252 НК - по занятие банкови сделки?

[zheleff]

Колеги, дайте малко практика. Спомням си, че съм чел нкъде разработка на тема "Дейност по занятие" обаче не я откривам. Освен това няколко решения на ВКС виждам, че разглеждат системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на издръжката на заемодателя като банкова дейност та се питам и какво означава "системно" - брой на заемите, период, кръг от лица и т.н.

[zheleff]

Май, май не е ясно.

[1968]

Сисмемно означава 3 и повече пъти.252 няма да е приложим, ако заемите са раздадени не от привлечени средства.От 01.01.2007 г. ЗКИ промени режима и той стана регистрационен, а не разрешителен.Разрешителен е само, ако ако заемите са от привлечени средства, защото токава това е банкова сделка по смисъла на закона.

[svettoslav]

А относно "финансовите" сделки?Не може ли да се помисли за такова нещо.Ако изобщо има дефиниция за такива в закона.Ако няма става сложничко.
Може би трябва малко повече яснота относно случая.
Ако проблема е само в "занятието" надали трябва да имате сериозни притеснения за нещо.

[1968]

Финансови са сделките с финансови инструменти /ценни книжа и други подобни/, по смисъла на цялото законодателство на РБ, с изключение на банковите и застрахователните, съобразно състава на 252.Важното в случая е, дали режима е разрешителен.Вече няколко закона регламентират подобна финансова дейност и там е посочено какви са режимите.

[palimsest]

...аз също съм на мнение, че банкова е сделката, когато в заем се предоставя паричен ресурс, набран, чрез публично влогонабиране!

[zheleff]

Колеги, вероятно съм задал въпроса неясно. Питам не какво е банкова дейност, а какво е "по занятие".

[palimsest]

Системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материал¬на облага, насочена към обезпечаване на изд¬ръжката на заемодателя, съответства на поня¬тието за банково кредитиране.
Законодателят не инкриминира сама по себе си единичната банкова сделка, а поредицата от извършвани по занятие сделки от този вид. Самият обективен състав на престъплението включва в съдържанието си системното осъ¬ществяване на еднородни деяния, поради което съответната усложнена престъпна дейност не може да се квалифицира като продължавано престъпление.

Чл. 26, ал. 1 НК
Чл. 252 НК

Решение № 560/21.06.2005 г. по н. д. № 1082/ 2004 г. на ВКС, I н.о.
Докладчик заместник-председателят на ВКС Румен Нейков

