начало

Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ

Един стар случай

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Един стар случай

Мнениеот magistrat1988 » 24 Май 2011, 07:54

Може ли да попитам колегите, ако някой разполага с информация - да я сподели, относно случая със седемнадесетгодишната Даниела Станева от с. Красен Дол, която през 2007 година беше отвлечена, изнасилвана, принуждавана да проституира и бита от двама мъже 20 дни в Нови пазар. Тя се опита да се самоубие, хвърляйки се през терасата от четвъртия етаж.
След това на 6. 03. 2009 година Шуменският ОС ги осъди на по (по някакви нелогични причини) 7 (?!) години лишаване от свобода.
Сле това, през месец Май 2009 година, през Варненския апелативен съд, тя се отрече от показанията си и каза, че всичко е било доброволно.
Та, някой от колегите има ли възможност да каже какво е по-нататъшното развитие, тъй като аз не мога да намеря линк за по-нататъшни събития?
magistrat1988
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28

Re: Един стар случай

Мнениеот darryy » 24 Май 2011, 10:02

В края на миналата година присъдата е потвърдена от ВКС.
darryy
Младши потребител
 
Мнения: 39
Регистриран на: 04 Май 2009, 10:23
Местоположение: Нови пазар

Re: Един стар случай

Мнениеот nk7702n » 24 Май 2011, 12:13

С много малка присъда са се разминали подсъдимите. Кой знае,може да са били неосъждани, да има и други смекчаващи отговорността обстоятелства.
nk7702n
Старши потребител
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 24 Май 2011, 12:36

някой знае ли номера на решението,за да го прочета?
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот magistrat1988 » 24 Май 2011, 13:00

Аз също бих искал да го прочета.
magistrat1988
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 24 Май 2011, 13:02

сега проверих,номерът на делото във ВАС е бил 115 от 2009 г., а в сайта на вкс и в сайта на вас решенията не са публикувани.
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 24 Май 2011, 16:06

в мотивите на присъдата,пастановена от Шуменския окръжен съд е посочено,че не е била отвлечена, а що се касае за опита за самоубийство -че се е опитала да слезе през терасата.
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот Гост. » 24 Май 2011, 16:26

След това на 6. 03. 2009 година Шуменският ОС ги осъди на по (по някакви нелогични причини) 7 (?!) години лишаване от свобода.

:roll: Хм, това е нелеп намек, който исках да подмина, но не мога!
Познавате ли делото? Чел ли сте мотивите (19 страници 8) )?
Наясно съм, че не сте. В противен случай изобщо нямаше да си позволите тази инсинуация.


Делото е интересно- от правна страна.
Изобщо не смятам, че решаващия съд е бил "благосклонен", бих казала- при тези доказателства- справедлив.

judex написа:в мотивите на присъдата,пастановена от Шуменския окръжен съд е посочено,че не е била отвлечена, а що се касае за опита за самоубийство -че се е опитала да слезе през терасата.

:roll: Трябва да е защото пострадалото лице го е твърдяло през цялото време в хода на съдебното следствие или за "пореден път съдът превратно тълкува доказателствата". Удобно, ама не.
Да, и черешката- същото това пострадало лице, депозира нот. заверена декларация, в която прави изявление, че няма претенции към подсъдимите, тъй като "всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие".
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Един стар случай

Мнениеот Melly » 24 Май 2011, 20:40

Не се занимавам с наказателната материя, но с удоволствие се запознах с присъдата и мотивите към нея, произнесени от ШОС. Не се съмнявах, че съставът на ВКС ще намери някакъв пропуск, за да я отмени/измени.

ХвалА на такива магистрати, които с оглед доказателствения материал съдят по съвест и в рамките на закона! И още нещо, когато ВКС потвърди решение на второинстанционен съд, това си е едно признание към състава за професионализъм.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Един стар случай

Мнениеот magistrat1988 » 24 Май 2011, 23:36

poli_g написа:
След това на 6. 03. 2009 година Шуменският ОС ги осъди на по (по някакви нелогични причини) 7 (?!) години лишаване от свобода.

:roll: Хм, това е нелеп намек, който исках да подмина, но не мога!
Познавате ли делото? Чел ли сте мотивите (19 страници 8) )?
Наясно съм, че не сте. В противен случай изобщо нямаше да си позволите тази инсинуация.

Е, аз пък нито искам, нито ще подмина това.
Аз нелепи намеци нямам навика да правя, нито инсинуации, нито подобни други.
Изнасилването е особено тежък случай и по тази причина присъдата трябва да е между 10 и 20 години лишаване от свобода. След като е 7 години лишаване от свобода квалификацията за нея е такава, каквато съм написал.
Мотивите при първа възможност ще ги прочета.
poli_g написа:
След това на 6. 03. 2009 година Шуменският ОС ги осъди на по (по някакви нелогични причини) 7 (?!) години лишаване от свобода.

Да, и черешката- същото това пострадало лице, депозира нот. заверена декларация, в която прави изявление, че няма претенции към подсъдимите, тъй като "всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие".

Да, съдът, казва judex, ги е признал за виновни. Значи са виновни. Без значение, че потърпевшата е подписала декларация, че са я биели и нея това ѝ е харесвало. Всъщност точно това ме ужаси - скочила през терасата (или пък се опитала да слезе от 4-ия етаж) и после казва, че е "доброволно бита с кабел". Какво е нужно, за да кажеш, че ти е харесвало, когато си мислел да се самоубиеш?? Та така с "нот. заверената декларация"...
magistrat1988
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 25 Май 2011, 00:02

Адмирации към poli_g! Колежке,аз само съобщих кои са фактите.Мотивите към присъдата ще прочета тези дни, но така и така стана дискусия,ще си позволя да коментирам. Считам,че е ноторно известно,че Нови пазар не е сред големите български градове. Не съм го посещавал,но считам,че по-голямата част от жителите му се познават.Относно нотариално заверената декларация -да,направен е опит делото да бъде прекратено. Смятам,че сте достатъчно интелигентна,за да прочетете какви са новините в нета,а именно,че е възможно кметът на града да е бил запознат със съществуването на канала за бели робини, както и че,ако не греша,бащата на единия от осъдените е известен политик.Възможно е да е имало натиск по отношение на жертвата.Не ви пожелавам,колежке и вие да сте лишена от свобода двадесет дни,да упражняват върху вас секстактика на практика и накрая да си въобразите,че сте като Батман и да решите да слезете от терасата на четвърти етаж.Апропо,ако не ме лъже паметта, при делото "Кузов" също имаше отричане в последващ момент от страна на жертвата и накрая върховните ни съдии съобразиха,че независимо от всичко,на лицето не са причинени психични и физически травми.Сигурно едва ли не му е харесало да бъде анално подаливо.Интересно ми е какво ще коментирате!
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот magistrat1988 » 25 Май 2011, 01:01

Точно същото имах и аз впредвид.
magistrat1988
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28

Re: Един стар случай

Мнениеот Гост. » 25 Май 2011, 01:27

magistrat1988 написа:... Е, аз пък нито искам, нито ще подмина това.
Аз нелепи намеци нямам навика да правя, нито инсинуации, нито подобни други.
Изнасилването е особено тежък случай и по тази причина присъдата трябва да е между 10 и 20 години лишаване от свобода. След като е 7 години лишаване от свобода квалификацията за нея е такава, каквато съм написал.
Мотивите при първа възможност ще ги прочета...


:roll: Четете преди да коментирате нещо, защото отново сте в грешка- обвиняемите са признати за виновни по чл. 152 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1 и ал. 3 т. 4 във вр. ..........от НК, което е далеч под минимума, който вие сочите.
За ал.4 не достигат доказателства( ако не ви затруднява опреснете знанията си и за т.8 на 93).

Без да проверявам историята ви, с оглед наистина нелепите намеци( защото са такива, колега - правите опит да внушите неща неверни без дори да сте си направил труда да прочетете мотивите)... и се сетих, че сте все още студент. Този факт никога, преди, не ме е възпирал да участвам по темите, но напоследък сериозно загубих желание.
Включително и по тази. Случващото е потвърждение и на друга истина- не бива да се коментира дело, по което не си взел участие в процеса, така щото емоцията надделява за сметка на фактологията и разбирането.
Не ме разбирайте погрешно.

п.п. ноторно = общоизвестно, колега.
Да, дали съм, или не, интелигентна е под въпрос :), но като юрист - публичното пространство не ползвам( и невъзможно е) като извор за факти и обстоятелства, когато чета мотивите и последващите проверки на апелативен и касация.

Относно нотариално заверената декларация -да,направен е опит делото да бъде прекратено.

Не, присъдата е била протестирана и производството е следвало своя ход. Пред Апелативен е представена декларацията( тук поднасям извинения, ако съм подвела някого за по-ранна дата) и по отношение депозираната от нея жалба, в к` и на ЧО и ГИ, е прекратено производството.
Прочетете мотивите и ще се убедите лично защо решаващия съд е оправдал обв. по ал.4 ( до тогава реплики за Батман са малко преждевременни :wink: ).
По делото Кузов изобщо не мога да взема отношение.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Един стар случай

Мнениеот magistrat1988 » 25 Май 2011, 02:01

Разбира се, че няма да Ви разбера погрешно, само това липсваше :D

Вероятно, Поли, виждаш, че съм пуснал именно аз темата. От първия ми пост е видно, че не съм чел делото, още по-малко решението на ВКС (иначе нямаше да има нужда да питам, все пак). Причината за това не е, че ме мързи. Така че некоретен е изразът "дори не си си направил труда да прочетеш мотивите". Причината е дооооста по-тривиална и проста... нямам Апис и Сиела и не мога да намеря решението. Това обяснява и въпроса с това за какво точно са признати за виновни.

Относно опресняването на знанията по т. 8, 18, 88, 108 и т.н. - не ме затруднява, но нямам необходимост да го правя, тъй че ще Ви помоля да не ме съветвате кое да опреснявам и кое не, че някак си ми е несериозно...

И за втори и последен път - нямам навика да правя нелепи намеци, инсинуации и подобни на тях. За сметка на това Вие, Поли, се постарайте да бъдете малко по-балансирана в изказванията си и предлаганите оценки (особено когато не сте запозната - както мъдро ме съветвате :D ).

От изборените точки по отношение присъдата - не забелязвам т. 1 на ал. 3.
Потърпевшата е изнасилвана 20 дни и е била пребивана, и, доколкото зная, държана в някои случени заключена в килер. Като се имат впредвид тези работи, не на последно място и че е продължавано квалифицирано изнасилване по ал. 3 - мисля, че, макар и да не съм чел мотивите ;) , е налице ал. 4, т. 4.
В едно от средставата за масово осведомяване (чак ме е срам да го напиша ;) ) ставаше ясно, че и прокуратурата затова претендира - ал. 4 - без съмнение - на основание т. 4.
Но пък, наистина, щом може да се слиза от 4-ия етаж (под влияние на хубави преживявания, сигурно) направо през терасата - нито опит за самоубийство има, още по-малко пък тежък случай. Да не забравяме, че е декларирано, че всичко е доброволно.
magistrat1988
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28

Re: Един стар случай

Мнениеот Гост. » 25 Май 2011, 02:57

magistrat1988 написа:Разбира се, че няма да Ви разбера погрешно, само това липсваше :D

Вероятно, Поли, виждаш, че съм пуснал именно аз темата. От първия ми пост е видно, че не съм чел делото, още по-малко решението на ВКС (иначе нямаше да има нужда да питам, все пак). Причината за това не е, че ме мързи. Така че некоретен е изразът "дори не си си направил труда да прочетеш мотивите". Причината е дооооста по-тривиална и проста... нямам Апис и Сиела и не мога да намеря решението. Това обяснява и въпроса с това за какво точно са признати за виновни.

Относно опресняването на знанията по т. 8, 18, 88, 108 и т.н. - не ме затруднява, но нямам необходимост да го правя, тъй че ще Ви помоля да не ме съветвате кое да опреснявам и кое не, че някак си ми е несериозно...

И за втори и последен път - нямам навика да правя нелепи намеци, инсинуации и подобни на тях. За сметка на това Вие, Поли, се постарайте да бъдете малко по-балансирана в изказванията си и предлаганите оценки (особено когато не сте запозната - както мъдро ме съветвате :D ).

От изборените точки по отношение присъдата - не забелязвам т. 1 на ал. 3.
Потърпевшата е изнасилвана 20 дни и е била пребивана, и, доколкото зная, държана в някои случени заключена в килер. Като се имат (в) предвид тези работи, не на последно място и че е продължавано квалифицирано изнасилване по ал. 3 - мисля, че, макар и да не съм чел мотивите ;) , е налице ал. 4, т. 4.
В едно от средставата за масово осведомяване (чак ме е срам да го напиша ;) ) ставаше ясно, че и прокуратурата затова претендира - ал. 4 - без съмнение - на основание т. 4.
Но пък, наистина, щом може да се слиза от 4-ия етаж (под влияние на хубави преживявания, сигурно) направо през терасата - нито опит за самоубийство има, още по-малко пък тежък случай. Да не забравяме, че е декларирано, че всичко е доброволно.


:roll: За тогава, когато сега ще бъде някога.
Би ми било приятно да си спомните този коментар и да се замислите дали и тогава ще потвърдите това изявление.
Не съм била "небалансирана" - някога ще установите, че съм ви дала добър съвет(не само за чл. 93).
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Един стар случай

Мнениеот magistrat1988 » 25 Май 2011, 03:15

Да, случвало се е след години да видя какво съм мислел преди време в писмен вид и да ми стане забавно. В случая обаче трудно може да се каже, че правя някакво изявление. Просто пресичам овреме всеки опит за оценителна дейност по отношение на себе си от всеки, който не може да я извършва - нещо, което ми е принципна позиция в живота.

Естествено не бих оспорил, че най-добре, най-прецизно е човек да се запознае детайлно с това, за което говори. Просто по-ребро, един вид, го каза, Поли. :)

П. П. Аз харесвам хората да имат добро самочувствие, така че оценявам положително преценката, която сама си дала на съвета си :)
magistrat1988
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28

Re: Един стар случай

Мнениеот judex » 25 Май 2011, 07:41

знам много добре какво означава "ноторно известно". :D Благодаря,все пак,че ни осведомихте.Не знам какво ще стане,ако ви нямаше в този форум,за да давате мнения,къде трябва и къде не.В България, колежке,за съжаление, жертвите на престъпления са най-онеправдани.Доколкото си спомням от мотивите,тези двамата, които така смело защитавате,при все,че и вие не знаете какъв е бил конкретният случай,дори са намерили клиент за момичето и после са я пребили,тъй като тя отказала и заради нея загубили сто лева.Но това явно е отбягнало от безпристрастния Ви поглед!
judex
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56

Re: Един стар случай

Мнениеот system » 25 Май 2011, 11:22

Обвиненията срещу двамата подсъдими са били следните:
1. за отвличане с цел предоставяне за развратни действия, като лицето не е навършило 18 години, било е предоставено за развратни действия и целта е била предоставяне за развратни действия извън страната - престъпление по чл. 156 ал. 2 т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК;
2. за изнасилване при условията на продължавано престъпление, на ненавършила 18 години, с цел въвличане на пострадалата в развратни действия, с последвал опит за самоубийство и представляващо особено тежък случай - престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 4 във вр. с ал. 3 т. 3 и 4 във вр. с ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 от НК;
3. за противозаконно лишаване от свобода на непълнолетно лице, продължило повече от две денонощия - престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред първата инстанция прокурорът е поддържал обвинението, но не го е поддържал в частта относно опита за самоубийство (понеже някой тук твърдеше, че пострадалата "се опитала да се самоубие").
Първоинстанционният съд с присъда от 06.03.2009 г. е признал подсъдимите за виновни в следните престъпления:
1. Изнасилване на ненавършила 18 години с цел въвличане на пострадалата в развратни действия - престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 4 във вр. с ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 от НК. За това престъпление наказанието е от 3 до 15 години лишаване от свобода. Съдът е наложил на двамата подсъдими наказания под средния размер - 7 години лишаване от свобода.
2. Противозаконно лишаване от свобода на непълнолетно лице, продължило повече от две денонощия - престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. За това престъпление наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години. СКъдът е наложил на двамата подсъдими наказания в минималния размер - 3 години лишаване от свобода.
Съдът е оправдал подсъдимите в частта относно опита за самоубийство - чл. 152 ал. 3 т. 3 от НК, и квалификацията на деянието като особено тежък случай - чл. 152 ал. 4 т. 4 от НК.
Съдът е оправдал подсъдимите и по обвинението в отвличане с цел предоставяне за развратни действия - престъпление по чл. 156 ал. 2 т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимите и протестирана от прокурора. С решение на Варненския апелативен съд от 05.06.2009 г. присъдата е била потвърдена изцяло.
Решението на ВАпС е било обжалвано от подсъдимите. С решение от 12.11.2009 г. по Наказателно дело № 440/2009 г. ВКС е оставил в сила решението на апелативния съд.
Присъдата е приведена в изпълнение.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Един стар случай

Мнениеот Melly » 25 Май 2011, 12:47

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 06.03.2009 Г. ПО НОХД № 302/2008 Г.
НА ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Подсъдимите Т.Р.Г. и В.Е.В. са предадени на съд по обвинителен акт на прокурор в Окръжна прокуратура Шумен, с който на двамата подсъдими са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 156 ал. 2 т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК; за престъпления по чл. 152 ал. 4 т. 4 във вр. с ал. 3 т. 3 и 4 във вр. с ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 от НК; и за престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебното производство подсъдимите не се признават за виновни по повдигнатите обвинения.
В хода на съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка:
Пострадалата Д. Н. С. през 2007 г. живеела в с. Красен дол с баща си Н.С. Й. втората си майка – св. К. К. Д. Пред приятелки и близки С. споделяла, че си търси работа. По този повод, лично познатият й св. М. А. С. – “Митат”, й предлагал да й намери работа. На 10.07.2007 г. вечерта св. С. тръгнала да се прибира от дома на леля си в дома на баща си. По пътя видяла, че св. Митхат А. С. я чака с автомобила си. По негово искане тя се качила в автомобила и потеглили към с. Мировци (л. 153). По пътя св. С. й казал, че ще я запознае с негови братовчеди и че от тях трябва да иска 500 лева. Когато пристигнали в с. Мировци и спрели в центъра на селото, по същото време пристигнали и подсъдимите Г. и В. с автомобил. Св. С. казал на постр. С. да се качи в автомобила на подсъдимите. Тя се качила. Подсъдимите със св. С. потеглили от с. Мировци в посока към гр. Нови Пазар. Пристигнали в гр. Нови Пазар и отишли в апартамент, държан от двамата подсъдими. В апартамента, подс. В. и казал на постр. С., че ще работи за тях в друга държава, след като навърши 18 години. На другия ден – 11.07.2007 г. сутринта подсъдимите излезли. Подс. В. се върнал и принудил постр. С. да се съблече, след което осъществил с нея сексуален акт. На следващия ден, подс. Г. накарал пострадалата да се изкъпе, след което, без да й позволи да се облече, принудително осъществил с нея сексуален акт, след което излязъл от апартамента. След това дошъл подс. В. и й казал, че баща й я търси. Когато тя му заявила, че иска да се прибира вкъщи, той й казал, че никъде няма да ходи и че той трябва да я обучава как да се държи с клиентите (л. 169). При последвалото скарване подс. В. ударил постр. С. с юмрук в зъбите. След това осъществил принудително сексуален акт с нея, след което излязъл. След известно време, двамата подсъдими и постр. С. се преместили в друг апартамент, като подс. В. обяснил на С., че на неговия апартамент щели да правят ремонт. Преместили се в апартамент, който бил нает предварително от свидетелката Н. К. Я. Там подсъдимите запознали постр. С. със свидетеля О. В. Т., като й казали, че той “продавал” момичета в друга държава. На другия ден, в апартамента дошла жена, която се представила като “Тони”. Уговорили се с нея на следващия ден да дойде и да пробие ушите на постр. С. (л. 170). След това, подс. В. отново осъществил сексуален акт с пострадалата. По-късно дошъл подс. Г. и казал, че сега той трябвало да “учи” пострадалата. След това осъществил сексуален акт с нея, като й отправял заплахи, че ще я убият и ще изгорят дома на близките й. На следващия ден дошла жената, която се представила като “Тони”, и пробила ушите на пострадалата, след което излезли и я оставили сама. По-късно дошъл подс. В. По негово указание постр. С. се обадила на кмета на с. Красен дол и му съобщила, че е в Бургас. Подс. В. казал на пострадалата, че ще й направят лична карта, за да я пратят да работи в друга държава. След това отново поискал да прави секс с пострадалата. Същата вечер двамата подсъдими и св. Т. се прибрали в апартамента, носейки бутилка бира, и накарали постр. С. да пие бира. След като подс. Г. и св. Т. си легнали, подс. В. започнал да се подиграва с постр. С. и да я заплашва, че ще я убие, ако го издаде на полицията (л. 171). След това я накарал да се съблече, като й нанесъл удари с юмруци и с крак и отново осъществил полов акт с нея (л. 172). На другия ден, по указание на подс. В., постр. С. прала дрехи и чаршаф и излязла да ги простре на терасата. Подс. В. й казал, че той ще я наблюдава да не извика някого. След това, когато подс. Г. и св. Т. се върнали, подс. В. пратил постр. С. до магазина. Когато пострадалата се върнала, се установило, че забравила да направи една от покупките, за което подс. В. отново й нанесъл удари с юмруци и с крака (л. 172). След това подс. . и св. Т. излезли, а подс. Г., след като отправил на пострадалата обиди, отново я накарал да се изкъпе. Същата вечер, на подс. В. се обадил свидетелят С. М. И. – “Сезгин”, и казал, че имало клиент в хотела, който искал да излязат с момиче вечерта и след това да правят секс (ДП том ІІ л. 10). Подсъдимите решили да пратят при него пострадалата. След повторно обаждане на св. И. подс. В. слязъл долу и малко след това казал на подс. Г. да прати постр. С. Пострадалата слязла долу. Св. И. й казал, че двамата ще отидат до хотела, като той ще върви пред нея. Св. И. дал на подс. В. сумата от 100 лева, за която се били уговорили, за да бъде пострадалата с тях цялата нощ. Св. И. и постр. С. отишли в хотел “Европа” в гр. Нови Пазар и се качили в стаята, наета от св. Х. Н. Б. Постр. С. влязла да се изкъпе. След това излязла от банята и седнала при тях в стаята. По държанието й св. И. и св. Б разбрали, че тя не желае да прави това, за което била доведена (ДП л. 12). Св. И. се обадил на подс. В. да вземе пострадалата от хотела. Двамата подсъдими отишли до хотела, взели пострадалата и я отвели в апартамента. Започнали да я бият, като й казали, че заради нея изгубили 100 лева. На следващия ден, подс. В. накарал постр. С. да се съблече и да започне да кляка и да става цял ден. След това двамата подсъдими излезли. По-късно същия ден подс. В. се върнал със св. О. Т. и отново извършил сексуален акт с постр. С.. На следващия ден излезли и оставили постр. С. сама. Пострадалата видяла, че вратата към терасата е отворена и решила да опита да слезе от терасата. При опита си, С. не успяла да слезе, а паднала от терасата на земята. При падането била видяна от св. М. С. Л., която казала на внука си да се обади в ЦСМП гр. Нови Пазар и в полицията. Постр. С. била транспортирана с линейка до ЦСМП Нови Пазар, а след това – до МБАЛ Шумен.
Така изложените факти и обстоятелства обуславят следните фактически изводи на съда, подкрепени с доказателствата по делото:
Безспорно е установено, че на 10.07.2007 г. вечерта, постр. С. е била отведена от св. С. от с. Красен дол в с. Мировци доброволно, с нейно съгласие (л. 153, л. 398). Съдът намира, че горното е било с оглед нейното желание да намери работа извън селото, в което живее. Това се установява от показанията на постр. С. при първоначалния й разпит (л. 152) допълнителния й разпит (л. 397). Установява се също, че след като пристигнали в с. Мировци, постр. С. се е качила в автомобила на подсъдимите доброволно, без върху нея да е било упражнявано насилие, но като не е била уведомена за намеренията на подсъдимите.
Безспорно се установява, че подсъдимите отвели пострадалата в апартамент, където поотделно всеки от тях в продължение на период от време между 11.07.2007 г. до 30.07.2007 г. се съвъкупявал с нея, след като я принуждавал към това със сила и заплашване. Доказателства за това се съдържат в показанията на постр. С. В тази връзка, при преценката на тяхната достоверност, съдът следва да обсъди тяхното съдържание, начина на представянето им, поведението на пострадалата пред съда и връзката им с други доказателства по делото. На първо място, показанията в тази им част са последователни, подробни и логични. Частичните непълноти и противоречия в показанията на пострадалата не променят извода за съда за достоверността на тези показания – следва да се има предвид, че задържането и упражняването на насилие е било за продължителен период от време – 20 дни, и без съмнение пострадалата не е могла да си припомни всички събития и действия – нейни и на подсъдимите, за всеки изминал ден от този период. На второ място, показанията на пострадалата пред съда бяха съпроводени със значителни емоционални прояви от нейна страна, проява на стрес от преживяното и отново припомнено по време на разпитите й в съдебно заседание. При преценката на достоверността на показанията съдът следва да вземе предвид не само тяхното съдържание, но и начина на тяхното представяне, състоянието и поведението на пострадалата при нейния разказ. Силната проява на емоция и стрес при разпита е косвено доказателство, че обстоятелствата, представени от пострадалата, са били реално преживени от нея.
Изводът за достоверността на показанията на постр. С. не се опровергава от установеното по делото предходно оплакване от нейна страна за извършено блудство, по което оплакване било образувано ДП № 244/2004 г. на РПУ Нови Пазар. Това оплакване е съдържало данни за обстоятелства през м. юли 2003 г., когато пострадалата още не е била навършила 14 години. На тази възраст възможността за правилно възприемане на фактите, на действията на други лица и способността за тяхното възпроизвеждане от нейна страна са били на много по-ниско ниво, и от тях не може да се направи извод, че дадените пет години по-късно показания за други факти и обстоятелства са недостоверни.
Доказателства за факта на извършените сексуални актове от двамата подсъдими с пострадалата се съдържат, освен в нейните показания, и отчасти в двете изготвени съдебно-медицински експертизи в досъдебното производство. В първоначалната експертиза е констатирано охлузване и зачервяване на половите органи на пострадалата, като вещото лице е дало становище, че това може да се дължи на упражнени “натиск и триене”, или на възпалителен процес (ДП т. І л. 76). При допълнителната експертиза е установено, че липсва възпалителен процес (ДП т. І л. 80). Това обстоятелство, заедно с показанията на постр. С., доказва, че с нея са били извършвани съвъкупления.
Доказателства за упражнявано върху постр. С. насилие се съдържат и в съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване на живо лице (ДП т. І л. 74-76). Съобразно характеристиките на намерените травматични увреждания, вещото лице дава заключение, че са могли да бъдат получени преди 31.07.2007 г. Независимо, че според вещото лице изводите за давността на кръвонасяданията от промените в цвета могат да бъдат само приблизителни, състоянието на получените увреждания, преценено в съвкупност с показанията на постр. С., обуславя извод, че върху нея е било упражнено физическо насилие преди настъпилата при опита й за бягство злополука.
Установява се от показанията на постр. Станева (л. 169), че подсъдимите са знаели за това, че тя не е била навършила 18-годишна възраст. Това е видно от декларираното от подс. В. намерение да я пратят в друга държава “да работи” след навършване на 18 години.
Безспорно е установено, че през този период подсъдимите са изпратили еднократно пострадалата при “клиент” – свидетеля Х. Б., за извършване на сексуални услуги. Доказателства за това се съдържат в показанията на пострадалата Станева и свидетелите И. и Б.
Установено е, че за периода от 11.07.2007 г. до 31.07.2007 г. пострадалата е била затворена последователно в две жилища, като придвижването й е било ограничено и контролирано. Това е видно от показанията на пострадалата и частично от показанията на свидетелите И. и Т. Според показанията на св. И., когато той е посрещнал постр. С. след уговорката си с подсъдимите, тя е била придружавана от подс. В. Ако придвижването на пострадалата не е било ограничено, тя би отишла сама на срещата със св. И., без да бъде придружавана от някого – срещата е била до т. нар. “бяла чешма”, в близост до жилищния блок, където е била пострадалата. В показанията си св. Т. описва поведението на постр. С. в жилището в негово присъствие, като не споменава за самостоятелни напускания на жилището от страна на пострадалата по нейна инициатива. Установява се също от показанията на св. Т. (ДП т. ІІ л. 146) и св. Г. (ОХ л. 388), че по време на престоя си във второто жилище (апартамента до т. нар. “бяла чешма”) постр. С. е излизала от жилището до магазина в близост до жилищния блок да прави покупки.
По време на досъдебното производство е назначена съдебно-психиатрично-психологична експертиза. Становището на вещите лица е, че лицето не страда от психични заболявания. В характера на личността на освидетелстваната се откриват интровертна нагласа, пасивност в социалните контакти, притеснителност, плахост, срамежливост, безинициативност и изразена пасивност. Според вещите лица, липсва опит в критични ситуации, като реакциите на освидетелстваната са на пасивност и подчинение, които черти се проецират на фона на страховата диспозиция и моделират поведението й.
Възраженията на защитата срещу първоначалната експертиза са, че в нея не са били взети предвид обективни факти и обстоятелства, които са били събрани до момента на нейното изслушване пред съда, а за обосноваването й вещите лица са се позовали единствено на данните, извлечени от пострадалата (л. 11-12). Съдът намира тези възражения за неоснователни. Вещите лица са изготвили първоначалното си заключение след психиатрично и психологично освидетелстване на постр. С. 15 дни след опита й за бягство от жилището. Констатациите на състоянието на пострадалата толкова скоро след инцидента са с най-висока степен на достоверност, тъй като преживяното от пострадалата непосредствено е рефлектирало върху нейното обективно състояние и върху поведението й по време на освидетелстването.
Констатираното от вещите лица състояние на пострадалата непосредствено след случилото се, също е доказателство, от една страна, за упражненото от подсъдимите насилие спрямо нея, а от друга страна – за липса на способност на пострадалата да се противопостави. Последното обяснява и пасивното поведение на пострадалата в отговор на извършващите се с нея действия.
Заключението на първоначалната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се потвърждава от назначената от съда нова съдебно-психиатрична и психологична експертиза. След запознаване със събраните по делото доказателства и присъствието лично на част от съдебните следствени действия, вещите лица дават заключение, че при поставянето на пострадалата в стресова за нея среда, пострадалата става податлива на манипулиране, не разполага с алтернативни умения и подходи и приема пасивен защитен маниер, характерен за преживявано състояние на безпомощност и целящ физическото й оцеляване. Защитата във възраженията си срещу заключението на тази експертиза излага доводи, че експертизата се позовава на неприети от съда доказателства, както и на несъобразяване с фактите и обстоятелствата, установени със събраните доказателства (л. 328-331). Съдът намери тези възражения за неоснователни. Всички доказателства, на които са се позовали вещите лица, са били приобщени към досъдебното и съдебното производство при изготвянето на тази експертиза. Възраженията са насочени основно срещу достоверността на показанията на постр. С., каквато преценка не е в правомощията на вещите лица. Поради изложеното, съдът следва да кредитира тази експертиза като обективно описваща степента на умственото развитие, психичното състояние на пострадалата и даваща анализ на поведението й в конкретната ситуация и причините за това.
От тази експертиза също се установява, че в положението, в което е била поставена, постр. С. е била практически неспособна както да се противопостави на проявеното спрямо нея физическо и психическо насилие, така и да го избегне чрез напускане на жилището и търсене на помощ.
Установеното в експертизите състояние на постр. С по време на описаните действия на подсъдимите, не се опровергава от данните за полов живот на пострадалата в по-ранна възраст, нито от факта, че е живяла на съпружески начала с двама мъже в различни периоди от време. Положението, в което е била поставена пострадалата от подсъдимите съществено се различава от ситуацията при предходни съжителства с мъже, които били прекъснати по нейна воля.
Обясненията на подсъдимите Г. и В. пред съда са в смисъл, че постр. С. доброволно отишла с тях от с. Мировци в гр. Нови Пазар с цел да си намери работа с тяхна помощ. Двамата подсъдими отричат да са имали сексуални контакти с пострадалата, да са й упражнявали физическо насилие или да са й отправяли заплахи, както и да са я задържали принудително в жилищата, в които пребивавали заедно с нея. И двамата подсъдими твърдят, че са предоставили ключ на постр. С. Съдът приема тези обяснения за достоверни само в частта им за доброволното тръгване и пристигане на постр. С. с тях в гр. Нови Пазар и за намерението й да намери работа извън селото, в което живее. В останалата част съдът не приема обясненията на подсъдимите за достоверни, поради противоречието им с останалите доказателства по делото – показанията на постр. С. и свидетелите Б. и И., съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните и психологически експертизи. Съдът не приема за достоверни обясненията на подсъдимите (л. 410, 416) и показанията на св. Т. в (ДП т. ІІ л. 146) и за това, че на пострадалата бил предоставен ключ от жилището, който бил оставен на секцията. Такъв ключ не е открит по време на огледа на жилището – намерените при огледа вещи са подробно описани, но описание на намерен ключ няма, нито такъв е видим на изготвените фотоснимки, които са част от огледния протокол.
Така изложените обстоятелства, подкрепени със събраните по делото доказателства, обуславят следните правни изводи на съда:
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 152 АЛ. 1 Т. 2, ал. 2 Т. 1 и АЛ. 3 Т. 3 ОТ НК. От изложените доказателства – показанията на постр. С, съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните експертизи, е видно, че този подсъдим е извършвал съвъкупления с постр. С., придружени със сила и заплахи. Установява се също, че той е правил това, като е знаел, че пострадалата не е навършила 18 години. Декларираното намерение на подсъдимия да “обучава” пострадалата за работа с клиенти, както и опитът на подсъдимия да предостави пострадалата за правене на секс срещу заплащане, обуславят извода, че подс. Г. е извършвал изнасилването на постр. С. с цел да бъде предоставена за развратни действия. Тези доказателства по несъмнен начин обуславят извода на съда, че подс. Т.Р. Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1 и ал. 3 т. 4 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като за периода 11.07.2007 г. – 30.07.2007 г. в гр. Нови Пазар обл. Шуменска при условията на продължавано престъпление се съвъкупил с непълнолетната Д. Н. С., като я е принудил към това със сила и заплашване и извършил горното с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция. Поради изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление.
При определяне размера на наказанието на Т. Р. Г. за престъплението по чл. 152 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1, ал. 3 т. 4 във вр. с чл. 26 от НК, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което е престъпление против половата неприкосновеност. По делото не са налице данни за висока степен на обществена опасност на дееца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приемат продължителният период от време, през който пострадалата е била подлагана на физическо и психическо насилие; опитът за предоставяне на пострадалата за развратни действия на трето лице; телесните увреждания, получени от пострадалата при опита й за бягство и последвалото падане от терасата на апартамента. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, липсата на данни за други общественоопасни деяния, добрите характеристични данни на лицето. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характер на изключителни или многобройни, поради което разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима за този подсъдим. Поради това, съдът прецени, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подс. Т. Р. Г. за престъплението по чл. 152 от НК, е лишаване от свобода за срок от седем години.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 142А АЛ. 4 ВЪВ ВР. С АЛ. 3 ВЪВ ВР. С АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 20 АЛ. 2 ОТ НК. Безспорно се установи фактът на ограничаване придвижването на пострадалата, чрез заключването й в жилището от подс. Г. Възражението на защитата срещу това обвинение се основава на обстоятелствата, че на пострадалата не е било препятствано излизането на терасата и тя е имала възможност да сигнализира за задържането си. Съдът не приема това възражение за основателно. След неколкократни прояви на насилие и бруталност по отношение на постр. С., нейната способност да прецени възможностите за търсене на помощ е била силно ограничена. Това състояние е било засилено от необичайната за нея ситуация, на което тя не е била способна да реагира своевременно и адекватно, видно от заключенията на съдебно-психиатричните и психологичните експертизи. При наличието на неспособност постр. С. сама да предприеме действия за бягство, търсене на помощ или уведомяване на полицията, съдът приема, че същата е била лишена от свобода. Предвид липсата на основание за такова лишаване от свобода, същото е било противозаконно по смисъла на чл. 142а ал. 1 от НК. Подсъдимият е знаел, че пострадалата е била непълнолетна, което обуславя квалификацията на деянието като извършено по отношение на непълнолетно лице – квалифицирания състав на чл. 142а ал. 3 от НК. Периодът на задържането е бил двадесет денонощия, през което време по отношение на пострадалата е било упражнявано физическо и психическо насилие. Това обуславя квалификацията на деянието като извършено по начин, мъчителен за пострадалата, и продължило повече от две денонощия – квалифицирания състав на чл. 142 ал. 4 от НК. Действията по противозаконното задържане са били извършвани заедно с другия подсъдим – В. Е. В., при наличие на общност на умисъла у двамата подсъдими. Изложените съображения дават основание на съда да приеме за установено по несъмнен начин, че подс. Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Поради това, съдът призна подсъдимия Г. за виновен в извършването на това престъпление.
Неоснователно е възражението на защитата на подс. Г. за процесуално нарушение при повдигането на това обвинение, с оглед начина на текстово и цифрово изписване на правната квалификация. В обвинението са изложени основният състав на престъплението и квалифициращи признаци по отношение на подсъдимия – по отношение на непълнолетно лице, по начин, мъчителен за пострадалата и продължило повече от две денонощия. Правната квалификация на деянието е ясно формулирана, а нейното цифрово изписване – престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, в конкретния случай е коректно – цитираните текстове на ал. 3 и ал. 4 съдържат “препращащ” абзац: “Ако деянието по предходните алинеи”, което обуславя цифровото изписване на съответните правни квалификации във връзка с предходните алинеи на чл. 142а от НК.
При определяне размера на наказанието на Т. Р. Г. за престъплението по чл. 142а от НК, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието – с него е извършено посегателство срещу правото на пострадалата на свободно придвижване. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете продължителното време на задържането на лицето – около двадесет дни, особено грубото и унижаващо човешкото достойнство отношение на подсъдимия към пострадалата. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, липсата на данни за други общественоопасни деяния, добрите характеристични данни на лицето. Смекчаващите отговорността обстоятелства нямат характера на изключителни или многобройни, поради което съдът намери, че е неприложима нормата на чл. 55 от НК. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подс. Т. Р. Г. за престъплението по чл. 142 ал. 4 във вр. с ал. 3 и ал. 1 от НК, е лишаване от свобода за срок от три години.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от така определените наказания “лишаване от свобода” – лишаване от свобода за срок от седем години. Съдът намери, че този срок е достатъчно продължителен за превъзпитанието и поправянето на лицето, поради което не следва наказанието да бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.
С оглед размера на наложеното наказание, не е приложима разпоредбата на чл. 66 от НК и подсъдимият Т. Р. Г. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода, като на осн. чл. 47 ал. 1 б. “а” от Закона за изпълнение на наказанията, съдът му определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. В ЧАСТТА МУ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 152 АЛ. 3 Т. 3 И АЛ. 4 Т. 4 ОТ НК. Съдът призна подсъдимия Т. Р. Г. за невинен и го оправда по първоначалното обвинение за изнасилване в частта му относно квалифициране на деянието като последвано от опит за самоубийство – престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 3 от НК. Тази квалификация се опроверга от събраните по време на съдебното производство доказателства – показанията на постр. С., която заявява, че се е опитвала да избяга през терасата на апартамента и падането й е произлязло по време на този опит.
Съдът намери, че деянието на подс. Т. Р. Г. не представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 152 ал. 4 т. 4 от НК. За да е налице особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК, следва извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства, да разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай, деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, с оглед вредните последици – телесните увреждания на пострадалата при опита й за бягство, и отегчаващите обстоятелства – съпроводено с продължително време лишаване от свобода, с физическо и психическо насилие. Не е налице обаче изключително висока степен на обществена опасност на подс. Г. Той не е осъждани, няма данни за извършени други общественоопасни деяния, по делото са събрани доказателства за добри характеристични данни. Не е налице особено тежък случай по отношение на този подсъдим, поради което съдът го призна за невинен и го оправда по обвинението в частта относно квалификацията на деянието като престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 4 от НК.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 156 АЛ. 2 Т. 1, 2 и 3 ВЪВ ВР. С АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 20 АЛ. 2 ОТ НК. Безспорно се установи, че постр. С. е била отведена от св. М. С. в с. Мировци, без да изяви нежелание, без съпротива от нейна страна и без върху нея да е било извършено насилие. При срещата си с подсъдимите и изявлението на св. С., тя не е настоявала той да я върне в дома й. Пострадалата се качила в автомобила на подсъдимите, без върху нея да е било упражнявано насилие, без да изрази неодобрение или да се възпротиви на тяхната покана. След потеглянето на автомобила постр. С. не е възразила срещу посоката на движение, въпреки че е възприела, че автомобилът не е потеглил към с. Красен дол. Никъде в показанията си в съдебното производство, постр. С. не е заявила за упражняване на сила или заплашване върху нея при качването й в автомобила, при пътуването й до гр. Нови Пазар, при слизането от автомобила в гр. Нови Пазар и при влизането й в жилището.
Изпълнителното деяние на престъплението отвличане е принудително противоправно преместване или отвеждане на пострадалия (пострадалата) на друго място. За да е налице отвличане, е необходимо наличието на елемент на принуда при отвеждането или преместването на пострадалия (пострадалата). Съдът не споделя становището на прокурора, че отвличането може да бъде извършено и чрез въвеждане в заблуждение на лицето и използване на неговата неопитност или некомпетентност (протокол от с.з. л. 440-441) и в тази връзка не приема за правилно цитираното от прокурора доктринерно тълкуване на понятието “отвличане” (А. Гиргинов “Наказателно право на Р. България, Особена част – курс лекции” с. 107, 138). В цитирания научен труд, в полза на това становище не са изложени никакви доводи. То не се споделя и от други представители на наказателноправната доктрина, които застъпват становище за задължителното присъствие на елемент на принуда при акта на отвличане (Ал. Стойнов “Наказателно право – особена част. Престъпления против правата на човека” изд. Сиела 1997 г., с. 114, 165-166). Довод в полза на това съдържание на понятието “отвличане” е и съпоставянето на чл. 156а от НК с разпоредбата на чл. 159а ал. 2 от НК. Доводите на защитника на подс. Г. в тази им част са основателни. В чл. 159а ал. 2 т. 2 предл. 2 и т. 3 предл. 1 от НК са предвидени два самостоятелни квалифицирани състава на престъплението трафик на хора, според начина на извършване на деянието: по точка 2 – въвеждане на лицето в заблуждение, и по точка 3 чрез отвличане. Ако отвличането по смисъла на НК включва не само принудително, а и “измамливо” преместване на лицето на друго място, тогава тези действия не биха били нормативно разграничени в отделни хипотези. Тяхното разграничаване означава, че въвеждането в заблуждение изрично се изключва като способ за извършване на отвличането и същото може да бъде осъществено само чрез принуда.
Поради изложеното, съдът намира, че заблуждението на пострадалата относно истинските намерения на подсъдимите при качването й в техния автомобил, не е основание отвеждането й в гр. Нови Пазар да се квалифицира като “отвличане” по смисъла на чл. 156 от НК. Фактът, че пострадалата доброволно се е качила в автомобила на подсъдимите и е отишла с тях до гр. Нови Пазар, означава, че отвличане не е било осъществено. Поради това, съдът призна подсъдимия Г. за невинен и го оправда по обвинението за това престъпление.
Следва :arrow:
Последна промяна Melly на 25 Май 2011, 12:51, променена общо 1 път
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Един стар случай

Мнениеот Melly » 25 Май 2011, 12:55

ПО ОБВИНЕНИЕТО НА В. Е. В. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 152 АЛ. 1 Т. 2, ал. 2 Т. 1 и АЛ. 3 Т. 3ВЪВ ВР. С ЧЛ. 26 ОТ НК. От цитираните доказателства по делото – показанията на св. С., с които кореспондират заключенията на съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните експертизи, се установява, че подс. В. за периода от 11.07.2007 г. до 30.07.2007 г. неколкократно е извършвал съвъкупления с постр. С., придружени със сила и заплахи за преодоляване на нейното несъгласие. От изявленията на подс. В. пред постр. С. е видно, че той е съзнавал, че тя е била непълнолетна – налице е квалифициращият признак на чл. 152 ал. 2 т. 1 от НК. От предоставянето от подс. В. на пострадалата за извършване на сексуални актове със свидетелите Б. и И., както и от казаното от него, че с действията си той “учел” пострадалата как да се държи с клиентите, е видно, че при извършване на съвъкупленията подс. В. е имал противоправната цел да предоставя пострадалата за развратни действия – налице е квалифициращият признак на чл. 152 ал. 3 т. 4 от НК. Тези доказателства по безспорен начин обуславят извода на съда, че подс. В. Е. В. е осъществил състава на престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1 и ал. 3 т. 4 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като за периода 11.07.2007 г. – 30.07.2007 г. в гр. Нови Пазар обл. Шуменска при условията на продължавано престъпление се съвъкупил с непълнолетната Д. Н. С., като я е принудил към това със сила и заплашване и извършил горното с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция. Поради изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление.
При определяне размера на наказанието на В. Е. В. за престъплението по чл. 152 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1, ал. 3 т. 4 във вр. с чл. 26 от НК, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което е престъпление против половата неприкосновеност. Няма доказателства за висока степен на обществена опасност и на този подсъдим. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приемат продължителното време, през който пострадалата е била подлагана на физическо и психическо насилие; грубостта и бруталността на насилствените действия на подсъдимия, придружени с унижения и подигравки (ОХ л. 171, 172, 174); опитът за предоставяне на пострадалата за развратни действия на трето лице; телесните увреждания, получени от пострадалата при опита й за бягство и последвалото падане от терасата на апартамента. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, липсата на данни за други общественоопасни деяния, добрите характеристични данни на лицето от показанията на свидетелите Ф. А. и М. Н. (ОХ л. 390-392). Смекчаващите отговорността обстоятелства нямат характера на изключителни или многобройни, поради което съдът намери, че е неприложима нормата на чл. 55 от НК. Поради това, съдът прецени, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подс. В. Е. В. за престъплението по чл. 152 от НК, е лишаване от свобода за срок от седем години.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА В. Е. В. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 142А АЛ. 4 ВЪВ ВР. С АЛ. 3 ВЪВ ВР. С АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 20 АЛ. 2 ОТ НК. Съдът прие за безспорно установено, че подс. В. е затварял постр. С. в жилището, без да й предоставя възможност по свое решение да излиза от него или да го напусне. Защитата оспорва този извод с доводите, че пострадалата е имала възможност да излиза до близкия магазин за покупки. Защитата на подс. В. се мотивира и с придвижването на постр. С. до хотел “Европа”, придружена от св. И., при което тя не е направила опит да избяга или да потърси помощ. Съдът не приема тези възражения за основателни. Свободно придвижване е придвижване по собствена воля, чрез избран от лицето транспорт, без придружител. Ограничаването на свободното придвижване може да се извърши не само с фактическото затваряне и заключване на лицето в помещение или жилище, но и с въвеждане на контрол върху придвижването и ограничения в него чрез физическо насилие и/или заплахи. В конкретния случай, възможността постр. С. да проявява свободната си воля за такова придвижване е била ограничена от нейното собствено състояние, предизвикано от физическото и психическо насилие над нея от страна на подсъдимите. Това е довело до силен страх у пострадалата за неблагоприятни за нея и семейството й последици при отклонение от наложеното й от подсъдимите положение. Това състояние на пострадалата обяснява нейната пасивност при появата на възможности за бягство или търсене на помощ. Това се установява и от цитираните по-горе заключения на съдебно-психиатричните и психологични експертизи. Заплахите и физическото насилие по отношение на пострадалата, довели до нейната неспособност да преценява обективно възможностите си, практически са я поставили в невъзможност да се придвижва свободно. Това е по същество лишаване от свобода по смисъла на чл. 142а ал. 1 от НК. Същото е било противозаконно, тъй като подс. В. не е имал право да ограничи нейното свободно придвижване. Подсъдимият е знаел, че пострадалата е била непълнолетна, което обуславя квалификацията на деянието като извършено по отношение на непълнолетно лице – квалифицирания състав на чл. 142а ал. 3 от НК. Периодът на задържането е бил повече от две денонощия – от 11.07.2007 г. до 30.07.2007 г., през което време по отношение на пострадалата е било упражнявано физическо и психическо насилие. Това обуславя квалификацията на деянието като извършено по начин, мъчителен за пострадалата, и продължило повече от две денонощия – квалифицирания състав на чл. 142 ал. 4 от НК. Действията по противозаконното задържане са били извършвани заедно с другия подсъдим – Т. Р. Г., при наличие на общност на умисъла у двамата подсъдими. Изложените съображения дават основание на съда да приеме за установено по несъмнен начин, че подс. В. е осъществил състава на престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Поради това, съдът призна подсъдимия В. за виновен в извършването на това престъпление.
При определяне размера на наказанието на В. Е. В. за престъплението по чл. 142а от НК, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието – с него е извършено посегателство срещу правото на пострадалата на свободно придвижване. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете продължителнстта на задържането на лицето – около двадесет дни, проявите на грубо физическо насилие, действията, унижаващи достойнството на пострадалата. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, липсата на данни за други общественоопасни деяния, добрите характеристични данни на лицето. Смекчаващите отговорността обстоятелства нямат характера на изключителни или многобройни, поради което съдът намери, че е неприложима нормата на чл. 55 от НК. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подс. В. Е. В. за престъплението по чл. 142 ал. 4 във вр. с ал. 3 и ал. 1 от НК, е лишаване от свобода за срок от три години.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия В. най-тежкото от така определените наказания “лишаване от свобода” – лишаване от свобода за срок от седем години. Съдът намери, че този срок е достатъчно продължителен за превъзпитанието и поправянето на лицето, поради което не следва наказанието да бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.
С оглед размера на наложеното наказание, не е приложима разпоредбата на чл. 66 от НК и подсъдимият В. Е. В. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода, като на осн. чл. 47 ал. 1 б. “а” от Закона за изпълнение на наказанията, съдът му определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА В.Е.В. В ЧАСТТА МУ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 152 АЛ. 3 Т. 3 И АЛ. 4 Т. 4 ОТ НК. Съдът призна подсъдимия В. Е. . за невинен и го оправда по първоначалното обвинение за изнасилване в частта му относно квалифициране на деянието като последвано от опит за самоубийство – престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 3 от НК. По делото безспорно се установи от събраните в съдебното производство доказателства – показанията на постр. С., че падането от терасата се дължи на несполучлив опит за бягство, а не на опит за самоубийство.
Съдът намери, че деянието на подс. В. Е. В. също не представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 152 ал. 4 т. 4 във вр. с чл. 93 т. 8 от НК. Деянието, за което подс. В. е обвинен, е с изключително висока степен на обществена опасност, с оглед вредните последици – телесните увреждания на пострадалата при опита й за бягство, и отегчаващите обстоятелства – съпроводено с продължително време лишаване от свобода, с физическо и психическо насилие. Не е налице обаче изключително висока степен на обществена опасност на дееца - подс. В. Той не е осъждани, няма данни за извършени други общественоопасни деяния, по делото са събрани доказателства за добри характеристични данни. Не е налице особено тежък случай по отношение на този подсъдим, поради което съдът го призна за невинен и го оправда по обвинението в частта относно квалификацията на деянието като престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 4 от НК.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА В.Е.В. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 156 АЛ. 2 Т. 1, 2 и 3 ВЪВ ВР. С АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 20 АЛ. 2 ОТ НК. Безспорно се установи, че отвеждането на постр. С. от св. М.С. в с. Мировци е било без проява на нежелание, без съпротива от нейна страна и без върху нея да е било извършено насилие или да са й отправяни заплахи. При срещата си с подсъдимите и изявлението на св. С., че ще се прибере с тях, тя не е настоявала той да я върне в дома й. Пострадалата се качила в автомобила на подсъдимите, без върху нея да е било упражнявано насилие, без да изрази неодобрение или да се възпротиви на тяхната покана. След потеглянето на автомобила постр. С. не е възразила срещу посоката на движение, въпреки че е установила, че автомобилът не е потеглил към с. Красен дол. Никъде в показанията си в съдебното производство, постр. С. не е заявила за упражняване на сила или заплашване върху нея при качването й в автомобила, при пътуването й до гр. Нови Пазар, при слизането от автомобила в гр. Нови Пазар и при влизането й в жилището. След като по отношение на постр. С. не е била упражнявана принуда при запознаването й с подсъдимите, качването й в автомобила, пристигането й в гр. Нови Пазар, до влизането й в жилището, не е налице отвличане на пострадалата, по смисъла на чл. 156 ал. 1 от НК. Поради това, съдът призна подсъдимия В. за невинен и го оправда по обвинението за това престъпление.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ. Пред първоинстанционния съд, в първото съдебно заседание на 01.10.2008 г., са предявени три граждански иска за причинени неимуществени вреди за всяко от престъпленията, за които е повдигнато обвинение, с размер на всеки граждански иск по 100 000 лева солидарно срещу двамата подсъдими. Съдът намери гражданските искове за предявени своевременно и в съответствие с изискванията на чл. 85 ал. 1 и 2 от НПК (протокол от с. з. л. 145), поради което ги допусна за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 152 от НК, е частично основателен. Частичната основателност на тази претенция произтича от тежките страдания, на която пострадалата е била подложена и тежките последици за здравословното й състояние вследствие злополуката при опита й за бягство. Това обуславя извода на съда, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 152 от НК, е 7 000 лева. Съдът уважи иска до този размер. Съдът отхвърли иска над този размер до пълния предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен.
Искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 142а от НК, е частично основателен. Частичната основателност на тази претенция следва от факта на задържането на пострадалата против нейната воля за продължителен период от време – около 20 дни, което е било съпроводено с жестоко и мъчително отношение към нея. Тези обстоятелства мотивират извода на съда, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 142а от НК, е 2000 (две хиляди) лева. Съдът уважи иска до този размер. Съдът отхвърли иска над този размер до пълния предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен.
Искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 156 от НК, е неоснователен, предвид липсата на такова престъпление, според първоинстанционния съд в настоящия му състав. Поради това, съдът отхвърли изцяло така предявения иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, всеки от подсъдимите следва да заплати в полза на държавата разноски в размер на 614.27 лева, а на Д.Н.С. – разноски в размер на 100 лева, според представеното доказателство (договор за правна помощ) за направени такива.
В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

magistrat1988 написа: .... След това на 6. 03. 2009 година Шуменският ОС ги осъди на по (по някакви нелогични причини) 7 (?!) години лишаване от свобода.

Надявам се сам да откриеш логиката, прочитайки мотивите към потвърдените от ВКС присъди.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Следваща

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта


cron