Има ли приложение ЗОДОВ при прекратяване на дознание?

[teogeo]

Здравейте,

имам следното питане:

Образуването на дознание срещу лицето Х означава, че Х се счита за обвиняем и му е предявено обвинение. Прокуратурата отказва да внесе обвинителен акт на базата на това дознание, или просто дознанието е прекратено с мотивите, че лицето Х не е извършило престъплението. Намира ли приложение в този случай ЗОДОВ - искане на обезщетения за морални вреди, разноски за защитник и т.н. , след като наказателно производство (дело) на практика не е имало?

[mladjurist]

Това гласи ЗОДОВ:

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно:

1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;

2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;

4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. (нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) използване на специални разузнавателни средства.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

[1968]

Това, че дознание е образувано срещу лицето Х, не значи, че Х е обвиняем по делото.

[teogeo]

Това, че дознание е образувано срещу лицето Х, не значи, че Х е обвиняем по делото.

Не, но когато дознател образува бързо производство срещу лицето Х и го призовава като обвиняем, то лицето Х си "наема" пълномощник, за да го представлява в досъдебното производство. И после ако евентуално г-н прокурорът види липса на достатъчно данни за извършено престъпление (или види елементи на "гражданско-правен спор") и откаже да внесе обвинителен акт, то тогава
кой ще плаща масрафа за адвокатския хонорар? Или той просто си остава като "данък поет дъх" за лицето Х? Защото тогава си представям следния случай - чешит разследващ полицай образува досъдебно след досъдебно срещу лицето Х. А то (лицето Х) си наема адвокат след адвокат да го представя, прокуратурата отказва да внесе ОА в съда и така отново, и отново.

[Гост.]

Това, че дознание е образувано срещу лицето Х, не значи, че Х е обвиняем по делото.

гр.С., 05.01.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осма година в състав:

