Има ли престъпление, извършено от собственика на автомобила?

[roben]

.... Практиката е категорична - П1/83 Пленум ВС.

Мда, абсолютно. Както и останалата съдебна практика по чл.33,т.3 ЗДвП(отм.).

[Гост]

Само да добавя, че в обвинението на собственика трябва да се включи и "в условията на независимо съпричиняване с..."

[todorb2000]

.... Практиката е категорична - П1/83 Пленум ВС.

Мда, абсолютно. Както и останалата съдебна практика по чл.33,т.3 ЗДвП(отм.).

Допускам, че практиката е категорична, но....пак бързаме, да осъждаме. Имам чувството, че прокуратурата е притисната от психологичен обществен натиск, и сякаш в пространството се мълви "смърт", "смърт"....
Както се казва, ние дискутираме, и аз като неспециалист се намесвам в дискусията, не за да преча, а да не изпадаме в залитане.
Не разбрах, дали Живко/собственика/ е бил убеден, че водачът е бил пиян.
Друго нещо, разпитът на Живко, дали е извършван в присъствието на адвокат.
Много тежки последствия. Познавам този пътен участник, който е в окаяно състояние с дупки по пътя.
Не зная, дали е законно, но прокуратурата трябва да предяви обвинение и собственика на пътя, което е допринесло за катастрофата/ имало е отвоена шахта/.
Преди 22 години имаше така наречения обществен защитник, който беше част от наказателния процес.
Аз бях обществен защитник по едно наказателно дело пред Военен съд-Пловдив, и знам как военен прокурор мълчи, когато му задавах въпроси, който ме репликира с фраза, че той бил задавал въпросите в залата Имах възможността да разпитвам прокурор, и което е правилно в един наказателен процес.
Така, че съдиите да вземат решения с "хладни глави", защото това си е едно обикновено наказателно дело, но обществените нагласи създават емоционален фон, което не знам, дали ще помогне на съдиите.

Колкото и да си дисциплиниран, има обстоятелства, които предизвикват водачите, защото собственикът на пътя не полага грижи за безопасното движение.

[bglawyers]

Добре, защо го цитирате този чл.177 от ЗДвП, след като там е дадена санкцията, а не нарушението, което е уредено в чл.102 от същия закон, а именно, че се забранява да се предоставя МПС на неправоспособно лице или такова, употребило алкохол. И какво като в чл.177 от ЗДвП е предвидена глоба, не е ли пределно ясно на всички, че когато едно деяние осъществява едновременно съставите на престъпление и административно нарушение, наказателната отговорност поглъща административно-наказателната и се прилага НК. Осъщественото от дееца е престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б."б", вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Практиката е категорична - П1/83 Пленум ВС.

Ще Ви помоля (ако не Ви представлява затруднение) да публикувате конкретна присъда примерно по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б."б", вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.,не Постановления на ВС за уеднаквяване на практиката.Не може това да е единичен случай за българското наказателно правораздаване....сигурно има практика в тази насока....

[bglawyers]

п.с намерих само това решение

Решение от 25.02.2004 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 30/2004 г., НО, докладчик председателят Йорданка Неделчева

[todorb2000]

п.с намерих само това решение

Решение от 25.02.2004 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 30/2004 г., НО, докладчик председателят Йорданка Неделчева

Моля, публикувайте това решение или ми го пратете като лично съобщение. Благодаря!

[bglawyers]

Решение от 25.02.2004 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 30/2004 г., НО, докладчик председателят Йорданка Неделчева



чл. 343, ал. 1, б. "а" и "в" НК

чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП

чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП

чл. 33, т. 3 ЗДвП (отм.)



В сега действащия ЗДвП няма материалноправна норма, аналогична на чл. 33, т. 3 от отменения ЗДвП, която да вменява на водачите да преотстъпват управлението на лица, употребили алкохол или наркотици.



------------------------



Л. окръжен съд с Присъда от 2.12.2003 г., постановена по н.о.х.д. № 645 от 2003 г. по описа на съда, е признал подсъдимата Х. С. Д. от гр. Т. за невинна в това, на 4.05.2003 г., около 18,30 ч. в кв. "В." на гр. А., Л. област, по пътя за хижа П., при управление на лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с ДК № ХХ ..-.. ХХ, да е нарушила чл. 177, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП и след като в качеството си на водач на МПС да е предоставила управлението на автомобила на лице, употребило алкохол - Д. Д. Д. от гр. Т., поставяйки живота му в опасност, по непредпазливост да е причинила смъртта му, поради което я оправдал по предявеното й обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "а" от НК.

Отхвърлил е предявеният от Д. Д. и Н. Д. граждански иск срещу подсъдимата за сумата от по 5 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Разноските по делото е поставил в тежест на държавата.

Против така постановената присъда е подаден протест от Л. окръжна прокуратура, с оплакване, че е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и е необоснована. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста, а жалбата на частните обвинители и граждански ищци намира за основателна.

Присъдата е обжалвана и от частните обвинители и граждански ищци Н. С. Д. и Д. К. Д., двамата от гр. Т., с оплакване, че е неправилна и постановена при неизяснена фактическа обстановка. Молят въззивният съд да отмени изцяло присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В съдебно заседание поддържат жалбата си.

Подсъдимата моли въззивният съд да потвърди присъдата, като правилна.

Апелативният съд, като обсъди направените с протеста и жалбата оплаквания, становището на страните, заявени пред въззивната инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл. 313, ал. 1 от НПК, намери за установено:

За да постанови съдебния си акт, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Х. С. Д. и пострадалият Д. Д. Д. са съпрузи. Живеели в гр. Т. Семейството ползвало лек автомобил марка "Фолксваген голф", с ДК № ХХ ..-.. ХХ, който бил закупен от Д. преди сключването на гражданския брак, т. е. автомобилът е бил негова лична собственост.

Родителите на подсъдимата Д. живеели в гр. А. На 3.05.2003 г. Д. и съпругът й отишли при тях за Великденските празници.

На 4.05.03 г. подсъдимата, майка й и пострадалият Д. отишли на пазара в гр. Т. Докато двете жени пазарували, Д. и свидетелят К., когото срещнали в града, седнали в заведение и се черпили с бира. Изпили около 4-5 бири, след което се прибрали в А. Там решили да отидат на гости при свидетеля В. Поканили и свидетелите К., И. К. - брат на подсъдимата и приятелката му Х. И. След 12,00 ч. компанията потеглила с лекия автомобил "Фолксваген Голф" към местността "М." при св. В. Автомобилът бил управляван от брата на подсъдимата - св. И. К. По пътя спирали и купили три галона бира. Пристигнали около 13 часа и започнали да приготвят трапезата, като оставили бирата да се изстудява в реката. В последствие установили, че водата отнесла единия галон. Тогава, подсъдимата и свид. И. се върнали в града да купят още бира, а като свършила и тя, свидетелят К. и приятелката му също ходили до града за бира. Цялата компания, с изключение на Д., която щяла да управлява автомобила на връщане, употребили алкохол. Пострадалият Д. пил бира. Около 18 часа решили да си тръгват, тъй като Д. трябвало да ходи на банкет, организиран от фирмата, в която работел. На шофьорското място седнала подсъдимата, до нея на предната седалка съпругът й - пострадалият Д., зад него - св. К., по средата - К., а до него зад водача - св. И. Времето било сухо, но пътят тесен, планински, със завои и пропасти от двете страни. Д. управлявала автомобила със скорост около 20 - 30 км./ч. По време на пътуването се обадили колегите на Д., че го чакат на банкета. Това обстоятелство мотивирало пострадалия да упреква подсъдимата, че кара бавно и да настоява да увеличи скоростта. Д. не увеличила скоростта и продължила да кара по стария начин. Тогава Д. поискал да се сменят. Тъй като подсъдимата не спряла автомобила, а продължила да управлява, Д. в процеса на движение дръпнал ръчната спирачка на автомобила, вследствие на която манипулация двигателят изгаснал и автомобилът преустановил движението си. Тогава Д. слязъл от него, отворил шофьорската врата и седнал на шофьорското място, а междувременно, от своя страна, подсъдимата се прехвърлила на неговото място, хванала се за дръжката на вратата и навела глава, тъй като се страхувала. Д. потеглил, преминал на втора предавка, но се движел с форсиран двигател. Скоростта му на движение била опасна при конкретните пътни условия. При преодоляване на десен завой, лекият автомобил се насочил към левия край на пътното платно, като с левите си ходови колела излязъл върху намиращата се на левия банкет сипица. Д. завил с волана на дясно, за да се върне в платното за движение. При тази маневра лекият автомобил пресякъл косо пътното платно отляво надясно и излязъл отново извън пътното платно, като с десните си колела навлязъл върху десния банкет. Последвала отново маневра завиване на ляво, при която лекият автомобил се занесъл, като задният му десен край се завъртял по посока - обратна на движението на часовниковата стрелка. Автомобилът се преобърнал върху дясната си странична част, след което изпаднал от левия парапет на моста върху дувара, намиращ се там и се установил в положение, посочено в огледния протокол, с предницата обърната към водохранилището. След преустановяване движението на автомобила в него били подсъдимата и св. К., св. К. бил под лекия автомобил, а св. И. и пострадалият били изпаднали от него. К. помогнал на К. да излезе изпод лекия автомобил. Подсъдимата отишла до пострадалия и останала там, а свидетелката И. се върнала обратно при В. и му съобщила за ПТП. Уведомени били органите на полицията и св. Б. - лекар, който, отивайки на местопроизшествието, констатирал, че пострадалият Д. е починал.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че пострадалият Д. Д. е получил охлузвания по лицето, гърба, предната част на долните крайници, кръвонасядане на мека черепна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, оток на мозъка, кръв в гръдната кухина, разкъсан десен бял дроб, разкъсване на низходящата част на дъгата на аортата, счупване на гръдната кост по средата по директен механизъм, счупване на гръбначния стълб на ниво III - IV шиен прешлен, двустранно счупване на ребрата, кръвонасядания около счупванията на костите на гръдния кош, разкъсване на десния лоб на черния дроб и други увреждания, подробно изброени в експертизата. Непосредствената причина за смъртта на Д. е острата кръвозагуба, настъпила вследствие разкъсването на жизнено важни органи. При тези тежки травматични увреждания смъртта е била неизбежна и бърза. Вещото лице - съдебен лекар, като има предвид характера и локализацията на уврежданията, счупената гръдна кост по директен механизъм, двустранните счупвания на ребрата и счупването на гръбначния стълб, приема, че най-вероятното местоположение на пострадалия в лекия автомобил е била шофьорската седалка, т. е пострадалият е управлявал автомобила, а констатираните увреждания са причинени от волана, т. е. констатирана е т. н. "воланна травма". В кръвта на пострадалия е констатирано наличие на алкохол 1,5 промила, т. е към момента на смъртта, Д. се е намирал на границата между лека и средна степен на алкохолно опиване.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза е компетентно, почиващо на обективни дадености и кореспондира с показанията на свидетелите - очевидци К. Х. И. и И. К., поради което въззивният съд го възприема напълно.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че причината за ПТП е високата скорост на движение на автомобила, която скорост е по-голяма от критичната скорост за преобръщането му за лявата крива, по която се движи автомобилът в зоната на десния банкет и е несъобразена с тесния, планински път.

По делото е изслушана и съдебно-психологична експертиза за личността на подсъдимата, от чието заключение се установява, че поведението й по време на деянието е съизводимо с особеностите на личността й, със ситуацията и личността на пострадалия, преживявана като значим авторитет в социално-емоционален план.

Възприетата фактическа обстановка почива на събрания по делото доказателствен материал, а именно: протокола за оглед на местопроизшествието, скицата и фотоалбума към него, протокола за техническо състояние на автомобила, заключенията на съдебно-медицинската и автотехническите експертизи, както и на показанията на разпитаните свидетели - С. К., Х. И., И. К. и М. В. В показанията си пред първостепенния съд св. К. установява, че в посока към града подсъдимата е управлявала автомобила, пътят бил с много копки, тесен асфалт и много завои, че на два пъти пострадалият я карал да кара по бързо, а тя карала нормално и някъде около 100 м се сменили, защото Д. настоявал през цялото време да кара по бързо. Този свидетел установява още, че смяната на водача на автомобила е станала, след като пострадалият е дръпнал ръчната спирачка и автомобилът угаснал. Свидетелката Х. И., която не е правоспособен водач на МПС съобщава, че "Д. помоли Т. да се сменят, а тя каза, че не е редно да кара, но той настоя и се смениха". Как обаче е станала самата смяна на водачите не помни, като обяснява това с факта, че била пила, не следва да се има предвид и обстоятелството, че при ПТП тази свидетелка по думите й е била в безсъзнание и след това се свестила.



Съпоставени помежду си, показанията на К. и И. не са противоречиви помежду си, макар на пръв поглед да изглеждат такива. Безспорно и двамата свидетели установяват факта на размяната на водачите, което обстоятелство се признава и от подсъдимата, но досежно начина на смяната, докато св. К. е възприел и възпроизвел цялото действие в пълния му обем, свид. И. по обясними причини, не помни как е станала самата смяна. Следователно, показанията на св. К. са по-пълни и обстоятелствени, докато тези на И. - обхващат моменти преди размяната на водачите. Тези двама свидетели не са в роднинска връзка с подсъдимата или пострадалия, показанията им не си противоречат, а взаимно се допълват, поради което въззивният съд ги кредитира напълно.

Свидетелят И. К. - брат на подсъдимата, който е бил седнал в средата на задната седалка, преповтаря съобщеното от св. К. и И., като изяснява в подробност някои детайли, а именно, че подсъдимата е управлявала автомобила на втора предавка със скорост 20 - 30 км/ч, което изнервило пострадалия, като последният настоявал да кара по-бързо в продължение на минути, а тя отказвала и продължавала да кара бавно, докато в един момент опънал ръчната спирачка, без подсъдимата да очаква това, и двигателят на автомобилът изгаснал на втора предавка. Пострадалият слязъл от колата, отворил лявата врата, а подсъдимата се прехвърлила през скоростния лост на другата седалка и тръгнали с голяма скорост. Макар и да е брат на подсъдимата, показанията на св. К. напълно кореспондират с тези на св. К. и И., както и със заключението на автотехническата експертиза досежно механизма и причините за ПТП, поради което следва да се кредитират.

На подсъдимата е предявено обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК, като са й вменени нарушения на правилата за движение по чл. 177, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, т. е. в качеството си на водач на МПС е предоставила управлението на автомобила на лице, употребило алкохол - Д. Д., поставяйки живота му в опасност и по непредпазливост причинила смъртта му.

Съгласно Постановление № 1/83 г. на Пленума на Върховния съд, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в движение или покой.

Безспорно в конкретния случай подсъдимата е управлявала лекия автомобил.

Безспорно е обаче и това, че дръпването на ръчната спирачка на автомобила по време на движението му от лице, което е пътник и не управлява автомобила, представлява намеса в управлението, довела до преустановяване движението му - спирането на автомобила, което дава техническа възможност за размяна на водачите, не е по волята на подсъдимата, а е извършено принудително, чрез действия от страна на пострадалия, с механизъм за управление, какъвто е ръчната спирачка, годна да преустанови движението извън спирачния ........... Налице е осъществена принуда, чрез действия от страна на пострадалия. Несериозно и нелепо е да се изисква от тази млада жена, респ. млада съпруга, да предизвиква скандал с пияния си съпруг, за да предотврати решението му. Още повече, при наличното доминиращо влияние на личността на пострадалия в семейството, която видно от заключението на психологичната експертиза, подсъдимата е възприемала като значим авторитет в социално-емоционален план. От приетата за установена фактическа обстановка не може да се направи извод, че подсъдимата е осъществила виновно вменените й нарушения на правилата за движение. Деянието й е несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което, като е признал подсъдимата Д. за невинна и я оправдал по предявеното й обвинение, първостепенният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, подаденият от Л. окръжна прокуратура протест, следва да се остави без уважение, като неоснователен.

По същите съображения е неоснователна жалбата на частните обвинители. Наред с това, изложените доводи за неправилност на присъдата, а именно: защо се изпаднали стъклата на лекия автомобил и къде са, защо едната маратонка е изпаднала на разстояние от трупа на пострадалия, защо лекият автомобил е бил изтеглен от дола по таван, а не обратно от една страна, намират обяснение в това, че автомобилът е бил в динамично състояние до преустановяването му в дола, срещал е съпротивление от околните предмети, а защо е изтеглен по таван - това е въпрос, чийто отговор въобще е неотносим към предмета на доказване. Опровергано е и твърдението им в жалбата, че седалката на водача била много близко до волана и не било изяснено как този едър мъж - синът им, е могъл да се побере там и да управлява МПС-то. Този въпрос е изяснен от доказателствата по делото, а именно: действително от снимките на фотоалбума се установява, че пострадалият е бил голям и едър мъж, но пак от фотоалбума - обзорна снимка на купе - предна лява част (стр. 24 сл. д.) се вижда, че това твърдение за малко разстояние между седалка и волан, просто не е вярно. В унисон с това е и заключението на съдебно-медицинската експертиза, констатирала т. н. "воланна травма", установяваща по безспорен начин кой е управлявал автомобила, в случая, пострадалият Д. Останалите направени възражения от частните обвинители и граждански ищци са неотносими към предмета на доказване по делото. Жалбата против присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение, е неоснователна.

При този изход на делото, правилно и законосъобразно са отхвърлени и предявените граждански искове, предявени от родителите на Д. против подсъдимата, тъй като не е налице деликт.

Подсъдимата не е претендирала за разноски за тази инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

С оглед обстоятелството, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна, подсъдимата не им дължи разноски.

При извършената служебна проверка на присъдата, въззивният съд констатира, че конструкцията на предявеното на Д. обвинение не е правно издържана, защото нормите, определящи съставите на престъпленията по чл. 342 и чл. 343 от НК, са бланкетни и се запълват от правилата за движение. В сега действащия ЗДП няма материалноправна норма, аналогична на чл. 33, т. 3 от отменения ЗДП, която да вменява на водачите да преотстъпват управлението на лица, употребили алкохол или наркотици. Посочената разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДП съдържа предвидена санкция за нещо, което не е вменено в задължение на водачите на МПС, което е парадокс. С оглед изложеното, като нарушение на правилата за движение, допуснато от Д., би могло да й бъде вменено само това по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Тъй като присъдата е оправдателна, констатираното нарушение е без значение за изхода на делото.

Водим от горните съображения, В. апелативен съд

РЕШИ:

Потвърждава Присъдата от 2.12.2003 г., постановена по н. о. х. д. № 645 от 2003 г. по описа на Л. окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от получаване на писменото съобщение, че е изготвено.



Забележка: Потвърдено с Решение № 737 от 20.12.2004 г. на ВКС по н. д. № 330/2004 г.

[roben]

Решение № 46/12.03.2009г. по ВНОХД № 1162/2008г. на САС.
Има го на сайта на САС.

[todorb2000]

Т.е. за нашия случай съгласно Постановление № 1/83 г. на Пленума на Върховния съд, "понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в движение или покой." собственикът на автомобила е включен в понятието управление с дейстиве или бездействия спрямо задължителните указания на ЗДвП.

[bglawyers]

Т.е. за нашия случай съгласно Постановление № 1/83 г. на Пленума на Върховния съд, "понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в движение или покой." собственикът на автомобила е включен в понятието управление с дейстиве или бездействия спрямо задължителните указания на ЗДвП.

мм да....
Васко

[todorb2000]

Тя каква стана, че не е виновен само Живко,
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=706506
http://www.btv.bg/news/katastrofi-incid ... nijka.html

И сега,какво ще прави прокуратурата, драги юристи? Какво ще прави държавното обвинение при тези публикации?
Могат ли да съзрят и други виновни, които са допринесли затова закъсняло престъпление?
А какво е правила през това време прокуратурата от Харманли, защото Симеоноград е под тяхна съдебна юрисдикция?

[legallapsus]

Тя каква стана, че не е виновен само Живко,
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=706506
http://www.btv.bg/news/katastrofi-incid ... nijka.html

И сега,какво ще прави прокуратурата, драги юристи? Какво ще прави държавното обвинение при тези публикации?
Могат ли да съзрят и други виновни, които са допринесли затова закъсняло престъпление?
А какво е правила през това време прокуратурата от Харманли, защото Симеоноград е под тяхна съдебна юрисдикция?

Прокуратурата прави единстевоното възможно нещо в момента-повдига обвинение срещу собственика на автомобила.Колегите по-горе достатъчно добре аргументираха чрез практика, че такава квалификация е възможна.От тук на сетне въпросът е на доказване.
На мен НЕ ми се вижда много спараведливо, собственикът на МПС да понесе единствено възможната в случая отговорност , но практиката казва, че именно той НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВСИЧКИ НАСТЪПИЛИ СЪСТАВОМЕРНИ ПОСЛЕДИЦИ, РЕЗУЛТАТ НА ПИЯНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВОДАЧА(РЕШЕНИЕ № 140 ОТ 14.04.1989 Г. ПО Н. Д. № 140/89 Г., ВК НА ВС)което пък поставя въпроса доколко тези последици са резултат от пияното състояние на водача или пък просто от неговата неопитност.Но това е въпрос на доказване.
И не е работа на прокуратурата, тя да съблюдава кой управлява МПС без или със свидетелство за управление.

[todorb2000]

Тя каква стана, че не е виновен само Живко,
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=706506
http://www.btv.bg/news/katastrofi-incid ... nijka.html

И сега,какво ще прави прокуратурата, драги юристи? Какво ще прави държавното обвинение при тези публикации?
Могат ли да съзрят и други виновни, които са допринесли затова закъсняло престъпление?
А какво е правила през това време прокуратурата от Харманли, защото Симеоноград е под тяхна съдебна юрисдикция?

Прокуратурата прави единстевоното възможно нещо в момента-повдига обвинение срещу собственика на автомобила.Колегите по-горе достатъчно добре аргументираха чрез практика, че такава квалификация е възможна.От тук на сетне въпросът е на доказване.
На мен НЕ ми се вижда много спараведливо, собственикът на МПС да понесе единствено възможната в случая отговорност , но практиката казва, че именно той НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВСИЧКИ НАСТЪПИЛИ СЪСТАВОМЕРНИ ПОСЛЕДИЦИ, РЕЗУЛТАТ НА ПИЯНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВОДАЧА(РЕШЕНИЕ № 140 ОТ 14.04.1989 Г. ПО Н. Д. № 140/89 Г., ВК НА ВС)което пък поставя въпроса доколко тези последици са резултат от пияното състояние на водача или пък просто от неговата неопитност.Но това е въпрос на доказване.
И не е работа на прокуратурата, тя да съблюдава кой управлява МПС без или със свидетелство за управление.

Да, разбирам Ви. Тук не е съдебна зала, и можем да си позволим коментар, докато в съда глобяват, ако говориш в повече.
Чл.127 от Конституцията е категоричен.
Аз визирам харманлийската прокуратура, защото това престъпление е в техния съдебен район.
Вижте, като гражданин познавам прокуратурата и като цяло репресивните органи. Не са добре нещата, щото ако си вършеха задълженията, нямаше да сме това състояние.

Дали собственикът е дал ключовете или ги е подал с някаква уговорка, не можем да кажем тук.
Но собственикът не е сред лицата отговорни за управлението на автомобила, а само водача.
Ще си измислят сега твъдения.
Според мен това е състава на престъпление за собственика/евентуално/.
Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Законът е категоричен за водача, но не и за собственика.

[Bai_Ganjo]

А собственика на ножа , дал го на съседа да си нареже мезето и после с този нож съседа примерно върши убийство, кво да не би собственика на ножа да носи отговорност, ъ ?

[legallapsus]

Тази квалификация е логична в случая.

Добре, защо го цитирате този чл.177 от ЗДвП, след като там е Осъщественото от дееца е престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б."б", вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Практиката е категорична - П1/83 Пленум ВС.

Собственикът отговаря като извършител на транспортно престъпление .
По непредпазливост, като е нарушил правило за движение в ЗДвП в частност

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач.

с всичките указания по тълкуването на словосъчетанията

правила за движение и
управление на МПС

[ivo_iliev]

А какво е правила през това време прокуратурата от Харманли.

Аз визирам харманлийската прокуратура, защото това престъпление е в техния съдебен район.

Дали собственикът е дал ключовете или ги е подал с някаква уговорка, не можем да кажем тук.
Но собственикът не е сред лицата отговорни за управлението на автомобила, а само водача.
Ще си измислят сега твъдения.
Според мен това е състава на престъпление за собственика/евентуално/.
Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Законът е категоричен за водача, но не и за собственика.

Не може да има чл.122, защото чл.343 е специален спрямо него и се прилага именно той, а що се отнася за компетентната прокуратура, в случая престъплението е подсъдно на окръжен съд, респ. води се разследване и се повдига обвинение от окръжна прокуратура, а не от Харманлийската районна.

[todorb2000]

Сред предполагаемите субекти на престъпленията, посочени в раздел транспортни престъпления, не се визират като субекти на престъпленията други извършители на престъпления, освен водачите на МПС или друго подобно.
Чл.122 е приложимия текст за случая "симеоновград". Законът е ясен, а ако законодателят не е предявидил санкция, то не може да рекетираме гражданите с репресия, която няма очертани параметри на справедливост.
Големият престъпник в случая се явява държавата в лицето на регионалните органи на изпълнителната власт, общинската власт и съдебната власт, която си е траяла, и така до реализирането значимо престъпление с много жертви.
А случаят в Симеоновград няма признаци на такъв състав.

http://shumen.court-sh.org/2010/01704510_831c1310.htm ето пример за непредпазливост, в условията на независимо съпричинителство

[todorb2000]

Р Е Ш Е Н И Е

№......1645....... 14.12.2010г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На тринадесети декември през две хиляди и десета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст.А.
Прокурор: Р.Р.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1831 по описа на ШРС за 2010 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.
От районна прокуратура – гр.Шумен е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Ф.Х.Ю. - обвиняем по досъдебно производство № 1467/2010г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или пробация, извършителя не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с деянието няма причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – гр.Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия Ю. само наказание “глоба” към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК.
В съдебно заседание, обвиняемия, редовно призован се явява лично и с упълномощен от него защитник от досъдебното производство. Изказва съжаление за стореното. Защитникът на нарушителя моли съда за по-снизходителна присъда, като с оглед на обстоятелството, че същият е професионален шофьор и по този начин изкарва прехраната си, моли да не му бъде налагано наказание “лишаване от право да управлява МПС”, като му бъде наложено само наказание “глоба” в минимален размер, предвид поведението и характеристичните му данни.
От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 1467/2010г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият Ф.Х.Ю. е правоспособен водач на МПС от 1974г. и работи в АС “Пътнически превози” гр.Шумен като шофьор на автобус.
В ранните сутрешни часове на 17.08.2010г., обвиняемият Ф.Ю. изпълнявал редовен курс по специализиран превоз като управлявал автобус “Чавдар 11М4” с ДК № Н 6209 АТ, като се движил по бул. “Симеон Велики”, в посока по “Алкомет” АД. Около 5.20 ч. управляваният от обвиняемият автобус се намирал на бул. “Симеон Велики” в района на кръстовището с ул.”Дедеагач”. Времето било ясно, видимостта - добра, пътното платно – сухо и без неравности, осветлението улично - действащо. Движението се осъществявало на фарове, тъй като все още било тъмната част на денонощието. Водачът решил да предприеме маневра “обратен завой”, като за целта изнесъл управлявания от него автобус в най-дясното лента за движение и без да вземе предвид приближаващия се зад него л.а. “Опел Астра” с ДК № Н 11 36 АН, управляван от Ер.Ибр.О. и в нарушение на чл.38, ал.3 от ЗДвП предприел маневрата. В резултат от тази неправилна маневра възникнал сблъсък между двете моторни превозни средства, като л.а. “Опел Астра” ударил с предната си част задната част на автобуса, след което преустановил движението си, като се завъртял от движещия се автобус на около 90 градуса обратно на часовниковата стрелка около вертикалната си ос. Автобус “Чавдар 11М4” изминал 3-4 метра и водачът му преустановил движението. Вследствие на пътно-транспортното произшествие била причинена средна телесна повреда на пътничка в лекия автомобил – свидетелката А.Д.А. от гр.Шумен, изразяваща се в счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник.
Видно от назначената по делото автотехническа експертиза, в момента на удара “Чавдар 11М4” се движел със скорост около 25 км/ч, а скоростта на движение на л.а.” “Опел Астра” била около 65-70 км/ч. Установено е също така, че ударът е станал в лявата част на дясната лента за движение на кръстовището с ул. “Дедеагач”. Вещото лице заключава, че при започване от страна на обвиняемия на маневрата “обратен завой” е имал възможност своевременно да възприеме идващият зад него л.а.” “Опел Астра” и да го пропусне, т.е. е имал техническата възможност да предотврати удара. От заключението на допълнителната автотехническа експертиза става ясно, че при движение с 50 км/ч водачът на л.а. “Опел Астра” е имал възможност да избегне удара при своевременна употреба на спирачки.
В резултат на ПТП Ер.Ибр.О. получил травматични увреждания, които могат да бъдат определени като леки телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК. Видно от изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза вследствие удара на пострадалата А.Д.А. били причинени следните травматични увреждания: контузия на корема, три разкъсвания на капсулата на черния дроб, хемаскос /кръв в свободната коремна кухина/, счупване на дясната ключица. Вследствие счупванията на пострадалата било причинено затруднение в движението на десния горен крайник за срок, по-голям от един месец, средно за 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Посочените травматични увреждания покриват критерия за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от обясненията на обвиняемото лице, от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава от изготвената в досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза, която дава заключение, че на пострадалата А.Д.А. са причинени следните травматични увреждания: контузия на корема, три разкъсвания на капсулата на черния дроб, хемаскос /кръв в свободната коремна кухина/, счупване на дясната ключица. Вещото лице дава заключение, че счупването на десния горен крайник е причинило затруднение в движението на същия за срок повече от месец или за 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Изложената по – горе фактическа обстановка се потвърждава и от изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза, която дава заключение, че основната причини за настъпилото автопроизшествие е в резултата на допуснатото от обвиняемия Ф.Х.Ю. нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите завиването в обратна посока да се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението и на чл.38, ал.3 от ЗДвП задължаваща водачите при недостатъчна широчина при завиване в обратна посока да пропускат попътно движещите се от лявата им страна пътни превозни средства. От заключението на допълнителната автотехническа експертиза става ясно, че при движение с 50 км/ч водачът на л.а. “Опел Астра” също е имал възможност да избегне удара при своевременна употреба на спирачки. Изготвената в досъдебното производство химическа експертиза дава заключение, че няма наличие на алкохол в кръвната проба на обвиняемия.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемия Ф.Х.Ю. на 17.08.2010г. около 5.30 часа в гр.Шумен на кръстовището на бул. “Симеон Велики” и ул. “Дедеагач” при управление на МПС – автобус “Чавдар 11М4” с ДК № Н 6209 АТ нарушил правилата за движение по пътищата - чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл.38, ал.3 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост, в условията на независимо съпричинителство с Ер.Ибр.О. причинил средна телесна повреда на А.Д.А., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено с вина под формата на непредпазливост.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Ф.Х.Ю., а именно:
- за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “пробация”.
- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
- причинените с престъплението имуществени вреди на автобус “Чавдар 11М4” с ДК № Н 6209 АТ са възстановени изцяло, а причинените с престъплението на л.а. “Опел Астра” с ДК № Н 11 36 АН имуществени вреди са обезпечени, видно от представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а именно: Декларация от 07.12.2010г. от Д.Ив.Б. в качеството си на представител на “Шумен - пътнически автотранспорт” ООД – гр.Шумен, както и заверено копие от застрахователна полица “Гражданска отговорност” № 47100076944.
При определяне на квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че Ю. е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите завиването в обратна посока да се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението и на чл.38, ал.3 от ЗДвП задължаваща водачите при недостатъчна широчина при завиване в обратна посока да пропускат попътно движещите се от лявата им страна пътни превозни средства.
При определяне на наказанието, съдът отчете ниската степен на обществена опасност на дееца и добрите характеристични данни за личността му - чисто съдебно минало, материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от приложената по делото декларация за семейно, материално положение и имотно състояние, обстоятелството, че видно от представената по делото справка от сектор КАТ – ПП – гр.Шумен съшия няма налагани наказания за нарушения на ЗДвП. За да определи наказанието, съдът отчете чистосърдечното самопризнание на дееца и изказаното от негова страна искрено съжаление за извършеното, което става ясно от обясненията дадени в досъдебното производство, а така също и от материалите по досъдебното производство, вследствие на което наложената санкция следва да е с размер, съобразен и с разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Съдът счита, че наказание в размер на минимума, предвиден в закона, а именно 1000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
Имайки в предвид личността на обвиняемия, факта, че по време на разследването свидетелството му за правоуправление не е било отнемано, обстоятелството, че същия работи като шофьор и по този начин изкарва прехраната си, както и обстоятелството, че същия няма регистрирани нарушение на ЗДвП, съдът счита, че целите на наказанието и неговата възпитателна роля могат да бъдат постигнати спрямо обвиняемия без да му бъде наложена санкция по чл.343г от НК “лишаване от право на управление на МПС”.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА Ф.Х.Ю., ЕГН **********,***, български гражданин, с основно образование, женен, работи в АС “Пътнически превози” – гр.Шумен, неосъждан, живущ *** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.08.2010г. около 5.30 часа в гр.Шумен на кръстовището на бул. “Симеон Велики” и ул. “Дедеагач” при управление на МПС – автобус “Чавдар 11М4” с ДК № Н 6209 АТ нарушил правилата за движение по пътищата - чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл.38, ал.3 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост, в условията на независимо съпричинителство с Ер.Ибр.О. причинил средна телесна повреда на А.Д.А., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довела до затруднение на движението на горен десен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Осъжда Ф.Х.Ю., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата сумата от 202.50 /двеста и два лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща направени деловодни разноски, както и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :

[todorb2000]

П Р И С Ъ Д А

№ ……….

гр. ДУПНИЦА, 28.03.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КОЧОВА
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:Д.Т.
Л.З.
при участието на секретаря: Г.А.
и в присъствието на окръжния прокурор:Ангел Байрактарски
разгледа докладвано от: съдия КОЧОВА
НОХД № 118 по описа за 2008 год.

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Й.С.С., роден на *** ***, жител и живущ ***, българин,български гражданин, женен, нeосъждан, с основно образование, пенсионер ЕГН **********, ВИНОВЕН в това, че
На 31.05.1998 г., около 08.05 на главен път Е-79, в района на с. Мурсалево, обл. Кюстендил при управление на МПС- автобус марка „Икарус-255” с ДК № КН **** Н, движещ се в посока от гр. Дупница към с. Мурсалево, е нарушил правата за движение по:
- чл. 19 от ЗДП /отм./, като в качеството си на водач на МПС, участващ в движението по пътищата, не е спазил установените правила за движение, създал е опасност и пречки в движението и не е опазил живота и здравето на хората;
- чл. 22 от ЗДП /отм./, като е предприел маневра завиване наляво, без да се убеди преди да я започне, че няма да създаде опасност за движението и без да се е съобразил с положението, посоката и скоростта на другите участници в движението;
- чл. 77 от ППЗДП, като извършвайки маневра завиване наляво не се е убедил, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневра не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал с ляв пътепоказател;

- чл. 33, т. 5 от ЗДП /отм./, като е управлявал технически неизправно МПС;
- чл. 33, т. 9 от ЗДП /отм./, като е превозвал пътници над определените норми и при условията на независимо съпричинителство с гръцкия гражданин Й.Н.Т. по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече /пет/ лица, както следва:
- смъртта на Здравка С.А.;
- тежка телесна повреда на Ж.А.Х., изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на сетивен орган /зрението на дясното око/;
- средни телесни повреди на С.Р.А., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие фрактура на череп с мозъчни контузии субдурален и сабарахноидален кръвоизлив и загуба на съзнание, както и нараняване, което прониква в черепната кухина – фрактура на черепа през пирамидалните части на слепоочните кости с изтичане на ликвор от ушите;
- средна телесна повреда на С.И.С., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, вследствие счупване на лявата ключица;
- средна телесна повреда на В.С.Б., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник вследствие счупване на лакетните и лъчевите кости на лява предмишница в областта на лакетната става;
- средна телесна повреда на В. А. К., изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата вследствие счупване на четвърто, шесто, седмо и девето леви ребра, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 във вр. с чл. 343, ал. 2, б.”б”, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК /ред. бр. 28 на ДВ от 09.04.1982 г./ във вр. с чл. 36, 37 и 54 от НК му налага наказание три години „Лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 ,ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
На осн. чл. 343 „г” от НК ЛИШАВА от право да управлява МПС по чл. 37 т. 7 от НК за срок от три години.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Й.Н.Т. – роден на *** ***, Р. Гърция, жител и живущ ***, Р. Гърция, грък, гръцки гражданин, неосъждан, със средно образование, женен за ВИНОВЕН в това , че: на 31.05.1998 г., около 08.05 на главен път Е-79, в района на с. Мурсалево, обл. Кюстендил при управление на МПС – товарен автомобил марка „Скания” с ДК № *** ** **, движещ се в посока гр. Благоевград, е нарушил правилата за движение по:
- чл. 19 от ЗДП /отм./, като в качеството си на водач на МПС, участващ в движението по пътищата, не е спазил установените правила за движение, създал е опасност и пречки в движението и не е опазил живота и здравето на хората;
- чл. 22 от ЗДП /отм./, като е предприел маневра изпреварване, без да се е убедил преди да я започне, че няма да създаде опасност за движението и без да се е съобразил с положението, посоката и скоростта на другите участници в движението;
- чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от ЗДП /отм./ във вр. с чл. 47, ал. 3 от ППЗДП, вр. с чл. 50, ал.1 от ППЗДП, като не се е съобразил с въведената в пътен знак В24 забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош;
- чл. 73, ал. 1 от ППЗДП, като при избиране на скоростта на движение на пътно превозно средство от категория „Д+Е” не е спазил забраната за превишаване на скорост от 50 км/ч в населено място и при условията на независимо съпричинителство с Й.С.С. *** е причинил смърт на едно лице и телесни повреди на повече /пет/ лица, както следва:
- смъртта на Здравка С.А.;
- тежка телесна повреда на Ж.А.Х., изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на сетивен орган /зрението на дясното око/;
- средни телесни повреди на С.Р.А., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие фрактура на череп с мозъчни контузии субдурален и сабарахноидален кръвоизлив и загуба на съзнание, както и нараняване, което прониква в черепната кухина – фрактура на черепа през пирамидалните части на слепоочните кости с изтичане на ликвор от ушите;
- средна телесна повреда на С.И.С., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, вследствие счупване на лявата ключица;
- средна телесна повреда на В.С.Б., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник вследствие счупване на лакетните и лъчевите кости на лява предмишница в областта на лакетната става;
- средна телесна повреда на В. А. К., изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата вследствие счупване на четвърто, шесто, седмо и девето леви ребра, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 във вр. с чл. 343, ал. 2, б.”б”, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК /ред. бр. 28 на ДВ от 09.04.1982 г./ във вр. с чл. 36, 37 и 55 ал. 1 , т. 1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, като на осн.чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На осн. чл. 343 „г” от НК ЛИШАВА от право да управлява МПС по чл. 37 т. 7 от НК за срок от една година.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИТЕ Й.С.С. и Й.Н.Т. солидарно да заплатят на В.С.Б. сумата от хиляда лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинената й средна телесна повреда от престъплението, ведно със законната лихва от 31.05.1998 г. до окончателното изплащане, както и 35 лева разноски по компенсация, като иска в частта до пълния размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИТЕ Й.С.С. и Й.Н.Т. солидарно да заплатят на Ж.А.Х. сумата от десет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинената й тежка телесна повреда от престъплението, ведно със законната лихва от 31.05.1998 г. до окончателното изплащане, както и 80 лева разноски по компенсация, като иска в частта до пълния размер от 50 000 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИТЕ Й.С.С. и Й.Н.Т. общо да заплатят направените по делото разноски, както следва: да заплатят по сметка на ОСлС гр. Кюстендил в размер на 1145 лева, по сметка на Окръжен съд гр. Кюстендил 1901 лева/ държавна такса за гр. искове в размер на 440 лв, 1461 лева за вещи лица, 441 лева за превод на съдебна поръчка/.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

[todorb2000]

Къде в Симеоновградския случай имаме причинено убиство по непредпазливост от независимо съпричинителство? http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=365454
Според горните два случая имаме два паралелни процеса на реализирано престъпно деяние,
а при Симеоновградския случай има последователна реализация на престъпното деяние, като не е доказано, дали предоставянето на МПС-то от Колев е станало със знанието за употреба на алкохол от катастрофиралия водач на МПС.
Може даже да се тълкува или да се приеме, че наличието на незатворена шахта по пътя, като отговорност на държавата т.е. като независим съпричинител на убийството на посочените лица от Симеоновград, защото това може би е причината за промяна на траекторията на МПС-то на Колев.