начало

Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ

Моля помогнете, съсипват баща ми!

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот problemm » 07 Апр 2010, 20:39

Много МОЛЯ за помощ!!!
Все още не мога да повярвам, че се случва подобно нещо в тази държава...
Съдят баща ми за упражняване на банково дело, съдят го на базата на никакви доказателства, само свидетелски показания на купени свидетели! Баща ми е напълно невинен, не го казвам защото ми е баща, а защото наистина е така. Сега трябва да доказва невинност пред съд, в който прокурорите и съдиите са хората, платили на свидетелите да говорят против него. Ситуацията е ужасяваща, защото по закон се предвиждат минимум 5 години затвор за подобно престъление. Фактът, че той не само не е престъпник, но и нищо не е направил, изглежда сякаш няма никакво значение в съда. Как е възможно да събереш една група хора, които да говорят против някого и това да е достатъчно, за да бъде той осъден? Що за абсурд е това за бога?
Моля кажете КАКВО да правя??? Няма да допусна баща ми да отиде в затвора невинен, а онези корумпирани чудовища да си живеят живота. Не знам къде да търся помощ, не знам какво да предприема. Моля помогнете
problemm
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 07 Апр 2010, 20:28

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот Гост. » 07 Апр 2010, 21:01

Да сте мислили за адвокат?
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот problemm » 07 Апр 2010, 21:25

Да, той има адвокат, но при тази корупция в съда никой от нас не вижда изгледи да го оправдаят, дори и адвокатката. Аз всъщност искам да намеря начин да преодолеем всичко в така създалата се ситуация, имайки предвид наличието на корупция. Ако някой има някаква идея, някой който се е напатил от подобен кошмар, някакви съвети, предложения... каквото и да е, което може да помогне да има справедливост в крайна сметка.
problemm
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 07 Апр 2010, 20:28

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот svettoslav » 07 Апр 2010, 21:36

Щом и адвокатът Ви не вижда изгледи да го оправдаят,както казвате,нещата явно при Вас са много сериозни.При "банковото дело",ако не е присвояване това "дело",винаги може да се мисли за благоприятен резултат. В случай че обвинението е за присвоително престъпление или документно-нещата са доста по-сериозни,най-общо казано.Какво е "банковото дело" на баща Ви,респ. обвинението?
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот nikolai.pachevski » 07 Апр 2010, 21:36

А защо се случва това на Вашия баща? Звучи ми направо невероятно това...съдиите и прокурорите да плащат на свидетели.
Обикновено не е така...
Memento mori
nikolai.pachevski
Потребител
 
Мнения: 136
Регистриран на: 30 Апр 2006, 13:47
Местоположение: Плевен

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот problemm » 07 Апр 2010, 21:43

И на мен всичко ми изглежда невероятно, през ума не ми е минавало, че при спокойния живот, който води семейството ни, ще се случи подобно нещо.

Обвинението е за извършване на банково дело без разрешение (даване на парични заеми на хора в случая). Документи като доказатества срещу него няма. Има определен брой хора, които са се оплакали, че им е давал пари срещу залагане на имуществото им.
Доколкото разбрах надеждата е в по-горните инстанции, където няма да имат глас съдиите и прокурорите от окръжния съд. Обаче самия факт, че може да го осъдят дори на тази инстанция е потресаващ.
problemm
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 07 Апр 2010, 20:28

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот svettoslav » 07 Апр 2010, 21:48

problemm написа:Има определен брой хора, които са се оплакали, че им е давал пари срещу залагане на имуществото им.

Лошо.Има обаче и по-тежки случаи,където хората продават имотите си без да знаят всъщност каква е сделката,последиците..Тоест измамени са.Имотът го няма,а и парите им,които трябва да получат-също ги няма.И става една такава..Дано при Вас да не така.Трябва да ги смачкате още на първа инстанция,после..я камиларя.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот teogeo » 07 Апр 2010, 23:29

problemm написа:И на мен всичко ми изглежда невероятно, през ума не ми е минавало, че при спокойния живот, който води семейството ни, ще се случи подобно нещо.

Обвинението е за извършване на банково дело без разрешение (даване на парични заеми на хора в случая). Документи като доказатества срещу него няма. Има определен брой хора, които са се оплакали, че им е давал пари срещу залагане на имуществото им.
Доколкото разбрах надеждата е в по-горните инстанции, където няма да имат глас съдиите и прокурорите от окръжния съд. Обаче самия факт, че може да го осъдят дори на тази инстанция е потресаващ.


Това по кой член, 321а? За лихварство?

Няма как да осъдят някого само по показания в такъв случай. Трябва да има обиск, намерени и иззети доказателства (разни лихварски тефтери, нотариални актове и т.н. и т.н.). В кой град става това нещо? Я кажете да чуем, защото историята звучи страшно невероятно.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот zheleff » 11 Апр 2010, 18:19

Виждам не вярвате на никой и мисля, че може би тази стара тема да Ви даде малко яснота за проблемите на баща Ви. Успех в търсенето на правдата.

http://lex.bg/forum/viewtopic.php?f=13&t=39729
zheleff
Младши потребител
 
Мнения: 26
Регистриран на: 07 Ное 2009, 19:32

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот nikiboy » 11 Апр 2010, 19:15

Откога лихварството му викат банково дело :wink: , те скоро и на грабежа ще му ви викат инкасова дейност :lol:

Ами само със свудетели няма да стане, споко, но то ще има и друго....
А иначе баща ви какво работи? Само не ми казвайте, че кара камион със заплата 600лв и живеете в къща 800кв.м и имате 4 автомобила на стойност 200 000лв :wink: , на негово име има ли имоти, автомобили....
светнете ни с малко подробности, и може няко лексовец да ви светне нещо ценно :wink:
nikiboy
Потребител
 
Мнения: 983
Регистриран на: 31 Авг 2006, 08:05

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот teogeo » 12 Апр 2010, 14:18

zheleff написа:Виждам не вярвате на никой и мисля, че може би тази стара тема да Ви даде малко яснота за проблемите на баща Ви. Успех в търсенето на правдата.

http://lex.bg/forum/viewtopic.php?f=13&t=39729


Ако юристите (и в частност - съдии и прокурори) вярваха на всичко, което просто им се каже, не ми се мисли какво щеше да е сега...

Не се сърди, а дай повече информация.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот sogio » 12 Апр 2010, 15:05

Според мен така, както е описано от Проблем, обвинението е по чл.252 от НК.
В тази връзка Ви пускам едно интересно решение на ВКС по този текст.

Решение № 66 от 10.08.2009 г. на ВКС по н. д. № 9/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева

чл. 252, ал. 1 НК, чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК

Касационното производство е образувано по протест на прокурора от Апелативна прокуратура - гр. П. против решение № 243 от 4.11.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 428/08 г.

В протеста се развиват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Според прокурора съдът превратно е интерпретирал събраните и проверени доказателства, а мотивите на решението за несъставомерност на деянието са изцяло незаконосъобразни. Прави се искане за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Застъпва разбирането, че подсъдимият К е извършвал дейност, която не изисква разрешителен режим.

Защитникът (адв. Найденов) споделя позицията на въззивния съд и настоява решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С въззивно решение № 243 от 4.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 428/08 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 58 от 26.06.2008 г. по н. о. х. д. № 331/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която подсъдимият П. Г. К. е признат за невинен в това, при условията на продължавано престъпление в гр. П. за периода 8.03.2001 г.-15.08.2005 г. без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение съгласно чл. 1, ал. 4 от Закона за банките - предоставял е парични кредити на физически лица в размер на 112 750 лева, като с дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 102 998 лева, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК

Протестът е основателен.

Въззивният съд се е съгласил с фактическите положения, изведени и от първоинстанционния съд.

Приел е за несъмнено и безспорно доказано, че подсъдимият П. Г. К. не е притежавал разрешение за осъществяване на банкови сделки. Разполагал със собствени пари и от началото на 2001 г. като физическо лице започнал да раздава парични кредити (заеми) на множество други физически лица (свидетели по делото), които в съответния момент изпитвали недостиг от финансови средства. Подсъдимият К. постигал устна договорка за размера на кредита при съответните условия - предоставял парите в брой срещу задължението на другата с. да връща сумата на вноски при 10% месечна лихва и след като издаде в негова полза запис на заповед, подписана и от поръчител, който следвало да работи на трудов договор. Записът на заповед се заверявал пред нотариус (разходите за нотариус оставали за сметка на кредитополучателя). Цифрово изражение на паричното задължение по кредита в лева се вписвало като задължение по записа на заповед в евро. В повечето случаи то надхвърляло двойно размера на получената сума. Записът на заповед служел като гаранция на подсъдимия, че длъжникът ще изпълни договорените условия за връщане на сумата. Според тях, плащането на лихвата трябвало да става на определено число от месеца. При забава лихвата се капитализирала - неплатената сума по лихвата преминавала към задължението по главницата, върху която се начислявала 10%-та лихва. Св. Ю. и св. Н (назначени по трудов договор като служители във фирма на К.) записвали в тетрадка или в тефтер размера на паричната сума и датата, на която тя била донасяна в офиса на ръка от длъжника за погасяване на паричното му задължение към подсъдимия.

Съдът е анализирал описаните фактически положения и от тях е направил заключението, че подсъдимият П. Г. К. не е извършил престъпление, тъй като деянието не покрива признаците на основния състав по чл. 252, ал. 1 НК в обективно отношение.

Правните изводи не почиват на точния смисъл на закона и не отговарят на конкретните факти по делото.

Въззивният съд изрично е подчертал, че предоставянето на заеми по занятие не е банкова сделка по смисъла на чл. 430 от Търговския закон, тъй като страните не са изготвяли писмени договори за кредит.

Неспазването на писмена форма на договора за банков кредит, предвидена в чл. 430, ал. 3 от Търговския закон като условие за неговата валидност, представлява основание за нищожност от гледна точка на гражданското право. За наказателната отговорност обаче по чл. 252, ал. 1 НК са без значение гражданскоправните последици, в частност нищожността на договори, чието неразрешено сключване по занятие от дееца всъщност определя самото престъпление.

Въззивният съд е споделил и аргументите на първоинстанционния съд, че банков кредит е налице единствено ако предоставените средства са събрани от влогонабиране, докато в случая подсъдимият К е отпускал заеми по занятие със собствени парични средства. Тезата е била и доразвита от Пловдивския апелативен съд по следния начин: сега действащият Закон за кредитните институции е въвел понятието "финансова институция", която по силата на чл. 2 от цитирания закон има право да отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и за това не се изисква разрешение от БНБ. Позовавайки се на посочената разпоредба, съдът е направил обобщаващото заключение (л.4 от мотивите), че "дейността отпускане на заеми със собствени средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове може да се извършва от физически лица". Правната норма на чл. 252 от НК е препращаща, а Закона за кредитните институции е обявил дейността, извършвана от подсъдимия К за разрешена, от което следва, че "в хода на наказателния процес обществената опасност на деянието е отпаднала".

Очевидно съдът е приел, че последващата промяна в специалния закон е довела до декриминализиране на деянието на подсъдимия К (чл. 2, ал. 2 НК) по чл. 252 НК.

Разбирането е поставено на погрешна плоскост.

Първо, както разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за банките, действащ към момента на инкриминираното деяние на подсъдимия П, така и чл. 2, ал. 1 от сега действащия Закон за кредитните институции дават дефиниция на банката чрез главните банкови сделки, които тя извършва - публично привличане на влогове и предоставяне на кредити. Тъй като тези банкови операции изразяват същностната част на банковата дейност, юридическото лице има статут на банка само когато те изрично фигурират в издадения от БНБ лиценз (правото едновременно да ги осъществява).

Определението за банка, което се е съдържа в чл. 1, ал. 1 от Закона за банките не въвежда забрана банките да оперират в кредитната си дейност с други парични средства, различни от тези, които са резултат на публично привличане на влогове. То има за задача както да характеризира конкретния субект - банката, различавайки я от другите финансови институции (небанкови финансови институции) и да подчертае изключителния банков монопол (правото тези дейности да се упражняват единствено от банките), но така и да прецизира възможността банките свободно да разполагат и да използват получените от трети лица парични средства най-вече под формата на влогове.

Затова, неприемлив е аргументът на въззивния съд, че подсъдимият е могъл със собствени средства да извършва банково кредитиране.

На следващо място, сега действащия Закон за кредитните институции изброява субектите, които могат да осъществяват съответни банкови операции, разделяйки ги на две основни категории - кредитни институции и финансови институции.

Правната норма по чл. 3 от цитирания закон, на която всъщност въззивният съд се е позовал, има отношение само към финансовите институции и ограничението, което законът им поставя при извършването на банкови операции, включени в предмета им на дейност - в различие от банките, финансовите институции трябва да използват единствено техните собствени парични средства. Освен това, в каква степен (изцяло или отчасти) финансовите институции са престанали да бъдат подчинени на БНБ като регулатор е въпрос, който не променя съдържанието на самите сделки, осъществявани от финансовите институции и няма отношение към инкриминираната дейност на подсъдимия К.

Нито Законът за банките (отм.) е давал правото, нито такава възможност е изрично регламентирана в сега действащия нов закон (Закон за кредитните институции) да се извършват банкови сделки от обикновено физическо лице. Затова и разпоредбите от специалния закон не изключат подсъдимия К като субект на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК - съдът е приел от фактическа с., че той е действал като физическо лице и не е имал административно разрешение от БНБ да осъществява банкова дейност, което Закона за банките е изисквал по време на инкриминираното му деяние.

Вярно е, че след поредица от законодателни промени, към настоящия момент е предвидена възможност и други лица да предоставят кредити, което поначало не означава, че кредитирането е престанало да бъде монопол на банките (макар и да не е изключителен). Отпускането на кредити продължава да бъде дейност, извършвана от банките, освен в законово предвидените случаи, т. е. други лица могат да извършват банкови сделки само по изключение и при съблюдаване на конкретните правила.
Пример в това отношение е потребителският кредит (т. нар. разсрочено плащане), въпрос, засегнат в първоинстанционните мотиви, които изцяло са възприети от въззивния съд. При този вид кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което предоставя паричната сума в рамките на осъществяваната от него професионална или търговска дейност, но само при условие предоставяните кредити да са улесняващи основната професионална или търговска дейност на съответното лице. Когато обаче предоставянето на кредити е самата основна търговска дейност, то не може да се твърди предоставяне на "потребителски" кредит. Тогава тези лица действат като банка, осъществявайки типичната банкова сделка - предоставяне на кредити. Изложеното изисква да се подчертае, че по настоящето дело липсват фактически констатации от съда по същество, подсъдимият К да е предоставял паричните средства, улеснявайки по този начин осъществяването на друга основна дейност. Това означава, че и на посоченото основание той не е могъл да бъде изключен измежду субектите на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК.

Няма никакво съмнение, че предоставянето на кредит е банкова сделка. Това е съвсем видимо дори поради факта, че тази дейност участва в легалната дефиниция за банка. По същността си банковият кредит се явява временна продажба на паричен ресурс със задължение да се върне, която включва цената на този ресурс (в т. ч. и лихвата), защото според лиценза си банките търгуват именно с парични средства.

По правило системното (по занятие) предоставяне на парични суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение (лихва) за ползването на заетата сума с основната цел заемателят да реализира доходи от реално предоставените средства на други лица (печалба от кредитора) покрива понятието за дейност на банково кредитиране, поставена под разрешителен режим - класическа формула на банкови сделки, включени в основния предмет на дейност на банките, чрез които те се характеризират и върху които те имат монопол, освен по изключение.

Следователно независимо от последващите законодателни промени, предоставянето на кредити по занятие на други физически лица може да послужи като основа за ангажиране на наказателната отговорност на дееца, действащ единствено в личното си качество, за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.

Констатираните няколко отделно взети случая, изведени от свидетелските показания (св. Гугуцов, св. М, св. Д, св. Д, св. К), при които подсъдимият не е договарял, респективно получателите не са поемали задължение за лихва, не могат да определят действията в цялост на подсъдимия К като обикновени парични заеми по ЗЗД, поначало присъщи за гражданския оборот и традиционно определяни като договори "между приятели", особено в светлината на инкриминираните повече от сто кредита.

Основателно е и другото оплакване на прокурора в протеста. По делото изобщо липсва прецизен анализ на доказателствата. В доказателствен аспект въззивният съд очевидно е обърнал внимание на свидетелските показания, но в решението ги е коментирал фрагментарно, с декларативни обобщения, преповтаряйки някои от заключенията на първоинстанционния съд, а последните концентрирани еднопосочно около размера на върнатите суми. От мотивите изобщо не личи въззивният съд да е обсъждал прочетените и приобщени към доказателствения материал свидетелски показания, свързвайки ги с писмените доказателства (напр. записите на заповед на предявяване и посочения в тях размер на задължението), с размера на договаряното възнаграждение от 10 % месечна лихва и ефективната тежест, която е трябвало да понасят получателите на паричните средства (с оглед определяния по правило годишен лихвен процент на банките, начисляваната в случая лихва върху лихвата и пр.). Съдът изобщо не е интерпретирал и различните варианти, които са били разработвани от експертите в депозираните няколко заключения. При всички случаи обаче кой от свидетелите колко пари точно е върнал не може да доведе априори до оправдаването на подсъдимия К. Основният въпрос, който въззивният съд е бил длъжен да реши е дали деянието покрива всички признаци на основния състав на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение.

С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК

РЕШИ:

Отменява решение № 243 от 4.11.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 428/08 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.
sogio
Потребител
 
Мнения: 264
Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот nikolai.pachevski » 12 Апр 2010, 17:52

sogio написа:...Въззивният съд изрично е подчертал, че предоставянето на заеми по занятие не е банкова сделка по смисъла на чл. 430 от Търговския закон, тъй като страните не са изготвяли писмени договори за кредит...

А кой каза, че не можело само на свидетелски показания...
Memento mori
nikolai.pachevski
Потребител
 
Мнения: 136
Регистриран на: 30 Апр 2006, 13:47
Местоположение: Плевен

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот teogeo » 12 Апр 2010, 17:55

Много издържано решение на ВКС (y)



Да се затворят Югозападния и Русенския университети!
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот Melly » 12 Апр 2010, 18:49

teogeo написа:.....

Да се затворят Югозападния и Русенския университети!


Това пък в каква връзка го каза? :roll: :roll: :roll:
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот namakak » 12 Апр 2010, 19:03

Нещо не ми е ясно..Значи единия заобикалял банковия лиценз и закони,а другите свидетели от ляво ли са го мамили или от дясно са заобикаляли?
За да има предлагане има и търсене,участват две страни.За да изтеглиш заем или кредит,задължително и при ипотека доказваш доходите си,след което на минимално осигуряване никоя банка не би отпуснала повече от сумата която ти е нужна.И започва принудително заобикаляне.Така ,че и свидетелите имат вина.Щото при банков кредит легално,отива данък за бюджета на държавата,а свидетелите участват в това "укриване на данъци" също.И те са знаели какво правят,умишлено,че и в момента даже със свидетелските си показания,целят и да не си върнат дължимото,да продължават да си живеят на чужд гръб.Че защо иначе ще свидетелстват,ако нямат някаква изгода срещу човек,който им е помогнал с условия и те са се съгласили или са го подвели.Иначе професия свидетел,може да се пребори с кръстосани разпити,въпросчета или документ.Глупаво е да не купиш евтино имот на закъсал,но е още по-тъпо да бъдеш предаден от ревящи га ядоха кюфтетата.Лихварството е по закон,дори и да ви струва три цени на имота,но още по отвратително е да ти изземат имота за половин цена или една трета,или при заем и да продължаваш да си го изплащаш..И всичкото това е по закона на банковото дело.Но в последните случаи се плащат данъци по закон и лицензи.Узаконен и лицензиран грабеж или измама,със закон,смущаващи закони..Единия давал без спазване на закона,ама другите взимали,че и нови клиенти намирали,та станали над 100..Възможно е да се откажат от показанията си.Еййй навъдиха се доста непочтенни хора в тая държавица...
Аватар
namakak
Потребител
 
Мнения: 960
Регистриран на: 10 Юни 2008, 16:21

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот teogeo » 13 Апр 2010, 10:36

Melly написа:
teogeo написа:.....

Да се затворят Югозападния и Русенския университети!


Това пък в каква връзка го каза? :roll: :roll: :roll:



delenda Carthago (деленда картаго) — трябва да се разруши Картаген. — Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.

А иначе, факт е, че от гореспоменатите "университети" изскачат повечето ПИШМАН съдии/прокурори, които тровят с некомпетентността си съдебната система (и най-вече хората, които прибягват до услугите й).
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот spartan86 » 13 Апр 2010, 11:11

Правилно, нека има "университети" само в Сф! Като невероятно престижните СУ, УНСС и НБУ, известни със своята неизвестност ИЗВЪН България. В крайна сметка нито един наш ВУЗ не е официално "признат" в ЕС или САЩ. Например Columbia University School of Law има програма за обмяна на студенти с университета на Будапещ, Унгария. Така е и с другите световноизвестни университети - контактите им в Източна Европа приключват до Варшава и Будапещ. Останалото е самозаблудата на Бай ти Ганя.
spartan86
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 08 Фев 2010, 17:12

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот spartan86 » 13 Апр 2010, 11:23

teogeo написа:
Melly написа:
teogeo написа:.....

Да се затворят Югозападния и Русенския университети!


Това пък в каква връзка го каза? :roll: :roll: :roll:



delenda Carthago (деленда картаго) — трябва да се разруши Картаген. — Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.

А иначе, факт е, че от гореспоменатите "университети" изскачат повечето ПИШМАН съдии/прокурори, които тровят с некомпетентността си съдебната система (и най-вече хората, които прибягват до услугите й).


Правилно, нека има "университети" само в Сф! Като невероятно престижните СУ, УНСС и НБУ, известни със своята неизвестност ИЗВЪН България. В крайна сметка нито един наш ВУЗ не е официално "признат" в ЕС или САЩ. Например Columbia University School of Law има програма за обмяна на студенти с университета на Будапещ, Унгария. Така е и с другите световноизвестни университети - контактите им в Източна Европа приключват до Варшава и Будапещ. Останалото е самозаблудата на Бай ти Ганя.
spartan86
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 08 Фев 2010, 17:12

Re: Моля помогнете, съсипват баща ми!

Мнениеот amilo13 » 07 Дек 2010, 15:35

Интересно , но единствения орган който издава разрешение / лиценз за банкова дейност е на мнението, че предоставянето по занятие на заеми от СОБСТВЕНИ средства НЕ Е БАНКОВА ДЕЙНОСТ!!!! Още на 6.11.2009 г. управителят на БНБ ИВАН ИСКРОВ е изпратил до главния прокурор г-н Б. Велчев и министъра на ВР - г-н Ц. Цветанов ТЪЛКУВАТЕЛНО ПИСНО , с което обяснява , че правоприлагащите органи ГРЕШАТ, като приемат, че даването на заеми от СОБСТВЕНИ средства е банкова дейност. Въпросът е - КАКВО става ?
Интересно ЗАЩО всички мълчат за това писмо?!? Това становище все пак е на ЕДИНСТВЕНИЯ орган, който има право да предоставя разрешение / лиценз за банкова дейност. Според шефа на БНБ чл. 252 НК е създаден през 1998 г. срещу масово нароилите се "ПИРАМИДИ".
Други аргументи за това, че не е банкова дейност.

1. Има ли СПОР за материален наказателен закон, значи има неяснота. Има ли неяснота , значи има нужда от тълкуване. А в наказателното право БУКВАЛНИЯ текст на всяка наказателна норма може да се тълкува само СТЕСНИТЕЛНО и никога РАЗШИРИТЕЛНО. По този въпрос няма спор в учебниците. В този смисъл е най новото решение на ВКС (по въпроса за тълкуването в нак. право)
Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. :
„При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително, стеснително или корективно тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на БУКВАЛНО граматическо и семантично изясняване….”.

2. Старият Закон за банките НЕ СЕ ПРИЛАГА за "заложните къщи" - чл. чл. 2, т. 5 от стария Закон за банките.
Вижте какъв абсурд се получава - ако едно лице даде 5 заема срещу лихва , и вземе за обезпечение 5 моб. телефона - това лице осъществява дейност на "заложна къща" поради което не върши престъпление по чл. 252 НК. Но ако това лице даде заеми при същите условия, но БЕЗ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ то това е ТЕЖКО КРИМИНАЛНО престъпление по чл. 252 НК.
Извод: Липсата на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ при даването на заеми прави от дейността от непрестъпна в СУПЕР ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!?! Това е АБСУРД според мен.

3. Според чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) сделките по чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) са „банкова дейност”. Според чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове И използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”.
Съюзът който съдържа горецитираната разпоредба е „И” , а не „ИЛИ”. Т.е според БУКВАЛНОТО тълкуване на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „банкова дейност” е само КУМУЛАТИВНОТО (едновременното) извършване на сделки по:
- Публично привличане на влогове и
- Предоставянето на кредити от публично привлечените влогове;
Следователно самостоятелната дейност по публичното привличане на влогове не е „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.). За да стане такава е необходимо от ПРИВЛЕЧЕНИТЕ средства по влоговете да са предоставени поне ТРИ кредита (тъй като става дума за търговска дейност, дейност по занятие).
Извън обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) остават кредитите от собствени на банката средства, поради което и не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.).
Предоставянето на кредити от привлечените влогове (само за такива говори чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.)) пък не може да се осъществи без преди това да са привлечени влогове. Следователно единствената възможност която остава да е „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

4. Както подробно аргументирах в предходната точка „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”. Само за тези кредити , чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.) изисква разрешение за „банкова дейност”.
Чл. 1 , ал. 1 ЗБ (отм.) не включва кредитите, които са от собствени на банките средства, които по аргумент на противното не са „банкова дейност” и за които следователно не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Ето защо считам, че дори понятията заем и кредит да са СИНОНИМИ, то не за всички кредити се изисква разрешение, а само за тези , които са от ПУБЛИЧНО привлечени средства. Кредитите от собствените на банките средства, не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) , поради което за тях не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

5. Чл. 252 НК забранява извършването „по занятие” на БАНКОВИ сделки , без „съответно разрешение”.
Т.е първият въпрос на който следва да се отговори е „Банкова сделка” ли е сделката по предоставянето на заеми от собствени средства?
Според чл. 430 ТЗ „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО и да я върне след изтичане на срока”.
Т.е за разлика от ЗАЕМА , банковия кредит се отпуска „С ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ” , а заемателя е длъжен „ ДА ПОЛЗВА СУМАТА СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО”. Освен това банковия кредит е КОНСЕНСУАЛЕН (със сключването на договора банката СЕ ЗАДЪЛЖАВА да даде) , а заема – РЕАЛЕН договор (с ДАВАНЕТО на сумата , договора е сключен). Изводът – КРЕДИТА е по тясно понятие от ЗАЕМА, т.е фактическите им състави макар и близки , са различни.
Именно с оглед на ЦЕЛТА с която се отпускат , банковите кредити са инвестиционен, потребителски, за закупуване на имот и т.н.
Следователно заемите от собствени средства не отговарят на фактическия състав на чл. 430 ТЗ (договора за банков кредит) нито на която и да е друга „банкова сделка” по глава 29 от ТЗ. От друга страна изпълват изцяло фактическия състав на заема за послужване по чл. 240 ЗЗД. Следователно заемите от собствени средства не са „банкови сделки” по см. на глава 29 от ТЗ.. Само на това основание за сключването им не се изисква разрешение за „банкова дейност”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

6. Понятията ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ безспорно са правни термини с УТВЪРДЕНО правно значение, поради което според чл. 37, ал. 1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове. А ако се налага отклонение от общоприетия смисъл , с допълнителна разпоредба се смисъла им за съответния нормативен акт – чл. 37, ал. 2 от УКАЗ № 883. Различен смисъл за тези понятия ЗБ (отм.) не е предвиден в допълнителни разпоредби, поради което следва да се приложи техния ОБЩОПРИЕТ СМИСЪЛ, според който двете понятия – ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ не са синоними. В този смисъл са и мотивите от Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. – „Термините в нормативните актове, независимо дали са употребени в един, или в няколко различни нормативни акта, се използват с едно и също съдържание . Това решение дава нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., относно употребата на думи или изрази с утвърдено правно значение. Следователно, еднаквото съдържание на понятието “ множество престъпления” в заглавието на Раздел ІV на Глава втора в Общата част на НК и в чл. 39, ал. 2 НК не може да бъде подлагано на ревизия. Ето защо, разширителното тълкуване на разглежданото понятие, с включване института и на продължаваното престъпление, противоречи на закона…”.

7. За да е осъществен състава на чл. 252 НК не е достатъчно извършването на БАНКОВИ сделки. Необходимо е още тези сделки да са под РАЗРЕШИТЕЛЕН, а не под някакъв друг, например РЕГИСТРАЦИОНЕН режим.
Според действащия в момента Закон за кредитните институции , предоставянето на заеми от собствени средства е дейност на ФИНАНСОВА (а не на КРЕДИТНА) институция и тази дейност е под РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не под РАЗРЕШИТЕЛЕН режим.
Ако едно лице се РЕГИСТРИРА като ФИНАНСОВА институция и дава заеми от СОБСТВЕНИ средства - всичко е ОК. Ако обаче не се РЕГИСТРИРА и върши такава - това не е престъпление по чл. 252 НК защото за тази дейност режима е РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не РАЗРЕШИТЕЛЕН, както изисква изрично чл. 252 НК.

8. Всяко престъпление трябва да е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО деяние. Ако деянието не е общественоопасно, дори дееца формално да е осъществил конкретен фактически състав от НК , деянието не би било престъпление – чл. 9, ал. 2 НК.
Забраната на чл. 252 НК , както и разрешението за банкова дейност цели защита интересите на ВЛОЖИТЕЛИТЕ , а не на кредитополучателите. Това следва от чл. 65, ал. 1, т. 7 ЗБ (в сила през 2001 г.) и чл. 1, ал. 1, чл. 103, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции. Смисълът от разрешението за банкова дейност според мен е именно да се представят ДОСТАТЪЧНИ ГАРАНЦИИ, че банката която публично привлича влогове няма да ФАЛИРА и вложителите да загубят парите си. Както това се е случвало масово с т. н. ПИРАМИДИ, през който период е приет и чл. 252 НК.
За издаването на разрешението не се изисква нищо , което да е с оглед защита интересите на кредитополучателите, но се изискват множество гаранции, че банката няма да фалира.
Законодателят приемайки чл. 252 НК е имал предвид обществената опасност на инкриминираното деяние, изразяваща се в това да не може всеки субект да ПРИВЛИЧА ПУБЛИЧНО парични влогове, без предварително , чрез разрешението за „банкова дейност” да са взети мерки за ПРЕДПАЗВАНЕ от ФАЛИТ. Чл. 252 НК е приет с оглед масово нароилите се през този период „БАНКИ – ПИРАМИДИ” , които след като ПУБЛИЧНО ПРИВЛЕКАТ суми от гражданите да предизвикат УМИШЛЕН (или непредпазлив) ФАЛИТ , като по този начин ПРИСВОЯВАТ парите на вложителите. Именно тази обществена опасност има предвид чл. 252 НК (отм.) според мен тъй като по този начин се поставят в опасност влоговете на вложителите , които могат да ги загубят , ако банката фалира. А ако банката има разрешение за публично привличане на влогове , то за да го получи е спазила всички нормативни изисквания и е създала множество ГАРАНЦИИ , че вероятността от фалит е ограничена до минимум.

9. Становището, че обществената опасност при прест. по чл. 252 НК е да не се конкурират банките според мен е неправилно. Извършването на конкурентна дейност на МОНОПОЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ никога не съставлява деяние с толкова ВИСОКА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ, че да се наказва с минимално наказание – лишаване от свобода от три години нагоре. Електроснабдяването, водоснабдяването, предоставянето на пощенски , телефонни и мобилни (GSM) услуги са все монополни дейности, но упражняването им от други лица без лиценз може да е най много адм. нарушение и никога престъпление. Все пак в условията на пазарна икономика конкуренцията трябва да се поощрява, а не да се забранява.

10. Едва ли някой ще оспори , че публичното привличане на влогове от лице без лиценз е деяние с изключително висока степен на обществена опасност тъй като е налице опасност от ФАЛИТ на банката и това гражданите да загубят влоговете си е огромна. А дейността по предоставянето на заеми, като вид конкуренция на банките е деяние, което не е въобще общественоопасно или с минимална степен на обществена опасност. Никой не се кара насила да взема заем, ако условията са изгодни - вземаш, ако не - бягаш. Считам, че няма как законодателят да наказва по един и същ начин деяния с такава разлика в обществената опасност – публичното привличане на влогове и даването на заеми.

11. Огромна е разлика в ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ на деянията в следните хипотези. Едно лице даде ДВА заема с/у лихва. След като заемите са само ДВА, то липсва системност т.е деянието не е престъпление. Станат ли обаче ТРИ тези заеми, налице е СИСТЕМНОСТ и поради това обществената опасност РЯЗКО нараства и деянието се превръща в МНОГО ТЕЖКО КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ с минимално наказание от ТРИ години лишаване от свобода. Очевидно е , че няма логика - наказанието е като при непредпазливо убийство.

12. Разрешението за банкова дейност по никакъв начин не влияе в/у условията по предоставяните от банката кредити. С или без лиценз банката може да определя условия по кредитите по своя преценка и единствено от кредитополучателите зависи дали ще се съгласят на тези условия. Т.е с или без лиценз банката не може да злоупотреби с интереса кредитополучателите тъй като ако лихвите и са високи, просто няма да има клиенти.
Не е така обаче при привличането на влогове. Разрешението за банкова дейност гарантира ЛИКВИДНОСТ на банката, създава предостатъчно гаранции , че банката няма да фалира. Затова има ОГРОМНО значение дали гражданите ще влагат парите си в банка С ЛИЦЕНЗ, който ГАРАНТИРА , че вероятността банката да фалира са нищожна. Или в банка БЕЗ ЛИЦЕНЗ в която не са предприети никакви действия за ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ФАЛИТ и риска от фалит поради което е ОГРОМЕН.

Колеги, моля оборете ме. Аз ли нещо не разсъждавам правилно и в България се случват ЧУДЕСА....
amilo13
Младши потребител
 
Мнения: 24
Регистриран на: 07 Дек 2010, 13:53

Следваща

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта


cron