Председател: Филип Владимиров
Членове: Янита Янкова
Иван Айдаров

при участието на секретаря Цветанка Павлова, и прокурора А. Величкова, като разгледа докладваното от съдия Айдаров гр.д. № 707 по описа за 2008 год. на СОС, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 и 2 от ПЗР на ГПК (обн, ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03. 2008 год.).
Образувано е по повод подадена въззивна жалба на Р. И. К. от Гара Е. П., ул. „К. и М.” № 51 срещу решение № 85 от 23.05.2008 год., постановено по гр. д. № 10/2008 год. по описа на РС гр. Е. П., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя искове против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2 т. 1 и 2 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 3 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на образувано срещу ищеца следствено дело № 73-VІ/2003 год. по описа на Окръжна военна прокуратура гр. П. и против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2 т. 1 и 2 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 4 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие незаконно предварително задържане с постановление от 20.05.2003 год.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционнният съд е направил неправилни правни изводи поради неправилно прилагане на материалния закон. При анализ на материалите по преписката, съдът бил установил една съответстваща на доказателствата фактическа обстановка, както и факта на претърпените от Р. И. К. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от образуваното и прекратено срещу него наказателно производство, но не е приложил правилно материалния закон. Релевират се доводи за неправилен извод за неприложимост състава на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, поради това, че срещу Р. И. К. не било повдигнато незаконно обвинение, което според съда било релевантно за ангажиране на отговорността по чл. 2, т.2 от ЗОДОВ. Твърди, че нито в жалбата, нито в писмените бележки по същество, е претендирал за повдигнато срещу него обвинение и твърди, че срещу него не е повдигано обвинение с обвинителен акт и че същият не е бил привличан като обвиняем. Твърди, че се касае за отговорност на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, в следната хипотеза : чл. 2 “….Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции ..... ако : т.2 предл. 2 : образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.....”. Според доводите на жалбоподателя, когато ЗОДОВ визира хипотеза на отговорност на държавата при прекратено наказателно производство с мотиви, че деянието не е извършено от лицето има предвид единствено факта на прекратяване на наказателното производство, без значение дали това се осъществява в съдебна фаза или в досъдебна фаза. В конкретната хипотеза имало безспорно образувано наказателно производство, същото било прекратено след няколко месеца разследване с постановление за прекратяването му от военен прокурор. Същата хипотеза била отделна и се включва в състава на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Жалбоподателят намира за неправилни изводите на съда, че в случая фактът на повдигане на обвинение е релевантен за отговорността по т.2. В тази връзка цитира ТР № 3/2004 год., според което явно се разграничавали двете хипотези на т.2, а именно : незаконно повдигнато обвинение или прекратено наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето. В настоящата хипотеза се претендирала втората и именно тя била налице. На второ място се обръща внимание на т.7 от ТР 3/2004 год. където ВКС категорично приемало, че ако се констатира, че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. Дали ще го прекрати поради недоказаност на престъплението или поради това, че деянието не е извършено от лицето, налице били идентични хипотези, които покриват отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Според същото ТР : когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДВПГ е, че деянието не е извършено от лицето. На последно място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е бил приел, че при „задържане под стража” извършено от следовател в рамките на досъдбното производство, следва да носи отговорност следствието, а не прокуратурата. В тази насока въззивника цитира т.13 от цитираното тълкувателно решение, според която в хипотезата на „задържане под стража” при образувано и прекратено наказателно производство, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от задържането под стража. Според въззивника, когато е образувано от прокуратурата наказателно производство и в рамките на същото се извършват действия по разследването, обезщетение следва да се дължи за претърпените вреди в рамките на така образуваното и прекратено производство. Органите на следствието, на полицията, при образувано наказателно производство действали при условията на обвързана компетентност именно по повод на образуваното от прокуратурата производство и не може да се дели всяко действие поотделно, за да се търси отговорност за него от органа, който го е извършил. Касае се за разследване по повод образувано наказателно производство от прокуратурата и последната е прекратила производството поради това, че липсвали доказателства жалбоподателят да е извършител на деянието, по повод на което е образувано наказателното производство. Предвид изложеното във въззивната жалба моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и вместо него да постанови друго, с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 7 000 лв. по два обективно и кумулативно съединени иска, на основания посочени в исковата молба и при съобразяване с фактите, които били безспорно установени предвид събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание въззивника Р. И. К. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Прокуратурата на РБ, чрез процесуалният си представител оспорва въззивната жалба, като твърди, че не са налице основания за реализиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по реда на ЗОДОВ.
Контролиращата страна в производството по делото – С. окръжна прокуратура, чрез процесуалният си представител също оспорва жалбата.
С. окръжен съд след преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите на страните и на основание чл. 188, ал.1 от ГПК (отм.) приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2003 год. с Постановление на Окръжна прокуратура гр. П. е образувано предварително производство № 575/2003 год. срещу неизвестни извършители за извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т.3 от НК - за това, че на 18.05.2003 год. в района на гр. П., Пловдивска област е извършен въоръжен грабеж в особено големи размери на 31 000 евро, 400 гр. злато, мобилен телефон и документи за самоличност, собственост на Ф. У. и Д. Р. Х..
На 18.05.2003 год. по дчнд №848/2003 год. и №849/2003 год. и двете по описа на ОС гр. П. са разпитани пострадалите лица Ф. У. и Д. Р. Х., разпитите на които са отразени в приложени по делото протоколи.
В хода на разследването са изискани справки с имената и датите на дежурства от РПУ, в това число и от РПУ гр. Е. П., видно от които в нощта на 17 срещу 18.05.2003 год. един от дежурните в РПУ Е. П. е бил въззивника Р. И. К..
На 20.05.2008 год. е извършено разпознаване от пострадалите лица Х. и У. на дежурни в нощта на 17.05.2008 год. полицаи, сред които и въззивника Р. И. К., което разпознаване е отразено в протоколи от 20.05.2008 год., приложени по делото като писмени доказателства.
Предвид разпознаването на въззивника Р. И. К. от свидетеля Х., с постановление от 20.05.2003 год. на следовател при ОСлС гр. П. постановява да се задържи лицето Р. К.за срок от 24 часа, считано от 20.05.2003 год.
С постановление на следовател при ОСлС П. от 21.05.2003 год. за освобождаване на задържано лице е постановено освобождаване от ареста на въззивника Р. И. К.. В мотивите на горното постановление за освобождаване е записано, че в законоустановеният срок (24 часа) Р. И. К. не е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление.
От приложеното по делото Постановление от 21.05.2003 год. на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр.П. се установява, че от предварително производство № 575/2003 год. са отделени материали, касаещи евентуално извършено от въззивника престъпление, които са изпратени на П. военноокръжна прокуратура.
С Постановление за образуване на предварително производство по преписка вх. № 481 от 21.05.2003 год. на военен прокурор при П. военноокръжна прокуратура е постановено да се образува предварително производство срещу гл. серж. Р. И. К. от РПУ Е. П. като се проведе разследване за установяване дали на 17/18.05.2003 год. на автомагистрала „Т.”, в района на тунел „Т. В.” е злоупотребил с властта и служебното си положение, от което са последвали вредни последици за германските граждани – Ф. О. и Д. Х. - престъпление по чл. 387 ал.1 от НК. Разследването е възложено на следовател при Военноокръжна прокуратура П.. В постановлението се съдържа изрично волеизявление да се приемат следствените действия извършени от невоенен орган, както и да се разпитат свидетелите Х.и У..
На основание горното постановление от военен следовател е изготвено донесение за предприемане на следствени действия срещу въззивника Р. И. К..
В хода на разследването са събирани множество доказателства, като с постановление от 16.06.2003 год. по сл.д. № 73 – VI/2003 год. на Окръжна военна прокуратура гр. П. следователя е предал следственото дело на военен прокурор с мнение за прекратяване на основание чл. 237 ал.1 във вр. с чл. 21 ал.1 т.1 от НК.
С постановление от 23.06.2003 год. прокурор при ОВП гр.П. е върнал делото за допълнително разследване.
С допълнително постановление от 02.10.2003 год. следовател при Окръжна военна прокуратура гр. П. след допълнителни следствени действия при удължен срок за разследване, отново е предал горното следствено дело на прокурор при Окръжна военна прокуратура гр. П. с мнение за прекратяване на производството на основание чл. 237, ал.1 във вр. с чл. 21, ал.1, т.1 от НК.
С постановление от 10.10.2003 год. за прекратяване на наказателното производство прокурор при ОВП гр.П. е прекратил наказателното производство по сл.д. № 73 – VI/2003 год. по описа на ОВП гр.П. на основание чл. 237, ал.1, т.1 във вр. с чл. 21, ал.1, т. 1 от НПК и на основание чл. 21, ал.1, т.2 от НК.
В хода на производството пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Ц. М. и М. К., от чиито показания се установява вида и размера на претърпените от Р. К. неимуществени вреди. Дадените от тях показания са обсъдени в обжалваното решение и съдът е направил извода, че същите установяват претендираните и претърпени от Р. К. неимуществени вреди.
При така установеното настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
С исковата си молба Р. И. К. е предявил два обективно кумулативно съединени иска срещу Прокуратурата на Р.България с правно основание чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДВ за заплащане на неимуществени вреди от незаконно задържане под стража в рамките на образувано досъдебно производство в размер на 4 000 лв. и неимуществени вреди от образувано и прекратено наказателно производство в продължение на около 5 месеца в размер на 3 000 лв. Неимуществените вреди са изчерпателно описани по т.1 и по т.2 в исковата молба и касаят : накърнено право на свободно предвижване в пространството и свобода; накърнена чест и достойнство на личността; засегната положителна оценка от другите (в това число колеги, познати и пр.); стрес, безпокойство; невъзможност за качествено изпълнение на служебните задължения за период от пет месеца; несигурност за настоящи и бъдещи трудови и служебни правоотношения и пр.
С обжалваното решение № 85 от 23.05.2008 год. постановено по гр.д. № 10/2008 год., състав при РС гр.Е. П. правилно е приел, че Р. К. е предявил срещу Прокуратурата на Р.България два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, първият – за заплащане на обезщетение за претърпени вреди във връзка с образувано и прекратено срещу него наказателно производство в размер на 3 000 лв. и вторият в размер на 4 000 лв. за заплащане на обезщетение за взета мярка за предварително задържане. За да отхвърли първият иск първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства безспорно се установява, че за периода от 21.05.2003 год. до 10.10.2003 год. срещу Р. К. не е повдигано обвинение за извършено престъпление от общ характер, като в тази насока съдът приема, че без валидно повдигнато обвинение не е налице фактическият състав по чл. 2, т.2 от ЗОДОВ за отговорност на държавата, поради което е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на претенцията за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ в следствие причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. и в следствие предварително задържане на Р. К. под стража първоинстанционният съд приема, че дори и вредите да са доказани от разпитаните по делото свидетели, искът е неправилно заведен срещу Прокуратурата на РБ, вместо срещу Окръжна следствена служба гр. П., поради което същият следва да бъде отхвърлен като предявен срещу лице, което в случая не следва да носи отговорност.
Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционният съд. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК при ВКС са дадени указания на съдилищата по приложението на ЗОДОВ. Предвид това тълкувателно решение меродавен за преценката на законността на задържането е актът, слагащ край на наказателното производство. Постановлението на Военно окръжна прокуратура гр.П., с което се прекратява наказателното производство, водено срещу Р. К., установяващо неоснователността на предприетото срещу ищеца наказателно преследване, е актът, спрямо който следва да се прецени законността на задържането в случая. Мярката за неотклонение „задържане под стража” не е отменена като незаконно взета, неотговаряща на изискванията по чл. 152а, ал. 7, вр. чл. 152 НПК (отм.). Поради това и отговорността на държавата не е при хипотезата на чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ. В тази насока е и решение № 692 от 12.05.2008 год. на ВКС по гр.д. № 2394/2007 год., ІV-то ГО, според което при прекратяване на наказателното производство се приема, че изобщо не е било налице основание да се наложи спрямо обвиняемия мярка за процесуална принуда и това правно положение обуславя отговорност на държавата, съгласно чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. В този случай, обезщетението за неимуществени вреди на посоченото основание обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. В този смисъл са и указанията по приложението на закона в т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК при ВКС. Наказателното производство срещу ищеца Р. И. К. е прекратено, поради това, че обвинението не е било доказано. Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК (отм.) не е сред изчерпателно посочените в чл. 2, т. 2 – т. 6 от ЗОДОВ деликти, осъществени от правозащитните органи, които се обезщетяват по този закон. То обаче съответства на това основание за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, че деянието не е извършено от лицето, което становище изрично е прието с т. 7 на посочения тълкувателен акт на ВКС. Затова, като е счел, че на ищеца Р. И. К. не следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, което е прекратено, поради недоказаност на обвинението - чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК (отм.), и което включва и вредите от задържането под стража, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което в тази част решението следва да бъде отменено и постановено ново по същество на спора.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че обективно кумулативно съединените искове, предявени от Р. И. К. срещу Прокуратурата на РБ са доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т.2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно : т. 2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че с постановление на Окръжна прокуратура гр. П. е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител с дата 18.05.2003 год. Установено и също, че на 20.05.2003 год. Р. И. К. е задържан под стража за 24 часа въз основа на разпознаване от очевидец, като на 21.05.2003 год. срещу него е образувано наказателно производство от Военноокъжна прокуратура гр.П. за престъпление по служба, прекратено с постановление на военен прокурор на основание чл. 237 ал.1 т.2 от НПК (отм). Съгласно тази разпоредба прокурорът прекратява наказателното производство: 1. - в случаите на чл. 21, ал. 1 и 2. - когато намери, че обвинението не е доказано.
Наказателното производство срещу Р. И. К. е прекратено, поради това, че обвинението не е било доказано. Видно от горепосоченото решение на ВКС и цитираното ТР основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК (отм.) не е сред изчерпателно посочените в чл. 2, т. 2 - 6 от ЗОДОВ деликти, осъществени от правозащитните органи, които се обезщетяват по този закон. То обаче съответства на това основание за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, че деянието не е извършено от лицето, което становище изрично е прието с т. 7 на посочения тълкувателен акт на ВКС. Предвид същите решения и гореизложеното, че мярката за неотклонение „задържане под стража” не е отменена като незаконно взета, неотговаряща на изискванията по чл. 152а, ал. 7, вр. чл. 152 НПК (отм.) и отговорността на държавата не е при хипотезата на чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на посоченото основание ( чл. 2, т.2 от ЗОДОВ ) обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, поради което правилно исковете са насочени срещу Прокуратурата на РБ (т.13 от ТР № 3 от 22.04.2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК при ВКС ).
Съдът намира за доказани претърпените от Р. И. К. неимуществени вреди, изразяващи се в засягане честта и достойнството му; засягане добрата оценка на близките по отношение на Р. И. К.; негативно отразяване на безпокойството му върху семейната обстановка и създаване на напрежение на работното му място, довело до невъзможност за качеството изпълнение на служебните задължения; ограничаване правото му на свободно придвижване в пространството, нервност, раздразнителност и безпокойство за настоящото и бъдещи трудови и служебни правоотношения. Съдът намира за доказана и причинната връзка между образуваното и прекратено наказателно производство и задържането на лицето под стража и претърпените от него гореописани неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като определи размер, който да е съответен на степента и интензитета им, както и на периода на задържането като мярка за процесуална принуда 20-21.05.2003г, и на продължителността на наказателната репресия от м. май до м. октомври 2003 год. Установените по делото релевантни обстоятелства налагат обезщетението да се определи както следва: по иска за обезщетение за вреди от задържане под стража – в размер на 2 500 лв., а за иска за обезщетение от прекратеното наказателно производство – в размер на 2 000 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за обезщетение за вреди от задържане под стража е отхвърлен в размер до 2 500 лв., а искът за обезщетение от прекратеното наказателно производство в размер до 2 000 лв. В частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над 2 500 лв., респ. над 2 000 лв., решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 год.) от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба , ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да осъди Прокуратурата на РБ да заплати държавна такса по делото в размер на 105 лв.
Воден от горното, С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85 от 23.05.2008 год., постановено по гр. д. № 10/2008 год. по описа на РС гр. Е. П. в частта, в която е отхвърлен иска на Р. И. К. с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано срещу него сл.д. № 73- VI/2003 год. по описа на Окръжна военна прокуратура гр. П. в размер до 2000 лв. и в частта, в която е отхвърлен иска на Р. И. К. с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно предварително задържане с постановление от 20.05.2003 год. в размер до 2 500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Р. И. К., с ЕГН 7. от Гара Е. П., ул. „К. и М.” № 51 обезщетение за претърпени неимущствени вреди от прекратено наказателно производство по сл.д. № 73-VI/2003 год. по описа на Окръжна военна прокуратура гр. П. в размер на 2 000 (две хиляди) лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Р. И. К., с ЕГН . от Гара Е. П., ул. „К. и М.” № 51 обезщетение за претерпени неимуществени вреди от задържане на Р. И. К. под стража, извършено с постановление от 20.05.2003 год. на следовател при ОСС гр.П. по сл.д. № 575/2003 год. на ОСС гр. П., образувано с постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от 18.05.2003 год. в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати по сметка на С. окръжен съд държавна такса в размер на 105 (сто и пет) лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 23.05.2008 год. постановено по гр. д. № 10/2008 год. по описа на РС гр. Е. П. в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Системата не позволява да пейстна ТР№ 3/22.04.2004 г. на ВКС , но знаем съдържанието му.

[teogeo]

Това, че дознание е образувано срещу лицето Х, не значи, че Х е обвиняем по делото.

гр.С., 05.01.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осма година в състав:

Председател: Филип Владимиров
Членове: Янита Янкова
Иван Айдаров

при участието на секретаря Цветанка Павлова, и прокурора А. Величкова, като разгледа докладваното от съдия Айдаров гр.д. № 707 по описа за 2008 год. на СОС, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 и 2 от ПЗР на ГПК (обн, ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03. 2008 год.).
Образувано е по повод подадена въззивна жалба на Р. И. К. от Гара Е. П., ул. „К. и М.” № 51 срещу решение № 85 от 23.05.2008 год., постановено по гр. д. № 10/2008 год. по описа на РС гр. Е. П., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя искове против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2 т. 1 и 2 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 3 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на образувано срещу ищеца следствено дело № 73-VІ/2003 год. по описа на Окръжна военна прокуратура гр. П. и против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2 т. 1 и 2 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 4 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие незаконно предварително задържане с постановление от 20.05.2003 год.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционнният съд е направил неправилни правни изводи поради неправилно прилагане на материалния закон. При анализ на материалите по преписката, съдът бил установил една съответстваща на доказателствата фактическа обстановка, както и факта на претърпените от Р. И. К. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от образуваното и прекратено срещу него наказателно производство, но не е приложил правилно материалния закон. Релевират се доводи за неправилен извод за неприложимост състава на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, поради това, че срещу Р. И. К. не било повдигнато незаконно обвинение, което според съда било релевантно за ангажиране на отговорността по чл. 2, т.2 от ЗОДОВ. Твърди, че нито в жалбата, нито в писмените бележки по същество, е претендирал за повдигнато срещу него обвинение и твърди, че срещу него не е повдигано обвинение с обвинителен акт и че същият не е бил привличан като обвиняем. Твърди, че се касае за отговорност на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, в следната хипотеза : чл. 2 “….Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции ..... ако : т.2 предл. 2 : образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.....”. Според доводите на жалбоподателя, когато ЗОДОВ визира хипотеза на отговорност на държавата при прекратено наказателно производство с мотиви, че деянието не е извършено от лицето има предвид единствено факта на прекратяване на наказателното производство, без значение дали това се осъществява в съдебна фаза или в досъдебна фаза. В конкретната хипотеза имало безспорно образувано наказателно производство, същото било прекратено след няколко месеца разследване с постановление за прекратяването му от военен прокурор. Същата хипотеза била отделна и се включва в състава на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Жалбоподателят намира за неправилни изводите на съда, че в случая фактът на повдигане на обвинение е релевантен за отговорността по т.2. В тази връзка цитира ТР № 3/2004 год., според което явно се разграничавали двете хипотези на т.2, а именно : незаконно повдигнато обвинение или прекратено наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето. В настоящата хипотеза се претендирала втората и именно тя била налице. На второ място се обръща внимание на т.7 от ТР 3/2004 год. където ВКС категорично приемало, че ако се констатира, че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. Дали ще го прекрати поради недоказаност на престъплението или поради това, че деянието не е извършено от лицето, налице били идентични хипотези, които покриват отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Според същото ТР : когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДВПГ е, че деянието не е извършено от лицето. На последно място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е бил приел, че при „задържане под стража” извършено от следовател в рамките на досъдбното производство, следва да носи отговорност следствието, а не прокуратурата. В тази насока въззивника цитира т.13 от цитираното тълкувателно решение, според която в хипотезата на „задържане под стража” при образувано и прекратено наказателно производство, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от задържането под стража. Според въззивника, когато е образувано от прокуратурата наказателно производство и в рамките на същото се извършват действия по разследването, обезщетение следва да се дължи за претърпените вреди в рамките на така образуваното и прекратено производство. Органите на следствието, на полицията, при образувано наказателно производство действали при условията на обвързана компетентност именно по повод на образуваното от прокуратурата производство и не може да се дели всяко действие поотделно, за да се търси отговорност за него от органа, който го е извършил. Касае се за разследване по повод образувано наказателно производство от прокуратурата и последната е прекратила производството поради това, че липсвали доказателства жалбоподателят да е извършител на деянието, по повод на което е образувано наказателното производство. Предвид изложеното във въззивната жалба моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и вместо него да постанови друго, с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 7 000 лв. по два обективно и кумулативно съединени иска, на основания посочени в исковата молба и при съобразяване с фактите, които били безспорно установени предвид събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание въззивника Р. И. К. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Прокуратурата на РБ, чрез процесуалният си представител оспорва въззивната жалба, като твърди, че не са налице основания за реализиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по реда на ЗОДОВ.
Контролиращата страна в производството по делото – С. окръжна прокуратура, чрез процесуалният си представител също оспорва жалбата.
С. окръжен съд след преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите на страните и на основание чл. 188, ал.1 от ГПК (отм.) приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2003 год. с Постановление на Окръжна прокуратура гр. П. е образувано предварително производство № 575/2003 год. срещу неизвестни извършители за извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т.3 от НК - за това, че на 18.05.2003 год. в района на гр. П., Пловдивска област е извършен въоръжен грабеж в особено големи размери на 31 000 евро, 400 гр. злато, мобилен телефон и документи за самоличност, собственост на Ф. У. и Д. Р. Х..
На 18.05.2003 год. по дчнд №848/2003 год. и №849/2003 год. и двете по описа на ОС гр. П. са разпитани пострадалите лица Ф. У. и Д. Р. Х., разпитите на които са отразени в приложени по делото протоколи.
В хода на разследването са изискани справки с имената и датите на дежурства от РПУ, в това число и от РПУ гр. Е. П., видно от които в нощта на 17 срещу 18.05.2003 год. един от дежурните в РПУ Е. П. е бил въззивника Р. И. К..
На 20.05.2008 год. е извършено разпознаване от пострадалите лица Х. и У. на дежурни в нощта на 17.05.2008 год. полицаи, сред които и въззивника Р. И. К., което разпознаване е отразено в протоколи от 20.05.2008 год., приложени по делото като писмени доказателства.
Предвид разпознаването на въззивника Р. И. К. от свидетеля Х., с постановление от 20.05.2003 год. на следовател при ОСлС гр. П. постановява да се задържи лицето Р. К.за срок от 24 часа, считано от 20.05.2003 год.
С постановление на следовател при ОСлС П. от 21.05.2003 год. за освобождаване на задържано лице е постановено освобождаване от ареста на въззивника Р. И. К.. В мотивите на горното постановление за освобождаване е записано, че в законоустановеният срок (24 часа) Р. И. К. не е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление.
От приложеното по делото Постановление от 21.05.2003 год. на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр.П. се установява, че от предварително производство № 575/2003 год. са отделени материали, касаещи евентуално извършено от въззивника престъпление, които са изпратени на П. военноокръжна прокуратура.
С Постановление за образуване на предварително производство по преписка вх. № 481 от 21.05.2003 год. на военен прокурор при П. военноокръжна прокуратура е постановено да се образува предварително производство срещу гл. серж. Р. И. К. от РПУ Е. П. като се проведе разследване за установяване дали на 17/18.05.2003 год. на автомагистрала „Т.”, в района на тунел „Т. В.” е злоупотребил с властта и служебното си положение, от което са последвали вредни последици за германските граждани – Ф. О. и Д. Х. - престъпление по чл. 387 ал.1 от НК. Разследването е възложено на следовател при Военноокръжна прокуратура П.. В постановлението се съдържа изрично волеизявление да се приемат следствените действия извършени от невоенен орган, както и да се разпитат свидетелите Х.и У..
На основание горното постановление от военен следовател е изготвено донесение за предприемане на следствени действия срещу въззивника Р. И. К..
В хода на разследването са събирани множество доказателства, като с постановление от 16.06.2003 год. по сл.д. № 73 – VI/2003 год. на Окръжна военна прокуратура гр. П. следователя е предал следственото дело на военен прокурор с мнение за прекратяване на основание чл. 237 ал.1 във вр. с чл. 21 ал.1 т.1 от НК.
С постановление от 23.06.2003 год. прокурор при ОВП гр.П. е върнал делото за допълнително разследване.
С допълнително постановление от 02.10.2003 год. следовател при Окръжна военна прокуратура гр. П. след допълнителни следствени действия при удължен срок за разследване, отново е предал горното следствено дело на прокурор при Окръжна военна прокуратура гр. П. с мнение за прекратяване на производството на основание чл. 237, ал.1 във вр. с чл. 21, ал.1, т.1 от НК.
С постановление от 10.10.2003 год. за прекратяване на наказателното производство прокурор при ОВП гр.П. е прекратил наказателното производство по сл.д. № 73 – VI/2003 год. по описа на ОВП гр.П. на основание чл. 237, ал.1, т.1 във вр. с чл. 21, ал.1, т. 1 от НПК и на основание чл. 21, ал.1, т.2 от НК.
В хода на производството пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Ц. М. и М. К., от чиито показания се установява вида и размера на претърпените от Р. К. неимуществени вреди. Дадените от тях показания са обсъдени в обжалваното решение и съдът е направил извода, че същите установяват претендираните и претърпени от Р. К. неимуществени вреди.
При така установеното настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
С исковата си молба Р. И. К. е предявил два обективно кумулативно съединени иска срещу Прокуратурата на Р.България с правно основание чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДВ за заплащане на неимуществени вреди от незаконно задържане под стража в рамките на образувано досъдебно производство в размер на 4 000 лв. и неимуществени вреди от образувано и прекратено наказателно производство в продължение на около 5 месеца в размер на 3 000 лв. Неимуществените вреди са изчерпателно описани по т.1 и по т.2 в исковата молба и касаят : накърнено право на свободно предвижване в пространството и свобода; накърнена чест и достойнство на личността; засегната положителна оценка от другите (в това число колеги, познати и пр.); стрес, безпокойство; невъзможност за качествено изпълнение на служебните задължения за период от пет месеца; несигурност за настоящи и бъдещи трудови и служебни правоотношения и пр.
С обжалваното решение № 85 от 23.05.2008 год. постановено по гр.д. № 10/2008 год., състав при РС гр.Е. П. правилно е приел, че Р. К. е предявил срещу Прокуратурата на Р.България два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, първият – за заплащане на обезщетение за претърпени вреди във връзка с образувано и прекратено срещу него наказателно производство в размер на 3 000 лв. и вторият в размер на 4 000 лв. за заплащане на обезщетение за взета мярка за предварително задържане. За да отхвърли първият иск първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства безспорно се установява, че за периода от 21.05.2003 год. до 10.10.2003 год. срещу Р. К. не е повдигано обвинение за извършено престъпление от общ характер, като в тази насока съдът приема, че без валидно повдигнато обвинение не е налице фактическият състав по чл. 2, т.2 от ЗОДОВ за отговорност на държавата, поради което е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на претенцията за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ в следствие причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. и в следствие предварително задържане на Р. К. под стража първоинстанционният съд приема, че дори и вредите да са доказани от разпитаните по делото свидетели, искът е неправилно заведен срещу Прокуратурата на РБ, вместо срещу Окръжна следствена служба гр. П., поради което същият следва да бъде отхвърлен като предявен срещу лице, което в случая не следва да носи отговорност.
Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционният съд. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК при ВКС са дадени указания на съдилищата по приложението на ЗОДОВ. Предвид това тълкувателно решение меродавен за преценката на законността на задържането е актът, слагащ край на наказателното производство. Постановлението на Военно окръжна прокуратура гр.П., с което се прекратява наказателното производство, водено срещу Р. К., установяващо неоснователността на предприетото срещу ищеца наказателно преследване, е актът, спрямо който следва да се прецени законността на задържането в случая. Мярката за неотклонение „задържане под стража” не е отменена като незаконно взета, неотговаряща на изискванията по чл. 152а, ал. 7, вр. чл. 152 НПК (отм.). Поради това и отговорността на държавата не е при хипотезата на чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ. В тази насока е и решение № 692 от 12.05.2008 год. на ВКС по гр.д. № 2394/2007 год., ІV-то ГО, според което при прекратяване на наказателното производство се приема, че изобщо не е било налице основание да се наложи спрямо обвиняемия мярка за процесуална принуда и това правно положение обуславя отговорност на държавата, съгласно чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. В този случай, обезщетението за неимуществени вреди на посоченото основание обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. В този смисъл са и указанията по приложението на закона в т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК при ВКС. Наказателното производство срещу ищеца Р. И. К. е прекратено, поради това, че обвинението не е било доказано. Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК (отм.) не е сред изчерпателно посочените в чл. 2, т. 2 – т. 6 от ЗОДОВ деликти, осъществени от правозащитните органи, които се обезщетяват по този закон. То обаче съответства на това основание за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, че деянието не е извършено от лицето, което становище изрично е прието с т. 7 на посочения тълкувателен акт на ВКС. Затова, като е счел, че на ищеца Р. И. К. не следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, което е прекратено, поради недоказаност на обвинението - чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК (отм.), и което включва и вредите от задържането под стража, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което в тази част решението следва да бъде отменено и постановено ново по същество на спора.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че обективно кумулативно съединените искове, предявени от Р. И. К. срещу Прокуратурата на РБ са доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т.2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно : т. 2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че с постановление на Окръжна прокуратура гр. П. е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител с дата 18.05.2003 год. Установено и също, че на 20.05.2003 год. Р. И. К. е задържан под стража за 24 часа въз основа на разпознаване от очевидец, като на 21.05.2003 год. срещу него е образувано наказателно производство от Военноокъжна прокуратура гр.П. за престъпление по служба, прекратено с постановление на военен прокурор на основание чл. 237 ал.1 т.2 от НПК (отм). Съгласно тази разпоредба прокурорът прекратява наказателното производство: 1. - в случаите на чл. 21, ал. 1 и 2. - когато намери, че обвинението не е доказано.
