Здравейте !
Може ли някой да ми каже може ли да се наложи забрана за пътуване в чужбина на физическо лице, което е в просрочие по ипотечен кредит,
- вариант 1: без да има обявена съдебна изискуемост
- вариант 2: ако има обявена съдебна изискуемост ?
За неплатени здравни вноски налагат ли забрана за пътуване в чужбина ?
Благодаря предварително !
- Дата и час: 26 Ное 2024, 21:48 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Ограничение за пътуване в чужбина
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Ограничение за пътуване в чужбина
Здравните вноски са публични задължения и не се установяват по съдебен, а по административен път, от органите на НАП. Затова те нямат нищо общо с понятието "съдебна" изискуемост (каквото и да значи това).
Здравните осигуровки се дължат от датата, когато е следвало да бъдат платени съгласно закона, като същите се декларират с данъчна декларация, а ако не са били декларирани, същите могат да бъдат установени с акт на органа по приходите, без да се извършва ревизия (чл. 40, ал. 6 ЗЗО; чл. 107 ДОПК).
Актът подлежи на предварително изпълнение (чл. 153, ал. 1 ДОПК), като изпълнението му може да бъде спряно при обжалване, след представяне на парична гаранция.
На длъжника се изпраща покана за доброволно изпълнение (чл. 182 ДОПК). Ако не плати в срока за доброволно изпълнение и задължението надвишава 5000 лв., органите на НАП могат да искат от МВР да бъде наложена забрана за напускане на страната (чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" ДОПК). Такава забрана може да бъде поискана и от публичния изпълнител в хода на изпълнителното производство (чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" ДОПК).
Здравните осигуровки се дължат от датата, когато е следвало да бъдат платени съгласно закона, като същите се декларират с данъчна декларация, а ако не са били декларирани, същите могат да бъдат установени с акт на органа по приходите, без да се извършва ревизия (чл. 40, ал. 6 ЗЗО; чл. 107 ДОПК).
Актът подлежи на предварително изпълнение (чл. 153, ал. 1 ДОПК), като изпълнението му може да бъде спряно при обжалване, след представяне на парична гаранция.
На длъжника се изпраща покана за доброволно изпълнение (чл. 182 ДОПК). Ако не плати в срока за доброволно изпълнение и задължението надвишава 5000 лв., органите на НАП могат да искат от МВР да бъде наложена забрана за напускане на страната (чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" ДОПК). Такава забрана може да бъде поискана и от публичния изпълнител в хода на изпълнителното производство (чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" ДОПК).
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Ограничение за пътуване в чужбина
ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ
Глава седма.
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната на:
1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;
2. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;
3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс;
4. лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина;
5. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
6. (нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.
Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на:
1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс.
Чл. 76а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето.
(2) Мерките по ал. 1 са с цел закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им.
(3) По изключение, при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи, мерките по ал. 1 не се прилагат.
(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи издават съвместна инструкция за прилагането на мерките по ал. 1.
Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На лицата, намиращи се извън Република България, с наложени принудителни административни мерки по чл. 75 или 76, или мерки по чл. 76а, се издава временен паспорт.
Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., предишен текст на чл. 78 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред.
(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г.) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени.
(2) Принудителната административна мярка се прилага или отменя след получаване на акта по ал. 1.
Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаването на заповедите по чл. 78 и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) При издаването на заповедите по чл. 75 не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Условията и редът за съхранението и унищожаването на преписките по прилагането на мерките по този раздел се определят с акт на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Глава седма.
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната на:
1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;
2. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;
3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс;
4. лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина;
5. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
6. (нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.
Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на:
1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс.
Чл. 76а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето.
(2) Мерките по ал. 1 са с цел закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им.
(3) По изключение, при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи, мерките по ал. 1 не се прилагат.
(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи издават съвместна инструкция за прилагането на мерките по ал. 1.
Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На лицата, намиращи се извън Република България, с наложени принудителни административни мерки по чл. 75 или 76, или мерки по чл. 76а, се издава временен паспорт.
Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., предишен текст на чл. 78 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред.
(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г.) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени.
(2) Принудителната административна мярка се прилага или отменя след получаване на акта по ал. 1.
Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаването на заповедите по чл. 78 и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) При издаването на заповедите по чл. 75 не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Условията и редът за съхранението и унищожаването на преписките по прилагането на мерките по този раздел се определят с акт на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
Re: Ограничение за пътуване в чужбина
Здравните вноски беше по-скоро отделен въпрос, естествено, че не подлежи на съдебна изискуемост. Въпросът за съдебната изискуемост беше относно просрочие по ипотечен кредит.
А може ли да се провери примерно в Гранична полиция на Мария Луиза в София дали лице има ограничителна заповед за напускане на страната ? Правят ли такива справки ?
А може ли да се провери примерно в Гранична полиция на Мария Луиза в София дали лице има ограничителна заповед за напускане на страната ? Правят ли такива справки ?
- ehpich
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 31 Окт 2010, 01:45
Re: Ограничение за пътуване в чужбина
ehpich написа:Здравните вноски беше по-скоро отделен въпрос, естествено, че не подлежи на съдебна изискуемост. Въпросът за съдебната изискуемост беше относно просрочие по ипотечен кредит.
А може ли да се провери примерно в Гранична полиция на Мария Луиза в София дали лице има ограничителна заповед за напускане на страната ? Правят ли такива справки ?
...Ще Ви дадат информация, ако отидете лично! ...Информация (справки), за трети лица, няма да Ви дадат.
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
Re: Ограничение за пътуване в чужбина
към момента забраната за напускане на страната при наличие на парични задължения над 5000 лева към физически или юридически лица които са съдебно присъдени и не се плащат от длъжника, се урежда в чл. 75, т.6 от ЗБЛД. Преобладаващата съдебна практика на ВАС е в смисъл че забраната противоречи на правото на ЕС - чл.27 от Директива 2004/38/ЕО. Има образувано дело във ВАС за издаване на тълкувателно решение, тъй като практиката е противоречива. Банката тябва да се е снабдила с изпълнителен лист.
- iva_sh
- Потребител
- Мнения: 510
- Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07
Re: Ограничение за пътуване в чужбина
НК - Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.
Последна промяна georgiev_sfbg на 02 Ное 2010, 10:18, променена общо 1 път
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
Re: Ограничение за пътуване в чужбина
georgiev_sfbg написа:НК - Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.
Този текст от НК няма никакво, ама абсолютно никакво отношение към темата!
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
8 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта