помощ срещу прокурорско бездействие

[marek972]

5 лева за жалба в прокуратура или полиция, и проблемът ще бъде решен, но ...

[lexy21]

5 лева за жалба в прокуратура или полиция, и проблемът ще бъде решен, но ...

И къде тук ще вместим вмененото на всеки гражданин задължение да сигнализира за извършено престъпление? Или, ако наименоваме нещото "сигнал" - няма такса, ако е "жалба" - приложен документ за внесена ДТ, иначе - б.д.
Това, разбира се, в кръга на шегата. Съзнавам, че като общество сме с ниска правна култура, а и гледаме да тичаме в най-евтината писта. Съзнавам също и нещо друго - често тези институции се използват за "сплашване", което /субективно, в зависимост от този, в когото сме се прицелили/, но при някои екземпляри дори дава ефект и то обективен /за този, който изначално знае, че стреля по лъва с прашка от отсрещния резерват/. Няма да бъде решен проблемът с такси, освен, ако единственият ни проблем не е натовераността. А за самата идея за такса "полиция - прокуратура", ако някой сериозно я подкрепя и защитава - готова съм да се "бием" по същество

[imnedialkov]

за да бъда откровена, ако носех шапка, щях под зем`и да я свяля на списвалия мотивите.

Аз не бих бързал толкова с шапката. Това решение е много опасно за родното правосъдие. Оставям на страна противоречието с международни актове, по които РБ е страна - Европейската конвенция за екстрадиция (по отношение фриволното тълкуване на възприетите у нея принципи на "двойната наказуемост" и "особеността"), Европейската конвенция за правата на човека (нарушение на чл. 4 § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията изразяващо се в повторно съдене на оправдания с влязла в сила подсъдим въз основа на същите факти, при същите обвинения и по законите на същата държава; нарушение и на на чл. 4 § 2 от Протокол № 7 - делото е било възобновено, без да са налице нови факти или фундаментален порок на предходното производство, който да има съществено значение за изхода на делото). Искам да подчертая само,че касационният съд надхвърляйки дадените му в процесуалния закон правомощия решава въпросите относно фактите по делото, които интерпретира самостоятелно в разрез с вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, въпроса за вината и нейната форма, наказателната отговорност на оправдания подсъдим, субективната и обективната страна на престъпното деяние, елементите на фактическия състав – длъжностно качество на дееца, собствеността на паричните средства, наличието или липса на правно основание за всеки от инкриминираните с обвинението преводи, настъпването на вредата, ползването на имотната облага и др., изменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища и прави самостоятелна оценка на доказателствения материал, без да има право на това. Така излизайки извън сферата на извънредното производство по отмяна на влязла в сила оправдателна присъда, ВКС de facto се превръща в инстанционен съд, произнасяйки се по съществото на делото. Правят се разширителни интерпретации на термина "колективен интерес" като същият е възприет като сбор от лични интереси. (това с оглед приложението на чл. 2 НК по отношение релевантната към случая редакция на чл. 201 НК след изменението му и преди прогласяването на противоконституционността на същото). Ако тръгнем по тази тънка линия - къде е границата - какъв е този фундаментален обществен интерес, който може да легитимира погазването на основни принципи на правото?! Докъде ще ни доведе това? Кой е следващият?! Може утре на подсъдимата скамейка да се окаже и някой министър (-председател), съдия или прокурор и към него да бъде приложен същия "венерически" подход към правото. А редовият гражданин - той как би се защитил?! Боже пази България!