Наказателното производство срещу Р. И. К. е прекратено, поради това, че обвинението не е било доказано. Видно от горепосоченото решение на ВКС и цитираното ТР основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК (отм.) не е сред изчерпателно посочените в чл. 2, т. 2 - 6 от ЗОДОВ деликти, осъществени от правозащитните органи, които се обезщетяват по този закон. То обаче съответства на това основание за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, че деянието не е извършено от лицето, което становище изрично е прието с т. 7 на посочения тълкувателен акт на ВКС. Предвид същите решения и гореизложеното, че мярката за неотклонение „задържане под стража” не е отменена като незаконно взета, неотговаряща на изискванията по чл. 152а, ал. 7, вр. чл. 152 НПК (отм.) и отговорността на държавата не е при хипотезата на чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на посоченото основание ( чл. 2, т.2 от ЗОДОВ ) обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, поради което правилно исковете са насочени срещу Прокуратурата на РБ (т.13 от ТР № 3 от 22.04.2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК при ВКС ).
Съдът намира за доказани претърпените от Р. И. К. неимуществени вреди, изразяващи се в засягане честта и достойнството му; засягане добрата оценка на близките по отношение на Р. И. К.; негативно отразяване на безпокойството му върху семейната обстановка и създаване на напрежение на работното му място, довело до невъзможност за качеството изпълнение на служебните задължения; ограничаване правото му на свободно придвижване в пространството, нервност, раздразнителност и безпокойство за настоящото и бъдещи трудови и служебни правоотношения. Съдът намира за доказана и причинната връзка между образуваното и прекратено наказателно производство и задържането на лицето под стража и претърпените от него гореописани неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като определи размер, който да е съответен на степента и интензитета им, както и на периода на задържането като мярка за процесуална принуда 20-21.05.2003г, и на продължителността на наказателната репресия от м. май до м. октомври 2003 год. Установените по делото релевантни обстоятелства налагат обезщетението да се определи както следва: по иска за обезщетение за вреди от задържане под стража – в размер на 2 500 лв., а за иска за обезщетение от прекратеното наказателно производство – в размер на 2 000 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за обезщетение за вреди от задържане под стража е отхвърлен в размер до 2 500 лв., а искът за обезщетение от прекратеното наказателно производство в размер до 2 000 лв. В частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над 2 500 лв., респ. над 2 000 лв., решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 год.) от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба , ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да осъди Прокуратурата на РБ да заплати държавна такса по делото в размер на 105 лв.
Воден от горното, С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85 от 23.05.2008 год., постановено по гр. д. № 10/2008 год. по описа на РС гр. Е. П. в частта, в която е отхвърлен иска на Р. И. К. с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано срещу него сл.д. № 73- VI/2003 год. по описа на Окръжна военна прокуратура гр. П. в размер до 2000 лв. и в частта, в която е отхвърлен иска на Р. И. К. с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно предварително задържане с постановление от 20.05.2003 год. в размер до 2 500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Р. И. К., с ЕГН 7. от Гара Е. П., ул. „К. и М.” № 51 обезщетение за претърпени неимущствени вреди от прекратено наказателно производство по сл.д. № 73-VI/2003 год. по описа на Окръжна военна прокуратура гр. П. в размер на 2 000 (две хиляди) лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Р. И. К., с ЕГН . от Гара Е. П., ул. „К. и М.” № 51 обезщетение за претерпени неимуществени вреди от задържане на Р. И. К. под стража, извършено с постановление от 20.05.2003 год. на следовател при ОСС гр.П. по сл.д. № 575/2003 год. на ОСС гр. П., образувано с постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от 18.05.2003 год. в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати по сметка на С. окръжен съд държавна такса в размер на 105 (сто и пет) лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 23.05.2008 год. постановено по гр. д. № 10/2008 год. по описа на РС гр. Е. П. в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Системата не позволява да пейстна ТР№ 3/22.04.2004 г. на ВКС , но знаем съдържанието му.

poli_g, отивам в дрешника да изровя някоя шапка за сваляне
В краен случай - каскет или фес.

[1968]

Знам го решението, поста ми е в само в смисъл, че дори и да е образувано срещу Х с постановлението на прокурора, не значи, че лицето Х става автоматично обвиняем.Не съм твърдял, че не може да предяви иск.

[georgiev_sfbg]

Знам го решението, поста ми е в само в смисъл, че дори и да е образувано срещу Х с постановлението на прокурора, не значи, че лицето Х става автоматично обвиняем.Не съм твърдял, че не може да предяви иск.

Някои от участниците във форума, не са юристи и нямат дори начално юридическо образование, във връзка с което, ще са ти необходими много нерви и излишно свободно време, за да им обясняваш непонятни за тях неща, които в крайна сметка едва ли ще разберат!