начало

Две комисии на ВСС: Сарафов има професионалните и нравствени качества за главен прокурор Две комисии на ВСС: Сарафов има професионалните и нравствени качества за главен прокурор

Един стар случай

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 15:48

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори май през две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретаря Соня Дичева
прокурора Стефка Якимова,
като разгледа докладваното от председателя на състава Р.Лолова
ВНДОХ №115 по описа за 2009 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред Въззивната инстанция е образувано по протест на Окръжния прокурор гр.Шумен, въззивни жалби на Т. Р. Г. и В. Е. В., подсъдими, както и жалба на Д. Н. С., частен обвинител и граждански ищец, срещу присъдата на Шуменския окръжен съд от 06.03.09г., постановена по нохд № 302/08г., с която подсъдимите Г. и В. са признати за виновни по чл.152 ал.1 т.2, ал.2 т.1 и ал.З т.4 вр.чл.26 ал.1 НК като им е наложено наказание от по седем години лишаване от свобода както и по чл.142а ал.4 вр.ал.З вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК като им е наложил наказание от по три години лишаване от свобода и на основание чл.23 НК им е определил едно общо наказание в размер от по седем години лишаване от свобода при строг режим. Оправдал ги е по обвинението им по чл.152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК, както и по това по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК.
В протеста се излагат съображения за необоснованосг на атакуваната присъда в оправдателната част, с изключение на частта по чл. 152 ал.З т.З НК. Прави се искане за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимите са оправдани по обвинението по чл. 152 ал.4 т.4 НК, както и по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК и постановяване на осъдителна такава с приложение на закон за по-тежко наказуемо деяние.
Постъпили са и жалби от защитата на двамата подсъдими, в които се излагат съображения за необоснованост, неправилност на присъдата в осъдителната й част, довели до нарушение на материалния и процесуалния закон като се прави искане за постановяване на изцяло оправдателна такава, както и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Присъдата се атакува и в гражданско-осъдителната й част като се иска отхвърляне на гражданския иск изцяло.
Постъпила е жалба и от частният обвинител и граждански ищец срещу оправдателната част на присъдата по обвинението по чл.142а НК, както и по отношение присъденото обезщетение като се прави искане гражданските искове да бъдат уважени така както са предявени.
Преди с.з. пред настоящата инстанция е постъпила молба от частния обвинител и граждански ищец, с която оттегля пълномощията си от адв. П, подала Въззивната жалба, като заявява, че оттегля жалбата си срещу двамата подсъдими, както в наказателно-осъдителната така и в гражданско-осъдителната й част. Представя и нотариално заверена декларация, в който заявява, че няма претенции към двамата подсъдими, тъй като всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие.
Защитата на двамата подсъдими представя допълнителни изложения, в които излагат подробно съображенията си.
В с.з. защитата на подсъдимите прави искане за прекратяване на производството по отношение подадената жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец поради нейното оттегляне, както и по отношение на протеста, тъй като е подаден от прокурор извън срока на командироването му.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за наличие на основание за прекратяване на производството по отношение жалбата на частния обвинител и граждански ищец, както и за законосъобразност и обоснованост на подадения протест. Счита, че той е подаден от надлежен орган и няма основания за третирането му като нищожен.
Въззивният съд след съвещание прекрати производството по делото по отношение подадената жалба от частния обвинител и граждански ищец както и по отношение подадения протест, като прие,че е подаден извън компетенциите на подписалия го прокурор.
Въззивната инстанция намира,че жалбите на двамата подсъдими са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 06.03.09г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. за виновни в това, че за периода 11.07.07г. - 30.07.07г., в гр.Нови Пазар, при условията на продължавано престъпление се съвкупили, поотделно с непълнолетната Д. Н. С., като я принуждавали към това със сила и заплашване и извършвали това с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция -престъпление по чл.152 ал.1 т.2, ал.2 т.1 и ал.З т.4 вр.чл.26 ал.1 НК и на основание чл.152 ал.З вр.чл.54 НК им е наложил наказания от по седем години лишаване от свобода. Признал е подсъдимите за виновни и в това, че през същия период на същото място в съучастие като съизвършители, противозаконно лишили от свобода непълнолетната Д. Н. С., като деянието е било извършено по начин мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл.142а ал.4 вр.ал.З вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 НК им е наложил наказание от по три години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК им е определил да изтърпят най-тежкото от таза наложените им наказания , а именно лишаване от свобода от по седем години при строг режим.
Признал е двамата подсъдими за невинни в това на 10.07.07г. в с.Красен дол да са отвлекли непълнолетната Д. С. за да бъде предоставена за развратни действия в страната и извън границите й и ги е оправдал по обвинението им по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК. Оправдал ги е и по обвинението им по чл.152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК. Осъдил е двамата подсъдими, солидарно, да заплатят на Д. Н. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл. 152 НК в размер на 7 000лв. и за деянието по чл.142а НК - 2 000лв. ведно със законната лихва считано от 30.07.07г. до окончателното изплащане като е отхвърлил исковете в останалия им размер, както и изцяло иска за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 156 НК. Осъдил ги е да заплатят и съответните такси и разноски.
За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено следното:
Пострадалата С. е родена на 03.12.1989г. и живеела с баща си и втората си майка в с.Красен дол. Пред близки, включително и пред свид. М. С. споделяла, че си търси работа. По този повод той й предложил да се видят на 10.07.07г. вечерта. Прибирайки се на тази дата от дома на леля си, където била на гости към своя дом, тя видяла, че свид. С. я чака с автомобила си. Предложил й да отидат в с.Мировци и да я запознае с двама негови близки. Тя се съгласила. Двамата потеглили за с.Мировци, където спрели на центъра. В това време пристигнали с автомобил и двамата подсъдими Г. и В. Свид. С. казал на пострадалата да се качи в техния автомобил, а той казал, че има работа другаде. На въпроса кой ще я върне в с.Красен дол той отговорил, че Т. и
В., ще я върнат. С. се качила в автомобила на двамата
подсъдими, но вместо към с.Красен дол, те се отправили към гр.Нови Пазар. Там отишли в апартамент, държан от подс. Васви като съобщили на постр. С., че ще работи за тях като навърши 18 год. и й вземат лична карта. От следващия ден двамата подсъдими се редували да я изнасилват, като казвали че трябвало да я обучават как да се държи с бъдещите си клиенти. След няколко дни й наредили
да се обади на баща си, който я търсел и да каже, че работи на
бензиностанция към гр.Бургас. Тя казала,че иска да си отиде в къщи, но подс. В. й заявил, че никъде няма да ходи и че трябва да се учи като я ударил с юмрук по зъбите, отново осъществил насилствен полов акт с нея след което излязъл. Известно време след това се наложило групата да се премести в друг апартамент, собственост на свид. Н. К. Там подсъдимите запознали пострадалата със свид. О. Т. като й казали,че той се занимава с износ на момичета в чужбина. По време на престоя на пострадалата в този апартамент пристигнало за малко и друго момиче на име „Т". Междувременно двамата подсъдими продължили да осъществяват полов контакт с пострадалата без нейно съгласие почти ежедневно като й оправяли заплахи, че ще я убият, ще изгорят къщата на близките й, карали я да се съблича и стои гола, с часове да стои клекнала, да не спи, нанасяли й удари с юмруци и ритници, били я с кабел. Когато се налагало да излезе на терасата й нареждали да не се опитва да вика или дава каквито и да е знаци, защото я наблюдават. Понякога я пущали да ходи до близкия магазин като отново й напомняли че я наблюдават. В един момент подс. Васви получил обаждане от свид. С.И., който му казал, че имало клиент в хотела, който искал да му доставят момиче. Подсъдимите решили да пратят постр. С. Свид. И. я завел до хотела и я оставил в стаята на „клиента" Х. Б. По държанието й той разбрал,че тя не иска да прави това, за което е доведена и я предал обратно на свид. И. Той от своя страна се обадил на подс. В. да дойде и прибере свид. С. След като я отвели в апартамента, двамата подсъдими започнали да я бият и да й натякват,че заради нея изгубили 100лв. На следващия ден подс. В. накарал С. да се съблече и да кляка цял ден след което излязъл. Когато се върнал по-късно отново насилил сексуално свидетелката. На следващия ден пострадалата останала сама в апартамента, видяла, че вратата към терасата е отворена и решила да се опита да избяга. При опита си да слезе от балкона, който бил на четвъртия етаж тя паднала. При падането си била видяна от свид. М. С., която накарала внука си да се обади на бърза помощ и полицията. Пострадалата била транспортирана до болницата където й била оказана медицинска помощ.
Тъй като пострадалата е заявила в клетвена декларация, че всичко е станало с нейно съгласие, беше допуснал повторният й разпит и бяха констатирани противоречия в показанията й дадени на досъдебното производство, пред първата инстанция и тези депозирани пред Въззивната инстанция.
Въззивната инстанция не дава вяра на последните показания на пострадалата, като приема, че поведението й е манипулирано. В с.з. тя заяви, че й е омръзнало да ходи в съда и нямала повече възможност да се явява непрекъснато в с.з. и затова подала тази клетвена декларация. Съдът доби и преки визуални впечатления от пострадалата - не по-висока от 1,50м., не повече от 40 кг., визуално изглеждаща на около 13-15 години, с ограничен интелектуален запас и пълна невъзможност да се противопостави физически или вербално. С този смисъл е и заключението на СПЕ от където се установяваме тя е с интровертна нагласа, пасивност в социалните контакти, плахост, срамежливост, безинициативност. У нея липсва опит за справяне с критични ситуации, в такива случай е пасивна и подчинена. Експертизата е изготвена 15 дни след опита й за бягство и констатациите за състоянието й са били в най-висока степен на достоверност. Състоянието й непосредствено след случилото се е доказателство за упражненото спрямо нея насилие от подсъдимите както и за липса на способност за противопоставяне от нейна страна. При изготвяне на повторната СПЕ, вещите лица дават заключение, че при поставянето на пострадалата в стресова ситуация, тя става податлива на манипулирани, не разполага с умения и подходи и възприема защитен пасивен маниер, характерен за преживявано състояние на безпомощност с цел физическото й оцеляване. Експертите заявяват, че в положението в което е била поставена пострадалата е била практически неспособна както да се противопостави на проявеното спрямо нея физическо и психическо насилие, така и да го избегне чрез напускане на жилището и търсене на помощ.
Предвид тези нейни личностови особености настоящата инстанция дава вяра на показанията на пострадалата дадени пред първата инстанция като не кредитира депозираното в с.з. пред Въззивната инстанция.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Тя се оспорва изцяло от подсъдимите, които твърдят, че нито са отвличали пострадалата, нито са я насилвали сексуално и дори не са имали никакви сексуални отношения с нея, че тя е била там с ясното съзнание, че ще проституира и че никога не са я лишавали от свобода.
Тъй като производството е прекратено по отношение протеста и жалбата на пострадалата, то се движи само по отношение жалбите на двамата подсъдими.
Жалбите са неоснователни
Установено е, че за запознанството на подсъдимите с
пострадалата е помогнал нейния съсед, свид. С. Правилно е
прието, че тя се е качила доброволно в автомобила им, с оглед
намерението й да си търси работа като е била заблудена относно
факта, че няма да я върнат в селото й, което само по себе си не
представлява отвличане. Правилно е прието, че при качването й в
автомобила не се установява никакво насилие спрямо нея. При
потеглянето, тя не е възразила спрямо посоката на предвижване.
Никъде тя самата не твърди наличие на упражнено насилие по време на предвижването до Нови Пазар, както и до качването в апартамента. В този смисъл не е налице отвличане по смисъла на чл.156 НК.
Установено е, че след като е била отведена в гр.Нови пазар, пострадалата е била държана първоначално в един, а след това преместена в друг апартамент от 11.07. до 30.07.07г. Там е била системно насилвана и от двамата подсъдими. В тази част показанията на пострадалата са последователни, подробни и логични. Някои непълноти в тях се дължат най-вече на продължителния период от 20 дни, през който е била насилвана. Едва ли тя би могла да си спомни абсолютно всеки момент от тези дни. Освен това, видно от съдебните протоколи, разпита на свидетелката е бил прекъсван многократно поради влошаване на здравословното й състояние, изблик на емоции и др. Правилно съдът е приел, че силната проява на емоция и стрес при разпита е още едно косвено доказателство, че описаните от нея обстоятелства са се случили реално.
Доказателства за извършените сексуални актове са не само показанията на пострадалата, но и изготвените съдебно-медицински експертизи, където са установени охлузвания и зачервявания на половия орган на пострадалата дължащ се според експертите на упражнен натиск и триене или на възпалителен процес. След като такъв възпалителен процес не е установен, остава първият извод, а именно , че с нея са извършвани съвкупления - обстоятелство, което напълно се отрича от подсъдимите.
Що се касае до установяване на упражнено насилие върху нея, то данни за това отново се съдържат в СМЕ за освидетелстване на живо лице. Установените травматични увреждания, съобразно давността на кръвонасяданията, установени според промяната в оцветяването им, според експертите могат да бъдат получени преди падането й при опита за бягство. За упражнено насилие съществуват и други преки доказателства - показанията на разпитания свидетел О. Т., който е присъствал на побой нанесен на пострадалата от подс. В., както и от свид. С. И. Насилие са упражнявали и двамата подсъдими, независимо един от друг. Изнасилванията са били извършвани с цел тя да бъде предоставена след това за развратни действия. Неведнъж подсъдимите са декларирали, че трябва да я „обучат", как да се държи с „клиентите",
Съществуват доказателства, че поне веднъж подсъдимите са изпратили пострадалата при „клиент", но поради поведението й те не са могли да „реализират печалба".
Що се касае до знанието за възрастта на пострадалата, то няма спор, че подсъдимите са знаели, че няма навършени 18 години, тъй като те самите са й предложили да й помогнат при снабдяване с
лична карта.
По отношение лишаването от свобода на пострадалата се установява, че тя е била затворена последователно в две жилища, като предвижването й е било контролирано и силно ограничено. Тя е можела да излиза на балкона на апартамента, имало е случаи да отива сама до магазина, в близост. Тук следва да се има предвид психологичната й характеристика опитана по-горе отличаваща се с пасивност и подчинение, както и неспособността й да се противопостави на насилието срещу нея или да го избегне като потърси помощ. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимите, че пострадалата е разполагала с ключ от жилището. Такъв ключ не е бил открит и при извършения оглед след падането на пострадалата от балкона.
Възражението на подсъдимите, че не са ограничавали свободата на предвижването й е несъстоятелно. Предвид психологическата й характеристика, след неколкократни прояви на насилие, бруталност, заплахи за живота на близките й, нейната способност на прецени възможността за търсене на помощ е била значително ограничена. При наличието на неспособност у пострадалата да реагира адекватно и сама да предприеме стъпки за бягство или търсене на помощ, правилно съдът е приел,че тя е била лишена противозаконно от свобода. Периодът на задържане е бил значителен - 20 дни като през цялото време тя е била подложена на системен тормоз и физическо насилие.