Подсъдимият П. П. е подал касационна жалба против въззивно решение № 328/3.11.2004 г. по в. н. о. х. д. № 213/2004 г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 168/2.03.2004 г. по н. о. х. д. № 101/2004 г. на Г. районен съд. Основният довод по жалбата е за допуснато нару¬шение на материалния закон. Жалбоподателят твър¬ди, че е осъден за несъставомерно деяние, поради което моли да бъде оправдан по обвинението чл. 252, ал. 1 НК. Според защитата му дадените от него заеми на различни лица представляват обикно¬вени договори по чл. 240 ЗЗД, а не банкови сделки, за които се изисква съответно разрешение. Направено е също така възражение за необективна оценка на доказателствените материали с оглед на чл. 16, ал. 1 НПК, а в тази връзка - и позоваване на неизпълнение на изискванията по чл. 337, ал. 2 НПК от страна на въззивната инстанция.
Представител на Върховната касационна проку¬ратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна по довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
Върховният касационен съд, като обсъди дово¬дите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 350, ал. 1 НПК, намира касационната жалба за неоснователна поради следното.
С обжалваното решение е потвърдена присъда, с която подсъдимият П. П. е признат за виновен в това, че през периода 27.03.1996 г. - 26.06.2001 г. в гр. Г, при условията на продължавано престъпле¬ние, без съответно разрешение, извършвал по заня¬тие банкови сделки, за които се изисква такова раз¬решение, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на три години ли¬шаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от четири години и е постановена конфиска¬ция на 1/2 идеална част от лекия му автомобил „Рено 5"сДК № ЕВ13 65.
Основните доводи, развити от зашитата пред въззивния съд, също са се основавали на оплакване за неточно тълкуване на материалния наказателен закон, довело според нея до осъждане за несъставомерно деяние. В съответствие с изискванията по чл. 337, ал. 2 НПК тези доводи са обсъдени задъл¬бочено в мотивите на обжалваното решение и с пълно основание са отхвърлени като несъстоятелни. Необходимо е само да се уточни, че настоящият ка¬сационен състав не споделя становището на пре¬дишните инстанции, че цялостната дейност на под¬съдимия П. П. съставлява „продължавано престъ¬пление" по смисъла на действащия чл. 26, ал. 1 НК. Граматическото и логическото тълкуване на разпо¬редбата на чл. 252, ал. 1 НК води до категоричното заключение, че законодателят не инкриминира сама по себе си единичната банкова сделка, а поредицата от извършвани по занятие сделки от този вид. Самият обективен състав на престъплението включ¬ва в съдържанието си системното осъществяване на еднородни деяния, поради което съответната усложнена престъпна дейност не може да се квали¬фицира във връзка и с чл. 26, ал. 1 НК. Констатира¬ният недостатък на решението - предмет на на¬стоящата касационна проверка, не налага обаче не¬говото изрично изменяне по жалбата на осъдения, защото с това не би се облекчило наказателноправното му положение.
Въззивният съд е направил заключенията си от¬носно обстоятелствата, включени в предмета на до¬казване, при спазване на предписанията по чл. 16, ал. 1 НПК за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Установено е, че в периода 1996 - 2001 г. подсъдимият П. II, в качеството си на регистриран едноличен търговец, системно (по делото са констатирани 25 случая) е давал пари назаем най-вече на изпаднали във финансови труд¬ности свои съграждани. Сделките съвсем на са били акт на алтруизъм от негова страна, защото по раз¬личен начин чрез тях е реализирал материална обла¬га - от писмено или устно уговорена лихва, поня¬кога задържана авансово при предоставянето на су¬мата, или от „неустойка" за забава, лесно предви¬дима още към момента на сключване на договора. При това получателите на заеми били притискани от дадените в полза на кредитора обезпечения (ипотеки върху недвижими имоти). От значение за изхода на делото е и обстоятелството, че фирмата на обвиненото лице не е реализирала печалба от друга икономическа дейност, а дори нещо повече - през целия инкриминиран период е отчитала не¬гативни финансови резултати.
Правилно Въззивният съд е приел, че с описано¬то по-горе деяние подсъдимият П. П. е осъществил всички обективни и субективни признаци на съста¬ва по чл. 252, ал. 1 НК. Поначало тезата на неговата защита, че в случая е налице поредица от обикнове¬ни договори за заем по чл. 240 ЗЗД, е основана на превратно тълкуване на приложената наказателноправна норма. Вярно е, че по принцип законода¬телят не инкриминира кредитирането между физи¬чески и/или юридически лица, но само ако се извър¬шва в единични случаи, а не системно, и не съставлява един от основните източници за изд¬ръжката на онзи, който предоставя кредита.
Нито една банкова организация не се създава, за да даде отделен заем или да дава заеми само спора¬дично. Както при действието на Закона за банките и кредитното дело - ЗБКД (обн. ДВ, бр. 25 от 1992 г., отм. ДВ, бр. 52 от 1997 г.), така и по сега действащия Закон за банките (ЗБ) смисълът и съ¬държанието на основната дейност на всяка банка е извършването по занятие на множество търговски сделки (включително и даването на кредити), пред¬назначени да й обезпечат източник на постоянен доход. За да осигури нормалното функциониране на финансово-кредитната система и в частност - да защити интересите на масовите вложители и кредитополучатели, законодателят е поставил банкова¬та дейност под разрешителен (лицензионен) ре¬жим, чието неспазване е наказуемо по чл. 252 НПК
Системното заемане на парични средства на ши¬рок кръг лица срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на издръжката на заемодателя, съответства на понятието за банково кредитиране. Точно това е извършил подсъдимият П. П., като последователно, многократно е заемал парични средства на неограничен кръг от лица, при което сделките - поотделно и в тяхната съвкуп¬ност, са били насочени към осигуряване на необхо¬димите му средствата живот. През целия период, инкриминиран по обвинителния акт, такава по съ¬държание дейност се е намирала под разрешителен режим (вж. чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗБКД и чл. 1, ал. 1 и 3 ЗБ). От друга страня, констатираните по обжалва¬ното решение несъвпадения между действителните уговорки на страните по договорите и преопределеното от дееца съдържание на съответните доку¬менти съвсем недвусмислено указват, че послед¬ният е имал ясното съзнание за противоправността на своето поведение.
Пред настоящата инстанция защитата се позова¬ва на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗБ, за да лансира тезата, че деянието е несъставомерно, защото включвало в обективното си съдържание само кредитиране, но не и привличане на влогове. Този до¬вод обаче няма правна опора, защото посочената норма описва основната, типичната банкова дейност чрез посочване на съвкупността от най-присъщите за всяка банкова организация сделки. При това законът съвсем не създава абсолютно за¬дължение за банката да дава кредити единствено от привлечения влогов капитал. От своя страна, разпо¬редбата на чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК инкриминира системното извършване на всякакви банкови сделки, без да прави разлика дали са от един и същ, или от различен вид. По силата на чл. 1, ал. 3 ЗБ банковият кредит (предоставянето на парични средства срещу материална облага като отделен елемент на систем¬но повтаряща се дейност, извършвана по занятие) е сред видовете банкови сделки, които сами по себе си, наред с всички останали сделки по чл. 1, ал. 1 и 2 ЗБ, са поставени под разрешителен режим.

[palimsest]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

гр. София, 18.03.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Софийски апелативен съд, наказателна колегия, 4 състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
СТЕФАН ИЛИЕВ

при секретар Стефка Кошутова и с участието на прокурора Миланов, разгледа докладваното от съдия ИЛИЕВ внчд № 155/2009г.
Производството е по реда на чл.306, ал.1 т.1 пр.2 от НК. Образувано е по частна жалба на адвокат М. М.– защитник на подсъдимия Ц. М. В. по нохд № 632/2006г. на СОС, срещу определение на СОС от 10.02.2009г., с което са били отнети в полза на държавата вещи предмет на престъпление по чл.253, ал.4 от НК.
В жалбата си защитата сочи, като основания за отмяна на атакуваното определение незаконосъобразност и неправилност, тъй като съставът на СОС постановил определението не бил изтълкувал правилно дадените от ВКС указания, като същевременно е приложил неправилен тест от закона, както и че е утежнил положението на подзащитния му в нарушение на чл.355, ал.2 от НПК, тъй като присъдата е била отменена по жалба на защитата, а не по протест на прокурора.
В съдебно заседание адв. М. – защитник на осъдения В. твърди, че независимо от влязлата в сила присъда, сумата, която той би трябвало да заплати, следвало да бъде в размера доказан за престъплението по чл.252 от НК.
Осъдения В. моли да бъде отменено определението на СОС, тъй като сумата, която е осъден да заплати в полза на държавата е огромна и непосилна за него, като се съобрази с неговото лечение и терапия.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна с оглед на обстоятелството, че предметът на престъплението по чл.253 от НК липсва, като е налице основанието по чл.53, ал.2, б. „б” от НК, поради което иска от апелативния съд да остави в сила определението на СОС.
След като се запозна с материалите по делото съдът установи следното:
С присъда № 45 от 06.12.2007г. по нохд № 632 от 2006г. състав на СОС е признал подсъдимия Ц. М. В. за виновен, в това, че:
1. От неустановена дата до 21. 02. 2003 год. в гр. Б., С. област, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение по закон - Закон за банките - чл.1 ал.4 вр.ал.1, а именно: "сделките по ал. 1, наричана за краткост "банкова дейност" може да извършва само - т. 1"лице, което е получило разрешение /лицензия/ за банка от БНБ", като отпуснал кредити срещу лихва на лицата С. И. Й. -1000 лева кредит при 70 лева лихва месечно до издължаване на цялата сума, на Г. Ст. Б. - 150 лева кредит при 50 лева лихва месечно до издължаване на цялата сума, на И. С. Й. - 100 лева кредит при 20 лева лихва месечно до издължаване на цялата сума, поради което и на основание чл. 252, ал. 1 от HK и чл. 55, ал. 1. т. I и ал. 3 от HK го осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
2. През периода 21. 02. 2003 год. до 21. 04. 2003 год. в гр. Б.. С. област., е извършил повече от два пъти финансови операции като клиент на "Общинска банка" АД - клон Б., както следва: на 21. 02. 2003 год. закупил 19387 /деветнадесет хиляди триста осемдесет и седем/ щатски долара и на 24. 02. 2003 год. превел 19 248 /деветнадесет хиляди двеста четиридесет и осем/ щатски долара на фирма THAI UNION MANUFACTURING COMPANI LIMITED в Тайланд, на 12. 03. 2003 год. закупил 7 275 /седем хиляди двеста седемдесет и пет/ щатски долара и на същата дата 12. 03. 2003 год. превел 7248.55 /седем хиляди двеста четиридесет и осем и петдесет и пет/ щатски долара на фирма GUANGXI AGRICULTURAL PRODUCTION MEANS CORPORATION в Тайланд и на 21. 04. 2003 год. закупил 8815 /осем хиляди осемстотин и петнадесет/ щатски долара и на същата дата -21. 04. 