Здравейте, аз също не искам да споря с колегите относно обезщетение на пострадал при ПТП, за това ще кача едно съдебно решение за да се уверите че има възможност за осъждането на застрахователя да заплати обезщетение без да има виновен за ПТП-то
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД Гражданска колегия 4 с-в в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Веселка Марева
Членове: Даниела Стоянова
Любка Андонова
при секретаря Ирена Милкова и в присъствието на прокурора …………………………като изслуша докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 1145 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196, ал.1, пр. 2 и сл. ГПК/отм./ във вр. с §2 от ПЗРГПК / в сила от 1.03.2008г./.
С решение от 18.04.2008 година по гр. дело № 1388/05 г. СГС, І ГО- 1 състав, е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от М. Ст. К. от гр.П. срещу ЗПАД „А. Б” - гр.С., сега ЗАД „А. Б”, иск с правно основание чл. 407, ал. 1 /отм./ от ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, последица от пътно-транспортно произшествие, станало на 09.12.2003 година, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.12.2003 год. до окончателното изплащане.
Ищецът,чрез пълномощника си, обжалва решението . Счита същото за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и постановено ново,с което искът бъде уважен изцяло,съобразно принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, ведно със законните последици.
Ответникът ЗАД „А. Б”- гр.С., счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено.
САС, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.197 ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл.196 ал.1 ГПК,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.Съображенията за това са следните:
СГС е бил сезиран с иск на жалбоподателя-ищец против ответното застрахователно дружество с правно основание чл.407 от ТЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди направо от застрахователя, настъпили вследствие ПТП, станало на 09.12.2003 година.
От представените по делото доказателства се установява безспорно, че на 09.12.2003г. водачът А. И. А., управлявайки лек автомобил „Форд Орион” с ДК № по бул.”Руски” в гр.П. блъснал пешеходката М. К.,която пресичала пътното платно на необозначено за това място . Във връзка с пътния инцидент била образувана пр.преписка № 8865/2003 год. по описа на РП-Пловдив. С Постановление за прекратяване от 23.04.2004г. на РП-Пловдив наказателното производство срещу А. И. А., относно станалото на 09.12.2003 год. ПТП е прекратено. С определение от 25.05.2004 год., постановено по ЧНД 947/2004 год. по описа на ПРС, образувано по жалба на ищцата по настоящето дело, съдът е потвърдил постановлението на РП от 23.04.2004 год. В мотивите си съдът е приел, че липсва престъпление от страна на А. А., който не е нарушил правилата за движение по пътищата и деянието му попада в хипотезата на чл.15 от НК –случайно деяние,при което същият не е бил длъжен да знае и да предвиди настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
По делото пред първата инстанция е прието заключение по извършена съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А., от която се установява, че скоростта на движение на автомобил „Форд Орион” преди започване на маневрата по спиране на МПС от страна на водача е била около 40 км/ч., при която скорост опасната зона възлиза на 25 метра. Според вещото лице отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на възникване на опасността е 51,05м.С оглед на това вещото лице дава заключение, че водачът на автомобила е имал възможност да предотврати произшествието, ако е реагирал на опасността своевременно.Това заключение не е оспорено от страните и се възприема от САС като обективно и компетентно дадено. Констатациите на вещото лице се подкрепят и от показанията на разпитаните от първостепенния съд свидетели А.- водачът – участник в процесното ПТП , В. и И.. Първите двама са участници в движението към релевантния момент, а последният е пешеходец, очевидец на произшествието,който се е движил според показанията му на около два метра след пострадалата ищца по тротоара. От показанията на свидетеля И. се установява, че ищцата тръгнала да пресича без да се огледа и в този момент я блъснала колата. Жената предприела пресичане на необозначено с пешеходна пътека място като излязла непосредствено пред лекия автомобил,управляван от водача А. и буквално се затичала.
Съгласно приетата като доказателство по делото медицинска документация на пострадалата К. и заключението на вещото лице - травмотолог д-р Й. по извършената съдебно-медицинска експертиза, при ПТП на 9.12.03год. ищцата е получила-счупване на изпъкналия горен край на лява лакътна кост, счупване на дясната подбедрица в долната част вътрешноставно, вътрешноставно счупване на дясната лъчева кост на типично място, изкълчване на проксималната интерфалангеална става на пети пръст на лявата ръка, счупване на пето и шесто ребро в дясно, контузия на главата и мозъчно сътресение, като по време на лечението се е появил и двустранен посттравматичен плеврит. На ищцата са извършени множество оперативни интервенции. Експертът определя общ процент на трайна нетрудоспособност по отношение на травмите на опорно двигателния апарат 41.13 %. Същият посочва в заключението си,че счупванията в областта на лявата лакътна става са довели трайно затруднение в движенията на лявата ръка за срок от около шест месеца. Общия период през който ищцата е търпяла болки и страдания от получените увреди е около една година.Заключението на д-р Й. не е оспорено от страните и се възприема от САС като обективно и компетентно дадено.
По делото пред СГС е приета и не е оспорена от страните и съдебно-медицинска експертиза,заключението по която е изготвена от вещото лице - неврохирург д-р М., която настоящият състав кредитира като обективно дадена .От заключението на д-р М. се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила съчетана травма със следните травмени увреди: черепномозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и контузия на лявата челно-слепоочна област на главата, както и мозъчна контузия, увреди на гръдния кош и опорно-двигателния апарат. При ищцата е проведено в острия период на травмената болест четиримесечно болнично лечение, като са извършени множество оперативно травматологични интервенции под обща анастезия. Вследствие на получените при процесната злополука множество травматични увреждания и техните усложнения, ищцата е претърпяла значителни болки и страдания в продължение на 60 дни, умерени в следващите 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента.
