319-325 НПК - аз ли не мога да чета?

[fani_i]

Колеги, чета тези текстове от НПК, чета, и някак не ми става по-ясно, ами се замъглявам, та пак тук
За да е по-лесен коментарът, поствам ги:

Чл. 319. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
Чл. 320. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Чл. 321. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.
Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Чл. 324. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Чл. 325. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1.

Вълнува ме следното: Спор няма, че срокът за подаване на жалба и протест е 15-дневен от постановяване на присъдата.
При липсата на мотиви е ясно, че нито протестът, нито жалбата ще са обосновани и мотивирани, включително е възможно и да не може да се прецени към този момент необходимостта от събирането на нови доказателства и съответно посочването им.
В този контекст как следва да се преценява и прилага нормата на чл. 320, ал.1, която изисква да се посочат неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд, като се има предвид, че това посочване следва да стане в самия протест или жалба, а не в допълнителните писмени изложения, с оглед избягване последиците на връщането по чл. 323? Би трябвало, ако се прилага нормата буквално, след постъпването на жалбата/протеста, на страната да се указва нередовност, да се дава 7-дневен срок за отстраняването й, като при неизпълнение се върне жалбата/протеста. От друга страна, прави впечатление, че тези действия се извършват от първоинстанционния съд при връчването на мотивите, едва тогава се дава и указанието за отстраняване на нередовности, в което има логика, но и противоречие със закона, тъй като преди да са излезли мотивите на присъдата (поне 1-2 месеца), според чл. 325 НПК първоинстанционният съд след изтичането на 15-дневния срок по чл.319 би трябвало да изпрати постъпилите протести, жалби и възражения на въззивния съд (т.е. такива, каквито са подадени, включително и следва да е приключила процедурата по чл. 323, ако са били налице предпоставките за това).
Да си представим обаче най-честата хипотеза - самият протест/жалба постъпват в съда в последния ден от срока. Възражение срещу тях естествено не постъпва в същия срок, а задължението на съда да изпрати на втората инстанция протеста/жалбата, заедно с възраженията, след изтичането на срока, си е налице. Какво изпраща обаче съдът? В тези случаи ще разполага най-често само с протеста и/или жалбата.
Следват възражения (също голословни до излизане на мотивите), за които пък срокът е до даване ход на съд.заседание пред втората инстанция. Такъв е срокът и за допълнителните писмени изложения, които на практика представляват действителните и пространни мотиви на подателите на жалбата/протеста и едва след тяхното получаване има реално смисъл да се прави възражение, което да съдържа някакви мотиви. От тези всичките епистоларни творения кога какво ще изпрати първата инстанция на втората, като би трябвало още след изтичането на 15-дневния срок да изпрати преписката?

Струва ми се, че всички изброени норми имат някаква неяснота, непрецизност и най-вече невъзможност да бъдат приложени взаимно свързани в буквалния им прочит, който води до някакво безсмислие. Поне за мен. Редно е хронологията и съдържанието на всички действия на страните и съда до изпращане на делото на въззивната инстанция да бъдат обвързани в логична система, за да се постигне замисъла на тази уредба, но такава система не виждам.
А как в действителност се прилагат? Разчитам на колегите с опит да внесат яснота и ред в главата ми по тези въпроси. Може пък само на мен да ми изглеждат по описания начин

[fani_i]

Колеги, ако неразбираемо съм изложила питането си или коментара, то ще повторя, може не само четенето, но и писането да са ми проблемни в момента.

[portokal]

Ами то може и да няма неизяснени обстоятелства и искания за нови доказателства, може спорът да е чисто правен.
Категорично не може да се върне жалба или протест на такова основание според мен. Вкл. ако не става дума за чисто правен спор, а за жалба без грам доводи въобще (бланкетна). Дори указания до подалия жалбата или протеста в смисъл "вземи ги посочи" е малко безсмислено да се дават. Причината е ясна: горната инстанция така или иначе проверява присъдата независимо от посочените в жалбата / протеста основания. Включително касационната инстанция, колкото и да звучи странно. За нея не го пише изрично, но не пише и да е ограничена от посочените основания.
Въззивната може да събира и доказателства, и то - служебно.
Това го нахвърлям само докато дойдат К.Павлова и другите, които са по в час от мен в тази област.
Какво да изпрати първата инстанция - ами делото, вкл. изготвените мотиви, плюс редовната или с изправени нередовности жалба плюс квото друго е дошло до момента.

[andy70]

Фани, по-накратко.
Пускат се бланкетни жалби.
И не се изпраща преписката, а делото!

но и противоречие със закона, тъй като преди да са излезли мотивите на присъдата (поне 1-2 месеца), според чл. 325 НПК първоинстанционният съд ...

Фани, май си пропуснала да прочетеш чл.308, ал.(1) който регламентира срока на излагане на мотивите.

[fani_i]

Анди, не съм пропуснала срока за мотивите, но тук говоря за практиката, нормата е ясна и затова не се занимах с нея. В най-добрия случай ще дойдат в едномесечния срок по ал.2, когато пък вече жалби и протест трябва да са подадени, почти винаги преди мотивите. А за "преписката" си прав - по-скоро с този термин обобщих всичко онова, което постъпва по делото след постановяване на присъдата и преди изпращането му на въззивната инстанция, някак да го разгранича.
Портокал, действително въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата и по тази причина също считам, че няма основание да се връщат жалби и протест като нередовни, защото са бланкетни. Каквито и да са, ще сезират съда, щом формално отговарят на изискванията за минималното съдържание и са в срок.
Действително, че страната може въобще да не се позовава на неизяснени обстоятелства, но факт е, че има практика за връщане и на такива жалби и протести. Най-често разпорежданията впоследствие са отменени, но...
Затова и повдигнах темата.
Конкретно, по мое дело съдът е дал на прокурора 7-дневен срок за отстраняване на нередовности по бланкетен протест, подаден в срок. Този протест официално не е съобщен на подсъдимия. Щели да уведомят след допълването му.
Не че съм му адвокат, разбира се, но се замислих защо въобще се практикува именно така, ако протестът е в срок, ясно е искането, подписан е и прочие. Същото и за жалбата.
По този повод отново се зачетох в цитираните текстове и намирам, че не са съвсем хармонизирани един с друг. Може и да греша, знам ли?

[portokal]

И аз съм виждала 2-3 пъти да дават указания, и то мисля, че беше точно на прокурора. Според мен е безсмислено, да не кажа недотам правилно. Единственият смисъл е чисто практически - съдът да се подсети за възможните основания, но, разбира се, страните и сами рядко биха пропуснали да го "подсетят", най-малкото в съдебните прения после.
Връщане - пак според мен - пък твърдо не може на това основание.
Предполагам, може да се възрази, че прокурорът е "професионален" участник, за разлика от другите страни, и затова към него изискванията бива да са и по-строги, но някак си не изглежда убедителен довод за връщане на протест.

[fani_i]

Портокал, именно това ме смущаваше в практиката и исках да си изясня за себе си откъде идва. Не намирам аргументи, произтичащи от закона.
Отделно се замислих за другите повдигнати въпроси: На практика се получи така в конкретното ми дело (за другите не коментирам, че не знам в другите съдебни райони кога излизат мотивите, може и да са навреме):
Четена присъда на 17.12.2009. В срок подаден протестът(последният 15-и ден). Мотиви още няма, протестът несъобщен на другата страна. (Мотивите дойдоха миналата седмица, т.е. точно след три месеца) И сега, при тази ситуация, изтекъл е 15-дневният срок и съдът още на следващия ден може да изпрати делото на въззивна (така поне гласи нормата на чл. 325 вр. с чл.319, ал.1). На практика по него ще е постъпил само бланкетен протест, да речем, че теоретично в същия ден най-много да е съобщен по реда на чл. 321. Т.е. съобразявайки нормата на чл.325 НПК, съдът ще следва да изпрати на въззивна само делото с присъдата и бланкетния протест, но това ли е целта и логиката на закона? Всичко останало (включително мотивите на присъдата) логично постъпват по-късно от указания за съда срок за изпращане на делото. Срокът очевидно с нещо трябва да е съобразен от законодателя, но с какво и каква логика е вложена в него?
Именно тук намирам, че този срок за това действие на съда не е съобразен със замисъла на цялата процедура. Като имаме предвид, че мотивите могат да дойдат според нормативно уредения срок до 15 дни, да речем теоретично, че имаме и мотиви. Липсват такива обаче при фактическа и правна сложност на делото, при която хипотеза срокът е едномесечен.
Т.е. дори и да се спазят тези срокове, нормата на чл. 325 не предвижда изпращането на делото да стане след мотивите, след възражения и допълнения(за тях е ясно - срокът е до даване ход на делото на втората инстанция), макар и да е логично, ами именно след 15-дневния по чл.319. Какво казва тази норма във връзка с останалите и защо? Според мен нищо не казва, не се и практикува. Това имах предвид, като изразих становище, че така формулирани, цитираните норми не могат да се приложат в този им вид в някаква логична и хронологична последователност.

