За да е по-лесен коментарът, поствам ги:
Чл. 319. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
Чл. 320. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Чл. 321. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.
Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Чл. 324. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Чл. 325. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1.
Вълнува ме следното: Спор няма, че срокът за подаване на жалба и протест е 15-дневен от постановяване на присъдата.
При липсата на мотиви е ясно, че нито протестът, нито жалбата ще са обосновани и мотивирани, включително е възможно и да не може да се прецени към този момент необходимостта от събирането на нови доказателства и съответно посочването им.
В този контекст как следва да се преценява и прилага нормата на чл. 320, ал.1, която изисква да се посочат неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд, като се има предвид, че това посочване следва да стане в самия протест или жалба, а не в допълнителните писмени изложения, с оглед избягване последиците на връщането по чл. 323? Би трябвало, ако се прилага нормата буквално, след постъпването на жалбата/протеста, на страната да се указва нередовност, да се дава 7-дневен срок за отстраняването й, като при неизпълнение се върне жалбата/протеста. От друга страна, прави впечатление, че тези действия се извършват от първоинстанционния съд при връчването на мотивите, едва тогава се дава и указанието за отстраняване на нередовности, в което има логика, но и противоречие със закона, тъй като преди да са излезли мотивите на присъдата (поне 1-2 месеца), според чл. 325 НПК първоинстанционният съд след изтичането на 15-дневния срок по чл.319 би трябвало да изпрати постъпилите протести, жалби и възражения на въззивния съд (т.е. такива, каквито са подадени, включително и следва да е приключила процедурата по чл. 323, ако са били налице предпоставките за това).
Да си представим обаче най-честата хипотеза - самият протест/жалба постъпват в съда в последния ден от срока. Възражение срещу тях естествено не постъпва в същия срок, а задължението на съда да изпрати на втората инстанция протеста/жалбата, заедно с възраженията, след изтичането на срока, си е налице. Какво изпраща обаче съдът? В тези случаи ще разполага най-често само с протеста и/или жалбата.
Следват възражения (също голословни до излизане на мотивите), за които пък срокът е до даване ход на съд.заседание пред втората инстанция. Такъв е срокът и за допълнителните писмени изложения, които на практика представляват действителните и пространни мотиви на подателите на жалбата/протеста и едва след тяхното получаване има реално смисъл да се прави възражение, което да съдържа някакви мотиви. От тези всичките епистоларни творения кога какво ще изпрати първата инстанция на втората, като би трябвало още след изтичането на 15-дневния срок да изпрати преписката?
Струва ми се, че всички изброени норми имат някаква неяснота, непрецизност и най-вече невъзможност да бъдат приложени взаимно свързани в буквалния им прочит, който води до някакво безсмислие. Поне за мен. Редно е хронологията и съдържанието на всички действия на страните и съда до изпращане на делото на въззивната инстанция да бъдат обвързани в логична система, за да се постигне замисъла на тази уредба, но такава система не виждам.
А как в действителност се прилагат? Разчитам на колегите с опит да внесат яснота и ред в главата ми по тези въпроси. Може пък само на мен да ми изглеждат по описания начин