споразумение - квалификация на деянието от съда

[nak111]

Здравейте!
Страните сключват споразумение по чл. 194, ал.3 НК /кражба маловажен случай/.
Съдът обаче, на основание чл. 382, ал.5 НПК предложи да се измени не само наказанието /хайде за това съм съгласен - то беше пробация, а съда предложи 1 г условно с 4 г изпитателен срок/, но ПОИСКА И ИЗМЕНЕНИЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА - деянието да бъде по ал.1, а не по ал. 3 НК, тъй като не приема, че деянието е маловажен случай.
Аз отказах, а съда каза, че в този си вид споразумението противоречало на закона - обвинението трябвало да бъде по ал.1, а не по ал. 3 на чл. 194 НК. Това според мен е абсурд - само прокурора, може да преценява какво обвинение да се повдигне.
Много ми е чудно, ако се внесе ОА по чл. 194, ал.3 НК, а пък на съдията му щукне, че е по ал.1 какво ще направи - нищо, след като няма изменение на обвинението по чл. 287 НПК. Така, че според мен отказа на съдията да одобри това споразумение е напълно незаконен!
Вие как мислите?

[nk7702n]

Дайте повече подробности, защо мислите, че е маловажен случай? Каква е стойността на откраднатите вещи? И защо съдията не е съгласен, че е маловажен случай?

[system]

Няма никакъв абсурд. Съдът не е обвързан от правната квалификация на прокурора. Ако съдът е преценил, че квалификацията, за която е постигнато споразумение, е неправилна и страните не приемат предложенията му за изменение на споразумението, то не се одобрява по арг. от чл. 382 ал. 7 от НПК като противоречащо на закона - в случая, поради неправилна материалноправна квалификация.

Много ми е чудно, ако се внесе ОА по чл. 194, ал.3 НК, а пък на съдията му щукне, че е по ал.1 какво ще направи - нищо, след като няма изменение на обвинението по чл. 287 НПК.

На съда не му "щуква", а съдът преценява правната квалификация на деянието и тази преценка, колкото и да не Ви харесва, е единствено меродавната в съдебното производство. Ако няма изменение на обвинението, съдът трябва да оправдае подсъдимия, защото не може да го осъди за по-тежко престъпление от това, за което е повдигнато обвинение, а когато не следва промяна на подсъдността, няма правомощие да върне делото на прокурора за повдигане на обвинение за по-тежкото престъпление. Колкото и да изглежда нелепо, ако в хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият е извършил по-тежко престъпление от това, за което е обвинен, което е подсъдно на същия съд и прокурорът бездейства, би следвало съдът да постанови оправдателна присъда.

[nak111]

1. Деянието определено не е маловажен случай
Въпросът ми обаче е друг - има ли право съда да налага на страните своето становище за квалификацията на деянието, като иска по-тежка такава. Не се ли засяга суверенното право на прокуратурата да преценява какво обвинение следва да се повдигне? Това е все едно да се внесе ОА за маловажен случай, а пък съда да осъди човека по основния състав без изменение на обвинението.

2. Не съм съгласен, че ако се внесе ОА по ал.3 на 194, а пък съдията прецени че е по ал.1 НК, то следва да бъде оправдан подсъдимия. Според мен в такъв случай, съдът ще осъди лицето за престъпление по ал.3, а пък в мотивите си ще отчете като отегчаващо отговорността обст. това, че деянието не е маловажен случай и между другото може "да скастри" прокурора.

[svettoslav]

2. Не съм съгласен, че ако се внесе ОА по ал.3 на 194, а пък съдията прецени че е по ал.1 НК, то следва да бъде оправдан подсъдимия. Според мен в такъв случай, съдът ще осъди лицето за престъпление по ал.3, а пък в мотивите си ще отчете като отегчаващо отговорността обст. това, че деянието не е маловажен случай и между другото може "да скастри" прокурора.