[kpavlova]

Добра вечер, ще опитам, Фани. Има редки случаи на ..да ги наречем не просто бланкетни, а направо неразбираеми ВЖ / ВП, рядко се стига чак до връщане на жалбата/ протеста на това основание, по окончателен / потвърден и нагоре/ начин.
Трябва да пише просто " не съм доволен" и да не се оправи след указание, по-често от гражданин, по -рядко от орган, което -недоволството - си е състояние на пишещия, но не е правно оплакване, а още по -малко искане.За да е ВЖ / ВП трябва да има минимума - искане.Присъдата е единство от мотиви и диспозитив, без мотиви не бива да се изпраща делото към горната инстанция Веднъж съм виждала такова нещо и въззивът го върна на първа инстанция от стадий "довъззивен" да вземе първата инстанция да изпрати и мотивите/ респ. да ги напише и после да изпрати целия съдебен акт /.То, верно, че липсата на мотиви е абсол.основание за отмяна / СПН/, но не бива да се стига до физическа липса на писмени мотиви по делото, контролът е невъзможен .
Понеже въззивната инстанция е последна инстанция по фактите и дължи контрол на правилността на присъдата и на непосочени основания, то за ВЖ / ВП стигат да се посочи искането - да се измени, да се отмени да се увеличи наказанието ..., да се посочи автора, който и да се подпише / понеже трябва да се прецени дали е лице с право на ВЖ /ВП/....
Обездвижаване - може би ако липсва яснота какво искане се прави въобще./пише просто " не съм доволен " /Защо е нужно това- не защото въззивния съд не може сам да си провери правилността, а защото за някои процедирания и правомощия има изискване за съответна жалба или протест.Така че особено когато е протест, искането на прокурора трябва да е що годе ясно- иска осъждане при оправдателна присъда, иска отмяна на 66, иска по -тежко наказание ....Това съответно искане ограничава правомощията на въззива да утежнява положението на подс.- за това понякога има смисъл от обездвижение на прокурорските прошения Освен това, засега в НПК/ в проекта не е така/ за прокурора има изискване за правен интерес- да протестира допустимо само, ако присъдата не е в съгласие с исканията му и това не може да се преценява с кристално кълбо , трябва да има твърдение кое искане пред първа инстанция прокурорът счита за неудовлетворено от същата тази инстанция..
Ако се твърди непълнота на доказателствата/ изрично има такова твърдение, такова оплакване е назовано/, тогава и само тогава е редно да се укаже на жалбоподателя да напише какви доказателствени искания прави.Въззивът е инстанция по същество, но все пак втора по ред, все пак с огр.принцип на непосредственост, все пак тия въпроси се решават от състава в закрито заседание...Което съвсем не означава, че някаква си преклузия настъпва, доказателствени искания се правият и във въззив, никое доказателство не може да се откаже да бъде събрано поради несвоевременност на искането, стига да има следствен стадий във фазата, на която сме
Какво казва нормата на 325 - ами според мен :целта на нормата е делото да не може да се изпрати никога преди срокът за обжалване да изтече, както и когато съдебния акт е готов- като единство от мотиви, съобщени, че са изготвени , и диспозитив- да се изпраща, след изпълнение на процедурата по 321, понеже жалбата е произвела своя ефект- висящността се пренася във въззива.Делото е неразумно да стои повече в първа инстанция.
Та, никога по -рано от 15 дни , накратко, а след като всичко е готово/ мотиви,процедура по 323, връчени ВЖ/ВП/делото трябва да отива към другата инстанция, където му е мястото.
Отивам да спя, лека, пак ще помисля

[fani_i]

К.Павлова, благодаря и на теб, както и на колегите, които се включиха.
Имах предвид, че нормата на чл. 325 по-скоро указва не запрета на съда да изпраща по-рано делото на въззива (преди 15-дневния срок), защото е очевидно, че за страните не е изтекъл срокът за жалби и протести (ако не са постъпили, то какво и защо ще изпраща?), а предпоставя, че след този срок всички предпоставки са налице и съдът може да изпрати делото на въззива. Те обаче не са налице, най-малко заради по-дългия срок за мотивите на присъдата и поради тази причина не му виждам смисъла такъв, какъвто е. Може да се допълни или измени, но в този си вид нищо не казва.
Сравних същите по замисъл разпоредби от ГПК - значително по-ясни са и отчитат всички необходими предпоставки, които следва да са налице, преди да се изпрати делото. С това е съобразен и срокът, като съдът е длъжен след него да изпрати делото, т.е. вече няма основание да се задържа, а следва да го администрира към горната инстанция. В този контекст и цел следва да се тълкува и срока в НПК относно същото действие на съда. Сравнен с останалите разпоредби и срокове обаче, той става невъзможен за изпълнение.
Ако пък указва единствено невъзможността да бъде изпратено делото преди 15-те дни срок за страните, то е безсмислен. Ако поставяше запрет, не знам дали щеше да е такава формулировката му "съдът изпраща делото", по-скоро следваше да е "до изтичането на срока по чл.319...съдът не може да изпраща делото". Сегашната формулировка не дава възможност да се тълкува в този смисъл, поне според мен.

[portokal]

Така че особено когато е протест, искането на прокурора трябва да е що годе ясно- иска осъждане при оправдателна присъда, иска отмяна на 66, иска по -тежко наказание ....Това съответно искане ограничава правомощията на въззива да утежнява положението на подс.- за това понякога има смисъл от обездвижение на прокурорските прошения

Мисля, че и от едно "не съм доволен", със или без придружаващи изречения, казано например от подсъдим или от граждански ищец, или от частен обвинител, според мен най-често може да се изведе нещо като искане - за оправдаване, за осъждане, за увеличаване / намаляване на обезщетението / наказанието... според случая.
Не знам дали е редно съдът на практика да казва на прокурора: виж, поискай влошаване на положението на подсъдимия. Ясно, че няма да го каже така, но не би трябвало да може да го каже и "завоалирано".
За 325 - като Павлова. "Не може да изпраща преди" или "изпраща след" значи едно и също. "Всички предпоставки" за изпращане на делото, освен изтеклия срок за обжалване, са редовна жалба или протест с връчени преписи плюс готови мотиви. Нормално в края на срока за обжалване те са налице, но ако не са - докато не станат налице, делото няма да се изпраща. Не мисля, че е необходимо обаче да се чакат възраженията на страните; не че нещо лошо, ако се изчака няколко дни. Възражения и пр. могат да се изпращат и направо до въззивния съд, а могат и да се "доизпратят" от първоинстанционния, ако са постъпили при него - не е проблем.

Ако се твърди непълнота на доказателствата/ изрично има такова твърдение, такова оплакване е назовано/, тогава и само тогава е редно да се укаже на жалбоподателя да напише какви доказателствени искания прави.

Но ако указанията не се изпълнят, съдът пак не може да върне жалбата.

[fani_i]

Възраженията въобще не коментирам, поради тяхната факултативност и срока за представянето им и поради изтъкнатото от Портокал, с което изцяло се солидаризирам.
Проблемът е за мотивите, за които законът предвижда и едномесечен срок, а на практика постъпват далеч и след него.
Всъщност въпросът за чл.325 доби две възможни тълкувания - дали указва на съда, че до изтичане на 15-дневния срок не може да изпрати делото на въззива (за което ми се струва, че е излишен специален текст, доколкото до последния ден може да няма какво да изпраща и изчакването му е повече от логично) или указва, че след него следва (и би трябвало да няма процесуални пречки) да го изпрати, което пък предполага обсъждане на горните разсъждения и предпоставки. Отдавам предпочитание на второто тълкуване (заради формулировката на текста) и тъкмо затова намирам противоречие.

[kpavlova]

Би следвало да има смисъл изричната формулировка, примерно когато една от страните е подала ВЖ/ ВП, а другата не, следователно трябва да се изчака срокът да изтече и за двете.Второ, ако и двете са подали/ и всичко друго е наред, което е технически невъзможно да настъпи в 15-дневния срок/, но хипотетично, ако се е случило / ВЖ, ВП на първия ден, готови мотиви, проведена преценка за редовност/, 15 дневния срок пак трябва да се изчака.Прокурорът от първоинстанционната прокуратура има право сам да си оттегли протеста до образуване на производството пред въззивната инстанция...много далеч отидох.. , но при всички случаи 15 дневния срок трябва да се изчаква да изтече, дори и всичко друго да е окомплектовано...
На мен ми допада комбинацията на двете ограничения/ едното с императивно естество, а другото - с дисциплиниращ ефект/- не преди, но и не твърде късно след това , с една дума- своевременно, но никога преждевременно.
П.П.Портокал, и аз мисля, че непосочването на доказателствени искания, стига във ВЖ/ВП да не се твърди само, че се иска попълване на делото с доказателства във въззива / което на практика не се случва/ не може да е основание за връщане.
А подс.каквото и изречение да напише в своя защита, практически е редовно да предизвика въззивен контрол
От друга страна, макар отърваването от служебното начало при въззивния контрол, изобщо в наказателния процес, да е невъзможно, на съда, вкл.и на въззивния, следва да се гледа все повече и повече като на арбитър
П.П2 Преди години по стария НПК, фигурираше изискване към ВЖ да се посочи и в какво се състои правилността на присъдата.Но от друга страна, текстът с правомощията на първата инстанция да върне предвиждаше, че Ж/П се връщат ако не е посочена присъдата, която се обжалва, не са подписани, просрочени са или няма П на жалба / протест..сигурно до 1999 г.Може и да е по -удачно.

[fani_i]

За точно този дисциплиниращ ефект говоря, кога не е твърде късно след това? Затова и направих сравнението с ГПК, колкото и да е различно, целта и съдържанието на този етап от производството са едни и същи.
Така формулирана, без синхрон с други разпоредби, нормата ми се струва лишена и от дисциплиниращия ефект. За другото съм напълно съгласна и не съм го подлагала на съмнение - преди изтичането на срока делото не може да бъде изпратено на въззива. Питах се това ли е обаче единственото предназначение на разпоредбата?
П.п. Ще си мечтаем за мотиви в 15-дневния срок, че и в едномесечния

[kpavlova]

Обективно и субективно е невъзможно понякога / има и срв. редки случаи на неизвинителни причини, причини с имена, общоизвестни за всеки съдебен район / , географски е невъзможно ,като се прибави и поток нахд, изумителна цифра, по брой дела на човек , висящи ведно с нохд в РС, обществения интерес,"делата с имунитети и привилегии" , концентрирани в СГС... необятна тема за администрирането и други неща ... кое е по -добре количеството в срок или качеството и т.н..Добре е да влизат в разумния 2-4 месечен срок май

[fani_i]

Напълно съм съгласна, нямам за цел да припирам за мотиви в срок, пък претупани. Системата просто не позволява спазването на тези срокове, независимо от виждането на законодателя в тази посока (той нали не пише мотиви )
Няма да нагазвам в тези води, че съм без пояс