[fani_i]

Заради последния пост си направих труда (наистина е нужен) да прочета отново визираното в него решение на ВКС за възобновяване.
В някой от предните си постове написах, че намирам опасност и вероятност натискът върху съдебната система да доведе до "особени" решения/присъди, постановени по дела от т.нар. обществен интерес, които по-късно ще станат основа на новата "константна" (не знам вече има ли такава и затова са кавичките) съдебна практика - събра се доста противоречива по много казуси. Визирах и това, а и други решения, които са постановени в последните години и които вече формираха съдебна практика именно от посочения вид. Не споделям голяма част от доводите относно твърде разширителното тълкуване на понятието "длъжностно лице" в контекста на "новите обществено-икономически отношения" - ако те толкова са се променили следва да се промени законът, а не да го "измъчим", за да го приложим; Впрочем, оставам с впечатлението, че толкова обстойното обосноваване наличието на качеството "длъжностно лице" е свързано не толкова с правилното прилагане на материалния закон, колкото с необходимостта да се приведе в рамките и на проведеното екстрадиционно производство. Смущаващо е и, че на места се говори за средствата на вложителите, като за тежки правни последици, а веднага след това се уточнява, че всъщност срещу тях те са получили акции, а средствата били на ЮЛ. Не споделям също така и опитът да се прехвърли доказателствената тежест на подсъдимия относно някои правнорелевантни обстоятелства. Наистина, би следвало тези въпроси (основанието на част от извършените преводи) да намерят изясняването си в присъдата, но ако действително не са изяснени, това не може да се тълкува във вреда на подсъдимия. Не знам как е приключило в крайна сметка делото, но като чета възобновителното решение..., апелативният не е имал особен избор.

П.п. Коментарът ми е насочен не толкова към конкретното решение, което по-скоро ползвам като илюстрация на предходните си постове, а решението позволява да се извлече от него именно подходът, извън конкретните факти.

[Star_doznatel]

Правната култура на народа /бил той американски или германски, в това число и българския/ е изведена от поговорката "Кой кон се хване - той вършее". Явно нашите законотвроци не са част от народа, след като се опитват да внушат, че коня следва да се пусне първия път, втория път .... и т. н. и евентуално петия път, ако се хване, може и да вършее. Ами ако не се хване. Значи няма да се вършее. Да ама "простият" народ не е възприел тази логика и не може да я възприеме и в действията на съда. Защото той не чете закона, а вижда крайния резултат.
Съдиите и прокурорите е крайно време да кажат, че закона не струва - т. е. не отговаря на обществените очакания, обществения интерес.
Отделно стои въпроса на чий интерес отговаря... Но съдът и прокуратурата опират пешкира.
Отделно стои и въпросът, че трябва да знаят най-добре къде и как да се пипне закона, за да отговаря на обществения интерес.
Разбира се стои и въпоса за законодателната инициатива, с която си умиват ръцете, но за медийната инициатива никой не им пречи. Разбира се има и изключения, но аз се сещам само за един от един вестник и подозирам, че не използва истнискато си име и не казва истинската си работа.

[fani_i]

Стар дознател, прав си, че трябва да се знае как и къде да се пипне законът, за да отговаря на обществения интерес, само че в последните години се в тази посока виждам следните тенденции:
1. Общественият интерес се сведе до медийния такъв и шумотевицата в новините покрай конкретен казус се ползва за пожарникарско "пипане" на закона;
2. Измененията станаха толкова чести и нехармонизирани едни с други, включително в рамките на един и същ акт, че когато давам консултации сутрин в 9.00 и вечер по същото време, се налага да проверявам да не би вече да не съм актуална ;
3. Покрай засиления обществен интерес, разбиран като медиен такъв, разследването взе да се води по телевизията, а присъдите да се пишат по вестниците, след които събития от съда се очаква определено решение - не отговарящо на надлежно събраните доказателства и закона - а именно в контекста на вече оформеното обществено мнение. Всяко различно съдебно решение от това мненение, се счита за несправедливо, неотговарящо на медийно формулирания обществения интерес, че дори и повлияно от корупция. В действителност, общественият интерес, разбиран в действителното му съдържание, изисква именно постановяване на решение/присъда, съобразени във висша степен с материалния закон и процесуалните норми. Този интерес обаче не присъства в медиите.
Ето тези неща мен лично отдавна ме притесняват, защото именно те рушат устоите на правораздаването и самата държавност, а не оправдателната присъда на този или онзи медиен герой или "пускането му".