Правилно и законосъобразно съдът е оправдал подсъдимите по обвинението им по чл. 152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК, тъй като не се установява опит за самоубийство от страна на пострадалата. Още в първия момент тя е заявила, че е искала да се спусне от балкона и да избяга, но е паднала случайно.
Съдът е изложил мотиви защо не приема, че се касае до особено тежък случай и тези мотиви се споделят и от настоящата инстанция с оглед липсата на квалифициращ елемент - висока степен на обществена опасност на дееца.
По конкретните възражения на подсъдимите:
В допълните съображения към жалбата, защитата на подс. В. на първо място излага съображения, че пострадала е тръгнала сама със съзнанието,"че иска да се махне от селото си". В тази насока съдът също приема, че се е качила доброволно в автомобила както на родственика си, така и на двамата подсъдими и ги е оправдал по обвинението им по чл.156 НК.
По второто възражение, че пострадалата не е била заключвана, вече бяха изложени съображения по-горе. Прието е, че тя не е имала ключ за апартамента, а доколко се е заключвала или не балконската врата, този факт вече беше коментиран. По отношение нанасяните побоища, от показанията на пострадалата, а и други доказателства -показанията на свид. О. Т., присъствал на един от побоите, както и СМЕ се установява, че пострадалата е била бита почти ежедневно като са започнали още от първата нощ след пристигането им в апартамента на подс. Васви. По повод и без повод са й били нанасяни удари с юмруци, с ритници, с кабел /никъде не се споменава, че качела е бил от кабелна телевизия/. За такива побои пострадалата споменава непрекъснато в показанията си в с.з. - л.169-174 нохд 302/08. По отношение психическото й състояние показателни са думите й: „Помислих да избягам, но като ме заплашват как щели да запалят на нашите къщата, мен да ме убият и мен ме беше страх за живота ми. Казаха ми няма да викаш, ако почнеш да викаш и тебе ще убием и вашите"; „"Каквото искаме това ще правим с тебе. Ти си бедна. Дори и да влезем в затвора, ще си платим гаранцията и ще излезем, ама ти си бедна, нищо не можеш да направиш." В контекстна на тези заплахи следва да се преценяват и последващите й действия по отказ от жалбата и отричане от предишни показания.
Защитата на подсъдимите е оспорила компетентността на вещите лица от двете КСМППЕ като твърди че съдът не се произнесъл по направения отвод и това е допуснал съществено процесуално нарушение. Вещите лица са били призовани в с.з. за 01.10.08г. Междувременно с разпореждане от 24.09.08г. в.л. Н Н е била заменена с в.л. С. С. На тази дата е бил даден ход на делото без някакви възражения на страните, освен по отношение предявените граждански искове от пострадалата. Вещите лица са присъствали при разпита на пострадалата на 01 и 02.10.08г. и са били освободени след него, видно от определението на стр.181 от делото.
Междувременно е била изслушана и приета експертизата за освидетелстване на живо лице с вещи лица В., В. и З.
Комплексната експертиза е изслушана на 06.11.08г. след промяна реда в хода на съдебното заседание като присъства отново в.л. Н. Т. Не са отразени никакви възражения на защитата на подсъдимите. След изслушване на експертите защитата е възразила срещу приемането на експертизата поради нейната непълнота и вътрешни противоречия, но не и на други основания. Направено е искане, на основание чл.153 НПК за „повторна експертиза с други вещи лица".Не става ясно защо се прави отвод на тези лица, но от последващите записани фрази може да извади заключение, че поради некомпетентност. Такова основание за отвод не съществува в НПК.
Съдът правилно е приел тази експертиза като е добавил, че ако съществува необходимост, може да бъде назначена нова такава. В края на заседанието, действително е определил назначаване на нова тройна комплексна СППЕ с конкретни задачи. Такава е изготвена и изслушана в с.з. на 05.12.08г като защитата е възразила срещу приемането й като необективна и необоснована. Съдът с определение е отговорил на тези възражения като е приел същата. Предвид всичко изложено дотук става ясно,че двете експертизи са били приети от съда по съответния ред като е отговорено на възраженията на защитата и не е налице допуснато процесуално нарушение.
Възраженията на защитата на подс. Г., изложени в допълнителното изложение са в същата насока. Възраженията, че подс. Г. не е знаел възрастта на пострадалата и не била установена специалната цел по чл. 152 ал.З т.4, са абсолютно неоснователни. Възрастта на пострадалата е не само очевидна, /дори изглежда външно значително по-малка/ двамата подсъдими са й казали,че ще й съдействат за взимането на лична карта, когато навърши 18 год. и че ще работи за тях в чужбина, когато навърши тази възраст. По отношение силата и заплахата използувани спрямо пострадалата, вече неколкократно това беше коментирано по-горе. Известно е, че при този вид престъпления свидетели обикновено няма, но от внимателната преценка на събраните доказателства в конкретния случай обосновано съдът е стигнал до извода за виновност на двамата подсъдими. Както първата, така и Въззивната инстанция излагат своите мотиви защо кредитират показанията на пострадалата до момента на подаване на „Клетвената декларация", а Въззивната инстанция и защо не кредитира тези, изложени пред нея. По отношение деянието по чл. 142а НК, защитата излага съображения, че пострадалият от това престъпление трябва да съзнава че е лишен от свобода и субективно да не е съгласен с това и да се противопоставя на това положение, а виждате ли, свид. С. не се е чувствала лишена от свобода. Как тогава ще се обясни предприетия от нея начин на напускане на жилището, намиращо се на четвъртия етаж, през балкона. Ако тя не е била лишена от свобода, ако е разполагала с възможността да излиза по всяко време, дори да си отиде у дома безпрепятствено, защо ще предприема такова рисковано „напускане". Твърдението, че е паднала простирайки е най-малкото смехотворно. От протокола за оглед става ясно, че въпросната тераса е наполовина остъклена в посока изток, a в посока запад - неостъклена. Неостъклената част е с ширина 1,50м., с метален парапет на височина 98 см. Т.е. с достатъчна височина за да предпази от евентуално падане. От фотоалбума е видно, че простира, където е намерена простряна хавлия е на нивото на парапета. Няма поставени никакви предмети, които евентуално да са улеснили „случайното падане" на пострадалата.
Настоящата инстанция не установи допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила водещи до ограничаване правата на подсъдимите, поради което и не намира основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Що се отнася до размера на наложените наказания на двамата подсъдими, те са определени като са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Отчетени са данните за личността на подсъдимите, чистото им съдебно минало. Отчетено е и обстоятелството,че пострадалата е била подложена продължително време на физическо и психическо насилие, унижения и подигравки, телесните увреждания, които тя е получила при опита си за бягство. Настоящата инстанция споделя доводите на окръжния съд и намира, че така определено наказанието не е явно несправедливо, а е съобразено както с личностните данни на подсъдимите така и със степента на обществената им опасност и тази на деянията.
Що се касае до гражданско-осъдителната част на присъдата, след като по несъмнен начин е установено виновно поведение на подсъдимите, то те правилно следва бъдат осъдени, да заплатят съответно обезщетение за вредите причинени от своето неправомерно поведение. Гражданските искове са уважени по справедливост и в съответствие на разпоредбата на чл.52 и сл. ЗЗД.
Поради оттегляне на жалбата на гражд. ищец и частен обвинител, в тази част присъдата следва да остане непроменена, доколкото няма и изрично оплакване от подсъдимите с оглед цялостната им теза за невиновност и искане за постановяване оправдателна присъда.
По отношение на протеста производството беше прекратено.
Предвид изложеното Въззивната инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.336 НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 06.03.2009г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №302/2008г. по отношение на подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 15:53

Делото е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ подадени от защитата на подсъдимите Т. Р. Г. И В. ЕРДЕВАН В. срещу въззивно решение № 81 от 5.06.2009 г. по установено по ВНДОХ № 115/ 2009 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
В жалбите са изтъкнати всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 НПК.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА подадена от адвокат Д. Д. се твърди: неправилно приложение на закона - подс. Г. е признат за виновен за инкриминираното деяние без да е установено авторството и вината. Допуснати са следните съществени процесуални нарушения: кредитирани са показанията на свидетелката Д. С. пред първостепенния съд като са игнорирани показанията й, събрани на съдебното следствие пред ВАС, в които тя отрича твърдяното за инкриминираната престъпна дейност на подсъдимите; неправилно ВАС е приел, че показанията й са манипулирани; пренебрегнати са оправдателните доказателства; наличието на полов акт е установено само от заключението на СМЕ, без необходимите категорични доказателства; не са събрани доказателства, от които да се установи факта дали Г. е съзнавал действителната възраст на С. /че не е навършила 18 години/; не е установена специалната цел за въвличане в последващи развратни действия на С. /по чл. 152, ал. 3, т. 4 НК/; не са установени фактите за оказана принуда над С. за осъществяване на полов акт с Г., както и липсват данни, че свидетелката е била принудително лишена от свобода, при положение, че тя е имала обективна възможност да напусне жилището във всеки момент, имала е ключ от същото и е излизала като се е завръщала доброволно там, където е пребивавала заедно с подсъдимите, не е търсила помощ от граждани или от полицията, имала е необезпокояван достъп до жилището, могла е да излиза, пазарува и се връща в него; не са събрани доказателства относно отвличането и принудителното лишаване от свобода на С.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Г се явява лично и със защитата си - адвокат Д, който поддържа жалбата . В съдебно заседание изтъква, че двете съдебни инстанции не са подложили на анализ доказателствата, които оневиняват подсъдимия като например показанията на свидетелката С събрани на съдебното следствие пред въззивния съд в които се отказва от предходните си показания за упражнена принуда от подсъдимите и за доброволност на инкриминираните действията с подсъдимите. Окръжният съд не се е произнесъл по искането за отвод на състава на съда.
Въз основа на тези доводи се иска отмяна на решението и оправдаване по обвинението или връщане делото за ново разглеждане.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА, подадена от защитата на подсъдимия В. Е. В., / упълномощените от него адвокати В. Д. и Борислав Б. / и в ДОПЪЛНЕНИЕТО към касационната жалба / изготвено от упълномощеният з. адвокат Х/ се развиват същите доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. За неправилно приложение на закона се изтъква: несъставомерност на деянията под признаците на чл. 152 НК и по чл. 142а НК; не е установена принудата за съвкупления със свидетелката; не е установено от фактическа с., че подсъдимите са знаели за възрастта й - под осемнадесет години; не е установено лишаването й от свобода, тъй като тя е имала ключ от жилището и свободен достъп до него. Не е установен броят на деянията в рамките на обвинението за продължавано престъпление по чл. 152 НК, нито какво е участието на всеки един от подсъдимите в тези деяния.
К. съществени процесуални нарушения се сочат: обвинителният акт не съдържа описание на инкриминираните деяния и участието на подсъдимите в тях, следователно той е непълен и е нарушен чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКЗПЧОС; деянията в рамките на продължаваното престъпление по чл. 152 вр. с чл. 26 НК не са конкретизирани по време и начин на извършване и участие на съответния подсъдим; показанията на свид. Тодоров са приобщени в съдебната фаза в нарушение на чл. 281, ал. 3 НПК; първостепенният съд незаконосъобразно не е уважил отвода на защитата, направен по чл. 29, ал. 1, т. 8 и ал. 2 НПК спрямо експертите в състава на КСМППЕ д-р. Стефанов и д-р С; не се е произнесъл по искането за отвод в тайно съвещание; в нарушение на чл. 14, ал. 2 НПК съдът е обсъдил в съдебно заседание доказателства по делото, преди да се оттегли на съвещание и да се произнесе с присъдата; заключението на СМЕ не се основава на личен преглед на пострадалата, а на медицинската документация; липсват доказателствени източници, които да посочат имало ли е и какъв е бил броят на половите актове на дейците спрямо пострадалата; доказателствените източници са ценени след като е изопачен техният смисъл и съдържание; липсват мотиви по направените от защитата доводи във връзка със събирането и проверката на доказателствата, и относно правилността на правните изводи. В жалбата и допълнението към нея са направени и редица бележки касаещи необоснованост на съдебните актове, която не е касационно основание. Алтернативно се иска намаляване размерите на наложените наказания, които са явно несправедливи, защото не са съобразени с данните за младата възраст на подсъдимия, трудовата заетост, добрите характеристични данни. Иска се намаляване и на общо най-тежкото наказание, определено по чл. 23 НК. В допълнението към жалбата /изготвено от адвокат Х. Владимиров/ се правят подробни доводи по всяко от визираните в жалбата нарушения с посочване процесуалния стадий в който се твърди, че са допуснати. Иска се оправдаване по обвинението или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият В. Е. В. се явява лично и със защитата си адвокат Х. Харалампиев. Поддържат жалбата, доводите в нея и допълнението й. Нарушенията в обвинителния акт автоматично водят до връщане на делото на Шуменската окръжна прокуратура. Има противоречия в обвинителния акт по отношение на датите, в обстоятелствената част, в диспозитива и постановлението за привличането на подсъдимия в качеството му на обвиняем. На първото съдебно заседание съдът не е снел самоличността на подсъдимите, а това е "уникално" нарушение. Съдът не е разяснил правата на подсъдимите по глава 27 НПК и възможността да се възползват от чл. 55 НК. Окръжният съд без съгласието на подсъдимите и защитниците е прекъснал разпита на основната свидетелка и е продължил с разпита на други свидетели. Делото продължава на следващия ден, като протокола от съдебното заседание не е приключен, съобразно изискванията на НПК. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане или за намаляване размерите на наложените наказания.
ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА И ГРАЖДАНСКА ИЩЦА Д. С., редовно призована, не се явява и не изразява становище по жалбите . Не се явява за нея и повереникът й - адвокат Р, редовно призована, приела лично призовката с отбелязване, че не е п. на С. пред ВКС.
ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП заключава, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. При постановяване на съдебният акт не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуални правила. Показанията на свид. С., дадени пред първоинстанционния съд, правилно са кредитирани тъй като подробно, логично и правдоподобно изясняват обстоятелствата, при които са извършени деянията. Наличието на някои неточности в нейните показания, могат да се дължат както на изминалото време, така и на психическото състояние, в което се е намирала пострадалата по време на извършване на деянията. Въззивната инстанция аргументирано и убедително е дала отговор на въпроса защо приема, че показанията на С., дадени пред АС са манипулирани и тези доводи следва напълно да бъдат споделени. Заключенията на експертизите са обективни и пълни. Не е допуснато процесуално нарушение при тяхното приемане. Показанията на свидетелите И, Б. и Т., дадени на досъдебното производство, са надлежно приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, анализа и оценката на доказателствата по делото . При определяне на наказанията са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, поради което се явяват справедливи.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Т. Р. Г. заявява, че не е извършил инкриминираните деяния и моли да бъде оправдан. Подсъдимият В. Е. В. поддържа аргументите на защитата, адвокат Х.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, доводите и становищата на страните, и прие следното:
ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Поради общите касационни основания в жалбите на двамата подсъдими, ВКС разглежда и отговаря едновременно на доводите към тях в жалбите и допълнението към жалбата на подс. В., както следва:
С ПРИСЪДА от 6.03.2009 г. по нохд № 302/08 г. на Шуменския окръжен съд всеки от подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. е признат за виновен в това, че за времето от 11.07.07 г. - 30.07.07 г., в гр. Н. П., при продължавано престъпление, се е съвкупил с непълнолетната Д. Н. С., като я е принуждавал към това със сила и заплашване и е извършвал това с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и вр. чл. 26, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК, всеки от тях е осъден на по СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. за виновни и в това, че през същия период, на същото място, двамата в съучастие като съизвършители, противозаконно са лишили от свобода непълнолетната Д. Н. С., като деянието е извършено по начин, мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл. 142а, ал. 4 вр. ал. З, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на всеки от тях общо най-тежкото наказание от определените поотделно за всяко от двете престъпления, на по СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при режим на изтърпяване "строг".
Двамата подсъдими са признати за НЕВИНОВНИ и са оправдани за това, на 10.07.07 г., в с. Красен дол, да са отвлекли непълнолетната Д. С., за да бъде предоставена за развратни действия в страната и извън границите й - престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 1,2 и 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Признати са за невиновни и са оправдани и по обвинението за престъпление по чл. 152, ал. З, т. З и ал. 4, т. 4 НК. Те са ОСЪДЕНИ СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на гражданската ищца Д. Н. С. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл. 152 НК в размер на 7 000 лв. и за деянието по чл. 142а НК в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, върху всяка от тези суми, считано от 30.07.07 г., до окончателното им изплащане, като исковете за разликата до предявените размери са отхвърлени, както и изцяло е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за деянието по чл. 156 НК. Присъдени са съответните такси и разноски по делото.
С въззивно решение № 81 от 5.06.2009 г. по ВНДОХ № 115/2009 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, образувано по жалби от подсъдимите срещу ПРИСЪДАТА в осъдителната й част, съответно, по протест на прокурора и по жалба от частната обвинителка и гражданска ищца, срещу оправдателната й част, присъдата Е ПОТВЪРДЕНА като правилна и законосъобразна. Производството е прекратено само по отношение на жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца, подадена чрез повереника й - адвокат П, поради молба на С., според която оттегля жалбата си срещу двамата подсъдими и пълномощията си от адв. П, с приложена нотариално заверена декларация, със съдържание, че С. няма претенции към двамата подсъдими, тъй като "всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие".

При проверката на ВКС не се констатират нарушения на процесуални правила от категорията на съществените /спр. чл. 348, ал. 3 НПК/ от съда, както и в досъдебното производство, при осигуряване разкриването на обективната истина и вземането на решенията на инстанционните съдилища по вътрешно убеждение. Постигната е формалната правилност на присъдата и решението при събирането, проверката и оценката на доказателствата.
Доводите на защитата на подсъдимите за фактическата необоснованост на съдебните актове не са предмет на проверка, доколкото тя не е касационно основание и не се дължи на нарушаване на формалните правила по събиране, проверка и оценка на доказателствата по НПК.
Не са допуснати твърдяните в жалбите на подсъдимите и в допълнението от защитата на подс. В., нарушения на процесуалните правила . Неоснователни са и оплакванията спрямо тази част от обвиненията срещу подсъдимите, за които те са признати за невиновни и оправдани/ по чл. 152, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 4 НК и чл. 156 НК/ . Обвинителният акт не е непълен и неточен по отношение на характера и причините на обвинението срещу подсъдимите, по което подсъдимите Г. и В. са признати за виновни. Изпълнени са изискванията на закона в чл. 246 НПК и съгласно указанията на ТР№ 2/02 г. на ОСНК относно съдържанието и пълнотата на обвинителния акт, гарантиращи правото на справедлив процес. Не е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимите, които са се защитавали по всички релевантни за обвинението факти . В постановленията за привличане и в диспозитива на обвинителния акт по обвинението за престъпление по чл. 152 НК е посочен периодът на осъществяване единното престъпление. Броят на отделните дейния за всеки един от подсъдимите е отразен описателно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, от която става ясно, че деянията са повече от две за всеки един от тях и от фактическа с. са очертани признаците по чл. 26 НК. . В обстоятелствената част на обвинителния акт е очертан и броят на изпълнителните деяния, в рамките на посочения период от време от "11.07.2007 г.- до 30.07.2007 г." . Описана е словесно и специалната цел по чл. 152 НК - " с цел въвличането на лицето в последващи развратни действия". Описани са и качествата на пострадалото лице със съставомерно значение като възрастта и пола на свид. С. и съставомерните вредни последици за нея от деянието по чл. 142а НК. По обвинението по чл. 142а НК, което е за продължено и резултатно престъпление, фактическото изпълнение на деянието, в обозначеният от обвинението инкриминиран период, е описано по обективни и субективни признаци. В обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт деянията са описани по време, място и начин на извършване: по чл. 152 НК със "сила и заплашване"; по чл. 142а НК начинът на извършване е описан от обвинението като "мъчителен за пострадалата", а изпълнителното деяние "лишаване от свобода" е описано като продължило двадесет дни и е квалифицирано от обвинението като "продължило повече от две денонощия" - признаци от обективната с. на съставите на инкриминираните деяния.потребата на изразите в обстоятелствената част на обвинителния акт "на следващия ден", ясно указва датите и броя на дните, за които се твърди че са извършвани деянията, защото изразът е използван единствено в логическа връзка с описанията на дните в които е посочената датата на деянията. Следователно няма "разминаване" в данните за датите и времето на деянията.
Тези данни сочат, че обвинителят акт не страда от непълноти и подсъдимите са получили възможността да бъдат в подробности информирани за обвинението. Съдът е получил рамките на предмета на доказване по чл. 102 НПК, очертани от фактическите обстоятелства на обвинението.
Защитата е пропуснала за коригира оплакванията си срещу обвиненията, за които подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по квалификацията за "особено тежък случай" във връзка с деянията по чл. 152 и чл. 142а НК, както и по квалификацията, за "последвал опит за самоубийство" във вр. с чл. 152 НК и изцяло по обвинението по чл. 156 НК . По този начин подсъдимите са получили максимална защита и напълно несъответно на данните по делото се твърди тяхното нарушаване.
Неоснователни са доводите за съществени процесуални нарушения и в съдебната фаза. Проверката показа, че съдебния протокол от 1.10.2008 г. по нохд № 302/08 г. на Шуменския окръжен съд, който е доказателствено средство за извършените процесуални действия, реда по който са извършени и за събраните доказателства /спр. чл. 131 НПК/ съдържа известни непълноти и пропуски, дължащи се на действията на съда, но те не са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Налице са пропуски в дейността на съда относно приложението на чл. 272 - чл. 275 , чл. 370, ал. 1 НПК . Неснемането на самоличност на подсъдимите и неотразяването в протокола разясняването от с. на съда на правата на подсъдимите в съдебната фаза относно правото им на отводи на главните субекти и на някои от участниците в процеса, относно правото да искат допускане на нови доказателства, по допустимостта на предявените искания за конституиране на нови страни, относно правото на съкратено съдебно следствие и пр., са нарушения на процесуалните норми. Но в случая, макар и допуснати, те не са абсолютни по своя характер, нито са такива, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите . Видно от постановленията за привличането им като обвиняеми и за предявяване на досъдебното производство, разследващият орган е разяснил правата на Г. и В., осигуряващи им стандарта на защита в рамките на наказателния процес /по чл. 53, чл. 55, чл. 93 - чл. 97 и сл. НПК/. В съдебното производство пред първостепенния съд подсъдимите са участвали лично. Още от първото съдебно заседание и във всяко следващо, те са се явявали лично и заедно с упълномощените по техен личен избор защитници - адвокатите Д. В. Д. за подс. Т. Г. и адвокатите В. Д. и Б. Б. за подс. В. В. Защитата и на двамата подсъдими е изразявала становище по всеки въпрос по хода на делото: по допускането на доказателства, събирането и оценката им, които становища и искания са отразени в съдебния протокол . По всички въпроси, по които съдът е пропуснал да разясни правата на подсъдимите, преди хода на съдебното следствие, защитата активно се е намесила и правила своите искания, бележки и възражения /спр. чл. 55 НПК/ по основанието за отводи на членовете от състава на съда, прокурора, секретаря, като защитата не се е противопоставила на участието им в процеса; изразила е съгласие с допустимостта на исканията за конституиране на пострадалата С. като частна обвинителка и гражданска ищца; защитата и на двамата подсъдими е заявила липсата на основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 НПК, с ясно изразено становище, че подсъдимите не признават фактическите обстоятелства на обвинението и оспорват събраните в досъдебната фаза доказателствени източници, на които се основават обстоятелствата в обвинителния акт; защитата и на двамата подсъдими е поискала състезателното развитие на процеса. Следователно последващото определение на съда, с което е отказано предварително изслушване на страните, макар и в нарушение на закона и ТР № 1/09 г. на ОСНК, не е ограничило правото на защита на подсъдимите, предвид предхождащото определението на съда, заявено от тях несъгласие, за провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371 и сл. НПК. Неснемането на самоличността на двамата подсъдими от първостепенният съд несъмнено е нарушение по чл. 272 НПК, което не е съществено. В съдебния протокол е отразено тяхното лично участие в процеса както и присъствието на защитата им. В данните по делото и в протокола е отразено че са им били връчени преписите от обвинителния акт, разпореждането на съда и съобщенията по чл. 254 и чл. 255 НПК. От разпореждането на л. 20 за предаването им на съд, подсъдимите и защитата им са призовани на посочените по делото адреси, в договорите за правна помощ на явилите се техни защитници фигурират имената и подписите на подсъдимите, които са отразени и в съдебния протокол. Следователно обективно е установено, че те са упражнили лично правото си на участие като подсъдими в процеса, наред със защитата и винаги са присъствали заедно с техните упълномощени защитници. Отразено е и запитването, отправено им от съда, дали разбират същността на обвинението и заявеното от всеки от подсъдимите, че разбира в какво е обвинен и ще се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. Ето защо, не се споделя като основателно оплакването на адв. Х, че не е ясно дали явилите се лица са именно подсъдимите.
