Кои престъпления са резултатни, кои са формални?

[niamame]

Това с деленето на умисъла е .Все едно когато си гладен умисъла ти да е свързан с всяка хапка,той " прелива" ,за да стигне до строго определената ти цел -да изядеш цялото ядене.Умисъла ти е свързан с това да го изядеш, а не го разделяш и преливаш от хапка в хапка. Престъпленията КРАЖБА и ОБСЕБВАНЕ са изключително различни ,за това са в отделни състави. То много престъпления в някои свои елементи си приличат . Увреждащият резултат при кражбата е в СВОЕНЕТО на вещта- осъществяване на фактическа власт върху нея,най-просто казано тя да се намира у теб,без значение дали след това мислиш да я продаваш на трети или да я подаряваш или да си я държиш за себе си. Ако я крадеш за други го,кражбата я осъществяваш ти, ти довършваш престъплението,ти си реалния извършител. Този който ти е направил " поръчката" ,ще отговаря за подбудител/умишлено те е склонил да извършиш престъплението/ ,стига с поведението си да не отговаря за помагач, но в никакъв случай извършител.

[gloriosus]

Първо - отнемането на вещта не означава СВОЕНЕ, своенето не е част от обективната страна на престъплението КРАЖБА,а на ОБСЕБВАНЕ. Моля Ви, прочетете си пак добре нещата. И за да влеза в примера Ви с яденето - макар че да говорим за умисъл и ядене е просто безумно, все пак юристи сме/ще ставаме, едно е да Ви взема пицата с умисъл да я изям, което може и да не се случи, дори по независещи от мен причини, а съвсем друго е да Ви взема пицата и да Ви я изям.За КРАЖБА е достатъчно да Ви я взема, с цел да я изям, а при ОБСЕБВАНЕТО, за да имаме завършен факт.състав трябва и да съм е изял!!! Не мога да разбера къде му виждате странното в това?????? И защо аджеба законодателят прави разлика м/у двете, ако, както твърдите са едно и също нещо?!? Определено не е в грешка законодателят...

[gloriosus]

И понеже много настоявате да е едно и също "с цел да присвоя" и "своя" - тогава защо в милия ни НК има следният състав -

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Открийте 3-те разлики с 194 НК

[svettoslav]

И понеже много настоявате да е едно и също "с цел да присвоя" и "своя" - тогава защо в милия ни НК има следният състав -

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.


Открийте 3-те разлики с 194 НК

Не зная освен мен засега кой поддържа това,затова макар и да нямам време сега,ще посоча пак това,което писах.
Сравнението с този текст не обяснява "различието" в своенето при кражба и обсебване.
Не възразявам да си имате свое мнение по въпроса .Напротив.Многа хубаво,иначе и тема няма да има и разискване..
Няма какво да се сравнява.Тук "противозаконно отнеме",там с намерение да присвои,най-общо да се изразя-да не я върне,сиреч той има права над нея,отричайки чуждите,или действията му с вещта да сочат на такова безусловно отричане
Разликата между обсебване и кражба е с две думи във фактическата власт,а не във своенето.И това,вярвам е пределно ясно.Така че тая "игра на думи",колега,повярвайте,не променя абсолютно нищо.И в двата случая е налице "своене".Противозаконно.

За КРАЖБА е достатъчно да Ви я взема, с цел да я изям, а при ОБСЕБВАНЕТО, за да имаме завършен факт.състав трябва и да съм е изял!!!

Ако трябва да сме по-точни-[b]при обсебването няма ли да има такова ако я вземете с цел да я изядете,отнемайки я от мястото,където тя се намира във ваша факт.власт???[/b]Да се твърди противното е абсурдно,да не кажа нелепо.Трябва да се изяде ли,че да има довършеност?
И при кражбата-достатъчно е да я вземете с цел да не я върнете.Да се обогатите за чужда сметка без основание,по този точно начин.Кое е различното с обсебването.Своенето ли?
Не.Различното е държането,разполагането с нея-в 194 го нама,а при обсебването е налице.

