чл.24 НК и кумулация

[eliana]

Спорих с прокурор по въпроса дали може да се увеличи определеното общо най-тежко наказание на основание чл. 24 от НК , ако в една група влизат 7 наказания
"Лишаване от свобода " и една "Пробация". Тъй като това са наказания не от един и същи вид ,би трябвало да не може .Спорихме за това ,че след като пробацията е само една , нямало пречка да се приложи чл.24 и да се увеличи общото наказание. Трябвало да са по равно ,за да не може да се увеличава.
Аз ли нещо не разбрах......

И още нещо - мога ли да се аргументирам ,че това е най-благоприятния вариант
за групиране , след като не може да се увеличава определеното общо най-тежко наказание , а осъденото лице е било задържано под стража и при приспадане на времето на тези задържания , фактически няма какво да изтърпява , ако не се увеличи общото наказание?

[eliana]

Никой ли няма мнение?
lexy21, kpavlova, poly_g , nk7702n ........къде сте???????????????

[mirooo]

Питането не е към мен, но все пак реших да се включа
Интересно тълкуване давате на разпоредбата, но в случая прокурорът е прав - за да се приложи чл. 24 НК е необходимо минимум две от наказанията да са еднакви по вид /обратното някак си не е логично, пък и мисля, че има изрична практика по този въпрос/. И все пак няма пречка да изложите тези аргументи пред съда - някои току-виж ги приел за основателни....

[nk7702n]

Р Е Ш Е Н И Е № …... ...

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Враца, 28.02.2011 г.


ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА
мл. с-я ВЕРОНИКА БОЗОВА


с участието на секретар В. В.
и в присъствието на прокурор В. Д.
като разгледа докладваното от БОЗОВА
в.ч.н.д. №74 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по протест от РП Враца и по частна жалба от осъденото лице Д.Р.М., против Определение №69/26.01.2011 г. по ч.н.д. №1970/2010 г. по описа на РС Враца, с което на осъдения М. е определено едно общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от четири месеца по присъди, постановени по н.о.х.д. №1165/2010 г. на РС Враца, н.о.х.д. №1736/2010 г. по описа на РС Враца и по н.о.х.д. №1021/2010 г. на РС Враца. На основание чл.24 НК съдът е увеличил така определеното общо наказание с един месец и е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от пет месеца, което на основание чл.25, ал.4, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС да бъде изтъпяно при неправилно и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.24 НК, поради което се моли за отмяна на определението в тази му част.
Съображения за неправилно и незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл.24 НК се излагат и в частната жалба. Лансира се становището, че е недопустимо увеличаването на общото най-тежко наказание по реда на чл.24 НК, защото групираните наказания не са от един и същи вид. При това се моли за отмяна на атакуваното определение и за постановяването на съдебен акт, с който да бъде определено общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от четири месеца, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.
В съдебно заседание, прокурорът, представляващ ОП Враца и служебният защитник на жалбоподателя-осъден поддържат протеста и частната жалба и излагат съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.24 НК от страна на районния съд. При това молят за отмяна на съдебния акт в тази му част.
В последната си дума осъденият заявява, че няма какво да каже и предоставя на съда.
първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. На Врачанският окръжен съд, на основание направеното искане и след като провери доказателствата по делото прие следното:
При постановяване на обжалваното определение районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.23-25 НК, при което на осъденото лице следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание "Лишаване от сводоба" за срок от 4 месеца по постановените такива с присъди по н.о.х.д. №1165/2010 г. на РС Враца, по което е наложено наказание "Пробация" с пробационни мерки по т.1. и т.2 от чл.42а НК за срок от 6 месеца; по н.о.х.д. №1736/2010 г. по описа на РС Враца, по което е наложено наказание "Пробация" с пробационни мерки по т.1. и т.2 от чл.42а НК за срок от 8 месеца и 120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото; по н.о.х.д. №1021/2010 г. на РС Враца, с което е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години. Съдът е приел, че наложените наказания не са изиграли своята предупредителна и възпитателна функция и че деянията, за които са наложени са с висока степен на обществена опасност, при което е счел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.24 НК и позовавайки се на нея е увеличил определеното общо наказание с още един месец, като е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 5 месеца. Позовавайки се на същите аргументи съдът е приложил и разпоредбата на чл.25, ал.4 НК, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС и е постановил така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.25, ал.3 НК съдът е приспаднал изтъпяното по н.о.х.д. №1165/2010 г. наказание "Пробация", считано от 04.08.2010 г., като е посочил, че два дни пробация следва да се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че районният съд правилно е приел, че наказанията по горепосочените присъди се намират в реална съвкупност, тъй като деянията за които те са наложени са извършени преди за което и да е от тях да има постановена присъда. При това са намерили приложение разпоредбите на чл.23-25 НК и на осъденото лице правилно е определено едно общо най-тежко наказание. Районният съд е съобразил, че постановените по н.о.х.д. №1165/2010 г. на РС Враца и н.о.х.д. №1736/2010 г. на РС Враца наказания са "пробация", а това по н.о.х.д. №1021/2010 г. на РС Враца е "лишаване от свобода", с оглед на което и на основание чл.23 НК на осъденото лице следва да бъде наложено най-тежкото наказание, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца. Законосъобразно е и приложението на чл.25, ал.3 НК, съобразно която разпоредба от така определеното наказание е приспаднато изтъпяното по н.о.х.д. №1165/2010 г. наказание "Пробация", считано от 04.08.2010 г.
Въззивният състав обаче констатира, че районния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.24 НК и е увеличил така определеното общо най-тежко наказание с един месец. В тази връзка наведените в протеста на РП Враца и частната жалба възражения са напълно основателни. Съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл.24 НК законодателят е дал възможност при определянето на едно общо най-тежко наказание, същото да може да се увеличи, но само ако групираните наказания са от един и същи вид. В процесния случай разпоредбата на чл.24 НК не може да намери приложение, тъй като групираните от РС Враца наказания са "лишаване от свобода" и "пробация", а съгласно чл.37 НК това са наказания от различен вид. Въпреки горното първостепенния съд е приложил коментираната разпоредба, аргументирайки се с това, че наложените наказания не са изиграли своята предупредителна и възпитателна функция, както и че деянията, за които са наложени групираните наказания са с висока степен на обществена опасност. Действително, подобни аргументи биха могли да обосноват приложението на чл.24 НК, но само в хипотеза, при която групираните наказания са еднакви по вид и съдът следва да прецени приложима ли е с оглед целите по чл.36 НК разпоредбата на чл.24 НК. В процесният случай няма място за извършването на подобна преценка, тъй като не е налице основното поставено от законодателя условие - групираните наказания да са от един вид, при което РС Враца неправилно и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.24 НК.
От гореизложеното следва извода, че определението на РС Враца, в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.24 НК е неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, а на осъденото лице да бъде наложено общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца.
Въззивният състав намира за основателно и направеното от осъденото лице искане определеното общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 НК. Вярно е, че разпоредбата на чл.25, ал.4 НК дава възможност на съда, при наличието на отложени по чл.64 или чл.66 НК наказания да реши с оглед чл.36 НК въпроса за общото наказание. Видно е обаче, че преди осъжданията по групираните наказания, осъденият е бил с чисто съдебно минало, както и че в хода на съдебните производства по отношение на всяко едно от деянията, той е направил пълни самопризнания. Не може да се пропусне и обстоятелството, че извършените от осъденото лице деяния са в един изключително кратък времеви отрязък - на 27/28.01.2010 г., на 29/30.01.2010 г. и на 30.01.2010 г., преди и след който момент по делото не са налични данни същият да е извършил други престъпления. Аргумент, обосноваващ отлагане на изтърпяването на наложеното общо най-тежко наказание е и това, че осъденият е на млада възраст, при която психиката все още не е укрепнала. При това изпращането му в затвора и откъсването му от една здрава социална среда не е оправдано нито от гледна точка на личната, нито от гледната точка на генералната превенция. Несподелено остава изложеното от първостепенния съд, че изтърпяването на общото наказание следва да бъде ефективно, тъй като наложените наказания не са изиграли своята предупредителна и възпитателна функция. Районият съд не е съобразил, че осъденият е изпълнявал наложеното му с влязла в сила присъда от 27.07.2010 г. наказание, както и че присъдите, с които са наложени другите две наказания са влезли в сила броени дни преди постановяването на атакуваното определение - на 15.12.2010 г. и 28.12.2010 г. Ето защо настоящият състав счита, че за постигане целите на чл.36 НК, наказанието по съвкупноста не е нужно да бъде изтърпяно ефективно, а изтърпяването на същото следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.основание чл.25, ал.3 НК от така определеното наказание е приспаднато изтъпяното по н.о.х.д. №1165/2010 г. наказание "Пробация", считано от 04.08.2010 г.
В протеста се претендира, че съдътИзложените дотук съображения дават основание на съда да приеме, че атакуваното Определение №69/26.01.2011 г. по ч.н.д. №1970/2010 г. по описа на РС Враца е незаконосъобразно в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.24 НК и е увеличил определеното общо наказание от 4 месеца лишаване от свобода с още един месец. Това налага отмяната му в тази част. Атакуваното определение следва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл.25, ал.4 НК, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС съдът е постановил общото най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част обжалваното определение е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Врачански окръжен съд


Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Определение №69/26.01.2011 г. по ч.н.д. №1970/2010 г. по описа на РС Враца, като ГО ОТМЕНЯ в частта, в която съдът е увеличил на основание чл.24 НК определеното общо най-тежко наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА с още един месец.

ИЗМЕНЯ Определение №69/26.01.2011 г. по ч.н.д. №1970/2010 г. по описа на РС Враца, като ГО ОТМЕНЯ в частта, в която съдът на основание чл.25, ал.4 НК, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС е постановил така определеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип.

Вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДВА Определение №69/26.01.2011 г. по ч.н.д. №1970/2010 г. по описа на РС Враца в останалата му част.

[eliana]

Да , разбрах че греша, чл.24 няма да се приложи ако броя на пробациите е равен на броя на лишаванията от свобода. Ще се позовавам на други "екстри" : бил непълнолетен ,сключил споразумения , съдействал, не тежки престъпления , платил обезщетение.....,има поле за действие , но все пак, хубаво щеше да бъде.....

[eliana]

Благодаря на колегата nk7702k за това решение, чела съм го и още няколко такива , както и други в чийто мотиви се застъпва точно обратното становище.
Оттук дойде объркването ми, в крайна сметка ще реши съда, а на мен нищо не ми пречи да пледирам всичко,което може да е от полза за осъденото лице.

[mirooo]

Хм.. те, във Враца, явно са си отделна губерния Аз мога да помогна с това:

РЕШЕНИЕ № 156 ОТ 03.06.1986 Г. ПО Н. Д. № 108/1986 Г., I Н. О. НА ВС

ЗА ДА СЕ ПРИЛОЖИ ЧЛ. 24 НК, Е ДОСТАТЪЧНО НАЙ-МАЛКО ЗА ДВЕ ОТ ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ДА Е НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ ОТ ЕДИН И СЪЩИ ВИД. НЯМА ИЗИСКВАНЕ ЗА ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ДЕЕЦА, ДА МУ Е НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ ОТ ЕДИН И СЪЩИ ВИД.
Чл. 24 НК


П. районен съд с присъдата си е признал подсъдимият С. за виновен в извършването на шест престъпления, за пет от които му е наложил наказание лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК му е определено общо наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода. районният съд е приложил чл. 24 НК и е увеличил общото наказание на три години и шест месеца.
П. окръжен съд е отменил присъдата в частта, с която е приложен чл. 24 НК по съображения, че щом за едно от извършените престъпления е наложено наказание глоба, не може да намери приложение същата разпоредба. Приел е, че за да се увеличи наказанието по чл. 24 НК, трябва задължително за всички престъпления да е наложено наказание от един и същи вид.
Решението на окръжния съд е постановено в нарушение на чл. 24 НК, поради което предложението за отменяването му по реда на надзора следва да се уважи.
С разпоредбата на чл. 24 НК е дадена възможност съдът да увеличи общо определеното наказание, когато наложените наказания са от един и същи вид. Това означава, че е достатъчно най-малко за две от извършените престъпления да е наложено наказание от един и същи вид, за да може да бъде увеличено. Не е посочено изискването за всички извършени от дееца престъпления да му е наложено наказание от един и същи вид. Няма и разум в такова едно изискване, тъй като това би означавало деецът, извършил много престъпления, за едно от които му е наложено друг вид наказание, да се постави в по-благоприятно положение от този, извършил само две престъпления, за които му е наложено наказание от един и същи вид. Законосъобразно е разбирането, изразено с присъдата, че във всички случаи, когато са извършени две или повече престъпления, за които е наложено наказание от един и същи вид, съдът е задължен да обсъжда приложението на чл. 24 НК. Когато се счете, че общо определеното наказание по реда на чл. 23 НК е достатъчно за постигане целите на чл. 36 НК, съдът е длъжен да изложи съображения за това. За приложението на чл. 24 НК няма значение и това, дали за отделните престъпления наказанията са отмерени при превес на отегчаващите или смекчаващи отговорността обстоятелства. Възможно е при индивидуализацията на наказанията за отделните престъпления съдът да е приел преобладаване на смекчаващите отговорността обстоятелства и въпреки това да се увеличи общо определеното наказание. Това е възможно и когато за всяко от престъпленията е наложено наказание към максимума, предвиден в закона. Същественото е най-малко за две от престъпленията да е наложено наказание от един и същи вид.

Успех

[eliana]

Мерси!!!

[Гост.]

Късно ви чета темата, но

Спорих с прокурор по въпроса дали може да се увеличи определеното общо най-тежко наказание на основание чл. 24 от НК , ако в една група влизат 7 наказания "Лишаване от свобода " и една "Пробация". Тъй като това са наказания не от един и същи вид ,би трябвало да не може .Спорихме за това ,че след като пробацията е само една , нямало пречка да се приложи чл.24 и да се увеличи общото наказание.

Прокурора е прав и оправдано ще иска увеличение( 7 осъждания говорят, че целите по 36 са му далечина) и ще се приложи чл. 24.
Погледнете ЗА за друго, в момента не се сещам (всъщност при богато съдебно минало винаги първо там гледам).

[eliana]

Тогава ще направя групите по друг начин,така че в една група да бъде само най-тежкото наказание от 7 год.ЛОС и една пробация от 2 години.Тогава няма чл.24.
Другите наказания -6 месеца, една година и др.такива в отделна група.
Целта е 7-те години да не се увеличат с 3 г.и 6 м.

[mirooo]

Поли, както винаги отговаряш правилно Поздрави от един френд, който си изтри стария акаунт, тъй като постоянно му намеквахте, че името му е "нежно" И да знаеш, че поканата за посещение в близкия до теб град все още важи

Та, като заговорихме за кумулации се сетих за един действителен казус от скромната ми практика: 1992 г. Иван е осъден за извършена през 1990 г. кражба и му е наложено наказание 8 м. ЛОС, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. В последствие обаче е разкрито друго престъпление /отново кражба/ извършено през 1991 г., за което през 2010 г. му е наложено наказание 6 месеца ЛОС. Двете деяния са извършени в условията на реална съвкупност - безспорен факт, поради което районният съд ги групира и определя за изтърпяване по-тежкото наказание от 8 месеца ЛОС, ефективно.... да де, обаче въпросът е - допустимо ли да се извършва кумулация с присъди по отношение на който е настъпила реабилитация?!

[magistrat1988]

Присъда за престъпления, извършено преди 19 години?? За кражба??

[lexy21]

да де, обаче въпросът е - допустимо ли да се извършва кумулация с присъди по отношение на който е настъпила реабилитация?!

Следвана е логиката на ВКС, обективирана тук:

РЕШЕНИЕ № 151 ОТ 15.04.2008 Г. ПО К. Д. № 62/2008 Г., І Н. О. НА ВКС

Докладчик: съдията Капка Костова


Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 и сл. от НПК, образувано по молба на осъдения Р. Г. Г. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила Присъда № 718 от 15.06.2007 г. на П. районен съд, постановена по нохд № 2752/2006 г. по описа на този съд, в частта й за определяне на общо наказание на осъдения Г. за съвкупността от престъпления по посоченото нохд и по нохд № 244/2001 г. на С. военен съд, при ангажирано основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

В искането се твърди неправилно приложение на правилата за съвкупността и игнориране на правилата за реабилитацията.

С искането се претендира възобновяване на делото и постановяване на съдебен акт съобразно правомощията на ВКС по чл. 425 от НПК.

В съдебно заседание осъденият Р. Г. участва лично и със защитника си адв. С., която подържа искането при изложените в него съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С атакуваната по реда на възобновяване на наказателните дела присъда, Р. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 27/28.02.2002 г., в землището на с. Н. К., при предварителен сговор с осъдения Д. С. Й., е направил опит да отнеме от владението на П. Б. З. движими вещи, оставени без постоянен надзор, на обща стойност 360 лева, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.

Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Г. е определено общо наказание за съвкупността от престъпления, предмет на разглеждане по настоящето дело и по нохд № 244/2001 г. на С. военен съд, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК и при условията на чл. 25, ал. 4 от НК, изтърпяването на определеното общо наказание е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата са присъдени направените по делото разноски, възложени солидарно в тежест на двамата осъдени.

Присъдата не е атакувана по въззивен и касационен ред и е влязла в законна сила на 01.07.2007 г.

Искането за отмяната й по реда на възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

С него се атакува частта от присъдата, с която на осъдения Р. Г. е определено общо наказание за съвкупността от престъпления, за които той е осъден с две отделни присъди, както следва:

- с присъда по нохд № 244/2001 г. на С. военен съд, влязла в законна сила на 25.04.2002 г., като двете престъпления по чл. 379а от НК са извършени на 27.06.2000 г. и на 29.06.2000 г. и за тях при условията на чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и

- с присъдата по настоящето производство - нохд № 2725/2006 г. на П. районен съд, влязла в законна сила на 01.07.2007 г., като престъплението е извършено на 27/28.02.2002 г. и за него му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, също при отложено изтърпяване за срок от три години.

За тях с последната присъда е определено общото наказание, в размер на по-тежкото - една година и шест месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок по чл. 66 от НК за три години, което се атакува по реда на възобновяване на наказателните дела.

Заявеното в искането на осъдения Г. възражение не може да бъде споделено, защото не кореспондира с правилата на съвкупността, регламентирани в закона. То се свежда до твърдението, че по отношение на първото осъждане - това по нохд № 244/2001 г., е настъпила реабилитация по право по смиела на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, поради което включването му в съвкупност от престъпления и определяне на общо наказание е в нарушение на материалния закон.

Несъмнено, престъпленията, предмет на двете осъждания, са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК - преди осъденият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Действително присъдата за второто от тях, предмет на настоящето производство, е постановена и влязла в законна сила значителен период от време след влизане в сила на присъдата за първото престъпление, което е станало на 25.04.2002 г.

Това обстоятелство, обаче, по никакъв начин не касае правилата за съвкупността и определяне на общо наказание за престъпленията, включени в нея, защото тя възниква към момента на извършване на престъпленията, които я формират и към този момент се извършва преценката за наличие на условията на чл. 23, ал. 1 от НК, респ. на чл. 25, ал. 1 от НК, какъвто е настоящият случай.

Известно е, че съвкупността по смисъла на НК е съвкупност от престъпленията, а не от осъжданията и затова преценката за приложимост на правилата й се прави именно с оглед момента на извършване на деянията, съставляващи престъпления по нашия наказателен закон. Също така, ВКС не веднъж е имал повод да се произнесе, че въпросът за общото наказание при наличие на съвкупност от престъпления винаги може да се пререшава от съда, който преценява цялостната престъпна дейност на осъденото лице.

Като е определил общо наказание за съвкупността от престъпления, извършени от осъдения Г. в периода 27.06.2000 г. - 28.02.2002 г., преди да е имал влязла в законна сила присъда за което и да е от тях, съдът правилно е приложил закона и не е допуснал претендираното от осъдения нарушение.

Поради това, искането на осъдения Г. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакуваната, влязла в законна сила в частта й за определяне на общо наказание, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, 1- во н. о.


РЕШИ:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. Г. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила Присъда № 718 от 15.06.2007 г. на П. районен съд, постановена по нохд № 2752/2006 г. по описа на този съд.

Решението не подлежи на обжалване.

П.П. Елиана, късно виждам темата ти, но колегите вече са ти отговорили.
П.П.П. Има си някои случаи, в които кумулирането си е наистина висш пилотаж

[mirooo]

lexy21, четох го това решение, но според мен в съвкупността трябва да се включват наказания, които реално са изпълняеми и именно поради тази причина ако е изтекла давността или има помилване групирането е недопустимо. Освен това реабилитацията е изключена изрично в чл. 30, ал. 1, изр. 2 НК, което означава, е за всички останали случаи намира безусловно приложение.. Не успях да открия други решения по този въпрос, което ме навежда на мисълта, че е изолирано /или поне се надявам да е.../.

П.П. magistrat1988, приеми, че кражбата е била в големи размери Проблемът тук не в давността, а в реабилитацията и последващата кумулация.

[lexy21]

Не знам дали е изолирано но е факт, така както е факт и че няма "обвързаваща" сила за съдилищата Факт е също, че на мен не са ми известни други решения на ВКС по този въпрос, в които се застъпва обратното... Ако някой разполага - моля да пейстне за целите на изследването
Така или иначе, на тези, на които се "налага" да кумулират, им се налага и да вземат мотивирано едно "вътрешно" решение за себе си... Цитирах горното, защото намерих, че неговата логика е следвана в посочения пример. Намира ли и доколко законова опора стимулирането на "бездействието" на държавните органи по този начин в контекста на законово определените предпоставки и последици от настъпилата реабилитация, съпоставени с правилата за тълкувнае в НП, "житейската" справедливост и целта на закона...

[eliana]

А някой случайно да има Указание И-30/05.03.2009 г. на Главния прокурор ?

[mirooo]

Ми аз за себе си вече взех "вътрешно" решение... мерси за дискусията, lexy21

eliana, спешно ли ти е получаването на указанията? прати ми мейла си на лични и утре ще се опитам да ги намеря

[eliana]

За утре става , ако го намериш .....супер. пращам и-мейл.

[eliana]

Спешнооооо !!! Вече съвсем се обърках....

Могат ли да влязат в една група следните присъди:

НОХД № 1 , деяние от 01.08.1993 г., ВСП от 22.04.2003 г.- 2 год.ЛОС.

НОХД № 2 ,деяние от 17.02.2006 г., ВСП от 10.07.2006 г., -6 м ЛОС.

НОХД № 3 ,деяние от 30.08.2006 г., ВСП от 09.01.2008 г. , 2 г. Пробация

НОХД № 4 , деяние от 28.06.2002 г. , ВСП от 08.03.2011 г., 5 и 3 год.ЛОС

[lexy21]

Не -имаш деяние, което е извършено преди лицето да осъдено с ВСП, други - след като лицето е било осъдено с ВСП на ЛС.