Набедяване

[svettoslav]

Моето лично мнение е, че в действителност жалбоподателят е невменяем, но и това ме устройва, само да спре да ме занимава с глупостите си.

А, бе,де да знам Мен ако питаш,да ти кажа право,по добре да не е "невменяем",че да отнесе нещо,ако има основание в крайна сметка.Щото противното хич даже не те устройва.Ама хич.Ако е "куку-вец"... няма да спре скоро..

[lexy21]

Та, в крайна сметка, установената практика на ВКС по въпроса е, че правната квалификация, която лицето дава в сигнала си, относно вярно изложените от него обстоятелства, е ирелевантна досежно съставомерността на деянието по объсжадания тук текст. С две думи - той може да си твърди, че сте извършили престъпление по служба, че сте го измамили, че сте извършили документо престъпление, че сте убили баба му и т.н., но да описва обстоятелства, които отговарят на обективната истина и това няма да е набедяване. Както и обратното -може да не квалифицира, но да описва неверни обстоятелства, които съдържат признаците на престъпен състав и тогава, в зависимост от субективния елемент, ще си дойдем на набедяването. В този и всеки друг случай следва да се изясни не каква правна квалифиция дава на действията / бездействията Ви жалбоподателят в сигнала си до ВКП, а какви обстоятелства относно тях излага, отговарят ли те на обективната истина и субективното му отношение към нея. Ако ви вълнува практика по въпроса, дайте знак.

[svettoslav]

По скоро колегата го вълнува какво ще стане с неговата ситуация,отколкото практика по набедяването,която,смея да твърдя,че е сериозно изпитание нерядко и за юристи с много богат опит.Има абсурдни решения по 286 НК.Абсолютно несъставомерни деяния,завършили с осъждане.
Имаме ли набедяване примерно ако "пострадалият",съзнавайки невинността на ответника,заведе Гр. дело,като очертаните обстоятелства сочат на ум. нанесена тел. повреда.Съдът прекрати/спре делото и праща
материалите на прокурора(така решил) и се образува ДП срещу ответника ?
П.П.Фактите,които описва,сочат състав,макар да е завел Гр.д. за деликт.
А ако той е знаел,че деянието е престъпление,въпреки всичко,но не е допускал,че ще се стигне до прокуратурата? А ако е допускал?

[lexy21]

Моля да ми дадете някаква съдебна практика, защото ми писна през ден да се пускат жалби срещу мен, нямам си друга работа, ами и обяснения в полицията да давам. Не може всеки да си пуска каквито си иска жалби и това да остава без никакви последици.

Е, аз с друго впечатление останах, svettoslav... и преди да заливам форума с решения, реших да обобщя малко, за да прецени колегата дали все още проявява интерес. А абсурдни присъди / решения има по всякакви текстове. А по Вашия въпрос - не, няма набедяване.

[voltron]

съзнавайки невинността на ответника,заведе Гр. дело,като очертаните обстоятелства сочат на ум. нанесена тел. повреда.Съдът прекрати/спре делото и праща

Няма надлежен орган за да е набедяване. Може в условията на евентуалност да е набеждаване

[kalahan2008]

Ако ви вълнува практика по въпроса, дайте знак.

Да, ще Ви бъда благодарен.

[lexy21]

Р 108/26.02.2009, ІІ НО на ВКС:" ...Влязлата в сила присъда, предмет на контрол по настоящето производство за възобновяване, е постановена само затова, че подсъдимият Г. е подал жалбата с гореописаното съдържание до Сливенската районна прокуратура. Това деяние незаконосъобразно е третирано като съставомерно по чл. 286, ал. 1 НК.
Първо, инкриминираната жалбата обективно съдържа само вярна информация, относно действителните изявления на Й. М. и М. Д. от 14.04.2006 г. По принцип обаче набедяване може да е налице само, ако твърденията на дееца пред надлежните органи са лъжливи и същевременно той съзнава тяхната неистинност... Без значение за възникване на наказателната отговорност по чл. 286, ал. 1 НК е как в случая подсъдимият, като подател на сигнала, е квалифицирал изявленията на М. и Д. Поначало той би осъществил престъпно набедяване със съзнателно посочване на неверни факти и обстоятелства, отговарящи на признаците на престъпление по Наказателния кодекс, но не и чрез собствената правна оценка на иначе вярно отразеното поведение...Налага се крайното заключение, че е постановено осъждане за деяние, което от обективна страна не съставлява престъпление. Затова съдът по възобновяването е длъжен в рамките на предоставените му правомощия да отмени присъдата изцяло и вместо това - да оправдае подсъдимия Г..."
Р 894/04.01.2005, ІІІ НО на ВКС"... Върховният касационен съд намира, че с автоматичното "преобразуване" на сигнали от законен повод за образуване на производство срещу определено лице, в законен повод за образуване на такова срещу автора на сигнала, може да се стигне в практиката до опасно потискане действието на разпоредбата на чл. 174, ал. 1 НПК - когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомяват незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. ... Целта на разпоредбата е да се охраняват интересите на правосъдието, като система от органи за правораздаване, да не се подвеждат те умишлено с невярна информация...