Неоснователен е доводът на защитата на подс. В., че разпитът на свидетелката С е проведен в нарушение на закона, поради факта, че по време на съдебното следствие на 1.10.2008 г. е бил прекъсван, поради влошаване здравословното й състояние и подновяван в рамките на същото заседание, без да се вписват, при започването му, отново в съдебния протокол същите участници в процеса. Спазени са правилата за провеждането на разпит на свидетел по чл. 139 НПК. Подсъдимите и защитата им са упражнили в пълен обем правото си да участват в разпита на свидетелката и да изискват многократно разпити на същата свидетелка с въпросите си за проверка достоверността на показанията й. Прекъсването на разпита й в съдебното заседание на 1.10.2008 г. не е в нарушение на закона. Съдът е отразил причината за прекъсването, часа на прекъсване и часа на продължаване на заседанието, от които факти е видно, че разпитът е проведен в едно и също съдебно заседание в един и същи заседателен ден. Неотразяването в съдебния протокол, че съставът на съда и останалите участници в процеса не са променени, след прекъсването на заседанието и продължаването му в същия заседателен ден, не е в нарушение на закона, защото заседанието не е отлагано, а е проведено в един и същ заседателен ден и данните за участниците в процеса са отразени веднъж при откриването му, след като съдът е установил, че са налице предпоставките за даване ход на делото, предвидени по чл. 271, вр. с чл. 269, ал. 1 и чл. 272 НПК/ спр. от л. 144 - до л. 192 от нохд № 302/08 г. на ШОС/. Свидетелката С. е разпитвана в присъствието на вещите лица по СМЕ и по СППЕ. Неоснователно е оплакването, че отсъствието на вещите лица при разпита на останалите свидетели е в нарушение на закона. Редът за изслушване на вещите лица е въпрос изцяло от компетентността на съда. Вещите лица и по двете експертизи са изслушани от съда, като на страните е била предоставена пълната възможност за задаване на въпроси към тях. Съдилищата в мотивите на атакуваните съдебни актове са дали отговор по чл. 305, ал. 3 и съответно по чл. 339, ал. 2 НПК, на възраженията на защитата защо приемат заключенията на съдебните експертизи за компетентни и достоверни и защо са основали констатациите си по фактите въз основа на тях. Съдилищата са се мотивирали в случаите на отказ на направени искания от защитата за допускане на доказателства . Приобщаването на показанията на свидетелите И при условията на чл. 281 НПК е законосъобразно.
В останалата им част, доводите на защитата и на двамата подсъдими се отнасят до оценката на доказателствените източници, която е в кръга на формирането на свободното съдийско убеждение на съдилищата по фактите при установяването на обстоятелствата от предмета на доказване.
В тази връзка проверката установи, че доказателствените източници са събрани и проверени съобразно правилата по чл. 107 НПК. Не са игнорирани доказателствата, които оправдават или смекчават отговорността на подсъдимите, за сметка на обвинителните доказателствени източници, както твърди защитата на подс. Георгиев. Всички събрани доказателства са подложени на внимателна проверка. Въззивната инстанция е изложила убедителни съображения защо не приема доводите, които защитата на подсъдимите е направила, за да опровергае достоверността на показанията на свидетеля С. С. е последователна и категорична в описанието на поведението на всеки от двамата подсъдими за процесния период. Оплакването за едностранчиво и избирателно обсъждане на доказателствения материал не може да се обоснове и с довода на защитата за недостоверност на показанията на С. с оглед съществените противоречия в дадените от нея показания пред първата с тези дадени пред въззивната инстанция. Пред въззивният съд тя за първи път отрича инкриминираните действия на подсъдимите да са извършвани против волята й. Именно поради това, въззивната инстанция особено внимателно е ценила показанията на свид. Станева. В мотивите на въззивното решение е обсъден обратът в поведението на С. Писменото й твърдение в "клетвената декларация" в която е заявила, че пребиваването й в процесното жилище в гр. Н. пазар и многобройните полови актове с нея от с. на подсъдимите Г. и В. е "извършено с нейно съгласие", е проверено от повторен разпит на свидетелката С, а показанията й пред двете съдебни инстанции са проверени и анализирани поотделно и с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Констатираните съществени противоречия в показанията й, са преодолени с анализ в който са изложени мотиви защо въззивната инстанция не дава вяра на последните показания. С. сама е обяснила с причината, че и е "омръзнало да ходи в съда", и "нямала повече възможност да се явява непрекъснато в с.з., "затова подала тази клетвена декларация". Изяснената причина за промяната в показанията й, не са фактите относими към времето на деянието, а фактите, свързани в продължителността на процеса, със срещите й с лицата, участващи в процеса, с факта че и й прилошавало по време на заседанията. Тезата на защитата, че С. се е подложила доброволно на сексуални контакти с двамата подсъдими, както и доброволно е пребивавала в жилището им в гр. Н. пазар, е опровергана от данните по делото. В тази връзка съдът е кредитал и заключението на СПЕ, според което, психо- физически С. е с интровертна нагласа, с пасивност в социалните контакти, с плахост, срамежливост и безинициативност, с ограничен интелектуален запас и с пълна невъзможност да се противопостави физически или вербално на външна намеса, особено когато тя е от принудителен характер. ВАС е обосновал изводите си относно достоверността на показанията на свидетелката, дадени пред първостепенния съд и с факта за опита й за бягство от квартирата, наета от двамата подсъдими, с начина на бягството й - скачането от балкона на четвъртия етаж, където се е помещавала квартирата на подсъдимите. Състоянието й е установено от СМЕ и медицинската документация я за лечението й, приобщена по делото като писмени документи по чл. 127 НПК. При изготвяне на повторната СППЕ, вещите лица са извели, че при поставянето на пострадалата в стресова ситуация, тя е била податлива на манипулиране, тъй като не разполагала с умения и подходи да се противопостави на външната агресия. Оценката им, наред с показанията на С. в първостепенния съд / депозирани на съдебното следствие в с.з. на л. 169 - л. 174, по нохд 302/08 на ШОС/ за упражненото спрямо нея насилие от подсъдимите, както и за липсата на способност за противопоставяне от нейна с., е на базата на анализ на всички събрани доказателствени източници: показанията на свид. Надка К., свид. Огнян Т., свид. Сергей И. /Сезгин/, свид. Хълми Б., СМЕ и СППЕ, протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на живо лице, съгласно чл. 107, ал. 5 НПК.
ВАС е отговорил на доводите на защитата на двамата подсъдими и защо счита за неоснователни оплакванията по повод оспорването на компетентността на вещите лица по СМЕ-зи и непроизнасянето на първостепенният съд по направения отвод на вещите лица от двете КСМППЕ. ВКС намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда. Вещите лица са били призовани в с.з. за 1.10.2008 г. като с разпореждане от 24.09.08 г. в.л. Нели Н. е била заменена с в.л. Светлана С. Защитата не е възразила срещу участието на тези вещи лица. В присъствието на защитата на подсъдимите експертите, след като са присъствали на разпита на С., са изслушани от съда и страните и са им задавани въпроси от тях / спр. съдебния протокол от 01 и 2.10.2008 г./ . Комплексната експертиза е изслушана на 06.11.08 г., след промяна реда в хода на съдебното заседание като не са отразени възражения на защитата срещу състава на вещите лица. Съдът е уважил искането за повторна тройна комплексна СППЕ с нови конкретни задачи. Такава е изготвена и изслушана в с.з. на 05.12.08 г. като на възраженията на защитата по отношение нейната обоснованост съдът е отговорил с мотивирано определение . Вън от този ред, въпросите за кредитирането или не на експертните заключения са изцяло в дейността на съда по оценката на доказателствените източници по вътрешно убеждение, каквато е направил по реда на чл. 107 НПК в мотивите си.