2003 год. превел 8 789.20 /осем хиляди седемстотин осемдесет и девет и двадесет/ щатски долара на фирма ENRICH ENTERPRISE CO.LTD в Тайланд, като е знаел, че средствата, с които извършва тези финансови операции са придобити чрез престъпление по чл. 252 от HK, поради което и на основание чл. 253, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от HK /ред. ДВ. бр. 85/1998 г./ и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от HK го осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от HK, съдът е наложил по-тежкото от определените за двете престъпления наказания - шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от HK, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Присъдата е била атакувана от подсъдимия пред САС, който с решение на V състав по внохд № 371/2008г. е потвърдил първоинстанционната присъда, като е констатирал, че първостепенният съд не е приложил разпоредбата на чл.253,ал.4 НК / в редакцията към 2003 г./, като не е отнел в полза на държавата предметът на престъплението по чл.253 НК. Тъй като предметът на престъплението липсва, бил е преведен е в чужди банки, то е следвало да се присъди неговата равностойност. Апелативния съд приема, че отнемането в полза на държавата не е наказание, за налагането на което би следвало да има протест, а законна последица при осъждане, дължима на основание чл.53,ал.1,б.Б НК, съставът разгледал делото е преценил, че не е налице пречка да се произнесе за изплащане на равностойността на предмета на престъплението, като е приел и, че самото закупуване на валутата представлява финансова операция, поради което е нужно да бъде присъдена за заплащане сума, равностойна на закупената от подсъдимия валута.
Решението на въззивния съд е атакувано пред ВКС с жалба изготвена от защитника на подсъдимия. В образуваното касационно наказателно дело, състав на ВКС трето отделение е потвърдил решението с изключение на частта по приложението на чл.253,ал.4, във връзка с чл.53, ал.1, б. „Б” от НК. В мотивите ВКС е посочил, че въззивния съд е допуснал процесуално нарушение, понеже отнемането на вещи е свързано с наказателната отговорност на подсъдимия, когато е налице текст в особената част на закона, поради което без наличието на протест, независимо от това, че отнемането на вещи предмет на престъпление не е наказание по смисъла на чл. 37 от общата част на НК, прилагането му е влошило положението на подсъдимия. ВКС е дал указание, че в този случай, въззивната инстанция е била длъжна да върне делото на основния съд с указание да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Заради тези съображения ВКС е върнал делото на СОС за ново разглеждане по реда на чл.306, ал.1 т. 1 от НПК, за да се произнесе по приложимостта на нормата на чл.253, ал.4, във вр. с ал.2 и 1 от НК.
Изложеното навежда на извода, че ВКС дава указания, че липсата на протест срещу присъдата на първоинстанционния съд, води до невъзможност да бъде влошено положението на осъдения от основния съд при разглеждане на делото по реда на чл.306, ал.1, т.1 пр.1 от НК.
Ето защо определението на СОС от 10.02.2009г., се явява незаконосъобразно. Липсващия предмет на престъпление по чл.253 от НК не може да бъде отнет на основание общия текст – чл.53 от НК, тъй като в него не съществува процесуална възможност за отнемане на вещи, които не са в наличност. По тази причина основният съд е бил длъжен да се ръководи при вземане на решението си само от нормата на чл.253, ал.4 от НК, при която отнемането на равностойността в български лева на трансферираните на различни дати суми в щатски долари се явява последица от наложеното за това престъпление наказание, поради което без протест на прокурора приложението на института се явява нарушение на правилото на чл. 355, ал.2 от НПК.
По тази причина е основателна жалбата на защитата, в частта и, в която се сочи, че не са изпълнени указанията на ВКС. Без правно значение в производството пред въззивния съд по проверка на атакуваното определение са аргументите на осъдения, че сумата, явяваща се левова равностойност на 35459 щатски долара се явява огромна и непосилна за него, предвид неговото лечение и терапия.
Поради изложеното и на основание чл.345 от НПК, САС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ изцяло определението на СОС от 10.02.2009г.,, с което е било постановено осъденото лице Ц. М. В., роден на 09. 02. 1974 год. в гр. Б., С. област, жив. в гр. Б., С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, с висше образование, ЕГН .... да заплати сумата от 64 058 /шестдесет и четири и петдесет и осем/ лева и 10 стотинки.
Определението е окончателно и не подлежи на протест и жалба.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.