Това бързичко, в края на работния ден. Има още доста в този смисъл, личните ми наблюдения са, че последниет години се утвържадава тази пракитка и при първоинстанционните съдилища. Личното ми убеждение, без това да има за някого значение е, че това е правилната посока. Не коментирам надлежния орган, защото "надлежонстта" на този въпрос ми се струва изяснена, а и във Вашия случай си е баш надлежен

[svettoslav]

Без да съм изследвал практиката подробно в тоя смисъл,смятам,че набедяване има когато се подаде сигнала към "властта",както се казва.
Приема се "надлежен" бил компетентния да образува ДП.
Прокурора със сигурност.Ако обаче Х си мисли,че и следователя може? Подал го там неверния сигнал. Тук не е много трудно,доколкото се приема за надлежен,щом е "орган на досъдебното П." Така и при дознател,разсл. полицай или не знам какво име ще му измислят накрая(важно е да се подчертае,че е "полицай" ..бре,бре,бре,голям праз..ако не е "полицай"-няма да го бъде..

Та,трябвало да цели да го ангажира наказателно,да твърди,че е извършил престъпление.Допускане,макар и при голяма вероятност,осъзната от него-пак не може,щото не цели,не иска пряко да се ангажира наказателно.

Я сега да видим ,обаче примерно следното нещенце :
Завежда Гр.д. за клевета.Знаел е ,че тогава клеветата е престъпление от общ характер,освен това.Иска обаче обезщетение само.При завеждане на делото разбира( адвокат му казал),че съдът ще изпрати сигнал да прокуратурата,тъй като са налице твърдения за престъпление от ОХ.Той може да бъде свидетел по него,за разлика от тук. "Ами нека да го прати,какво ме интересува,рекъл си,дело трябва да се води.." И съдът пратил копие от документите при прокурора.
Тъй че "евентуалността" трябва много внимателно да се изследва,щото при такъв точно случай такава изобщо няма. А има "нека", "така да е ", това "допускане" и това да се случи,наред с гражданското дело,не е някакъв "евентуален умисъл за набедяване".Имаме положителност,което значи пряк.

Друг въпрос относно "ненадлежния орган". Дал жалбата на полицая Х ,който стои на пост пред районното У. Ами целта е важна,в полиция отиваш в крайна сметка,трябва непременно в 9 ч. да е в прокуратурата ли ? Не смятам.
Ако я даде на "катаджията" със същата ясна цел? А ,бе,казал му,я като отидеш да си сдаваш,дай я на дежурния,че един върши престъпление...
Това са държавни органи,при това не какви да е.И щом като имаш ясната цел,започва изпълнителното деяние.Интересният въпрос тук по-скоро би бил,къде е довършено набедяването,а не дали има такова.ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ЩЕ ИМА ОПИТ ЗА НАБЕДЯВАНЕ.И това е така,защото имаме изпълнение по 286.Не е по-различно положението и ако прати сигнала по пощата.Докато стигне където трябва-опит.А ако стигне случайно другаде- пак опит.Ако го е пратил в районния съд,вместо в прокуратурата-пак опит,ако са налице останалите елементи-до кога опит? Ами докато стигне до прокуратурата .Щом тя е "най-надлежния"...
Колкото по-простичко се гледа,толкова по-лесно и тук.Иска се държавата да го ангажира ,тя да се занимае с него,да заведат дело срещу него(длъжен ли е изобщо да знае,що е това прокурор,какво прави той,какво е това следовател и т.н.) Че Съд малко ли е? Надали.Дали не е надлежен ? Надали.
И какво е различното,ако е пратил сигнала в НАП или в Дирекция "Пожарна безопасност на МВР"(знам,че не е точното наименование,давам пример),когато си мисли,че те се занимават с престъпници и могат да го "привикат" да видят те какво "самоуправство" той върши или пък предполага,че са компетентни,тъй като "не си плаща данъците",върши данъчни "измами",укрива доходи от наем,не декларира всичко...
Щом не се е оказал надлежен,но иска властта да се занимае наказателно с него-най малко вр. чл.18 НК.
Но това си е мое мнение.

[svettoslav]

Като стана дума за набедяване,едно решение,неправилно според мен.

Решение № 527 от 26.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 511/2001 г., I н. о., докладчик председателят на отделение Бойка Попова
Относно субекта на престъплението
Бюлетин на ВКС, бр. 10/2001 г., стр. 5
чл. 286, ал. 1 НК,

чл. 51,

чл. 275 НПК
Субект на престъплението срещу правосъдието по чл. 286, ал. 1 НК може да бъде обвиняем (подсъдим) по друго наказателно дело. Обясненията му по обвинението, като израз на правото на защита, не му позволяват да се защитава с непозволени и неправомерни средства засягащи правата на други лица.
------------------------

Подадена е касационна жалба от името на подсъдимия С. З. от гр. А. срещу въззивно Решение № 90 от 18.06. т. г. по в. н. х. о. д. № 48/2001 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 53 от 6.12.2000 г. по н. х. д. № 30/2000 г. на А. районен съд.

С жалбата са ангажирани всички основания по чл. 352, ал. 1 НПК и са изложени доводи в тяхна подкрепа, с искане за оневиняване на подсъдимия.

Наказателната отговорност на жалбоподателя е за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, затова че на 11 юни 1998 г. в гр. А. пред състав от А. районен съд е набедил следователя от РСС - гр. А. С. У. в престъпление по чл. 310 НК, извършено от него по сл. д. № 53/1997 г., знаейки, че е невинен, чрез налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от 6 (шест) месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 (три) години, както и обществено порицание.

Приетите от съда фактически положения с основание са отнесени в престъпния състав на чл. 286, ал. 1 НК. Субект на това престъпление срещу правосъдието може да бъде обвиняем/подсъдим) по друго наказателно дело. Обясненията му по обвинението, като израз на правото на защита, не му позволяват да се защитава с непозволени и неправомерни средства, засягащи правата на други лица. Обективните признаци на престъплението са изведени от опроверганата декларация на жалбоподателя пред съда на 11.06.1998 г. Правилно е прието, че като е отрекъл да е подписвал в качеството си на обвиняем по сл. д. № 53/1997 г. процесуални документи, които е подписал, подсъдимият по същество е уличил разследващия орган в извършването на съставомерни действия по служба, конкретизирани като престъпление по чл. 310, ал. 1 НК.

Изводите на съда за субективната съставомерност на извършеното също се споделят от третата инстанция. Необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е деецът да е знаел, че набеденият е невинен. Тази констатация е изведена от доказателствата, че поведението на следователя по посоченото предварително производство е напълно правомерно.

Правилно е прието, че формата на вината, в случая тя е пряк умисъл и се предопределя от знанието, че набеденият не е извършил приписваната му съставомерна дейност, е обективирана от установеното по делото поведение на дееца. Съобщавайки пред надлежен орган неверни фактически данни, злепоставящи правата на друго лице деецът съзнателно е създал неверни доказателства срещу него. В този смисъл са несъстоятелни доводите му, че инкриминираното деяние на 11.06.1998 г. е несъставомерно от обективна и субективна страна. към правилно установените факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и за това не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за оневиняването му.

По изложените съображения въззивното решение следва да остане в сила.


П.П. Кратко и ясно.Щом твърди,че той не го е подписал,значи тъврди,че следователя го е подписал И набедил ли го е,или е представил неистински доказателства срещу него,доколкото така се твърди.Май нито едното.Законно е прието обаче "надлежния орган"-наказателен съд.Подал бил обаче "декларация"

Излишно е вече,но какво ще стане ако на ДП по същото дело той подаде такава "декларация".Ама наистина в нея да пише,че следователя е съставил документи неистински,подписал го е. И понеже сме още в досъдебна фаза-депозирането на тази "декларация" по делото ще води до 286,а в съдебната фаза-не.Или може би и там ще е,но само ако е в с.з при участието на прокурора.. Може би трябва да се обърне и към него,да му даде сам той препис...

Приятен ден !

[lexy21]

Аз не "чета" решението по този начин. Тук не става дума за "подаване на декларация" , а за това, че е направил изявление пред съда, което изявление е било част от дадените от него обяснения в качеството на подсъдим, в което изявление е декларирал, че не е подписвал "процесулани документи" в ДП /най-вероятно - постановелнието за привличане на обвиняем и протокола за рапит на обвиняем, протокола за предявяване на разследването/. И по тогава действащия НПК, като и по настоящем, обясненията са доказателство. Процесуалните документи, които твърди, че не е подписвал, са протокил от действия по разследването /разпит на обвиняем/ и други процесуални действия /привличане на обвиняем, предявяване на обвинението, предявавене на разследването/, които по тогава действащия НПК, и понастоящем, са писмени доказателствени средства, за извършване на определените действия, реда по който са извършени и събраните доказателства. Твърдейки в обясненията си, че подписът за обвиняем на тези протоколи от ДП не е негов, като знае, че е участвал в действията и се подписал, подсъдимият "създава" неистинско доказателство за извършени от следователя отсраними съществени нарушенияна процесуалните правила, които съдържат признаците на престъпен състав - документно престъпление. /Друг е въпросът дали това документно престъпление е по чл. 310 или по чл. 311 от НК, това е предмет на друга дискусия/. Съдът е длъжен да провери това доказателство - обясненията/ако е истинско - прекратява СП, връща и т.н., знаем какво трябва да направи, ако не го провери - също знаем какво ще се случи/. Та, съдът проверява - назначава графическа експертиза /примерно/ и "декларацията" на подсъдимия е опровергана от заключението й.

[svettoslav]

Може и устна да е.То ако е писмена не е ДС. Така е за това,буквално го приех, права си sexy21.

Твърдейки в обясненията си, че подписът за обвиняем на тези протоколи от ДП не е негов, като знае, че е участвал в действията и се подписал, подсъдимият "създава" неистинско доказателство за извършени от следователя отсраними съществени нарушенияна процесуалните правила, които съдържат признаците на престъпен състав - документно престъпление

.
Не е съставомерно.Ако създава доказателства-кои са те? По-точно.Протокол от с.з. ли е,що е? Друго ли е,крава ли е ,магаре ли е?

Освен това НК говори за "представи".Само създаване не става,дори ида има такова. Или тука ги представя пред съда.Представя ги и едновременно ги създава.Говорейки лъжи.
Ако имаме престъпление би било предл. първо-класическо "набеди".Е да,ама не.
Не го набеждава в абсолютно нищо,твърдейки,че е не е подписвал.Що пък точно следователя да е набедил.Само щракни за налудничавото набедяване на осем разследващи,вкл. и прокурора,ако различните протоколи те са съставяли по различно време.И още 4-5 постановления за привличане,докато се оправи квалификацията.Отегчаващо обстоятелство 100%.Но престъпление
То тогава и защитниците сме за там,щом твърдят,че протокола не е подписан от поемното лице,макар да знаят че това не е така(знае адв. Х че ПЛ Иван пияндурника се подписва как ли не..минали 10 г. никой не си спомня физиономии там и т.н. Иван умрял..И понеже няма какво да се губи(освен набедяване ) твърдиш ,че следователя навремето е съставил неистински документ като е подписал умрелия. А може би набедяваш другите ПЛ? Кой набедяваш?Подписали са го "в съучастие"

И тук "Комиците" ряпа да ядат,ако искат може и настъргана с моркови върви...

Правилно е прието, че формата на вината, в случая тя е пряк умисъл и се предопределя от знанието, че набеденият не е извършил приписваната му съставомерна дейност, е обективирана от установеното по делото поведение на дееца. Съобщавайки пред надлежен орган неверни фактически данни, злепоставящи правата на друго лице деецът съзнателно е създал неверни доказателства срещу него.

