Безумия в закона "Петканов" свързани с НК

[chris_vicom]

А, тази престъпна комисия може да се бори. При мен резултатът е 2 на 0 естествено в моя полза.
А сега ще изчакам да пенсионират Кушлев за да го пусна по наклонената плоскост в посока прокуратурата. И заедно с него и цялата дезорганизирана престъпна група.

[Гост.]

При мен резултатът е 2 на 0 естествено в моя полза

Моите поздравления!

[1968]

При нас вече имаме 2 отхвърлени иска на смешковците.Голям цирк е в залата.Явяват се 3 бр. юрисконсулти и настава такава какафония, че не ти е работа.Освен това, тези, които се явяват бяха тотално неподготвени за процеса.

[Гост.]

Спомних си и тази тема( трудности с търсачката) и се връщам, заради дискусията "обезпечението подлежи ли на касационно обжалване" или... не
От уважение към участниците в нея:
ТР № 1/ 21.07.2010г.

Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд.

Р Е Ш И :

Определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.

http://www.vks.bg/vks_p10_70.htm

[kpavlova]

Не че има някакво значение, всъщност - направо няма никакво , но аз споделям особеното мнение.....
Между другото, доста често напоследък, като някакъв си никой,глас от публиката, споделям особените мнения, където ги има :

Определението, с което се допуска или отказва обезпечение на бъдещ или предявен иск е съдебния акт, с който се дава или отказва потърсената защита-санкция или това е определението, с което в обезпечителното производство се дава разрешение по същество на отправеното до съда искане. Обезпечителното производство, безспорно, не разрешава правния материален спор, каквато е целта на исковото производство, а и е винаги функционално свързано с него или с изпълнителното производство, но тази зависимост не изключва характеристиката му на самостоятелно производство. То е едно от трите основни средства за защита на гражданските правоотношения.

Абстрахирам се от практическата целесъобразност обезпеченията да вървят на три инстанции...
Просто в ГПК не е изрично изключена възможността, както вече е изключена - с ТР .С ТР се ограничава приложното поле на Закона /чл.274, ал.3 т.2 ГПК / .
Добре разбирам, че на законодателната мисъл трябва да й се "тури " рамка, рано или късно,така чеда стане и мисъл, нормална за правоприлагане ...Може ли до степен такава, че да се пренапише самата мисъл ....
Що се касае до определенията по Закона за отнемането, въпреки чл.22, ал.2 , остава чл.23, ал.2

2) Определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване

Т.е.това е "друго" производство, за което по особен закон е предвиден триинстанционен контрол.
Възможно е да греша

[plamena26]

Хайде и аз с две думи да си уважа темата .Има няколко решения вече на ВКС, но не съм имала време да ги чета задълбочено.Чинно четох преди няколко месеца доклада на КУИППД за 2009-та години в който Комисията със задоволство констатира че от 13 дела свършили и на въззивен съд 7 са в полза на Комисията, 6 в полза на ответника .Тоест отново бил налице резултат в полза на КУИППД.Е аз знам че този резултат е обърнат тъй като има две пресни решения на ВКС с които се отменят решения по уважени искове на първа и втора инстанция предявени от КУИППД и делата са решени по същество в полза на ответника.
За съжеление обаче един от основните въпроси по тези дела остава спорен, с противоречива практика.Относно цените на придобитото имущество.Абсурдно е становището в мотивите на някои решения най-вече на окръжен съд че практика било гражданите да сключват сделките по данъчна оценка с цел да избягват данъци и видиш ли трябва абсолютно всички сделки да са такива и всички граждани украватели на данъци по презумция.
По принцип до някъде има резон че нотариалния акт относно цената записана в него може да бъде оспорен.Но за тази цел оспорващия трябва да представи доказателства-свидетелски показания на контрахент по сделката, документи за банков превод, предварителен договор, договор за посредничество с агенция за имоти, от които може да се изходи, каква е била реалната цена по сделката от платения хонорар за услугата и т.н.
Не може само по субективната оценка на вещо лице да се изхожда за реално платена цена на имот закупен примерно през 1995 година.Дори и вещото лице да даде стойност и тя да бъде приета следва това да се използва само относно допустимост иска, че е налице имущество на значителна стойност.Но при икономическия анализ, отговарят ли приходите на лицата на разходите им трябва да се вземе в предвид цената по нотариален акт, освен ако не бъдат представени доказателства за друга цена.Другите въпроси също остават спорни, дъвакли сме ги преди и няма да ги засягам.Дано не се повтарям с горното, но нямам време да чета цялата тема но това ми направи спечателние от последнитре решения които съм срещала по този закон.

[Гост.]

Преди година време почти написах тук, че споделям едно от особените мнения по ТР 1/2010г., което хвърли в небитието години богата съдебна практика, заради аргументите... Тогава ми бе посочено, че често ТР са съпроводени с особено мнение на инакомислещи, но едва сега се публикуват в цялост.

По отношение забележката, съвсем уместна.
Един аргумент в полза против прилагане на чл. 23 позовавайки се на ТР№1/07.2010г. е неравностойното третиране на страните в гражданския процес според зависи к`( страните по едно такова дело имат повече права от всички други що се отнася до обезпеченията...)- парадокс.
Без да обсъждам същинските мотиви за разтоварване провокирали издаването на това ТР, като да излиза, ако се спазва( а то е задължително, ерго- няма мърдане) , че всяка друга страна по кое да е гражданско дело е лишена от правото си на триинстанционен контрол по законосъобразност на постановения акт за обезпечение, а такава привилегия е дадена единствено на страните в производствата по ЗОПДИППД.
Ала и не е друго производството- също е, както за останалите.

От друга страна каква пък толкоз ползата от едно обезпечение по предявен иск? след като искането следва да се впише в АВ по местонахождение на имотите?

[plamena26]

Доста одавна създадох тази тема, изглеждаше ми почти невъзможно да накарам много мои колеги задълбочено да премислят смисъла на този закон.Е след толкова време за мен е удоволствие да прочета няколко решения, които в общи линии съвпадат с мнението ми от преди години и най-после започва да се правораздава по този нормативен законосъобразно, а не целесъобразно.


РЕШЕНИЕ



№ 834


София 23.12.2010 година




В ИМЕТО НА НАРОДА






ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:


Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ


при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 1417 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1624 от 07.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 40 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1278/2008 г. на П. апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД - отнето е в полза на държавата имущество, собственост на К. И. Г., съставляващо поземлен имот с площ от 537 кв.м., находящ се в[населено място], ведно с построената в него еднофамилна двуетажна сграда и гараж.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.З ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД - какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност; подлежи ли на главно и пълно доказване знанието на третото лице за произхода на имуществото; въпросите по приложението на §1, т.2 ЗОПДИППД - следва ли стойността на имуществото да бъде съотнасяна към минималните работни заплати и кой е моментът, към който следва да бъде преценявана стойността на имуществото, явяващи се от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник, а съгласно чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД, комисията внася мотивираното искане за отнемане на имуществото в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство или когато наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; или е последвала амнистия; или наказателното производство е спряно на основание чл. 25 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

Анализът на текстовете определя предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, а именно: лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или е налице условие по чл.З, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност.


Съгласно чл. 7 ЗОПДИППД, сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са: безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица или са възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е

придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. Когато третото лице е придобило по възмезден начин, недобросъвестността му се изразява в знанието на определени факти - не само факта на осъществявана от прехвърлителя престъпна дейност, но и факта, че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпната дейност. Тези факти подлежат на пълно и главно доказване от страната, която се позовава на тях. З., че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпната дейност може да се предположи само когато приобретателят е в определена степен на родство, даваща основание да се изключи добросъвестността му - чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД.

Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, стойността на имуществото следва да бъде преценявана към момента на придобиването му. Дали стойността на имуществото е значителна по смисъла на §1, т.2 ЗОПДИППД се преценява с оглед придобивната му стойност, която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото, а при съмнение, че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна, за доказване на което са допустими всички доказателствени средства, придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент. Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в сраната.

В обжалвания съдебен акт на П. апелативен съд е прието за установено, че ответникът К. И. Г. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1084/2005 г. на Х. районен съд за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК - признат е за виновен в това, че в периода 18.05.1998 г. - 25.05.1998 година е държал огнестрелно оръжие (револвер "Т. 357), без да има разрешение за това, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. Прието е, че през 2002 г. година ответникът К. И. Г. е придобил нива в землището на[населено място], която през 2005 година е продал на ответницата Р. И. Т., с която са установили фактическо съжителство; че в периода м. юни 1995 г. - м. юни 1998 г. в имота са били построени двуетажна сграда и гараж, възлизащи на обща стойност 67448 лева, за придобиване на което имущество не е установен законен източник на доходи. Прието е, че основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД е


предпоставена от влязла в сила присъда за престъпление от кръга на изброените в чл. 3 от Закона; имущество на значителна стойност, придобито от осъденото лице и или лица по чл. 5 - чл. 10 от Закона и недоказване на законен източник за средствата на придобиване на това имущество, които обстоятелства са установени по делото; приел е за установено, че ответницата Т., предвид установеното фактическо съжителство[населено място] към момента на придобиване на имуществото е знаела за извършваната от него престъпна дейност, поради което придобивната и сделка е относително недействителна по отношение на държавата, а искът за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност е основателен и доказан по размер.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от К. И. Г. и Р. И. Т. се поддържа, че съдът е формирал извод за основателност на искането за отнемане на имущество в полза на държавата без да изгради основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност; без да е установено, че придобитото имущество е на значителна стойност и без да е доказано знание на лицето Р. Т., че прехвърленото и имущество е придобито от престъпна дейност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни.
Въззивният съд е приел, че имуществото подлежи на отнемане в полза на държавата, без формирано основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност. Ответникът К. И. Г. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1084/2005 г. на Х. районен съд за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК затова, че в периода 18.05.1998 г. - 25.05.1998 година е държал огнестрелно оръжие - револвер "Т. 357", без да има разрешение за това. Извършеното престъпление не сочи за възможност за набавяне на средства от престъпна дейност в периода от 1995 г. до 1998 г.; държането на пистолет без разрешение за това за период от седем дни през 1998 г. само по себе си не обуславя извод, че в придобиването през 1996 г. на нива от 457 кв.м. в землището на[населено място], върху която е построена сграда по стопански начин, са вложени средства от престъпна дейност. Такъв извод не може да се изведе както от вида на престъплението, така и от останалите доказателства, свързани с начина на придобиване на имуществото. Липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответника К. И. Г. е със средства от престъпна дейност сочи за неоснователност на искането на Комисията по чл. 12 ЗОПДИППД за отнемането му в полза на държавата.

Основателни са и касационните оплаквания за неправилност на извода, че придобитото от ответника К. И. Г. имущество е на значителна стойност. Съгласно представения по делото нотариален акт № 130/1996 г., придобивната стойност на поземлен имот № 32 с площ от 457 кв.м. в м. "Т. хижа", землище на[населено място] е 50000 неденоминирани лева (50 деноминирани), каквато е и данъчната оценка на имота. Липсват доказателства, вкл. и твърдения за симулативност на посочената в акта цена. Същевременно, застроената в имота жилищна сграда е оценена по пазарни цени към момента на изграждането и, без да се отчетат доказателствата за начина на построяването и - без да се съобразят показанията на свидетелите Т. Г. и Ж. К., съгласно които къщата е изградена с влагане на труд и от близки роднини и приятели на К. Г.. При оценката на сградата не е спаднат положения безвъзмездно труд, нито при съпоставяне на доходите на лицето с извършените разходи са зачетени получените от близки родственици средства от преживна делба на имот в[населено място].
При липса на доказателства, годни да обосноват извод, че имуществото, придобито от ответника К. И. Г. е със средства от престъпна дейност, касационното оплакване относно изводите за знание на третото лице Р. И. Т., придобило имота чрез възмездна сделка през 2005 г. не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 30, ал. 3 ЗОПДИППД следва да бъдат отменени допуснатите обезпечителни мерки, а на основание чл. 78, ал.З ГПК, на касаторите - ответници по иска, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 3700 лева - възнаграждение, изплатено по договори за правна помощ от 18.05.2007 г. и от 22.12.2009 г. с адвокат Т. Стойнокав от адвокатска колегия[населено място].
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 40 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1278/2008 г. на П. апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 28 ЗОПДИППД на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място] за отнемане от К. И. Г. в полза на държавата на имущество, съставляващо поземлен имот с инедтификатор 77195.113.32, с площ от 537 кв.м., находящ се в[населено място], ведно с построената в него еднофамилна двуетажна сграда и гараж.
ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение с определение от 05.06.2006 г. по ч. гр.д. № 87/2006 г. на Х. окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място] да заплати на К. И. Г. и Р. И. Т., двамата от[населено място], ул. "Липа" № 18в сумата 3700 (три хиляди и седемстотин) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

[plamena26]

В отделен пост публикувам другото решение защото са доста дълги.

РЕШЕНИЕ





№108 07/03/2011



гр. ПЛОВДИВ



ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ПЪРВИ граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета

година в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЦОНЕВА

ДОЧКА ВЪРБЕВА



като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХИТЕВА В. гр. д. № 873 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предввид следното:

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК, във вр. чл. 30, ал. 2 от ЗОПДИППД.