Не са допуснати нарушения на материалния закон.
Въз основа на установените фактически данни от предмета на делото, законът е приложен правилно. Установените деяния и авторството им от подсъдимите Г. и В. са правилно квалифицирани под признаците на чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и вр. чл. 26, ал. 1 НК и на чл. 142а, ал. 4 вр. ал. З, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Не се споделят доводите на защитата, че подсъдимата се е поставила в услуга на подсъдимите за извършване на доброволни полови актове, че била със сексуален опит и не е имала вид на непълнолетна и поради това деянията са несъставомерни от обективна страна. По делото е установено точно обратното, а именно, че физически С. е висока не повече от 1,50м., тежи не повече от 40 кг. и визуално изглежда на около 13-15 години, че подсъдимите са и обещавали да й осигурят паспорт, което обективно сочи, че в представите си те са съзнавали нейното непълнолетие. Установено е че двамата подсъдими обещавали на С. да й съдействат за издаването на лична карта, "когато навърши 18 г." и че ще работи за тях в чужбина, когато навърши тази възраст. Те са контактували със свид. Садула, неин съсед, което е бил наясно с възрастта и положението й в семейството. Установените по делото данни за скачането на С. от балкона на наетото от подсъдимите жилище / спр. показанията на свид. Мария С., данните от протокола за оглед на местопроизшествие, с фотоалбум, СМЕ и протокол за оглед на живо лице/ са в основата на изводите за принудата, упражнена върху пострадалата от подсъдимите както по отношение пребиваването й в жилището, без възможност да го напуска по нейна воля, така и по отношение принудителните съвкупления с нея от подсъдимите, установени от показанията на пострадалата пред първостепенния съд и от данните от заключението на СМЕ и от протокола за оглед на живо лице. Според обективните находки по тялото на С., някои от нараняванията й имат по-голяма давност от тези, придобити при падането й от четвъртия етаж на жилището, където е пребивавала с подсъдимите. Те съвпадат по давност с престоя й в квартирата им и с данните в показанията й за нанесени удари с юмруци, както и за побой с кабел. По държанието на С. свид. Билялов е разбрал, че С. не иска да извършва съвкупления или развратни действия с него, за които е била доведена при Б. от подс. В. и я предал обратно на свид. Исаев, а той съответно я предал, като се обадил предварително на поде. В., който пристигнал в процесния хотел и отвел С.
Последователната позиция на С. при разкриването на фактите в тяхната хронология от първия до последния момент на общуването й с подсъдимите Г. и В. е оценена от съдилищата и отразена в мотивите им по реда на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Съдилищата са отчели тяхната достоверност и поради данните, които тя е изложила и въз основа на които подсъдимите са оправдани за част от обвиненията, а именно, че тя се е качила доброволно в автомобила им, с оглед намерението й да си търси работа, като е установила впоследствие, че е била заблудена относно факта, че няма да я върнат в селото й, което само по себе си не представлява отвличане. При потеглянето, тя не е възразила спрямо посоката на предвижване. Никъде тя самата не твърди наличие на упражнено насилие по време на придвижването до Нови П., както и до качването в апартамента, поради което подсъдимите законосъобразно са оправдани по обвинението по чл. 156 НК въз основа на показанията на С. Тази последователност в позицията на пострадалата е оценена като постоянна и за последващите им показания относно действията на подсъдимите, че те са осъществявали полови актове с нея без нейно съгласие, почти ежедневно, поради заплахите отправени към нея, че ще я убият, ще изгорят къщата на близките й, като я принуждавали да се съблича и стои гола, да стои клекнала, да не спи, нанасяли й удари с юмруци и ритници, биели я с кабел. Установено е по делото от свидетелят О. Т. е присъствал на побой, нанесен на пострадалата от поде. В. . При тези факти, доводите че С. е пребивавала доброволно в жилището на подсъдимите в гр. Н. пазар и че не са налице признаците на деяние по чл. 142а НК, се опровергават от установеното, че свидетелката не е притежавала ключ от жилището, наето от подсъдимите, те са я заключвали като са излизали от там или я придружавали, ако е искала да закупи нещо от магазин, или са я следили от разстояние, или са я заплашвали, че я наблюдават/ спр. показанията на свид. С., свид. Тодоров, свид. Исаев и свид. Билялов, /. Тези данни законосъобразно за изведени като признаци на изпълнителното деяние от обективната с. на състава на престъплението по чл. 142а НК.
Приетото за установено, че принудителните съвкупления с пострадалата са извършвани със специалната цел - тя да бъде предоставена след това за развратни действия, което е квалифициращ признак на деянието по чл. 152, ал. 3, т. 4 НК, е както въз основа на показанията на свидетелката, която е установила, че те многократно са декларирали, че трябва да я "обучат", как да се държи с "клиентите", така и от данните, че подсъдимите са изпратили пострадалата при клиент - свид. Хълми Б., така и от установеното от показанията на свид. Сергей И. /Сезгин/ и свид. Хълми Б.
По делото е установен и периодът на принудителното лишаване от свобода на С. и начина по който е била държана, който е бил значителен - 20 дни, както и поведението на подсъдимите към нея в този период, обективирано от данните по делото като особено мъчителен за нея, тъй като е била подложена на системна принуда от психически и физически характер от която е преживяла болки и страдания, извън факта на ограничаване правото и на свободно придвижване. Тези данни правилно са квалифицирани по чл. 142а, ал. 4, предл. първо НК.
Наложените наказания на подсъдимите са справедливи . Те са определени при спазване правилата по чл. 54 и чл. 36 НК. Оценена е тежестта на деянията, предвид количеството на квалифициращите признаци за всяко едно от престъпните посегателства, което отегчава конкретната тежест на деянията и степента на обществена опасност на дейците. Характеристиката на деянията по начина на извършване, извън съставомерните им признаци като броят на деянията в рамките на продължаваното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и вр. чл. 26, ал. 1 НК, броят на денонощията през които пострадалата е била принудително лишена от свобода по чл. 142а НК, извън съставомерните "повече от две денонощия", които са двадесет на брой, естеството на принудата, която е била и психическа и физическа, вида на заплахите: за физическо унищожаване, за запалване на къщата и за посегателство върху близките на жертвата, тежките последици за жертвата - скачането й от четвъртия етаж, са данни, които очертават дейността на всеки от подсъдимите като такава с висока степен на обществена опасност. Въпреки това, съдилищата са приели, че отговорността трябва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства / поради отчитане на чистото им съдебно минало и добри характеристични данни/. Наложените наказания на всеки от подсъдимите от по седем години лишаване от свобода, като общо най-тежки /спр. по чл. 23 НК/ са определени под средния размер на предвидената санкция "лишаване от свобода", която е от три до петнадесет години за най-тежкото престъпление /по чл. 152, ал. 3 НК/. Следователно наказанията са индивидуализирани със зачитане на всички смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства и няма място за тяхното намаляване.
Присъдените обезщетения са справедливи по размер, съответни на данните по делото и закона.
Няма касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 81/05.06.2009 г. постановено по внохд № 115/2009 г. по описа на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Решението не подлежи на обжалване.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот Гост. » 25 Май 2011, 17:04