По делото е представена и застрахователната полица от която е видно, че към датата на произшествието за лек автомобил „Форд Орион” с ДК № ,собственост на И. А. А. , е била налице валидна застраховка за гражданска отговорност при ответника с период на валидност от 08.01.2003 год. до 31.12.2003 год.
По делото пред САС не са ангажирани нови доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка САС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405 ТЗ, с договора за застраховка”Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,а съгласно чл.407 ал.1 ТЗ увреденият,спрямо който застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се уважи този иск ищецът трябва да докаже,че е претърпял вреди от виновното поведение на застрахования при ответното дружество деликвент.Тези вреди трябва да са реално, действително понесени от ищеца.
В процесния случай деликтът, извършителят, причинената вреда и причинната връзка са безспорно установени . Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на МПС, с което е реализирано пътно транспортното произшествие.Безспорно е установено и това,че водачът А. има вина за настъпилия резултат. Действително, представеното прокурорско постановление и потвърждаващото го определение на ПРС установяват,че воденото наказателно производство е прекратено,тъй като извършеното деяние е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Посочените актове обаче не обвързват гражданския съд с оглед разпоредбата на чл. 222 от ГПК. Предвид това не съществува процесуална пречка в гражданския процес да се установяват с всички допустими от закона доказателствени средства релевантните за деликтната отговорност факти- налице ли е деяние, противоправността на деянието и виновността на дееца, вредата и причинната връзка. Гражданският съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, е в правомощията си да стори това въз основа на събраните в процеса доказателства.Анализирайки последните САС приема следното: От елементите на сложния юридически факт на непозволено увреждане, следва да се приеме за доказано деянието,вредата и причинната връзка деяние-вреда, както и наличието на вина от страна на застрахования водач. В процесния случай се установява и съпричиняване на вредоносния резултат и има основание да се приложи разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. От заключението на вещото лице А. се установява механизмът на процесното ПТП, както и че водачът се е движил с разрешена,но несъобразена скорост /нарушение на чл.20 от ЗДвП/, а ищцата е спомогнала за ПТП, тъй като не се е движела на обозначеното за целта място -по пешеходната пътека, и не е наблюдавала движението на пътя.Същата е допуснала нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП,съгласно които пешеходците, когато пресичат платното за движение, са длъжни ако има наблизо пешеходна пътека да я използват и преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с разстоянията до приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение, като е забранено да навлизат внезапно на платното за движение .По тези съображения, като взема предвид горните разпоредби, нарушени от водача и пешеходката, и установения механизъм на произшествието, САС приема, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП като, от нейна страна има 2 /3 съпричиняване за увреждането й.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е налице деликтната отговорност е необходимо деяние/действие или бездействие/, което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. В процесния случай САС приема, че е осъществен сложния фактически състав, за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 407 от ТЗ във вр. с чл.45 ЗЗД. Установено е по безспорен и несъмнен начин наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаване претенцията на ищеца -жалбоподател.
По отношение претенцията на ищцата въззивната инстанция намира, че сумата от 30 000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Предвид характера на получените увреди, при отчитане на сериозността на извършеното от водача деяние , възрастта на пострадалата, а така също и с оглед броя и вида на причинените увреди, интензитета на болките и страданията, както и че ищцата и за в бъдеще ще продължи да търпи болки и страдания, вследствие на получените увреждания и усложнения,свързани пряко с тях, САС намира, че посочената сума,коригирана на 10000лв. с оглед приетия процент на съпричиняване, е от естество да репарира претърпените неимуществени вреди, като тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Уважаването на иска на ищцата за неимуществени вреди в други размери би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
Изложеното обосновава извод,че решението на СГС в частта, с която претенцията на ищцата е отхвърлена като неоснователна за размер 10000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането е неправилно и следва да се отмени като се постанови ново, с което в полза на ищцата се присъди обезщетение в размер на сумата 10000лв. ведно със законната лихва от увреждането - 9.12.2003год. до окончателното изплащане.В останалата атакувана част решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода на делото ответното дружество дължи на ищцата деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Реализираните такива са в размер 2900лв. за възнаграждения за адвокат и вещи лица .Предвид това съобразно уважения размер на претенцията в полза на ищцата се дължат деловодни разноски за двете инстанции в размер 725 лв. Застрахователят следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса с оглед уважения размер на претенцията ,която възлиза на сумата 400лв. или по сметка на САС ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати сумата 400лв. Ответното дружество е реализирало разноски за двете инстанции в общ размер 2545лв., от които 45лв. за гласни доказателства и по 1250лв. за юрисконсултско възнаграждение ,изчислена съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърления размер на претенцията ищцата дължи на ответника деловодни разноски в размер 1908,75лв. След компенсация същата остава да дължи на ответника разноски в размер 1183,75лв.
По изложените съображения САС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение от 18.04.2008 година,постановено по гр. дело № 1388/05 г. на СГС, І ГО- 1 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от М. Ст. К. от гр.П. срещу ЗПАД „А. Б” - гр.С., сега ЗАД „А. Б”, иск с правно основание чл. 407, ал. 1 /отм./ от ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева, последица от пътно-транспортно произшествие, станало на 09.12.2003 година, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.12.2003 год. до окончателното изплащане,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б” с адрес: гр.С., да заплати на М. Ст. К. с ЕГН от гр.П., на основание чл.407,ал.1 ТЗ/отм./ сумата 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 9.12.2003год., ведно със законната лихва, считано от 9.12.2003год. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати по сметка на САС държавна такса върху уважения размер на иска -400лв.
ОСЪЖДА М. Ст. К. с ЕГН от гр.П., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „А. Б” с адрес: гр.С., деловодни разноски по компенсация в размер 1183,75лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.04.2008 година,постановено по гр. дело № 1388/05 г. на СГС, І ГО- 1 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 30-дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.