Такава е и практиката мисля.Макар и да не съм я изследвал подробно.От наблюденията ми досега,така е.
Интересен е обаче принципния въпрос как така се получава осъждане за престъпление,което дееца не е извършил?(доколкото друго е извършил всъщност).
Позамислял съм се,макар и по-повърхностно върху подобни случаи,но нещата са си доста сложнички.
Всъщност,в разглеждания случай не се наблюдава подобно нещо.Имаме престъпление "кражба".За кражба е и осъден.Тази "маловажност" е определяща,условно да го наречем,за "обема на кражбата". Осъден ли е за престъпление,което не е извършил?

Възможно ли е тогава съдът да не одобри споразумение зе деяние по чл.220 НК,като смята,понеже сделката е нищожна, че е налице състав на чл.219 ал.3 НК? Може ли да го осъди по чл. 220 НК,щом действително в случая няма такова престъпление? Пак идва въпроса какво би станало при гледане на делото по общия ред(или пък по съкратено съд. сл-е).
Както се посочи такова "искане" да се промени квалификацията не е законно,предвид ролята на съда и прокурора в процеса.Какво парви съда?
Все пак,не може никой да бъде осъден за престъпление,което не е извършил.Само че при кражбата не е така.Извършил я е.Но и е придадена характеристика като не толкова опасна за обществото(като за това е предвидено по-леко наказание). И щом няма проблем с фактите по делото,може да се признае за виновен за "по-лекото" /в см. по малкото по обем-както е и при други квалифицирани състави,които реално са налице,както е и при опит за някакво по-тежко престъпление(най-баналния премер-опит за убийство,а е признат за виновен за ТП).
Какъв е случаят с примера обаче по чл.220 НК?(примерите могат да са безброй)Законно ли е неодобрението на споразумението,респ. оправдаване по съдебен ред,макар и да е констатирана вина по 219 ал.3 НК? И ако все пак при една нищожна сделка по 220 НК,съдът може да го прасне за опит по чл. 220по съдебен ред,то как да одобриш споразумение "...във вр. чл.18 НК".Не става.Няма процедура.Което си е извод,че винаги трябва да си се държи сметка и за разликата в производствата.
Но принципния въпрос за "по-лекото престъпление",смятам че може да се признае за виновен,само ако представлява част от по-тежкото,което обективно е налице,погълнато е сиреч.
По-особено е положението,когато е различна формата на вината.Сещам се за един случай:Вещо лице и подсъдимо,че умишлино дава невярно заключение.Оправдан е.Делото е на ВКС,който най-накрая констатира: Действително умисъл не е доказан.И макар и в поведението на ВЛ да прозира непредпазливост,липсва протест за оправдаването му изцяло,а само се излага недоволство затова,че не е осъден за умишленото по чл.291 ал.1 НК...(цитирам по памет).
И ако в това СР въпроса е чисто процесуален и няма никаква пречка да бъде осъден за по-лекото,то какво е положението,ако е внесен ОА точно за обратното?-Твърди се че има непредпазливост,а съда констатира умисъл?-именно защото такъв е налице! Нямаме тук "по-голямо" и "по-малко" по обем,макар ида се срещат случаи,където се констатира евентуален умисъл,а е признат за виновен,че е причинил ПТП с вина самонадеяност.
Е как да го осъдиш,като няма такава и той не е причинил нищо "по непредпазливост"?И аз съм на мнение,че следва да бъде оправдан и няма пречка да се внесе ОА за умишлено престъпление впоследствие при същите факти.

Още едно примерче накрая:Обвинение за изнудване.Съдът вижда грабеж - с принуда в него "заплашване".Може ли да одобри споразумение за изнудване?Много трудности има и при тях понякога.Срещат се случаи,където ти се струва,че и дведте деяния са налице в съвкупност,а това е невъзможно.
Няма как да го одобри за изнудване,щом такова няма,но примерно за кражба ще може,дори и да е налице констатиран грабеж,тъй като все пак имаме и кражбичка,съпътствана с още нещо,но тя си е налице и в случая не е осъден за нещо,което не е извършил,а просто не е осъден и за друго,което е извършил.

Темата си е обширна,така че съм пропуснал много неща и може да се дискутира още по нея.