216 - унищожаване и повреждане

[svettoslav]

Затова никъде в практиката няма да срещнете осъдителна присъда по 216 в която формата на и.д. е бездействието на дееца, чрез което бездействие той е въздействал върху структурата на вещта.

Е,чак пък никаде в практиката.Това,че някой не е намерил в апис или сиела,нищо не значи.Нито пък решенията,посочени по-горе.
Нито пък има значение,че Стойнов писал че пък можело.
Може,без значение дали има засягане на личността или само на собствеността.Практика има.Пък и то надали е трудно човек да си представи такъв казус.(пр. стрелочникът на гарата не взел мерки да вкара влака в правилния коловоз и настъпила вредата-може да го е направил умишлено,а може и да е заспал на работното си място(непредпазливост)

[andy70]

Решение № 169 от 20.II.1981 г. по н. д. № 9/81 г., III н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1981 г.
чл. 341 ,

във връзка с чл. 340 ,


чл. 343, ал. 1, б. "а" ,


чл. 216 НК

За да е налице съставът на престъплението по чл. 216 НК, необходимо е настъпилите общественоопасни последици да произтичат непосредствено от допуснатите нарушения на задължения, а да не са резултат на осъществяването на транспортна дейност, ремонт на подвижния състав, пътя и съоръженията му. Когато настъпването на значителни имуществени вреди на държавна, кооперативна или друга обществена вещ настъпи при извършване на превозна дейност по сухопътния, въздушния, водния или железопътния транспорт, налице е престъпление по чл. 341 или чл. 343, ал. 1, буква а " НК. За съставомерността на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. "а" НК необходимо е неговият извършител да притежава качеството на работник по транспорта, а значителните щети да са настъпили като пряка последица от допуснатото нарушение на правилата за движение или техническата експлоатация на транспорта. За настъпването на престъплението по чл. 341 НК необходимо е значителните щети да са резултат на предшествуваща повреда, която е последвала от непредпазливото поведение на дееца, който не е необходимо да притежава качеството на работник по транспорта.
----------------------------

Първоинстанционният съд е приел за установено, че двете подсъдими работят като вагоноописвачки - първата в гара Повеляново, а втората в СХК - Девня. Същите, макар и на различно работно място, имат едни и същи задължения по служба при пристигане на празни вагони и при подаване на такива в гарата да проверяват по документи какъв е товарът и за какъв товар е предназначен съответният вагон или ако се касае до цистерни, каква течност е имало в нея и за каква течност ще бъде подадена. Когато пристигнала процесната цистерна и двете подсъдими последователно са я подали за пълнене в коловоз, от който се зарежда азотна киселина. Същата цистерна обаче е била придружавана от товарителница, в която изрично е било записано, че е празна от солна киселина. Въз основа на придружителния документ цистерната е била записана в магазинната книга като предназначена за пълнене със солна киселина. Очевидно е, че двете подсъдими са допуснали грешката да бъде подадена цистерната за пълнене вместо със солна киселина с азотна, нещо, което по технически и химически изисквания е било противопоказно, защото смесването на различни киселини е водело до реакция и унищожаване на този подвижен състав. В резултат на допуснатата немарливост цистерната е била напълнена с азотна киселина и това е довело до унищожаването на вътрешната обвивка, която е изолирала металната част и съответно до химическа реакция, при която цистерната се разрушила и съдържанието й разлято, от което са настъпили значителните щети, възлизащи на около 45 000 лева. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е направил извода, че в резултат на допуснатите от двете подсъдими нарушения на правилата по техническата експлоатация на транспорта са настъпили общественоопасните последици. Извършената от тях неправомерна дейност е в пряка и непосредствена причинна връзка в резултата. Ако всяка една от тях съпоставеше документите, които придружават цистерната, щеше да констатира, че тя в никакъв скучай не може да бъде отправена в коловоз за пълнене с азотна киселина.


Правилно е възприета обстановката, при която са настъпили значителните щети, обаче незаконосъобразна е квалификацията на деянието по чл. 216, ал. 4 във връзка с ал. 3 НК. За да е налице съставът на това престъпление, преди всичко вредите трябва да произтичат от допуснатите от двете подсъдими нарушения на задълженията им. Освен това не може да бъде налице съставът на това престъпление, когато се касае до подвижен състав и осъществяване на транспортна дейност, каквато в конкретния случай е извършвана от служители по транспорта, каквито са двете подсъдими. При това положение се поставя правният въпрос, дали се касае до престъпление по транспорта и по-специално до осъществяване елементите на състава по чл. 343, ал. 1, б. "а" или по чл. 341, ал. 1, б. "а" НК.


За съставомерността на деянието по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК е необходимо извършителят да притежава качеството на работник по транспорта и значителните щети да настъпят като пряка и непосредствена последица от допуснатите нарушения за движение на подвижния състав или от правилата за правилна техническа експлоатация на транспорта. Работник или служител по транспорта може да бъде това длъжностно лице, на което е възложено извършването на дейност, която има пряко отношение с безопасността на движението и правилната техническа експлоатация на превозните средства. Вагоноописвачите извършват дейност, която е непосредствено свързана с безопасността на движението и правилната техническа експлоатация на транспорта.


С непредпазливото престъпление по чл. 341 НК също се охранява безопасността на транспорта, обаче съществено се различава от престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК в две направления. За осъществяване на престъплението по чл. 341 НК не е необходимо субектът на деянието да бъде работник по транспорта или служител по транспорта. Деянието може да се окаже и при наличност на това качество на извършителите му, но то не е необходим елемент за съставомерност, както това се изисква от чл. 343, ал. 1, б. "а" НК . На второ място, необходимо е настъпилата щета да е последица на една предшествуваща повреда на превозното средство, а не директно да се причини от субекта на престъплението чрез извършване на действия в нарушение на правилата за движение или правилната техническа експлоатация на транспорта. Ако значителната щета не е последвала от повредата, която е настъпила от предишно непредпазливо поведение, то в такъв случай не би бил налице съставът на чл. 341, б. "а" НК.