Образувано е по жалба на ответниците в първоинстанционното производство Е. Д. Е. и Г. Д. Е., подадена чрез пълномощник адв. Н., срещу Решение № 1017 от 28.06.2010 г. на ПОС, ГИО, III г. с, постановено по гр. д. № 1398/2009 г., с което на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 8 от ЗОПДИППД е отнето в полза на държавата от жалбоподателите имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 845 508 лева, подробно описано в първоинстанционното решение.

Излагат се подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение и се иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата КУИППД, чрез своите процесуални представители иска жалбата да се остави без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение на ПОС.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Г. иска от съда да бъде потвърдено решението на ПОС. Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пловдивският окръжен съд е бил сезиран с мотивирано искане, имащо характера на искова молба, съгласно чл. 28, ал. 1, изр. последно от ЗОПДИППД, от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, с Председател проф. С., представлявана по делото от пълномощниците си М. М. Ч. и Г. Ч. -инспектори-юристи в ТД на КУИППД - гр. П., със съд. адрес: гр. П., бул."С."- № 55, за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, от лицата Е. Д. Е., с ЕГН -7203284641, от гр. П., ул."Г." - № 7 и Г. Д. Е., с ЕГН - 4604214798, от гр. П., ул."Г."- № 3, с цена на иска 845 508 лева. В посоченото мотивирано искане се твърди, че са налице предпоставките, визирани в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД, тъй като по отношение на Е. Е. е има влязла в сила присъда за престъпление по чл. 209, ал. 2 от НК, което попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗОПДИППД, и през проверявания период същият е придобил недвижими имоти и леки автомобили, които впоследствие е отчуждил, в т. ч. и в полза на майка си-ответницата Г. Е. , като притежава имущество със значителна материална стойност, за което може да се направи обосновано предположение,

]

че е придобито от престъпна дейност, доколкото не са установени доходи на ответниците от законни източници.

За да уважи мотивираното искане на КУИППД, състава на ПОС е възприел следната позиция по приложението на текстовете на ЗОПДИ1Л1Д:

//Правното основание за отнемане на имущество по чл. 4 от ЗОПДИППД е то да е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на доходи за придобиването му;

2/ ЗОПДИППД не поставя изисквания относно обема на престъпното деяние или вида и размера на наложеното наказание, поради което е достатъчно дейността на ответника да осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД, за да се квалифицира тази дейност като „престъпна" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона;

3/ Р. в производството по ЗОПДИППД са пазарните стойности на имотите /движими и недвижими/, тъй като пазарната цена е обективен критерий, който не се влияе от субективните намерения на страните по дадена сделка, още повече, че Държавата, в чиято полза се иска отнемане на имущество по този закон, не е страна по договорите за покупко-продажба и те не я обвързват с посочената в тях цена на сделката.

За да се уважи мотивирано искане на КУИППД по ЗОПДИППД, е необходимо да бъдат установени пред съда с годни доказателствени средства следните предпоставки;

Д. положителни:

// Да е установена с влязла в сила присъда престъпна дейност по смисъла на §.1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД на ответника по чл. 3 от Закона /вр. чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИППД/;

2/ Да е налице придобито от ответника имущество със значителна стойност /над 60 000 лв. - §.1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД/, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от установената с присъда по чл. 3 от ЗОПДИППД престъпна дейност на лицето.

Една отрицателна:

// Да не е оборена презумпцията на чл. 4 за свързаност на придобитото имущество с установената с влязла в сила присъда по чл. 3 от Закона престъпна дейност, което в рамките на процеса става чрез доказване на законен произход на средствата за придобиването му /терминологията на Закона е законен източник/.

В конкретният случай, видно от приложената на л. 45 от т. 1 от дело № 1398/2009 г. справка за съдимост на ответника Е., същият е осъден по НОХД № 1190/2004 г. за престъпление по чл. 209, ал. 2 от НК, за деяние, извършено на 17.12.2009 г., като наказанието е глоба в размер на 500 лева.

По делото не е приложена самата присъда на Районен съд - Пловдив, което представлява пречка за съда да прецени наличието на основателно предположение за свързаност на придобитото имущество от ответниците с установената с влязла в сила присъда престъпна дейност. Тежестта за доказване на предпоставките по чл. 4 от ЗОПДИППД е на КУИППД, и доколкото същата не е установила в какво точно се изразява престъпната дейност на лицата /и на каква стойност би могло да бъде облагодетелстването във връзка с нея/, то искането се явява необосновано, съответно - недоказано и следва да бъде отхвърлено само на това основание.

КУИППД в цялото производство по ЗОПДИППД, включително пред съда, се е занимавала и е установявала само съотношение между приходи и разходи, но не и самата престъпна дейност на лицето, която е основна предпоставка на закона за успешно провеждане на производство по този закон.

Процесуалните представители на КУИППД се опитват да обосноват чрез тълкуване на текста на чл. 4 от ЗОПДИППД, че не е необходимо наличие на причинно-следствена връзка между престъплението /за което е налице влязла в





сила присъда/ и придобиването на процесното имущество. Цитираната от тях практика на ВКС и посочения от тях законов текст обаче не обосновават подобно становище. Презумпцията на чл. 4 от ЗОПДИППД за връзка между придобито имущество и доказана с влязла в сила присъда престъпна дейност не дерогира изискването за обосновано предположение за тази връзка - т. е. за съразмерност на придобитото от престъпната дейност с придобитото имущество. ЗОПДИППД не е закон за отнемане в полза на Държавата на всяко имущество, за което не е установен законен източник за придобиване, а само за такова имущество, което е доказано, свързано с конкретна, установена с влязла в сила присъда престъпна дейност . Такава връзка е възможна само ако самото престъпление предполага такава облага, която е съразмерна с размера на придобитото имущество, предмет на производство по този Закон, и само за имущество, придобито след датата на деянието.

Т. е. няма как престъплението, за което е налице влязла в сила присъда, макар и в обхвата на Закона, да е свързано с придобиване на имущество в размер над 60 000 лева, ако самата теоретична максимално възможна облага от престъплението е в многократно по-малък размер.

Т. е. ако е налице присъда за измама в размер на 30 лева, извършена на конкретна дата в средата на проверявания от КУИППД период, то няма как тази измама на такава стойност да е във връзка с придобиване на имущество над 60 000 лева, още повече за период преди извършване на престъплението. Такова предположение не само не може да бъде „основателно" по смисъла на чл. 4 от ЗОПДИППД, то би било абсурдно и би противоречало на правилата на логиката.

Доколкото ЗОПДИППД изисква изрично доказана престъпна дейност и обосновано предложение за връзка на тази дейност с придобитото имущество, следва във всеки конкретен случай да се изследва конкретното престъпление, възможната максимална облага от него, и нейната съразмерност с придобитото имущество. Само ако всички по-горе изброени предпоставки са налице, то влиза в сила презумпцията на чл. 4 от ЗОПДИППД, за да се свърже конкретното имущество с престъпната дейност. Няма ли възможност изобщо да се направи предположение, и то обосновано, че конкретната престъпна дейност би могла до доведе до облаги в размер над предвидения в закона /60 000 лева/ то изобщо не се поставя въпроса за цитираната презумпция.

В посоченият смисъл изрично се е произнесъл ВКС, ГК, IV отделение, в Решение 607/29.10.2010 г. по гр. д. 1116/2009г. - „Съдът не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност по чл. 3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД, когато тя не е установена по реда на НПК... както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите на чл. 3 от ЗОПДИППД, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход."

„... Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона..."

По отношение на срокът на проверката на К. , следва да се посочи следното: Съгласно чл. П от ЗОПДИППД, „правата на Държавата по този Закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност; Д. започва да тече от датата на придобиване на имуществото.". Посоченият текст визира давността за образуване на производство, съответно за постигане на положително решение от съда по този Закон, но той не дава право на К. да извършва проверка 25 години назад, ако конкретната престъпна дейност по чл. 3 от Закона не е свързана с такъв период.

В конкретния случай присъдата е за деяние, извършено на 17.12.2002 г., а периодът, взет предвид от КУИППД започва от 28.03.1990 г., т. е. близо 11 години и 9 месеца преди извършване на доказаната с влязла в сила присъда престъпна дейност по смисъла на §. 1, т. 3 от ДР на ЗОПДИППД.

В тази връзка, независимо от обстоятелството, че не е доказана съразмерност на облагата от конкретната престъпна дейност на ответника по чл. 3 от Закона със стойността на придобитото имущество, и в този смисъл не е налице нито предположение, още по-малко обосновано по смисъла на чл. 4 от Закона, то следва да се счита оборена и презумпцията на чл. 4 от ЗОПДИППД по следните съображения:

За периода 2002 г. - 2008 г. единственият релевантен период, за който изобщо може да се твърди, че би могъл да бъде свързан с конкретната доказана престъпна дейност по чл. 3 от Закона /при все обстоятелството, че деянието е извършено на 17.12.2002 г., и в този смисъл 2002 г. не би следвало да бъде вземана предвид при отчитане на периода/, съгласно кредитираното от ПОС допълнително заключение на в. л. Бояджиева от 23.02.2010 г. /л. 1456, т. Ш от гр. д. г./, и то във варианта на л. 1463 - таблица, най-неблагоприятна за ответниците /не са взети предвид получените от тях заеми, т. е. графа 1, и при пазарна оценка на полученото имущество/, приходите за периода 2002 г. - 2008 г. са 5259,85 МРЗ, а разходите - 5017,63 МРЗ - т. е. налице е превишение на приходите над разходите. Т. е. в тази ситуация следва да се счита оборена презумпцията на чл. 4, т. е. следва да се счита, че за имуществото през този период - след извършване на престъплението, е доказан законен източник -отделно и самостоятелно основание за отхвърляне на искането на КУИППД.

Отделно следва да се посочи, че критерий за оценяване на имуществото на ответника за целите на Закона не е пазарната му стойност, а стойността, на която същото е придобито от него, и то към датата на придобиването му. Именно това е стойността, която е заплатило лицето, и именно за тази своя насрещна престация то следва да доказва законен източник. Това е цената, която то е заплатило и то само що се касае за двустранни възмездни сделки - продажби и замени. Що се касае до делбите /в конкретния случай са цитирани и делби от КУИППД/, при тях следва да се взема предвид само евентуално парично уравняване на дялове, иначе не е налице разместване на материални блага - т. е. няма разходи за ответника. Още повече, че делбата предполага съсобственост в имота, предхождаща делбата, т. е. придобиване на имота в период, предхождащ проверявания от К. период. По отношение на даренията в проверявания период /цитирани са и такива в искането на К. / - ако лицето е дарено, то не е нужно да доказва произход на средства за придобиване на имота, просто защото такива не са необходими, с дарението едно лице придобива имущество по безвъзмезден начин. По принцип не би следвало даренията да се включват в имуществото в обхвата на Закона, освен ако не се докаже, че дарението е в пряка причинна връзка с престъпната дейност, примерно - в резултат на изнудване, документна измама при прехвърляне на имота и т. н. Изложеното ясно показва защо е необходимо да се прилага препис от присъдата по чл. 3 от Закона, /което не е пречка, щом Прокуратурата е страна в процеса/, за да може, съгласно изискването на самия ЗОПДИППД, в конкретния случай да се прецени за всяко придобиване през проверявания период възможна ли е причинна връзка с доказаната престъпна дейност. Непредставянето на тази присъда лишава Съдът от възможността да извърши вменената му от Закона преценка за всеки конкретен случай, поради което и влизат в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, и неблагоприятните последици следва да бъдат понесени от ищеца. Видно е от доказателствата по делото, че първоначалната проверка е започнала във връзка с уведомяване за друго престъпление - по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2 от НК. Едва в последствие, когато досъдебното производство за това престъпление е прекратено, и то в хода на проверката, е установена присъдата по чл. 209, ал. 2 от НК. Тази промяна на престъплението, залегнало в основа на проверката по този

4

Закон, не е отразена в действията и актовете на КУИППД, напротив - дори в искането до съда, което има характера на ИМ, се цитира уведомлението за престъплението по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, предл, 2 от НК. Макар това да не опорочава процеса, води до логичния извод, че за К. няма никакво значение по кой текст на НК има присъда и за какво деяние, за какъв период, в какви размери е евентуалната облага от престъплението. От тези актове на К. е видно, че присъдата по някой /който и да е/ текст на НК от изброените в чл. 3 от ЗОПДИППД, се приема за достатъчен за извършване на еднаква по вид едностранна проверка - пълно сравняване на всички приходи и разходи на лицето за избран от К. период, до 25 години назад, без да се съобразява дали конкретната престъпна дейност изобщо може да се свърже с този период, и дали възможните облаги от такава престъпна дейност могат да доведат до придобиване на имущество по §. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /на значителна стойност/. Съответно - липсват каквито и да било мотиви в тази насока в искането до съда по чл. 28 от Закона. Ако законодателят е искал да въведе отнемане в полза на Държавата на всяко имущество без доказан законен източник, без това да има връзка със съдимостта на лицето, или само въз основа на факта на тази съдимост, то той би го отразил в редакцията на чл. 4 от ЗОПДИППД. Това не е сторено, напротив - в този текст фигурира изричното изискване за обосновано предположение във всеки конкретен случай за връзка между престъпната дейност, за която има влязла в сила присъда, и придобитото имущество, за да се стигне до неговото отнемане в полза на Държавата. Дали е налице или не законен произход, /т. е. съответствие на приходи с разходи/, единственият реално изследван от К. и от ПОС въпрос и то неправилно като критерии и период, е второстепенен въпрос, който се поставя на плоскостта на обосноваността, но не и на плоскостта на предположението. Отделно, не може да се направи механичен сбор на придобито имущество, негова стойност и разходи. Следва да се има на предвид взаимната им връзка, дали средствата по едната продажба не са използвани за последваща покупка и т. н. Посочените критерии не са взети предвид от първоинстанционния съд, нито от КУИППД. При възприемане на посочените критерии, още повече намалява съотношението приходи - разходи, което е цитирано по-горе.

В този смисъл Решение 607/29.10.2010 г. по гр. д. 1116/2009 г. на ВКС, ГК, IV отделение.

Предвид установената липса на предпоставките на чл. 4 от ЗОПДИППД -1/ Л. на „обосновано предположение" по смисъла на посочената разпоредба в конкретния случай; и предвид 21 О. на презумпцията на чл. 4 от ЗОПДИППД, т. е. доказване на законен източник за придобитото имущество за проверявания период след извършване на престъплението, то решението на ПОС следва да бъде отменено изцяло като неправилно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено изцяло искането на КУИППД.

Предвид изричното искане на процесуалният представител на ответниците, на същите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 16910,16 лева - държавна такса пред въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ



РЕШИ :



ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 1017/28.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1398/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, ГИО - III г. с, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ изцяло искането по чл. 28 от ЗОВДИППД на КУИППД за отнемане на следното имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 845 508 лева, както следва:

1/ От Е. Д. Е., с ЕГН - от гр. П., ул."Г."- № 7, на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД

- Гараж с площ от 19,25 кв. м., построен в северозападната част от дворно място, цялото застроено и незастроено от 440 кв. м., съставляващо парцел ****УПИ/ Х-648 от кв. 50 - нов по плана на гр. П., при граници: ул."., УПИ *, УПИ Х-645 и УПИ Х-647, ведно с 1/23 ид. ч. от описаното дворно място, в което е построен гаража, придобит с н. акт № 29, том 2, д. № 1054/13.02.1998 г., с пазарна стойност към 08.12.2008 г. от 13 475 лева;

- Л. автомобил марка „О.", модел „В.", червен, с per. № РВ 4935 ТМ, рама № W0L000087M5284426, двигател № 1500М018, придобит с митническа декларация от 28.03.2000 г., с пазарна оценка към 03.11.2008 г. от 2 099 лева;

- „SLK 200", син, с рег. № РВ 0575 ХМ, рама № WDB2083351F012300, двигател № 11194510015030, в размер на 19 255 лева;

- W0L000087K5198826, двигател № C20NE14233414, в размер на 3 627 лева;

- Л. равностойност по пазарни цени на полученото от продажбата на лек автомобил марка „М.", модел „230 СЕ", син, с per. № РВ 4156 НН, рама № WDB1240431A926937, двигател № 10298212124844, в размер на

8 909 лева;- С. 50 000 лева, предоставена в заем от Е. Д. Е. на трето лице, съгласно нот. акт № 134, том I, рег. № 3238, дело № 132/20.05.2002 г.;

- Сумата 60 500 лева, предоставена в заем от Е. Д. Е. на трето лице, съгласно нот. акт№ 54, том I, рег. № 1375, дело № 51/11.03.2003 г.;

- 250 дяла от капитала на „И." - ООД, ЕИК **********, per. с Решение № 1/01.06.2006 г. по ф. д. № 1627/2006 г. на ОС - гр. Б., в размер на 2 500 лева.

2/от Г. Д. Е., с ЕГН - 4604214798, от гр. П., ул."Г."- № 3, на основание чл. 8 от ЗОПДИППД:

- 1/2 идеална част от УПИ 11-112 от кв. 4 по плана на гр. П., ж. к.„Х.", комплекс „К.", ул."Г."- № 7, целият застроен и незастроен от 307 кв. м., а по скица 341 кв. м., при граници на имота: от две страни улици, УПИ 111-110, УПИ 1-111, ведно със западната част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда - близнак със застроена площ от 128 кв. м., съгласно нот. акт № 164, том VII, рег. № 7784, дело № 1364/29.12.2004 г., с пазарна стойност на имота към 08.12.2008 г. от 422 375 лева.

ОСЪЖДА К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - гр. С., да заплати на Е. Д. Е., с ЕГН - от гр. П., ул."Г."- № 7, и Г. Д. Е., с ЕГН -, от гр. П., ул."Г."-№ 3, и двамата със съдебен адрес: - гр. П., бул."Ш."- № 152, ет.*, офис 104, чрез адв. Н. от АК - гр. П., сумата от 16 910,16 лв. - държавна такса пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

[plamena26]

Горецитираните решения са публикувани на страниците на ПАС и ВКС!
Чудех се дали да публикувам и едно допълнитено определение към делото за да се види реалния финансов резултат от дейността на комисията.И ще го публикувам.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ



№ 598
15.04.2011 г.
гр. Пловдив



В ИМЕТО НА НАРОДА


ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД първи

гражданско
състав отделение










в закрито заседание на 15.04.2011 г.
Председател:
Мариана Хитева






в състав:
Членове:
Румяна Цонева





Дочка Върбева




сложи за разглеждане докладваното от М. Х.




В. гр. д. №
873
по описа за
2010
година




Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат Н. А. – пълномощник на Е. Д. Е. и Г. Д. Е., с искане да бъде изменено постановеното решение № 108 от 07.03.2011 г. по в. гр. д. № 873 по описа за 2010 година на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, като се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция.

Насрещната страна – К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност - не изразява становище за исканото изменение.

Контролиращата страна – Апелативна прокуратура – Пловдив - не изразява становище за исканото изменение.

Пловдивският апелативен съд разгледа молбата и прие следното:

Молбата е подадена от лица, които са страна по делото, в срока по чл.248, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.

Ответниците в първоинстанционното производство - Е. Д. Е. и Г. Д. Е., чрез адвокат Н.А,. са приложили към М. вх.№ 16068/16.07.2009 г., Договор за правна помощ, находящ се на лист 1393 от гр. д. № 1398 по описа за 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, от който се установява, че сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, е платена изцяло от ответниците на адвокат А,. при сключването му. Изрично, адвокат Н.А,. е заявил в писмена защита от 04.06.2010 г., искане за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, находяща се на листове 1534 – 1542 от гр. д. № 1398 по описа за 2009 г. на Пловдивския окръжен съд.

Производството пред Пловдивския апелативен съд е образувано по



жалба на ответниците в първоинстанционното производство - Е. Д. Е. и Г. Д. Е., подадена чрез пълномощник адвокат Н.А,. срещу решение № 1017 от 28.06.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1398/2009 г., с което на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 8 от ЗОПДИППД е отнето в полза на държавата от жалбоподателите имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 845 508 лева, подробно описано в първоинстанционното решение. Със същото решение № 1017 от 28.06.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1398/2009 г., ответниците са осъдени да заплатят общо на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – гр. С., сумата 17960,16 лева, представляваща съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. Със същото решение № 1017 от 28.06.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1398/2009 г., ответниците са осъдени да заплатят общо по бюджета на съдебната власт – бюджетната сметка ВСС сумата 33 820,32 лева, представляваща дължима държавна такса.

С решение № 108 от 07.03.2011 г. по в.гр.д. № 873 по описа за 2010 година на Пловдивския апелативен съд, чието изменение е предмет на настоящото производство, Пловдивския апелативен съд, отменя изцяло решение № 1017 от 28.06.2010 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1398/2009 г. и вместо него постановява: отхвърля изцяло искането по чл. 28 от ЗОПДИППД на КУИППД за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 845 508 лева, от Е. Д. Е., на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД и Г. Д. Е., на основание чл. 8 от ЗОПДИППД, както и осъжда К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - гр. С., да заплати на Е. Д. Е., и Г. Д. Е., сумата от 16 910,16 лв. (шестнадесет хиляди деветстотин и десет лева и шестнадесет стотинки) - държавна такса пред въззивната инстанция.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С решение № 108 от 07.03.2011 г. по в.гр.д. № 873 по описа за 2010 година на Пловдивския апелативен съд, чието изменение е предмет на настоящото производство, Пловдивския апелативен съд осъжда Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - гр. София, да заплати на Енчо Димитров Енчев и Гълабица Димитрова Енчева, сумата от 16 910,16 лв. (шестнадесет хиляди деветстотин и десет лева и шестнадесет стотинки) - държавна такса пред въззивната инстанция.

От изложеното, обаче се установява, че ищецът - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - гр. София,



е следвало да бъде осъден да заплати на ответниците – жалбоподатели Енчо Димитров Енчев и Гълабица Димитрова Енчева, разноски в размер на общо 26 910,16 лв. (двадесет и шест хиляди деветстотин и десет лева и шестнадесет стотинки) – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и държавна такса пред въззивната инстанция.

Това налага да бъде изменено решение № 108 от 07.03.2011 г. по в.гр.д. № 873 по описа за 2010 година на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, като бъде осъдена Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - гр. София, да заплати на Енчо Димитров Енчев и Гълабица Димитрова Енчева допълнително разноски в размер на още 10 000 (десет хиляди) лева - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Съобразно с изложеното, Пловдивският апелативен съд



О П Р Е Д Е Л И :



ИЗМЕНЯ решение № 108 от 07.03.2011 г. по в.гр.д. № 873 по описа за 2010 година на Пловдивския апелативен съд, В ЧАСТТА относно разноските, като ОСЪЖДА Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - гр. София, да заплати на Енчо Димитров Енчев, с ЕГН - 7203284641, от гр. Пловдив, ул. „Генерал Колев"- № 7, и Гълабица Димитрова Енчева, с ЕГН - 4604214798, от гр. Пловдив, ул. „Генерал Колев"-№ 3, и двамата със съдебен адрес: - гр. Пловдив, бул. „Шести септември"- № 152, ет. 1, офис 104, чрез адв. Николай Апостолов от АК - гр. Пловдив, допълнително разноски в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

[chris_vicom]

Ето още едно, което си заслужава да се прочете и ползва, като съдебна практика.


Р Е Ш Е Н И Е

№ 607
гр.София 29.10.2010г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1116/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на В. Ц. Николов и М. Алексиева Н. чрез адв. Е. Й. от АК – София против решение № 80/10.04.2009 г. на В. апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 117/2009 г.
С него съдът е постановил на осн. чл. 28 ЗОПДИППД отнемането на подробно описани недвижим имот, два автомобила и парични суми, придобити от престъпната дейност на В. Ц. Николов за периода 01.01.1983 г. – 31.12.2007 г., всички притежавани в условията на съпружеска имуществена общност от него и съпругата му М. Алексиева Н..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1488/30.10.2009 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите какво означава по смисъла на закона имущество, придобито от престъпна дейност и в частност следва ли да има предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник; към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, както и стойността му; каква е базата за изчисление на стойността на имуществото по чл. 1 ЗОПДИППД и възможно ли е по този закон да се отнеме имот, който е единствено жилище на ответниците при забраната по чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./.
По повдигнатите въпроси съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, дава следните отговори:
Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД – изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25 /§1, т. 3 от закона/. За да се пристъпи към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в изключението по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД – от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК в производството по чл. 28 ЗОПДИППД и то въз основа на мотивираното предложение на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /Комисията/. Това са хипотезите, когато наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или е последвала амнистия или наказателното производство е спряно на основание чл. 25 НПК.
Следователно, съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Казаното се отнася и до данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имуществото на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпната дейност, за която при наличните условия на чл. 3 ЗОПДИППД е започнало производството от К. /арг. и от чл. 31 от закона – възможност за сезиране на Н. и ползване на събраните по ЗОПДИППД доказателства в данъчното производство, когато се отхвърли исканото по чл. 28 ЗОПДИППД/.
Необходима е, поради изложеното и връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпната дейност, която има предвид специалния закон. Изводът следва и от изричните разпоредби в закона, включително и от заглавието. Въпросното имущество се определя от закона, като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИППД/. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се Н.рави предположение за съществуването й /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/ - тя да се следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника. Ако се приеме, че липсата на законен източник в придобиването на имуществото е достатъчна за съществуване и на самото предположение, то при какви критерии ще се извърши преценка във всеки конкретен случай за връзката с установеното по надлежен ред престъпно деяние и кое придобиване - извършеното преди, близко по време или много след извършване на престъплението, е релевантно, съответно кои са недействителните по отношение на държавата сделки по чл. 7 от закона. Едно имущество може да е придобито от престъпна дейност и при законен източник на вложените средства, но пак ще подлежи на отнемане по ЗОПДИППД, доколкото са осъществени останалите елементи от фактическия състав по чл. 4 от закона и след като не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.
В заключение, имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД, трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник.
На въпроса към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, както и стойността му, не може да се даде еднозначен отговор. Той зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя /придобиването на имуществото/, както и от начина на придобиване /сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, лотария или печалба от друг вид игра и пр./. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства.
Те имат отношение и към отговора на въпроса каква е базата за изчисляване на имуществото, придобито от престъпната дейност. Законодателят използва израза „придобивна стойност” или това е стойността, на която всяко едно имущество е станало притежание на извършителя на престъплението, съответно на лицата по чл. 9 от закона, която не винаги съвпада с действителната парична оценка на самото имущество.
В случаите, когато придобиването е безвъзмездно, би следвало да се изхожда от пазарната оценка на движимото и недвижимо имущество към момента на придобиването, оценявано в състоянието му към този момент.
При възмездните договори, имуществото е придобито на стойността, вложена от приобретателя. Тя може да съответства или не на отразеното по договора и това да е видно от характера на самото престъпление и от връзката му с придобиването или пък цената да е симулативна според твърдението на К.. Последната, като трето лице по сделката, не е обвързана от изявленията на страните, нито е ограничена във вида на доказателствата.
Когато не е установено подобно несъответствие, съдът не може да изхожда Н.раво от пазарната цена на придобитото имущество. Противното би означавало, че според законодателя страните по договори винаги се договорят да прехвърлят едно имущество според пазарната му цена, а още и, че привидно сочат друга стойност. Подобен подход не е възприет нито при определяне на данъчните и други фискални задължения на правните субекти, нито по граждански, наказателни и административни дела, по които стойността по сделка е от значение за разрешаването на съответния казус. В специалния закон, който е рестриктивен, също не е въздигната пазарната цена като критерий, нито е тя е определена като „придобивната стойност” на имуществото.
При възприемане на пазарната цена, вместо действително дадената, съответно получената по сделката, не може да се извърши преценка дали вложените средства са от законен източник. Възможно е, също така пазарната цена да е по-ниска от дадената, като в случаи на укриване на доходи, разликата може да е съществена.
По въпроса дали е допустимо по чл. 28 ЗОПДИППД да се отнеме имот, който е единствено жилище на извършителя и на неговото семейство, съставът на Върховния касационен съд намира, че няма пречка за това, като общата забрана по чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./ в случая не важи. Този извод се налага от специалния характер на ЗОПДИППД, вида обществени отношения, които урежда, както и от неговата цел – да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, каквато облага може да е и придобиването на единствения жилищен имот, а също така и да предотврати разпореждането с имуществото, придобито от престъпна дейност.