[gloriosus]

ако трябва да сме по-точни-при обсебването няма ли да има такова ако я вземете с цел да я изядете,отнемайки я от мястото,където тя се намира във ваша факт.власт???

По мое мнение няма да има. Поне не и докато не я изям. А за сравнението м/у двата състава (194 и 436 НК) - както добре се вижда от граматическото тълкуване - и в двата състава имаме отнемане на чужда вещ, без съгласието на собственика й - тук разликата е само, че в 346 имаме специфична вещ - МПС. Оттам нататък - в 194 НК имаме "с намерение да го присвои", а в 346 - "с намерение да го ползува". Ерго не важи

Тук "противозаконно отнеме",там с намерение да присвои

Законодателят различава двете намерения на дееца, което означава,че отнемане на чужда вещ може да стане с различни ( до тук виждаме 2 различни намерения) като тези различни намерения са основополагащи за съставомерността на съответните престъпления. Доколкото разбирам Вие приравнявате абсолютно и безусловно "намерението да се свои/ползува" със самото "своене/ползуване". Че ЕДНА от разликите м/у обсебване и кражба е липсата на факт. власт при кражбата и наличието на такава е безспорен факт. Но не е и единствената разлика. Колкото и да ви се вижда странно и в своенето има разлика - в кражбата просто "има намерение да свои" - индикация за субективна страна/умисъл, а при обсебването - "свои" - индикация за обективна страна. В противен случай би било излишно законодателят да говори за различни "намерения", а можеше просто да си каже - "който отнеме ... и я присвои" - но в този случай, пак ще се повоторя, със самото отнемане нямаше да имаме довършена кражба, а само опит. Надявам се ще се съгласите, че само по себе си отнемането не означава и СВОЕНЕ, нали? Интересно ми е какво ще каже и КПавлова по въпроса

[svettoslav]

И понеже много настоявате да е едно и също "с цел да присвоя" и "своя" - тогава защо в милия ни НК има следният състав -

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Има го за да криминализира противозаконното отнемане на МПС,където няма намерение за своене.Тоест закона наказва деяние,което не е кражба,респ. обсебване ако я владее.
Каква друга причина да има?Пак ли некщ в своенето?Няма такова.Не желае да я отнема,просто я ползува.

Кое е различното при "своенето" и има ли "цел да свои" или направо я свои(при обсебването) онзи,който има ключ от стаята с вещите на работното си място и отнел чужди такива.Дали ще е кражба или обсебване,зависи от това дали владее,дали ключът му дава възможност да влиза там,да извършва дейност и т.н.
Как ще търсим разлика в "намерението"."С цел" при кражбата и "без цел"-при обсебването.Недей,бе човек Много объркано става и няма излизане от тия калчища.
Давам този пример да се внесе яснота(явно,че все още е нужна ).
На всички е ясно,че тук,а и при други подобни случаи ЕДИНСТВЕНИЯТ КРИТЕРИЙ,ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА 194 ОТ 206 НК Е ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НА ВЕЩТТА към момента на отнемането(владее или пази).Друг няма.Не е законно да се търси нещо различно в своенето.По-просто трябва да гледате на нещата.С тия "преливащи..", "цели.." "..индикация за субективна ..и обективна страна.." наистина ако сте даскал по наказателно право можеш скъса 102-ма души от 100 явили се на изпит ,просто ще получат световъртеж и щ`а гледа с отворена уста и празен поглед в нищото..
Дали има намерение да свои?Има и в двата случай.Тъй като няма намерение да я върне(това за седми път го пиша,извинете,колеги).
При 346-няма такова.Само да се повози малко.
П.П. Горе-долу-разбрахме се.

[niamame]

Абе като чета внимателно имам чувството, че говорим едни и същи неща с различни думи т.е. правим си игра на думи, ляляме си. Нещата са супер прости и ясни, а и колкото по -прости и ясни ги прави законодателя,толкоз и по-лесно и еднакво се прилага закона от съда. Когато имаш някакъв казус колега интересно ми е мислиш ли си за "преливащи" субективни страни и различни нюанси в обективните страни.Според мен хващаш го, прочиташ го ен пъти и решаваш,като търсиш най-простото решение.

[niamame]

ГЛОРИУС изключително усложняваш нещата,а всъщност те са толкова прости, чета и си мисля -ти наистина много ама мноооого усложняваш,за какво е нужно

[niamame]

К.Павлова явно чете някаква "Специална литература" ,говори на висок стил със сложни изречения и нещо нищо не се разбира, може и аз да съм по -простичък Но има готини попадения "Допроцесуалната фаза" много ми хареса като изказ,само не разбрах коя точно е тази допроцесуална фаза.Просто ми направи впечатление първото и разсъждение за формалност или резултатност търсим при 287/ все пак от там тръгна разговора/

[gloriosus]

Доста се позабавлявах с Вашия пост - благодаря за което

Как ще търсим разлика в "намерението"."С цел" при кражбата и "без цел"-при обсебването.Недей,бе човек Много объркано става и няма излизане от тия калчища.

Сложно не сложно - нали трябва и юристите хляб да ядат, ако беше всичко просто-гладни останаха Точно в нюансите има поле за търсене и различия - иначе, так - и всичко е лесно и готово Да,ама не, както казва П.Бочаров. Аз не твърдя,че има разлика в "обсебването" - то си е все същото, само казвам(все си се повтаряме),че при кражбата не е необходимо да имаме СВОЕНЕ, за да е довършена. Оттам казвам, че и има разлика от "своене" (при обсебването) и "намерение да свои" (при кражбата).

Кое е различното при "своенето" и има ли "цел да свои" или направо я свои(при обсебването) онзи,който има ключ от стаята с вещите на работното си място и отнел чужди такива.Дали ще е кражба или обсебване,зависи от това дали владее,дали ключът му дава възможност да влиза там,да извършва дейност и т.н.

Да видим сега този пример - щом има ключа той винаги има възможност да влезе, т.е. предполага се,че има на разположение нещата - ерго, ако си вземе нещо и го присвои, ще извърши обсебване. Ако обаче просто си вземе нещо и го върне - няма да е направил нищо. Разбирам Ви защо ви се иска намерението и своенето да са едно и също нещо - защото най-често намерението бива следвано и доказано от самото СВОЕНЕ )) Но във всеки случай разлика има - иначе, пак повтарям, защо НК прави разлика между двете??? Защо и в 346 НК не казва "който отнеме и ползува", а "който отнеме с намерение да ползува"?!? Може би от стилистична гледна точка??? Съмнява ме )))Ето и част от мнението на КПавлова за 287,което мисля,че е аналогично на ситуацията тук

Просто си ги е извършил целевите принуд.действия и повече няма какво да се довършва - по свидетеля или по състава . o Ако в състава пишеше "изтръгне показания или обяснения чрез принуд.д-я ..." би било по -друго.Но не може да няма причина да не пише такаps:.

Ако можете да ми обясните по друг начин, с удоволствие:)
Айде, със здраве, пък хубаво и да си ляляме понякога, не вреди

[georgiev_sfbg]

Всяко едно престъпление, като деяние, има за свой резултат някакви изменения в действителността. Ние обаче трябва да се интересуваме, само от точно определени резултати, които се посочват изрично в състава на съответното престъпление. Тези изрично посочени в част от съставите на престъпленията резултати, се наричат съставомерни резултати, а престъпленията към които те са предвидени, се наричат "резултатни престъпления".
При формалните престъпления, отсъства изричното посочване на резултат, от който наказателното право се интересува.