Тъй като първоинстанционият съд е направил незаконосъобразни изводи досежно квалификацията на деянието, присъдата следва да се отмени, както в наказателната, така и в гражданската й част на основание чл. 356 във връзка с чл. 328, т. 1 и 357 НПК.

[mladomo]

Ако трябва да сме точни първо трябва да се изясни котка кокошки яде ЛИ?
ЗАЩото аз знам само за пиленца изядени от котка и то много рядко се случва.
Така че, при лошо построена БАЗА обиновенно постройката се срутва.
От личен опит знам , че когато някой говори (пише) много - работа не върши.

[street]

хех
колеги да не забравяме ,че практиката е създадена от хора това не са закони все пак, има я да, но.....
100 юриста - 100 мнения - дори тука това личи

аз казвам как го тълкувам , и вие също

ама сега съм малко на друга вълна ,че уча за адвокатския - октомври. и с това Гражданското ми е някакъв ад, баси, ама така е като 2 години само по НК работих то се забравя
Зоря се над някакви гражданско казуси , хех добре че имам една колежка - адв. , да удари едно рамо по гражданско ,че иначе ..... не ми се мисли.

а между другото добре че е това сайтче , тея дни имах 2 казуса по гражданско - смейно, ЗС и ЗЗД - че намерих някои насоки тука, и по повод на това , съм радостен ,че има такива колеги които излагат становища тука , поне да има човек насоки някакви..... Дори и от най - великата глупост човек понякога може да извлече нещо полезно

[street]

имам една молбица ако може разбира се , ако някой има хубави казусчета по гражданско да прати някой дето се вика 3-4 ми стигат , аз имам тея дето са ги давали досега ама за всеки случай нещичко друго ако може или пък ако знаете някой линк ако може да ми го цъкнете тука да го видя

пощата ми е martin_111@abv.bg

благодаря Ви предварително за помоща.

[voltron]

Сещам се преди време военен беше хванал в капана една ромка и по телевизията го даваха. И си беше престъпление.
Иначе котките са тъпи същества - факт.

[portokal]

Относно крайната необходимост:
Може да се разсъждава и в тази насока, тъй като явно стойността на причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, тъй като стойността на спасените кокошки явно многократно надхвърля ктойността на убитата котка.
Считам, че няма крайна необходимост в случая, тъй като деецът е могъл да избегне непосредствената опасност по друг начин без да причинява вреди с деянието, а именно – като постави такъв вид капан, който не наранява плячката, а само я улавя.
Но при всички положения тук ще се приложи чл.9, ал.(2).

Или като си укрепи кокошарника срещу котки. Време е имал, едва ли струва чак толкова безбожно скъпо...
Другото, което си написал, съвпада напълно с моето мнение.

[fbr65]

Или като си укрепи кокошарника срещу котки. Време е имал, едва ли струва чак толкова безбожно скъпо...

А е можело да си отглежда порода кокошки, които успешно се бранят от котки, едва ли е безбожно невъзможно.

[portokal]

Бе да, но след като вече е взел тези, да ги изколи ли?

Аз ако съм стопанинът на пилетата, ще твърдя, че съм подозирал, че пилетата ги е удушила някоя котка (или дори плъх??!), как ще се докаже, че съм подозирал точно тази котка?

Е, че известни подозрения е имало, все ще се докаже. Може би не е и много спорно. Колкото за евентуален умисъл.


За 216 чрез бездействие и аз не виждам принципно защо не (ако е възможна такава ситуация), но така или иначе в случая има действие - поставяне на капан.

[svettoslav]

от portokal на 15 Авг 2010 07:08 am

andy70 написа:Относно крайната необходимост:
Може да се разсъждава и в тази насока, тъй като явно стойността на причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, тъй като стойността на спасените кокошки явно многократно надхвърля ктойността на убитата котка.
Считам, че няма крайна необходимост в случая, тъй като деецът е могъл да избегне непосредствената опасност по друг начин без да причинява вреди с деянието, а именно – като постави такъв вид капан, който не наранява плячката, а само я улавя.
Но при всички положения тук ще се приложи чл.9, ал.(2).

Надали заради това няма да има Кр. Н.Надали може да се намери законно(обществено оправдано,така да го наречем) изискване,което да накара стопанина само да улавя "гадове"(както се пнаричат животните някъде)без да ги наранява.Какъв ще е този капан само за улавяне? И после какво прави човека? Предавя я на съседа или я пуска обратно на свобода? Неразумно би ило такова изисване.Затова и такова всъщност не може да има.Може да си постави какъвто капан пожелае,собственкикът ликвидира(опитва се в случая)опасност.Как да избира средството?Или трябва да даде още 100 лв за да си купи специален капан..
С улавянето на животното не се решава проблем.
Примерът е с котка,за това е "неадекватна " ситуацията.Котката не е рис,не е невестулка,не е и куче..котката не отвлича кокшки..
Но тъй като се гледа като казус,ако има пречка за Кр.необходимост може би трябва да се търси в това,че деецът не се е обарнал към съседа си,който евентуално би могъл да предприеме действия за "ликвидиране на опасността"(да си върже животното-пр. кучето или да си прибере прасето в кочината,което яде наистина кокошки на съседа..да си прибере котката вкъщи и т.н.)
Дори да няма сигурност,че това ще се случи,дори деецът да си мисли,че няма да обърне внимание на молбата му(тъй като напр. са в лоши отношение),все пак има и друга възможност.Не може да се позовава на кр. необходимост.