото. Не е вярно обаче, че подсъдимият не е реабилитиран за никое от трите си предишни осъждания.
За осъждането по н.о.х.д. № 402/1989 г. на Д. районен съд реабилитацията е настъпила по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК присъдата по това дело е условна, влязла е в сила на 20.12.1989 г., изпитателният срок е 4-годишен, изтекъл е на 20 декември 1993 година и макар в този период М. Х. да е извършил друго престъпление, все пак не е следвало да изтърпи и отложеното наказание.
След като чл. 86, ал. 1, т. 1 НК свързва настъпването на реабилитацията с условието, че отложеното наказание "следва" да бъде изтърпяно, очевидно е, че законът има предвид най-вече онази хипотеза в уредбата на условното осъждане, при която отложеното наказание се изтърпява безалтернативно (по чл. 68, ал. 1 НК). "Следва" обаче да бъде изтърпяно и условното наказание, за което съдът реши, че трябва "да бъде изтърпяно изцяло или отчасти" (чл. 68, ал. 2 НК пряко, или чрез препращането в чл. 69, ал. 2 НК). Но щом решението за изтърпяване на отложеното наказание не зависи във всички случаи само от престъплението, извършено в изпитателния срок и това решение може да бъде на съда, то на още по-голямо основание трябва да бъде зачетено, ако е взето от законодателя. Когато законодателят реши да освободи от изтърпяване на наказанията определена категория лица, съдът трябва да се подчини на неговото решение, ако при действието на такъв закон прилага чл. 68, ал. 2 самостоятелно или заедно с чл. 69, ал. 2 НК. Нещо повече ако по някаква причина съдът не съобрази действието на специалния закон, органите, които изпълняват наложените наказания са длъжни да се подчинят на закона, а не на съдебния акт. Конкретният случай е илюстрация на казаното.
В изпитателния срок по н.о.х.д. № 402/1989 г. на 15 май 1990 г. М. Х. е извършил всъщност две нови престъпления в съвкупност, за които е осъден по н.о.х.д. № 17/1991 г на Д. районен съд. Присъдата е била издадена на 13.02.1991 г., а по това време (както и по времеизвършване на престъпленията) вече действал Закон за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6/19.01.1990 г., в сила от същата дата вж. § 2 от допълнителните му и заключителни разпоредби). Според чл. 3, ал. 1, т. 2 на специалния закон, от изтърпяване на наказанията, наложени с влязла в сила присъда до неговото влизане в сила се освобождават и "осъдените за първи път на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които по закон е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание". В тази категория е попадало и условното наказание една година лишаване от свобода, наложено на М. Х. по н.о.х.д. № 402/1989 г., защото е определено като общо наказание за престъпления по чл. 346 и чл. 251, и двете извършени от него във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК заради непълнолетието му. Въпреки новоприетия закон, районният съд по н.о.х.д. № 17/1991 г. е постановил условното наказание да бъде изтърпяно на основание чл. 68, ал. 1 НК, но законът все пак е бил изпълнен от прокурора и наказанието "не е било приведено в изпълнение и не е изпълнявано въобще" (вж. приложението към предложението, удостоверение № Р-9/1991 от 10 април 2003 г.).
Поради изложеното дотук, подсъдимият трябва да се смята за реабилитиран по право не само за осъждането си по н.о.х.д. № 402/1989 г., но и за осъждането си по н.о.х.д. № 17/1001 г. Втората реабилитация по право е настъпила обаче по силата на чл. 86, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 4 НК. По второто дело М. Х. също е осъден като непълнолетен и не е извършил друго престъпление в продължение на две години от изтърпяването на 29 юни 1993 година на наложеното наказание (вж. отново цитираното удостоверение). Такова престъпление той е извършил най-късно на 15 юли 1996 година и за него е третото дело, по което М. Х. е бил осъден н.о.х.д. № 299/1996 г. на П. военен съд. Реабилитацията за това осъждане обаче е възможна само по съдебен ред.

[svettoslav]

Да добавим само,че доктрината също приема текста на чл.86 ал.2 по този начин :

РЕШЕНИЕ № 296 ОТ 28.05.2004 Г. ПО Н. Д. № 917/2003 Г., I Н. О. НА ВКС


Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2004 г.

РЕАБИЛИТАЦИЯ ПО ПРАВО НЕ НАСТЪПВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ ПЪЛНОЛЕТНО ЛИЦЕ, КОЕТО Е БИЛО ВЕДНЪЖ РЕАБИЛИТИРАНО, ВКЛЮЧИТЕЛНО КАТО НЕПЪЛНОЛЕТНО.
Чл. 86, ал. 2 НК

Докладчик: съдия Пламен Томов

Какво да му се коментира повече.Тъпо е че самия ВКС се произнася противно(първото СР по-горе и другите цитирани).Щом се намират решения,приемащи същите недоумици,редно е да се премахне противоречието.Така че там искането на прокурора за възобновяване си е основателено.

[sunshine_75]

Ама не е уважено (искането за възобновяване).... И пак си е практика на ВКС... А законът следва да се прилага еднакво за всички... И всяко съмнение - да се тълкува в полза на виновния.... И кръгът се затваря...