Как бързо лети времето и ... ето ти "някога" :roll:
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Един стар случай

Мнениеот lexy21 » 25 Май 2011, 18:24

Известна ми е прокарваната линията на необоримата презумпция за неадекватност, некомпетентност и/или корумпираност на българския съд /разглеждан общо - като съвкупност от съдебни състави, от една страна и, като бонус, в частност - по конкретни дела, от друга/, не знаех само, че тази линия има ревностни апологети сред юристите и кандидатите за тази професионална квалификация. Човек цял живот се учи - е, вече знам и това.
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 25 Май 2011, 19:06

ами интересни мотиви и решения, а,да не забравя,една колежка беше споменала за нотариално заверена декларация...... Подкрепям напълно мнението на апелативните съдии по въпроса!
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 19:45

...
Последна промяна system на 26 Май 2011, 15:51, променена общо 1 път
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 25 Май 2011, 21:01

Колега,съвсем случайно и аз съм завършил право и редовно съм посещавал лекции,така че не ми казахте нещо ново. :D
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 21:41

...
Последна промяна system на 25 Май 2011, 22:50, променена общо 1 път
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 25 Май 2011, 22:15

Браво на Вас само че от посещение до слушане на лекции има разлика. А и голяма част от казаното от мен не се чете на лекции, а се усвоява след поне 5 годишна практика в съдебната зала.
В тази връзка, две отклонения от темата: съвсем случайно завършилият юрист следва да е усвоил някои елементарни правила. Първо: към жена юрист обръщението е "колега", а не "колежке". "Колежка" може да Ви е протоколистът, деловодителят, секретарката, която Ви носи кафето в офиса. Но жената юрист е КОЛЕГА, защото жената съдия не е съдийКА, жената адвокат не е адвокатКА, жената прокурор не е прокурорКА. Едва ли някой колега жена би Ви направил тази забележка, затова я правя аз. Второ: юристът - случайно завършил или не (там Вие си знаете) не коментира случаи и дела, които не познава. Затова във форума питащите колеги постват синтезирано правния проблем, задължително подплатен с набор от факти. И се отговаря по конкретен правен проблем, с правни доводи. Вие се хвърляте да коментирате дело, което не познавате, подплатен с интернетски клюки за канал за бели, черни зелени или не знам какъв цвят робини в Нови пазар с намек за мълчаливо съдействие на кмета. Но след като вече си е позволил подобни коментари, случайно завършилият юрист следва да мобилизира наличните си правни познания и да обоснове тезата си за немотивираността или правната неиздържаност на присъдата или решенията. Защото юристът стои зад мнението си с доводи. :D :D Така,първо искам да Ви осведомя,че терминът "колега" е заемка от италиански и се употребява и за мъжки и женски род,като се различава единствено по определителния член. Обръщам се към Поли с колежке,малко по-разговорно,но това не е знак на неуважение,а защото смятам,че все пак когато съм в един форум,не се намирам в съдебна зала или на някоя научна конференция. Само да вметна,Поли се пише с главно "п", но явно правописът ви куца. Когато е трябвало съм слушал лекции,не Ваши,а на настоящия главен прокурор,и смело мога да Ви уверя,че неговите са много по-стойностни, а с Вашите си бих послужил,ако ми свърши тоалетната хартия. Не ме интересува Вие как сте завършили,аз влязох да уча и завърших напълно честно. И чета присъди и мотиви и се запознавам с фактите и сам правя преценка,зер не съм кон с капаци като някои хора! Ай,със здраве!
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 22:29

judex написа:Само да вметна,Поли се пише с главно "п", но явно правописът ви куца.

Правописът не ми куца - никът на Поли във форума е с малка буква - poli_g, както и моят, и Вашият.

Колеги, оставям тази част от мнението си за пояснение по впроса за "правописа"
Последна промяна system на 25 Май 2011, 22:53, променена общо 3 пъти
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 25 Май 2011, 22:35

system написа:
judex написа:Само да вметна,Поли се пише с главно "п", но явно правописът ви куца.

Правописът не ми куца - никът на Поли във форума е с малка буква - poli_g, както и моят, и Вашият. Затова така го изписах. Между другото, когато се обръщате към непознат, обръщението Ви се пише с главна буква. После - на кого му куцал правописът. И възпитането с него.[/quo

Моето възпитание,колега,никога няма да можете да придобиете.И предпочитам да бъда с такова,отколкото да ми липсват първите седем години както на Вас!
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 22:46

...
Последна промяна system на 25 Май 2011, 22:54, променена общо 1 път
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 22:49

Уважаеми колеги, обявявам, че изтривам последните си няколко мнения. Извинявам се на колегите за това че спомогнах за опорочаване на темата, която - може би вече се разбра, лично ме засяга. Надявам се, това ще ме извини пред тези колеги тук, на чието мнение държа.
На всички пожелавам приятна вечер.
Последна промяна system на 25 Май 2011, 23:00, променена общо 1 път
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 25 Май 2011, 22:54

system написа:
judex написа: Моето възпитание,колега,никога няма да можете да придобиете.

Нямам желание да придобивам нещо Ваше, което не притежавате.

:D :D :D Колега,без да ме познавате,как знаете какво притежавам и каква не? Аз изразих мнението си а това,че не Ви допада е Ваш проблем!
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 22:59

...
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот lexy21 » 26 Май 2011, 01:02

:D :D :D Анкета на тема "Какъв се явява проблемът в настоящата тема":
а/ "Ви/Вие" или "ви/вие" - моля лекторът да ревизира собствените си постове, да не се излагаме пред филолозите :wink:
б/ "колега" или "колежка" - тук, ако е посилно, може ли едно кратко обяснение на правилото, по силата на което "колежка" може да бъде протоколистът, деловодителят, секретарката /специално тази, която носи кафета в офиса/
в/ няма проблем, защото няма такава тема
г/ аз съм слушал лекции на настоящия главен прокурор и, докато не изтече мандатът му, няма да отговарям на въпроси, които могат да ме уличат в глухота
д/ никой не може да придобие моето възпитание, следователно анкетата е поръчкова и манипулирана
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Re: Един стар случай

Мнениеот Melly » 26 Май 2011, 01:08

Тъкмо се чудех какво ли ще да е възпитанието на Колегата judex, та чак да е недостижимо. Вероятно при него времето на първите седем години е спряло да тече. :roll:
Последна промяна Melly на 26 Май 2011, 01:11, променена общо 1 път
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 26 Май 2011, 01:09

lexy21 написа::D :D :D Анкета на тема "Какъв се явява проблемът в настоящата тема":
а/ "Ви/Вие" или "ви/вие" - моля лекторът да ревизира собствените си постове, да не се излагаме пред филолозите :wink:
б/ "колега" или "колежка" - тук, ако е посилно, може ли едно кратко обяснение на правилото, по силата на което "колежка" може да бъде протоколистът, деловодителят, секретарката /специално тази, която носи кафета в офиса/
в/ няма проблем, защото няма такава тема
г/ аз съм слушал лекции на настоящия главен прокурор и, докато не изтече мандатът му, няма да отговарям на въпроси, които могат да ме уличат в глухота
д/ никой не може да придобие моето възпитание, следователно анкетата е поръчкова и манипулирана

Още веднъж поднасям извинения, съжалявам, че замърсих темата така. Честно казано, нямаше изобщо да се намеся в темата, но ... както и да е.
Melly написа:
Тъкмо се чудех какво ли ще да е възпитанието на Колегата judex, та чак да е недостижимо.

Всичко е наред, вината е и моя.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот lexy21 » 26 Май 2011, 01:18

system написа:Още веднъж поднасям извинения, съжалявам, че замърсих темата така. Честно казано, нямаше изобщо да се намеся в темата, но ... както и да е

Не виждам за какво са извиненията и какъв е приносът Ви за замърсяването на изначално нечистата тема. То, честно казано, аз пък въобще нямаше да се намеся... ама... такова ще да ми е било възпитанието :lol: Надявам се, че мама спи...
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 26 Май 2011, 01:20

lexy21 написа:
system написа:Още веднъж поднасям извинения, съжалявам, че замърсих темата така. Честно казано, нямаше изобщо да се намеся в темата, но ... както и да е

Не виждам за какво са извиненията и какъв е приносът Ви за замърсяването на изначално нечистата тема. То, честно казано, аз пък въобще нямаше да се намеся... ама... такова ще да ми е било възпитанието :lol: Надявам се, че мама спи...

Стига де ... колеГА :lol: вече направо се чувствам гузен ... това за "Ви" беше по повод забележката за правописа ми, защото съм изписвал Поли с малка буква :lol:
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

ПредишнаСледваща

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 42 госта


cron