[lexy21]

за да бъда откровена, ако носех шапка, щях под зем`и да я свяля на списвалия мотивите.

Аз не бих бързал толкова с шапката. Това решение е много опасно за родното правосъдие.

И пак бих я свалила защото, лично аз, не съм чела такива мотиви /с част, от които не съм съгласна или прсто не разбирам като например колектвния интерес като сбор от лични итереси и др/. За сравнение по отношение мотивите - решението на ВКС по същия казус, който отменя присъдата /осъдителна/ на АС, постановена след възобновяването... И наистина свялам шапка на обсъждането /в мотивите на възобновяването/, като само мога да гадая обема на доказателствения материал...
С познаването на законите или с простото невежество по отношение на тях - човеците имаме склонност да се обожествяваме. И двете крайности са опасно вредни. Според мен, Фани е много права за тенденцията, на която обръща внимание и не случайно иронизирах щампата на печата на специализираня съд. Но дали борбата с крайносите оправдава изпадането в крайности?

[Star_doznatel]

fani_i, да - "пипане" определено заслужава кавички. Звучи като замазване. По създаването на нови текстове и ремонт на съществуващи трябва да се работи сериозно и от хора със сериозен опит зад гърба си в тази област. И задължитлено да се консултират с филолози или най-малкото с български тълковен речник.
Относно "....В действителност, общественият интерес, разбиран в действителното му съдържание, изисква именно постановяване на решение/присъда, съобразени във висша степен с материалния закон и процесуалните норми. Този интерес обаче не присъства в медиите...." Ами нормално е да не присъства. Ако застанат зад буквата на закона в случаите, когато, макар и осъден, престъпникът се пуска практически на свобода, как да обяснят на читетелите си, че освен наказанието по основния състав, което е по принцип "лишаване от свобода", има и други текстове, в които е прдевидено такова наказание да не се налага. Когато същият този престъпник заявява, че е освободен, защото е невинен, защото е дал пари на съдиите, на адвокатите и ... каквото се сести. Читателите на този вестник на очите си ли да вярват или да почнат да четат закона. Да не говорим, че и журналистите толкова го четат. Да не говорим, че интереса на журналистите е в печалбата - продажбите, тиражите, а не в правното ограмотяване на читателите си, заставайки при това зад предварително загубената кауза на нашия закон - каузата "Кой кон се хване ... трабва да се пусне. И така поне пет пъти". Ами много ясно, че журналистите няма да застанат зад такава кауза.
Въпросът е - защо законодателят е застанал. Въпросът е - кой всъщност е законодателят?. Аз, за себи си, съм нарочил едни хора - 15-тина човека от един институт, които често благославям. Визирам работата по изработването на "новия" НПК. И едно лоби, в парламента и на още няколко възлови за законодателството места, на една гилдия съм нарочил, за която и Валери Първанов си позволи да намекне, коментирайки предлаганите промени в НК, касаещи главно повишаване на наказанията по някои състави.
Позволявам си да цитирам големия български поет Валери Петров, илюстрирайки как той е уловил момента с осъдените престъпници :
„....…Но сега пък оказах се в една зала съдебна,
тъкмо бяха осъдили оногова
с пищова,
да вдигне край плажа резиденция нова, ...”
/Целият текст – на личини/
А това ми хареса: "... 2. Измененията станаха толкова чести и нехармонизирани едни с други, включително в рамките на един и същ акт, че когато давам консултации сутрин в 9.00 и вечер по същото време, се налага да проверявам да не би вече да не съм актуална ...." Аз за 6 години практика като дознател, така и не намерих място на бюрото си за нито един НК или НПК. Текстовете задължително копиппействах от аписа или сиелата и то с леката доза съмнение, че и те може да не са актуални, но с ясното съзнание, че определено са по-актуални от всяко печатно книжле.

[fani_i]

Като визирам медийния интерес, на който е приравнен открай време общественият, имам предвид не толкова журналистите, а техните източници - именно те, използвайки медиите, формулират по този начин обществения интерес и очаквания, застраховайки се от бъдещи оправдателни присъди, респ. мерки, неотговарящи на поисканите.Ако пък все пак излязат такива, то черната овца е налице, няма защо да се търси...
Не знам друга държава, пък и в нашата не винаги е било така, доказателствата да се обсъждат от сутрин до вечер в медиите, и то в определен контекст, (при изрични ограничения на НПК) страниците на вестниците като че ли са притурка на съдебен бюлетин, а новините - пореден крими сериал.
Стигна се дотам, че по повод определението на САПС за едни мерки, гл. секретар на МВР упрекна съда, че не взел предвид оперативни данни от справки, ами, видите ли, имал неблагоразумието да изисква представените доказателства да бъдели събрани по реда на НПК, а то нямало време за това! Не знам на някой високопоставен магистрат (извън съда) или политик дали му направи въобще впечатление това изказване, кого ангажира то и какво сочи?
Как никой не реагира на вложеното в това изказване съдържание и тенденция - Пречи ни НПК, и не нещо конкретно (ето тази норма, която де леге ференда трябва да помислим да я променим - по бих го приела), ами въобще с изискването да се спазва законът при събиране на доказателствата! Някой следваше да се разграничи остро и незабавно, което не видях. Очевидно такава теза се споделя и не се намира за смущаваща (меко казано).
Ето на това му казвам опасно изказване и рушене устоите на държавата, и това не е изказване на журналист, нито редови гражданин, от когото не следва да очакваме правна грамотност на процесуално ниво. Да упрекнеш съда, че е поискал и наложил спазването на закона, е нещо повече от упрек по конкретен повод. Отправен именно от този висш държавен служител, чието ведомство е призвано да бди за спазването на закона, упрекът съдържа в себе си внушение към всички, че законът не само може да не бъде зачитан, но и да бъде прилаган избирателно. По какво тази философия се различава от философията на лицата, развиващи деятелност, очертана в НК, не ми е ясно...
По същото това определение се наложи по един безпрецедентен и унизителен за държавата ни начин съдийките да се оправдават пред същите тези медии и да мотивират определението си, и то пред същото вече манипулирано общество, непознаващо закона, за да може действително да оцени какво се случва.
Това вече беше срам! Поне за мен.

[imnedialkov]

По същото това определение се наложи по един безпрецедентен и унизителен за държавата ни начин съдийките да се оправдават пред същите тези медии и да мотивират определението си, и то пред същото вече манипулирано общество, непознаващо закона, за да може действително да оцени какво се случва.
Това вече беше срам! Поне за мен.

Фани, напълно съм съгласен с всичко, което пишете по-горе. На Вас наистина мога да ви сваля шапка доземи и се моля Богу да са повече колегите като Вас. Досежно цитираното тук ваше изказване искам да споделя, че практиката ми даде възможност да присъствам в съдебни зали при обявяването на присъди и решения в съдилища в САЩ, Великобритания и Франция. Там съдията след като изчете решението си (диспозитива), а в някои случаи и преди това, задължително и обстойно излага устно мотивите си накратко пред всички присъстващи в залата - страните, техните адвокати, публиката и ... журналистите. Така за никого и за момент не остава съмнение как и защо се е стигнало до този резултат. А тук какво - става един съдия измънква нещо написано предварително на лисче и състава се фръцва и излиза, а мотивите после - след много месеци, писмено и кой прочел - прочел. Именно в тази насока ни куца усета и трябва всеки съдебен състав като произнася присъда да си направи труда вкратце да се мотивира пред публиката. Така поне смятам аз и тогава много съмнения и спекулации ще отпаднат априори.

[fani_i]

А тук какво - става един съдия измънква нещо написано предварително на лисче и състава се фръцва и излиза, а мотивите после - след много месеци, писмено и кой прочел - прочел. Именно в тази насока ни куца усета и трябва всеки съдебен състав като произнася присъда да си направи труда вкратце да се мотивира пред публиката. Така поне смятам аз и тогава много съмнения и спекулации ще отпаднат априори.