[amilo13]

Интересно , но единствения орган който издава разрешение / лиценз за банкова дейност е на мнението, че предоставянето по занятие на заеми от СОБСТВЕНИ средства НЕ Е БАНКОВА ДЕЙНОСТ!!!! Още на 6.11.2009 г. управителят на БНБ ИВАН ИСКРОВ е изпратил до главния прокурор г-н Б. Велчев и министъра на ВР - г-н Ц. Цветанов ТЪЛКУВАТЕЛНО ПИСНО , с което обяснява , че правоприлагащите органи ГРЕШАТ, като приемат, че даването на заеми от СОБСТВЕНИ средства е банкова дейност. Въпросът е - КАКВО става ?
Интересно ЗАЩО всички мълчат за това писмо?!? Това становище все пак е на ЕДИНСТВЕНИЯ орган, който има право да предоставя разрешение / лиценз за банкова дейност. Според шефа на БНБ чл. 252 НК е създаден през 1998 г. срещу масово нароилите се "ПИРАМИДИ".
Други аргументи за това, че не е банкова дейност.

1. Има ли СПОР за материален наказателен закон, значи има неяснота. Има ли неяснота , значи има нужда от тълкуване. А в наказателното право БУКВАЛНИЯ текст на всяка наказателна норма може да се тълкува само СТЕСНИТЕЛНО и никога РАЗШИРИТЕЛНО. По този въпрос няма спор в учебниците. В този смисъл е най новото решение на ВКС (по въпроса за тълкуването в нак. право)
Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. :
„При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително, стеснително или корективно тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на БУКВАЛНО граматическо и семантично изясняване….”.

2. Старият Закон за банките НЕ СЕ ПРИЛАГА за "заложните къщи" - чл. чл. 2, т. 5 от стария Закон за банките.
Вижте какъв абсурд се получава - ако едно лице даде 5 заема срещу лихва , и вземе за обезпечение 5 моб. телефона - това лице осъществява дейност на "заложна къща" поради което не върши престъпление по чл. 252 НК. Но ако това лице даде заеми при същите условия, но БЕЗ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ то това е ТЕЖКО КРИМИНАЛНО престъпление по чл. 252 НК.
Извод: Липсата на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ при даването на заеми прави от дейността от непрестъпна в СУПЕР ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!?! Това е АБСУРД според мен.

3. Според чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) сделките по чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) са „банкова дейност”. Според чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове И използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”.
Съюзът който съдържа горецитираната разпоредба е „И” , а не „ИЛИ”. Т.е според БУКВАЛНОТО тълкуване на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „банкова дейност” е само КУМУЛАТИВНОТО (едновременното) извършване на сделки по:
- Публично привличане на влогове и
- Предоставянето на кредити от публично привлечените влогове;
Следователно самостоятелната дейност по публичното привличане на влогове не е „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.). За да стане такава е необходимо от ПРИВЛЕЧЕНИТЕ средства по влоговете да са предоставени поне ТРИ кредита (тъй като става дума за търговска дейност, дейност по занятие).
Извън обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) остават кредитите от собствени на банката средства, поради което и не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.).
Предоставянето на кредити от привлечените влогове (само за такива говори чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.)) пък не може да се осъществи без преди това да са привлечени влогове. Следователно единствената възможност която остава да е „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

4. Както подробно аргументирах в предходната точка „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”. Само за тези кредити , чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.) изисква разрешение за „банкова дейност”.
Чл. 1 , ал. 1 ЗБ (отм.) не включва кредитите, които са от собствени на банките средства, които по аргумент на противното не са „банкова дейност” и за които следователно не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Ето защо считам, че дори понятията заем и кредит да са СИНОНИМИ, то не за всички кредити се изисква разрешение, а само за тези , които са от ПУБЛИЧНО привлечени средства. Кредитите от собствените на банките средства, не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) , поради което за тях не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

5. Чл. 252 НК забранява извършването „по занятие” на БАНКОВИ сделки , без „съответно разрешение”.
Т.е първият въпрос на който следва да се отговори е „Банкова сделка” ли е сделката по предоставянето на заеми от собствени средства?
Според чл. 430 ТЗ „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО и да я върне след изтичане на срока”.
Т.е за разлика от ЗАЕМА , банковия кредит се отпуска „С ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ” , а заемателя е длъжен „ ДА ПОЛЗВА СУМАТА СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО”. Освен това банковия кредит е КОНСЕНСУАЛЕН (със сключването на договора банката СЕ ЗАДЪЛЖАВА да даде) , а заема – РЕАЛЕН договор (с ДАВАНЕТО на сумата , договора е сключен). Изводът – КРЕДИТА е по тясно понятие от ЗАЕМА, т.е фактическите им състави макар и близки , са различни.
Именно с оглед на ЦЕЛТА с която се отпускат , банковите кредити са инвестиционен, потребителски, за закупуване на имот и т.н.
Следователно заемите от собствени средства не отговарят на фактическия състав на чл. 430 ТЗ (договора за банков кредит) нито на която и да е друга „банкова сделка” по глава 29 от ТЗ. От друга страна изпълват изцяло фактическия състав на заема за послужване по чл. 240 ЗЗД. Следователно заемите от собствени средства не са „банкови сделки” по см. на глава 29 от ТЗ.. Само на това основание за сключването им не се изисква разрешение за „банкова дейност”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

6. Понятията ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ безспорно са правни термини с УТВЪРДЕНО правно значение, поради което според чл. 37, ал. 1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове. А ако се налага отклонение от общоприетия смисъл , с допълнителна разпоредба се смисъла им за съответния нормативен акт – чл. 37, ал. 2 от УКАЗ № 883. Различен смисъл за тези понятия ЗБ (отм.) не е предвиден в допълнителни разпоредби, поради което следва да се приложи техния ОБЩОПРИЕТ СМИСЪЛ, според който двете понятия – ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ не са синоними. В този смисъл са и мотивите от Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. – „Термините в нормативните актове, независимо дали са употребени в един, или в няколко различни нормативни акта, се използват с едно и също съдържание . Това решение дава нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., относно употребата на думи или изрази с утвърдено правно значение. Следователно, еднаквото съдържание на понятието “ множество престъпления” в заглавието на Раздел ІV на Глава втора в Общата част на НК и в чл. 39, ал. 2 НК не може да бъде подлагано на ревизия. Ето защо, разширителното тълкуване на разглежданото понятие, с включване института и на продължаваното престъпление, противоречи на закона…”.

7. За да е осъществен състава на чл. 252 НК не е достатъчно извършването на БАНКОВИ сделки. Необходимо е още тези сделки да са под РАЗРЕШИТЕЛЕН, а не под някакъв друг, например РЕГИСТРАЦИОНЕН режим.
Според действащия в момента Закон за кредитните институции , предоставянето на заеми от собствени средства е дейност на ФИНАНСОВА (а не на КРЕДИТНА) институция и тази дейност е под РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не под РАЗРЕШИТЕЛЕН режим.
Ако едно лице се РЕГИСТРИРА като ФИНАНСОВА институция и дава заеми от СОБСТВЕНИ средства - всичко е ОК. Ако обаче не се РЕГИСТРИРА и върши такава - това не е престъпление по чл. 252 НК защото за тази дейност режима е РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не РАЗРЕШИТЕЛЕН, както изисква изрично чл. 252 НК.

8. Всяко престъпление трябва да е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО деяние. Ако деянието не е общественоопасно, дори дееца формално да е осъществил конкретен фактически състав от НК , деянието не би било престъпление – чл. 9, ал. 2 НК.
Забраната на чл. 252 НК , както и разрешението за банкова дейност цели защита интересите на ВЛОЖИТЕЛИТЕ , а не на кредитополучателите. Това следва от чл. 65, ал. 1, т. 7 ЗБ (в сила през 2001 г.) и чл. 1, ал. 1, чл. 103, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции. Смисълът от разрешението за банкова дейност според мен е именно да се представят ДОСТАТЪЧНИ ГАРАНЦИИ, че банката която публично привлича влогове няма да ФАЛИРА и вложителите да загубят парите си. Както това се е случвало масово с т. н. ПИРАМИДИ, през който период е приет и чл. 252 НК.
За издаването на разрешението не се изисква нищо , което да е с оглед защита интересите на кредитополучателите, но се изискват множество гаранции, че банката няма да фалира.
Законодателят приемайки чл. 252 НК е имал предвид обществената опасност на инкриминираното деяние, изразяваща се в това да не може всеки субект да ПРИВЛИЧА ПУБЛИЧНО парични влогове, без предварително , чрез разрешението за „банкова дейност” да са взети мерки за ПРЕДПАЗВАНЕ от ФАЛИТ. Чл. 252 НК е приет с оглед масово нароилите се през този период „БАНКИ – ПИРАМИДИ” , които след като ПУБЛИЧНО ПРИВЛЕКАТ суми от гражданите да предизвикат УМИШЛЕН (или непредпазлив) ФАЛИТ , като по този начин ПРИСВОЯВАТ парите на вложителите. Именно тази обществена опасност има предвид чл. 252 НК (отм.) според мен тъй като по този начин се поставят в опасност влоговете на вложителите , които могат да ги загубят , ако банката фалира. А ако банката има разрешение за публично привличане на влогове , то за да го получи е спазила всички нормативни изисквания и е създала множество ГАРАНЦИИ , че вероятността от фалит е ограничена до минимум.

9. Становището, че обществената опасност при прест. по чл. 252 НК е да не се конкурират банките според мен е неправилно. Извършването на конкурентна дейност на МОНОПОЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ никога не съставлява деяние с толкова ВИСОКА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ, че да се наказва с минимално наказание – лишаване от свобода от три години нагоре. Електроснабдяването, водоснабдяването, предоставянето на пощенски , телефонни и мобилни (GSM) услуги са все монополни дейности, но упражняването им от други лица без лиценз може да е най много адм. нарушение и никога престъпление. Все пак в условията на пазарна икономика конкуренцията трябва да се поощрява, а не да се забранява.

10. Едва ли някой ще оспори , че публичното привличане на влогове от лице без лиценз е деяние с изключително висока степен на обществена опасност тъй като е налице опасност от ФАЛИТ на банката и това гражданите да загубят влоговете си е огромна. А дейността по предоставянето на заеми, като вид конкуренция на банките е деяние, което не е въобще общественоопасно или с минимална степен на обществена опасност. Никой не се кара насила да взема заем, ако условията са изгодни - вземаш, ако не - бягаш. Считам, че няма как законодателят да наказва по един и същ начин деяния с такава разлика в обществената опасност – публичното привличане на влогове и даването на заеми.

11. Огромна е разлика в ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ на деянията в следните хипотези. Едно лице даде ДВА заема с/у лихва. След като заемите са само ДВА, то липсва системност т.е деянието не е престъпление. Станат ли обаче ТРИ тези заеми, налице е СИСТЕМНОСТ и поради това обществената опасност РЯЗКО нараства и деянието се превръща в МНОГО ТЕЖКО КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ с минимално наказание от ТРИ години лишаване от свобода. Очевидно е , че няма логика - наказанието е като при непредпазливо убийство.

12. Разрешението за банкова дейност по никакъв начин не влияе в/у условията по предоставяните от банката кредити. С или без лиценз банката може да определя условия по кредитите по своя преценка и единствено от кредитополучателите зависи дали ще се съгласят на тези условия. Т.е с или без лиценз банката не може да злоупотреби с интереса кредитополучателите тъй като ако лихвите и са високи, просто няма да има клиенти.
Не е така обаче при привличането на влогове. Разрешението за банкова дейност гарантира ЛИКВИДНОСТ на банката, създава предостатъчно гаранции , че банката няма да фалира. Затова има ОГРОМНО значение дали гражданите ще влагат парите си в банка С ЛИЦЕНЗ, който ГАРАНТИРА , че вероятността банката да фалира са нищожна. Или в банка БЕЗ ЛИЦЕНЗ в която не са предприети никакви действия за ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ФАЛИТ и риска от фалит поради което е ОГРОМЕН.

Колеги, моля оборете ме. Аз ли нещо не разсъждавам правилно и в България се случват ЧУДЕСА....