Какво значи "злепоставяне на правата",бе мааму стара?Кои по-точно права и къде ги злепоставя.И какво общо има с набедяването.Може би правото му да се счита за неизвършител на престъпление? Добре,това да е ,няма лошо.

А ако каже че е бил в неизбежна отбрана,като пострадалия пръв е посегнал?-пак набедяване.Ами то е ясно.Набедява го в опит за нанасяне на телесна повреда.Така излиза.Съгласен съм,че Обв./подс. няма право,да върши престъпления.Всъщност никой "няма право" на това,нали? Упражняването правото на защита действително не прави несъставомерно деянието,което се върши чрез "защитните действия".

Но никъде в случая подс. не е набедил следователя.Той не е казал,че конкретно лице е извършило престъпление.Няма тука някакви "аргументи от "полупротивното".
Като казал,че не е подписал,то никой друг,освен следователя не може "да го е подписал"?Кой може,кой не може-няма значение.

П.П. Ако обаче подс. ясно, безусловно съзнава че няма никаква друга възможност за съставянето на този документ,носещ неговия подпис,освен от следователя,който единствен според обстоятелствата би могъл да положи неговия подпис-тогава набедяване.
Тогава наистина все едно казва-той го е съставил,той ме е подписал.Защото знае,че няма никаква друга възможност друг,освен следователя, да го е подписал.И ако е така,според мен, е налице предл. първо все пак,а не "представи" неистински доказателства.
Няма набедяване в случая обаче,пък дори и следователя да е привлечен към НО(да речем че първата СЕ установява,че подписа върху постановлението не е негов).Макар и краткото цитирано решение на ВКС,без да се знае делото, все пак,става ясно,че единствената му цел е да се измъкне,като същевременно липсва умисъл някой да бъде привлечен към НО(макар и пр. да знае кой е следователя,да знае,че и неговия подпис също стои в документа).В колко ли подбни случаи адвокатът не е подбудител по 286?
Оспорване то на завещание по Гр. дело? Не го е подписал завещателя,значи твърдиш че го еподписал този,който се ползува? Оспорваш ведомости за заплати-несъм получавал такива-набедяваш касиера,счетоводителя,управителя..всеки който работи с тези документи,у когото се намират сега или после? (При нас това е следователя; ако разпита е пред съдия-него; ако е споразумение,ама при прокурора е обв. се подписал ей така,да има -тогава набедил и адвоката си,защото противното значи че двамата с Пр. са го подписали...).
Твърди само,че "аз не съм го подписал".
А адвокатът в с.з твърди,че "създателят не го е подписал"(завещателят)Той също твърди,че работникът не се е подписвал.Той друго не твърди.
Макар че не съм се замислял над набедяване на неопределено лице.Все някой го е подписал,щом не съм аз Друг ме е подписал.Срещу НИ ще го водим.
Набеди другиго,другиго-Х или У.

[nk7702n]

Според мен посоченото решение относно това, че обвиняемият казал, че не е подписвал въпросните протоколи, е неправилно. Трябва да има пряк умисъл, деецът да съзнава, че набеденият е невинен, а не просто да упражнява, макар и неправилно, правото си на защита в процеса. Трябва освен обективно да е налице неистина, лъжа, да е налице безспорно умисъл. То ако така се считаше, че е осъществен съставът на чл. 286 от НК, че съдилищата трябва да се задръстят с дела само на това основание. Например, един ром твърди, че полицай го е набил, имал увреждания еди - къде си по лицето, еди- какви си.Питам го има ли медицинско, казва нямам. Пуснал си жалба, обаче в Прокуратурата. И е заведено след това с ответна жалба срещу него производство за набеждаване. Налице е прекият умисъл, планира си човекът, че ще набеди длъжностното лице, знае, че няма никакви доказателства, знае, че твърди неистина и т.н.
Според мен, трябва да има изрично волеизявление, насобено към набедения, той направи това и това, което да не отговаря на действителността и човекът да го знае, с намерение да набеди другия. Казал, че не е подписвал, ами той казва също, че не е извършвал престъплението!? Колко хора си променят обясненията, свидетели - показанията!?
Не нужно да има точни квалификации за извършеното престъпление според набедяващия, но ако има, още по - зле за него!

П.С. Колега, много псуваш, не се ядосвай толкова!