Наистина, тази практика, съчетана с предварително създадените обществени нагласи, предпоставя у обществото мнението, че съдът "право е седял, но криво е съдил". Все пак, отдавам резултата повече на предварителната медийна подготовка на някои от делата, тъй като преди тази практика да заеме масови мащаби, съдът се ползваше със значително по-голямо доверие и се спазваше принципът да не се коментират съдебните решения, включително и от представители на прокуратурата и изпълнителната власт. Този принцип отдавна вече не съществува и не се спазва, отвреме на време главният прокурор се опитва да го припомни, но позакъсня
Въпросът за излагането на мотивите още при постановяване на акта според мен не е с еднозначен отговор, тъй като действително не при всяко дело това е обективно възможно и непълнотата на изложените предварително мотиви също може да допринесе за погрешни интерпретации. Не е невъзможно обаче, стига да се регламентира като изискване. Така и така съдът се оттегля на съвещание преди произнасяне на присъдата, което понякога е доста продължително,т.е. не е въпросът в липсата на достатъчно време, няма пречка и да се мотивира в резюме. Още повече, че по време на съвещанието неизбежно се обсъждат именно мотивите, които логически предхождат крайния резултат.

[Star_doznatel]

Относно изказването: Да - и аз твърдя, че законът пречи, но ми се струва, че тогава беше обвинен не толкова закона, а съда. Може и да греша.
На този човек обаче му пречи не просто НПК, а именно Законът, правилата. И тези, които ги спазват. А не може да посочи кои точно норми да се променят, защото той не ги познава тези норми. Въобще - изказване на човек направил кариера в сфера на дейност, абсолютно чужда на индивидуалните му особености и способности.
То да беше само той - .....

[fani_i]

Не е само той, и в това е проблемът. Мястото му обаче е такова, щото изказването вече не е лично, а ангажира институция. Затова и го коментирах.
Обвинението беше насочено пряко към съда, но...защото изискал да се спази законът (конкретно НПК) относно събирането на доказателствата. На човекът пък тези изисквания му пречели, нямало време да се спазват че кой ги гони да внасят мерки, преди да са готови, включително да са събрали достатъчно доказателства по надлежния ред?
А къде е прокуратурата или тя не е господар на процеса, ами част от МВР? Унизително е за прокурорите, от една страна, а от друга - резултатите са налице. Не могат да защитят в съда (няма с какво) собствените си искания - за мерки, а после и за осъждане. Камъните са в тяхната градина и не знам защо не го разбират. Ако пък го разбират и въпреки това свирят по предварително дадената им партитура, в която липсват ноти, то нещата са далеч по-страшни.

[Star_doznatel]

От Б. Велчев насам, прокуратурата се притиска много в насока ... да не спазва закона. Често ми се е налагало по елементарни казуси да цинирам - когато думите загубят значението си - човек почва да губи свободата си. Ама то ... Ние тябва ... И накрая приключвах с привлечен обвиняем. Разчиташе се на липса на адвокат, прекратяване на наказателното производство и приключване по 78а. Бройката е отчетена.
Струва ми се, напоследък и Велчев взе да се усеща.

[teogeo]

Не е само той, и в това е проблемът. Мястото му обаче е такова, щото изказването вече не е лично, а ангажира институция. Затова и го коментирах.
Обвинението беше насочено пряко към съда, но...защото изискал да се спази законът (конкретно НПК) относно събирането на доказателствата. На човекът пък тези изисквания му пречели, нямало време да се спазват че кой ги гони да внасят мерки, преди да са готови, включително да са събрали достатъчно доказателства по надлежния ред?
А къде е прокуратурата или тя не е господар на процеса, ами част от МВР? Унизително е за прокурорите, от една страна, а от друга - резултатите са налице. Не могат да защитят в съда (няма с какво) собствените си искания - за мерки, а после и за осъждане. Камъните са в тяхната градина и не знам защо не го разбират. Ако пък го разбират и въпреки това свирят по предварително дадената им партитура, в която липсват ноти, то нещата са далеч по-страшни.

Фани, по този повод се сещам за едно старо изказване (отпреди ~3 години)
на един мастит ново-политик, който (тогава беше главен секретар на МВР) се
изцепи по телевизията: "Е как да ги ловим и вкарваме в затвора престъпниците, като те лягат и стават с НК и НПК"... Не цитирам точно по думи, но с приблизително 90% точност. Някой спомня ли си го това изказване?

Е добре де... ако се вслушаме в думите му и се размислим малко, бихме се ужасили, защото този г-н явно заявява: "Ние се опитваме да вкараме в затвора невинни хора. Ако не си знаят правата и законите - добре, ще ги излъжем и ще ги бутнем на топло. Ама ако ги знаят - не минава номера".

Е как четенето и познаването на НК/НПК би помогнало на лице, извършило престъпление, да избегне правосъдието? Има ли събрани, процесуално годни доказателства, има ли съставомерност - пере си го съдията по члена, алинеята, точката и т.н. , пък престъпника нека си ги знае НК/НПК колкото си иска... ...

[georgiev_sfbg]

Ти, нали не беше юрист бе, г-н Гео Тео?! ...Трай и не се обаждай!
...и не си показвай ..., там където батковците - си мерят ...!

[teogeo]

Ти, нали не беше юрист бе, г-н Гео Тео?! ...Трай и не се обаждай!
...и не си показвай ..., там където батковците - си мерят ...!

Доколко съм юрист или не - това няма какво да го коментирам с теб.
А и ако тази тема беше само за юристи - щеше да седи в една рестриктивна
зона в този форум, знаеш я къде е.

А, ето и малко информация за това, какво си ти (форумен трол):

http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=8&t=10568

[lexy21]

Off topic: Всъщност, хубава тема се получи /за това косвено свидетелства и нейната посещаемост/. Не е нужно /и полезно/някой с някого да си го мери или да му го отмерва тук. В още по-голяма степен - колеги. Независимо кой, кога и къде е завършил. Твърде много са факторите извън нас, върху които не можем да влияем, струва ми се постижимо да си бъдем полезни, без да се нагрубяваме. Ако не полезни - просто да се отминаваме, без да изпадаме на ниво, на което като юристи имаме претенциите да не битуваме.

[p_dyan]

За мен това си е чисто самоуправство, задържане на чуждо имущество.
Редно е прокурора веднага да издаде нареждане до собственика да отвори и да може човека да си вземе вещите . Ако няма отговор в някакъв срок - с полицай се влиза, описва се със свидетели, с нотариус, с каквото се реши и човека да си вземе вещите.
Това се изисква от хората, от обикновения гражданин - бързи и ефективни действия в защита на собствеността.
Имахме подобен случай - наемател на гараж, след изтичане на договора му и покана да напусне - си стои вътре и дори не плаща нищо.
От прокуратура нищо. Върви да го изкарваш по ГПК, поне една година, пък после и съдебен изпълнител - а кой ще плаща всички такси ??? А пропуснатите ползи кой ще плати ?
Как се реши въпроса: Поставяне на допълнителна ключалка от наша страна, двама мускулести приятели дадоха срок за излизане (нещо което трябва и хората се надяват да направи прокурора, а полицията да изпълни) и нещата си дойдоха на място.
Всичко друго е отдалечаване от реалните нужди на гражданите.

[sunshine_75]

Не може да е хем самоуправство, хем да е задържане на чуждо имущество... Има си РЕД, има ЗАКОН. Наематели се вадят принудително от имот по реда на ГПК, след съдебно решение!!! А ако "наемателят" прибере и чужди, освен своите вещи, ако наемодателят не е получил и стотинка от уговорения наем и има право на задържане?... Слава Богу, не всички са престъпници, не всички отношения между хората се регулират от Наказателния кодекс...
Прокурорите, каквито и да са очакванията на обществото, каквото е да е поведението на институциите, не са магьосници, не могат и не трябва да имат властта да решават всички проблеми и "реални нужди на гражданите"...