По касационните оплаквания:
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат неговата отмяна и отхвърляне на искането. Молят за присъждане на разноски.
К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София възразява срещу жалбата.
Прокурор от В. главна прокуратура изразява становище, че касационните оплаквания са неоснователни.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния В.търновски окръжен съд е уважил искането на К. и е отнел от съпрузите В. Ц. Николов и М. Алексиева Н.недвижим имот в Г. О., с площ от 729 кв.м., ведно с построените в източната част двуетажна сграда – близнак, лек автомобил Опел Кадет с дата на първа регистрация 07.09.1984 г., лек автомобил Рено 19 с дата на първа регистрация 21.09.1995 г., сумата 3000 лева, получена от продажбата през 2003 г. на дворно място в кв. „Калтинец”, гр. Г. О., сумата 400 лв. от продажбата на лек автомобил марка В., сумата 5200 лв. от продажбата на лек автомобил Ауди 80, сумата от 200 лв. от продажбата на лек автомобил Рено 9, сумата от 500 лв. от продажбата на лек автомобил М. Е200.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че В. Николов е признат за виновен по нохд № 785/2006 г. на Районен съд – Г. О. за това, че на 18.05.2005 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение във В. Л., че последният ще може да продаде закупените от него за сумата от 1000 лв. 20 броя въртящи се втулки на несъществуващия Г., с което причинил на Л. имотна вреда в размер на 1000 лв.
Престъплението е по чл. 209, ал. 1 НК и е от тези, които попадат в приложното поле на чл. 3, т. 8 ЗОПДИППД.
Съдът приел, че сборът от паричната стойност на имуществото, предмет на иска е над 60 000 лв., поради което е значително по смисъла на закона. Изследвал е приходите на ответниците за целия проверяван период 1983 г. – 2007 г., като приел, че са в размер на 71,26 месечни работни заплати. В същото време били изразходвали 2595,09 месечни работни заплати, без да има данни за законни доходи, поради което е Н.равен извод за осъществен фактически състав на чл. 4 ЗОПДИППД.
Решението е неправилно.
Съдът е постановил отнемане на имущество, за което нито е установено, нито може да се предположи, че е пряко или косвено придобито от престъпната дейност, с оглед на която е подадено искането по чл. 28 ЗОПДИППД.
Само лекият автомобил Рено 19 е закупен след 18.05.2005 г., когато Николов е осъществил престъпния състав по чл. 209, ал. 1 НК, но не е изяснено каква е предполагаемата връзка на покупката с престъплението.
Такава не се обосновава и спрямо отнетите недвижим имот в гр. Г. О. и лек автомобил Опел Кадет, а и те са закупени през 2001 г. - преди осъществяване на престъпната дейност, за която е осъден Николов.
Паричните суми, за които е постановено отнемане, не са налични. Те са получени в един период около 10 години от ответниците и са цената според уговореното в договорите. За тези продажби, извършени съответно през 1998 г., 2003 г., 2006 г. и 2007 г. няма нито установени, нито дори посочени обстоятелства, които да ги определят в пряка или косвена връзка с престъплението, за което е осъден Николов. Не може да се предположи, че прехвърлените вещи от своя страна са били придобити пряко или косвено от престъпната дейност на Николов, за да се преценява евентуално хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД – сумите да се отнемат, като действително получените от Н. от трети добросъвестни лица. Липсват и подобни твърдения, а и искане от К..
По съображенията, изложени в отговора по чл. 290 ГПК, неправилно е прието от апелативния съд, че имуществото подлежи на отнемане, щом може да се предположи, че е придобито от друга престъпна дейност – в случая според въззивната инстанция в резултат на укриване на данъци и неподаване на декларации. Искането на К., представляващо искова молба, не е основано на извършено от В. Николов престъпление по чл. 255 НК, нито такова престъпление е установено спрямо него по надлежен ред.
Неправилно също така е прието, че подобно предположение може да се Н.рави само поради това, че общият размер на установените законни доходи на ответниците за периода 01.01.1983 г. – 31.12.2007 г., съпоставени с разходите им, са незначителни с оглед определената стойност на отнетото имущество. С разпоредбата на чл. 11 ЗОПДИППД се определя срокът, в който държавата може да упражни правата си по закон, а не, че всичкото имущество, придобито в този период от извършителя на престъпното деяние, е от установената му престъпна дейност, след като не е установен законен източник.
При това, установяването на доходите, разходите и стойността на отнетото имущество, е извършено от въззивния съд също в нарушение на материалния закон.
Не са преценявани предпоставките по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД за всяко конкретно придобиване – на каква стойност е, какви средства са вложени в него от ответниците, те от законен източник ли са, какви са били доходите и разходите по същото време на извършителя, съответно на семейството му, възможната връзка с установеното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Съпоставката е извършена механично между общия сбор от законните доходи, получени за 25 години от ответниците с установените за същия период от време разходи. Стойността на отнетия недвижим имот, който е закупен през 2001 г., е определена по пазарни цени към датата на извършване на съдебната експертиза - 24.10.2008 г., ведно с извършените през годините подобрения. Стойността на отнетите два автомобила е изчислена по пазарни цени към датата на сделките, а получените суми от продажбата на движимо и недвижимо имущество, са определени според посоченото в договорите. Подобно различие в начина и момента на оценяване не може да се обоснове в случая.
Липсват основания да се приеме и, че част от имуществото е придобито не по определените в договора, а по пазарни цени; няма и подобни твърдения от К.. Н.ротив, тя приема за валидни уговорките по всички сделки, но счита, че от значене за стойността само на отнеманото в полза на държавата имущество, във всички случаи е „справедливата му пазарна цена”, което не съответства на разпореденото в закона, както съдебният състав вече изясни.
Основателни са и оплакванията на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства за приноса на съпругата М. Н. в придобиването по време на брака й с В. Николов имущество. Те касаят обстоятелства, които са от значение за приложението на чл. 10 ЗОПДИППД - само установената липса на принос може да е основание това имущество да се отнеме в полза на държавата.
Всичко изложено обуславя извод за неправилност на обжалваното решение.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът не е допуснал нарушение на чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./, като не се е съобразил с това, че отнетия недвижим имот съставлява единствено жилище на ответниците.
В заключение, въззивния съдебен акт следва да се касира. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните норми не са от такова естество, че да се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което настоящият състав ще реши спора по същество.
Няма основания да се предположи, че купените през 2001 г. недвижим имот и лек автомобил Опел Кадет, както и закупеният през 2007 г. лек автомобил Рено 19, са придобити пряко или косвено от извършеното през 2005 г. престъпление от В. Николов, при което се е облагодетелствал с 1000 лв. Същото се отнася и до получените от него и от съпругата му суми от продажбите, осъществени през 1998 г., 2003 г., 2006 г. и 2007 г.
При това положение, без значение е каква е стойността на отнетото от ответниците имущество. То, освен това се притежава в условията на съпружеска имуществена общност от извършителя на престъплението и неговата съпруга М. Н., което само по себе си е пречка за отнемането му по реда на чл. 28 от същия закон. В случая, не само, че има доказателства за участието на М. Н. чрез труд и влагане на средства от трудова и занаятчийска дейност, както и от отглеждане животни, но няма никакви доказателства, установяващи липсата на неин принос. Липса на принос в придобиването на имуществото не се и поддържа от К., като самата тя е поискала отнемане на имуществото именно, като притежавано в условията на съпружеска имуществена общност от извършителя на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК и М. Н..
По изложените съображения, искането по чл. 28 ЗОПДИППД се явява неоснователно.
Допуснатите обезпечителни мерки следва да бъдат отменени, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗОПДИППД.
К. трябва да заплати на касаторите – ответници по спора, всички съдебноделоводни разноски – 680 лв., сторени в първа инстанция и 530 лв., сторени в производството пред Върховния касационен съд.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 80/10.04.2009 г. на В. апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 117/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 28 ЗОПДИППД на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София за отнемане от В. Ц. Николов и М. Алексиева Н. на тяхно имущество, притежавано в условията на съпружеска имуществена дейност и придобито в периода 01.01.1983 г. – 31.12.2007 г. от престъпната дейност на В. Ц. Николов, осъществена на 18.05.2005 г. и установена по НОХД № 785/2006 г., а именно:недвижим имот, закупен с нотариален акт № 127/08.11.2001 г., нот.дело № 973 на нотариус К. Б. с район на действие Горнооряховски районен съд, който имот представлява дворно място с площ от 729 кв.м., ведно с построената в източната част двуетажна сграда – близнак, находящ се в гр. Г. О., кв. „Гарата”, ул. „С.” № 121; лек автомобил Опел Кадет с дата на първа регистрация 07.09.1984 г., ДК І ВТ 1278Н, рама № WOLOOOO33E5165487, двигател № 13S19153587, придобит с договор за покупко-продажба от 20.11.2001 г. ; лек автомобил Рено 19 ДК№ ВТ2749ВА, рама № VF1B53J2513744447, двигател № FQS742COOO33668 с първа регистрация 21.09.1995 г., купен с договор от 12.04.2007 г.; сумата от 3000 лв, получена от продажба на недвижим имот, оформена в нот.акт № 403, том ІІІ, рег. № 4153, дело 342 от 22.04.2003 г.; сумата 400 лв., получена на 12.10.1998 г. от продажбата на лек автомобил марка В. 2106 с ДК № ВТ 7167Н, рама № 21060192906, двигател № 2925798; сумата 5 200, получена от продажбата на лек автомобил Ауди 80 с дата на първа регистрация 21.09.1993 г. ДК№ ВТ 4836 АХ, рама № WAUZZZ8CZPAO88899, двигател № АВК 106392; сумата 200 лв. от продажбата на 03.05.2006 г на лек автомобил Рено 9 с дата на първа регистрация 21.09.1993 г., ДК№ ВТ 3246, рама № VF1L42200C0018586, двигател № C1JJ715000042280; сумата 500 лв, получена на 12.04.2007 г от продажбата на лек автомобил М. Е 200 с първа регистрация 28.11.1995 г. ДК№ ВТ6777АН, рама № WDB2100351A028766, двигател № 11194200003276.
ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение с определение № 35/31.01.2008 г. от Окръжен съд – В. Т. по ч.гр.д. № 128/2008 г.
ОСЪЖДА К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София да заплати на В. Ц. Николов и М. Алексиева Н., двамата от гр. Г. О., ул. „С.” № 121 сумата в размер на 1210 лв. – сторени от тях съдебноделоводни разноски по делото във всички инстанции .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: