Давност по чл. 129 НК

[dessieb]

Здравейте, колеги! Предварително се извинявам, ако въпросчето ви се стори странно, но наказателното право определено не ми е сила.

Току-що произнесена едногодишна условна присъда за нанасяне на средна телесна повреда - чл 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1. Деянието е извършено през юли 2000 година. Делото влиза в съда след средата на 2006г. Присъда първа инстанция - края на май 2011...

Редакцията на чл.129 по време на деянието предвижда наказание ДО 5 години. Ясно ми е, че консервативния прочит на чл. 80 НК е давност 10 години, абсолютна 15 години. ОБАЧЕ, чл. 80, ал. 1, т.3 и т. 4 говорят за "деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от..."
И сега блондинският въпрос е:
1) до 5 години е повече от 1 година но може да е по-малко от 3... има ли смисъл да се търсят аргументи за абсолютна давност 7 години (т.е. т.4 не т.3), например произнесената 1годишна присъда?
2) в същия ред на мисли, според практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, т.1 ЕКПЧ, тези 11 години до решението на първа инстанция надхвърлят представите за разумен срок, което май нашите съдилища компенсират като отчитат като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Ако има такова обстоятелство, то не трябва ли чл. 55, ал. 1, т.2 б (редакцията към 2000 г предвижда глоба от 50 до 1000 лева) да се отчете преди да се гледа давността, така както се определя давността при непълнолетните? Това ще рече... абсолютна давност 3 години....
Ще съм благодарна за коментари!

[system]

Здравейте, колега.

Редакцията на чл.129 по време на деянието предвижда наказание ДО 5 години. Ясно ми е, че консервативния прочит на чл. 80 НК е давност 10 години, абсолютна 15 години. ОБАЧЕ, чл. 80, ал. 1, т.3 и т. 4 говорят за "деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от..."
И сега блондинският въпрос е:
1) до 5 години е повече от 1 година но може да е по-малко от 3... има ли смисъл да се търсят аргументи за абсолютна давност 7 години (т.е. т.4 не т.3), например произнесената 1годишна присъда?

Не. Преценката за давността за наказателно преследване няма нищо общо с това каква е произнесената присъда. Когато законът Ви казва "повече от ... години" има предвид, че за това престъпление се предвижда наказание в максимален размер, по-голям от съответния посочен в чл. 80 от НК размер. Затова текстът употребява израза "деяния, наказуеми", т. е. деяния, за които е предвидено съйответното наказание.
Погасителната давност за наказателно преследване се преценява съобразно наказанието, което се предвижда за съответното престъпление, а не според присъдата, която е произнесена - поначало, ако давността е изтекла, няма как да бъде произнесена осъдителна присъда. Ако съдът неправилно не е приложил нормата за давността, в жалбата до по-горния съд следва да се посочи какъв давностен срок следва да бъде приложен за съответното престпление съобразно предвиденото в закона наказание, а не според наложеното от по-долния съд.

2) в същия ред на мисли, според практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, т.1 ЕКПЧ, тези 11 години надхвърлят представите за разумен срок, което май нашите съдилища компенсират като отчитат като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Ако има такова обстоятелство, то не трябва ли чл. 55, ал. 1, т.2 б (редакцията към 2000 г предвижда глоба от 50 до 1000 лева) да се отчете преди да се гледа давността, така както се определя давността при непълнолетните? Това ще рече... абсолютна давност 3 години....

Смесвате няколко различни наказателноправни института. Чл. 55 от НК касае индивидуализацията на наказанието за конкретното престъпление и конкретния извършител. По съображения, изложени по-горе, тя не влияе върху давностния срок за погасяване на наказателното преследване. Разсъдете сама: чл. 55 се прилага, когато по отношение на съответното лице поначало може да се осъществи наказателно преследване и това лице може да бъде наказано за извършеното от него престъпление. По чл. 80 от НК наказателното преследване е поначало изключено - изтичането на давността е основание да не се образува или да се прекрати наказателното производство. Неуместна е аналогията с наказателната отговорност на непълнолетните (спорихме по тази тема преди време, но не помня самата тема - май беше по чл. 78а от НК). Та на въпроса: чл. 63 от НК редуцира наказанието за непълнолетен деец, това е норма, предвиждаща а не индивидуализираща наказанието. В тази връзка, всяко престъпление, извършено от непълнолетен, следва да се чете съобразно съответната накзателноправна норма в особената част във връзка с чл. 63 ал. ... точка ... от НК. Например: Чл. 198 ал. 1 от НК във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК: "Непълнолетно лице, което отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж, извършен от непълнолетен, с лишаване от свобода до три години". Затова давностните срокове за непълнолетни се прилагат след редуцирането на съответното наказание, предвидено в Особената част, по правилата на чл. 63 от НК. А чл. 54 и чл. 55 от НК касаят индивидуализиране на наказание, чито размери са предвидени в особената част на НК.

[dessieb]

Много изчерпателно, благодаря!